Р Е Ш Е Н И Е
№ 260596 15.04.2021 г. гр. Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На дванадесети април две хиляди двадесет и
първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена Манолова,
като разгледа докладваното от съдия Мутафчиев гр.
дело № 7987 по
описа на БРС за 2020
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба
на К.К.Н. против „***“ ООД и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, с която е
предявен иск за обявяване на нищожен на договор за кредит.
С разпореждане от 11.12.2020 г. съдът е оставил производството без движение,
като е указал на ищеца да: уточни интереса си от предявяване на установителен
иск против „***“ ООД, при положение, че не оспорва, че договор за цесия му е
съобщен, т.е. надлежен негов кредитор е само „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“
ЕАД; заплати държавна такса в размер на 396,58 лева, като приспадне платената в
размер на 50 лева.
На
22.12.2020 г. по делото постъпват две молби от ищеца – с едната се представят
доказателства за платена държавна такса, а с другата се оттегля иска по
отношение на ответника „***“ ООД.
С определение № 260120/06.01.2021 г. съдът прекрати производството
по делото в частта, с която К.К.Н. предявява против „***“
ООД иск за обявяване на нищожен на договор за кредит от 23.12.2016 г.
В
законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба от
ответника „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД.
В
съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца моли съда да уважи иска и да присъди на страната
сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание представител на ответника не се явява. Преди съдебното
заседание, в което е даден ход на устните състезания, ответникът депозира
писмено становище, с което заявява, че искът е неоснователен и моли съда да го
отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Бургаският районен съд,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На дата 23.12.2016 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредидодател, и К.К.Н., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
потребителски кредит № *** (за краткост Договора). Той е сключен на основание
отправено искане за заем от Н., чийто параметри и условия са описани в
предоставените на заемателя стандартен европейски формуляр (за краткост СЕФ) и
общи условия към Договора (за краткост ОУ).
В чл.3 от Договора, „Параметри на отпуснатия заем“, са
отразени: размер на отпуснатия заем – 4500 лева (получени от длъжника); годишен
процент на разходите – 47,861; годишен лихвен процент – 40,08; обезпечение –
запис на заповед, поръчител/банкова гаранция; обща сума за плащане –
5 284,38 лева. В СЕФ размерът на ГПР е същият, но са посочени и условията,
при които може да бъде променен, а именно: при непредставяне на обезпечение по
чл.9 от ОУ се начислява неустойка в размер на 4630,05 лева (т.4.4 от СЕФ);
разходи, дължими при просрочени плащания – в случай на обявяване на предсрочна
изискуемост се дължи неустойка в размер на 20 % от непогасения остатък от
кредита.
Според чл.6 от Договора страните се споразумяват заемът
да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: запис на
заповед, издаден от заемателя; банкова гаранция или поръчител, отговарящи на
условията на чл.9, ал.2 от ОУ.
Според чл.8 от Договора с подписването му заемателят
декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че не
предостави договореното в чл.6, ал.2 обезпечение в тридневен срок от
сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията,
посочени в чл.9, ал.2, т.1 и т.4 от ОУ, заемателят дължи неустойка в размер на
4 630,05 лева, с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в
Приложение 2 към Договора. В погасителен план към Договора, подписан от Н., е
посочен размер на вноската без неустойка по чл.8 от Договора (587,15 лева) и
размер на вноската с включена неустойка (1 101,60 лева).
Ищецът е заплатил сума по договора в размер на 4557 лева.
С приложение № 1/04.03.2020 г. към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 24.09.2019 г., между „***“ ООД
(цедент) и „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД (цесионер), вземанията по
Договора са прехвърлени на дружеството ответник, като длъжникът е уведомен за
цесията от новия кредитор, но действащ като пълномощник цедента.
По доказателствата:
Така
описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото писмени доказателства.
При така установените
факти съдът намира от правна страна следното:
Предявен е установителен иск по чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр.
чл.22 от ЗПК.
Според
чл.
9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя
кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на
улеснение за плащане. В този смисъл Договорът
попада под уредбата на ЗПК.
Съгласно
чл.
10 от ЗПК този вид договор се сключва в писмена форма, на хартиен или друг
траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на договора се
представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от
страните по договора.
Според чл.11 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва
да съдържа изчерпателно изброени клаузи, сред които са: т.10 – годишният процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.
Съгласно пар.1, т.1 от ДР на ЗПК „общ
разход по кредита за потребителя“
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко
свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и
които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни
услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии
в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за
получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в
резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. От своя страна, „обща
сума, дължима от потребителя“
е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя – пар.1, т.2 от ДР на ЗПК.
Видно е от Договора, че в него не е отразена
действителната „обща сума, дължима от потребителя“. Вярно е, че в чл. 3 „Параметри
на отпуснатия заем“ фигурира „обща сума за плащане“, но тя отчита само общия
размер на кредита (отпуснатите 4500 лева) и дължимата възнаградителна лихва – 8
вноски по 587,15 лева и една последна от 587,18 лева или общо 5 234,38
лева, но не и общите разходи за потребителя, в които се включват и неустойката
по чл.8 от Договора, и неустойката при евентуално обявяване на кредита за
предсрочно изискуем (чл.7, ал.4 от Договора). Това са „разходи по кредита“,
независимо че задължение за кредитополучателя да заплати неустойка може и да не
възникне.
„Пропускането“ на тези разходи се отразява на стойността
и на годишния процент на разходите, защото той изразява
общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други
преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид), изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл.19, ал.1 от ЗПК.
Според чл.21, ал.1 от ЗПК всяка
клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне
изискванията на този закон, е нищожна.
В този смисъл, като е „спестил“ съществена част от „общата сума, дължима от
потребителя“, кредиторът „***“ ООД заобикаля изискванията на закона за точно
посочване на финансовата тежест на кредита за длъжника, поради което клаузите
от договора, касаещи общата сума за плащане и годишен процент на разходите, са
нищожни. След като те са нищожни, означава, че не съществуват по Договора, а
когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е недействителен –
чл.22 от ЗПК.
На следващо място, в Договора следва да бъде посочен и
лихвеният процент по кредита – чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК. В
трайната си и непротиворечива практика ВКС приема, че когато задължението не е
обезпечено /какъвто е настоящия случай/, уговорката за възнаградителна лихва,
надвишаваща трикратния размер на законната лихва противоречи на добрите нрави.
В случая посочената по договора за кредит годишна лихва от 40,08 % надвишава трикратния
размер на законната лихва, който за процесния период след служебна проверка на
съда към датата на сключване на договора за кредит е била в размер на 10.00 %.
Това означава, че клаузата за уговорената в този размер възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави и като такава е нищожна
на основание чл.
26, ал. 1 от ЗЗД, тъй като същата надхвърля рамките на присъщата и
възнаградителна функция и я превръща в средство за неоснователно обогатяване
/така и в решение № 906 от 30.12.2004 година на ВКС по гражд. дело № 1106/2003
година, ІІ г. о., решение № 1359 от 11.03.2009 година на ВКС по гражд. дело №
15/2007 година, ІV г. о., решение № 378 от 18.05.2006 година на ВКС по гражд.
дело № 315/2005 година, ІІ г. о., определение № 901 от 10.07.2015 година на ВКС
по гражд. дело № 6295/2014 година, IV г. о./.
След като клаузата е нищожна, означава, че не съществува
по Договора, а когато не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК договорът
за потребителски кредит е нищожен (недействителен по смисъла на чл.22 от ЗПК).
Според разпоредбата на чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността
на отделни части не влече нищожност на договора, когато те са заместени по
право от повелителни правила на закона или когато може да се предположи, че
сделката би била сключена и без недействителните й части. В случая нито една от двете хипотези не е налице.
Нищожните клаузи относно определянето на процента на възнаградителната лихва и
на ГПР не могат да бъдат заместени по право от повелителни норми на закона. От
друга страна, Договорът не би могъл да бъде сключен и без тези клаузи, защото
те са част от задължителното му съдържание по аргумент от чл.11, ал.1, т.9 и
т.10 от ЗПК и условие за действителността му – аргумент от чл.22 от ЗПК.
Предвид изложеното, искът се явява основателен и следва
да бъде уважен, без да се разглеждат останалите възражения на ищеца.
По въпроса за
разноските:
С оглед изхода на делото право на разноски има само
ищецът, които се изразяват в заплатена държавна такса и адвокатско
възнаграждение, съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК (л.68 от делото).
Ответникът е направил възражение за прекомерност на изплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение. Тъй като цената на иска се определя от стойността на
договора (чл.69, ал.1, т.4 от ГПК), а общата сума по погасителен план възлиза
на 9914,43 лева, то това е материалният интерес по делото. Съобразно
разпоредбата на чл.7, ал.2, т.3 от Наредба №
1 от 9.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения минималният
размер на адвокатското възнаграждение с оглед материалния интерес по делото е в
размер на 825,72 лева, а ищецът е заплатил 825 лева, което не е прекомерно.
В този смисъл на ищеца се дължат разноски в размер на 1221,58
лева.
Ответникът няма право на разноски.
Мотивиран
от горното Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за нищожен на основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.22 от ЗПК като противоречащ на законовите разпоредби на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК договор за паричен заем № ***/23.12.2016 г., сключен между „***“ ООД, в
качеството на заемодател, и ищеца по делото К.К.Н., ЕГН – **********, в
качеството му на заемател, вземанията по който са прехвърлени на ответника по
делото „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК – *********, с договор за цесия.
ОСЪЖДА
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД,
ЕИК – *********, да заплати на К.К.Н., ЕГН – **********, сумата
от 1221,58 лева (хиляда двеста двадесет и един лева и петдесет и осем стотинки),
представляваща разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Вярно с оригинала! ММ