МОТИВИ към НОХД №40/2010 г.:
Обвинението е против подсъдимия И.Й.М.
*** за престъпление по чл.235, ал.1 от НК,
Подсъдимият
се обвинява затова, че на 01.09.2009 г. в
местността „Джамията”, землището на с.Б., обл.Пазарджик, без
редовно писмено позволително е отсякъл от Горския фонд, отдел 199”а” един
кубичен метър сурови дъбови дърва за огрев, немаркирани с контролна горска
марка, като е причинил вреди в размер на 60,00 лв. на
Държавно горско стопанство гр.Пазарджик, представлявано от Директора инж.Стоян
Копралев.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият И.М. прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК,
признава изцяло фактите, изложени в обвинителния акт, като се съгласява да не
се събират доказателства за тези факти.
Районният съд обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и
при съобразяване разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие
за установено следното:
През месец
септември 2009 г. подсъдимият И.М. имал
финансови затруднения, затова решил да отсече дърва, които впоследствие да
продаде и по този начин да задоволи финансовите си потребности. В изпълнение на
замисленото, подсъдимият М. взел от свой приятел моторна резачка и
на 01.09.2009 г. около обяд отишъл в отдел 199 „а” разположен
в местността „Джамията”, землището на с.Боримечково, обл.Пазарджик. Въпреки,
че не разполагал с надлежно издадено писмено позволително за сеч, от посочения
отдел, подсъдимият М. посредством моторната резачка отсякъл
един кубичен метър дъбови дърва за огрев, чиято дебелина била 12 см.,
а височината им – 10 см.
Дървата не били маркирани с КГМ, като същите
принадлежали към горския фонд и били частна държавна собственост на Държавно
горско стопанство гр.П..
Около 17,30
часа на същата дата свидетелят Д. Д. –
горски надзирател в ДГС Пазарджик, извършвал
обход на охранявания от него район - местността „Джамията”, в землището
на с.Боримечково. След като чул шум от работеща моторна резачка свидетелят
Д. се насочил
към отдел 199 „а” от където идвал шума. Пристигайки там видял как подсъдимият
М.
сече дъбови дърва, като отсеченото до момента количество било един кубичен
метър. Пред свидетеля Дончев подсъдимият заявил, че
не притежава писмено позволително за сеч, като пояснил, че смята да извози
отсечените дърва до домът си.
За
констатираното нарушение на ЗГ бил съставен АУАН №1062/08.09.2009 г.,
който подсъдимият М. отказал да получи и подпише, като
отказът бил удостоверен в присъствието на свидетеля Нури М..
Осечените
дърва – предмет на извършеното деяние били маркирани от свидетеля Дончев с
червена боя и оставени на временен склад в отдел 199”а”, поради липса на пътна
мрежа и невъзможност за транспортирането им.
По делото е
назначена лесо-техническа оценъчна експертиза, от заключението
на която е видно, че стойността на нанесената щета на ДГС Пазарджик
към датата на деянието възлиза на 60 лв.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието
на подсъдимия и доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени
по реда на чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на
свидетелите Д. Д., Н. М., заключението на оценъчната лесотехническа експертиза,
както и писмените доказателства приложени по делото.
При така
установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Й.М. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците престъпния състав на чл.235, ал.1 от НК, като на
01.09.2009 г. в местността „Джамията”, землището на
с.Боримечково, обл.Пазарджик, без редовно писмено позволително е отсякъл от
Горския фонд, отдел 199”а” един кубичен метър сурови дъбови дърва за огрев,
немаркирани с контролна горска марка, като е причинил вреди в размер на 60,00 лв.
на Държавно горско стопанство гр.Пазарджик, представлявано от Директора инж.С. К..
Подсъдимият М. е действал
при пряк умисъл, като съзнавал всички субективни и обективни елементи на
състава на престъплението.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи
на всеки от подсъдимия съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация.
Съдът отчете обществената опасност на деянието, която е висока. Това са
престъпления с увеличена интензивност и засягат важни стопански и обществени
интереси на страната свързани нарушаване работата на държавните лесничейства по
използване и опазване на държавния горски фонд. Престъплението е
систематизирано в Глава шеста на НК “Престъпления против стопанството”, раздел
ІІ “Престъпления в отделни стопански отрасли”.
Като смекчаващи
вината обстоятелства съдът прецени, съдействието на
подсъдимия при изясняване на фактите по делото, с направените
самопризнания, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни,
ниския социален и материален статус на подсъдимия, както и ниската стойност на
предмета на деянието.
Съдът счете,
че за постигането на целите на наказанието по чл.36 от НК – личната и
генералната превенции и съобразно изискванията на чл.373, ал.2 от НПК, следва
да се наложи наказание на подсъдимия И.Й.М. при условията на чл.55, ал.1, т.2, б.”б” и т.1 от НК, именно ПРОБАЦИЯ, включваща
следните мерки за контрол и въздействие:
Задължителна регистрация по настоящия му адрес за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, при периодичност на
явяване за подпис пред пробационен служител два пъти седмично и Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
Предвид осъдителната присъда и на основание чл.189, ал.3 от НПК в тежест на
подсъдимият И.М. бяха присъдени направените разноски по делото за в размер на 30
лева, платими в полза на държавата, по сметка ***.
Съдът на основание чл.53, ал.2, б.”б” от НК постанови, предметът на
престъплението 1 куб.м сурови дъбови дърва за огрев да се върнат на собственика
ДГС гр.Пазарджик.
Подбудите за извършване на деянията се коренят в незачитането на
установения правов ред в страната.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: