Решение по дело №3540/2022 на Апелативен съд - София

Номер на акта: 230
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Елизабет Петрова
Дело: 20221000503540
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 230
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева

Мария Райкинска
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Елизабет Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20221000503540 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл.273 от ГПК.
С решение от 06.07.2022г по гр.д. № 6042/2020г СГС, ГО, І-1 състав е осъдил
ЗК“Лев инс“АД да заплати на Н. И. Х. сумата от 25 000лв, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 979.64лв- обезщетение за
имуществени вреди , всички вреди претърпени от ПТП , настъпило на 18.02.2020г,
причинено от водач , застрахован по договор за ЗЗГОА при ответника , като е
отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди до
претендираната сума от 60 000лв. Съдът е приел, че по делото не се установява
съпричиняване на увреждането от страна на ищеца. С решението си съдът е възложил
разноските по делото съобразно изхода от спора и доказаните разноски от страните.
Решението на СГС е влязло в сила, като необжалвано, в осъдителната част.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца Н. Х., представляван от адв.
Д., в отхвърлителната част . Въззивникът счита, че решението в посочената част е
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и е необосновано.
Поддържа, че определеното обезщетение по размер е занижено, не е справедливо, че
не са съобразени всички претърпени от ищеца болки и страдания, че не са съобразени
1
всички относими към размера на обезщетението обстоятелства. Ето защо, моли
апелативния съд , след като съобрази установените болки и страдания, претърпени от
ищцата, да постанови решение, с което да отмени решението на СГС в обжалваната
част и да постанови ново, с което да уважи предявеният иск изцяло, ведно със
законната лихва считано от 12.06.2020г. Претендира разноските, направени пред двете
съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата , ответник пред СГС, ЗК „Лев инс”АД е депозирал
отговор на въззивната жалба, с който оспорва жалбата и поддържа, че решението на
СГС е законосъобразно.
В о.с.з. въззивникът Н. Х. се представлява от адв. П., който поддържа въззивната
жалба и моли предявеният иск да бъде изцяло уважен, по съображения изложени в
жалбата. Претендира разноски по делото , за които представя списък по чл.80 от ГПК.
Въззиваемата страна ЗК”Лев инс”АД се представлява в о.с.з. от адв. Т., която
оспорва жалбата и моли решението на СГС да бъде потвърдено. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищеца.
Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно
по валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Съгласно разпоредбата на
чл.269, изр.2 от ГПК по отношение на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като
служебно има правомощие да провери спазването на императивните
материалноправни разпоредби , приложими към процесното правоотношение. В този
смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР
№ 1/2013г по т.д. №1/2013г на ОСГТК- т.1.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и
допустимо. Решението е частично неправилно по съображения , развити във
въззивната жалба.
По делото се установява от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск за заплащане на обезщетение от ищец , пострадало лице / по
смисъла на чл.478 от КЗ/ против застраховател, сключил договор за застраховка ГО с
увреждащото лице. При така предявеният пряк иск от увреденото лице следва да се
установи по делото наличието на застрахователно правоотношение между ответника-
застраховател по застраховка ГО и увреждащото лице, породено от договор за
застраховка ГО , както и наличието на основание за ангажиране на застрахователната
отговорност на застрахователното дружество, което отговаря за вреди причинени от
2
деликтното поведение на застрахования. Т.е. следва да се установи, че застрахованото
по застраховка ГО лице е причинило виновно и противоправно вреди на ищеца, като
следва да се установи както причинната връзка между поведението на застрахования и
вредите на пострадалото лице, така и размера на обезщетението, което би
компенсирало претърпяните вреди.
С влязлото в сила първоинстанционно решение по делото/ ищецът обжалва
решението в отхвърлителната му част и решението на СГС е влязло в сила за
обезщетението за неимуществени врези за сумата от 25 000лв и обезщетението за
имуществени вреди, присъдени на процесното основание / се установяват със сила на
пресъдено нещо горепосочените предпоставки за ангажиране на отговорността на
застрахователя по договор за ЗЗГО. Между страните по делото и за съда е установено
по обвързващ начин, че ЗК „Лев инс”АД дължи на ищеца заплащане на обезщетение
за неимуществени вреди, претърпени при ПТП, настъпило на 18.02.2020г от водач
ползващ се от застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” , сключена с
ответника.
Единствено спорен е размера на дължимото се от ответника на ищеца
обезщетение, определен по реда на чл.52 от ЗЗД.
Съгласно чл.52 ЗЗД обезщетението за причинени неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Определянето на справедливо обезщетение е
свързано с преценката на конкретно съществуващи обстоятелства по всяко дело като
например характер и тежест на уврежданията, обстоятелства, при които са настъпили,
интензитет и продължителност на болките и страданията, физически и психически
последици от уврежданията, възрастта на пострадалия, както и конкретните
икономически условия в страната към момента на увреждането, а като ориентир за
последните и нивата на застрахователно покритие към същия момент. Тези
обстоятелства следва да се преценят в съвкупност за да се обоснове извод кой е
справедливият размер на дължимото обезщетение за конкретни неимуществени вреди.
Обективно по делото е установено, че към момента на ПТП ищецът е бил на
47години.
От изслушаната СМЕ , изготвена от вещото лице д-р Б. се установява, че
вследствие на ПТП ищецът е претърпял конквасация /размачкване/ на лявото ходило,
фрактура на 2-ра метатарзална /предходилна/ кост на ляво ходило, открита фрактура на
3-та метатарзална /предходилна/ кост на ляво ходило, фрактура на средната фаланга на
2-ри пръст на ляво ходило, фрактура на глезена на малкия пищял на лявата подбедрица
и голяма разкъсно-контузна рана на плантарната повърхност на лявото стъпало.
Според вещото лице възстановителният период на ищеца е продължил около 2.5
месеца. Вещото лице установява, че травматичните увреждания на ищеца са били
тежки. Установява, че след катастрофата ищецът постъпил в болнично заведение,
3
извършена е хирургична обработка на раната и откритата фрактура с отстраняване на
девитализираните меки тъкани, провизорно наместване на фрактурите, превръзка и
гипсова имобилизация. Ищецът се установява да е бил изписан на 26.02.2022г за
домашно лечение с амбулаторни прегледи и смяна на превръзки. Вещото лице
установява, че раната е зараснала, а счупените предходилни кости и фибуларния
неразместен глезен зараснали за срок от 30 дни, след което е започнал постепенно
натоварване на лявото ходило. Общо лечебният и възстановителен период е
продължил за срок от два 2.5-3 месеца, в който е търпял болки и страдания с по-голяма
интензивност в първия месец след катастрофата и около 2-3 седмици по време на
проведената рехабилитация. Вещото лице установява,че ищецът е търпял периодични
болки при преумора на увредения крайник и рязка промяна във времето, когато е
трябвало да приема седативни и обезболяващи средства. Посочва,че в първите 35-40
дни не е можел да стъпва на левия си крак, което е довело до затруднение в
обслужването и придвижването, осъществявано с патерици. Според заключението на
вещото лице понастоящем здравословното състояние е възстановено без данни за
усложнения и негативни последици, с изключение на периодично явяващи се единични
болки в областта на лявото ходило при рязка промяна във времето, които отзвучават
след употреба на аналгетици.
В о.с.з. на 08.02.2022г е разпитан свидетеля Х.а, съпруга на ищеца , която
установява да го е видяла преди операцията. Установява, че ищецът е бил на системи и
че имало опасност да загуби крака си. Видно от показанията на сидетелката ищецът се
възстановявал от травмите на лявото ходило няколко месеца. Поради счупването и
раната кракът му бил подут, не бил в състояние да ходи самостоятелно и това налагало
няколко пъти да ползват линейка за воденето му на промивки и смяна на превръзки.
Поради състоянието си не можел да се обслужва и извършва дейности от ежедневието.
Според свидетелката при промяна във времето ищецът чувства изтръпване на крака и
понастоящем. Установява още, че ищецът изпитвал известни затруднения да се върне
на работа, тъй като се занимавал със строително-монтажни работи. Свидетелства още,
че ищецът бил уплашен от катастрофата, не можел да спи и се будел нощем, често се
връщал към спомена за нея, в периода на лечение и възстановяване изпитвал
притеснения за издръжката на семейството.
Съдът счита, че може да кредитира свидетелските показания, доколкото същите
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал , не се
опровергават от изслушаната СМЕ и свидетелят описва лично възприети от като
очевидец факти.
С оглед установените претърпени неимуществени вреди, като съобрази
претърпените от ищеца множество травми на лявото ходило и глезен , първоначалните
интензивни болки, възстановителния период от около 3 месеца, като съобрази
претърпяната операция, първоначалната невъзможност за самообслужване в
4
ежедневието и зависимостта от грижите на други лица, продължаващата и след този
период невъзможност за възстановяване на предишния начин на живот- изпитван страх
катастрофа, невъзможността да се върне на работа, съдът приема , че по справедливост
паричното обезщетение на ищеца за претърпени неимуществени вреди възлиза на
сума от 40 000лв. При определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да
се съобразят конкретните, индивидуални и субективни изживявания на ищеца и спрямо
тях да се определи дължимото се обезщетение. При определяне на дължимите се по
справедливост вреди съдът съобразява и момента на настъпване на вредата- в случая
2020г , както и стандарта на живот в страната, доколкото обезщетението не следва да
служи за неоснователно обогатяване.
С оглед изложеното съдът приема, че предявеният осъдителен иск следва да бъде
уважен за сумата от 40 000лв, а над тази сума- отхвърлен като неоснователен.
Върху така определената главница застрахователят дължи лихва за забава-
Върху така присъдената главница ответникът дължи лихва за забава. Пред
настоящата инстанция няма развити въззивни оплаквания относно началния момент на
присъдената лихва , поради което съдът не дължи проверка на решението в тази му
част.
Изводите на двете съдебни инстанции частично не съвпадат.
Първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която исковата
претенция е отхвърлена за сумата от 25 000лв до 40 000лв и в тази част предявеният
иск следва да бъде уважен, като върху главницата следва да бъде присъдена лихва за
забава считано от 12.06.2020г. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.
По отношение на разноските:
При този изход от спора решението на СГС следва да бъде изменено в частта за
разноските.
Против размера на възприетите от СГС разноски на страните, направени пред
първата инстанция, няма постъпила жалба по чл.248 от ГПК, поради което тези
размери обвързват и настоящия състав.
С оглед изхода от спора на ищеца се дължат разноски от още 1044.15лв, до сумата
от 3890.31лв, която се дължи съобразно уважената част от исковете.
Решението на СГС следва да бъде отменено в частта, с която ищецът е осъден да
заплати на ответника разноски за сумата над 65.60лв.
Пред настоящата инстанция въззивникът- ищец претендира разноски. Същият
доказва реално направени разноски в размер на 700лв- заплатени за държавна такса и
3450лв- заплатено адв. възнагражедние. Неоснователно е възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. При интерес от 35 000лв, според
5
действащата редакция на чл.7,ал.2 от НМРАВ, минималното възнаграждение възлиза
на 3450лв, колкото е заплатил въззивника. С оглед изхода от спора, жалбата е уважена
за 15 000лв, на ищеца се дължат разноски от 1778.57лв.
Въззиваемата страна не доказва направени разноски.
Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 262242 от 06.07.2022г , постановено по гр.д. №
6042/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-1 състав в частта, с която е отхвърлен
предявения иск от Н. И. Х. против ЗК”Лев инс”АД за сумата от 25 000лв до 40 000лв-
претендирано обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта , с която Н. И. Х.
е осъден да заплати разноски по делото за сумата над 65.60лв и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. И. Х. с ЕГН
********** сумата от още 15 000лв, представляващи разликата между присъдените
25 000лв и дължимите се 40 000лв- обезщетение за претърпени неимуществени вреди
от ПТП, настъпило на 18.02.2020г, на осн. чл. 432,ал.1 от КЗ, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 12.06.2020г до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 262242 от 06.07.2022г , постановено по гр.д. №
6042/2020г на Софийски градски съд , ГО, І-1 състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА ЗК”Лев инс”АД с ЕИК ********* да заплати на Н. И. Х. с ЕГН
********** сумата от още 1044.15лв-разноски, направени пред първата инстанция и
сумата от 1778.57лв- съдебно –деловодни разноски, направени пред САС, на осн.
чл.78,ал.1 от ГПК.

Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните , при условията на чл.280,ал.1 и ал.2 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6