№ 321
гр. Сливен, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Никола Г. Маринов
при участието на секретаря Христина П. Панайотова
като разгледа докладваното от Никола Г. Маринов Административно
наказателно дело № 20212230200754 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод жалба от ХР. С. М. против
наказателно постановление №940/10.03.2021г., издадено от Директора на ОД
на МВР- Сливен, с което на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е
наложена „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата
разпоредба. Моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно и своевременно призован
се явява лично и с упълномощен процесуален представител, който счита
наказателното постановление за незаконосъобразно и моли същото да бъде
отменено. Моли да се присъдят направените разноски за адвокатски хонорар.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно и
своевременно призован изпраща процесуален представител, който счита
наказателното постановление за законосъобразно и моли то да бъде
потвърдено. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени
средства, преценени в своята съвкупност и поотделно като безпротиворечиви
и относими към предмета на делото съдът изведе следното от фактическа
страна:
1
На 18.02.2021г. служители от РУ на МВР- Сливен, свидетелите С.Р. и
Н.П. били дневна смяна и извършвали патрулно постова дейност на
територията на гр. Сливен. Двамата се намирали на бул. „Цар Симеон“ до
входа на пазара. Те слезли от служебния автомобил и се отправили към входа
на пазара като забелязали, че жалбоподателят и св. Р. М.а са без поставени
защитни маски или други средства прикриващи устата и носа. Св. Р. съставил
на жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение, а
колегата му Н.П. се подписал като свидетел по съставянето и връчването на
акта. Такъв акт е бил съставен и на св. Р. М.а.
Въз основа на така съставения акт за установяване на административно
нарушение впоследствие директорът на ОД на МВР- Сливен е издал
обжалваното наказателно постановление, в което изписал същите
констатации. Наложил на жалбоподателя наказание „Глоба” в размер на 300
(триста) лева за нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Горната фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на
всички събрани по делото доказателства и доказателствени средства.
Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните по делото свидетели
С.Р. и Н.П. като логични, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал.
Съдът не кредитира показанията на св. Р. М.а, тъй като тя е съпруга на
жалбоподателя, заинтересована е от изхода на делото и освен това тя също е
извършила такова нарушение, за което й е бил съставен акт за установяване
на административно нарушение, а впоследствие издадено и наказателно
постановление. Със своите показания тя цели да оневини своя съпруг,
жалбоподателя Х.М.. Освен това нейните показания не кореспондират с
показанията на двамата служители на реда, свидетелите Н.П. и С.Р..
Съдът кредитира писмените доказателства, присъединени към
доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от
лице, имащо правен интерес от обжалването и разгледана по същество е
неоснователна. Както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в атакуваното наказателно постановление е описано точно
2
нарушението, което жалбоподателят е извършил. Съдът счита, че правилно е
била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, което
предвижда административно наказание „Глоба“ от 300 до 1000 лева за
нарушаване или неизпълнение на въведени с акт на Министъра на
здравеопазването или на директор на Регионална здравна инспекция
противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или ал.2, освен ако деянието не
съставлява престъпление. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за
здравето при възникване на извънредна епидемична обстановка Министърът
на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на територията на
страната или на отделен регион. Съдът счита, че в случая описаното в
наказателното постановление деяние е квалифицирано от правна страна като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, която
административнонаказателна разпоредба свързва налагането на санкция в
случаите на нарушаване или неизпълнение на противоепидемични мерки,
въведени на основание чл.63, ал.1 или ал.2 от Закона за здравето с акт на
Министъра на здравеопазването или директор на РЗИ. Адресати на правните
норми по чл.63, ал.1 и ал.2 от закона за здравето са съответните държавни
органи, които имат правомощието да въвеждат с изричен писмен акт
противоепидемични мерки, задължителни за спазване под страх от
административно наказание или наказание за престъпление по НК. Ето защо
за попълване на общо формулирания състав на административното
нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ е необходимо не да се посочи чл.63, ал.1 или
ал.2 от същия закон, които имат други адресати различни от субекта на
нарушението, а следва да се конкретизира акта на компетентните държавни
органи, неговото съдържание в противоречие, с което се явява поведението на
жалбоподателя.
В процесните акт за установяване на административно нарушение и
наказателно постановление е посочена Заповед №РД- 01- 677/25.11.2020г. на
Министъра на здравеопазването, изменена и допълнена със заповед №РД- 01-
718/18.12.2020г., изменена и допълнена със заповед №РД- 01- 52/26.01.2021г.
като с т.I, т.16 е въведено и задължение „На всички пазари, тържища и базари
се създава организация за еднопосочно движение и осигуряване на дистанция
от най-малко 1,5 метра между посетителите. Работещите и посетителите са
длъжни да носят защитна маска за лице“. Фактическото обвинение за
3
местонахождение на жалбоподателя в общинския пазар в гр. Сливен без
поставена маска за лице покриваща носа и устата сочи на неизпълнение на
задължението за спазване на противоепидемичните мерки въведено с акт по
чл.63, ал.1 от Закона за здравето правилно квалифицирано като
административно нарушение по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и е
основание за налагане на предвиденото в същата законова разпоредба
административно наказание.
Съдът счита, че при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение и при издаване на наказателното постановление
не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да доведат до
отмяна на наказателното постановление. Санкцията е определена в
минимален размер и съответства на обществената опасност на нарушението и
вината на жалбоподателя.
Ето защо съдът следва да приеме, че действително жалбоподателят е
извършил нарушението по чл.209а, ал.1 от Закона за здравето и следва да
носи административнонаказателна отговорност, поради което атакуваното
наказателно постановление следва да се потвърди като законосъобразно.
С оглед правилата на процеса и при направено искане от въззиваемата
страна за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в размер от 80 лева, определен по реда на чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ предвид обстоятелството, че
делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Ето защо
жалбоподателят ХР. С. М. следва да се осъди да заплати на ОД на МВР-
Сливен сума в размер на 80 (осемдесет) лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №940/10.03.2021г.,
издадено от Директора на ОД на МВР- Сливен, с което на ХР. С. М. с ЕГН
********** на основание чл.209а, ал.1 от Закона за здравето е наложено
наказание „Глоба” в размер на 300 (триста) лева за нарушение на същата
разпоредба като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ХР. С. М. с ЕГН ********** да заплати на ОД на МВР-
Сливен направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева,
4
представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд- гр. Сливен в 14- дневен срок от получаването му от страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5