Р Е Ш Е Н И Е
№ 226
гр.Пловдив, 19.02.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГО, XIV състав, в открито съдебно
заседание на 30.01.2020г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСЛАВ РАДЕВ
ИВАН АНАСТАСОВ
при
участието на секретаря: Валентина Василева
като
разгледа докладваното от съдия Иван Анастасов въззивно гражданско дело №
1467/2017г. по описа на Пловдивски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по въззивна
жалба от И.В.Т. против решение от 18.04.2017г. по гр.д.№ 11200/2016г. на ПдРС,
ХVІІІ гр.с., постановено по реда на чл.422 от ГПК, с което е признато за
установено между страните, че жалбоподателката дължи сумите по издадена против
нея и в полза на въззиваемата страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК №4647/17.06.2016г. по ч.гр.д.№ 8177/2016г. на ПдРС,
а именно главница в размер от 565,12 лева за периода 01.11.2012г.- 30.09.2015г.
за обект, находящ се в гр. ****, обезщетение за забавено плащане на главницата за
периода 01.01.2013г.- 15.06.2016г. в размер от 130,47 лева, ведно със законната
лихва върху главницата от 16.06.2016г., както и съдебни разноски в заповедното и
в исковото производство. Във въззивната жалба се сочи, че обжалваното решение е
неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване на правото й на защита. Твърди се, че жалбоподателката е
пропуснала срока за подаване на отговор на исковата молба, но в първото съдебно
заседание е направила доказателствени искания, с цел извършване на насрещно
доказване, за установяване неоснователността на исковата претенция. Същите
доказателствени искания не били допуснати от съда, с което било нарушено
правото й на защита. Сочи, че това съставлява съществено процесуално нарушение,
което довело до неизясняване на обективната истина и постановяване на
неправилно решение. По отношение на неправилността на постановеното решение са
развити подробни доводи, свързани с тезата на страната, че по делото не е
установено съществуването на облигационна връзка между страните, не е доказано,
че средствата за търговско измерване са надлежно контролирани, респективно
измерват правилно доставената в сградата топлинна енергия. Развиват се и доводи
за това, че по делото не става ясно какъв вид топлинна енергия се претендира-
за отопление, за битова гореща вода или такава, отдадена от сградната
инсталация. В тази връзка се твърди, че липсват доказателства относно дневните градуси
при изчисляването на топлинната енергия и дали посочените от вещото лице данни
са реални и обективни. Претендира се отмяна изцяло на решението и постановяване
на ново такова, с което се отхвърлят предявените искове.
По делото е постъпил отговор на въззивната жалба, с
който същата се оспорва и се поддържа, че решението е правилно и
законосъобразно. Според въззиваемата страна, доколкото жалбоподателката, в
качеството й на ответник по първоинстанционното дело, не е подал писмен отговор
на исковата молба, се преклудирала възможността за заявяване на възражения след
изтичане на срока за отговор. С оглед на това е правилно първоинстанционният
съд не бил допуснал доказателствените искания за установяване на тези
възражения. Развити са доводи относно наличието на облигационна връзка между
страните, установяване на количеството доставена неплатена топлинна енергия.
Претендира се потвърждаване на обжалваното решение, както и присъждане на
разноски за втората инстанция в размер на юрисконсултско възнаграждение в
размер на 300 лева.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по
делото, намира следното:
По първоинстанционното дело са предявени обективно
съединени искове по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД за това да бъде признато за
установено, че ответницата И.Т. дължи горепосочените суми по издадената по
частно гр. дело № 8177/ 2016 г. на ПдРС, VІ гр.с. заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК № 4647/17.06.2016г.. В исковата молба се
твърди, че ответницата, в качеството й на собственик на апартамент № 7, находящ
се в гр.****, имала качеството на клиент на ищцовото дружество за съответна
част от доставената в сградата на горепосочения адрес топлинна енергия. Съобразно
със сключения при общи условия договор за продажба на топлинна енергия,
дружеството доставило до сградата, а търговецът, извършващ дялово
разпределение, разпределил за имота на ответницата топлинна енергия на стойност
565,12 лева за периода 01.11.2012г.- 30.09.2015г.. Предвид забавата в
плащането, се дължала и сумата от 130,47 лева- обезщетение за забавено плащане
на главницата за периода 01.01.2013г.- 15.06.2016г.. Ответникът не бил изпълнил
задълженията си да погаси горните суми, поради което срещу него било депозирано
заявление за издаване на заповед за изпълнение. По образуваното заповедно
производство по ч.гр.дело № 8177/2016 г. на ПРС, VІ гр.с. била издадена заповед
за посочените суми, ведно с разноски в размер от 325 лева. В срока по чл. 414,
ал.2 ГПК, длъжникът подал възражение за недължимост на вземанията, поради което
за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящите искови претенции.
От ответницата в първоинстанционното производство е
подаден отговор на исковата молба, за който е прието, че е просрочен. Със същия
исковете се оспорват като неоснователни, като се твърди, че не е налице
облигационно правоотношение между страните по доставка на топлинна енергия, че
липсват доказателства за наличието на реално потребление, че доставената в
сградата топлинна енергия не е отчетена и разпределена правилно, а също така,
че на ответницата е начислена за плащане ТЕ в противоречие с Директива
2012/27/ЕС. Заявено е и възражение за изтекла погасителна давност. Формулирани
са доказателствени искания. На 30.11.2016г. е подадена молба за възстановяване
на срока за подаване на отговор. С определение от 29.12.2016г. тази молба е
отхвърлена. В проведено на 07.02.2019г. публично съдебно заседание по гр.д.№
11200/2016г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с. пълномощникът на И.Т., адв.М., отново е
заявил, че оспорват исковете, като е поддържал заявените в писмения отговор
доводи. В същото заседание е депозирана писмено молба с формулирани
доказателствени искания. Всички доказателствени искания на ответницата са
оставени без уважение.
С определение № 1450/13.06.2017г. въззивният съд е
оставил без движение исковата молба до уточняване каква по вид ТЕ и на каква
стойност се включва в главницата от 565,12 лева. В изпълнение на даденото
указание от въззиваемата страна- ищец в първоинстанционното производство, е
представена справка за доставена ТЕ /л.35 по делото/, видно от която за
процесния период на жалбоподателката е начислена ТЕ само за сградна инсталация
на стойност 441,49 лева, без ДДС, както и сума за дялово разпределение в размер
от 37,25 лева, без ДДС.
Безспорно е наличието на правен интерес от за
въззиваемата страна от установяване на претендираното от нея вземане по
издадената по приложеното ч.гр.д. № 8177/2016 г. на ПРС, VІ гр.с. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Спорът по същество на делото
се свежда като цяло до това, дали е налице валидно законово основание за
начисляване на суми за доставена ТЕ, в частност на ТЕ за сградна инсталация,
при положение, че през процесния период в горепосочения апартамент № 7, находящ
се в гр.**** не е ползвано отопление. Преди да бъде даден отговор на този
основен спорен въпрос обаче, с оглед на заявените от жалбоподателката
оспорвания относно наличието на облигационна връзка между страните и
коректността на измерването и разпределението на доставената ТЕ, ще следва да
бъдат изложени мотиви по тези обстоятелства.
Съгласно чл.153, ал.1 от Закона за енергетиката, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия. По първоинстанционното дело е
налице нот.акт № 18/01.06.2016г., с който жалбоподателката И.Т. е продала
горепосочения обект на потребление- апартамент № 7, находящ се в гр.****.
Продажбата е извършена след края на процесния период 01.11.2012г.- 30.09.2015г..
Видно от съдържанието на нотариалния акт, правото на собственост на
продавачката е удостоверено пред нотариуса с нотариален акт от 2006г., поради
което категорично следва да се приеме, че тя е била собственик на
топлоснабдявания обект през целия процесен период. Между страните е било налице
облигационно правоотношение по доставка на топлинна енергия по силата на закона
и по силата на притежаваното от жалбоподателката право на собственост. В тази
връзка следва само да се добави, че несъмнено сградата на ул. **** е в режим на
етажна собственост, а по първоинстанционното дело са приети и предвидените в
чл.150 от ЗЕ общи условия, уреждащи отношенията между страните.
Както от представената по настоящето дело справка от
въззиваемото дружество в изпълнение на указанието за оставяне на исковата молба
без движение, така и от приетото по делото на ПдРС заключение по СТЕ, изготвено
от в.л. инж.В.Ш., е видно, че през процесния период на жалбоподателката са
начислявани сами единствено за сградна инсталация. В заключението изрично е
посочено, че през ап.№ 7 не преминават щранг- лири и всички отоплителни тела са
отсъединени. Съгласно чл.153, ал.6 от ЗЕ, клиентите в сграда- етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите
си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и
от отоплителните тела в общите части на сградата. С определение в закрито съдебно
заседание на 26.06.2018г. производството по делото е спряно до приключване на
производството по съединените приюдициални дела №№ С-708/2017 г. и С-725/2017
г. на Съда на Европейския съюз. Тези преюдициални дела са образувани за
тълкуването на Директива 2005/29/ЕО на ЕП и на Съвета от 11.05.2005г. и
текстове от други директиви, включително и с оглед наличието на съответствие на
горепосочената разпоредба на чл.153, ал.6 от ЗЕ с уредбата по директивите. С
решение от 05.12.2019г. на Съда на Европейския съюз е постановил, че изброените
текстове от директиви „следва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална
правна уредба, която предвижда, че в сградите в режим на етажна собственост
сметките за топлинна енергия за сградната инсталация се изготвят за всеки
собственик на апартамент в сградата, пропорционално на отопляемия обем на
неговия апартамент“. От заключението на в.л.Ш. се установява, че ТЕ, отдадена
от сградната инсталация, е определена по формулата към т.6.1.1 от Методиката за
дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна собственост към Наредба №
16- 334/16.04.2007г. за топлоснабдяването и е разпределена пропорционално на
проектните отопляеми обеми на обектите в сградата. Отклонения от действалата
през процесния период нормативна база не се установяват и на база на приетото
по настоящето дело заключение по СТЕ, допусната по искане на жалбоподателката
със задачи“да се изчисли каква ще е ТЕ, ако се приложат данните за
средномесечните температури“ и други, отнасящи се до типа на отоплителната
инсталация в сградата, абонатната станция и топломера в същата. Във въззивната
жалба искането за тази експертиза е мотивирано с оглед на обстоятелството, че в
заключението на в.л.Ш. не е налице изложение, от което да е видно, дали е
проверил използваните дентаградуси при приложение на формулата към т.6.1.1 от
Методиката за дялово разпределение на ТЕ в сгради в режим на етажна
собственост. Категоричните изводи на вещото лице, изготвило експертизата, инж.И.Б.
е, че са спазени всички нормативни изисквания и в частност, че стойностите на
използваните от топлинния счетоводител величини съответстват на реалните такива.
Правилно първоинстанционният съд не е разгледал
заявеното от ответницата- жалбоподател в настоящето производство, след изтичане
на срока по чл.131 от ГПК възражение за изтекла погасителна давност, тъй като
това възражение е измежду тези, за които съдът не следи служебно, а съгласно
изричната разпоредба на чл.133 от ГПК, когато в установения срок ответникът не
подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, той губи
възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени
непредвидени обстоятелства. Срокът за заявяване на възражението за изтекла
погасителна давност несъмнено е пропуснат и не се установява наличието на
особени непредвидени обстоятелства, които да са станали причина за това. Това
възражение не подлежи на разглеждане и в настоящето въззивно производство.
Съгласно т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. №
1/2013 г., ОСГТК, „Възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се
преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.
131, ал. 1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред
въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна
давност. Същите могат да се въведат за първи път пред въззивната инстанция,
само ако страната поради нарушаване на съдопроизводствените правила /например
нарушаване на правото й на участие в първоинстанционното производство/ не е
могла да ги заяви пред първата инстанция. В обобщение на горното настоящият
състав на ПОС намира, че първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е
уважил предявените от „ЕВН България Топлофикация“ЕАД обективно съединени искове
по чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, поради което обжалваното решение ще
следва да бъде потвърдено.
За проведеното на 30.01.2020г. публично съдебно
заседание по делото от пълномощника на жалбоподателката, адв.Д.Д., е подадена
молба, с която е заявено искане, в случай, че жалбата не бъде уважена,
вземането на въззиваемото дружество да бъде разсрочено. Съгласно чл.241 от ГПК,
при постановяване на решението съдът може да отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение
с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства. Доколкото в
молбата не се сочат никакви обстоятелства, които да обосновават необходимостта
от разсрочване на задължението на жалбоподателката, съдът не би могъл да
направи обоснована преценка, дали това е уместно, на какви вноски и в какви
срокове. Ето защо, искането по чл.241 от ГПК ще следва да бъде оставено без
уважение.
Съобразно с решението по делото и на основание чл.78,
ал.1, вр. ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредбата за заплащане на правната помощ, в
полза на въззиваемото дружество ще следва да бъде присъдено юрк.възнаграждение
в размер от 100 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА решение от 18.04.2017г. по
гр.д.№ 11200/2016г. на ПдРС, ХVІІІ гр.с., постановено по реда на чл.422 от ГПК,
с което е признато за установено между страните, че жалбоподателката И.В.Т. ***,
ЕГН: ********** дължи сумите по издадена против нея и в полза на въззиваемата
страна „ЕВН България Топлофикация“ЕАД заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№4647/17.06.2016г. по ч.гр.д.№ 8177/2016г. на ПдРС, а именно главница в размер
от 565,12 лева за периода 01.11.2012г.- 30.09.2015г. за обект, находящ се в гр.
****, обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 01.01.2013г.-
15.06.2016г. в размер от 130,47 лева, ведно със законната лихва върху
главницата от 16.06.2016г., както и съдебни разноски в заповедното и в исковото
производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
жалбоподателката И.В.Т. за разсрочване на задълженията й за заплащане на
горепосочените суми.
ОСЪЖДА И.В.Т. ***, ЕГН: ********** да
заплати на „ЕВН България Топлофикация“ЕАД- гр.****, ЕИК: **** сумата от 100
лева- юрк.възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: