№ 25380
гр. София, 29.09.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Частно гражданско дело № 20211110162177 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Подадена е молба с вх. № 128965/2022 г. от процесуалния представител на длъжника
с искане за допълване в частта за разноските на Определение № 12750/19.05.2022 г., с което
Заповедта по чл. 410 ГПК е обезсилена, като бъде присъдено на адв. Б. адвокатско
възнаграждение в размер на 400 лв. съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е подадено становище от заявителя, в което възразява
срещу искането. Счита, че съдът по своя преценка следва да определи размера на
адвокатското възнаграждение на процесуалния представител, без да е обвързан от чл. 7 от
Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с оглед
липсата на правна и фактическа сложност на извършените в заповедното производство
действия – единствено подаване на бланкетно възражение по чл. 414 ГПК.
Съдът намира, че искането по чл. 248, ал. 1 ГПК е направено в законоустановения
срок, поради което е допустимо.
По същество молбата е частично основателна по следните съображения:
С Определение № 12750/19.05.2022 г. е обезсилена издадената по делото Заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, но съдът е пропуснал да се произнесе по претенцията за
присъждане на адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на длъжника на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, каквато е била заявена с възражението по чл. 414 ГПК. Този
пропуск следва да бъде отстранен по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК.
Щом в резултат на упражненото от длъжника право на възражение срещу издадената
Заповед се е стигнало до нейното обезсилване поради непредявяване на иск и до
прекратяване на производството, налице е акт, с който делото приключва в съответната
инстанция, поради което и на основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по
искането за разноски, а съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право на разноски и при
1
прекратяване на делото, какъвто именно е настоящият случай. Ето защо съдът намира, че на
длъжника се дължат разноски за заповедното производство, след като осъществената от него
защита срещу Заповедта, макар и чрез формално средство – подаване на възражение, се е
оказала ефективна.
На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв дължимото на процесуалния
представител на длъжника адвокатското възнаграждение следва да бъде определено
съгласно чл. 7, ал. 7 вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и възлиза на минимума от 300 лв. Доводите на длъжника, че
съдът не е обвързан от установения минимален размер, са неоснователни /в този смисъл –
Определение № 28/21.01.2022 г. по ч. т. д. № 2347/2021 г. на ВКС, II ТО, и Определение №
109/15.03.2022 г. по ч. т. д. № 302/2022 г. на ВКС, II ТО/.
По изложените съображения молбата за допълване на определението в частта за
разноските е частично основателна – за сумата от 300 лв., а в частта, с която се претендира
по-голямо адвокатско възнаграждение, следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА в частта за разноските Определение № 12750/19.05.2022 г.,
постановено по ч. гр. д. № 62177/2021 г. по описа на СРС, 85 състав, като ОСЪЖДА
ФИРМА, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: АДРЕС, да заплати на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗАдв на адв. К.И. Б., ЕГН **********, със съдебен адрес: АДРЕС, сумата от
300 лв. – адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на длъжника Е. К.
Б..
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 128965/2022 г. в останалата й част.
Определението подлежи на обжалване пред СГС в 1-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2