РЕШЕНИЕ
№ 804
гр. Пловдив , 14.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на десети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
*****:Панайот Р. Велчев
при участието на секретаря Магдалена Люб. Трайкова
като разгледа докладваното от Панайот Р. Велчев Административно
наказателно дело № 20215330202409 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 38-19 от 10.03.2021 г., издадено
от ***** на Държавна агенция ,,Национална сигурност’’ с което на ,,Л.’’АД с
ЕИК: ********* е било наложено административно наказание ,,имуществена
санкция’’ в размер от 5 000 лева за извършено нарушение по чл. 66, ал. 2
ЗМИП.
Дружеството жалбоподател, чрез процесуалния представител ****** В.
обжалва процесното наказателно постановление. Излага съображения, че
същото е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че няма извършено
нарушение доколкото е извършило задължението си по чл. 66, ал. 1, т. 2
ЗМИП, посредством други официални независими източници. Също така
Декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е следвало да бъде представена към
момента на връщане на сумата, но не и към момента на нейното предаване.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител ****** А. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което поиска потвърждаването на обжалваното
наказателно постановление. Претендира разноски.
Пловдивски районен съд след като взе предвид доводите и
възраженията на страните и се запозна с представените по делото
1
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена от страна разполагаща с право за това, срещу
подлежащо на обжалване НП, в законоустановения срок, поради което се
явява процесуално допустима, разгледана по същество се явява
неоснователна.
В конкретния случай дружеството жалбоподател е било санкционирано
за това, че същото като финансова институция, задължено по чл. 4. т. 3 от
ЗМИП лице, не е приложило разпоредбата на чл. 66. ал 2. изречение първо от
ЗМИП, при невъзможност за изясняване на произхода па средствата па
клиент - юридическо лице чрез способите посочени в чл. 66, ал. 1 от ЗМИП
във връзка с установяване на делови взаимоотношения по смисъла на § I. т. 3
от ДР на ЗМИП. ,,Л.‘‘ АД било вписано като финансова институция и
вписано като такава в регистъра за финансовите институции. Бил сключен
Договор за заем от 24.06.2020 г., между жалбоподателя и ,,И Т‘‘ ЕООД, като
първият бил заемодател, а последният заемополучател. ,,Л.‘‘ АД се
задължавало да предостави на ,,И Т‘‘ ЕООД сумата в размер от 209 178,64
евро с възнаградителна лихва от 4% годишно върху отпуснатата и неусвоена
главница. Заемът бил със срок до 31.12.2020 г., когато на един транш заемът
заедно с натрупалата се лихва следва да бъде върнат. Сключването на
Договор за заем представлявало встъпване в делови взаимоотношения по
смисъла на § 1, т. 3 от ДР на ЗМИП. Съгласно представената документация се
установявало, че това е необезпечен бизнес кредит. След като страните
встъпват в делово взаимоотношение за дружеството жалбоподател се
поражда задължение да изясни произхода на средствата. Произходът на
средствата се изяснява по реда посочен в чл. 66 ЗМИП, а именно, чрез
прилагане на поне два от способите, описани в чл. 66, ал. 1 ЗМИП,
включително и чрез писмена декларация от клиента или неговия законен
представител или пълномощник, при невъзможност за изясняване на
произхода на средствата, след изчерпване на способите по чл. 66, ал. 1 ЗМИП,
както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е
довело до противоречива информация. Предвид обстоятелството, че при
прегледа на предоставеното досие на ,,И Т‘‘ ЕООД не е бил констатиран
попълнен въпросник на целите, то е следвало да се представи декларация по
чл. 66, ал. 2 ЗМИП.
В хода на съдебното следствие беше разпитана актосъставителката
2
Д.П., която потвърди отразеното от нея в АУАН. Добави, че нарушението се
изразявало в това, че дружеството жалбоподател не е изискало декларация по
чл. 66, ал. ЗМИП към момента на отпускане на заема на ,,И Т‘‘ ЕООД.
Съдът кредитира така депозираните гласни доказателства, доколкото
същите са ясни, логични и последователни и си кореспондират с останалия
събран по делото доказателствен материал, като следва да се отбележи, че и
самият жалбоподател не оспорва извършването на деянието, а излага
съображения, че същото не представлява административно нарушение.
Съдът кредитира събраните по делото писмени доказателства,
доколкото същите са приобщени по предвидения в НПК ред, като следва да
се отбележи, че в нито един етап от производството не са били оспорени от
страните по делото.
От представените копия от заповеди се установява, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи.
От представеното копие от Договор за заем от 24.06.2020 г. се
установява, че на тази дата жалбоподателят е отпуснал на ,,И Т‘‘ ЕООД
посочената в него парична сума, която е трябвало да бъде върната в срок до
31.12.2020 г.
От представеното ,,Досие‘‘ на ,,И Т‘‘ ЕООД се установява какви
документи са били поискани от жалбоподателя по повод предоставения му
заем.
Така описаната и възприета от наказващия орган фактическа
обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по
делото гласни и писмени доказателства, като следва да се отбележи, че в нито
един етап от производството дружеството жалбоподател не я оспорва.
Разпоредбата на чл. 66, ал. 2 ЗМИП предвижда, че при невъзможност за
изясняване на произхода на средствата след изчерпване на способите по ал. 1,
както и в случаите, при които прилагането на поне два от способите по ал. 1 е
довело до противоречива информация, изясняването на произхода на
средствата се извършва чрез писмена декларация от клиента или от неговия
законен представител или пълномощник. Изясняването на произхода на
средствата може да се извърши чрез писмена декларация от клиента или от
неговия законен представител или пълномощник и при извършване на
случайна сделка или операция, когато прилагането на два от способите по ал.
1 е невъзможно. Формата и редът за подаване на декларацията се определят с
3
правилника за прилагане на закона.
В конкретния случай между ,,Л.‘‘ АД и ,,И Т‘‘ ЕООД със сключването
на Договора от 24.06.2020 г., същите са встъпили в делови правоотношения,
съгласно § I. т. 3 от ДР на ЗМИП.
След като не са били налице условията по чл. 66, ал. 1 ЗМИП, която е в
насока, по какъв начин се изследва произходът на средствата, а именно, че се
изяснява чрез прилагане на поне два от следните способи описани в точки от
1 до 5 в ал. 1, то жалбоподателят е трябвало да изиска декларация по чл. 66,
ал. 2 ЗМИП, което не е направил и чрез бездействие е извършил вмененото му
нарушение.
Дружеството жалбоподател и ,,И Т‘‘ ЕООД са встъпили в делови
правоотношения към 24.06.2020 г. и към този момент е следвало да се изиска
Декларация по чл. 66, ал. 2 ЗМИП, а не към момента на връщането на заетата
сума. В случая е налице невъзможност за установяване произхода на
средствата посредством способите посочени в чл. 66, ал. 1 ЗМИП.
Неоснователно се явява наведеното възражение, че случаят е маловажен
по смисъла на чл. 28 ЗАНН. В случая следва да се отчетат обществените
отношения, които са засегнати, а именно тези охраняващи и предотвратяващи
изпирането на пари. В настоящия случаи, административното нарушение
засята сериозни обществени интереси, свързани с борбата срещу изпирането
на нари и това е съобразено от законодателя, които изобщо не е предвидил.
Размерът на наложеното наказание ,,имуществена санкция‘‘ в определения в
закона минимум от 5000 лева, съгласно разпоредбата на чл. 116, ал. 1, т. 3
ЗМИП.
С оглед всичко изложено и като констатира, че извършването на
процесното нарушение се явява доказано по несъмнен начин и че не са
налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането
на отговорността на жалбоподателя, не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да водят до опорочаване на производството, съдът счете, че
жалбата, като неоснователна и недоказана, следва да бъде оставена без
уважение, а обжалваното НП, като правилно и законосъобразно, да бъде
потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените разноски за адвокатско възнаграждение по делото. При
4
определяне размера на същото се взе предвид, че съдебното производство
приключи в едно съдебно заседание, единствено с разпит на актосъставителя
по делото. Ето защо, дружеството жалбоподател следва да бъде осъдено за
заплати на въззиваемата страна сумата в размер от 80 лева.
Поради горните мотиви, Пловдивският районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 38-19 от 10.03.2021 г.,
издадено от ***** на Държавна агенция ,,Национална сигурност’’ с което на
,,Л.’’АД с ЕИК: ********* е било наложено административно наказание
,,имуществена санкция’’ в размер от 5 000 лева за извършено нарушение по
чл. 66, ал. 2 ЗМИП.
ОСЪЖДА ,,Л.’’АД с ЕИК: ********* да заплати на Държавна агенция
,,Национална сигурност’’ сумата в размер от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по делото.
Решението подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и
на основанията в НПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението до
страните за постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5