Решение по дело №98/2022 на Районен съд - Разлог

М О Т И В И
изготвени на 13.07.2022 г.
по НАХД № 98 от 2022 г. по описа на Районен съд - Разлог,
във вр. с постановено Решение № 63 от 15.06.2022 г.

Производството е по реда на чл.375 и следващите от НПК. Инициирано е въз основа на
постановление на РП-Б., ТО-Р., с което е поискано обвиняемият А.Д.Д., ЕГН*, роден на
27.12.1964 г. в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.„В.Л.“№2А, българин, български гражданин,
женен, с виеше образование, безработен, неосъждан да бъде признат за виновен в това, че на
22.07.2021 г., около 23:40 часа в г.Б., о.Б., у.„В.Л.”№2А, не е изпълнил заповед за защита от
домашното насилие от 25.06.2020 г., издадена по реда на чл.18, ал.1 oт ЗЗДН по гр. д.
№510/2020 г. по описа на Рг.РС, която го задължава да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо лице, с което се намира в родствена връзка, а именно - неговия
низходящ Д.А.Д. от г.Б., о.Б., като извършил акт на психическо насилие спрямо него,
изразяващ се в отправяне па обидни думи и такива, съдържащи закани - наричал го копеле и
боклук, псувал го и крещейки му казал: „Ще те убия, ще те заколя /“ - престъпление по
чл.296, ал.1 от НК.
В проведеното открито съдебно заседание представителят на държавното обвинение
поддържа внесеното постановление. Сочи, че от събраните доказателства безспорно се
установява, че деянието, по повод на което е повдигнато обвинението, е извършено.
Настоява обвиняемият да бъде признат за виновен, като на основание чл.78а от НК бъде
освободен от наказателна отговорност, с налагане на административно наказание „глоба“.
Защитникът на обвиняемия излага подробни съображения, според които деянието е
останало недоказано. Също така пледира, че дори същото да е извършено от привлеченото
към наказателна отговорност лице, в случая са налице предпоставките по чл.9, ал.2 от НК.
В предоставеното му право на лична защита обвиняемият А.Д. подкрепя казаното от неговия
процесуален представител.
С последната си дума обвиняемият моли да бъде оправдан.
Относно установената от съда фактическа обстановка
Настоящият съдебен състав, след като се запозна с материалите по делото, в това число и
събраните доказателства и след като изслуша доводите на страните и съобразявайки
разпоредбите на чл.14, чл.18 и чл.19 от НПК, намира за установено от фактическа страна
следното:
Обвиняемият А.Д.Д., с ЕГН*, е роден на 27.12.1964 г. в г.Б., о.Б., с адрес: г.Б., о.Б., у.
„В.Л.“№2А, българин, български гражданин, женен, с виеше образование, безработен,
неосъждан.
Свидетелят Д.А.Д. и обвиняемият А.Д. се намират в родствена връзка – първият е баща на
втория. Постепенно отношенията помежду им се влошили. През м.06.2020 г. Д.Д. депозирал
молба до Рг.РС, с която поискал налагане на мерки за защита срещу домашно насилие
спрямо баща му, като било образувано гр. дело №510 от 2020 г.
Тъй като молбата съдържала данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за
живота или здравето на пострадалото лице, по реда на чл.18, ал.1 от ЗЗДП, районният съд
издал заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г., с която задължил А.Д. да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо Д.Д. до приключване на производството по гр. д.
№510 от 2020 г. с влязъл в сила съдебен акт. Със същата заповед А.Д. е предупреден, че в
случай на неизпълнение на взетата спрямо него мярка за защита срещу домашното насилие,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще го задържи и ще уведоми органите на
прокуратурата за образуване па наказателно производство за извършено престъпление.
Препис от заповедта е изпратен на РУ-Б. при ОДМВР-Б., като връчването й на обвиняемия е
възложено на полицейския служител Т.Г.Д.. На 26.06.2020 г. Д. установил А.Д. в
обществено заведение в г.Б., предявил му заповедта за незабавна защита и му връчил препис
1

от същата, които действия са удостоверени с полагане на подпис от страна на обвиняемия.
На 22.06.2021 г. по гр. д. №510 от 2020 г. по описа на PС-Рг. е постановено определение
№502434 за прекратяване на производството и обезсилване на заповедта за незабавна
защита от 25.06.2020 г., с която съдът е задължил А.Д. да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо Д.Д. до приключване делото с влязъл в сила съдебен акт. Препис
от това определение е връчен на Д.А.Д. на 24.06.2021 г., а на А.Д. - на 22.07.2021 г.
Определението е влязло в сила на 30.07.2021 г.
На 22.07.2021г., към 23:00 часа, Д.Д., който се намирал на ползвания от него и семейството
му втори етаж от къща, находяща се в г.Б., о.Б., у.„В.Л.“№2А, чул, че на първия етаж баща
му говори на висок тон спрямо баба му. Димитър Дурчов помолил баща си да бъде по тих,
тъй като децата му спят. Малко по-късно отново се чули викове и звуци от блъскане от
първия етаж на къщата и Д.Д. отново слязъл да провери какво се случва. А.Д. бил във
видимо нетрезво състояние и започнал да размахва получения от него препис на
определението на съда за обезсилване на заповедта за незабавна защита. Обвиняемият
станал още по-агресивен. Д.Д. се качил на втория етаж, заключил входната врата за същия и
подал сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112, след което излязъл пред
къщата, за да изчака полицейските служители. Отвън се намирал и А.Д. и в момента, в който
видял сина си, отправил спрямо него обидни думи и такива, съдържащи закани, наричал го
копеле и боклук, псувал го и крещейки му казал: „Ще те убия, ще те заколя “. Станала
очевидец на реализираните събития, съпругата на Д.Д. - свидетелката А.В.Д., която също
подала сигнал на национален телефон за спешни повиквания 112.
Относно доказателствата и доказателствените средства
Изложената по-горе фактическа обстановка се установява от следните доказателства и
доказателствени средства, събрани в хода на наказателното производство:
Като свидетели по делото са разпитани лицата А.В.Д., М.Г.Д., Р.Г.Д., С.Н.Г. и К.Г.М..
Първият от тези свидетели – А.Д., е пряк очевидец на събитията от 22.07.2021 г. и подробно
разказва /в показанията си, дадени в досъдебното производство и в тези, дадени пред съда/
за случилото се, в това число описва поведението на обвиняемия А.Д.. Свидетелите М.Г.Д. и
Р.Г.Д. също са се намирали в близост до мястото, където прокуратурата твърди, че е
извършено престъпното деяние. От показанията на същите се установява, че действително
А.Д. е бил във видимо нетрезво състояние, а така също и че между него и синът му Д.Д. е
имало скандал. Свидетелите С.Н.Г. и К.Г.М. – полицейски служители, са посетили
местопрестъплението след подаден сигнал на телефон 112. Двамата заявяват, че след
пристигане на място видели Д.Д. и А.Д. да се разправят. От показанията на тези свидетели,
които се вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи помежду си, се установява
описаната по-горе фактическа обстановка.
От показанията на свидетеля Т.Г.Д. става ясно, че същият, на 26.06.2020 г., в качеството си
на полицейски служител, е връчил на А.Д. Заповед за незабавна защита, издадена по гр. д.
№510 от 2020 г. по описа на Рг.РС.
Като свидетел в досъдебното производство е разпитан Д.А.Д. – син на обвиняемия. В хода
на съдебното следствие, по искане на защита, този свидетел отново е призован за разпит,
като на основание чл.119 от НПК, същият е заявил, че не желае да свидетелства. Поради
това обстоятелство показанията на свидетеля Д.Д. не следва да бъдат вземани предвид при
изясняване на релевантните факти.
С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 07.06.2022 г., съдът е приел
като част от писмените доказателства материалите по гр.д. №510 от 2020 г. по описа на
Рг.РС /гражданското дело е приобщено като част от доказателствената съвкупност по
настоящото наказателно от адм. характер производство/.
От материалите по гр. д. №510 от 2020 г. е видно, че то е образувано въз основа на молба от
Д.Д. против А.Д., подадена по реда на ЗЗДН.
По гражданското дело е издадена Заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г., с която А.Д.
2

е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Д. до приключване
на производството по делото. А.Д. е отстранен и от жилището, находящо се в г.Б., у.
„В.Л.“№2,вх.А.
С протоколно определение от 19.10.2020 г. съдебният състав, разглеждащ посоченото по-
горе гр. дело, е отменил заповедта за незабавна защита в частта, с която А.Д. е отстранен от
жилището, находящо се в г.Б., у.„В.Л.“№2, вх.А., като вместо това е наложена мярка срещу
него, съгласно която на същия е забранено да приближава втори жилищен етаж на сграда,
находяща се в г.Б., у.„В.Л.“№2, вх.А до приключване на производството по делото. Във
връзка с това е издадена допълнителна Заповед за незабавна защита от 19.10.2020 г., в която
спрямо А.Д. е обективирана новата мярка за защита – да не доближава втория жилищен
етаж.
По гражданското дело е представен и препис от Заповедта за незабавна защита от 25.06.2020
г, на гърба на който е отразено, че същата е връчена на А.Д. на 26.06.2020 г.
От съдържанието на протоколно определение от 19.10.2020 г. става ясно, че производството
по гр.д №510 от 2020 г. е спряно по взаимно съгласие на страните, като на същите е указано,
че производството ще се прекратява, ако в шестмесечен срок никоя от тях не поиска
възобновяването му.
Част от материалите по гр.д. №510 от 2020 г. е и Определение №502434 от 22.06.2021 г.
Това определение е постановено, тъй като никоя от страните по делото не е поискала
възобновяването му. От Определение №502434 от 22.06.2021 г. е видно, че гражданското
съдопроизводство е прекратено, на основание чл.231, ал.1 от ГПК, а така също и че е
Обезсилена Заповедта за незабавна защита от 25.06.2020 г., а така също и Заповедта за
незабавна защита от 19.10.2020 г. В определението е отразено, че подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
Видно от съобщение за страна, адресирано до Д.Д., препис от Определение №502434 от
22.06.2021 г. е връчен на този адресат на 24.06.2021 г.
Видно от съобщение за страна, адресирано до А.Д., препис от Определение №502434 от
22.06.2021 г. е връчен на този адресат на 22.07.2021 г.
Посочените по-горе два броя съобщения са част от гр.д. №510 от 2020 г. От материалите по
същото дело е видно, че прекратителното определение от 22.06.2021 г. не е обжалвано от
страните.
От правна страна
Съгласно разпоредбата на чл.296, ал.1 от НК, който попречи или осуети по какъвто и да е
начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашно
насилие, или европейска заповед за защита, се наказва с лишаване от свобода до три години
или с глоба до пет хиляди лева.
При неизпълнение на заповед за незабавна защита, издадена по реда на ЗЗДН, нарушителят
на отразените в нея мерки също следва да понесе наказателна отговорност по смисъла на
чл.296, ал.1 от НК.
Непосредствен обект на престъплението по чл.296, ал.1 от НК са обществените отношения,
които осигуряват и гарантират правилното развитие на правосъдието и по-конкретно –
изпълнението на постановените съдебни актове.
В настоящия случай от доказателствата по делото безспорно се установява сочената в
постановлението на прокуратурата фактическа обстановка, която фактическа обстановка се
възприе и от настоящия съдебен състав /описана е по-горе в настоящите мотиви/.
Съгласно текста на чл.10 от НК, общественоопасно е деянието, което застрашава или
уврежда личността, правата на гражданите, собствеността, установения с Конституцията
правов ред в Р.Б. или други интереси, защитени от правото. Обществената опасност е
обективно и материално качество на престъплението. Не всяко общественоопасно деяние,
обаче, представлява престъпление. Степента на обществена опасност на деянието подлежи
на преценка при решаване на въпроса за приложение на чл.9, ал.2 НК.
3

В чл.9, ал.2 от НК, изрично е разписано, че не е престъпно това деяние, което макар и
формално да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята
малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно
незначителна. Това означава, че дори едно деяние по обективни признаци да отговаря на
определен състав от НК, същото може да не представлява престъпление, ако заради
определени обстоятелства в конкретния случай не е общественоопасно.
В случая безспорно се установява, че по гр.д. №510 от 2020 г. по описа на Рг.РС е издадена
Заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г. /л.15 от гр. дело/, с която А.Д. е задължен да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Д. до приключване на
производството по делото. По гражданското дело е представен и препис от Заповедта за
незабавна защита от 25.06.2020 г, на гърба на който е отразено, че същата е връчена на А.Д.
на 26.06.2020 г. /л.46 от гр. дело/. От съдържанието на протоколно определение от
19.10.2020 г. е видно, че производството по гр.д №510 от 2020 г. е спряно по взаимно
съгласие на страните, като на същите е указано, че производството се прекратява, ако в 6-
месечен срок никоя от тях не поиска възобновяването му /л.37-38 от гражданското дело/.
Част от материалите по гр.д. №510 от 2020 г. е и Определение №502434 от 22.06.2021 г., с
което производството е прекратено, тъй като не е поискано неговото възобновяване /л.52 от
гражданското дело/. С Определение №502434 от 22.06.2021 г., освен прекратяване на
производството, е обезсилена и Заповедта за незабавна защита от 25.06.2020 г., мерките по
която заповед се твърди от прокуратурата, че не били спазени от обвиняемия А.Д., поради
което е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.296, ал.1 от НК.
Определение №502434 от 22.06.2021 г. е връчен на Д.Д. на 24.06.2021 г. /л.54 от
гражданското дело/. Определение №502434 от 22.06.2021 г. е връчен на А.Д. на 22.07.2021 г.
/л.56 от гражданското дело/. В същото време, от материалите по гр.д. №510 от 2020 г. е
видно, че посоченото прекратително определение не е обжалвано.
От горното се налага категоричен извод, че срокът в който Д.Д. е могъл да обжалва
Определение №502434 от 22.06.2021 г., е изтекъл на 01.07.2021 г. Това означава, че към
22.07.2021 г. по отношение на Д.Д. определението е било стабилизирано и същият вече не е
могъл да го оспорва пред въззивната инстанция. Тоест, към 22.07.2021 г. - когато се твърди,
че е извършено престъпното деяние, Д.Д. е бил съгласен с прекратяването на гражданското
дело и с обезсилването на заповедта за изпълнение. В същото време срокът, в който А.Д. е
могъл да обжалва Определение №502434 от 22.06.2021 г., е изтекъл на 29.07.2021 г., което
означава, че към 22.07.2021 г. той все още е разполагал с процесуалната възможност да
депозира жалба срещу прекратителния съдебен акт, с който е обезсилена и издадената
срещу него Заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г.
Съгласно правилата на гражданското право, страната по конкретно дело може да обжалва
подлежащ на инстанционна проверка акт в указания й срок. Срокът започва да тече от
датата на узнаване /връчване/ на акта. В случай че една от страните изпусне срока за
обжалване, същата не може да подаде жалба, позовавайки се, че за насрещната страна все
още не е изтекъл срокът за това.
Също така принцип в гражданското съдопроизводство е, че страна по граждански дела може
да обжалва единствено актове, които не са в нейна полза. Когато актът /решение или
определение/ я удовлетворява като краен резултата, тя не няма правен интерес да депозира
жалба срещу него, а ако подаде такава, същата подлежи на връщане.
В настоящия случай с Определение №502434 от 22.06.2021 г. е прекратено гр.д. №510 от
2020 г. на основание чл.231, ал.1 от ГПК. Срещу това преграждащо определение всяка от
страните - А.Д. и Д.Д., е могла да подаде жалба, защото спирането на делото е било по
съгласие и на двамата. В същото време право на жалба срещу Определение №502434 от
22.06.2021 г., в частта, с която се обезсилва Заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г.,
има единствено Д.Д. – лицето, което е поискало защита по реда на ЗЗДН и което е получило
такава. Заповед за незабавна защита от 25.06.2020 г. не е издадена в полза на А.Д., напротив,
4

същата ограничава неговите права и интереси. Именно поради това обезсилването на
въпросната заповед не подлежи на оспорване от този, срещу когото е издадена, тъй като той
няма интерес от това и е в негова полза обезсилването й.
Всичко изложено дотук налага извод, че към 22.07.2021 г., когато А.Д. е извършил
действията, описано в постановлението на прокурора, Определение №502434 па гр.д. №510
от 2020 г. е било стабилизирано изцяло по отношение на Д.Д.. Към тази дата право на жалба
срещу определението е имал единствено обвиняемият по делото, като жалбата му би била
допустима единствено срещу частта, с която съдът постановява прекратяване на делото, но
не и в частта, с която се обезсилва заповедта за незабавна защита. Тоест, указва се, че макар
към 22.07.2021 г. Определение №502434 от 22.06.2021 г. все още да не е влязло формално в
сила, Заповедта за незабавна защита вече не е произвеждала действие и от нея Д.Д. не е
могъл да черпи права. Именно поради тези съображения съдебният състав приема, че
деянието, извършено от обвиняемия, представлява малозначителен случай и като такъв не
поражда общественоопасни последици /не е общественоопасно/.
Именно поради тези съображения и на основание чл.9, ал.2 от НК, обвиняемият А.Д.Д. е
признат за невинен за извършено престъпление по чл.296, ал.1 от НК. Това дали с
поведението си обвиняемият е реализирал друг състав от НК е обстоятелство, което не може
да бъде обсъждано по настоящото дело.
Въз основа на така изложените мотиви, съдът постанови решението си.
Страните да бъдат уведомени за изготвените мотиви.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………..................................
5

Номер на акта:	63
Дата:	15 юни 2022 г.
Съдия:	Александър Трионджиев

Дело:	20221240200098
Тип на делото:	Административно наказателно дело
Дата на образуване:	2 март 2022 г.

Решение по дело №98/2022 на Районен съд - Разлог

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите