Решение по дело №910/2022 на Районен съд - Горна Оряховица

Номер на акта: 220
Дата: 3 април 2023 г.
Съдия: Красимира Иванова Николова-Петрова
Дело: 20224120100910
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 220
гр. Горна Оряховица, 03.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, VI СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Красимира Ив. Н.а-Петрова
при участието на секретаря Милена Гр. Димитрова
като разгледа докладваното от Красимира Ив. Н.а-Петрова Гражданско дело
№ 20224120100910 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за делба с правно основание чл.34,ал.1 от ЗС. Първа фаза по допускането в делбеното
производство.
Ответницата предявява възражение по чл.23,ал.1 от СК, както и претенция за делба на
движими вещи.
Ищецът Л. И. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес : гара Л., община С.,, ул..., чрез
адвокат И. Б. Д. от ВТАК, посочва в исковата си молба, че с ответницата са бивши съпрузи,
сключили граждански брак на 23.09.1979г., който е прекратен с Решение № 50/30.01.2013г.
по гр. д. № 2155/2012г. по описа на ГОРС. Посочва, че по време на брака им - на
26.04.2001г., с нотариален акт № 280, том III, peг. № 3081, дело № 280/2001г. на нотариус
Ани Маркова, рег. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, страните са закупили следния
недвижим имот, в условия на СИО, а именно : самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 16359.515.132.1.9 по Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.
Г.О.,с адрес на имота: гр. Г.О. ул..., находящ се в сграда с идентификатор 16359.515.132.1,
предназначение : Жилищна сграда- многофамилна, разположена в поземлен имот с
идентификатор 16359.515.132; предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент - в жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой
нива на обекта: 1; посочена в документа площ: 78,40 кв.м.; прилежащи части : изба № 9 с
площ от 7,53 кв.м., както и 6,10 % идеални части от общите части на сградата при съседни
самостоятелни обекти в сградата: 16359.515.132.1.8, 16359.515.132.1.6, 16359.515.132.1.12.
1
Заявява, че имотът се обитава от ответницата по силата на сключеното споразумение за
прекратяване на брака. Твърди, че въпреки няколкократните им разговори, с ответницата не
постигнали спогодба за доброволна делба на имота.
Моли съда да постанови решение, с което да допусне до делба и извърши делбата на
гореописания недвижим имот, при равни права, при следните квоти : 1/2 ид. части за Л. И.
В. и 1/2 ид. части за В. К. В.. Моли съда настоящата искова молба да се счита и за покана по
смисъла на чл.31,ал.2 от Закона за собствеността за заплащане от ответницата на сума от по
200 лева месечно за лишаването му от правото на ползване на съсобствения им недвижим
имот, предмет на делбата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до
окончателното извършване на делбата.
В съдебно заседание, ищецът Л. В., лично и чрез процесуалния си представител – адв. В.
Н. от АК - Разград, поддържа предявения иск и моли съда да го уважи. Излага съображения.
Оспорва претенциите на ответната страна.
Ответницата В. К. В. с ЕГН **********, с адрес : град Г.О. ул..., чрез пълномощника си –
адв. М. Н.а от ВТАК, депозира писмен отговор на исковата молба. Счита, че искът за делба е
неоснователен и го оспорва изцяло. Оспорва твърдението, че имотът, находящ се в гр. Г.О.
ул...9, представляващ СОС с идентификатор 16359.515.132.1.9, е придобит в режим на СИО.
Твърди, че имотът е придобит изцяло с лични средства на В. К. В., подарени от нейната
майка. Твърди, че имотът, описан в исковата молба, е придобит изцяло с нейни средства от
дарение от нейната майка, а ищецът няма никакъв принос за придобиването му - финансов
или пък косвен - чрез работа в домакинството. Заявява, че ищецът не само няма принос за
средствата, с които е придобит имотът, но по същото време е изразходвал семейни средства
и такива от трудови възнаграждения, за хазарт и за извънбрачни връзки. Счита, че така
презумпцията на чл.21,ал.3 от СК е опровергана. Твърди, че в конкретния случай ищецът
няма материално съдействие за придобиване на имота, тъй като доходите, с които е
разполагал от трудова дейност, са похарчени изцяло за хазарт и извънбрачни връзки. Поради
това прави извод, че покупната цена е заплатена само със средства от доходи на ответницата
и дарения от страна на нейната майка. Твърди, че ищецът не е полагал грижи за децата и за
домакинството, а тази грижа е била поета изцяло от ответницата. Заявява, че от сключване
на гражданския брак на страните до прекратяването му ответницата е разполагала с повече
финансови средства под форма на трудови възнаграждения и дарения от нейните родители.
Сочи, че семейството е разчитало изцяло на хранителни продукти - месо, яйца, сирена,
млека, плодове и зеленчуци, ракия, вино, туршии, конфитюри, предоставени от родителите
на В.. Заявява, че отделно от това, ответницата е получавала парични средства под формата
на дарения от родителите си, които са използвани за закупуване и препродажба на имоти,
лек автомобил, вещи за бита - холна гарнитура, спалня, гардероби, ремонти на жилища.
Твърди, че ищецът не е осигурил никакви средства за придобиване на имота, за да
претендира, че същият е съсобствен. Счита, че независимо, че процесният имот е придобит
по време на брака между страните, същият не представлява СИО, за да се допуска до делба
при права по 1/2 ид.ч за всяка една от страните.
2
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да остави без уважение предявения
делбен иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.
Счита за безспорно, че имотът се ползва от ответницата по силата на съдебно решение за
развод, с което й е възложено ползването на семейното жилище, т.е жилището, в което
съпрузите са живеели при прекратяване на брака, а ищецът е ползвал имота и след
прекратяване на брака. Оспорва претенцията за заплащане на наем. На първо място, твърди,
че имотът не е съсобствен, за да се дължи заплащане на месечен наем. На второ място сочи,
че дори да се приеме, че имотът е съсобствен, ответницата не е лишила ищеца от ползване
на съсобствена вещ и по никакъв начин не го е възпрепятствала.
Моли съда да се включат в настоящото производство и да се допуснат до делба следните
движими вещи, придобити в СИО, които се намират при ищеца : телевизор - 108 см, марка
Sony; кухненски шкаф за микровълнова печка, кафе машина Delonghi, модел EC-190-CD;
микровълнова печка марка Samsung, модел CE2727WN; диван за три места, с текстилно
покритие тип букле, сив цвят; глинен гювеч 5 литра; глинено гърне 4 литра; тефлонов тиган
Delimano, диаметър 25 см; 12 броя вилици; 12 броя ножове; 12 броя лъжици, неръждаеми;
тенджера и тиган със златно покритие; шалте за спалня; 12 бр. чаршафи долни и 12 бр.
чаршафи пликове; ютия Delonghi; пасатор ЕК 101S/S; отвертки - 12 бр.; 12 бр. клещи; 2 бр.
бидони; 60 литра ракия домашна; буре - дъбово, 150 л; стълба; готварска печка комбинирана
на ток и на газ; фритюрник; барбекю за дървени въглища; пръскачка; свредел; газова
бутилка за газ на Шел газ; косачка TOP GARDEDEN - 3 800123161025, модел TG-LM06;
маркуч - 20 м., сив цвят.
В съдебно заседание, ответницата В. В., лично и чрез пълномощника си – адв. М. Н.а от
ВТАК, поддържа отговора на исковата молба. Излага съображения. Моли съда да отхвърли
предявения иск за делба на недвижим имот и да й присъди разноски.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от
ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорни в настоящото производство са фактите, че фактите, че страните са бивши
съпрузи, гражданският брак между които e сключен на 23.09.1979г. с акт за граждански брак
№ 506/23.09.1979г. на Община Враца, и е прекратен с Решение № 50/30.01.2013г. по гр. дело
№ 2155/2012г. по описа на ГОРС, влязло в законна сила на 30.01.2013г, приложено по
делото.
Видно от приетите писмени доказателства - заверени преписи от нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 280, том III, рег. № 3081, дело № 280/2001г. на
нотариус Ани Маркова с peг. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, схема № 15-470304-
03.05.2022г., издадена от СГКК - Велико Търново, на 26.04.2001г., по време на брака между
страните, Л. В. и В. В. са придобили чрез възмездна сделка – покупко-продажба, следния
недвижим имот, намиращ се в град Г.О., ул..., а именно : апартамент № 9, находящ се на
третти жилищен етаж в ЕПЖС 4, построен върху държавна земя, представляваща УПИ I в
3
квартал 30 по плана на гр. Горна Оряховица от 1990г., състоящ се от две спални, дневна,
кухня, коридор, баня и тоалетна и две тераси, със застроена площ от 78,40 кв.м., при
граници на апартамента : на юг – стълбище и ап. № 8, на север – блок, на изток и запад -
улица, заедно с придаващото се към апартамента избено помещение № 9 с площ от 7,53
кв.м., при граници на избеното помещение: от три страни – коридор и улица, заедно с 6,10 %
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, за
сумата от 5625,70 лв., която сума е изплатена изцяло и в брой от купувачите на продавачите.
От приложената по делото схема № 15-470304-03.05.2022г., издадена от СГКК - Велико
Търново, се установява, че гореописаният недвижим имот представлява самостоятелен обект
в сграда с идентификатор 16359.515.132.1.9 по Кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Горна Оряховица, одобрени със Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на
изпълнителния директор на АГКК, без данни за изменение, с адрес на имота : град Г.О. ул...,
намиращ се на трети етаж в сграда с идентификатор 16359.515.132.1, предназначение :
Жилищна сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор
16359.515.132; предназначение на самостоятелния обект: Жилище, апартамент - в жилищна
или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1; посочена
в документа площ: 78,40 кв.м.; прилежащи части : изба № 9 с площ от 7,53 кв.м., както и
6,10 % идеални части от общите части на сградата, ниво 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж -16359.515.132.1.8, под обекта - 16359.515.132.1.6, над
обекта - 16359.515.132.1.12; стар идентификатор: няма. От приложеното по делото
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/18.04.2022г., издадено от Община Г.
Оряховица, се установява, че процесният недвижим имот, подробно описан по-горе, е с
данъчна оценка 9386,40 лв., а за ½ идеална част – 4693,20 лв.
По делото са приети като писмени доказателства договор за покупко-продажба на
държавен жилищен имот от 10.04.1980г., протокол за въвеждане във фактическо владение на
недв.имот от 10.04.1980г., удостоверение за наследници изх. № 15617/17.11.2022г., изд. от
Община Враца, съдебно-спогодителен протокол от 25.09.1990г. по гр.дело № 1283/1990г. по
описа наВрачански РС, видно от които по време на брака си с ответницата ищецът Л.В. е
придобил на основание наследствено правоприемство – като наследник по закон на своя
баща И. В., починал на 11.09.1987г., и съдебна делба, заплащайки на другия съделител
сумата 7101 лв. за уравнение на дела му, недвижим имот, намиращ се в гр. В., ул. ..,
представляващ апартамент № 22 в блок „Металург-11“, вх. „В“,, с площ от 74,25 кв.м., ведно
с придаващата му се маза № 27.
Видно от приложения нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 162, том III, нот.
дело № 1064/05.05.1994г. на нотариус Р.Стефанова при Врачански РС, в резултат на
продажбата на горепосочения недв.имот – ап. 22 в гр. Враца, съпрузите Л.В. и В.В. са
получили напълно и в брой сумата от 82992 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – нот.акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 14, том II, н.дело № 533/14.03.1995г. на нотариуса при ГОРС, нотариален акт за
покупко-продажба на недв.имот № 60, том II, дело № 1713/03.04.1996г. на нотариуса при
4
ГОРС, нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № 118, том I, рег. № 1738, дело №
157/17.04.2000г. на нотариус Иван Мазнев с рег. № 284 и район на действие ГОРС,
нотариален акт за покупко-продажба на недв.имот № 30, том I, рег. № 714, дело №
30/29.01.2001г. на нотариус Ани Маркова с рег. № 252 и район на действие ГОРС, нот. акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 93, том I, рег. № 1065, дело № 76/12.05.2004г.,
страните са придобили по време на брака си и впоследствие са се разпоредили с няколко
недвижими имота, както следва : 1/ на 14.03.1995г. са купили апартамент в гр. Г.О. ул..., за
сумата 152700 лв., който са продали на 03.04.1996г. за сумата от 128700 лв.; 2/ на
17.04.2000г. са купили апартамент № 6 в гр. Г.О. ул.., за сумата 5436,20 лв., който са
продали на 29.01.2001г. за сумата от 15500 лв.; 3/ апартамент № 11 в гр. Г.О. ул..., който са
продали на 12.05.2004г. за сумата от 3958,20 лв.
Приетите писмени доказателства – служебна бележка, изд. на 11.03.1999г. от Поделение
13750 при МО, удостоверение от 26.09.2011г. от директора на ДВИА – В.Търново, трудова
книжка, разпореждане № 0109628/23.04.1999г. на РУСО-В.Търново, удодстоверяват, че
ищецът е работил по трудово правоотношение с МО през периода от 01.10.1978г. до
04.02.1999г., като е получавал редовно трудово възнаграждение, а считано от 05.02.1999г. на
същия е отпусната пенсия в месечен размер от 62606 лв.
Видно от приетите писмени доказателства – справка изх. № 92-450/16.08.2022г., справка
изх. № 92-880/16.08.2022г., двате издадени от , удостоверение изх. № 43/02.07.2012г., изд. от
ЗАД „ДЗИ“ Главна Агенция/Агенция Г.Оряховица, трудова книжка на В. В., данъчен акт за
прихващане или връщане № 238/06.02.2003г., ответницата е работила като счетоводител
през 1987г. - 1999г. в „ДЗИ“ – Горна Оряховица, когато е получавала редовно трудово
възнаграждение, в периода 2000 – 2003г. е работила като самоосигуряващо се лице на
граждански договор срещу посочения в справките брутен доход, от 18.03.2003г. до
01.07.2006г. е работила по трудово правоотношение към БЗ „Чистота“ срещу трудово
възнаграждение около 200 – 270 лв. месечно.

Видно от показанията на свидетелката св.С.К. /брат на ответницата/, когато починал
бащата на Л. от Враца, страните продали апартамента му и си купили апартамент до
църквата в Горна Оряховица; там правили ремонт и го продали; след това купили на ..., а
след ремонт и него продали и закупили апартамент на .... Предполага, че в този апартамент
живее сестра му. Свидетелят посочва, че ремонтите заедно двамата са ги правили на
апартаментите; на последния апартамент правили газификация, слагали котел. Свидетелят
не знае родителите му да са помагали със средства, като майка му била готвачка в „Панайот
Цвикев“, баща му бил ревизор вагони, били бедни хора и единствено градина са имали и 2
крави в Козаревец. Свидетелят не е чувал зет му да е имал извънбрачни връзки и да е имал
хазартни наклонности. Свидетелят посочва, че е помагал на майка си по нивята, имали 1
декар нива и тя се засявала с царевица, а с царевицата хранели животните - кокошки и
прасета, две крави, патици.
Видно от показанията на свидетеля св. П.П. /познат на страните от 1999-2000 г./, той
5
рабител с В. в ДЗИ, после с Л. работили в Застрахователно дружество „Виктория“ 3 години.
Свидетелят посочва, че ищецът е теглил заеми и му е казвал да не научава съпругата му,
като държал договорите в касата, но не знае за какво са му били заемите на Л.. Свидетелят
предполага, че Л. е вземал пари, които са отивали извън семейството. Видно от показанията
на св. П., страните вземали продукти от село достатъчно; с Л. са ходили до Стара Загора за
малки пуйчета - да гледат родителите й, които гледали и овце, агнета; имало винаги
консерви, имали винаги зимнина. Свидетелят посочва, че доходите им били прилични, а за
жилището знае, че купили на ..., продали го после, купили на ...“. Св.П. не знае кой колко е
дал, не е бил свидетел откъде са парите.
Видно от показанията на свидетеля св. П.З. /позната на ответницата/, с майка й на В.
работили в консервната фабрика „Панайот Цвикев“, майка й живеела в Козаревец, където
имали крави, телета - продавали ги, мляко продавали, това било от 1970 г. до 1980 г. и
нататък; продавали овце; пуйки гледали, патки. Свидетелката твърди, че докато била жива,
майката на В. гледала тези дребни животни - пуйки, пилета, това за яйца и месо, за да
помагат на младите. Свидетелката сочи, че баща й на В. бил железничар, вземал повече пари
в жепето; теглели много от Взаимоспомагателна каса в предприятието; за кола теглели, за
обзавеждане теглили – все за В.. Чувала е от майка й, че са продали теле, крава, за да
помогнат първо за кола, после жилище, после за обзавеждане. Свидетелката знае, че за кола
някъде 5000 лв. й дали, после за жилището са давали. Видно от показанията на св. З.,
някакво тухлено жилище са купували, трябвали им пари - 3000, 4000, 5000 лв. - това е
споделяла майката на В. в разговор.
Видно от показанията на св. В. И. /син на страните/, те били бедно семейство, изхранвали
се основно от баба му и дядо му, които живеели в Козаревец и гледали животни, плодове и
зеленчуци. Свидетелят посочва, че баба му и дядо му са им помагали с пари. Знае, че баба му
е дала към 4000 лв. за апартамента им на ул. ... Знае, че се наплащал някакъв апартамент във
Враца и там от баба му и дядо му се дала сума към 4000 лв. Посочва, че и двамата работели
– и майка му и баща му. Сочи, че след това имало покупка на апартамент до Градската
градина, който бил продаден. Свидетелят И. твърди, че след това закупили апартамента на
ул.“..“, в който майка му живее, и знае, че баба му дала на майка му към 5000 лв. Доколкото
знае, в първия апартамент на ул. „...“ дядо му е обзавел стаята, за да живеят нормално.
Свидетелят твърди, че баща му имал хазартни наклонности, играел на машинки по казина,
може би е било преди 2000-та година. Свидетелят сочи, че баща му живял при вуйчо му и
вуйна му след развода; след развода имало период, когато се върнал отново в апартамента на
ул. ...“ и живели известно време заедно. Сеща се, че се прибрали и били изчезнали уреди от
апартамента, все едно някой е окрал апартамента - телевизора го нямало, ракии, други
предмети, а от Козаревец липсвали една камара неща; сигурно половината неща, които
притежавали от апартамента и в къщата в Козаревец ги нямало.
Въз основа на така изяснена фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи :
От приетите по делото писмени доказателства се установява по безспорен начин, че
6
ищецът Л. В. и ответницата В. В. са бивши съпрузи, като сключеният между тях граждански
брак е прекратен с Решение № 50/30.01.2013г. по гр. дело № 2155/2012г. по описа на ГОРС,
влязло в законна сила на 30.01.2013г.
Наред с това, от приетите писмени доказателства безспорно се установяват фактите, че по
време на брака си страните са придобили в режим на СИО, чрез възмездна сделка –
покупко-продажба, процесния недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул.., а именно:
апартамент № 9, със застроена площ от 78,40 кв.м., заедно с придаващото се към
апартамента избено помещение № 9 с площ от 7,53 кв.м., и с 6,10 % ид. части от общите
части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, подробно описан в
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 280, том III, рег. № 3081, дело №
280/2001г. на нотариус Ани Маркова с peг. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, за
сумата от 5625,70 лв., която сума продавачите са изплатили напълно и в брой от купувачите
при подписването на този договор. Страните не спорят и от приложената схема № 15-
470304-03.05.2022г., издадена от СГКК – В.Търново, се установява, че описаният недвижим
имот съставлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 16359.515.132.1.9 по КККР
на гр. Горна Оряховица, подробно описан по-горе.
В настоящото делбено производство ответницата предявява възражение на основание
чл.23 от СК, че описаният в исковата молба - апартамент в град Горна Оряховица,
представлява нейна лична собственост, придобита чрез трансформация на лично имущество
– суми, получени чрез дарения, извършени от нейните родители, което съдът намира за
неоснователно.
Съгласно чл.21,ал.1 от СК, съпружеска имуществена общност възниква върху вещите и
вещните права, придобити от съпрузите по време на брака в резултат на съвместен принос,
независимо от това на чие име са придобити, като съвместният принос може да се изрази
във влагане на средства, на труд, в грижи за децата и в работа в домакинството.
Съвместният принос на съпрузите се предполага оборимо при възмездните придобивни
основания, какъвто е договорът за покупко-продажба на недвижим имот – чл.21,ал.3 от СК.
Същевременно, независимо от това на чие име е придобита вещта /имотът/, може да се
установява и трансформация на лично за всеки от съпрузите имущество, като в случая
ответницата предявява възражение по чл.23,ал.1 от СК, че описаният в исковата молба
апартамент № 9 в гр. Г.О. ул.., представлява нейна лична собственост, придобита изцяло
чрез трансформация на лично имущество – дарения на суми от нейните родители и пълна
липса на съвместен принос при придобиването на имота.
Според задължителното тълкуване на закона, дадено в Тълкувателно решение № 5 от
29.12.2014г. по тълк. д. № 5/2013г. на ОСГТК на ВКС, критерият за преобразуване на лично
имущество в закупения през време на брака имот е изцяло обективен - изследва се
характерът на вложените в придобиването средства. От приетия като писмено доказателство
договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 280, том III, рег. № 3081, дело № 280/2001г. на нотариус
Ани Маркова с peг. № 252 на НК, с район на действие ГОРС, се установява, че вписаната в
7
договора продажна цена от 5625,70 лв. продавачите са получили напълно от купувачите към
момента на подписването на този нотариален акт, без да е удостоверено кой е конкретният
момент на предаването и получаването на сумата, нито че тази сума е заплатена от купувача
В. В. със средства, дарени й от нейните родители. Плащането на продажната цена на имота в
брой сочи, че съпрузите са разполагали с паричните средства преди момента на
придобиването /26.04.2001г./, като този момент е настъпил около 22 години след
сключването на гражданския брак между страните /23.09.1979г./, при което твърдяната от
ответницата трансформация е възможна само при доказване произхода на средствата – в
случая заплащане на сумата от 5625,70 лв. изцяло със сума в размер на 5625,70 лв., дарена
само в нейна полза от родителите й към момента на придобиване на недв. имот. За да се
признае лична собственост на основание чл.23,ал.1 от СК, законът изисква влагане изцяло
или отчасти на лични средства по смисъла на чл.22 от СК, като влагането на личните
средства следва да е налице към момента на придобиване на правото на собственост според
конкретния придобивен способ. Предвид въведените от ответната страна доводи за пълна
трансформация на лично имущество на ответницата В., съдът е възложил в нейна тежест да
проведе обратното доказване по законовата презумпция за съвместен принос, в която връзка
да докаже личния произход на вложените средства, който да е еквивалентен на
придобивната стойност на имота, както и влагането именно на тези средства при
придобиването на имота /Решение № 144 от 09.08.2016г. по гр. д. № 566/2016г. на ВКС, І
г.о.,Решение № 72 от 07.07.2017г. по гр. д. № 3056/2016г. на ВКС, І г.о./. Въз основа на
приетите по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обратното доказване
не е проведено успешно от ответната страна във връзка с влагането от ответницата на сумата
от 5625,70 лв., която да е дарена само в нейна полза, именно за придобиването на процесния
апартамент, нито във връзка с липсата на принос от страна на ищеца-съпру за
придобиването на имота. В тази връзка, ответникът не ангажира никакви годни
доказателства, които да удостоверяват релевантните за оборване на презумпцията по
чл.21,ал.3 от СК факти досежно произхода на вложените средства за закупуване на
процесния апартамент, а именно, че платената продажна цена от 5625,70 лв. е предоставена
само и единствено от ответницата с дарени й суми от нейните родители. Фактът на
влагането на сумата от 5625,70 лв., за която страните не спорят, че е заплатена реално при
покупката на апартамента като продажна цена на процесното жилище, лично и изцяло от
ответницата, придобита от нея чрез дарения от родителите й, не се доказва по категоричен
начин в настоящото съдебно производство.
За удостоверяване на твърдените от нея факти относно извършените дарения на сумата от
5625,70 лв., ответницата ангажира свидетелски показания, които на първо място са
недопустими досежно установяването на договори на стойност, по-голяма от 5000 лв. –
чл.164,ал.1,т.3 от ГПК, при липсата на съгласие по чл.164,ал.2 от ГПК, каквото в случая не е
налице. На второ място, показанията на свидетелите П. З. и В. И. не съдържат никакви
точни, ясни и категорични данни, от които да се установяват фактите, твърдени от
ответницата, за предоставяне на сумата 5625,70 лв. от нейните родители към момента на
закупуване на процесното жилище /26.04.2001г./ като дарение, осъществено само и
8
единствено в полза на В. В. с цел закупуване на недвижимия имот само и единствено за нея.
Разпитана в съдебно заседание, св. П.З. твърди, че през брачния живот на страните майката
и бащата на ответницата помагали на семейството на В. с хранителни продукти – месо и
яйца от отглежданите в двора им в с. Козаревец животни /кокошки, пуйки, пилета, крави и
др./, зеленчуци и плодове и произведени от тях консерви; помагали на страните с гледане на
децата им през лятната ваканция, както и дали сума от 5000 лв. за закупуването на кола, а
после давали и за жилище. От показанията на св. П.З. обаче не се установяват никакви
конкретни факти, свързани с даряване от родителите на ответницата на горепосочената сума
към датата 26.04.2001г. лично на В. с цел закупуване само от нея на процесното жилище,
вместо което същата сочи неконкретизирани обстоятелства, споделени от майката на В., че
съпрузите купували някакво тухлено жилище, трябвали им пари – 3000, 4000, 5000 лв.,
които дали. Същевременно, от показанията на св. В. И. /син на страните/ се установяват
фактите, че семейството им било бедно и се изхранвало основно от баба му и дядо му, които
гледали животни и произвеждали зеленчуци и плодове; че баба му и дядо му са им помагали
с пари за кредит за апартамента на ул. „...“ /около 4000 лв./, за наплащането на апартамент в
гр. Враца /към 4000 лв./, за обзавеждане на стая в апартамента на ул. „...“. Свидетелят сочи
също, че след това купули апартамента на ул. „...“ и знае, че баба му дала на майка му 5000
лв., като продала много животни, без да конкретизира времето, мястото, начина и целта за
предоставяне на тази сума. В този смисъл и според логиката на депозираните от св. З. и от
св. И. показания, поотделно и във връзка с показанията на останалите свидетели и приетите
многобройни писмени доказателства, при липса на ангажирани от ответницата писмени
доказателства с достоверна дата по смисъла на чл.181 от ГПК, съдът намира за недоказани
фактите, че сумата от 5625,70 лв. е предоставена от родителите й на ответницата именно към
датата 26.04.2001г. като дарение, извършено с цел заплащане на продажната цена на
процесния апартамент, и дарение Intuitu personae – с оглед личността на ответницата В. В.,
само и единствено в нейна полза, а не като дарение в полза на цялото семейство, което е
било изцяло подпомагано с хранителни продукти и помощ в отглеждането на децата на
двамата съпрузи. Заедно с това, предвид липсата на други годни доказателства, които да
установяват факти, свързани с наличие на предоставено дарение от родителите й на В. В.
към датата 26.04.2001г., още по-малко такава сума да е предоставена само и единствено на
ответницата с основание - закупуване на жилище лично за нея, нито факти, свързани със
заплащане на продажната цена за процесното жилище лично от отв. В. именно с такава
дарена й сума от нейните родители, съдът намира, че нито приложените по делото писмени
доказателства, нито показанията на св. З. и св. И. удостоверяват такива безспорни факти,
респ. не могат да се приемат като годни доказателства за удостоверяване на влагането само
и единствено от В. на сумата от 5625,70 лв. в придобиването на процесния апартамент.
На следващо място, неоснователни и недоказани се явяват и възраженията на
ответницата, че ищецът няма никакъв принос в закупуването на процесното жилище, като
към 2001г. същият да не е разполагал с никакви доходи, да не е полагал грижи за
домакинството /семейството/, респ. всички негови доходи да са влагани само и единствено в
9
хазартни игри и извънбрачни връзки. В тази връзка, свидетелят В. И. удостоверява по
делото, че и майка му и баща му работели; св. П. П. /познат на страните/ установява, че с В.
са работили в „ДЗИ“, а с Л. са работили в ЗД „Виктория“; св. С. К. /брат на ответницата/
установява фактите, че Л. бил военен, а после работел като шеф на офиса на ЗД „Виктория“
в Горна Оряховица. Съдът кредитира показанията на свидетелите в тези им части, тъй като
същите кореспондират на приетите писмени доказателства - служебна бележка, изд. на
11.03.1999г. от Поделение 13750 при МО, удостоверение от 26.09.2011г. от директора на
ДВИА – В.Търново, трудова книжка, разпореждане № 0109628/23.04.1999г. на РУСО-
В.Търново, справка изх. № 92-450/16.08.2022г., справка изх. № 92-880/16.08.2022г., двате
издадени от „ДЗИ-Общо Застраховане“ ЕАД, удостоверение изх. № 43/02.07.2012г., изд. от
ЗАД „ДЗИ“ Главна Агенция/Агенция Г.Оряховица, трудова книжка на В. В., данъчен акт за
прихващане или връщане № 238/06.02.2003г., всички заедно и поотделно удостоверяващи,
че ищецът е работил по трудово правоотношение с МО през периода от 01.10.1978г. до
04.02.1999г. и е получавал редовно трудово възнаграждение, а считано от 05.02.1999г. на
същия е отпусната пенсия в месечен размер от 62606 лв. и заедно с това е работил в ЗД
„Виктория“; същевременно ответницата също е работила като счетоводител през 1987г. -
1999г. в „ДЗИ“-Горна Оряховица и е получавала редовно трудово възнаграждение, в
периода 2000-2003г. е работила като самоосигуряващо се лице на граждански договор срещу
посочения в справките брутен доход, а от 18.03.2003г. до 01.07.2006г. е работила по трудово
правоотношение към БЗ „Чистота“ и е получавала трудово възнаграждение в сочените в
справките размери. В тази връзка, възраженията на ответницата за влагане на получаваните
от ищеца средства от трудово възнаграждение и от пенсия в хазартни игри и извънбрачни
връзки, а не за нуждите на семейството му, не се доказват с никакви безспорни
доказателства, като ангажираните в тази насока свидетелски показания не могат да бъдат
кредитирани от съда, тъй като са неясни, неточни, съдържат единствено намеци и
предположения и не почиват на останалите годни доказателства /св. П. : „виждал съм го да
влиза в „Риц“ – игралната зала…за какво са му били заемите не мога да кажа. Не знам какви
пари точно е теглил…Не мога да кажа какво се е случвало…За извънбрачни връзки, малък
град сме….За семейството не знам какво е давал…Не съм бил свидетел основно откъде са
парите….“; св. И. : „Той имаше хазартни наклонности… знам, че играе на машинки по
казина. Може да е било преди 2000-та година, не мога да цитирам с точност…“/.
При така установените факти, съдът счита, че макар и при въведените от ответната
страна данни за заинтересованост на св. Ст. К. /брат на ответницата/ от изхода на делото
поради влошени отношения към момента с неговата сестра – ответник по делото, при
липсата на годни относими доказателства, ангажирани от същата за опровергаване на
презумпцията по чл.21,ал.3 от СК, то показанията на този свидетел следва да се ценят и
възприемат като опровергаващи твърденията на ответницата за влагането единствено от нея
на лични средства за закупуването на процесния апартамент, предвид логичната им
свързаност с необорените по делото факти досежно съвместния принос на двамата съпрузи
за закупуване на жилище като семейство, в което съпругът е работил и е осигурявал
ежемесечни доходи от трудово възнаграждение, впоследствие и от пенсия, а заедно с това
10
ответницата също е работила, двамата са отглеждали заедно родените от брака деца,
подпомагани от родителите на В.В., като по време на брачния си живот двамата съпрузи
заедно са купили, ремонтирали и продали няколко общи семейни жилища.
Не на последно място, въз основа на цитираните по-горе писмени доказателства
/удостоверение за наследници, договор за покупка на недв.имот, съдебно-спогодителен
протокол, нот.актове/ и във връзка с изложеното по-горе, съдът намира за доказани
възраженията на ищцовата страна, че придобиването на процесния имот е реализирано като
последица от частичното трасформиране на лични средства от страна на ищеца (макар и
същият да не претендира признаване на такова), получени от продажбата на недв.имот в гр.
В., ул. .., от който имот Л. В. е притежавал ½ ид.част на основание наследствено
правоприемство от своя баща И. В., починал на 11.09.1987г., и след продажбата на който
/05.05.1994г./ съпрузите са купили са купили апартамент в гр. Г.О., ул..., за сумата 152700
лв. /на 14.03.1995г./, който са продали на 03.04.1996г. за сумата от 128700 лв., на
17.04.2000г. са купили апартамент № 6 в гр. Г.О. ул.., за сумата 5436,20 лв., който са
продали на 29.01.2001г. /малко преди закупуване на процесното жилище/ за сумата от 15500
лв., както и са купили апартамент № 11 в гр. Г.О. ул..., който са продали на 12.05.2004г. за
сумата от 3958,20 лв. Цитираните писмени доказателства, логично свързани с необорените
по делото писмени доказателства досежно закупуване на процесния недв. имот по време на
брака между страните, обосновават категоричен извод за придобиването му с осигурени от
двамата съпрузи и общи за тях парични средства, както и опровергават твърденията на
ответницата за придобиване от нея на процесния недвижим имот – апартамент изцяло с
лични средства, дарени й от нейните родители.
Наред с изложеното, съдът взе предвид, че приносът на съпруга за придобиване на
семейни вещи /за установяването на какъвто ответната страна ангажира гласни
доказателства – показанията на св. З. и св. И./, и то само когато значително надхвърля този
на другия съпруг, е от значение не за правата върху конкретната вещ, а за определяне на по-
голям дял от цялата имуществена общност. Правото се упражнява по исков съдебен ред в
кратък преклузивен срок, който в настоящия казус е изтекъл – чл.29,ал.3 от СК. Поради това,
твърденията на ответницата за това какъв е нейният принос в придобиването на жилището
(,без да се претендира по-голям принос по предвидения в закона ред и срок), са без значение
в настоящото съдебно производство. Този принос не рефлектира в случая нито върху
съсобствеността на страните върху процесния имот, нито върху техните квоти.
При съвкупната преценка на обсъдените по-горе свидетелски показания и писмените
доказателства по делото, съдът намира, че възражението по чл.23,ал.1 от СК - за
придобиване на процесния недвижим имот, представляващ апартамент в гр. Г.Оряховица,
от ответницата В. чрез пълна трансформация на нейни лични средства – дарения от
родителите й, се явява неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено като такова.
Страните по делото не оспорват фактите, че до настоящия момент не могат да поделят
доброволно процесните съсобствени недвижими имоти.
11
Предвид изложеното дотук, съдът приема, че предявеният иск за делба на процесния
недвижим имот, намиращ се в гр. Г.О. ул..., подробно описан по-горе, се явява основателен
и следва да бъде уважен. С оглед разпоредбите на чл.27,ал.1 от СК и чл.28 от СК,
съпружеската имуществена общност в процесния случай е прекратена с прекратяване на
брака между страните с Решение № 50/30.01.2013г. по гр. дело № 2155/2012г. по описа на
ГОРС, влязло в законна сила на 30.01.2013г., като след прекратяването на СИО дяловете на
бившите съпрузи са равни. Поради това и с оглед изложените мотиви, съдът приема, че
следва да бъде допусната делбата на процесния недвижим имот при квоти, както следва : ½
идеална част за ищеца Л. В. и ½ идеална част за ответницата В. В..
Предявената от ответницата претенция за допускане до делба на посочените в писмения
отговор движими вещи : телевизор - 108 см, марка Sony; кухненски шкаф за микровълнова
печка, кафе машина Delonghi, модел EC-190-CD; микровълнова печка марка Samsung, модел
CE2727WN; диван за три места, с текстилно покритие тип букле, сив цвят; глинен гювеч 5
литра; глинено гърне 4 литра; тефлонов тиган Delimano, диаметър 25 см; 12 броя вилици; 12
броя ножове; 12 броя лъжици, неръждаеми; тенджера и тиган със златно покритие; шалте за
спалня; 12 бр. чаршафи долни и 12 бр. чаршафи пликове; ютия Delonghi; пасатор ЕК 101S/S;
отвертки - 12 бр.; 12 бр. клещи; 2 бр. бидони; 60 литра ракия домашна; буре - дъбово, 150 л;
стълба; готварска печка комбинирана на ток и на газ; фритюрник; барбекю за дървени
въглища; пръскачка; свредел; газова бутилка за газ на Шел газ; косачка TOP GARDEDEN -
3 800123161025, модел TG-LM06; маркуч - 20 м., сив цвят, е допустима. Разгледана по
същество, тази искова претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена като такава.
Съдът счита, че въпреки възложената върху ответницата доказателствена тежест, същата
не ангажира никакви годни доказателства за установяване на твърдените от нея факти, че по
време на брака си страните са придобили в режим на СИО и са притежавали описаните в
отговора на исковата молба движими вещи. В тази насока, гласните доказателства, събрани
по искане на ответницата – показанията на свидетелите , установяват неясни, неточни и
противоречиви факти относно множество движими вещи, които са се намирали в процесния
имот към момента на прекратяване на гр.брак между Л.В. и В.В., относно взети от
ответника движими вещи от жилището в гр. Г.Оряховица и от къщата в с. Козаревец /св. И.,
св. З./. Цитираните по-горе свидетелски показания обаче не установяват по несъмнен и
безспорен начин вида и индивидуализиращите белези /размер, цвят, модел,
идентификационен номер, година на производство и пр./ на притежаваните от страните
движими вещи, не удостоверяват никакви данни относно времето на тяхното придобиване и
придобиването им именно от страните по време на брака им, нито способите и средствата за
тяхното придобиване. Поради това, настоящият съдебен състав намира, че така предявената
претенция следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.
По отношение претенцията на ищеца за заплащане от ответницата на сума от по 200 лева
месечно за лишаването му от правото на ползване на съсобствения им недвижим имот,
предмет на делбата, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното
извършване на делбата, като исковата молба да се счита за покана по смисъла на чл.31,ал.2
12
от ЗС, съдът намира, че е преждевременно предявена и същата подлежи на допускане от
съда и разглеждане по реда на чл.346 от ГПК – след допускане на съдебната делба между
страните и преминаване във втора фаза на делбеното производство.
При този изход на делото в първата фаза от делбеното производство съдът не дължи
произнасяне по сторените разноски от страните до момента по делото, а следва да се
произнесе в тази насока по реда на чл.355 от ГПК със съдебния акт, с който ще бъде
приключено съдебното производство.
Воден от горните съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ възражение с правно основание чл.23 от СК, предявено от ответницата В. К.
В. с ЕГН **********, чрез пълномощник – адв. М. Н.а от ВТАК, против ищеца Л. И. В. с
ЕГН **********, за установяване по делото, че описаният в исковата молба – апартамент №
9, намиращ се в град Г.О. ул..., представлява нейна лична собственост, придобита чрез
трансформация на лично имущество – суми, получени чрез дарения, извършени от нейните
родители, като НЕОСНОВАТЕЛНО.
ДОПУСКА да се извърши съдебна ДЕЛБА между Л. И. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес : гара Л..., община С...,, ул..., от една страна, и В. К. В. с ЕГН **********, с
адрес : град Г.О. ул..., от друга страна, на следния недвижим имот, намиращ се в град Г.О.
ул..., а именно : АПАРТАМЕНТ № 9 /девет/, находящ се на трети жилищен етаж в ЕПЖС
4, построен върху държавна земя, представляваща УПИ I в квартал 30 по плана на гр. Горна
Оряховица от 1990г., състоящ се от две спални, дневна, кухня, коридор, баня и тоалетна и
две тераси, със застроена площ от 78,40 кв.м. /седемдесет и осем кв.м. и четиридесет кв.см./,
при граници на апартамента : на юг – стълбище и ап. № 8, на север – блок, на изток и запад -
улица, заедно с придаващото се към апартамента ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 9 /девет/ с
площ от 7,53 кв.м. /седем кв.м. и петдесет и три кв.см./, при граници на избеното
помещение: от три страни – коридор и улица, заедно с 6,10 % /шест цяло и десет стотни
процента/ идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
държавна земя, подробно описан в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№ 280, том III, рег. № 3081, дело № 280/2001г. на нотариус Ани Маркова с peг. № 252 на
НК, с район на действие ГОРС, съставляващ САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ в сграда с
идентификатор 16359.515.132.1.9 /шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка
петстотин и петнадесет точка сто тридесет и две точка едно точка девет/ по
Кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Горна Оряховица, одобрени със
Заповед № РД-18-1539/31.08.2018г. на изпълнителния директор на АГКК, без данни за
изменение, с адрес на имота : град Г.О. ул..., намиращ се на трети етаж в сграда с
идентификатор 16359.515.132.1 /шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка
петстотин и петнадесет точка сто тридесет и две точка едно/, предназначение : Жилищна
сграда - многофамилна, разположена в поземлен имот с идентификатор 16359.515.132
13
/шестнадесет хиляди триста петдесет и девет точка петстотин и петнадесет точка сто
тридесет и две/; предназначение на самостоятелния обект: ЖИЛИЩЕ, АПАРТАМЕНТ - в
жилищна или вилна сграда или в сграда със смесено предназначение; брой нива на обекта: 1
/едно/; посочена в документа площ: 78,40 кв.м. /седемдесет и осем кв.м. и четиридесет
кв.см./; Прилежащи части : ИЗБА № 9 /девет/ с площ от 7,53 кв.м. /седем кв.м. и петдесет и
три кв.см./, както и 6,10 % /шест цяло и десет стотни процента/ идеални части от общите
части на сградата, ниво 1 /едно/, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия
етаж -16359.515.132.1.8, под обекта - 16359.515.132.1.6, над обекта - 16359.515.132.1.12; стар
идентификатор: няма, съгласно схема № 15-470304-03.05.2022г., издадена от СГКК - Велико
Търново. Данъчната оценка на допуснатия до делба недвижим имот е 9386,40 лв., а за ½
идеална част – 4693,20 лв.
ДЕЛБАТА на описания по-горе недвижим имот СЕ ДОПУСКА при КВОТИ за
съделителите, както следва : ½ /една втора/ идеална част за Л. И. В. с ЕГН ********** и ½
/една втора/ идеална част за В. К. В. с ЕГН **********.
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно основание чл.341,ал.2 от ГПК във вр. чл.34,ал.1 от ЗС,
предявена от ответницата В. К. В. с ЕГН **********, чрез пълномощника си – адв. М. Н.а от
ВТАК, против ищеца Л. И. В. с ЕГН **********, за включване към делбената маса и
допускане до съдебна делба на следните движими вещи, а именно : телевизор - 108 см,
марка Sony; кухненски шкаф за микровълнова печка, кафе машина Delonghi, модел EC-190-
CD; микровълнова печка марка Samsung, модел CE2727WN; диван за три места, с текстилно
покритие тип букле, сив цвят; глинен гювеч 5 литра; глинено гърне 4 литра; тефлонов тиган
Delimano, диаметър 25 см; 12 броя вилици; 12 броя ножове; 12 броя лъжици, неръждаеми;
тенджера и тиган със златно покритие; шалте за спалня; 12 бр. чаршафи долни и 12 бр.
чаршафи пликове; ютия Delonghi; пасатор ЕК 101S/S; отвертки - 12 бр.; 12 бр. клещи; 2 бр.
бидони; 60 литра ракия домашна; буре - дъбово, 150 л; стълба; готварска печка комбинирана
на ток и на газ; фритюрник; барбекю за дървени въглища; пръскачка; свредел; газова
бутилка за газ на Шел газ; косачка TOP GARDEDEN - 3 800123161025, модел TG-LM06;
маркуч - 20 м., сив цвят, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от
връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
14