ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16502
гр. София, 06.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:..............
като разгледа докладваното от .............. Частно гражданско дело №
20221110159200 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
По делото е постъпила молба № 285441 от 21.12.2022 г., с пр. осн. чл. 248
от ГПК за изменение на заповед № 34069 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2022 г. в частта за разноските.
С разпореждане № 19502 от 11.02.2023 г. съдът е разпоредил на
длъжника да бъде връчен препис от молбата. Същата е връчена на длъжника
на 07.03.2023 г. и както в дадения срок, така и до момента отговор не е
постъпил.
Видно от молбата по чл. 248 от ГПК, заявителя счита, че видно от
текста на заповедта за изпълнение в полза на заявителите са присъдени
всички претендирани от тях суми за главница, законна лихва и разноски за
платени държавни такси, но е пропуснато присъждане на адвокатското
вънаграждение.
След като се запозна с възраженията и материалите по делото,
съдът счита молбата за основателна, по следните съображения:
Настоящото дело е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано на 31.10.2022 г. срещу длъжника,
за цитираните суми. В закрито разпоредително заседание съдът уважил
искането и издал заповед № 34069 за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК от 26.11.2022 г. против длъжника. Действително, с издадената
1
заповед са присъдени всички претендирани суми за главница, законна лихва и
разноски за платени държавни такси, но съдът е пропуснал да присъди
претендираните със заявлението адвокатски възнаграждения за
представителство на П. Н. М. и Х. Е. А.. Съгласно т. 7 от Тълкувателно
решение №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разпоредбата на чл.248 ГПК намира
приложение в заповедното производство в хипотезата, при която заповедният
съд не се е произнесъл по искането за разноски. Към заявлението за издаване
на заповед за изпълнение са приложени преписи от договори за правна
защита и съдействие, в които е отразено, че на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, адвокатът (Адвокатско дружество „Х. и .............“) приема да извърши
безплатно възложената му от заявителите по делото работа.
Съгласно чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в случаите, в които
заповедният съд е осъдил насрещната страна да плати разноски адвокатът
или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско възнаграждение,
като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения
в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В този
смисъл е и канстантната съдебна практика на ВКС – например Определение
№732/13.12.2019 г., постановено по ч.гр.дело №2783 по описа за 2019 г. на II
Търговско отделение, ТК на ВКС, с което определение ВКС присъжда
адвокатски хонорар на Адвокатско дружество на осн. чл. 38, ал .2 от Закон за
адвокатурата.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че молбата е основателна и
следва да бъде уважена, и издадената заповед да бъде допълнена с
диспозитив, с който да бъде присъден в полза на Адвокатско дружество „Х. и
.............“, с Булстат ............. по един адвокатски хонорар в минимален размер
за представителство на П. Н. М. и Х. Е. А. по гр. дело № 59200 по описа за
2022 г. за всеки един от двамата заявители. Доколкото договорите за правна
защита и съдействие, които са представени, са сключени на 16.09.2022 г.,
следва дължимото на всеки от двамата заявители възнаграждение да бъде
определено към размерите по предходната редакция на чл. 7, ал. 7, във връзка
с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 300 лева.
Съгласно чл. 248, ал. 3 от ГПК определението за разноските се
постановява в закрито заседание и се връчва на страните, и може да се
2
обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. Доколкото с
настоящото определение се допуска изменение в частта за разноските на
заповед за изпълнение, и същата подлежи на обжалване в частта за
разноските в едномесечен срок от връчването и на страните, то и настоящото
определение подлежи на обжалване в същия срок.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изменение на заповед № 34069 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 26.11.2022 г. в частта за разноските, като
допълва същата със следния ДИСПОЗИТИВ:
ОСЪЖДА........... и със седалище и адрес на управление .........., да
заплати на Адвокатско дружество „Х. и .............“, Булстат .............,
представлявано от адв. М. Т. Х. от САК, със съдебен адрес .......... сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно действащата към 16.09.2022 г. редакция на чл. 7,
ал. 7, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално
представителство на П. Н. М. с ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
ОСЪЖДА ............. и със седалище и адрес на управление ........., да
заплати на Адвокатско дружество „Х. и .............“, Булстат .............,
представлявано от адв. М. Т. Х. от САК, със съдебен адрес .......... сумата в
размер на 300 /триста/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение в
минимален размер съгласно действащата към 16.09.2022 г. редакция на чл. 7,
ал. 7, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за осъществено процесуално
представителство на Х. Е. А. с ЕГН **********, по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА.
3
Определението подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в
едномесечен срок от съобщаването му на страните на осн. чл. 248, ал. 3 от
ГПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4