№ ***
гр. Ш, **/**/**** г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Ш, X-И СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Жанет МАРЧЕВА
при участието на секретаря А. СТ. Т
като разгледа докладваното от Жанет МАРЧЕВА Гражданско дело №
************** по описа за 2023 година
Производство по предявен положителен установителен иск с правна квалификация по
чл.124 от ГПК.
Депозирана е искова молба от ******* с БУЛСТАТ ******* с адрес гр.Ш, бул.“С“
№ ** представлявана от ** Л Д Х., чрез старши юрисконсулт Р В срещу В. Д. Р. с ЕГН
********** с адрес гр.Ш, ул.“Д“ № *** ет** ап.4.
В исковата молба се твърди, че процесният имот с идентификатор ***********
находящ се урбанизираната територия на гр.Ш бил отчужден за изграждане на „*****“
срещу парично обезщетение на собствениците на основание Заповед № ** от **/**/****г. на
Общински народен съвет – Ш и бил придобит от държавата. Бил съставен и Акт за държавна
собственост № ****/**/**/****г. С влизане в сила на Закона за общинска собственост
(ЗОС), на основание § 10 от ПЗР на закона, имота преминал в собственост на Общината.
Същевременно било установено, че за същият имот имало съставен и вписан в
Служба по вписвания – Ш, Нотариален акт за собственост на недвижим имот с № *** том
V, рег. № ***** дело № *** от **/**/****г. на Нотариус С С, с който ответницата била
призната за собственик по давностно владение.
Посочва се, че имотът е публична общинска собственост, тъй като бил отчужден за
мероприятие с обществено значение, а именно изграждането на „*****“ по приложимата
към момента нормативна база срещу обезщетение на тогавашните собственици и бил
придобит от държавата, която процедура завършила с паричното обезщетяване на
собствениците.
На основание чл.7, ал.1 от ЗОС такъв имот не можело да бъде придобиван по
1
давност, тъй като бил публична общинска собственост, а това следвало от вида на
мероприятието – за изграждане на „*****“, който бил част от инфраструктурата на Ш.
Гореизложеното обосновавало правния интерес на ищеца да предяви иска, като в
заключение се моли да бъде признато в отношенията между страните, че е собственик на
процесния имот, както и да бъде отменен на основание чл.537, ал.2 от ГПК съставения
констативен акт за собственост на ответницата.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея били редовно връчени на
ответницата. В законоустановения срок е депозиран писмен отговор, в който се сочи, че
исковата претенция е допустима, но неоснователна. Твърди се, че ******* не е собственик
на имота, тъй собствеността върху имота била на ответницата, която я е придобила въз
основа на давностно владение в периода от ****г. до настоящия момент. Ответницата била
собственик по давност от **/**/****г., но се снабдила с нотариален акт през ****. Излага, че
не са налице основанията посочени в § 10, ал.1 от ПЗР на ЗОС за преминаване в собственост
на общината, тъй като процесния имот е бил държавна собственост, но не е предоставен на
Общинския народен съвет в Ш, както и не е изграден с държавни средства, доброволен труд
и средства на населението и съответно процесния имот е частна държавна собственост и е
отписан от актовите книги за имоти – частна държавна собственост със Заповед № РД-**-15
от **/**/****г. на Областен управител – Ш. Тъй като имотът е частна държавна
собственост, то давността е текла в полза на ответницата. Давност е текла и от **/**/****г.
до **/**/****г., тъй като § 2 от ЗР на ЗИЗС е обявен за противоконституционен. За
възникването на правото на собственост на Общината върху имота съществува забраната в
чл.158, ал.2 от ЗППЗДС, тъй като имотът до ****г. не бил отписан от актовите книги за
държавна собственост. Моли се искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В съдебно заседание за ищеца се явява старши юрисконсулт Р В, който поддържа
исковата молба. В хода по същество и в представените по делото писмени бележки се
излагат подробно аргументи за основателността на иска.
В съдебно заседание за ответницата се явява адв. Д П от АК – В, който оспорва иска
и поддържа писмения отговор на развитите в него доводи. В представената писмена защита
се доразвиват подробно съображенията изложени в отговора.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от Заповед № ** от **/**/****г. на ОбНС – Ш
(находяща се на лист ** делото) имот с пл.№ **** от кв.60, находящ се в гр.Ш, ул. „Д“ № 19
и № 19а, бил отчужден за изграждането на „*****“ в полза на държавата. Имота бил
собственост на Х К М, който притежавал ½ ид.ч. от местото и реално източната половина от
къща и гараж и реално подобрения и на А К М, притежаващ ½ ид.ч. от местото и реално
западната половина от къщата и подобрения. Със същата Заповед имотът бил оценен на
обща стойност 31 352.42 лв. и собствениците обезщетени с жилища. В последствие с молба
от **/**/****г. и двамата собственици поискали парично обезщетение вместо жилища, за
2
което били издадени Заповед № РД-**/**** от **/**/****г. и Заповед № РД******* от
**/**/****г.
Видно от представена извадка от плана на гр.Ш, одобрен със Заповед № *** от
**/**/****г. на Председателя на комитета по архитектура и благоустройство при МС на
НРБ, имот с планоснимачен номер **** попадал в УПИ I „*****“.
В последствие за процесния имот бил съставен Акт за държавна собственост № ****
от **/**/****г. (лист 44 от делото).
Със Заповед № РД-**-15 от **/**/****г. на Областния управител на област Ш имота
бил отписан от актовите книги за имоти – частна държавна собственост, тъй като отговарял
на условията на § 7, ал.1, т.3 от ПЗР на ЗМСМА и § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС и преминал в
собственост на ******* (лист 90 от делото).
Представено е копие от нотариално дело № ***/****. на Нотариус С С. В
приложената по него молба – декларация е вписано, че поземления имот с идентификатор
********* с площ от **** кв.м. с пл.№ ****, за който е отреден част от УПИ I „СЖК“ в кв.
60 по действащия план от ****г., бивш имот с пл. № ****, в УПИ I „*****“ в кв. 60 по
плана от ****г., ведно с построените огради в него е общинска собственост.
От Скица № ****** от **/******. на СГКК-Ш се установява, че имот с площ ****
кв.м. е с идентификатор ********* и в него попадат сгради с идентификатори *********.1,
*********.2, *********.3 и *********.4.
На **/**/****г. бил съставен Нотариален акт за собственост на недвижим имот с №
*** том V, рег. № ***** дело № ***/****. на Нотариус С С, с който ответницата В. Д. Р.
била призната за собственик по давностно владение на поземлен имот с идентификатор
********* с площ от **** кв.м., стар номер ****00, находящ се в гр.Ш, ул.“Д“, при съседи:
*************, ***********, ***********, *************, ***********, ************,
************.
От Удостоверение № *********/**/**/****г. за данъчна оценка е видно, че данъчната
оценка на процесния имот, за който декларирани данни е подала Община – Ш е в размер на
32 151 лв.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свид. С Д С - в качеството
му на нотариус съставил нотариалния акт за обстоятелствена проверка, свид. С Н С и свид.
М К Х. – участвали като свидетели в обстоятелствената проверка.
Нотариус Стоилов обяснява процедурата, която се е провела, във връзка с
нотариалното производство, завършило със съставянето на акта за давностно владение. Във
връзка със служебното му качество посетил на място процесния имот, който бил ограден с
мрежа и имало метална врата с ръждясал, стар катинар. Имота му отворил съпругът на
ответницата, който имал ключ за него. В имота имало овошки, зеленчукова градина,
циментови колчета с остатъци от насаждения с домати и краставици и множество туби с
вода. Ответницата Р. заявила пред него, че владее имота от ****г.
3
Свид. С Н С имал преки впечатления от имота, тъй като бил в близки отношения със
сина на ответницата. Знаел, че имота е владян от тях от ****-****г., като те го
облагородили. Посещавал е имота многократно през годините, заедно със сина на
ответницата. В имота имало стара паднала ограда, която била възстановена от ответницата,
както и поставена врата с катинар, който се заключвал. В имота доскоро се отглеждало от
тях и куче.
Свид. М К Х. свидетелства, че е в приятелски отношения със сина на ответницата и
го познава от повече от 28 години. Разказва, че процесния имот се намирал срещу къщата на
ответницата и същата го обработвала от ****-****г. Имота в началото бил пустеещ, а
семейството на ответницата го заградили и започнали да сеят трайни и нетрайни
насаждения в него. Имота се заключвал, като не е виждал другиго там. В близост се
виждало, че реката е покрита и имало някакви строителни работи, но не е ясно точно какви.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, отчитайки близките отношения на
свид. С и Х. със семейството на ответницата.
По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, заключението по
която се кредитира от съда като пълно, обосновано и компетентно дадено. От него се
установява, че недвижим имот с идентификатор ********* и площ **** кв.м. е идентичен с
имот планоснимачен номер ****, за който е отреден УПИ I, „ОЖК“ по действащия план на
гр.Ш от ****г., както и с имот с планоснимачен номер ****, включен в УПИ I „*****“ в кв.
60 по плана на града от ****г. Процесния имот бил включен в мероприятие „*****“ и за
него имало проведена и завършена процедура по отчуждаване във връзка с това
мероприятие. Към момента на изготвяне на експертизата имота бил предвиден за
мероприятие „*****“.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
По отношение допустимостта на предявения иск по чл.124 от ГПК: Установителния
иск по чл.124 от ГПК цели да разреши със сила на присъдено нещо възникнал между две или
повече лица спор за собственост. Целта на производството е да се установи действителното
правно отношение между страните. Съдът намира, че в конкретния случай е налице
извънсъдебно оспорване на правата на ищеца, предвид, че В. Р. се е снабдила с констативен
нотариален акт, с който е призната за собственик на процесния имот по давностно
владение, поради което и предявения положителен установителен иск е допустим.
По отношение основателността на предявения иск по чл.124 от ГПК: Положителния
установителен иск има за предмет установяване съществуването на претендираното от
ищеца право на собственост. В тежест на ищеца е да докаже това свое право. Ответникът от
своя страна може да обори това негово твърдение като докаже насрещни свои права.
Установи се по делото, че процесният имот е актуван като държавна собственост с
АДС № ****/**/**/****г., като това обстоятелство не се оспорва от ответника. Поради това,
съдът намира, че ищецът е доказал, че праводателя му – държавата, е придобила
4
собствеността върху имота на основание чл.268 от ППЗТСУ (отм.), доколкото въз основа на
предложение от комисия към ОбНС имотът – собственост на Х К М и А К М е отчужден за
мероприятие – изграждане на „*****“. Имотът е включен и в плана от ****г., като отреден
за мероприятие „*****“. Следва да се отбележи, че при съставяне на АДС е действал режим
на общонародна (държавна) собственост, регламентирана в чл. 14 от Конституцията на
Република България от ****г., който гласи, че формите на собственост в НРБ са: държавна
(общонародна) собственост, кооперативна собственост, собственост на обществените
организации и лична собственост. Така Общината, като административна териториална
единица не разполага със своя собственост, а има само учредено право на оперативно
управление (стопанисване и управление) върху обектите на държавна собственост. След
приемането на Конституцията от ****г. общинската собственост е отделена от държавната.
До приемането на Закона за държавната собственост и Закона за общинската
собственост в сила от **/****** г. (ДВ, бр.44/21.05.**** г.) обектите общинска собственост
са регламентирани в § 7 от ПР на ЗМСМА, в сила от 17.09.**** г. С приемането на Закона
за общинската собственост се прави окончателно разграничението между държавната и
общинската собственост, като в чл. 2, ал.1, т.4 от ЗОС в редакцията, действаща към ****г., е
посочено, че общинска собственост са незастроените парцели и имотите в селищните
територии, предназначени за жилищно строителство, обществени, благоустройствени и
комунални мероприятия, придобити чрез отчуждително производство.
Нормативната уредба е допълнена и с § 10 от ПЗР на ЗОС, който гласи, че с влизането
на закона в сила преминават в собственост на общините обектите, изградени с държавни
средства, предоставени на бившите народни съвети, или с доброволен труд и средства на
населението, както и с § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ бр. 96 от 05.11.1999 г.), според
който застроените и незастроените парцели и имоти - частна държавна собственост,
отредени за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на
общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този
закон подробни градоустройствени планове, преминават в собственост на общините.
След изложеното, съдът счита, че предпоставките за преминаване на правото на
собственост от държавата върху общината са налице по смисъла на чл.7, т.3 от ПЗР на
ЗМСМА и № 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС (обн. ДВ бр. 96 от 05.11.1999 г.), както и на
основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОС (обн.ДВ, бр.44 от ****г.). Установи се, че имотът е бил
лична собственост на граждани, по отношение на него успешно е приключила процедура по
отчуждаването му с цел изграждане за „*****“, което безспорно е мероприятие с
обществено и благоустройствено значение за общината. Имотът е включен в това
мероприятие, съгласно действащия към тогава план от ****г. на Общината, като е отреден
за „*****“, а в последствие за „Жилищно строителство“, видно от представения план на
града (лист 20 от делото). Горното се заключава и от вещото лице, като заключението по
назначената експертиза не се оспорва от страните по делото и се кредитира от съда.
Поради това правото на собственост на Общината произтича от закона, независимо,
че няма съставен АОС. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК се приема, че актовете за
5
държавна и общинска собственост нямат правопораждащо действие, а само констатират
правото на собственост, придобито по някой от предвидените в чл.77 ЗС способи.
Несъставянето на АДС или АОС не може да доведе до извод, че имотът не е държавен или
общински. Правото на собственост за тях възниква с реализиране на фактическото и правно
основание за придобиване правото на собственост, което при оспорване, подлежи на
доказване. В този смисъл са Решение № № 8 от 11.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4244/2013
г., I г. о., Решение № 321/14.10.11г. по гр.д.№1167/2010г. на ВКС, І г.о., Решение № 269 от
03.08.12г. по гр.д.№ 643/2011г. на ВКС, І г.о. Поради това, съдът намира възражението на
ответницата, че правото на собственост на ищеца не е възникнало поради липса на съставен
акт за общинска собственост за неоснователно.
От друга страна твърденията на ищеца за приложение на §10, ал.1 от ПЗР на ЗОС не
се доказаха, доколкото не се установи по делото, че имотът да е бил изграден с държавни
средства или с доброволен труд или средства на населението. Позоваването на тази
разпоредба от закона обаче, не води до извода, че общината не е собственик на друго
основание, произтичащо от закона, доколкото са налице доказателства за това.
Съдът не възприема също и твърдението на ищеца, че имотът е публична общинска
собственост, тъй като имотът не попада между изброените в чл.3, ал.2, т.1-т.3 от ЗОС,
регламентиращ кои имоти са публична държавна собственост.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че процесния имот е преминал в
собственост от държавата към Общината и представлява частна държавна собственост.
По възражението за придобиване на имота от ответницата, въз основа на
осъществявано от нея давностно владение с начало от ****г.:
Разпоредбата на чл.86 от Закона за собствеността (в редакцията му от изменението с
ДВ, бр.31 от 1990г.) е предвиждала, че не може да се придобие по давност вещ, която е
държавна или общинска собственост, без да се прави разграничение между публична и
частна собственост. Едва с направеното изменение на чл.86 от ЗС (ДВ, бр.33 от ****г. в
сила от **/******г.) е прието, че не може да се придобие по давност вещ, която е публична
държавна или общинска собственост.
Или след **** г. разпоредбата на чл. 86 ЗС е позволявала придобиване по давност на
държавна или общинска частна собственост. Поради това и придобивната давност на
ответницата е с начало **/******г., тъй като до тогава е действала забраната на чл.86 от ЗС.
С § 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността, обн. ДВ, бр. 46 от ****г., в
сила от **/******г. се спира за срок от 7 месеца, считано от 31 май ****г., давността за
придобиване на частни държавни и общински имоти. Разпоредбата претърпява множество
редакции, като сега действащата редакция (изм. ДВ, бр. 7 от 20** г., в сила от **/**/****г.)
е, че давността за придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост спира
да тече до 31 декември ****.
С § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн. ДВ, бр.7/20**г.). е придадено обратно действие на последното по време
6
удължаване на срока за спиране на давността за придобиване на имоти частна държавна и
общинска собственост, прието с § 1 от ЗДЗС (обн. ДВ, бр.7 от **/**/****г.), като влизането
й в сила е от **/**/****г. и по този начин с обратна сила е отнет вещноправния ефект на
давностното владение осъществявано в периода от **/**/****г. до **/**/****г.
По отношение на началото и края на давностния срок за имотите частна и общинска
държавна собственост при действието на чл.86 от ЗС и § 1 от ДР на ЗС са изложени
съображения в мотивите на Тълкувателно решение № 3 от 14.02.20**г. на ОСГК. Приема се,
че когато срокът се брои по месеци, а следователно и по години, той изтича на съответното
число и месец от последната година, съответстващ на деня, когато владението е започнало.
Оттук се прави извода, че давностния срок започнал да тече **/******г. изтича на
**/******г., а не на **/******г., откогато е в сила мораториумът, с който е постановено
спиране на давността за определен период от време.
При тази правна уредба соченият от ответницата период на давностно владение не я
легитимира като собственик поради липса на изискуемия 10 годишен давностен срок, тъй
като теченето на срока е спряно съгласно §1 от ЗС на **/******г..
С Решение № 3 от **/******. по к.д. № 16/****г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр.**/04.03.****.) е обявена за противоконституционна
разпоредбата на § 1, ал.1 от ЗДЗС (обн. ДВ, бр.46/****г., посл. доп. ДВ, бр.**/2020г.) В
Решението, се посочва, че с обявяването й за противоконституционна не се засяга нейния
досегашен ефект. Съгласно чл.151, ал.2, изр. трето от Конституцията последиците от
преустановяване на мораториума настъпват от момента на влизане на решението в сила (три
дни след обнародването му – чл.*** ал.3 от Закона за Конституционния съд). Нормата на § 2
от ЗР на ЗИЗС е обявена за противоконституционна, като противоречаща на чл.4, ал.1 и на
чл.** ал.1 и ал.3 от Конституцията, тъй като вече засягат придобити права – в случая
правото на собственост, основаваща се на изтеклата в периода от **/**/****г. до
**/**/****г. придобивна давност.
Съгласно Решението на Конституционния съд, което е задължително за всички
държавни органи, юридически лица и граждани, за периода от **/******г. – **/**/****г. и
от **/**/****г. – **/******. придобивната давност за имоти частна държавна или общинска
собственост не е текла по силата на установения от законодателя мораториум. Същата
започва да тече с влизане в сила на решението на Конституционния съд на **/******., а за
времето от **/**/****г. до **/**/****г. давностния срок следва да бъде зачетен от съда.
В конкретния случай ответницата проведе успешно доказване на упражняване на
непрекъснато, явно и необезпокоявано владение върху процесния имот – частна общинска
собственост, в периода, през който не е действала забраната на чл.86 от ЗС и § 1 от ЗС. От
ангажираните от нея писмени и гласни доказателства се установява, че в този период,
включително и към момента, имота се владее и ползва единствено от ответницата и нейното
семейство. Същевременно ответницата се е позовала на изтекла в нейна полза придобивна
давност и се е снабдила с нотариален акт за обстоятелствена проверка.
7
С оглед на Решението на Конституционния съд, след прибавянето на периода от
**/**/****г. до **/**/****г. към изтеклия в полза на ответницата давностен срок, то общо
изтеклия срок е по-дълъг от изискуемите се от закона десет години, необходими по смисъла
на чл.79, ал.1 от ЗС за придобиване право на собственост на основание непрекъснато
владение.
Позоваването от ищеца на чл. 7, ал.1 от ЗОС, според който имотите и вещите -
публична общинска собственост, земите от общинския поземлен фонд и горските територии
- общинска собственост не могат да се придобиват по давност, не се възприема от съда.
Както беше посочено по-горе процесния имот има статут на частна общинска, а не
публична общинска собственост, като мотивите са изложени по-горе и не следва да се
преповтарят.
От това следва, че искът на ******* е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
При този изход на делото на ответника следва да бъдат присъдени направените от
него разноски в размер на 2000 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно списък и
представен договор за правна защита и съдействие (лист 122 от делото).
Водим от горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „*******“ с БУЛСТАТ *******, с адрес гр.Ш, бул.“С“ №
** представлявана от ** Л Д Х. положителен установителен иск с правно основание по
чл.124 от ГПК срещу ответника В. Д. Р. с ЕГН ********** с адрес гр.Ш, ул.“Д“ № *** ет.2,
ап.4 за признаване в отношенията между страните, че ищецът е собственик на поземлен
имот с идентификатор ********* с площ от **** кв.м., находящ се в урбанизираната
територия на гр.Ш, ул.“Д“, при съседи: *************, ***********, ***********,
*************, ***********, ************, ************, като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК ******* с БУЛСТАТ ******* да заплати
на В. Д. Р. с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 2000 лв.(две
хиляди лева), представляващи заплатено от нея адвокатско възнаграждение, съгласно
представен списък по чл.80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване пред Шския Окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
8
Съдия при Районен съд – Ш: _______________________
9