МОТИВИ към присъда по н.о.х.д. № 66/2018 г. по описа на РС- гр. Сливница, III състав
Районна прокуратура- гр. Сливница
е внесла в съда обвинителен акт срещу В.И.Д. за това, че за времето от
01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., в с. А., общ. С., обл. С., след като с
Определение (протокол-спогодба) от 22.12.2016 г., в сила от 30.12.2016 г., по
гр.д. № 497/2016 г. по описа на РС- гр. Сливница, е осъдена да издържа своя
низходяща- Р.Р.В., ЕГН **********, като й заплаща ежемесечна издръжка в размер
на 115,00 (сто и петнадесет) лева, чрез нейния баща и законен представител- Р.В.С.,
ЕГН **********, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от
две месечни вноски, а именно- 11 (единадесет) месечни вноски от по 115,00 лв.,
с общ размер 1265,00 (хиляда двеста шестдесет и пет) лева – престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК.
В хода на съдебните прения
представителят на РП- гр. Сливница поддържа обвинението срещу Д., като счита,
че тя е извършила престъплението, за което е обвинена. Поддържа, че подсъдимата
е имала възможност да заплаща дължимата се на дъщеря й издръжка и въпреки това
не е изпълнила това свое приоритетно и безусловно задължение, като грижите за
малолетното дете са били поети единствено и само от бащата. Сочи, че обстоятелството, че в процесния период
подсъдимата е била в отпуск поради временна неработоспособност, не би могло да
обоснове обективна невъзможност за същата да заплаща дължимата месечна
издръжка, тъй като за този период подсъдимата е получавала съответното
обезщетение от НОИ, като същото е било в достатъчен размер, за да осигури на
подсъдимата живот над размера на линията на бедност за страната. С оглед на
горното държавното обвинение моли съда да признае подсъдимата за виновна по
повдигнатото й обвинение, като при определяне на наказанието вземе предвид като
смекчаващи отговорността й обстоятелства чистото й съдебно минало и здравословното
й състояние, а като отегчаващо такова абсолютната незаинтересованост на
подсъдимата към малолетната й дъщеря. При тези смекчаващи и отегчаващи обстоятелства
пледира, че справедливо наказание се явява „пробация“ за срок от десет месеца,
включващо двете задължителни пробационни мерки.
Частният обвинител Р.Р.В., чрез
своя баща и законен представител- Р.В.С., поддържа обвинението както и
становището на прокуратурата.
Защитата на подсъдимата- адв. Г.,
оспорва твърденията на прокуратурата за съставомерност на деянието от
субективна страна, като счита, че в случая не се касае до виновно поведение на
подзащитната му, а до обективна невъзможност същата да изпълнява задълженията
си. Сочи, че в процесния период
подсъдимата е заплащала множество и скъпи лекарства, което от своя страна е
довело до невъзможност да заплаща издръжка на малолетната си дъщеря. С оглед на
горното моли съда да признае подсъдимата за невиновна.
Подсъдимата Д. не да дава
обяснения по повдигнатото й обвинение, като поддържа казаното от защитника си.
В последна дума заявява, че е невинна и моли да бъде оправдана.
Съдът, като обсъди доводите на
страните и събрания по делото доказателствен материал, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимата В.И.Д. е родена на *** ***, с постоянен адрес ***
с ЕГН **********.
Подсъдимата Д. имала две деца с
баща Р.Л.Д., съответно- Б.Р.Д., ЕГН **********, роден на *** г. и Т.Р.Д., ЕГН **********,
роден на *** г.
Подсъдимата Д. и свидетелят Р.В.С.
живеели на семейни начала в периода от м.05.2011 г. до м.07.2015 г., като от
връзката им на *** г. се родило детето Р.Р. С., ЕГН **********. По време на
съвместното им съжителство със свидетеля С. подсъдимата не полагала грижи за
двамата си синове. С протоколно определение на РС- гр. Сливница, I състав, по гр. дело № 497/2016
г. от 22.12.2016 г., влязло в сила на
30.12.2016 г., съдът одобрил постигната между свидетеля С., действащ в
качеството му законен представител на ищцата- малолетното дете Р. С., и
подсъдимата Д., спогодба за решаване на делото, с която подсъдимата се
задължила да заплати на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на по 105 лв.
месечно, считано от 12.08.2015 г. до 31.12.2016 г., и да заплаща издръжка за
бъдеще време в размер на по 115 лв. месечно, считано от 01.01.2017 г., ведно
със законната лихва върху всяка просрочена вноска, до настъпване на
обстоятелства, водещи до нейното изменение или прекратяване. Със същото
протоколно определение съдът прекратил производството по делото.
След одобряване на постигната
между свидетеля С. и подсъдимата съдебна спогодба, Д. не изпълнила нито едно
свое задължение в периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г., не поддържала
каквито и да било контакти с малолетната си дъщеря, като не я посетила и за
рождения й ден. Така за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. подсъдимата
не изпълнила задължението си за заплащане на издръжка в размер на единадесет
месечни вноски всяка по 115,00 лв., или общо в размер на 1265,00 лв. В
процесния период подсъдимата получавала и детските надбавки за детето Р., които
също не били предоставяни на полагащия грижата родител- свидетеля С..
Подсъдимата Д. работела на
длъжност „общ работник“ в „Р.Б.“ *****, считано от 27.07.2015 г., като от
01.02.2017 г. излязла в отпуск поради временна неработоспособност, който
продължил до 08.12.2017 г. За този период й били издадени и единадесет броя
болнични листове за домашен- амбулаторен режим на лечение (първият болничен
лист и за болничен режим на лечение). За периода от 01.01.2017 г. до м.09.2017
г. подсъдимата получавала обезщетение за временна неработоспособност, като
получила общо сумата в размер на 4828,17 лв. През месец януари 2018 г.
трудовото правоотношение на подсъдимата било прекратено по нейна воля.
В рамките на процесния период и
по-конкретно на 01.05.2017 г. подсъдимата се запознала със свидетеля К.М.Н., с
когото се сближили и заживели заедно. Свидетелят Н. познавал двамата синове на
подсъдимата- Б.Д.и Т. Д., тъй като същите идвали в дома на й през почивните дни,
като прекарали и голяма част от лятната ваканция при нея. За дъщерята на
подсъдимата Д.- малолетната Р. С., свидетелят Н. разбрал едва през м.08.2017
г., като и след това не е виждал детето. По време на съвместното им съжителство
подсъдимата и свидетеля многократно посещавали болнични заведения във връзка
със вложеното здравословно състояние на Д., която била диагностицирана с
белодробна емболия през м.02.2017 г. В рамките на същия период подсъдимата била
и на медикаментозно лечение. Въпреки влошеното й здравословно състояние
подсъдимата продължила да употребява алкохол, макар и не системно, както и
тютюневи изделия, като пушела по около една кутия цигари на ден.
По молба на свидетеля С. и въз
основа на издадения срещу подсъдимата изпълнителен лист от 05.01.2017 г. било
образувано изпълнително дело № 6/2017 г. по описана ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № *** на
НК, като към 19.10.2017 г. по специалната сметка на съдебния изпълнител, по
повод наложен запор на банковата сметка на подсъдимата, била постъпила единствено
сумата в размер на 145 лв., която обаче представлявала вземане за детски
надбавки, поради което се явява несеквестируема.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът прие за установена след анализа на събраните по делото – писмени
доказателства – жалба от Р.В.С. ***.2017 г., протокол от 22.12.2016 г. по гр.д.
№ 497/2016 г. по описа на РС- гр. Сливница, I-ви състав, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние на подсъдимата Д., протокол за
доброволно предаване от 06.10.2017 г., удостоверение за раждане № ********** от 22.05.2014 г., епикриза на В.Д. от 01.02.2017 г., трудова
книжка на В.Д., писмо изх. № 1029-22-2381#1 от 10.10.2017 г. на НАП, ТП София област, ведно със удостоверение № 22-00051130/10.10.2017
г. за изплатени обезщетения за временна неработоспособност след 01.01.2017 г. и
справка от ПП „Парични обезщетения за безработица“ след 01.01.2017 г., писмо
изх. № 11-02-872/03.10.2017 г. на АВ, писмо изх. № 36-01-51/04.10.2017 г. на ТД
на НАП София област, справка от 18.10.2017 г. от ЧСИ Р.Г.-Ч., рег. № 925 на НК
по изп. д. № 20179250400006, ведно със заявление от Р.С. вх. № 00051/16.01.2017
г. и Изпълнителен лист № 497 от 05.01.2017 г., писмо рег. № 1204р-7470, екз.
2/01.11.2017 г. на ОДМВР София, отдел „Охранителна полиция“, единадесет броя
болнични листове за период от 01.02.2017 г. до 08.12.2017 г., два броя
удостоверения за раждане съответно № 697501/06.10.2004 г. и № 647816/07.04.2006
г., личен картон за лечение с антикоагулант на В.Д. и справка за съдимост;
гласните доказателствени средства – показанията на свидетеля Р. С. и свидетеля К.
Н. (частично).
Този доказателствен материал е
последователен и в цялост непротиворечив, като от същия се установява времето,
мястото, начина и авторството на престъпното деяние.
При изграждане на изводите си,
съдът се позова частично и на показанията на свидетеля Н., като отчете и
заинтересоваността му от изхода на делото предвид близките му интимни отношения
с подсъдимата. Въпреки това съдът възприе показанията на този свидетел в
по-голямата им част, доколкото същите се подкрепят и останалия събран в хода на
делото доказателствен материал. Съдът даде вяра на показанията на свидетеля и в
частта им относно навиците на подсъдимата (обстоятелството, че същата е активен
пушач) и незаинтересоваността й към малолетната и дъщеря Р. С., за
съществуването на която свидетелят е разбрал едва през месец август 2017 г. и
то по повод изрично зададен от него въпрос, а не по инициатива на подсъдимата.
Съдът не даде вяра на показанията на свидетеля в частта им относно
обстоятелствата, касаещи закупуваните от подсъдимата медикаменти, доколкото в
тази им част същите не се подкрепят от каквито и да е писмени доказателства,
доколкото такива не бяха представени в хода на процеса. Следва да се отбележи,
че подсъдимата е била социално и здравно осигурена в процесния период,
доколкото е била трудово ангажирана в „Р.Б.“ ****, като за процесния период е
получава обезщетение за временна неработоспособност. В този смисъл както
доводите на защитата, така и показанията на свидетеля Н., че подсъдимата е
заплащала сама предписаните й лекарствени средства, съдът намира за опит за
изграждане на защитна позиция. За пълнота следва да се посочи, че разлика от
обясненията на подсъдимия, които не слава да се подкрепят, а да се оборват от
събрания в хода на делото доказателствен материал, показанията на всеки
свидетел съдът преценява по вътрешно убеждение и на база представените по
делото доказателства, като в настоящия случай съдебният състав намира, че със
заявеното от него свидетелят Н. се опитва да защити подсъдимата, като не
пресъздава факти, настъпили в обективната действителност.
Съдът, при изграждане на изводите
си, се позова изцяло на показанията на свидетеля С., доколкото същият макар и
заинтересован от изхода на делото изложи последователно, логично и вътрешно
непротиворечиво възприетото от него. Показанията на този свидетел се подкрепят
както от писмените доказателства по делото, така и от показанията на свидетеля Н.,
който е разбрал, че подсъдимата има и още едно дете- дъщеря, едва през месец август
2017 г.
Писмените
доказателства се възприеха изцяло като официални документи, издадени от
компетентни длъжностни лица в кръга на техните функции и по предвидения в
закона ред, респ. като частни диспозитивни документи, съдържащи
изявления на конкретни лица, като от справката за съдимост на подсъдимата
се установява и чистото й съдебно минало.
От правна страна:
При тези факти от правна страна
съдът намира за доказано по несъмнен начин, че подсъдимата В.И.Д. е осъществила
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК, за което й е повдигнато обвинение.
За да е налице съставомерност от обективна страна на
деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо наличието на влязъл в сила съдебен
акт, с който деецът да е осъден да изплаща
издръжка на свой съпруг, възходящ или низходящ, брат или сестра. На следващо
място, деецът следва да не е изплатил най-малко две месечни вноски по
съществуващото задължение. По този начин началният момент, от който деянието се явява съставомерно, е моментът на неплащането на две месечни вноски от
задължението за издръжка. Инкриминираното престъпно деяние по правната си
природа е продължено престъпление, чието изпълнително деяние се осъществява чрез бездействие през инкриминирания период.
Престъплението се явява довършено в момента, в който деецът изпълни
задължението си за издръжка или пък то бъде погасено.
От обективна страна, след като с
протоколно определение от 22.12.2016 г. съдът е одобрил постигната между
подсъдимата и Р.С., в качеството му на законен представител на Р. С., съдебна
спогодба, с която подсъдимата се задължила да заплаща издръжка на своята низходяща-
малолетната й дъщеря Р. С., родена на *** г., считано от 01.01.2017 г. в размер
на по 115,00 лв. месечно, подсъдимата не е изпълнила това свое задължение в
размер на две и повече месечни вноски, а именно единадесет месечни вноски,
възлизащи общо в размер на 1265,00 лв., като не е изплатила нито една от
посочените вноски за периода от 01.01.2017 г. до 30.11.2017 г. включително,
въпреки че обективно е имала възможността да го направи, тъй като е била
трудово ангажирана. Макар че в процесния период подсъдимата е била в отпуск
поради временна неработоспособност, това не я е възпрепятствало обективно да
изпълни задължението си за заплащане на издръжка, доколкото получаваното от нея
обезщетение е било достатъчно, за да подсигури своите нужди и тези на малолетната
си дъщеря.
Съобразявайки гореизложеното
относно съставомерността на деянието, настоящият съдебен състав намери, че в процесния случай,
съгласно влязъл в сила на 30.12.2017 г. съдебен акт,
подсъдимата Д. е била осъдена да плаща на малолетната си дъщеря, чрез нейния баща
и законен представител, месечна издръжка в размер на 115,00 лв. до настъпване на
обстоятелства, водещи до изменение или прекратяване на издръжката (предвид характера на акта, а
именно съдебна спогодба, самата подсъдима се е съгласила с този размер на
издръжката). Следователно,
считано от датата на влизане в сила на това решение, подсъдимиата има качеството на осъдена да плаща издръжка (макар и считано от 01.01.2017 г.), като към инкриминирания период това нейно качество е останало непроменено.
Именно с бездействието си чрез неплащане на
издръжката в посочения период, без да са били налице основания за
прекратяването й, подсъдимата е
осъществила от обективна страна състава на
престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
Деянието е извършено умишлено, при форма на
вината пряк умисъл, тъй като в съзнанието на подсъдимата са били формирани представи, че е осъдена с одобрената от съда и постигната между нея и законния представител на дъщеря
й съдебна спогодба да заплаща
издръжка на своята низходяща, съзнавала е, че не е изпълнил това свое задължение за повече от
два месеца и е целяла
настъпването на общественоопасните последици от деянието си.
Няма доказателства подсъдимата да е била в
обективна невъзможност да плаща издръжката на детето си, същата е в трудоспособна възраст, като през инкриминирания период, макар че е била в отпуск поради временна
неработоспособност, е получавала обезщетение от НОИ, което е било в размер,
позволяващ заплащането на алиментното задължение на подсъдимата. По делото няма
доказателства подсъдимата да е дължала и заплащала други задължения за
издръжка, нито такива, че същата е заплащала сама необходимите й в процесния
период лекарствени средства. Нещо повече, по делото се установи от показанията
на свидетеля Н., че подсъдимата редовно употребява тютюневи изделия, като пуши
по една кутия цигари на ден. Съгласно разпоредбите на Конвенцията за
правата на детето - чл. 27, т. 2, която е ратифицирана от Република България и
е част от вътрешното право, родителите имат първостепенна отговорност да
осигурят в рамките на своите способности и финансови възможности условия за
живот, необходими за развитието на детето. Въпреки
това свое задължение подсъдимата е взела решение да задоволява собствените си
нужди и потребности, при това не тези от първостепенна важност, каквито биха
били лекарствата, а тези за закупуване на тютюневи изделия, които разходи
несъмнено не биха могли да се третират като извинителни за неплащането на
издръжка на малолетното й дете. Нещо повече подсъдимата не само не е заплатила
нито една месечна издръжка, а също така не е положила и никакви грижи за дъщеря
си, въпреки че е имала възможността да го стори, доколкото се установи, че в
процесния период се е виждала с другите си две деца. Недопустимо е родителят да
поставя пред нуждите на детето, които разбира се не са свързани само с
имущественото задължение за заплащане на издръжка, собствените си желания за
задоволяване на личните му потребности, когато е било възможно да се лиши от
тях или поне да ги ограничи. В този смисъл съдът намери, че не се касае до
невъзможност от страна на подсъдимата да заплаща дължимата се на дъщеря й
издръжка, а до съзнателно виновно нейно поведение.
По тези съображения съдът призна В.Д.
за виновна по повдигнатото й обвинение.
По наказанието:
При определяне на наказанието, за което в
разпоредбата на чл. 183, ал.1 НК се предвиждат алтернативни санкции – лишаване
от свобода до една година или пробация, съдът изходи от обществената опасност
на деянието и личната опасност на подсъдимата Д.,
като стигна до
извод, че на подсъдимата следва да бъде наложено наказание „пробация“. Това е така, тъй като задълженията, произтичащи
за нея от пробационните мерки в много по-голяма степен ще повлияят положително
на подсъдимата, като ще я подтикнат към активност в личния и социалния й живот
и към осъзнаване на престъпното си поведение, за да й бъде дадена възможност да
се поправи. Като смекчаващи вината на подсъдимата обстоятелства бяха отчетени
чистото й съдебно минало, влошеното й здравословно състояние през процесния
период и не до там продължителния период на неизпълнение на задължението да
заплаща издръжка. Като отегчаващо отговорността на подсъдимата обстоятелство
беше отчетен фактът, че тя не е полагала каквито и да било грижи за детето си и
фактът, че е предпочела да задоволява личните си потребности, макар и не
неотложни, пред тези на малолетното си дете. Въпреки това съдът при определяне
на наказанието, прецени, че целите по чл. 36 НК следва да се прилагат при
разумен прочит на закона, съобразявайки предимно индивидуалната превенция,
която именно следва да се третира с приоритет. С оглед на горното и
съобразявайки разпоредбата на чл. 54 НК, съдът намери, че наказание „пробация”
с продължителност от 6 месеца, включващо само двете задължителни пробационни мерки,
а именно задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на
подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице, с
периодичност два пъти седмично и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, ще допринесат в най- пълна степен за постигане на превъзпитанието на
дееца, като същевременно не биха й попречили в такава степен, че да не може да
започне да полага труд, за да изпълнява задълженията си към малолетната Р.,
включително тези, свързани с личните отношения родител-дете.
По разноските:
По
делото не са направени разноски, поради което подсъдимата не беше осъдена да
заплаща такива.
Така мотивиран, съдът постанови
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: