Р
Е Ш Е Н И Е
№1666/5.10.2022г.
гр.
Пловдив, 05.10.2022
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд –
Пловдив, XXV състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети септември,
две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ
ЗЛАТАНОВА
при секретаря СТАНКА
ЖУРНАЛОВА, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм.
д. № 840 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.156 и следв. от ДОПК.
Образувано е по жалба на „Тео Европа“
ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес: гр. Пловдив,
ул. „Никола Карев“ № 49, ет.6, ап.31, против
Ревизионен акт № Р-16001621003744-091-001/19.01.2022 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 115/17.03.2022 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с който допълнително са установени задължения за корпоративен
данък за 2016 г. в размер на 29 496,51лв. и лихви – 12 373,14лв.
Жалбоподателя оспорва констатациите на
приходната администрация изцяло и моли да се отмени ревизионния акт. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- Директор на
дирекция “ОДОП” – Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Б., оспорва същата като неоснователна и недоказана.
Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения ревизионен акт.
Претендира се юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като разгледа възраженията
на двете страни и след преценка на събраните по делото доказателства, намери за
установено следното:
Ревизията е повторна. Възложена е във
връзка с решение № 291/2021г. на директор на дирекция „ОДОП“, с което е отменен
предходен ревизионен акт, като са дадени указания за съобразяване с изводите по
влязло в сила съдебно решение по адм.д.№ 897/2020г.,
с което е отменен РА по отношение на същото задължено лице за предходен период
при сходни фактически установявания.
В настоящото производство няма
възражения относно спазването на административнопроизводствените
правила при провеждане на ревизията. Такива не се и установяват, поради което и
не са налице процесуални основания за отмяна на обжалвания акт.
Като обстоятелства органите по приходите
са установили, че за ревизирания период – 2016 г., „Тео Европа“ ЕООД е
осъществявало единствено търговия на едро с внесени от Република Турция стоки за широко потребление: бебешки дрехи,
колани от изкуствена кожа, блузи, халати за баня, покривки за легло, пантолони, рокли, якета плат, трико, клин трикотажен, гащи,
пластмасови закачалки, портмонета, спално бельо, ризи, обувки, елеци, чехли,
плат синтетика, шивашки материали, хавлиени кърпи и
др. Вносът на стоките е осъществяван от Турция чрез митница Ипсала
в Гърция, след което, за своя сметка,
дружеството транспортира стоката до България и я продава на вътрешния пазар,
като вносът е оформен в Гърция, респ. впоследствие са извършени вътреобщностни придобивания и са съставяни протоколи по
чл.117 ал.1 т.1 от ЗДДС.
На основание чл.25 от СИДДО между
България и Турция, до компетентните данъчни органи Турция е отправено
запитване, касаещо цитираните в РД/РА турски
дружества, с оглед установяване на обстоятелства от значение за определянето на
задълженията за данъци на РЛ. Според ревизиращите органи, установено е
основание за корекция на счетоводния финансов резултат на ревизираното
дружество за 2016 г. по отношение на извършени доставки от GHL LOJISTIK TEKSTIL SANAYI VE DIS TICARET LTD SIRKETI, FORMTEKS KONFEKSION
ITHALAT IHRACAT SANAYI VE TICARET LTD SIKRETI, REMUS DIS TICARET INSAAT TURIZM
AKARYAKIT PAZARLAMA SANAYI TICARET LIMITED SIRKETI,
което е в резултат на получения отговор от данъчната администрация на Турция.
От окончателния отговор е установено, че турските данъчни власти са извършили
проверка на счетоводните регистри и друга търговска документация на дружествата,
при което е установено, че декларираният износ е фиктивен, а издадените
документи – проформа фактури, са фалшиви. Въз основа
на това е прието, че са налице счетоводни документи с невярно съдържание и е
изпратено уведомление по чл.124 от ДОПК. Отговор не е постъпил.
Установено е от ревизиращия екип,че
фактурите са намерили отражение по дебита на сметка 304-Стоки в съответния
месец. При проверка на първичните и вторичните счетоводни документи е
установено,че стоките са обект на последваща
реализация, като сметка 304-Стоки в началото на 2016г. е с нулево салдо и в
края на периода е с крайно салдо в размер на 3 210,74лв. Така, почти
цялата стока през 2016 г. е реализирана на вътрешния пазар.
Оспорено е от ревизиращия екип, че
именно турските дружества са доставчици на стоките по процесните
инвойси. Прието е, че липсват доказателства стоките
да са придобити точно от посочените доставчици, като не се оспорва
придобиването и последващото реализиране на стоките,
а се оспорва изписаната отчетна стойност.
Като е направен анализ по реда на
чл.122,ал.2 от ДОПК, е прието,че обследваните стоки са реализирани по цени с
обичайна средна надценка за подобна дейност на територията на регион гр.Пловдив.
Определен е среден процент 37,3%.
Прилагайки така изведения процент на
надценка е извършен разчет по отношение на обследваните стоки. Декларирани са
приходи от продажба на стоки в размер на 2598509,61, колкото са и установени
при ревизията, като за обследваните стоки те са в размер на 2239109,75лв.
Отчетната стойност на продадените стоки е декларирана в размер на 2231961,94, а
при ревизията е установена в размер на 1939517,04, като за обследваните стоки е
в размер на 16030815,56. Средната надценка, използвана от ревизираното лице е
16,42%,а от ревизиращия екип е 33,98лв., като за спорните стоки е 37,3%.
На база на тези констатации е прието, че
тъй като полагащата се отчетна стойност на продадените стоки е 1939517,04,а не
колкото е декларирана 2231961,94, данъчната основа за облагане с корпоративен
данък е 387661,16 и съответно данъкът за 2016 г. е 38 766,11. При
деклариран и внесен данък 9269,60, допълнителните задължения са определени в
размер на 29 496,51лв.
За да потвърди ревизионния акт в хода на
административното обжалване, в решението си директорът на дирекция „ОДОП“ е
приел,че провеждането на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК е правилно,тъй
като са налице достатъчно доказателства за наличие на отразени в счетоводството
на ревизираното лице документи с невярно съдържание относно отчетната стойност
на спорните стоки, поради което са налице хипотезите на чл.122,ал.1,т.3 и т.4
от ДОПК. Позовал се е на обмена на информация по реда на СИДДО от турските
данъчни власти. От тук, предвид презумпцията на чл.124 от ДОПК, е мотивирал,че не
са налице надлежни първични счетоводни документи по смисъла на чл.6 от ЗСч. , а
използвания от ревизиращия екип аналог за определяне на основата за облагане е съобразен
с материалния закон.
Изводите на приходната администрация са
правилни в частта, в която се приема, че ревизията следва да се бъде проведена
по реда на чл.122 от ДОПК. С оглед на получената информация по реда на СИДДО с
република Турция, видно от писмо на лист 187 от делото, за ревизиращия екип са
били налице достатъчно основания за провеждане на ревизията по избрания ред на
чл.122 от ДОПК. От тук, при доказателствена тежест за ревизираното лице, в хода на
ревизионното производство и в хода на съдебното производство по никакъв начин
не се опровергават констатациите относно придобитите стоки. Налице е достатъчно
обосновано съмнение за това,че въпросните стоки не са придобити от посочените
турски дружества.
След като е установено, че стоките, фактурирани от турските
доставчици са на обща стойност 1923260,46лв., направен е анализ на
представените оборотна ведомост и отчетни регистри, приходната администрация
приема,че облагането следва да се извърши, като не се признае декларираната
отчетна стойност на продадените стоки, а се определи нова такава на база на
прихода от продажбите,който не се спори и въз основа на среден процент надценка,
определен в размер на 37,3%. Мотивирано е,че според чл.26,т.2 от ЗКПО за
данъчни цели не се признават разходи, които не са документално обосновани, а
според чл.10 от същия закон счетоводен разход се признава за данъчни цели,
когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ.
Изводите и подходът е правилен, но
неправилно е определен процентът на надценка. Тук, съдът кредитира заключението
на вещото лице по допуснатата в хода на настоящото производство ССЕ, според
което средният процент надценка следва да е 23,37%. Видно от експертното
заключение е,че при формиране на начета по РД, от отчетната стойност на всички
продадени стоки в размер на 2 231 961,94лв. е извадена стойността на
непризнатите доставки от Турция в размер на 1 923 260,46лв. и така е
определена отчетната стойност на останалите неспорни доставки в размер на
308 701,48лв. Със среден процент надценка на ревизираното дружество от
16,42% е намерена стойността на приходите от неспорните доставки, а за спорните
е определен приход в размер на 2 239 109,75лв. при среден процент
надценка 37,3%. Завишението на отчетната стойност е с 292 444,90лв.
За да определи различен от този на
ревизиращия екип процент на надценка, вещото лице е направило справка в ТД
Митница Пловдив за дружествата,които през 2016г. са внасяли стоки със същите
митнически тарифни кодове. Проверени са пет дружества, описани подробно в
експертизата,като за определянето на осреднената надценка вещото лице се е
мотивирало,че Наредба Н - 9/14.08.2006г. за реда и начините за прилагане на
методите за определяне на пазарни цени не е приложима, тъй като в случая не се
търси конкретна пазарна цена. Впрочем, наредбата не е прилагана и от
ревизиращия екип,видно от ревизионния доклад. Определеният с експертизата
процент на надценка е 23,37%. Възражението,че в заключението на вещото лице са
използвани само 5 дружества,а в РД са 16 дружества, съдът намира за
неоснователно, тъй като за въпросните 5 дружества изрично се посочва,че за
същия период са извършвали внос на същите стоки, докато в РД не се уточнява
дали се касае за внос или търговия с такива стоки, но без внос, което именно е
определящо и за по-ниската отчетна стойност на стоките от същия вид. В този
смисъл, констатациите на вещото лице съдът намира за по-убедителни. Така, при
среден процент надценка от 23,37, полагащата се отчетна стойност на продадените
от ревизираното лице за 2016г. стоки ще е 2123656,29, съответно данъчната
основа – 203521,91. Дължимият корпоративен данък е 20352,19 и при внесен
9269,60лв., размерът на допълнителните задължения ще е 11 082,59лв.,
вместо определения 29 496,51лв. Съответно, дължимите
лихви за просрочие, на база на експертното
заключение, ще са 5403,20лв.
Ето защо ще следва да се измени
обжалвания ревизионен акт в посока на намаляване размера на установените
задължения на база на събраните в хода на съдебното производство доказателства
и като се приема,че са налице предпоставките за провеждане на ревизията по
особения ред на чл.122 от ДОПК.
При този изход на спора и предвид
претенциите на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че
такива се следват по съразмерност и на двете страни.
В полза на жалбоподателя, съгласно
представения списък на разноските същите са в размер на 2250лв. или съразмерно
на частта, с която ще се намали размерът на задълженията,а именно от 41869,65
на 16485.79лв. или разлика от 25 383,86лв., размерът на разноските по
съразмерност е 1364лв.
В полза на приходната администрация,
според правилото на чл.8, ал.1,т.4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимото юрисконсултско възнаграждение е 1786лв. Съразмерно на
частта от задълженията, която се приема за установена, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 703лв.
Водим
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Ревизионен акт № Р-16001621003744-091-001/19.01.2022 г., издаден от орган по
приходите при ТД на НАП – гр. Пловдив, потвърден с Решение № 115/17.03.2022 г.
на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив
при ЦУ на НАП, с който по отношение на „Тео Европа“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес: гр. Пловдив, ул. „Никола Карев“ № 49, ет.6, ап.31, допълнително са установени
задължения за корпоративен данък за 2016 г. и лихви за просрочие,
като НАМАЛЯВА определените задължения за
корпоративен данък за 2016г. от 29 496,51лв. на 11 082,59лв. и за лихви от 12 373,14лв. на 5403,20лв.
ОСЪЖДА
Национална агенция за приходите да заплати на „Тео Европа“ ЕООД, ЕИК *********,
седалище гр. Пловдив сумата от 1364 /
хиляда триста шестдесет и четири/ лева разноски.
ОСЪЖДА
„Тео Европа“ ЕООД, ЕИК по булстат *********, с адрес:
гр. Пловдив, ул. „Никола Карев“ № 49, ет.6, ап.31, да
заплати на Национална агенция за приходите сумата от 703/седемстотин и три/
лева юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Р България в
14-дневен срок от съобщаването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: