РЕШЕНИЕ
Номер
07.02.2023 г.
град Р.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Р., четвърти
състав, на осемнадесети януари две хиляди двадесет и трета година в публично заседание
в следния състав:
СЪДИЯ:
Диана Калоянова
при секретар Галина Кунчева и с
участието на прокурор Г. Манолов,
като разгледа докладваното от съдия Калоянова
административно дело номер 442 по
описа за 2021 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 156, ал. 1 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на К.А.М., ЕГН **********,*** срещу Ревизионен акт (РА) №
Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г., издаден от С. С. А., началник сектор
„Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна – възложил ревизията и Р. М.
С., главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на ревизията,
потвърден с Решение № 48/28.04.2021 г. на Директора на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП. С оспорения РА, в
тежест на М. са установени допълнителни задължения за данък по Закона за данъците
върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) върху формираната обща данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2014 г., за 2015 г., за 2016 г., за 2017 г. и за
2018 г. в общ размер на 81 752,54 лева и лихви за закъснение в общ размер на 30
605,82 лева. Жалбоподателят счита, че при постановяването на РА са допуснати
съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, което от своя страна
е довело до неправилно определяне на допълнителни данъчни задължения за данък
върху доходите на физическите лица (ДДФЛ). Излага подробни съображения за
материалната и процесуална незаконосъобразност на оспорения РА и иска същия да
бъде отменен като незаконосъобразен. В съдебно заседание се представлява от надлежно
упълномощените адвокати Г. А. и А. Х.,***, които поддържат жалбата на
основания, изложени в нея; ангажират доказателства, включително съдебно-счетоводна
експертиза и свидетелски показания, и претендират присъждане на направените по
делото разноски. Представя писмени бележки.
Ответната страна –
Директорът на ДОДОП Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт
З.Е., оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и иска от съда тя да бъде
оставена без уважение. Претендира юрисконсултско
възнаграждение. Ангажира писмено становище по съществото на спора.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Р., встъпил на основание чл. 159, ал. 1, изречение
второ от ДОПК в производството в защита на държавен интерес, в хода на делото
по същество поддържа становище за частична основателност на жалбата.
От
фактическа страна по делото се установява следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от
надлежна страна, в съответствие с изискванията за форма и реквизити и след
проведено оспорване по административен ред, което е абсолютна предпоставка за
развитие на съдебното производство. Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
От приложените по
административната преписка доказателства се установява, че в хода на
производството по ревизията на К.А.М. са издадени
следните заповеди:
|
заповеди |
|||
|
№ |
дата
на постановяване |
относно
|
дата
на връчване на ревизираното лице |
|
Р-03001820000688-020-001 |
04.02.2020 |
възлагане на ревизия |
26.02.2020 |
|
Р-03001820000688-020-002 |
26.05.2020 |
изменение на срока |
26.05.2020 |
|
Р-03001820000688-023-001 |
21.07.2020 |
спиране на ревизия |
21.07.2020 |
|
Р-03001820000688-143-001 |
23.09.2020 |
възобновяване на ревизия |
24.09.2020 |
|
Р-03001820000688-023-002 |
08.10.2020 |
спиране на ревизия |
19.10.2020 |
|
Р-03001820000688-143-002 |
14.12.2020 |
възобновяване на ревизия |
22.12.2020 |
Възложената ревизия е с
предмет данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г.
Заповедите са постановени
от С. С. А. на длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД
на НАП Варна – възложил ревизията, като лицето е надлежно оправомощено
на основание чл. 11, ал. 3 от Закона за Националната агенция за приходите
(ЗНАП) във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК със Заповед № Д-2273/20.12.2018
г. на директора на ТД на НАП Варна. Посочените заповеди са връчени на К.М.
електронно, като за всяко връчване е представено Удостоверение за извършено
връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
В хода на ревизионното
производство са предприети множество процесуални действия за събиране на
доказателства и изясняване на фактическата обстановка, като същите са подробно
изложени в ревизионния доклад.
След приключване на
ревизията и в 14-дневния срок по чл. 117, ал. 1 от ДОПК, резултатите от същата
са обективирани в Ревизионен доклад (РД) № Р-03001820000688-092-001/29.12.2020
г. РД е връчен на М. по електронен път на 04.01.2021 г., за което е представено
Удостоверение за извършено връчване по електронен път в ИС „Контрол“.
Ревизираното лице не е упражнило правото си по чл. 117, ал. 5 от ДОПК да
направи писмено възражение и да представи доказателства.
След преценка на
извършените при ревизията действия, органът, възложил ревизията и ръководителят
на ревизията са постановили РА № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. Същият
е връчен на М. на 12.02.2021 г., което се установява от Известие за доставяне
0100014281214.
С
жалба вх. № 4946/25.02.2021 г. по описа на ТД на НАП Варна – офис Р., ревизираното
лице е оспорило РА пред директора на ДОДОП Варна. Жалбоподателят
обжалва издадения РА с искане за неговата цялостна отмяна поради
незаконосъобразността му. Счита, че не е налице основание за издаване на акта
по реда на чл. 122 от ДОПК и изобщо за осъществяване на производството по този
начин. Твърди, че посочените две
основания за извършване на ревизията по особения ред по чл. 122 ДОПК са неотносими и недоказани, базирани на едни и същи факти.
Сочи, че органът по приходите не е извършил обективно установяване на
взаимоотношенията между М. в качеството на заемодател и изрично посочени заемополучатели. Въвежда се оплакване за неправилно
приложение на материалния закон, като за целта се позовава на нарушаване на
принципа, прокламиран в чл. 3 от ДОПК. Счита, че напълно неоснователно е прието
от органа по приходите, че средствата, постъпили по банковата му сметка от
различни лица, представляват доход с неустановен източник и поради това
подлежат на облагане. Релевира възражение, че направената
съпоставка на имущественото му състояние е неправилна. Посочва, че началните
салда в съпоставката са определени неправилно и неоснователно е позоваването на
ревизиращия орган на декларирани или недекларирани от М. обстоятелства в
Приложение № 11 към данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната година.
Иска се отмяна на процесния РА.
В
отговор на подадената жалба, с Решение № 48/28.04.2021 г., директорът
на ДОДОП Варна е потвърдил изцяло РА № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. Изложени
са мотиви относно извършените процесуални действия и събраните в хода на
ревизионното производство доказателства, както и начина, по който решаващият
орган цени същите за крайния изход на производството. Изследвани са отношенията между М. от една
страна и лицата, на които той е предоставил заеми, като за целта е представил
осем договора. Изложени са доводи във връзка с извършени разпоредителни сделки
от К.М. и неговата съпруга – М.М., с недвижими имоти
и моторни превозни средства. Решаващият орган е приел за правилна позицията на
ревизиращите, че са налице достатъчно доказателства, на база на които да се
пристъпи към извършване на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. Съобразена е информацията,
която е постъпила от Обединена българска банка АД (ОББ АД) относно банковите
сметки на М. и движението на парични средства по тях. В решението е анализирана
информация за получени средства с неустановен произход за всяка от
проверяваните години. Съобразени са внесените от М. и впоследствие възстановени
от „М. 2008“ ЕООД допълнителни парични вноски. Подробно са изложени данни за
формиране на данъчната основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за всяка от проверяваните
години. Решението е връчено на жалбоподателя
на 28.06.2021 г., видно от известие за доставяне ************.
В жалбата, с която е
поставено началото на настоящото съдебно производство, се оспорват
констатациите на приходния орган относно провеждането на ревизията по реда на
чл. 122 от ДОПК, като се твърди липсата на законоустановените
предпоставки за това. Оспорва се начина на формиране и размера на данъчната
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за всяка ревизирана година. Следва да се отбележи, че
съдържанието на жалбата, с която е сезиран съда е почти идентично с това на жалбата,
с която е сезиран за произнасяне директорът на ДОДОП Варна.
В първото по делото съдебно заседание (11.11.2021 г.) съдът е разпределил доказателствената
тежест между страните, като е указал на жалбоподателя,
че носи доказателствена тежест за установяване на
фактите и обстоятелствата, посочени в жалбата и че на основание чл. 124, ал. 2
от ДОПК в негова тежест е да обори констатациите в РА, издаден на основание чл.
122 от ДОПК. Дадено е указание на директора на ДОДОП Варна, че той носи доказателствената тежест за установяване предпоставките на
чл. 122 от ДОПК за реализиране на ревизионното производство по особения ред.
С Определение от 10.12.2021 г. съдът е отказал
да назначи съдебно-оценителска експертиза, тъй като
информация за продажните цени на недвижимите имоти и МПС се съдържа в нотариалните
актове, респ. договорите за покупко-продажба. За целите на данъчното
производство от значение са конкретните цени, на които са придобити/отчуждени
съответните недвижими имоти и МПС, а не пазарните им стойности, доколкото
волята на страните при определяне на цената при сключване на договор за
покупко-продажба може да се различава от пазарната стойност.
С Определение от
21.04.2022 г. и с протоколно определение в съдебно заседание на 19.05.2022 г.
съдът е отказал допускането до разпит чрез видеоконферентна
връзка на лицата А. А. Б., Е. Х. П., Ю. Р. А.; А. Д.
А., С.А. М. и С. А. С.– всички живеещи в Н., както и П. А. К., по причина, че
сключените договори за заем са реални, а не консенсуални
и следва да се докаже реалното предаване на сумите, а не самото сключване на
договорите. Отделно от това, Административен съд – Р. не разполага с възможност
за осъществяване на видеоконферентна връзка.
По искане на
жалбоподателя, в съдебно заседание на 19.05.2022 г. до разпит е допусната
неговата съпруга – М.Н.М.. Същата дава показания за дадени назаем парични суми
на различни лица, които тя познава лично (без А.А.),
и които суми впоследствие са върнати по банков път в неуточнен период, както
следва:
|
получател на заема |
сума, валута |
дата на предаване |
|
С.Б. |
60 000 евро |
03.03.2009 г. |
|
С.Б. |
120 000 евро |
през 2010 г. |
|
С.С., съсед |
63 000 лева |
03.03.2008 г. |
|
С.С., съсед |
други суми |
през 2009 г. |
|
А.Д., роднина |
5 000 евро |
18.12.2011 г. |
|
Е.П., роднина |
5 000 евро |
през 2009 г. |
|
П.К., роднина |
13 000 лева |
непосочена |
|
С.М., роднина |
5 000 евро |
през 09.2009 г. |
|
А.А. |
5 000 евро |
през 12.2008 г. |
|
А.А., непознат лично |
10 000 евро |
през 2009 г. |
|
ЗК "Бряст" |
неуточнена |
през 2013 г. |
За посочените в таблицата
лица (без кооперацията) сочи, че живеят и работят в Х., като С.Б. е върнал
парите чрез някоя от неговите фирми, но не помни имената им. Твърди, че
паричните преводи от Х. са направени по сметката на мъжът й, по нейна сметка не
са постъпвали суми.
