МОТИВИ
към Присъда N 87/12.03.2020г., постановена по
НОХД № 160/2020г. по описа на Пловдивски районен съд, VI н. с.
Районна
прокуратура – Пловдив е повдигнала обвинение срещу Д.А.С. – роден на ***г***, ***, български гражданин, със
средно образование, работещ, живущ на семейни начала, неосъждан, ЕГН: **********,
за това, че в периода от месец март 2019г. до месец ноември 2019г. включително,
в гр.Пловдив, след като е осъден с решение N 4004/23.11.2018г. по гр.д.N 5243/2018г. по описа на РС – Пловдив, влязло в законна сила на 15.03.2019г.
да издържа свой низходящ – дъщеря си В. С., ЕГН: **********, чрез нейната майка
и законен представител – Г.Д.М., с ЕГН: **********, с месечна издръжка в размер
на 230 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на повече от две
месечни вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски от по 230 лв. всяка, на обща
стойност 2070лв. – престъпление по чл. 183 ал.1 от НК.
В наказателното
производство като частен обвинител е конституирана Г.Д.М. в
качеството на законен представител на В. С..
Производството
по делото е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, в
хипотезата на чл. 371 т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура – Пловдив поддържа
така повдигнатото срещу подсъдимия обвинение, като счита последното за доказано
по категоричен начин. Тъй като в хода на съдебното следствие се установило, че
подсъдимият е изпълнил изцяло задълженията си по издръжка на детето си, то
предлага на Съда да приложи разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК и подсъдимия да
не бъде наказан.
Повереникът на частния обвинител Г.М., като законен
представител на В. С. – адв.С. счита, че деянието е доказано
по несъмнен и категоричен начин, като пострадалата изцяло е получила дължимата
издръжка, поради което моли Съда да приложи разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК
и да не наказва подсъдимия. Моли Съда да присъди разноски за адвокатско
възнаграждение.
Частният обвинител Г.М., в качеството й на законен
представител на В. С., поддържа изложеното от повереника си.
Защитникът на подс.Д.С. – адв.В. счита, че са налице предпоставките за приложение на
чл.183 ал.3 от НК и под.С. да бъде признат за виновен, но да не му се налага
наказание. Съдебното следствие е протекло по реда на чл.371 т.2 от НПК и
подсъдимият е признал изцяло фактическата обстановка, като в съдебно следствие
са представени доказателства, че е изпълнил задължението си по неплащане на
издръжка в пълен размер, поради което моли последния да не бъде наказван. Моли
Съда да намали разноските за повереник, тъй като делото не е било фактическа и
правна сложност.
Подс.Д.С. се
признава за виновен, съгласен е с фактическата обстановка, изложена в
обвинителния акт, като заявява, че е изплатил всички свои задължения по
издръжката. Моли Съда да не го наказва.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа и правна страна:
Подсъдимият Д.А.С. е роден на ***г***,
***, български гражданин, със средно образование, работещ, живущ на семейни
начала, неосъждан, ЕГН: **********.
Подс.Д.С. и
св.Г.М. имало общо дете – В. С., родена на ***г. С решение N
4004/23.11.2018г. по гр.д.N 5243/2018г. по описа на Районен съд – Пловдив, подс.С. бил осъден да заплаща месечна издръжка в размер на
230 лв. в полза на детето си, чрез св.М., като законен представител на В. С..
Издръжката е била присъдена считано от 29.03.2018г. до настъпване на
прекратяващо или изменящо издръжката основание, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от падежа й до окончателното изплащане.
Съдебното решение по посоченото дело влязло в законна сила на 15.03.2019г.,
като след този момент подс.С. поискал от св.М. да
открие банкова сметка ***, по която да превежда дължимата издръжка. Св.М.
открила сметка в „Сосиете Женерал
Експрес Банк“. Въпреки това подс.С.
не заплащал редовно дължимата издръжка, което мотивирала св.М. да заведе
изпълнително дело пред ЧСИ С.Т.под N 34/2019г., по което до подаване
на жалба до прокуратурата през ноември 2019г., подс.С.
не бил изплащал дължимите издръжки. Така за периода от м.март 2019г. до
м.ноември 2019г. подс.С. не изплащал дължимите
издръжки за своето дете.
След образуване на наказателното производство подс.С. започнал да изпраща дължимите издръжки, като превел
вноски по изпълнителното производство и по банковата сметка на св.М.. Така към
11.03.2020г. подс.С. бил превел цялата издръжка от
2070лв., дължима за периода март – ноември 2019г.
Описаната фактическа обстановка се установява по
несъмнен и категоричен начин от самопризнанията на подс.Д.С.,
направени по реда на чл. 371 т.2 от НПК. Последните се подкрепят от събраните в
хода на досъдебното производство доказателства, а именно показанията на свидетеля
Г.Д.М.. Съдът кредитира изцяло обясненията на подсъдимия и показанията на свидетеля като непротиворечиви,
последователни и кореспондиращи помежду си, както и с останалите доказателства
по делото, а именно писмени документи, приети в хода на съдебното следствие –
копия от банкови извлечения и вносни бележки за платени суми от подс.С. на св.Г.М..
При така установената по несъмнен и категоричен
начин фактическа обстановка Съдът намира, че подсъдимият Д.А.С. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183 ал.1
от НК за това,
че в периода от месец март 2019г. до месец ноември
2019г. включително, в гр.Пловдив, след като е осъден с решение N 4004/23.11.2018г. по гр.д.N 5243/2018г. по описа на РС – Пловдив, влязло в
законна сила на 15.03.2019г. да издържа свой низходящ – дъщеря си В. С., ЕГН: **********,
чрез нейната майка и законен представител – Г.Д.М., с ЕГН: **********, с
месечна издръжка в размер на 230 лв., съзнателно не е изпълнил задължението си
в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски от
по 230 лв. всяка, на обща стойност 2070лв.
От обективна страна се събраха достатъчно
доказателства, от които се установи, че подс.С. е бил
осъден с влязло в сила решение, да заплаща месечна издръжка на своя низходящ. В
хода на досъдебното производство са събрани достатъчно писмени доказателства,
от коиот се установява, че за процесния
период – от м.март до м.ноември 2019г. подс.С. не е
изпълнил задължението си и не е изплатил общо девет месечни издръжки по 230лв.
всяка на своето дете В. С.. Последното води до извода, че подсъдимият е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението по чл. 183 ал.1 от НК.
От
субективна страна формата на вината на подсъдимият е пряк умисъл с целени и
настъпили общественоопасни последици. Същият е съзнавал, че с поведението си нанася вреди,
наясно е бил, че дължи ежемесечна издръжка на детето си, но не е изпълнил в
цялост това си задължение.
От
събраните в хода на съдебното следствие писмени доказателства – банкови извлечения
на сметки и вносна бележка, се установява, че до приключване на съдебното
следствие подс.Д.С. е изплатил всички дължими
издръжки на детето си, като от деянието не са настъпили други вредни последици.
Ето защо и предвид разпоредбата на чл. 183 ал.3 от НК подс.Д.С.
не следва да бъде наказван.
На основание чл.189 ал.3 от НПК подс.Д.С. следва да бъде осъден да заплати на Г.М. сумата
от 600 лева, представляващи разноски за повереник.
Причини за извършване на деянията –
ниска правна култура.
По изложените мотиви Съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала!
М.Г.