№ 90
гр. Шумен, 15.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. ХаджиИ.а
Йордан В. Димов
при участието на секретаря Таня Й. Кавърджикова
като разгледа докладваното от Ралица Ив. ХаджиИ.а Въззивно гражданско
дело № 20223600500066 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №650 от 07.12.2021г. по гр.дело №2071/2021г. на ШРС, „Мадара-
Агро“ЕООД-гр.Шумен, представлявано от управителя В.С.С., е осъдено да заплати на ИВ.
К. ИВ., сумата от 3464.84лв., представляваща обезщетение с правно основание чл.222, ал.3
от КТ, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба-28.07.2021г. до окончателното й изплащане. Присъдени са и следващата се държавна
такса и разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна изцяло. Сочи, че същото се явявало
немотивирано, неправилно и незаконосъборазно и чрез него би могла да се въведе порочна
практика по отношение разглеждане на правни спорове с правно основание чл.222, ал.3 от
КТ. Работодателите на ищеца винаги били коректни в отношенията си с него, като
доказателство в тази насока се явявало и съдържанието на издадената заповед
№9/28.04.2021г., с която били признати за съществуващи условията по чл.222, ал.3 от КТ и
на И. било признато право на обезщетение за придобито право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на шест брутни трудови възнаграждения. След допълнително
разглеждане на казуса и внимателно вникване в понятията „свързани предприятия“ и „група
предприятия“, работодателят стигнал до извода, че не били налице правни основания за
изплащането на това обезщетение в посочения в заповедта размер. Предприятията „Мадара
Агро“ЕООД и „Мадара“АД били дъщерни предприятия на „Мадара-СФК“ООД, което ги
правело не просто свързани предприятия, а група предприятия по смисъла на §1, т.5 от ДР
1
на ЗТМТМ. Другите работадетели на И. били „Мадара РМЦ“ООД и „Мадара-ЗКВ“ЕООД,
които от своя страна били свързани от факта, че „Бимар“ЕООД се явявал или едноличен
собственик на капитала им, или съдружник в тях. Това неизбежно ги превръщало в група
предприятия, но друга, отделна група предприятия от посочените по-горе.
Първоинстанционният съд погрешно приравнил понятията „свързани предприятия“ с „група
предприятия“. Законодателят при формулиране разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ не
говорел за „свързани предприятия“, а препращал към §1,т.5 от ДР на ЗТМТМ, къдено
изрично било дадено определение на „група предприятия“.
Моли решението да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което заявената
претенция с правно основание чл.222, ал.3 от КТ бъде изцяло отхвърлена.
Въззиваемата страна оспорва жалбата и моли решението на първоинстанционния съд
да бъде оставено в сила.
Въззивната жалба е подадена в срок , от надлежна страна, при наличие на правен
интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата,
становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства, приема са установено следното:
Видно от представения трудов договор №59/21.07.2013г., сключен между И. и „Мадара
Агро“ЕООД, представлявано от управителя В.С.С., чрез пълномощника Р.М.А., считано от
01.08.2013г. ищецът приел да работи на длъжност „машинен оператор на
металообработващи машини“ при ответното дружество.
Със заповед №09/28.04.2021г., трудовото му правоотношение с ответника било
прекратено на основание чл.327, ал.1,т.12 от КТ-поради придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. В заповедта е отразено на И. да се изплати обезщетение на
основание чл.224, ал.1 от КТ за неползван пратен годишен отпуск/за общо 46дни/ и
обезщетение на основание чл.222, ал.3 от КТ за придобиване право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест
месеца. С последваща заповед №9А от 20.05.2021г. работодателят променил размера на
дължимото обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, в размер на две брутни трудови
възнаграждения. Последната заповед била връчена на работника при отказ, удостоверен с
подписа на двама свидетели.
На 30.12.2011г. между И.К. И. и „Мадара“АД-гр.Шумен, представлявано от Е.С.М., бил
сключен трудов договор №327, по силата на който И. приел да работи на длъжността
„оператор металорежещи машини“. Преди това, считано от 25.06.2007г., същият е полагал
труд по силата на сключен трудов договор №262/22.06.2007г. с „Мадара ЗКВ“ООД-
гр.Шумен, представлявано от Г.Й.С. на длъжност „монтьор ремонт на машини и
оборудване“, а считано от 17.03.2008г. е работил на длъжността „шлосер-монтьор“ при
„Мадара-РМЦ“ООД-гр.Шумен, представлявано от управителя К.К.К.. Видно от
отразяванията в трудовата му книжка, трудовият договор с всяко от сочените дружества е
2
сключван няколко дни преди прекратяване на трудовото му правоотношение с предходното
дружество, или в деня на прекратяване на трудовото му правоотношение.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 от КТ, при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
два месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия десет
години трудов стаж през последните двадесет години – на обезщетение в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
В §1,т.2а от ДР на КТ е дадена дефиниция на понятието „група предприятия“ по смисъла
на кодекса - , а имено понятие по смисъла на §1, т.5 от ДР на ЗТМТМ-„две или повече
свързани предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие
пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто
предприятие; контролира по-голямата част от гласовете, свързани с емитирания от второто
предприятие акционерен капитал; има право да назначава повече от половината от членовете
на административния, управителния или надзорния орган на второто предприятие, или
предприятията се намират под едниното управление на предприятието майка.
В случая не е спорно, че трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено, както и
че същият е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Спор е налице
досажно това, право на две или шест брутни трудови възнаграждения има, т.е. налице ли е
втората хипотеза на чл.222, ал.3 от КТ.
Ответното дружество, жалбоподател в настоящото производство, не оспорва, че то и
предходният работодател на ищеца „Мадара“АД-гр.Шумен се явявали група предприятия по
смисъла на §1,т.5 от ДР на ЗТМТМ, тъй като били дъщерни предприятия на „Мадара-
СФК“ООД-гр.Шумен, но стажът на И. придобит при тях-9г. и 3м. не бил достатъчен за
изплащане на обезщетение в размер на шест брутни трудови възнаграждения. А що се касае
до останалите двама работодатели-„Мадара ЗКВ“ООД-гр.Шумен и „Мадара РМЦ“ООД-
гр.Шумен, те също се явявали група предприятия, но различна от групата на „Мадара
Агро“ЕООД-гр.Шумен и „Мадара“АД-гр.Шумен.
Видно от представените по делото доказателства и от справката в ТР/който е публичен/,
„Мадара-ЗКВ“ЕООД-гр.Шумен е представлявано от управителя В.С.С., а едноличен
собственик на капитала е „Бимар“ЕООД-гр.Валико Търново. Следващият работодател на
ищеца-„Мадара-РМЦ“ООД е представлявано от управителя К.К., като съдружник в същото
е „Бимар“ЕООД-гр.Шумен, с дял от 4000лв. от капитала на дружеството от
5000лв..“Бимар“ЕООД е представлявано от В.С.С., едноличен собственик на капитала.
Ответното дружество „Мадара Агро“ЕООД-гр.Шумен е представлявано от В.С.С., като
едноличен собственик на капитала на дружеството е „Мадара СФК“ООД-гр.Шумен.
Последното дружество е основен акционер/89.81% от капитала/и член на съвета на
3
директорите и на „Мадара“АД-гр.Шумен, както и негов представляващ, чрез В.С.-управител
на „Мадара-СФК“ООД. „Мадара СФК“ООД-гр.Шумен е представлявано от В.С.С., като
собственици на капитала са В.С. -4995лв. и Румяна Симеонова-5лв..
И четирите дружества, в които ищецът е полагал труд са с адерс: гр.Шумен, бул.“.....
Предвид изложеното следва да се приеме, че сочените предприятия се явяват „група
предприятия“. „Мадара Агро“ЕООД-гр.Шумен и „Мадара“АД-гр.Шумен помежду си се
явяват група предприятия с оглед наличието на последната хипотеза на §1,т.5 от ДР на
ЗТМТМ-намират се под единно управление на предприятието майка „Мадара СФК“ООД, а
-„Мадара ЗКВ“ООД-гр.Шумен/достатъчно е прибавяне на трудовия стаж придобит само в
това дружество към стажа придобит „Мадара Агро“ЕООД-гр.Шумен и „Мадара“АД-
гр.Шумен, за да отговаря И. на условието за придобит трудов стаж повече от 10 години./ и
„Мадара РМЦ“ООД-гр.Шумен се явяват група с работодателя „Мадара Агро“ЕООД, с оглед
изпълване състава на първата хипотеза на сочената норма- две или повече свързани
предприятия, като едното предприятие по отношение на другото предприятие пряко или
непряко притежава преимуществен дял от записания капитал на второто предприятие.
Действително, в случая „Бимар“ЕООД е едноличен собственик на капитала на „Мадара
ЗКВ“ООД-гр.Шумен, съответно притежава преимуществен дял от капитала на „Мадара
РМЦ“ООД-гр.Шумен, а друго дружество-„Мадара СФК“ЕООД е едноличен собственик на
капитала на „Мадара Агро“ЕООД-гр.Шумен и не е налице пряко притежание на едното
дружество от капитала на другото, но доколкото В.С.С. е едноличен собственик на
капитала на „Бимар“ЕООД, съответно същото лице притежава контролния дял от
капитала/4995лв./ от „Мадара СФК“ООД-гр.Шумен, то е налице хипотеза на непряко
притежаване на преимуществен дял от едното предприятие от капитала на другото.
С оглед съобразяване смисъла и целта на разпоредбата на чл.222, ал.3 от КТ,
настоящата инстанция счита, че използваният израз "едното предприятие по отношение на
другото предприятие пряко или непряко притежава преимуществен дял от записания
капитал на второто предприятие“ има по-широко значение, като определящо за тълкуването
му е наличие на възможност за контрол по отношение дейността на всички предприятия, в
които работникът е полагал трудов стаж /включително прехвърлянето на дейност от едно
предприятие в друго, съпроводено с преотстъпване на материални активи/, както и по
отношения на трудовите правоотношения в тях. Обратното тълкуване би било в
противоречие с целта и смисъла на закона, респ. с благодарствения характер на
обезщетението и би създало необоснована разлика в третирането на работниците. Индиция
за това е и обстоятелството, че трудовият договор с всяко от сочените дружества е сключван
няколко дни преди прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца с предходното
дружество, или в деня на прекратяване на трудовото му правоотношение. Сключването на
последователни трудови договор без промяна мястото на работа на И., налага също извод,
че с оглед разпоредбата на чл.123, ал.1 от КТ и за целите на трудово-правната защита на
работника, се приема запазване на трудовото му правоотношение предвид сключения
индивидуален трудов договор. Промените на страната на работодателя, дори когато
4
правоприемникът е частно физическо или юридическо лице, не засягат трудовите
правоотношения на заварените работници или служители/“Коментар на Кодекса на труда“-
В.М., Кр.С., А.В./.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице предпоставките на чл.222, ал.3, пр.2 от
КТ-ищецът е придобил при същия работодател или в същата група предприятия десет
години трудов стаж през последните двадесет години, поради което му се следва
обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от шест месеца.
Решението на първоинстанционния съд се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора жалбоподателят следва да заплати на въззиваемия направените
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 650лв..
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1 от ГПК, Шуменският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №650 от 07.12.2021г. по гр.д. №2071/2021г. на ШРС.
Осъжда „Мадара-Агро“ЕООД-гр.Шумен, адрес на управление: бул.“....,
представлявано от управителя В.С.С., ЕИК..... да заплати на ИВ. К. ИВ. с ЕГН**********
от гр.Ш...., деловодни разноски пред въззивната инстанция в размер на 650лв..
На основание чл.280, ал.3 от ГПК, решението е окончателно и не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5