Сочи още, че познава
бившия управител на фирма „Еклипс груп“,
казва се В., той също е добър приятел, при когото К.М. е работил с трудов
договор през 2011 г. като търговски представител, а после след 2-3 години като
концесионер за фирмата – намирал е зърно и слънчоглед.
Относно С. С., който е
добър приятел на нейния съпруг, сочи, че К.М. през 2007 г. е взел заем в размер
на 250 000 евро, а през 2013 г. са ги върнали на С. чрез прихващане със
зърно
Свидетелката твърди, че
не си спомня кога парите са връщани, още повече, че това е установимо
- парите са върнати по банков път. Посочва, че не са вземали лихви, в
сключените договори няма уговорка за лихва. М. не може да посочи точно
произхода на парите – първо твърди, че са от фирмата, която и сега е действаща
и за която не знае какви приходи генерира, а после, че не са от фирмата защото М.
е работил и от продажба на склад в гр. Б. на „Шишков“ за 400 000 лева, но не си
спомня годината. Не си спомня как са взели еврото.
На въпроси на съда М.
дава сведение, че е присъствала на сключването на всички договори и е видяла
предаването на парите, защото е била там. По всички договори парите са
предавани в брой. По заема, който те са получили от С. в размер на 250 000 евро
не е имало лихва, не си спомня дали са били в брой или по банков път.
За себе си казва, че
помага на съпруга си във фирмата,
официално не е работила никъде, домакиня
е, а съпругът й е получил средствата вследствие на работа с фирмата и продажба
на имотите, с които са разполагаме като съпружеска имуществена общност. През
периода 2008 г., 2010 г. и 2013 г. са ходили на гости в Х. за месец и са се
връщали, като нейният съпруг не е работил там. Ходили са на посещение на
посочените лица и са се срещнали с всички тях.
Дава обяснение, че имат
доходи от наеми – три магазинчета в центъра на гр. Б., които са купували в
различен период от общината, но за подробности трябва да види в договорите,
посочва, че това е от преди 10 години, като наемите са декларирани пред данъчните
органи. Получавали са доходи и от рента в размер на 35 000 лева, като не
може да посочи колко години е продължавало това – предполага че от 2010 г. и
следващите 6-7 години. След това са продали земеделска земя, която е била на
нейно име и апартамент във В. Т.за около 140 000 лева, но не си спомня коя
година е било това.
В съдебно заседание на
07.07.2022 г., жалбоподателят К.М. дава обяснения във
връзка със спорните процесни договори за заем със
следните лица:
ü
С.Б.
– твърди, че са в много добри отношения, има родствена връзка с жена му.
Жалбоподателят е работил при това лице като шофьор, помагал му е. Б. е инженер в Х.. М. му е давал пари назаем
в брой – през 2009 г. 60 000 евро и през 2010 г. още 120 000 евро,
които след това Б. е върнал по банкова сметка *** М.. Произходът на тези пари е
от продажба на имот, от наеми, от ренти, също така е взел заем от негов
приятел. Посочва, че тези пари не са декларирани, защото никой не му е казвал
да ги декларира.
ü
С.С., негова роднина – предоставил е заем на същата през 2008
г. в размер на 63 000 лева, като през 2009 г. или 2010 г. отново й е дал
пари. С.е върнала парите по банков път през 2014 г. или през 2015 г. Тя е в Х..
ü
А.Д.,
негова съседка, с която са израснали заедно., на която е дал заем 5 000 или 6 000 евро някъде през 2008 г.
– 2009 г. Върнала е парите по банков път, защото живее в Х..
ü
Е.П.като
роднина на съпругата му е получила заем от 5 000 евро
някъде през 2009 г. – 2010 г. Връщането на парите през 2014 г. – 2015 г.
е станало чрез банка, защото и тя живее в Х..
ü
П.К.
- втори братовчед на М., на когото последният е предоставил заем в размер на
5 000 или 6 000 евро, вече върнат по банков път. Преди е живеел в Х.,
а сега със семейството си е в Г..
ü
С.М.,
роднина на съпругата му, който живее в Х., не посочва сумата на предоставения
заем, но уточнява, че е разполагал с пари от рента и от продажба на имоти. Това
е в периода 2008 г. – 2011 г.
ü
А.А., в периода 2008 г. – 2011 г., на когото е дал заем около
5 000 евро, върнати впоследствие. Понастоящем лицето също е в Х..
ü
А.А., приятел на А.А., предоставен
заем в размер на 10 000 евро, сега живее в Х.
ü
В.
– при него М. е работил като комисионер около 2-3 години, но не си спомня точно
кога, като е изкупувал зърно за него и е получавал комисионна за това.
ü
С.
С., когото познава от 2004-2005 година и от когото през 2007 г. е получил заем
в размер на 250 000 евро. Впоследствие, М. е върнал заема в периода до
2013 г. чрез прихващане на зърно и имоти.
В съдебно заседание на
19.05.2022 г. жалбоподателят е представил на хартиен носител превод на
постъпилата информация от ОББ АД относно входящи парични преводи по сметката на
К.М. от чуждестранни банки (л. 181 – л. 206 от делото). В съдебно заседание на
07.07.2022 г. процесуалният представител на
жалбоподателя е представил писмени доказателства (л. 276 – л. 297) - извадки от
Търговския регистър на Н., в превод на български език, относно фирмите на
лицето С.Б.. Посочва, че това е историята на дружеството от 2009 г. до 2022 г,
като до 2017 г. дружеството било наименувано AMS Interieurs
B.V., а след 2017 г. - AMS Bougroep B.V., като това е във връзка с част от върнатите
заеми от лицето С.Б. на К.М., които са от името на AMS Interieurs
B.V. От представените в предходно съдебно заседание доказателства актуални
състояния на дружествата AMS Bougroep B.V. и AMS Holding е видно, че собственик на
капитала на AMS Bougroep B.V. е AMS Holding, а
едноличен акционер в AMS Holding е лицето
С.Б.. Представя последен учредителен акт на дружеството AMS Bougroep B.V., което е прието от лицето С.Б. като едноличен
акционер в AMS Holding.
По делото, по искане на
жалбоподателя, е допусната и изслушана съдебно- счетоводна експертиза, на която
за изследване са поставени множество въпроси за всеки данъчен период. Обобщено
може да се посочи, че е изследвано началното и крайното салдо на всеки данъчен период, както и някои спорни сделки и тяхното
счетоводно отчитане. За 2014 г. следва да бъдат съобразени резултатите и
установените данъчни задължения за предходни ревизирани периоди и установените
посредством тях обложени доходи. За останалите периоди началното салдо трябва
да включва средствата в брой и по банкови сметки. При формиране на паричните
потоци вещото лице изрично е отбелязало, че прехвърлени парични суми от една
сметка с титуляр К.М. по друга негова сметка представлява вътрешен паричен
поток, т.е. трансформиране на паричната наличност от една форма в друга, а не
доходи. За всяка от годините са разгледани конкретни сделки с имущество на
жалбоподателя (като е съобразено наличието на съпружеска имуществена общност) и
как те се отразяват на паричния поток за конкретната година. Установена е
данъчната основа за всеки период, като същата е образувана от доходите от
всички източници, включително продажба на недвижимо и движимо имущество и
съответно размера на дължимия ДДФЛ за всяка година. Направено е сравнение с
данъчната основа, определена в РД, респективно в РА. В заключението експертът е
определил размера на дължимия данък (като същият е съпоставен с този, определен
с РА), като е предложил два варианта: вариант 1 – ако се приеме, че получените
банкови парични преводи от чужбина са с недоказан произход и вариант 2 – ако се
приеме, че същите са с доказан произход. И за двата варианта е представена
рекапитулация на задълженията за данък и лихви, като е направено сравнение със
същите, определени с РА.
В съдебно
заседание на 18.01.2023
г., вещото лице е дало изчерпателни отговори на множество въпроси, поставени от
страните (включително и въпросите, съдържащи се в молба вх. № 92/10.01.2023 г.
на жалбоподателя) и от съда, като са изяснени някои технически грешки.
Процесуалният представител на жалбоподателя е направил изявление, че
заключението по експертизата следва да бъде прието като компетентно и
отговарящо на поставените въпроси. Процесуалният представител на ответника е
заявил, че е съгласен заключението да бъде прието, като ще изложи някои
забележки по направените изводи в представени от него писмени бележки.
Ответникът, чрез процесуалния си представител, е ангажирал
писмено становище вх. № 335/25.01.2023 г. по съществото на спора. Сочи се, че
в условията на главно и насрещно доказване, жалбоподателят не е провел
успешно оспорване на процесния РА. Излага доводи за
редовното провеждане на ревизионното производство по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като счита че са налице предпоставките, предвидени в чл. 122, ал. 1, т. 1;
т. 2 и т. 7 от ДОПК. Твърди, че от жалбоподателя не са представени годни писмени
доказателства удостоверяващи, че действително получените суми като валутни
преводи от чужбина, при това в големи размери, са били предоставени на лицата в
заем. Приема, че представените 8 бр. договори за безлихвен заем са частни
документи и не притежават материална доказателствена
сила сами по себе си. Позовава се на предходни ревизионни актове, които са
влезли в сила и от които се установява, че К.М. не е разполагал със свободен
паричен ресурс, който да предостави на посочените в представените договори
лица. Посочва още, че М. не е декларирал тези заеми нито в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ,
нито в декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в предходните ревизионни
производства. Представени са обяснения във връзка с конкретни спорни сделки
между жалбоподателя и ответника. Счита, че свидетелските показания на М.М. - съпруга на жалбоподателя, следва да се ценят в контекста на чл. 158 от ДОПК и
с оглед ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. По отношение на заключението на
вещото лице счита, че възприетия начин на изготвяне на паричните потоци за
всеки данъчен период е неправилен, защото противоречи на правния характер на
данъка, който се определя на годишна база.
Процесуалният представител на жалбоподателя е представил
писмени бележки вх. № 381/27.01.2023 г., в които е заявено, че се поддържат
всички възражения в жалбата, с която е сезиран съда. Изразена е позиция, че
липсва основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК,
както и че заключението на вещото лице следва да се кредитира в предложения
вариант № 2, при който се признават всички доходи на М., получени под формата
на валутни преводи от чужбина с основание връщане на заеми. Изложени са
разсъждения за липсата на хипотезата на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Оспорват
се всички изводи на ревизиращия орган относно наличието на доходи в патримониума на М., за които в РД и в РА се твърди, че са с
неустановен произход. Твърди, че органът по приходите не е извършил обективно
установяване на взаимоотношенията между М. и заемополучателите,
че при условията на главно и пълно доказване жалбоподателят е оборил всички
изводи в тази насока, направени в РД и в РА, като е ангажирал необходимите
доказателства. Според жалбоподателя, органът по приходите е приложил
материалния закон неправилно – нарушил е принципа на обективно изясняване на
факти и обстоятелства в чл. 3 от ДОПК; неправилно е определена данъчната основа
за всички ревизирани данъчни периоди; неоснователни са твърденията за наличие
на доходи с неустановен източник; съпоставката на имущественото състояние на М.
е необективна и фактически невярна; неправилно се третира липсата на
деклариране на заеми в ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ на М. и др. Иска се от съда да
приеме, че данъчните задължения на М. за ревизираните периоди следва да са в
размер, определен във вариант № 2 от заключението на вещото лице.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Нормата на чл. 160, ал. 2
от ДОПК определя, че Съдът преценява законосъобразността и
обосноваността на ревизионния акт, като преценява дали е издаден от компетентен
орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалните и материалноправните
разпоредби по издаването му.
Следователно, съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване.
Не
се спори между страните, че обжалваният РА е издаден от компетентен орган.
Съдът счита, че РА №
Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. е издаден от компетентните съгласно чл.
119, ал. 2 от ДОПК органи – началник сектор, като орган възложил ревизията и
главен инспектор по приходите, като ръководител на ревизията. С. С. А. заема
длъжност началник сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна –
възложил ревизията, като лицето е надлежно оправомощено
на основание чл. 11, ал. 3 от ЗНАП във връзка с чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК
със Заповед № Д-2273/20.12.2018 г. на директора на ТД на НАП Варна. Ръководител
на ревизията е този, посочен в заповедта за възлагане - чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК, съответно органът, възложил ревизията е териториалният директор или
лицето, на което са делегирани правомощията за това по реда на чл. 112, ал. 2,
т. 1 от ДОПК. Видно от ЗВР № Р-030018220000688-020-001/04.02.2020 г. за
ръководител на ревизията е надлежно определена Р. М. С., главен инспектор по приходите в същата
дирекция. Следователно, може да се направи извод, че обжалвания РА е издаден от
компетентен орган. В жалбата липсват възражения в тази насока.
Процесният РА отговаря на изискването за форма
и съдържание, регламентирани в чл. 120, ал. 1 от ДОПК. Обжалваният РА е издаден
в писмена форма и съдържа предвидените в нормата реквизити. Изпълнено е
изискването на алинея втора от същата правна норма – РД е приложен към РА.
Ревизираното лице не е ангажирало възражения по връчения му РД.
Настоящият съдебен състав
счита, че в хода на ревизионното производство не са допуснати нарушения на
правилата за неговото реализиране и намира за неоснователни твърденията в
сезиращата съда жалба в тази насока.
На практика, сочените в
жалбата и в представените писмени бележки от жалбоподателя нарушения на административнопроизводствените правила са свързани с
провеждането на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, като жалбоподателят
твърди, че условия за прилагането на този ред не са налице. Другото сочено
нарушение е неизпълнение на задължението, регламентирано в чл. 3, ал. 1 от ДОПК
- Органите по приходите и публичните изпълнители са длъжни да
установяват безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата,
задълженията и отговорността на задължените лица в производствата по този кодекС. Според
жалбоподателя в хода на ревизията данъчните органи не са положили достатъчно
усилия за събиране на доказателства във връзка с представените договори за заем
с различни лица.
При
извършената проверка съдът установи, че ревизионното производство е започнало с издаване на
ЗВР, като срокът за завършване на ревизията е изменен със ЗИЗВР, а също така
ревизията е спирана и възобновявана. РД и РА са издадени в нормативно
установените срокове.
Ревизиращият орган, с цел изясняване на факти и
обстоятелства във връзка с провежданата ревизия, е предприел множество
процесуални действия, подробно описани в част ІІ на РД, които могат да се
обобщят по следния начин:
1.
Насрещни проверки по реда на чл. 45 от ДОПК на физическите лица С. А. С.; Г. Г.
Г. и на юридическите лица „Аутомакс – 03“ ЕООД и на „Хермес – 2011“ ЕООД. Извършени са впоследствие насрещни
проверки и на лицата С.М.; А. Б.; Е.П.; С.С.; П. К..
2.
Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от трети лица
(ИПДПОТЛ) на основание чл. 37, ал. 5 от ДОПК от Служба по вписванията П.;
Община П.; Община Б.; Община Р.; С. Б. Г.; И. И. И. и „Айкони
2015“ ЕООД.
3.
Искане за информация и документи от други контролни органи (ИИДДКО) на
основание чл. 47 от ДОПК от РД „Гранична полиция“ Р. и от ОД МВР Р..
4.
Приобщаване на доказателства от предходни проверки на К.А.М. и на М.Н.М.
(съпруга); както и от предходни ревизии.
5.
Искания за предоставяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице
(ИПДПОЗЛ) на основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 от ДОПК, както следва:
ИПДПОЗЛ
№ Р-03001820000688-040-001/07.02.2020 г.
ИПДПОЗЛ
№ Р-03001820000688-040-002/21.05.2020 г.
ИПДПОЗЛ
№ Р-03001820000688-040-00/07.10.2020 г.
В съставения РД изключително подробно са описани
резултатите от извършените проверки, отправените искания и приобщавания, като
тези резултати са съобразени при изготвяне на ревизионния акт. Представена е информация
за трансфери на парични суми, с които жалбоподателят е разполагал и извършените
от него (включително и при режим съпружеска имуществена общност) разпоредителни
сделки с движимо и недвижимо имущество.
Спори се между страните дали са налице условията за
провеждане на ревизията по особения ред, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК. В РА са описани обстоятелствата,
поради които органите по приходите са достигнали до извода, че ревизията следва
да се проведе по този ред. В тази връзка като правно основание са посочени
случаите на чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7. Съгласно т. 2 налице са данни за укрити
приходи или доходи, съгласно
т. 7 - декларираните
и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал
или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не
съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период.
По отношение на т. 2 е прието, че са установени укрити и
недекларирани доходи от продажба на недвижимо имущество; от постъпления по
банкови сметки представляващи преводи от чужбина без доказан произход/източник
на средствата; постъпления от ДФ „Земеделие“ (ДФЗ) под формата на субсидии; от
наеми на недвижими имоти и направени парични вноски в "М. 2008" ЕООД
без доказан произход на средствата.
По отношение на т. 7 е прието, че е установено превишение на извършените разходи и придобито имущество в
сравнение с декларираните доходи от лицето.
Спазена е предвидената процедура, като на ревизираното лице
е изпратено по електронен път Уведомление по чл. 124, ал. 1 от ДОПК №
Р-03001820000688-113-001/21.05.2020г., с което то е уведомено, че при
извършването на ревизията са установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и
т. 7, поради което основата за облагане с данък по чл. 17 от ЗДДФЛ за
ревизираните периоди ще бъде определен по реда на чл. 122 – чл. 124а от ДОПК.
Предоставен е 14-дневен срок за становище и ангажиране на доказателства.
Уведомлението е връчено на М. на 22.05.2020 г., но същият не е възразил срещу
извършването на ревизията по посочения ред. Изпратено е и Уведомление по чл.
17, ал. 1, т. 2 от ДОПК № Р-03001820000688-139-001/21.05.2020 г., с което
лицето е уведомено за начина на формиране на данъчната основа за ревизираните
периоди. Ревизираното лице не е изразило становище.
За формиране на данъчната основа за всеки от проверяваните
периоди, в РА са изложени доводи за всяко от приложимите към конкретния случай
обстоятелства, посочени в чл. 122, ал. 2 от ДОПК, както следва:
т.
1. вида
и характера на фактически осъществяваната дейност – съобразено
е обстоятелството, че М. е регистриран като ЕТ „Емилия – К.М.“ (не е
осъществявал дейност в това си качество през ревизирания период); като
едноличен собственик на капитала и управител на „М. 2008“ ЕООД (търговия със
зърно и др.) и е регистриран като земеделски производител от 2016 г.
т.
2. платените
данъци, мита, такси, вноски и други публични вземания – доказано е, че от банковите сметки на
"М. 2008" ЕООД са извършвани плащания за авансови вноски за ДОО, З0 и
ДЗПО в полза на К.А.М., като впоследствие тези суми не са възстановяване в патримониума на дружеството.
т.
3. движението
и остатъците по банковите сметки
–в табличен вид са
посочени банковите сметки на лицето, извършените през тях банкови операции и
такива операции от банки, на които М. не е клиент.
т.
4. официалните документи и документите с достоверни
данни – посочени са събраните документи,
описани в Раздел II "Процесуални действия" на РД, т. 4
"Предприети действия за събиране и обезпечаване на доказателства" и
т. 5 "Други процесуални действия".
т.
7. капитала
и пазарната цена на придобитите имущества към момента на придобиването – в табличен вид са представени
реализираните от К.М. и съпругата му М.М.
разпоредителни сделки – покупко-продажби на недвижими имоти по доказателства,
получени от Службите по вписванията – гр. Б., гр. В. Т., гр. Р., гр. П. и от
наеми. Проследени са сделки с движимо имущество по доказателства, предоставени
от Община Б. и ОД МВР Р., КАТ относно покупко-продажба на моторни превозни
сре8дства.
т.
8. брутните
приходи/доходи – разгледани
са по проверявани данъчни периоди.
т.
14. обичайния
размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на
транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания в страната и в
чужбина – аналогично на
т. 8 и тук събраните доказателства са разгледани поотделно за всеки данъчен
период.
т.
16. други
доказателства, които могат да послужат за определяне на основата – съдът приема,
че тук следва да се
отнесат изключително подробно разгледаните от ревизията получени и предоставени
заеми от ревизираното лице, като се сочи, че К.М. в периода 2014 г. – 2018 г. и
М.М. през 2018 г. са получили общо преводи от чужбина
с посочено основание „връщане на заеми“ в размер на 934 335,68 лева.
Същевременно, за периода 01.02.2017 г. – 30.10.2018 г. са установени пет
парични превода от К.М. и два парични превода от М.М.
към чужбина (основно Н.) в общ размер на 449 924,42 лева. Данните за
паричните преводи от и към чужбина са представени в табличен вид и са
разгледани представените с писмо вх. № 345-6/30.09.2020 г. осем договора за
заем, сключени от К.М. поотделно с всяко от лицата С.Б. (два договора), А. А. Б.;
Е. Х. П., П. А. К., С. А. М., С. А. С.(два договора).
Описани са процесуалните действия за събиране на информация, включително са
събрани доказателства за посочените лица относно преминаването на границите на
страната и пътуванията им в чужбина, като обобщено, нито едно от лицата не е
намерено на адресите по местоживеене. Ревизиращият орган е приел, че от всички
събрани доказателства (включително приобщените от предходни ревизии) не е
доказана възможността М. да предостави заеми в посочените в договорите размери
и съответно лицата да ги върнат.
В тази точка от чл. 122, ал. 2 от ДОПК
ревизиращият екип е представил анализ на внесените и възстановени допълнително парични
вноски в управляваното от М. дружество „М. 2008“ ЕООД. Установява се, че М. е
внесъл в дружеството парични вноски в размер на 502 850,64 лева за периода
03.10.2014 г. – 14.09.2018 г., като от тях 72 540,64 лева са внесени в брой в
касата на дружеството, но не са изтеглени нито от банковите сметки на М., нито
от тези на съпругата му. Дружеството е върнало на жалбоподателя сума в размер
на 358 000,00 лева в периода 31.01.2017 г. – 20.12.2018 г., като
осчетоводените лихви не са изплатени на лицето. Съобразен е факта, че за
ревизираните периоди М.М. е предоставила заеми на „М.
2008“ ЕООД в размер на 287 800,00 лева, като впоследствие същите са
възстановени на М. в пълен размер.
При
така изложените факти и обстоятелства, съдът не установи нарушения на административнопроизводствените правила.
Съдът
не възприема като основателно твърдението, че не са налице основания за
провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, изразено и в жалбата,
и в писмените бележки на М.. Безспорно се установява, че М. е получавал доходи
от сделки с движимо и недвижимо имущество (което се потвърждава не само в хода
на ревизията, но и от заключението на вещото лице), което е следвало да
декларира по надлежен ред, но за тях не е подадена годишна данъчна декларация
(ГДД) по чл. 50 от ЗДДФЛ, но той не е сторил това. Този факт се установява и от
писмо вх. № 2681/20.06.2022 г. от ТД на НАП Варна, офис Р., в което се сочи, че
за 2014 г. М. не е подал посочената декларация.
Оспорва
се наличието на факти и обстоятелства, които да водят до прилагането на чл.
122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Оплакването е неоснователно. Касае се за укрити
приходи или доходи. Недекларирането на получени доходи чрез неподаване на ГДД
за съответната година обуславя приложението на тази правна норма. Както е
посочено и в жалбата, задължението за подаване на ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ
възниква само когато лицето е получило доход. Съдът счита, че такъв доход е
получен и по тази причина е следвало да бъде деклариран. Не може да се приеме
възражението, че установяването на недекларирани доходи е само на база
предположение от страна на проверяващите, тъй като по делото са събрани
достатъчно доказателства в тази насока. Недостоверно е твърдението в жалбата,
че приложението на тази разпоредба е обусловено само от факта, че „средствата,
върнати на доверителя ми от посочените в РА лица били с неустановен произход, е
обстоятелството, че те не били намерени на техните адреси“. Като доказателства в тази насока
следва да се възприемат както приобщените доказателства от предходни ревизии,
така и посоченото недеклариране от М..
Аналогично,
оспорва се и правното основание чл. 122, ал. 1, т. 7 – според жалбоподателя
посочената правна норма съдържа множество хипотези; ревизиращият орган не е
посочил коя точно е относима и той не знае срещу
какво да се защитава. Съдът не е съгласен с изразеното възражение. Ясно е
посочено установеното несъответствие в приходите/доходите на лицето и
финансирането на стопанската му дейност. Не са ангажирани доказателства по
какъв начин М. е формирал допълнителните парични вноски, които е внесъл в полза
на собственото си дружество „М. 2008“ ЕООД.
Установяването
на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 е в тежест на органите по приходите, а
съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК В производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122 фактическите констатации в него се смятат
за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните доказателства. Съдът приема, че сочените основания
по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 са налице и държи да отбележи, че наличието на дори само едно от основанията,
посочени в чл. 122, ал. 1 от ДОПК налага провеждането на ревизията по особен
ред, поради което твърденията в жалбата за обратното следва да се отхвърлят.
В жалбата и в писмените бележки на жалбоподателя се твърди,
че органът по приходите не е извършил обективно установяване на
взаимоотношенията между К.М. в качеството му на заемодател и заемополучателите С.Б., А. А. Б., Е. Х. П., П. А. К., С. А. М., С. А. С., А. А. Ш. и др. Според
жалбоподателя изложените доводи и
аргументи целят да внушат, че не е възможно договорите да са подписани на
посочената в тях дата, което е напълно ирелевантно
обстоятелство. Сочи се, договорът за заем е неформален, реален договор и
неговата форма е за доказване, а не за действителност. Според жалбоподателя
същественото за този вид договори е изпълнението на престацията
на кредитора - даването на заемната сума, което е доказано с допустими от
закона доказателствени средства. Твърди се, че
независимо че са частни документи, както договорът, така и представените
разписки и извлечения от банковите сметки имат присъщата им доказателствена
стойност. В теоретичната си част относно същността на договора за заем
аргументираната защитна теза е правилна. Съдът обаче намира за неоснователно
твърдението, че органът по приходите не е изпълнил задължението си да установи
фактите относно представените договори. На първо място предприети са всички
процесуални действия за установяване на фактите и за събиране на доказателства
от посочените лица. Съгласно нормата на чл. 116, ал. 1, изречение първо от ДОПК
В случай че за установяване на задълженията на ревизираното лице е
необходимо да се изяснят факти и обстоятелства извън територията на страната,
задължение на ревизирания е да представи доказателства за изясняването им. Позоваването на факта,
че извършените от чужбина парични преводи са с посочено фактическо основание
„връщане на заем“ не е достатъчно. Например за С.Б. и С. А. С.са
представени по два договора за заем и не може да се установи с кой от тях е
свързан превода на парични средства. На следващо място безспорно е доказано, че
към момента на съставяне на договорите К.М. не е разполагал с възможност да
представи цитираните в тях парични суми, и това не е случайно установен факт, а
факт, доказан в ревизионно производство по предходна ревизия. Също така М. към
момента на предоставяне на сумите не е декларирал същите по надлежния ред,
предвиден в ЗДДФЛ. Не на последно място, спорните обстоятелства не се доказаха
и в хода на съдебното дирене. Съдът вече изложи мотиви относно отказа си
посочените лица да бъдат разпитани по видеоконферетна
връзка. Съдът не цени показанията на свидетелката М.М.,
поради вътрешни и външни противоречия в същите. Тя твърди, че е присъствала на
сключването на всички договори и на предаването на парите в брой, както и че
познава лицата. При разпита М. посочва, че не познава лично А.А., но е присъствала на предаването на сумата от 10 000
евро. След това твърди, че го е виждала. М. не е в състояние да посочи начина
по коя сметка – нейна или на съпругът й са върнати парите от посочените лица.
Има противоречие в показанията на М. за това как са посетили лицата в Н. и само
са се срещнали с тях, не знае подробности за отношенията на жалбоподателя със С.Б..
Самият М. обаче при явяването си пред съда сочи, че е работил при Б. като
шофьор. Това са факти, които би следвало да са известни на съпругата му. Съдът
счита, че действително относно датите на пребиваване на територията на страната
и напускането на същата от посочените заемополучатели
във връзка с подписване на договорите за заем не следва да се цени
предоставената информация от ОД МВР – Р., тъй като няма гаранция, че същата е
пълна, предвид членството на Република България в Европейския съюз и свободното
движение на хора през границите на държавите членки.
Органът
по приходите е събрал необходимите доказателства в рамките на извършената
ревизия като при преценка на същите се достига до извод, че правилно е
реализирал ревизията по реда на чл. 122 от ДОПК. Съдът счита, че ревизионното производство е проведено съобразно
изискванията на Дял Втори „Отделни административни производства“, Глава
Петнадесета „Данъчно – осигурителен контрол“ на ДОПК, като са спазени
изискванията на чл. 122 за ревизия при особени случаи.
Не се спори между страните, че К.А.М. е местно физическо
лице по смисъла на ЗДДФЛ, с постоянен адрес ***. През ревизирания период
семейството на К.М. е петчленно - със съпруга М.Н.М. и три деца – две
пълнолетни и едно непълнолетно. К.М. е регистриран като ЕТ „Емилия – К.М.“, ЕИК
*********, като не е упражнявал дейност в това си качество през ревизирания
период. Съгласно данни от Търговския регистър, К.М. е едноличен собственик на „М.
2008“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирано на 31.10.2008 г. и действащо до
настоящия момент, като декларираната дейност е с код 4621 - търговия на едро
със зърно, семена, фуражи и необработен тютюн.
Съдът вече разгледа първия спорен въпрос – дали ревизията следва да се проведе по реда на чл.
122 от ДПК и даде положителен отговор. Другият спорен въпрос е относно определянето
на основата за облагане с данъци. Жалбоподателят твърди (включително и в
писмените си бележки), че за всеки един период тя е определена неправилно, тъй
като в нарушение на принципа на обективност, органите по приходите не са
определили вида на дохода. Сочи се, че „Направеното изследване на
движенията по банковите сметки, сделките с движими и недвижими вещи, е изцяло
порочно и тенденциозно. Очевидно е, че не са зачетени последиците от
приложението на гражданския закон. В резултат на това са ми определени
задължения за данък върху дохода в нарушение на материалния закон.“
При съпоставка на
доходите на лицето с извършените от него разходи съдът
установи разлики между процесния РА и заключението на
вещото лице. Съдът цени заключението по съдебно-счетоводната експертиза като
обективно, професионална и безпристрастно, поради което намира изводите на
вещото лице за съответни на събраните по делото доказателства.
Като отбелязва почти пълната идентичност на съдържанието на
РА с това на РД, съдът намира за необходимо да разгледа начина, по който е
формирана данъчната основа за облагане за всеки
от ревизираните периоди, както следва:
1.Определяне
на данъчната основа за 2014 г.
Безспорно е установено, че
ревизираното лице М. не е подал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2014 г. В хода на
ревизионното производство са направени установявания, за които вещото лице е изложило
различно становище, както следва:
1.1. Ревизиращият орган е приел, че началното салдо за 2014 г. в частта
налични парични средства в брой е 0,00 лева, т.е. М. не разполага с такива.
Видно от заключението на вещото лице
(отговор на въпрос № 1/за 2014 г.) към 31.12.2013 г. (крайно салдо за
2013 г.) М. е разполагал със сума в размер на 3 073,84 лева, което се
установява от приложения PA № Р-03001815001436-091-001/29.07.2015 г. и РД към
него (без номер и дата) за извършена ревизия на К.М. за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2013 г. с обхват ЗДДФЛ. Прието е, че
ревизираното лице не е посочило налични парични средства в брой към 01.01.2014 г. и към 31.12.2014 г. След като посочения размер
на паричната сума е установен по надлежен ред, за съда остава неясно защо същия
не е възприет от ревизиращия орган. На практика ревизиращият орган е разполагал
с необходимата информация служебно, но необяснимо за съда не е съобразил
същата.
1.2.
При формирането на данъчната основа вещото лице е приело, че като постъпления
за 2014 г. за М. следва да се отчетат доходи от прехвърляне на недвижимо
имущество, както следва:
1.2.1.
Продажба на имот – стопански двор с навес в С. Р., общ. П. Т., при режим
съпружеска имуществена общност, на обща стойност 9 800,00 лева. При
ревизията е прието, че към 10.05.2014 г. не
е налице прехвърлителна сделка между продавачите М. и
купувача "Аутомакс 03"
ООД по причина, че договорът за покупко-продажба е прогласен за нищожен с
влязло в сила на 11.03.2016 г. Решение № 386/21.04.2015 г. на Районен съд – В.
Т.. Съдът счита за неправилен отказа на ревизиращия орган да признае този доход
(в размер на ½) поради нищожността на сделката. Ревизията се отнася за
2014 г. и следва именно към онзи период да се преценя дали сделката е
действителна – тогава тя не е била обявена за нищожна, М. действително са
получили продажната цена, поради което сумата в размер на 4 900,00 лева
следва да се приеме за облагаем доход на М. (не е налице приложимост на чл. 13,
ал. 1 от ЗДДФЛ), както правилно е прието от вещото лице.
1.2.2. Поземлен имот (съпружеска
имуществена общност), представляващ ниви в землището на С. О., общ. П. Т., като
в Нотариален акт № 708/10.05.2014 г. стойността на сделката е 80 000,00
лева, но сума в този размер не е постъпвала по сметката нито на ревизираното
лице, нито на съпругата му. Установено е, че по сметката на М.М. през май 2014 г. е постъпила сума в размер на 120 000,00
лева за продажба на посочения имот. Не е спорно, че в нотариалния акт
продажната цена е 80 0000,00 лева и тя следва да се заплати в тридневен
срок от реализиране на сделката. На 12.05.2014 г. по сметка на К.М. в ОББ АД е
постъпила сумата от 120 000,00 лева, преведени от „Хермес
2011“ ЕООД в качеството на пълномощник на „Аутомакс – 03“ ООД. Съдът приема, че
облагаемия доход на К.М. по тази сделка е в размер на 60 000,00 лева по
причина, че сумата от 120 000,00 лева е постъпила в уговорения срок,
заплатена е от страна по договора за покупко-продажба, като основание за
плащане е посочена именно тази сделка и не е налична информация купувача по
сделката „Аутомакс – 03“ ООД да е извършило други
парични преводи в полза на М. в този период. Полученият доход е облагаем на
основание чл. 13, ал. 1, т. 1, буква Б от ЗДДФЛ - М. са придобили нивите на
31.10.2011 г., а са ги продали на „Аутомакс – 03“ ООД
на 10.05.2014 г. на цена, по-висока от придобивната.
1.3.
Във връзка с продажбата на недвижим имот, представляващ
склад и навес на ЕТ „Камен Шишков“, в РА е прието, че продажната цена от 300 000,00
лева е постъпила на 10.02.2014 г. и следва да се включи във формирания паричен
поток на М. за същата година. Вещото лице не е съобразило същата сума по
причина, че получените по Нотариален акт № 178/17.12.2013 г. суми не се отнасят
до получени доходи от продажба на недвижим имот през 2014 г.
1.4.
Вещото лице, за разлика от ревизиращия екип, е приело като
постъпление сума в размер на 2 045,24 лева,- начислените лихви по
банковите сметки на М. за 2014 г. (отговор на въпрос № 6/за 2014 г.)
1.5.
В частта за получените парични заеми вещото лице е приело
като приход на М. сума в размер на 71 409,07 лева, която сума е
междубанкови парични преводи от различни лица. М. твърди, че това са върнати
парични средства от лица, на които е предоставял заеми. Съдът счита, че
получените банкови преводи по банкова сметка *** М. в ОББ, за периода
09.04.2014 г. – 07.05.2014 г. в общ размер на 68 454,06 лева (35 000,00
евро) са с недоказан произход. Аналогично, с недоказан произход е и превода от П.
К. по банкова сметка *** М. в ОББ на 29.09.2014 г. в размер на 2955,01 лева (1 500,00
евро).
Експертизата
е установила, че към 31.12.2014 г. съществува превишение
на сбора на извършените разходи/плащания и наличностите в края на периода (549
550,62 + 3276,54)
спрямо сбора на наличностите в началото на периода и постъпления през периода
общо по банков път и в брой (304 018,86+248 354,31) като превишението
е в размер 453,99 лева. Установеното превишение в
размер на 3 787,40 лева не участва във формирането на данъчна основа за
облагане с ДДФЛ, тъй като е прието, че е покрито от налични парични средства в
брой към 01.01.2014 г. В последващите
изчисления на данъчните задължения експертизата също не е включила установеното
превишение в размер 453,99 лева в данъчната основа, с
оглед забраната за утежняване на положението на жалбоподателя.
Определената в РД/РА данъчна основа за 2014 г. при
ревизията е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи с недоказан
произход общо: |
111 409.07 |
|
от тях: |
|
|
парични преводи от
чужбина (2 955.01 +68 454,06) |
71 409.07 |
|
разлика за плащане по
сделка за ниви в С. О. (120 000 -
80 000) |
40 000.00 |
|
Доход от продажба на
ниви в С. О., от тях: |
34 236.00 |
|
продажна цена 80 000
лева (1/2 за М.) |
40 000.00 |
|
покупна цена 3 920
лева (1/2 за М.) |
1 960.00 |
|
разлика между продажна
цена и покупна цена |
38 040.00 |
|
нормативно признати
разходи 10 % |
3 804.00 |
|
облагаем доход |
34 236.00 |
Изчислената
данъчна основа от експертизата е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доход от продажба на ниви в С. О., от тях: |
52 236.00 |
|
продажна цена 120 000 лева (1/2 за М.) |
60 000.00 |
|
покупна цена 3 920 лева (1/2 за М.) |
1 960.00 |
|
разлика между продажна цена и покупна цена |
58 040.00 |
|
нормативно признати разходи 10 % |
5 804.00 |
|
облагаем доход |
52 236.00 |
Съдът посочва, че в заключението по експертизата, на л. 12
последния ред вещото лице е допуснало техническа грешка и вместо да изпише 120 000,00
лева като реален доход, получен от продажбата на нивите в С. О., е изписало 80 000,00
лева. Индиция
за това е факта, че ½ от 80 000,00 лева е 40 000,00 лева, а не
сумата от 60 000,00 лева, с която сума работи вещото лице впоследствие.
Наличието на техническа грешка е потвърдено от вещото лице при изслушване на
експертизата в съдебно заседание на 18.01.2023 г.
При сравнение на данъчната основа, определена при ревизията
и тази, определена от вещото лице, се наблюдават следните резултати:
|
|
РА/РД |
ССЕ |
|
стойност, лв |
стойност, лв |
|
|
доходи от продажба на недвижими имоти |
34 236.00 |
52 236.00 |
|
доходи с недоказан произход |
111 409.07 |
71 409.07 |
|
обща годишна данъчна основа |
145 645.07 |
123 645.07 |
|
дължим ДДФЛ 10% |
14 565.00 |
12 365.00 |
|
лихва 01.04.2015 г. - 27.01.2021 г.
(www.nap.bg) |
8 495.00 |
7 272.10 |
Предвид факта, че съдът кредитира заключението на вещото
лице относно продажбите на недвижими имоти в С. Р. и в С. О. и приема сумата в
размер на 71
409.07 лева от валутни преводи от чужбина като такава с недоказан произход, то
като годишна данъчна основа следва да се приеме сумата, определена от
експертизата – 123 645,07 лева и определения от нея ДДФЛ в размер на
12 365,00 лева, заедно с лихви върху тази основа за периода 01.04.2015 г.
– 27.01.2021 г. (датата на издаване на РА) в размер на 7 272,10 лева.
2.Определяне
на данъчната основа за 2015 г.
К.М. е декларирал за 2015 г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. №1800И0127927/12.04.2016
г. липса на доходи от облагаема дейност за 2015 г. В Приложение № 11 са
декларирани остатъци по предоставени през годината парични заеми на "М.
2008" ЕООД (непогасена част) в размер на 80 400,00 лева, като през
2015 г. дружеството не е изплащало суми на М.. М. не е получавал дивиденти за
този период. Тази информация е посочена на стр. 40 от РД/стр.26 от РА в частта
„ЗА
ОТЧЕТЕН ПЕРИОД - 01.01.2015Г.
– 31.12.2015Г. І.УСТАНОВЯВАНЕ НА ПОЛУЧЕНИТЕ
/ПРИДОБИТИ/ ОТ К.А.М. ДОХОДИ“.
Буди недоумение твърдението на л. 49 от РД/стр. 34 от РА, последно изречение „За
отчетната 2015г. ревизираното лице няма подадена годишна данъчна декларация
по чл. 50 от ЗДДФЛ“. Подаването на посочената ГДД за
2015 г. се потвърждава и от писмо вх. № 2681/20.06.2022 г. на директора на ТД
на НАП Варна, офис Р..
В хода на ревизионното производство са направени
установявания, за които вещото лице е изложило различно становище, както
следва:
2.1. Ревизиращият орган е
приел, че началното салдо за 2015 г. в частта налични парични средства в
брой е 0,00 лева, т.е. М. не разполага с такива. Експертизата, вследствие
направения баланс на паричните средства през 2014 г. (отговор на въпрос № 10/за
2014 г.), е приела, че към 01.01.2015 г. М. е
разполагал с 1 471,65 лева. Както ревизиращите, така и вещото лице са
приели, че в началото на 2015 г. по банковите си сметки М. разполага с 1 804,89
лева, като вещото лице и посочило конкретно сумите по всяка банкова сметка.
***.2. Ревизиращият екип е представил подробен анализ на движението
на парични средства по банковите сметки на М., като подобен анализ е направен и
от експертизата:
2.2.1. Относно постъпленията по банковите
сметки, ревизиращият екип е приел, че М. е прехвърлил по собствена сметка 1 900,00
лева на 09.02.2015 г., което се потвърждава от експертизата. Не е спорно и заплащането
от С.Сна сумите 19 520,00 лева на 16.07.2015 г.
за покупка на лек автомобил марка „БМВ“ и на 15 616,00 лева на 02.12.2015
г. за покупка на лек автомобил марка „М.“. Тук трябва да се съобразят следните
забележки: 1. На л. 14 от експертизата, в таблицата по т. 4.1., ред пети
отдолу нагоре, датата следва да се чете 16.07.2015 г., а не както е изписана
16.06.2015 г. 2. Имената на лицето са С. А. С., като в таблицата същата
погрешно е посочена като А. С.. Посочените технически грешки са потвърдени за
такива от вещото лице при изслушването му в съдебно заседание на
18.01.2023 г..
Следните валутни преводи от Х. (Н.), направени от С.Спо сметка на ревизираното лице в ОББ са приети от ревизията
като без доказан произход и основание:
|
дата |
сума |
|
|
евро |
лева |
|
|
24.08.2015 |
27 000.00 |
52 717.50 |
|
27.08.2015 |
1 000.00 |
1 950.50 |
|
18.09.2015 |
2 600.00 |
5 071.30 |
|
02.12.2015 |
8 000.00 |
15 616.00 |
|
28.12.2015 |
1 250.00 |
2 438.13 |
Съдът установява противоречие в РД/РА относно постъплението
на 02.12.2015 г. на сума в размер на 8 000,00 евро, заплатени от С.С.. За периода 2015 г., в т. І.В. ревизиращите са приели,
че С.е заплатила продажната цена на М. за лек автомобил „М.“, след като има
официално уведомление до българските
власти за регистрацията на същия автомобил в Н.. В таблицата по т. 2 за същия
период за банкова сметка *** сумата от 15 616,00 лева е записано „входящ превод от Х. С.А.С.М.
Р7676ВС 8000 евро – без доказан произход и основание на постъпленията.“
Впоследствие, на същото място в текстовата част са описани само четири валутни
превода на обща стойност 31 850,00 евро или 62 177,43 лева, която
сума би била в по-висок размер, ако в нея се включваше продажната цена на лекия
автомобил. Съдът счита, че посочената сума е с доказан произход, както правилно
е прието в експертизата.
За останалите четири валутни превода
съдът намира за правилни изводите на ревизиращия орган, че същите са с
неустановен произход и основание. Този съдебен състав напълно възприема
доводите, изложени в РД и в РА, като също счита, че посочените валутни преводи,
направени от С.Сса с недоказан произход и основание,
като при насрещна проверка С.не е открита, не е отговорила на ИПДПОТЛ и
представените договори за заем не могат да бъдат кредитирани поради вече
изложените причини. Съдът възприема мотивите на ревизиращия орган, изложени в
т. ІV „Анализ на
получените и предоставени заеми от физическото лице“
от РД/РА за 2015 г.
2.2.2. Относно плащанията по банковите
сметки, ревизиращият екип е приел, че са извършени такива между банкови сметки
на физически лица; за данъци; за банкови такси; към „М. 2008“ ЕООД под формата
на заеми и на допълнителни парични вноски; в брой. Твърдението на експертизата,
че изтеглените суми в брой (4 600,00 лева), както и прехвърлените от една
сметка с титуляр К.М. по друга негова сметка (1 900,00 лева),
представляват вътрешен паричен поток, т.е. трансформиране на паричната
наличност от един вид в друг, а не са разходи, съдът приема за правилно.
2.3.
Парична наличност към 31.12.2015 г. –прието е, че е налице превишение със сума в размер на 12 702,30 лева, като
допуска компенсация от паричните средства на съпругата с 946,70 лева. Вещото
лице е установило превишение в размер на
12 898,34 лева, но след анализ на паричната наличност на съпругата М.М. за 2015 г. (58 927,84 лева) е установило, че превишението се покрива от наличността на съпругата поради
разходи за съвместния им живот. По посочената причина според съда правилно
вещото лице е достигнало до извода, че наличността на М. в края на този ревизиран
период е 0,00 лева.
За разлика от отрицателното
крайно салдо за 2015 г. в размер на 12 702,30 лева, установено в РД/РА, експертизата
е установила, че към 31.12.2015 г. съществува превишение
на сбора на наличностите в началото на периода и постъпления през периода общо по
банков път и в брой (3 276,54 + 110 466,71) над сбора на извършените
разходи/плащания и наличностите в края на периода (52 845,78 + 59017,47) като превишението е в размер 1 880,00 лева. Разликата е от
компенсацията на недостига на средствата на ревизираното лице с парични
средства от съпругата му. Според експертизата превишаването е положително и не
формира данъчна основа за облагане с ДДФЛ.
Определената в РД/РА данъчна основа за 2015 г. при
ревизията е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи с
недоказан произход общо: |
75 679.72 |
|
от тях: |
|
|
парични
преводи от чужбина |
62 177.43 |
|
вноски в
"М. 2008" ООД с недоказан произход |
800.00 |
|
превишение на разходи и
придобито имущество над доходи |
12 702.29 |
|
Доходи от
продажба на МПС, от тях: |
13 571.10 |
|
продажна цена
БМВ 19 520.00 лева (1/2 за М.) |
9 760.00 |
|
покупна цена
БМВ 1 600.00 лева (1/2 за М.) |
800.00 |
|
разлика между
продажна цена и покупна цена БМВ |
8 960.00 |
|
нормативно
признати разходи 10 % за БМВ |
896.00 |
|
облагаем
доход за БМВ |
8 064.00 |
|
продажна цена
М. 15 616.00 лева (1/2 за М.) |
7 808.00 |
|
покупна цена М.
3 378.00 лева (1/2 за М.) |
1 689.00 |
|
разлика между
продажна цена и покупна цена М. |
6 119.00 |
|
нормативно
признати разходи 10 % за М. |
611.90 |
|
облагаем
доход за БМВ |
5 507.10 |
Изчислената
данъчна основа от експертизата е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доход от
продажба на МПС |
13 571.10 |
|
облагаем
доход |
13 571.10 |
При
сравнение на данъчната основа, определена при ревизията и тази, определена от
вещото лице, се наблюдават следните резултати:
|
|
РА/РД |
ССЕ |
|
стойност, лв |
стойност, лв |
|
|
доходи от
продажба на МПС |
13 571.10 |
13 571.10 |
|
доходи с
недоказан произход |
75 679.72 |
62 177.43 |
|
вноски в
"М. 2008" ООД с недоказан произход |
800.00 |
0.00 |
|
превишение на разходи и
придобито имущество над доходи |
- 12 702.29 |
0.00 |
|
обща годишна данъчна
основа |
89 250.82 |
75 748.53 |
|
дължим ДДФЛ 10% |
8 925.00 |
7 575.00 |
|
лихва 01.05.2016 г. - 27.01.2021 г. (www.nap.bg) |
4 296.93 |
3 646.95 |
Предвид факта, че съдът кредитира заключението на вещото
лице относно компенсирането на недостига в размер на 12 868,34 лева
(определена в РД в размер 12 702,29 лева) от паричните средства на
съпругата на ревизираното лице и приема сумата в размер на 75 679,72 лева от валутни преводи от
чужбина като такава с недоказан произход, то като годишна данъчна основа следва
да се приеме сумата, определена от експертизата – 75 748,53 лева и
определения от нея ДДФЛ в размер на 7
575,00 лева, заедно с лихви върху тази основа за периода 01.04.2015 г. – 27.01.2021
г. (датата на издаване на РА) в размер на 3 646,95 лева.
3. Определяне
на данъчната основа за 2016 г.
К.М. е декларирал за 2016 г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 1800И0169477/18.04.2017
г. липса на доходи от облагаема дейност за 2016 г. В Приложение № 11 са
декларирани остатъци по предоставени през годината парични заеми на "М.
2008" ЕООД (непогасена част) в размер на 367 908,18 лева, като през
2016 г. дружеството не е изплащало суми на М.. М. не е получавал дивиденти за
този период.
Както ревизиращия екип, така и експертизата са установили,
че началното салдо на М. за 2016 г. на паричните средства в брой е 0,00 лева.
Паричните средства в началото на годината по банковите сметки са установени в
размер на 59 017,17 лева от ревизиращите, докато експертизата е допуснала при
същите параметри технически сборна грешка (отговор на въпрос № 2/2016 г. -
таблица) и е посочила същите в размер на 59 014,47 лева. Еднакви са установяванията за получените от М. в качеството на
регистриран земеделски производител (от 16.03.2016 г.) субсидии в размер на
447,45 лева по мярка СЕПП. Грешката е коментирана при изслушване на
експертизата.
3.1. Ревизиращият екип е представил подробен анализ на движението
на парични средства по банковите сметки на М., като подобен анализ е направен и
от експертизата. Както в РД, така и експертизата са установили следните входящи
парични преводи от Х. (Н.) по банкова сметка ***, титуляр на която е М.:
|
дата |
сума |
наредител на превода |
|
|
евро |
лева |
||
|
11.03.2016 |
5 130.00 |
10 013.76 |
С.С. |
|
11.07.2016 |
97 600.00 |
50 000.00 |
С.Б. |
|
30.08.2016 |
97 625.00 |
50 000.00 |
С.Б. |
|
24.10.2016 |
39 030.00 |
20 000.00 |
AMS Х. |
Съдът приема, че така направените преводи са с неустановен
произход и по-точно с неустановено основание, като съдът напълно споделя
мотивите на ревизиращия екип, изложени на стр. 52 – стр. 53 от РД/стр. 36 –
стр. 37 от РА в тази връзка.
3.2.
В РД/РА е посочено, че през 2016 г. като разход на М. се
приема внесената сума в размер на 40 550,64 лева в касата на „М. 2008“
ЕООД като допълнителни парични вноски (4 вноски по 9 000,00 лева и една
вноска от 4550,64 лева в периода
01.09.2016 г. - 20.10.2016 г.). Като разход е приета и сумата от 1 500,00
лева, внесена от М. в брой за покупка на лек автомобил „А. “. Според
ревизиращия екип, след признаване на изтеглените от ревизираното лице суми в
размер на 30 000,00 лева от банковите му сметки, остатъка от 12 050,64
лева следва да се счита с недоказан произход. Вещото лице е посочило, че сумата
от 30 000,00 лева следва да се счита за вътрешен паричен поток – извод, с който
съдът е съгласен и следователно не е налице сума с недоказан произход.
3.3. В РД е прието, че изтеглените суми
от К.М. в брой, съответно по 10 000 лева на 26.09.2016 г.; на 27.09.2016
г. и на 277.12.2016 г. имат характер на доходи. Съдът възприема за правилно
твърдението на вещото лице (отговор на въпрос 3.2/за 2016 г.), че общо сумата
от 30 000,00 лева, изтеглена в брой представлява вътрешен паричен поток,
т.е. трансформация на паричната наличност от един вид в друг.
3.4.
Относно парична наличност към 31.12.2016 г. – установен е
недостиг в тежест на М., тъй като плащанията в брой са в по-голям размер от
наличните средства, като този недостиг е в размер на 20 266,93 лева. В РД/РА
не е направен анализ на средствата на М.М., съпруга
на ревизираното лице. Вещото лице е съобразило факта (отговор на въпрос
3.3/2016 г.), че същата разполага към 31.12.2016 г. със сума в размер на
110 016,84 лева, която сума е достатъчна за заплащане на описаните платени
разходи в брой от М., като се съобрази и факта, че част от тези разходи са
свързани със съвместния им живот. По посочената причина според съда правилно
вещото лице е достигнало до извода, че наличността на М. в края на този
ревизиран период е 0,00 лева.
3.5.
При ревизията е установено, че приходите превишават
разходите в края на 2016 г. в размер на 31 834,35 лева, докато при
експертизата този размер е 40 550,64 лева.
Превишението е положително и не формира
данъчна основа за облагане с ДДФЛ.
Определената в РД/РА данъчна основа за 2016 г. при
ревизията е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи с
недоказан произход общо: |
256 319.40 |
|
от тях: |
|
|
парични
преводи от чужбина |
244 268.76 |
|
вноски в
"М. 2008" ООД с недоказан произход |
12 050.64 |
Изчислената
данъчна основа от експертизата е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи с
недоказан произход общо: |
244 268.76 |
|
от тях: |
|
|
парични
преводи от чужбина |
244 268.76 |
При
сравнение на данъчната основа, определена при ревизията и тази, определена от
вещото лице, се наблюдават следните резултати:
|
|
РА/РД |
ССЕ |
|
стойност, лв |
стойност, лв |
|
|
Доходи с
недоказан произход общо: |
256 319.40 |
244 268.76 |
|
от тях: |
|
|
|
парични
преводи от чужбина |
244 268.76 |
244 268.76 |
|
вноски в
"М. 2008" ООД с недоказан произход |
12 050.64 |
0.00 |
|
обща годишна
данъчна основа |
256 319.40 |
244 268.76 |
|
дължим ДДФЛ 10% |
25 632.00 |
24 427.00 |
|
лихва 01.05.2017 г. - 27.01.2021 г. (www.nap.bg) |
9 740.92 |
9 283.00 |
Предвид факта, че съдът кредитира заключението на вещото
лице относно компенсирането на недостига в размер на 20 266,93 лева от
паричните средства на съпругата на ревизираното лице и приема сумата в размер
на 244 268,76 лева
от валутни преводи от чужбина като такава с недоказан произход, то като годишна
данъчна основа следва да се приеме сумата, определена от експертизата – 244 268,76
лева и определения от нея ДДФЛ в размер на 24 427,00 лева, заедно с лихви върху
тази основа за периода 01.05.2017 г. – 27.01.2021 г. (датата на издаване на РА)
в размер на 9 283,00 лева.
4.
Определяне
на данъчната основа за 2017 г.
К.М. е декларирал за 2017 г. с ГДД по
чл. 50 от ЗДДФЛ (коригираща декларация) вх. № 1800И0231380/01.10.2018 г. липса
на доходи от облагаема дейност за 2017 г. В Приложение № 11 са декларирани
остатъци по предоставени през годината парични заеми на "М. 2008"
ЕООД (непогасена част) в размер на 182 850,64 лева, като през 2017 г. дружеството
не е изплащало суми на М.. М. не е получавал дивиденти за този период. В
Приложение № 3 са декларирани получени доходи като земеделски производител,
като годишната данъчна основа за доходите от друга стопанска дейност през 2017
г. е 0,00 лева.
Както ревизиращия екип, така и
експертизата са установили, че началното салдо на М. за 2017 г. на паричните
средства в брой е 0,00 лева. Паричните средства в началото на годината по две
банкови сметки в ОББ АД са установени и от ревизиращите, и от експертизата в
общ размер на 12 277,30 лева (11 857,59 + 419,71).
4.1. След детайлен анализ на движението
на средствата на М., еднакви са установяванията
на ревизиращия екип и на експертизата относно следните постъпления по банковите
сметки на М., за които не е спорно между жалбоподателя и ответника, както
следва:
·
Начислени лихви по банкови сметки
29,62 лева.
·
Получени суми от ДФЗ (общо пет парични превода в периода
24.03.2017 г. – 21.12.2017 г.) 1063,93 лева.
·
Получени суми от трети лица:
ü
Възстановени заемни средства от „М.
2008“ ЕООД (четири парични превода в периода 01.02.2017 г. – 26.10.2017 г.) 200 000,00
лева.
ü
Възстановени от Община Б. депозити
за участие в два търга 25 436,70 лева.
ü
AMS BouwGroep Х., с посочено
основание връщане на заем, както следва:
На 09.08.2017 г. – 97 600,00
лева
На 18.08.2017 г. – 19 515,00
лева
На 30.08.2017 г. – 19 515,00
лева
На 30.08.2017 г. – 78 080,00 лева
Съдът
намира за необходимо да посочи, че е съгласен с изводите на ревизиращия орган
(т. ІІ.2.А от РД, стр. 62 и стр. 63/стр. 44 – стр. 45 от РА) относно
неустановения произход на посочените преводи. Действително, като титуляр на превода
е посочено дружеството AMS BouwGroep Х., за което жалбоподателят е представил вече посочените доказателства
в съдебни заседания на 19.05.2022 г. (л. 181 – л. 206) и на 07.07.2022 г. (л. 276 -
297) и като основание е посочено връщане на заем. Не може да се
установи обаче по кой заем се връщат парите и защо се връщат от името на
дружество, а не на заемополучателя Б..
4.2. В заключението си вещото лице е
проследило плащанията, които М. е извършил от собствените си две банкови сметки
в ОББ АД през 2017 г., които обобщено могат да се представят така:
4.2.1.Начислени банкови такси и
данъци по банкови сметки - 760,66 лева.
4.2.2.Преводи
към трети лица:
4.2.2.1.
Превод към С.Б. (три парични превода на първи, трети и шестнадесети февруари) -
126 651,43 лева
4.2.2.2.
Превод към Boubedrijf Asenov
V.O.F. на 29.09.2017 г. - 48 920,00 лева.
4.2.2.3.
Превод към Община Б. (двадесет парични превода в периода 05.09.2017 г. –
15.11.2017 г.) - 170 148,00 лева.
4.2.2.4.
Превод по служебна сметка при закриване 2 596,42 лева, за която сума в
съдебно заседание вещото лице уточни, че се открива единствено и само при
преглед на банковите извлечения и предполага, че банката е задържала същата
поради ползване на овърдрафт от М., без сключване на специален договор за
целта.
4.2.2.5.
Изтеглената сума в брой на четири парични транша от 29 500,00 лева е
приета от вещото лице като вътрешен паричен поток, а не като разход, както е
приела ревизията.
4.3. В хода на ревизията К.М. не
е ангажирал доказателства относно наличните парични средства, с които разполага
в началото и в края на 2017 г. В експертизата (т. 3.3 за 2017 г., стр. 26) в
табличен вид са представени приходите на М. за 2017 г. под формата на налични
парични средства и извършените разходи. При баланса на същите е установено, че
плащанията, извършени от ревизираното лице са с 43 410, 69 лева повече.
Вещото лице е установило, че М.М. за същия период е
разполагала с наличност към 31.12.2017 г. в размер на 81 248,10 лева,
което е достатъчно да компенсира паричния недостиг на нейния съпруг. Съдът
посочва, че на девети ред отдолу нагоре (без отчитане на таблицата) вещото лице
неправилно е посочило, че е направило анализ на паричните средства на М. за
2016 г. – видно от съдържанието на таблицата, анализа се отнася за 2017 г.
4.4. Изготвената от вещото лице
съпоставка доходи-разходи за 2017 г. на М. се различава от същата, изготвена в
хода на ревизията. Различията са относно получените суми от трети лица;
изтеглени парични средства в брой; компенсиране на излишъка с парични средства
на М.; разходи за придобиване и ремонт на превозни средства; предоставени
парични заеми на трети лица. При ревизията е установено превишение
на сбора на разходите над приходите с 11 092,23 лева; докато вещото лице
по посочените разлики е установило превишени е в размер на 2,24 лева. Съдът счита,
че изготвената то вещото лице съпоставка отчита необходимите особености на
постъпленията и плащанията, извършения от М. за този данъчен период.
Определената в РД/РА данъчна основа
за 2017 г. при ревизията е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи
с недоказан произход общо: |
225 802.23 |
|
от
тях: |
|
|
парични
преводи от чужбина |
214 710.00 |
|
превишение на извършените разходи и придобито имущество над получените
доходи |
11 092.23 |
Изчислената данъчна основа от
експертизата е както следва:
|
|
стойност, лв |
|
Доходи с недоказан произход общо: |
214 712.24 |
|
от тях: |
|
|
парични преводи от чужбина |
214 710.00 |
|
превишение на извършените разходи и придобито имущество над получените
доходи |
2.24 |
При сравнение на данъчната основа,
определена при ревизията и тази, определена от вещото лице, се наблюдават
следните резултати:
|
|
РА/РД |
ССЕ |
|
стойност, лв |
стойност, лв |
|
|
Доходи с недоказан произход общо: |
225 802.23 |
214 712.24 |
|
от тях: |
|
|
|
парични преводи от чужбина |
214710 |
214 710.00 |
|
превишение на извършените разходи и придобито имущество над получените
доходи |
11 092.23 |
2.24 |
|
обща годишна данъчна основа |
225 802.23 |
214 712.24 |
|
дължим ДДФЛ 10% |
22 580.00 |
21 471.00 |
|
лихва 01.05.2018 г. - 27.01.2021 г. (www.nap.bg) |
6 291.60 |
5 982.54 |
Предвид факта, че съдът кредитира
заключението на вещото лице относно компенсирането на недостига в размер на
43 410,68 лева от паричните средства на съпругата на ревизираното лице и
приема сумата в размер на 244 268,76 лева от валутни
преводи от чужбина като такава с недоказан произход, то като годишна данъчна
основа следва да се приеме сумата, определена от експертизата – 214 710,00
лева и определения от нея ДДФЛ в размер на 21 471,00 лева, заедно с лихви върху
тази основа за периода 01.05.2018 г. – 27.01.2021 г. (датата на издаване на РА)
в размер на 5 982,54 лева.
5.
Определяне
на данъчната основа за 2018 г.
Ревизираното лице М. е декларирал
за 2018 г. с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ вх. № 1800И0267866/24.04.2019
г. липса на доходи от облагаема дейност за 2018 г. В Приложение № 11 са
декларирани остатъци по предоставени през годината парични заеми на "М.
2008" ЕООД (непогасена част) в размер на 144 850,64 лева. През 2018 г.
дружеството е възстановило на М. общо сума в размер на 158 000,00 лева за
направени от него парични вноски в качеството му на физическо лице в капитала
на дружеството. М. не е получавал дивиденти за този период. В Приложение № 3 са
декларирани получени доходи от друга стопанска дейност, като годишната данъчна
основа през 2018 г. е 0,00 лева.
Тук
е моментът да се посочи, че в т.І.А.1, позиция второ тире (стр. 60 от РД/стр.
42 от РА) ревизиращият екип е приел за 2017 г., че М. е земеделски производител,
което отговаря на събраните доказателства в тази насока. За целта информацията
е представена в табличен вид. При същите условия и при същата информация, в
т.І.А.1, позиция второ тире (стр. 71 от РД/стр. 51 от РА) необяснимо защо е
прието, че М. е нерегистриран земеделски производител.
Както ревизиращия екип, така и
експертизата са установили, че началното салдо на М. за 2018 г. на паричните
средства в брой е 0,00 лева. Паричните
средства в началото на годината по банкова сметка *** М. в ОББ АД BG24UBBS80021001296240
е в размер на 104 941,04 лева, което се потвърждава от ревизиращия екип и
от вещото лице.
5.1. След детайлен анализ на движението
на средствата на М., еднакви са установяванията
на ревизиращия екип и на експертизата относно следните постъпления по банковите
сметки на М., за които не е спорно между жалбоподателя и ответника, както
следва:
·
Получени суми от ДФЗ (общо пет парични превода в периода 03.04.2018
г. – 19.12.2018 г.) - 1 020,29 лева.
·
Получен превод от М.М. на 14.09.2018 г. в размер 100 000,00 лева.
·
Получени суми от трети лица:
ü
Възстановени заемни средства от „М.
2008“ ЕООД (два парични превода – на 05.04.2018 г. и на 20.12.2018 г.) - 158 000,00
лева.
ü
Постъпления в общ размер на
97 707,92 лева, които в РД т. ІІ.А.2. стр. 74/стр. 55 от РА) са посочени
само като обща сума, като е отбелязано, че това са „входящи
преводи от Х. и Б., общо в размер на 97707,92 лв. с неустановен
източник/произход за които К.М. не е предоставил информация в хода на проверката.“ В заключението вещото лице е
посочило, че това са преводи от трети лица от Х. и Г., както следва:
|
дата |
наредител |
сума, лв |
|
05.06.2018 |
С.Б. |
48 800.00 |
|
05.09.2018 |
С. Г. |
2 926.50 |
|
16.10.2018 |
С.Б. |
3 902.00 |
|
30.10.2018 |
С. Г. |
819.42 |
|
13.12.2018 |
С.Б. |
41 260.00 |
|
|
всичко: |
97 707.92 |
Независимо
от установеното разминаване в посочването на държавата, от която е направен
превода – Б./Г., не е посочено основание за превеждане на тези суми по сметките
на М., поради което съдът счита за правилен извода на ревизиращия орган, че
същите са с неустановен произход/източник/основание. В текстовото описание на
тези суми ревизиращият екип е посочил, че същите постъпват от Х. и Б., докато в
таблицата на стр. 75 от РД/стр. 56 от РА за преводите на С. Г. е посочено, че
са от Б./Г..
В заключението си вещото лице посочва сума в размер 10,79
лева начислени лихви, които не са отчетени при ревизията. Те са отчетени само при
табличното представяне на паричния поток на лицето в РД/РА.
5.2. В заключението си вещото лице е
проследило плащанията, които М. е извършил от банкова сметка ***8 г., които
обобщено могат да се представят така:
5.2.1.Начислени банкови такси и
данъци по банкови сметки - 442,46 лева.
5.2.2.Преводи
към трети лица общо - 245 802,81 лева, от които на:
5.2.2.1. С.
Г. - 9 790,00 лева.
5.2.2.2. Е.
К. М. (дъщеря) - 700,00 лева.
5.2.2.3.
Община Б. - 71 812,81 лева
5.2.2.4.
„Генчев логистик“ ООД и „Б. строй“ ООД - 36 500,00
лева.
5.2.2.5. И.
И.за покупка на имот - 7 000,00 лева.
5.2.2.6.
„М. 2008“ ЕООД - 120 000,00 лева.
5.2.2.7. Изтеглената
сума в брой на девет парични транша от 64 900,00 лева е приета от вещото
лице като вътрешен паричен поток, а не като разход, както е приела ревизията.
5.3. В хода на ревизията К.М. не
е ангажирал доказателства относно наличните парични средства, с които разполага
на 01.01.2018 г., а в представени писмени обяснения е
посочил, че към 31.12.2018 г. е разполагал с 5 000,00 лева в брой. За посочения
период вещото лице е изготвило баланс на паричните средства на М. в брой, като
е установило, че в края на 2018 г. са били налични 46 558,06 лева, докато в
РА е прието, че М. не е разполагал с налични парични средства (0,00 лева). Към
31.12.2018 г. сбора на извършените разходи/плащания и наличностите в края на
периода (269 900,29 + 197 092,82) е равен на сбора на наличностите в началото
на периода и постъпления през периода общо по банков път и в брой (104 941,04+ 362 052,07).
5.4. Изготвената от вещото лице
съпоставка доходи-разходи за 2018 г. на М. се различава от същата, изготвена в
хода на ревизията. Различията са относно доходи от продажба на недвижимо
имущество (продажба на нива с площ 3 501 кв.м. в местност „Припека“,
землище на гр. Б. на „Агрофактор“ ООД); разходи за
придобивания и подобрения на недвижими имоти в гр. Р. и гр. Б.; за закупуване
на имот от И. И.по предварителен договор и други, за които вещото лице е дало
подробни обяснения в заключението си в частта на отговори на въпросите за 2018
г. Съдът счита, че изготвената от вещото лице съпоставка отчита необходимите
особености на постъпленията и плащанията, извършения от М. за този данъчен
период.
Определената в РД/РА данъчна основа
за 2018 г. при ревизията е идентична с тази, определена от вещото лице, както
следва:
|
|
стойност, лв |
|
Недекларирани доходи: |
2 800.00 |
|
доход от наем на баничарница |
2 800.00 |
|
нормативно признати разходи 10% |
280.00 |
|
облагаем доход |
2 520.00 |
|
Доходи с недоказан произход общо: |
97 707.92 |
|
от тях: |
|
|
парични преводи от чужбина |
97 707.92 |
При сравнение на данъчната основа,
определена при ревизията и тази, определена от вещото лице, се установяват
следните резултати:
|
|
РА/РД |
ССЕ |
|
стойност, лв |
стойност, лв |
|
|
Доходи: |
|
|
|
от наем |
2 520.00 |
2 520.00 |
|
с недоказан произход: |
97 707.92 |
97 707.92 |
|
от тях преводи от чужбина |
97 707.92 |
97 707.92 |
|
обща годишна данъчна основа |
100 227.92 |
100 227.92 |
|
дължим ДДФЛ 10% |
10 023.00 |
10 023.00 |
|
лихва 01.05.2019 г. - 27.01.2021 г. (www.nap.bg) |
1 781.37 |
1 776.44 |
Съдът
отбелязва, че изчислената лихва в размер на 1 781,37 лева е посочена в РА, но като по-благоприятна за
жалбоподателя, приема че М. дължи лихва, определена по размер от експертизата –
1 766,44 лева. В експертизата вещото лице е посочило, че дължимият ДДФЛ е
идентичен, но на практика в РА е посочена сумата 10 050,79 лева. Съдът
приема, че дължимият ДДФЛ е в размер на 10 023,00 лева (по-благоприятен за
лицето) и лихви за периода в размер на 1 776,44 лева.
В заключение, обобщено съдът счита,
че следва да кредитира като обективен вариантът на заключението на вещото лице
по съдебно – счетоводната експертиза, при който преводите на парични средства
по банковите сметки на К.М. са с неустановен произход, по вече изложените
причини, както следва:
|
данъчен период |
РА/решение |
ССЕ |
||
|
главница |
лихва |
главница |
лихва |
|
|
2014 |
14
564.51 |
8
495.00 |
12
365.00 |
7
212.10 |
|
2015 |
8
925.08 |
4
296.93 |
7
575.00 |
3
646.95 |
|
2016 |
25
631.94 |
9
740.92 |
24
427.00 |
9
283.00 |
|
2017 |
22
580.22 |
6
291.60 |
21
471.00 |
5
982.54 |
|
2018 |
10
050.79 |
1
781.37 |
10
023.00 |
252.00 |
|
всичко: |
81 752.54 |
30 605.82 |
75 861.00 |
26 376.59 |
Съдът приема, че за ревизираното
лице К.А.М. възникват задължения за ДДФЛ и за лихви, както следва:
§
За 2014 г. е в размер на 12
365.00 лева и лихви 7 212,10 лева, като определените в РА задължения за
ДДФЛ и лихви над тези стойности следва да бъдат отменени.
§
За
2015 г.
е в размер на 7 575.00 лева и лихви 3 646,95
лева, като определените в РА задължения за ДДФЛ и лихви над тези стойности
следва да бъдат отменени.
§
За
2016 г.
е в размер на 24 427.00 лева и лихви 9 283,00
лева, като определените в РА задължения за ДДФЛ и лихви над тези стойности
следва да бъдат отменени.
§
За 2017 г. е в размер на 21
471.00 лева и лихви 5 982,54 лева, като определените в РА задължения за
ДДФЛ и лихви над тези стойности следва да бъдат отменени.
§
За 2018 г. е в размер на 10
023.00 лева и лихви 252,00 лева, като определените в РА задължения за ДДФЛ и
лихви над тези стойности следва да бъдат отменени.
Следователно, общия размер на
главницата е 75 861,00 лева и на дължимите лихви е 26 376,59 лева,
като определените над тези суми задължения в РА следва да бъдат отменени като
незаконосъобразно определени.
Съдът
приема, че жалбата е частично основателна и при определянето на разноските по
реда на чл. 161, ал.1 от ДОПК претенциите за разноски следва да бъдат уважени
пропорционално.
Жалбоподателят М. е представил
списък на разноските, в който е посочил държавна такса 10,00 лева,
възнаграждение за един адвокат в размер на 4 500,00 лева и депозит за вещо
лице в размер на 1 000,00 лева. Впоследствие, жалбоподателя е доплатил
сума в размер на 448,00 лева за съдебно-счетоводната експертиза. Общата
претенция на М. е в размер на 5 958,00 лева. Предвид факта, че съдът уважи
жалбата на М. и отмени като незаконосъобразни задължения за ДДФЛ в размер на 5 891,54
лева и за лихви 4 229,23 лева или общо 10 120,77 лева (10120.77*5958/112358.36)
в полза на М. следва да се присъдят разноски в размер на 536,67 лева.
Процесуалният
представител на ответника своевременно е заявил претенция за присъждане на
разноски, като в представеното писмено становище вх.№ 335/ 25.01.2023 г. е
посочил, че претендира за целта юрисконсултско
възнаграждение в размер на 9 144,33
лева. Съдът счита, че претенцията е правилно определена по размер по реда на
чл. 8, ал. 1 във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения във връзка с чл. 161, ал. 1,
изречение трето. Предвид факта, че съдът потвърди обжалвания ревизионен акт
като законосъобразен за задължения на М. за ДДФЛ главница 75 861,00 лева и
лихви 26376,59 лева или общо
102 237,59 лева (102237.59*9144.33/112358.36) в полза на НАП следва да се
присъдят разноски в размер на 8 320,65 лева.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 160, ал 1 от ДОПК, Административен съд – Р.,
четвърти състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Ревизионен
акт № Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г., издаден от С. С. А., началник
сектор „Ревизии“ в дирекция „Контрол“ при ТД на НАП Варна – възложил ревизията
и Р. М. С., главен инспектор по приходите в същата дирекция – ръководител на
ревизията, потвърден с Решение № 48/28.04.2021 г. на Директора на Дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ДОДОП) Варна при ЦУ на НАП, в
частта, с която по отношение на К.А.М. са
установени задължения за данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ за ревизираните
периоди в размер на 5 891.54 лева и лихви към 27.01.2021 г. в размер на 4 229.23
лева.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на К.А.М.,
ЕГН **********,*** срещу Ревизионен акт № №
Р-03001820000688-091-001/27.01.2021 г. в останалата част.
ОСЪЖДА К.А.М.,
ЕГН **********, да
заплати на Националната агенция за
приходите юрисконсултско възнаграждение в размер на
8320,65 лева (осем хиляди триста и двадесет лева и шестдесет и пет стотинки).
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на К.А.М., ЕГН **********, сума в
размер на 536,67
лева (петстотин тридесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки),
представляваща съдебно-деловодни разноски и възнаграждение за един адвокат.
Решението може да се обжалва по касационен ред пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок
от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: