№ 560/23.09.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО, в открито
съдебно заседание на двадесет и шести август две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВА БАЙНОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
2. АНТОАНЕТА
МИТРУШЕВА
Секретар:
И.Въжарска
Прокурор:
Елеонора Иванова
като
разгледа докладваното от съдия П.Господинова
к.а.н.дело №499 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано
е по касационна жалба на Териториална Дирекция на НАП – Пловдив – чрез
юрисконсулт, срещу Решение №61/10.03.2020г., постановено по АНД №57 по описа на
Районен съд – Хасково за 2020г., с което е отменено Наказателно постановление
№455184-F474640 от 02.08.2019г., издадено от Директора на Офис
Обслужване Хасково при ТД на НАП – Пловдив. Твърди, че решението на районния
съд било неправилно и незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон. Съдът приел, че се установили данни за неправилно
квалифициране на нарушението и съответно санкцията. За да бъдел осъществен
състава на нарушението по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ било необходимо да се
подаде годишна данъчна декларация от данъчно задълженото лице, в която липсват
декларирани определени обстоятелства. В конкретния случай според ХРС било
налице друго нарушение - по чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ, както и санкцията била по друг текст – чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. При
издаването на оспореното наказателно постановление били смесени два състава на
две нарушения – за неподаване в срок на данъчна декларация по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ и за недеклариране на обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ.
Тези мотиви били неправилни и незаконосъобразни. От обективна страна било
установено безспорно извършеното нарушение, както и в хода на
административнонаказателното производство не били допуснати нарушения, които да
водят до отмяна. Нормата на чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ била съответна за всяко
противоправно поведение, осъществено от лице, което не подаде в срок данъчна
декларация и се явявала обща по отношение на нормата на чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ.
Последната била приложима само за случаите на недеклариране на обстоятелствата
по чл.50, ал.1, т.5, б.А от ЗДДФЛ. Връзката посочена с чл.53, ал.1 не
рефлектирала върху правилността на дадената квалификация. Нормата на чл.50,
ал.1, т.5, б.А от ЗДДФЛ била в отношение специална норма към обща. В обстоятелствената
част било посочено, че лицето не било декларирало непогасена част от получени
през 2016г. заеми, като така било видно, че нарушението се изразявало в
недеклариране на информация по чл.50, ал.1, т.5, б.А от ЗДДФЛ, а не неподаване
в срок на данъчна декларация. Нарушението не било обвързано с вече подадена ГДД
и можело да се осъществи и без подаване на последната, какъвто бил и настоящият
случай. Законодателят въздигнал в самостоятелно нарушение недекларирането или
невярното деклариране на информацията по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Съставите
на чл.80 и чл.80а от ЗДДФЛ били отделни, самостоятелни нарушения и била
предвидена различна отговорност. Предвидени били и по-високи санкции при
нарушение по чл.80а от ЗДДФЛ, тъй като било счетено, че това нарушение в
значителна степен нарушавало установения ред. Нямало наличие на отправяне на
две фактически обвинения за осъществяване на две нарушения в идеална съвкупност
в противоречие на забраната по чл.18 от ЗАНН. В настоящия случай била
ангажирана отговорността по чл.80а от ЗДДФЛ - за това, че лицето не било
декларирало заемите, а не за това, че не била подадена ГДД. Иска се съдът да
постанови решение, с което да отмени
решението на районния съд и постанови да бъде потвърдено изцяло
обжалваното наказателно постановление.
Ответната
страна оспорва жалбата, като счита, че решението на Районен съд Хасково следва да
бъде оставено в сила.
Становището
на представителя на Окръжна прокуратура – Хасково е за оставяне в сила на
оспореното решението.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспорваното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна.
Разгледана
по същество е неоснователна.
С
постановеното решение Хасковски Районен съд е отменил обжалваното пред него
Наказателно постановление №455184-F474640 от 02.08.2019г.,
издадено от Директора на Офис Обслужване Хасково при ТД на НАП – Пловдив, с
което за нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ и на основание чл.80а,
ал.1 от ЗДДФЛ е наложено на Х.С.М. глоба в размер на 3 286,86 лева. Районният
съд е приел, че АНО изрично е констатирал, че през периода 2012г. – 2017г. М.
не бил подавал годишни данъчни декларации по чл.50 от ЗДДФЛ. Но съдът счел, че
нарушението по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ било възможно само ако лицето е
подало ГДД и в нея не е декларирал всичко, а в случая конкретно – непогасена
част от парични заеми над 10 000 лева, получени от некредитни институции.
Съдът направил извод, че ако лицето изобщо не било подало ГДД, то това
покривало белезите на друго административно нарушение – това по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, както и че не била възможна идеална съвкупност между административно
нарушение по чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ и по чл.53, ал.1 от същия закон.
Обсъдил е и че в в посока на направения извод било наличието на две различни
санкционни норми – тази по чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ, която била за неподаване на
декларация, и тази по чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ з нарушение по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ. Съставът на нарушението по чл.50, ал.1, т.5 от ЗДДФЛ според въззивната
инстанция бил възможен да се осъществи само при подадена или непълна ГДД, в
която липсват определени обстоятелства. Така при безспорния установеното, че не
била подадена ГДД, а трябвало да бъде подадена, то било налице другото
нарушение – по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, както и санкцията следвало да бъде по
чл.80, ал.1 от ЗДДФЛ. Поради това процесното
наказателно постановление подлежало на отмяна.
Касационната
инстанция намира решението за правилно. При точно установена и описана
фактическа обстановка, районният съд е достигнал до правилни изводи за отмяна
на наказателното постановление.
Административнонаказателната отговорност
на Х.С.М. е била ангажирана за нарушение на чл.50, ал.1, т.5, б.В във вр. с чл.53, ал.1 и с чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ за това, че получените от него заеми през
2016г. на обща стойност 32 868,68 лева не били декларирани като непогасена
част в ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ в Приложение 11 в срок до 02.05.2017г., като
нарушението било извършено на 03.05.2017г. в Хасково и констатирано на
10.12.2018г. при извършване на проверка. Правилно при безспорно установеното,
че за 2016г. М. въобще не е подал годишна данъчна декларация по чл.50 от ЗДДФЛ, районният съд е направил извод, че правната
квалификация на вмененото нарушение не съответства на фактическото му описание.
Настоящата инстанция напълно споделя доводите на въззивната инстанция, които са
обосновани с анализ на разпоредбите на чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ - относно съдържанието
на декларацията при наличие на предоставени/получени парични заеми, както и на
съпоставката между административнонаказателните състави на чл.80, ал.1 и чл.80а, ал.1 от ЗДДФЛ. Последните две норми установяват
задължения за подаване на декларация в срок, както и за пълно и вярно
деклариране и са предвидени за неизпълнение на тези задължения. Недекларирането
или невярното деклариране на обстоятелствата по чл.50, ал.1, т.5, б.Б от ЗДДФЛ може да се осъществи само
ако е подадена декларация, като в описанието на нарушението в оспореното
наказание административнонаказващият орган изрично посочва и че не е подадено
Приложение 11 към ГДД, за която вече се посочи, че страните не спорят, че не е
подадена. Неподаването в срок на данъчна декларация и недеклариране на
обстоятелствата в годишната данъчна декларация / в случая по Приложение 11/ са
отделни състави на нарушение, които са били смесени. При нарушение по чл.80а от ЗДДФЛ не е възможно да има установено от
фактическа страна бездействие, изразяващо се в неподаване на годишна данъчна
декларация за съответната година. Пропускането на срока за подаване на годишна
данъчна декларация не е съставомерен елемент на деянието по чл.80а, ал.1 във
вр. с чл.50, ал.1, т.5, б.В от ЗДДФЛ, поради което и посочването на чл.53, ал.1
от ЗДДФЛ не променя извода относно смесването на двата състава на нарушение.
С оглед изложеното до тук се налага извода, възприет и от
районния съд, че в разглеждания случай по отношение на санкционираното лице не
може да бъде ангажирана отговорността му по чл.80а, ал.1 във вр. с чл.50, ал.1, т.5,
б.В от ЗДДФЛ. Поради
изложеното касационната инстанция счита, че
районният съд е установил наличието на пороци в процеса на издаване на
санкционния акт след обективно и пълно изследване на обстоятелствата по делото,
като така установените от него нарушения не могат да бъдат отстранени при
съдебното разглеждане на спора, поради което правилно и законосъобразно
обжалваното наказателно постановление е отменено. При постановяване на
решението си съдът е направил анализ на правилно установените факти и не е
допуснал нарушения както на материалния, така и на процесуалния закон, поради
което е постановил валидно, допустимо и съответстващо на материалния закон
решение, което следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, пр.1 от АПК,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №61/10.03.2020г., постановено
по АНД №57 по описа на Районен съд – Хасково за 2020г.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.