МОТИВИ:
Подсъдимите Н.Б.
и М.С. са предадени на съд да са извършили предявеното им с обвинителния акт
престъпление в съучастие, подробно описано по време, начин и място в
обстоятелствената част на същия.
В с.з.
подсъдимия Н.Б. не се признава за виновен, като обяснява, че не е нанасял удар
, вследствие на който да е причинил телесното увреждане на пострадалия.
В с.з. подс.
М. С. не се признава за виновен, като обяснява, че не е нанасял удар, с който
да предизвика счупване на крака на пострадалия.
Съдът, като
прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 12.08.2015
год. пострадалият и свидетел Й.Ю. ***, където се срещнал със свидетелите Н. И.
и Х.А.. Говорил с тях да му помогнат същия ден в къщата му в с.Птичар да
почистят торта на животните му. След като пристигнали в с.Птичар отишли в
кръчмата на селото, която се стопанисва от подс.Н. Б.. Тримата седнали на една
маса, като в кръчмата по това време били Н. И. , А.Ю., както и другият подсъдим
М. С.. В заведението възникнало леко пререкание между масата на пострадалия и
подсъдимите и за да не прераства това в по-голям скандал двамата подсъдими
избутали навън пострадалия. Свидетелят се прибрал в дома си, където показал на
свидетелите Н. И. и Х.А. ударите по тялото, които получил в кръчмата. Привечер
около 18.30 ч. на 12.08.15 год. подсъдимите пътували в лек автомобил
„Опел-Зафира”, собственост и управляван от единия подсъдим – М.С.. Същите
забелязали в близост до помпената станция пострадалия Й.Ю., който прибирал
кравите си от нивата. Двамата подсъдими слезли от колата и се нахвърлили върху
пострадалия , нанасяйки му многобройни удари с пръчки по цялото тяло. Отбранявайки
се от тях, пострадалия ударил с камък единият от подсъдимия – Н.Б., който от
своя страна ударил с пръчка по десния крак пострадалия Й.Ю.. Малко след този
удар и другият подсъдим нанесъл силен удар малко по-надолу от първоначалния,
при което подсъдимия отново почувствал силна болка. Впоследствие и двамата
подсъдими продължили да нанасят удари с дървени пръчки по цялото тяло на
пострадалия. В този момент към тях се приближил свидетеля Ю.Ю., който успял да
спре подсъдимите да нанасят удари на пострадалия. Същите се качили в автомобила
и напуснали мястото. В този момент, тъй като пострадалият не можел да се движи
и същият се е бил изправил и стоял прав, подпрян на стена на помощ му се
притекъл св. Ю.Ю., който го закарал до дома му със собствения си автомобил. Там
свидетеля Х.А., след като видял пострадалия целия в кръв се обадил на телефон
112 и съобщил за случилото се. Впоследствие дошъл екип на бърза помощ”, както и
полицаи от РУ-Момчилград – свидетелите Г.Х., А.Р. и Т. А.. На 12.08.2015 г.
подсъдимия М.Б. *** където бил изписан на 19.08.15 год. с диагноза „неуточнена
травма на главата”. Вследствие на нанесените удари в десния крак на пострадалия
е причинено счупване на десния крак с обичаен ход на оздравителния процес за
около 3-4 месеца. Счупването е било в средната трета при стъпило на земята
положение на крака, което е по-вероятната причина за телесното увреждане,
отколкото когато е в легнало свободно положение на крака.
Горната
фактическа обстановка се прие и потвърди след събиране на наличните
доказателства, а именно: отчасти обяснения на подсъдимите, показания на
свидетелите Й.Ю., Н.И. , Х.А., Ю.Ю., Ю.Ю., Г.Х., А.Р. и Т.А., както и от останалите
писмени доказателства по делото и заключението на вещото лице.
Съдът намира,
че в случая двамата подсъдими са осъществили престъпния състав на текста, по
който са предадени на съд. Същите са причинили средна телесна повреда на
пострадалия Й.Ю. в съучастие, изразяваща се в счупване на двете кости на
дясната подбедрица, което от своя страна е довело до трайно затрудняване
движението на десния крак. Двамата подсъдими са действие в съучастие, като
извършители на деянието, при форма на вината пряк умисъл. Двамата подсъдими
едновременно са нанесли за кратък момент от време множество удари с различен
интензитет и различно място на увреждането, като вероятност са два от ударите,
които са били концентрирани на мястото на счупването, нанесено по един и от
двамата подсъдими.
Следва само да
бъде упоменато, че увреждането, нанесено
от страна на пострадалия на подсъдимия Н.Б. е извън случаите на чл.128 и чл.129
от НК. Категорично в случая е че първият удар в областта на счупването на
дясната подбедрица на пострадалия е нанесен от подс. Н.Б., както и
обстоятелството, че този подсъдим е продължил да нанася удари и след като е бил
ударен с камък по главата от пострадалия.
При определяне
на наказанието съдът намира, че на подсъдимия Н.М.Б. следва да бъде определено
едно наказание към минимума, предвиден в закона, а именно: лишаване от свобода
за срок от 12 месеца. Този подсъдим е с чисто съдебно минало, има добри
характеристични данни и едно такова наказание съдът намира, че би се явило
достатъчно като вид и размер да изиграе своята превъзпитаваща роля по отношение
личността на подсъдимия Н. Б..
Налице са
всички условия за приложението на чл.66 от НК, поради което съдът намира, че
следва изпълнението на така, наложеното наказание на подс.Н.Б. да бъде отложено
за срок от 3 години.
При определяне
на наказанието съдът намира, че на подсъдимия М.С. следва да бъде определено
едно наказание към минимума, предвиден в закона, а именно: лишаване от свобода
за срок от 12 месеца. Този подсъдим е с чисто съдебно минало, има добри
характеристични данни и едно такова наказание съдът намира, че би се явило
достатъчно като вид и размер да изиграе своята превъзпитаваща роля по отношение
личността на този подсъдим.
Налице са
всички условия за приложението на чл.66 от НК, поради което съдът намира, че
следва изпълнението на така, наложеното наказание на подс.М. С. да бъде
отложено за срок от 3 години.
По делото е
предявен граждански иск от пострадалия против двамата подсъдими за сумата от
6 000 лв., представляващи неимуществени вреди, както и сумата в размер на
125 лв., представляваща имуществени вреди, ведно със законната лихва, считано
от 12.08.2015 год.
В случая съдът
намира, че съобразявайки разпоредбата на чл.52 от ЗЗД едно обезщетение в размер
на 3 000 лв. неимуществени вреди и уважаване пълния размер от 125 лв. за
имуществените вреди би се явило справедливо по размер за причинените и
претърпените от пострадалия болки и страдания от престъплението. В случая
сумата в размер на 3 000 лв. би се явила достатъчна да възмезди този
пострадал за претърпените от него болки и страдания, а в останалата си част до
пълният предявен размер за неимуществените вреди за 6 000 лв. искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При това
положение следва двамата подсъдими да бъдат осъдени да заплатят солидарно
сумата от 3 000 лв. неимуществени вреди, ведно с имуществените в размер на
125 лв., както и сумата представляваща разноски в размер на 1270 лв.
С оглед този
изход на делото подсъдимите следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно
сумата в размер на 304 лв., от които 184 лв. – възнаграждение за вещо лице и
120 лв. – държавна такса върху уважената част на гражданският иск.
Водим от
изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: