Определение по дело №576/2024 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 107, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр).

Образувано е по жалба на В. Г. Д. от гр. Казанлък, подадена чрез пълномощник – адв. Н. Т. от Адвокатска колегия Стара Загора, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № РД-14-1898 от 25.04.2024 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, с която на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр по отношение на В. Г. Д. се прилага принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 106а, ал. 1, т. 7, б. „а“ и ал. 2, т. 6 от ЗАвтПр – временно отнемане на Удостоверение на водач на лек таксиметров автомобил, серия ВТ, № 070680, за срок от една година. От фактическа страна прилагането на ПАМ се основава на обстоятелството, че на 25.04.2024 г. в гр. Крън на кръстовището на улиците „Цвятко Радойнов“ и „Бузлуджа“ жалбоподателят е извършвал като водач таксиметров превоз на пътничка – С. Д. Ш., с лек таксиметров автомобил, негова собственост – „Опел“ с рег. № [рег. номер], включен в Списък към Удостоверение за регистрация за извършване на таксиметров превоз на „ВИЛ ТАКСИ“ ООД – № 10748 от 13.05.2013 г., преведен в работен режим с открит знак „ТАКСИ“, без табела „НЕ РАБОТИ“, като водачът не е включил таксиметровия апарат № ЕС028629 с фискална памет № 46095629 в режим на регистриране на превоза.

В жалбата е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта до приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт. Жалбоподателят твърди, че отскоро е пенсионер с минимална пенсия – 523,04 лв., и му се налагало да продължава да работи като таксиметров шофьор, за да издържа семейството си и да се грижи за майка си, която посещавал всяка събота и неделя, тъй като била на 86 години и живеела сама в с. Помощник, община Гълъбово, поради което, ако останел без работа за цяла година, нямал да има възможност да подпомага финансово семейството си и да се грижи възрастната си майка. В подкрепа на твърденията си прилага към жалбата удостоверение за раждането си, видно от което майка му е родена на 31.07.1938 г., и разпореждане за отпуснатата му на 20.03.2024 г. пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 523,04 лв., считано от 22.12.2023 г.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на оспорената заповед е неоснователно.

Оспорената заповед е от категорията административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл. 166, ал. 1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта е издадена на основание чл. 107, ал. 1 от ЗАвтПр за прилагане на ПАМ по чл. 106а от ЗАвтПр и съгласно чл. 107, ал. 3 от ЗАвтПр обжалването й не спира изпълнението на приложената с нея административна мярка. В ЗАвтПр не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт, поради което (при липса на регламентирани в ЗАвтПр материалноправни предпоставки) следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл. 166, ал. 4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл. 166, ал. 2 от АПК – когато предварителното изпълнение може да му причини значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства – които са се осъществили след издаването на акта, каквито в случая не са налице – представеното разпореждане за отпускане на пенсия предходжда издаването на ЗППАМ. Отделно от това следва да бъде посочено, че:

приложената ПАМ лишава жалбоподателя от възможността да извършва таксиметров превоз на пътници, но не го лишава от възможността да ползва, в т. ч. и да управлява автомобила си – същият не е иззет, нито е иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство, т. е. не е лишен от възможността да посещава майка си, ако и тя да живее в друго населено място;

отпуснатата на жалбоподателя пенсия означава, че същият не е лишен от доходи за издръжката си, т. е. приложената ПАМ само ограничава възможността му за допълнителни доходи – като таксиметров шофьор;

жалбоподателят не ангажира доказателства за доходите на майка си и на останалите членове на семейството му, за това, че майка му живее в различно населено място и нямай друг освен него, който да се грижи за нея.

Следователно в случая възможността за настъпването на значителни или на трудно поправими вреди е обоснована с обстоятелства, които не са нови по смисъла на чл. 166, ал. 2, изречение второ от АПК и за които при това не са не са представени достатъчно убедителни доказателства. Налице са само твърдения за такива вреди.

С оглед на изложеното и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси, от една страна, и правата и интересите на оспорващия, засегнати или които евентуално биха могли да бъдат накърнени от това изпълнение, от друга страна, съдът намира, че искането за спиране на изпълнението на оспорената заповед е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

Водим от горните мотиви, съдът на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 и ал. 3 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗАвтПр

О П Р Е Д Е Л И :

ОТХВЪРЛЯ искането на В. Г. Д., [ЕГН], с адрес гр. Казанлък, ул. „Цар Петър“ № 6, за спиране на изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1898 от 25.04.2024 г., издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. Стара Загора, до приключване на производството по делото с окончателен съдебен акт.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.