Решение по дело №1504/2021 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 501
Дата: 21 октомври 2021 г. (в сила от 24 ноември 2021 г.)
Съдия: Димитър Христофоров Кирилов
Дело: 20214430201504
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 6 август 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 501
гр. Плевен, 21.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Димитър Хр. Кирилов
при участието на секретаря ЗАХАРИНКА К. ПЕТРАКИЕВА
като разгледа докладваното от Димитър Хр. Кирилов Административно
наказателно дело № 20214430201504 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59 от ЗАНН.
Постъпила е жалба от П. Д. АТ., в качеството си на *** „***“, с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. Плевен, *** против Наказателно
постановление №564385-F587807/05.03.2021г. на *** на Отдел „Оперативни
дейности“ - Велико Търново в Централно управление на НАП, с което на
основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3, ал.2 от ЗАНН и на основание
чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е наложено административно
наказание имуществена санкция в размер на 600 лева, за нарушение на чл.33,
ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ.
Недоволен от издаденото наказателно постановление останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок. Счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно в частта му, с която АНО е наложил
имуществена санкция на в размер над предвидения в минимум в чл.185, ал.2
от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС. Моли да бъде изменено наказателното
постановление, като наложената имуществена санкция бъде намалена до
1
минимума предвиден в закона.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява П.А. в
качеството на *** „***“, като моли да бъде изменено НП.
Ответната страна ТД на НАП – Велико Търново, офис гр.Плевен,
редовно призована, се представлява от юрк. М.Ж., която моли да бъде
потвърдено НП, като правилно и законосъобразно.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, доказателствата
по делото, разпоредбите на закона, счита за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, поради което се
явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Въз основа на доказателствата по делото се установява следната
фактическа обстановка:
При извършена проверка на 23.01.2021г. в 17:40 часа в търговски обект
по смисъла на параграф 1, т.41 от ДР на ЗДДС – павилион, находящ се в гр.
Плевен, бул. *** зад хотел „***“, стопанисван и експлоатиран от „***“ ЕООД
с ЕИК *** е установено, че не всяка промяна на касовата наличност, извън
случаите на продажби, се регистрира във фискалното устройство чрез
операциите „служебно въведени“ или „служебно изведени“ си в и от касата.
От наличното в обекта фискално устройство /ФУ/ модел DATECS DP-
35 с индивидуален номер на фискалното устройство DT*** и индивидуален
номер на фискалната памет 02840353 е разчетена касова наличност в размер
на 662.00 лева, видно от разпечатания от ФУ, междинен финансов отчет без
нулиране на фискална памет № 0022840/23.01.2021г. Фактическата касова
наличност от парични средства в касата на обекта, преброени по банкноти и
монети, вписани в опис, изготвен собственоръчно от П. Д. АТ. – *** ЕООД в
размер на 721.25 лева.
Установена положителна разлика между разчетената касова наличност
по документи и фактическата наличност от парични средства в обекта към
момента на започване на проверката в размер на +59.25лева /в това число е
2
сумата от 13.80лева, контролна покупка на проверяващият екип за която, не е
отразена във фискалното устройство, чиито параметри притежават
необходимите функции, като „служебно въведени“ в касата суми. С което е
нарушил разпоредбите на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и
изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен
магазин. За установените факти и обстоятелства е съставен протокол за
извършена проверка сер. АА№0449157/23.01.2021г. съставен на основание
чл.110, ал.4, вр. чл.50, ал.1 от ДОПК.
Въз основа на акт за установяване на административно нарушение №
F587807/29.01.2021г. и приложения протокол било издадено обжалваното
понастоящем наказателно постановление №564385-F587807/05.03.2021г.
Така изложената и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите ДР. Н. Д. и В. М. П., както и от писмените
доказателства по делото.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – *** на
Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно управление на
НАП, съгласно Заповед № ЗЦУ1149/25.08.2020 год. на Изпълнителния
директор на НАП за упълномощаване на АНО.
Съдът не констатира процесуални нарушения при установяването на
административното нарушение и издаването на наказателното постановление
водещи до отмяната му.
АУАН е съставен при спазване процедурата, предвидена в чл.40 и 43 от
ЗАНН. АУАН и НП съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН
реквизити. И в акта и в НП пълно и точно са описани нарушението, датата и
мястото на извършването, обстоятелствата при които е било извършено и
законовите разпоредби, които са били нарушени.
Правната квалификация по чл.33, ал.1 от Наредба№ Н-18/13.12.2006
год. на МФ е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на
административното нарушение. АУАН и НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
3
Съгласно чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ – „Извън
случаите на продажби всяка промяна на касовата наличност (начална сума,
въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във
ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.”
Нарушението е констатирано на датата на проверката и е било налице
към тази дата. Факта на установени продажби, за каквито са приложени
доказателства по административната преписка, е обстоятелство, само по себе
си е напълно достатъчно, за да бъде ангажирана административно-
наказателната отговорност.
Съдът счита за безспорно доказано нарушението, за което е
санкциониран жалбоподателя.
Налице е пълно съответствие между обстоятелствената част на АУАН и
НП очертаващи нарушената материално правна норма. Налице е пълно
съответствие и в нормите определящи санкцията на жалбоподателя.
При това положение жалбоподателя следва да понесе административно-
наказателна отговорност, тъй като разпоредбата на чл.33 ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006г. на МФ визира конкретни задължения, които се установи, че
са били нарушени от негова страна. Правилно административно наказващият
орган е ангажирал отговорността на жалбоподателя и е наложил
административно наказание на основание чл.185, ал.1 от ЗДДС, визираща
налагане на санкция за гореописаното нарушение.
В случая се касае за административно нарушение, което е формално по
своя характер и за да бъде същото осъществено и да бъде ангажирана
административно наказателната отговорност на извършителя, не е
необходимо да бъдат причинени някакви вреди на клиентите или фиска, тоест
да се стигне до някакъв резултат, а същото се счита за осъществено само с
факта на неизпълнение на задълженията, които предписва визираната правна
норма на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. на МФ. Задължение на
търговеца е да предприеме всичко необходимо, а също така и да осъществява
необходимия контрол над служителите си за спазване на посоченото
изискване от наредбата.
В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че разпоредбата на чл.33
от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажбите
в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е част от установения
ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи
фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за
съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното
фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане
4
и извеждане на суми във всеки един момент. Именно поради изложеното
настоящият състав намира, че чл.28 от ЗАНН е неприложим в настоящото
производство. Наред с общото понятие на административно нарушение в чл.6
от ЗАНН, законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно
маловажни” нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28 и чл.39, ал.1 от
ЗАНН. Наказващият орган е действал законосъобразно, извършвайки това
разграничаване и преценявайки, че не са налице предпоставките за прилагане
на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тоест че случая не може да се
квалифицира като „маловажен” по смисъла на посочената разпоредба. Това
мнение се споделя изцяло от настоящия състав.
Разпоредбата на чл.33 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства на МФ визира като нарушение всички случаи на неотразяване в
касовата книга за дневните финансови отчети, независимо дали става въпрос
за извеждане или за въвеждане на суми от касата в обекта.
Предвид изложеното, съдът приема обжалваното НП за
законосъобразно, като правилно и обосновано, на съответното правно
основание е била ангажирана административно-наказателната отговорност на
жалбоподателя.
По делото са приети и вложени писмени и гласни доказателства, от
които безспорно се установява извършването на нарушението, като съдът
кредитира в цялост показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съгласно чл. 27, ал.2 от ЗАНН при определяне на наказанието се вземат
предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя. Действително за последното по делото няма данни,
но то както и другите критерии, посочени в цитирания текст не са били
съобразени от административно-наказващия орган, тъй като не са изложени
мотиви в тази насока. Административният орган е трябвало да изложи мотиви
защо налага имуществена санкция в размер на 600 /шестстотин/лева.
Съдът намира, че се касае за първо нарушение от такова естество, тъй
като по делото няма данни „***“ ЕООД да е извършвал вече такова
нарушение и да му е била налагана санкция. По делото също така няма данни
за наличие на други отегчаващи отговорността обстоятелства.
След съобразяване с разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН, съдът
5
намира, че имуществена санкция в размер на минимално предвидения 500
/петстотин/ лева ще съответства на извършеното административно
нарушение. В този смисъл следва да бъде изменено наказателното
постановление.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Плевенски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №564385-F587807/05.03.2021г.
на *** на Отдел „Оперативни дейности“ - Велико Търново в Централно
управление на НАП, с което на основание чл.53, ал.1, вр. чл.27, /чл.83/ и чл.3,
ал.2 от ЗАНН и на основание чл. 185, ал.2 от ЗДДС, вр. чл.185, ал.1 от ЗДДС е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 600
лева, за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, като
НАМАЛЯВА имуществената санкция от 600 /шестстотин/ лева, на 500
/петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Плевен в
14 дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му до
страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6