Определение по дело №155/2020 на Апелативен специализиран наказателен съд

Номер на акта: 230
Дата: 6 април 2020 г.
Съдия: Димчо Димитров Георгиев
Дело: 20201010600155
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 3 април 2020 г.

Съдържание на акта

                                                    О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                                    Гр.София, 06.04.2020 г.

       

           Апелативният специализиран наказателен съд, в закрито съдебно заседание на шести април  две хиляди и двадесета   година в състав:

                                            

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА

                                                              ЧЛЕНОВЕ: ДИМЧО ГЕОРГИЕВ

                                                                                  ДАНИЕЛА РОСЕНОВА

 сложи за разглеждане докладваното от съдия Георгиев ВНЧД №155 /2020 г. по описа на Апелативния специализиран наказателен съд, за да се произнесе, взе пред вид следното:

            Настоящото въззивно съдебно производство е по реда на чл. 341 ал. 2 и следващите, вр. с чл. 270 ал.4, вр с ал.1 НПК.

            Образувано е по жалба на адвокат И.П. срещу  определение от 25.03.2020 г. по НОХД № 195/2019 г. на Специализирания наказателен съд, с което  е оставено без уважение искането за  изменението на  мярката за неотклонение на подсъдимия  И.Й.Й. от „Задържане под стража“ в по-лека.  

           В жалбата на адвокат П. се сочи, че разпитаните свидетели разколебават интензитета на обоснованото предположение и нито един не е посочил подс. Й. като ръководител или участник в ОПГ, а и редица свидетели се отричали от показанията си в хода на досъдебното производство. Счита се, че понятието „разумен срок“ не се разбира и продължаващото задържане над една година и шест месеца водело до неразумност на това задържане. Счита се, че разпоредбата на чл. 5 т.3 от ЕКПОС не давала право на избор на съда за продължаване срока на задържането и в този смисъл се цитират решения на ЕСПЧ. Счита се още, че неправилно съдът е приел, че продължителното задържане е било оправдано предвид продължителния срок на производството и рисковете в течение на времето намалявали. Обръща се внимание на чистото съдебно минало на подсъдимия, че имал постоянен адрес, че имал сключен граждански брак и две деца и била налице презумпция за невиновност и не можело да се извежда тази опасност от характера и тежестта на обвиненията. Предоставената защита на свидетели, не означавало наличие на опасност. 

            Иска се да се отмени определението и се постанови ново, с което да се определи  друга по-лека мярка за неотклонение.     

            Апелативния специализиран наказателен съд, след като се запозна  с направените в жалбата възражения и искания, доказателствата по делото и като провери изцяло правилността на обжалваното определение намира   жалбата  за допустима, но по същество неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение по следните съображения:

           Обвинителният акт е внесен от Специализираната прокуратура в СНС  срещу деветнадесет лица на 11.01.2019 г., в това число и срещу жалбоподателя И.Й.Й.. Подсъдимия Й. е обвинен за осем престъпления, които са тежки умишлени по смисъла на чл.93 т.7 НК, а именно за ръководство на ОПГ, с цел извършване на престъпления по  чл. 354А, 159А, чл. 116, чл..128-129 НК, четири деяния по чл.117 ал.1  вр. с чл.20 ал.2- приготовление за убийство на двама прокурори и двама служители на полицията и три деяния по чл.159г., вр. с чл.159а ал.2т.6 НК.

            В определение от 25.03.2020 г. Специализирания наказателен съд е  оставил без уважение искането за изменение на мярката    за неотклонение на подсъд. Й. от “Задържане под стража“ в по-лека.

            Първостепенният съд  е приел, че към момента е налице нужната доказателствена обоснованост за евентуална съпричастност  към повдигнатите обвинения спрямо подс. Й. и не са налице нови обстоятелства, които да разколебават тази преценка. Относно опасността от извършване на престъпление контролираната инстанция счита, че наказателния процес се намира във фазата на съдебно следствие, като предстои разпитване на свидетели и изслушване на експертизи, като част от тях са заявили, че се страхуват от евентуални последици на подсъдимите лица в т.ч. и подс. Й.. Предвид това съдът е преценил, че опасността от извършване на престъпление от подс. Й. е реална, която не е преодоляна от характеристичните данни и  семейното положение на подсъд. Й. както и предвид настоящата епидемиологична обстановка в страната. Относно срока на задържане съдът е приел, че делото е с фактическа и правна сложност с голям брой подсъдими лица и свидетели и не е налице забавяне при разглеждане на делото, на което основание е преценил, че не са налице условия за изменение на мярката за неотклонение спрямо подсъд. Й..

             Тези съображения се споделят от Въззивната инстанция.

             Относно съображенията и решенията по делата във връзка с разпоредбите на чл. 5 от ЕКЗПЧОС  изложени в жалбата на адвокат П., Въззивният съд счита, че  изложените доводи в атакуваното определение на Специализирания наказателен съд не са в противоречие   с тези разпоредби. Член 5 т.3 от коментираната Конвенция предвижда, че никой не може да бъде лишен от свобода освен в случаите на законосъобразен арест, по обосновано подозрение за извършено престъпление и с цел да се попречи на  лицето да извърши престъпление. Тези условия на Конвенцията са относими и към настоящия случай и съображенията в атакуваното определение не са в противоречие с нея. Предвид сложността на конкретния наказателен процес обусловен от наличието на множество подсъдими лица и необходимостта от извършването на голям обем съдебно следствени действия, срока на търпяната мярка „Задържане под стража“  не може да бъде преценен като неразумен.   Поради това оплакванията в жалбата на защитата в тази ѝ част не се споделят.

               На следващо място макар и с необременено съдебно минало подс. Й.  е лице със завишена степен на обществена опасност предвид данните за връзки с лица извършващи противоправни прояви, вкл. и против интересите на правосъдието и  при условие на неприключено съдебно следствие рискът от извършване на престъпление е реален както правилно е преценил и СНС. 

               На основание изложеното  настоящият   въззивен състав не намира основание за исканата от защитата отмяна на атакуваното определение на Специализирания наказателен съд, поради което то следва да бъде потвърдено.

                Водим от гореизложеното  и на основание чл.345 ал.1 вр. с чл.270 ал.4 НПК Апелативният специализиран наказателен съд

                                              

                                              О П Р Е Д Е Л И :

              ПОТВЪРЖДАВА определение от 25.03.2020г. на Специализирания наказателен съд  по НОХД № 155/2019 г., с което е оставено без уважение  искането   на подсъдимия И.Й.Й. за изменение на мярката му за неотклонение от “Задържане под стража“   в по-лека.           

             Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.                            

                                                                

                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                                          ЧЛЕНОВЕ: