О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
Гр.Бяла Слатина, 11.12.2019 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Втори граждански състав, в закрито заседание на 11 декември, Две хиляди и деветнадесета година:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ТИХОМИР ВЕЛЬОВСКИ
като разгледа гр.д.№ 1296/2019 год. по описа на РС-Бяла Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по настоящето дело е образувано по повод подадена искова
молба от П.П.Ф.-Н. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника му адв.К.К. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения:
гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.”Хан Крум” № 73, против ”Ч.Е.Б.” АД, г. *** Бизнес Център, БУЛСТАТ
*********, с правно основание чл.124,
ал.1 от ГПК, с която е поискал да се признае за установено по отношение на
ответното дружество, че не дължи сумата от 297.47 лева с
ДДС представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия
за периода от 30.06.2018г. до 27.09.2018г. фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура №
**********/19.07.2019г. за недвижим имот, находящ се в с.Тлачене, обл.Враца, ул.“Георги Д.“ № 19.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор, в който са изложени съображения за недопустимост и алтернативно
- за неоснователност на предявения иск. Твърди се, че ищецът е заплатил
процесната сума, поради което за него липсва правен интерес от
установяване несъществуването на вземане, което вече е платил. По
същество са изложени съображения за неоснователност на предявения иск и е
направено искане за неговото отхвърляне. Претендира съдебни разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
Твърдението на ответника за заплащане на
процесната сума не се оспорва от ищеца и е налице признание в този
смисъл с исковата молба, в която сочи, че е платил процесната сума на
14.08.2019г.. Посочва, че при невнасяне на дължимата сума, ответникът имал
основание да направи искане за преустановяване на снабдяването с ел.енергия.
Съдът
намира, че така предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК е процесуално недопустим по следните съображения:
Пред районният съд е предявен отрицателно
установителен иск, с който е поискано да бъде признато по отношение на
ответника, че ищецът не му дължи сумата от 297.47 лева за ел.енергия. Правният интерес е
положителна процесуална предпоставка за допустимост на
предявения установителен иск, за наличието на която съдът следи
служебно. Той трябва да е налице както при предявяване на иска, така и в хода
на производството по делото. Настъпването на обстоятелства, водещи до отпадане
на правния интерес от предявяване на иска следва да бъде съобразено от съда.
В конкретния случай, настоящият състав намира
че предвид извършеното преди предявяване на иска плащане на исковата сума, за
ищеца е отпаднал правният интерес за установяване нейната
недължимост. След като процесната сума е платена, за
ищеца се явява безпредметно дългът му към ответника за бъде отречен
със СНП, тъй като това няма да доведе до връщане на „недължимо
платената„ сума в патримониума на длъжника/ищец. Това евентуално би било
постигнато чрез предявяване на иска по чл.55
от ЗЗД. Чрез предявяване на осъдителния иск би се постигнала цялостна и
ефективна защита на накърненото материално право на ищеца като наличието на
този по-интензивен способ на защита прави предявения отрицателно установителен
иск недопустим. В случая с уважаването на претенцията по чл.124, ал.1 от ГПК
няма да се достигне до разрешаване на повдигнатия между страните спор, респ. да
се постигне търсения ефект в имуществената сфера на ищеца.
По тази причина съдът намира, че искът е недопустим и производството по делото следва да бъде прекратено – на основание чл. 130 ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда възнаграждение в размер, определен от съда, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Чл. 37, ал. 1 от ЗПП предвижда, че заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006г., изм. Бр. 98 от 15.12.2015г., за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. В този смисъл на ответното дружество следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., имайки предвид, че по делото не е проведено съдебно заседание, поради което не са налице предпоставки за присъждане над този размер, съгласно направеното искане.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.130 от ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявеният от П.П.Ф.-Н. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника му адв.К.К. от ВрАК с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.”Хан Крум” № 73, против ”Ч.Е.Б.” АД, г. *** Бизнес Център, БУЛСТАТ *********, иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване за установено по отношение на ответното дружество, че не дължи сумата от 297.47 лева с ДДС представляваща цена на коригираното количество на измерената ел.енергия за периода от 30.06.2018г. до 27.09.2018г. фактурирана от ответното дружество с данъчна фактура № **********/19.07.2019г. за недвижим имот, находящ се в с.Тлачене, обл.Враца, ул.“Георги Д.“ № 19, като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМ.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д.№ 1296/2019г. по описа на РС-Б.Слатина, като недопустимо.
ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.8 от ГПК, П.П.Ф.-Н. с ЕГН ********** ***, с адрес за призоваване и съобщения: гр.Бяла Слатина, обл.Враца, ул.”Хан Крум” № 73, ДА ЗАПЛАТИ на ”Ч.Е.Б.” АД, г. *** Бизнес Център, БУЛСТАТ *********, направените деловодни разноски по делото в размер на 100.00 лв. /Сто лева/ за юрисконсултско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок пред ВрОС от получаване на съобщението от ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: