Р Е Ш Е Н И Е
№ 104 12.04.2019г. гр. Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на тринадесети март две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Георгиева
Секретар: Красимира Любенова
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Георгиева
административно наказателно дело № 10 по описа за 2019г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „Н.И.” ЕООД с ЕИК*****, със седалище и
адрес на управление:***, представлявано от управителя Огнян Велинов Наков, със съдебен
адрес:*** /чрез адв.И.М. ***/ против Наказателно постановление № 02-0001550
от 11.12.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***, с което на основание чл.414,
ал.3 от Кодекса на труда /КТ/, на дружеството-жалбоподател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда и
петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2 от КТ. Моли се съдът да отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно
и постановено при съществени нарушения на административно-производствените
правила.
В съдебно
заседание за дружеството-жалбоподател се явява процесуалният им представител,
който поддържа жалбата от името на доверителя си. Ангажира гласни
доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ-гр.Бургас оспорва жалбата, като неоснователна и моли съда да
потвърди обжалваното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно. Представя писмени и ангажира гласни доказателства.
Съдът
намира, че жалбата е подадена в законоустановения срок пред надлежната
инстанция от лице, което има правен интерес, поради което е процесуално
допустима.
Като взе
предвид исканията на страните, събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази закона, настоящата инстанция намери за установено от фактическа и
правна страна следното:
При
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство на 13.08.2018г. в
12.15 часа, в обект – хотел-ресторант „Хан Ловна среща”, находящ се в с.Кошарица,
общ.Несебър, стопанисван от „Н.И.” ЕООД с ЕИК*****, инспекторите от ДИТ-Бургас
установили, че дружеството-жалбоподател, в качеството на работодател по смисъла
на §1, т.1 от ДР на КТ, не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето
Нада Стоянова Янева с ЕГН **********, установена в обекта да полага труд, като „кухненски работник”. Нарушението
е установено от Началник отдел БТКД П.Е. при извършена проверка по документи на
17.08.2018г. в ДИТ – гр.Бургас, във връзка с извършената в процесния обект
проверка на 13.08.2018г. За така установеното нарушение, на
дружеството-жалбоподател бил съставен АУАН, въз основа на който било издадено
атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление.
Недоволен
от така издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателя, който е
сезирал съда с жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата
инстанция.
Съдът, в контекста на правомощията
си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно атакуваното
наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на посочените в
жалбата доводи, съобрази следното:
Законът изисква изложените в акта и
наказателното постановление обстоятелства, твърдения и обвинения да бъдат
доказани от актосъставителя, респективно от административно-наказващия орган.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, в рамките на
неговите правомощия. Не се установява наличието на
съществени процесуални нарушения при съставянето на акта, съответно при
издаване на атакуваното наказателно постановление. Изложените в акта за
установяване на административното нарушение фактически констатации съответстват
на тези в издаденото въз основа на него наказателно постановление.
От представените
по делото писмени и гласни доказателства безспорно се установява, че на 13.08.2018г., лицето Нада Стоянова Янева е полагала труд в процесния обект, без
сключен трудов договор в писмена форма. В подкрепа на това са показанията на
актосъставителя Емилов, присъствал при установяване на нарушението. Същият заявява
пред съда, че при извършена рутинна проверка в хотел-ресторант „Хан Ловна
среща” в с.Кошарица, общ.Несебър, при влизане в кухнята, установили лицето Нада
Стоянова Янева да извършва дейности по подготовка на храната в кухнята. Работникът
Янева е потвърдила това обстоятелство и в собственоръчно попълнената от нея
справка по чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.15/, като е посочила месторабота - хан
„Ловна среща”, от дата - 01.06.2018г., като „помощник кухня”, работното й време
и трудовото възнаграждение. В показанията си пред съда, същата сочи, че не е работила
всеки ден в процесния ресторант, а само когато е имало организирани мероприятия
с групи. Относно отразеното в справката възнаграждение в размер на 750 /седемстотин
и петдесет/ лева, свид.Янева заявява, че същото било за целия сезон, през който
е работила в ресторанта, тъй като работела почасово. Относно полагания от Янева
труд в ресторанта, същата сочи, че измивала и подготвяла краставиците, и
доматите за салатите, почиствала, хвърляла боклука, отсервирала. Както в
справката така и прд съда, свид.Янева потвърждава, че е нямала сключен трудов
договор с дружеството-жалбоподател.
При обсъждане на
събрания по делото доказателствен материал, съдът не кредитира представения с
административно-наказателната преписка граждански договор № 1 от 25.05.2018г.
/л.18/. Законът е категоричен и не допуска отклоненения от установените с
императивни норми задължения на работодателя, а именно - да допусне работника
на работното му място, след сключен писмен трудов договор с него. Прибягването до граждански договор /такъв, какъвто е представен
по делото/,
когато с него се цели прикриване на трудово по същността си правоотношение, е недопустимо и това следва от уредената в чл.1, ал.2 от КТ законна фикция, че "отношенията при
предоставянето на работна сила се уреждат само, като трудови правоотношения".
Обстоятелството, че свид.Янева е полагала труд само в определени дни от месеца
не освобождава дружеството-жалбоподател от задължението му да сключи трудов
договор с нея, макар и на друго основание. Гореизложеното налага извода, че жалбоподателят е бил
законосъобразно санкциониран за извършеното от него административно нарушение.
Що се отнася до наложеното на
жалбоподателя административно наказание, съдът като взе предвид, че същото е определено в предвидения от
закона минимум, счита, че съответства на характера и степента на обществена
опасност на извършеното нарушение, като деяние и напълно достатъчно по размер да
съдейства в максимална степен за постигане целите на специалната и генералната
превенции, залегнали в чл.36 от НК.
Мотивиран
от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 02-0001550 от 11.12.2018г. на Директора на Д. „И.п.т.”***,
с което на основание чл.414, ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на „Н.И.” ЕООД с
ЕИК*****, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя
Огнян Велинов Наков, със съдебен адрес:*** /чрез адв.И.М. ***/, е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 /хиляда
и петстотин/ лева, за административно нарушение на чл.62, ал.1 вр. чл.1, ал.2
от КТ.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: