Р Е Ш Е Н И Е №
24.03.2021 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Стара Загора, трети касационен
състав, в открито съдебно заседание на десети февруари през две хиляди и
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.СТИЛИЯН
МАНОЛОВ
при
секретаря Ива Атанасова
и в
присъствието на прокурора Маргарита Димитрова
изслуша докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №6 по
описа на съда за 2021 г.
Производството е по реда на чл.63, ал.І,
изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното
решение
С Решение №260102 от 19.11.2020г. РС Казанлък
потвърдил наказателно постановление №20-0284-000955 от 15.04.2020г., издадено
от впд Началник група към ОДМВР Стара
Загора, РУ Казанлък, с което на Р.З.Ж., ЕГН-********** за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП и на осн. чл.175, ал.3, предл. първо от ЗДвП било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 6 месеца и осъдил Р.З.Ж. *** да заплати на Р.З.Ж.
разноски в размер на 100 лева.
Обстоятелства по обжалването
Недоволен
от решението останал административно-наказаният, който чрез процесуален
представител, го обжалва в срок с твърдения, че същото било неправилно, незаконосъобразно
и постановено при непълнота на доказателствата.
Според
касаторът, РС не обсъдил задълбочено направените възражения по отношение на
допуснати съществени процесуални нарушения в съставения АУАН и издаденото
наказателно постановление /НП/.
Касаторът,
редовно призован за с.з., не се явява и не изпраща представител.
Ответникът
по касация, редовно призован, не се представлява.
ОП
Стара Загора се представлява от прокурор Димитрова, която дава заключение за
неоснователността на касационната жалба и за правилност на въззивното решение.
По
същество на спора
Съдът, въз основа на събрания по делото
доказателствен материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира
жалбата за допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а по
съществото си същата е неоснователна.
За
да потвърди процесното НП, състав на РС Казанлък приел, че на 11.02.2020г.
около 14.00 часа в град Казанлък до входа на Автогарата полицейски автопатрул забелязал
че лек автомобил марка БВМ, с рег. № *** се движел в посока изток-запад, като
водачът паркирал автомобила на ул.”Д-р Стамболийски” №35. При извършената
проверка било установено, че автомобилът бил с изтекли на 15.03.2019г.
транзитни номера. Заедно със жалбоподателя бил и собственика на автомобила.
Образуваната по случая проверка приключила с отказ да се образува ДП.
Тези
факти, РС възприел за установени чрез съставения АУАН № 113891 от 11.02.2020г.,
постановление за отказ да се образува ДП, разрешение за временно движение и
свидетелските показания на разпитаните пред съда свидетели.
От
правна страна РС посочил, че „управление на МПС” според ПП №1/83г. по н.д.
№8/82г. на ВКС, включвало „всички действия или бездействия с механизмите и приборите на МПС или машини …..независимо
дали превозното средство е в покой или в движение, когато тези действия са
свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици”. Позовавайки се на
така приетото в посоченото ПП № 1/83г.
въззивният съд приел, че поведението на жалбоподателя, описано от св. Б.,
представлявало управление на МПС като не било спорно, че то не било регистрирано.
Това правилно било определено като нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, което
правилно било санкциеруемо на осн. чл.175, ал.3 от ЗДвП. Тъй като наложените
наказания били минимални, според РС бил спазен чл.27 от ЗАНН, както и поради
това, че този вид деяния били обект на засилен контрол от държавните органи и
разпоредбата на чл.345 от НК, съдът приел, че случаят на бил маловажен.
РС
допълнително, че не се установявали наведените доводи от пълномощника на
жалбоподателя за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като актът и
НП били издадени при спазване на същите. При извода за законосъобразност на НП
и неговото потвърждаване, РС уважил искането за разноски на ответника и
определил възнаграждение в размер на 100 лева.
Решението се явява правилно.
Касационната инстанция не установява на първо
място непълнота на доказателствата, както претендира касаторът. Този му довод е
напълно голословен. Описаните в НП факти от значение за спора се установяват по
несъмнен начин пред РС и това е както чрез съставения АУАН № 113891, така от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство, вкл. и други
писмени доказателства /разрешение за временно движение/ и св. показания. Чрез
тази доказателствена съвкупност пред РС се установява на първо място, че именно
наказаният /жалбоподателя/ управлява МПС на посочената дата и час, което МПС не
е регистрирано по надлежния ред, тъй като същото е с изтекло от близо година разрешение
за временно движение.
Напълно
правилно при това положение въззивният съд извежда извод, че така установените
факти сочат на извършено нарушение на изискването по пътищата, отворени за
обществено ползване да се допускат само превозни средства, които са
регистрирани и са с поставени регистрационни номера. Това нарушение се наказва
по чл.175, ал.3 от ЗдВП, която е и
посочената от органа санкционна норма, поради което и правилно РС приема извод
за законосъобразност на НП и на тази плоскост.
Споделят
се изводите на въззивния съд, че няма допуснати съществени процесуални
нарушения на ЗАНН, вкл. за спазване на правилото на чл.27 от ЗАНН. Доколкото
санкциите са на минимума, предвиден в закона, следва, че е спазен и чл.12 от ЗАНН. Нито пред РС, нито пред тази инстанция се претендират такива нарушения.
Ето
защо жаленото решение се явява законосъобразно и правилно и като такова следва
да се остави в сила. Жалбата се явява неоснователна.
Водим
от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН,
Съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение
№260102 от 19.11.2020г., постановено по анд №408/2020г. по описа на РС Казанлък.
Настоящото решение не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.