Р Е Ш Е Н И Е
№..........
гр. Варна, .12.2021
г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Варненският административен съд, ІІІ тричленен състав, в
публично заседание на втори декември две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА НЕДЕВА
ИСКРЕНА
ДИМИТРОВА
при секретаря Камелия Александрова и в присъствието на
прокурора от ВОП Силвиян Иванов, като
разгледа докладваното от съдията Ганчева к. адм. дело № 2427 по описа на
Административен съд – Варна за 2021 година, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 70 - 73, във вр. с чл. 84 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН),
във вр. с чл. 419 и сл. от
Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
Образувано е по касационна жалба на Община Варна, чрез
юрисконсулт Г. против решение № 260114/15.09.2020 г., постановено
по НАХД № 2701/2020 год. по описа на ВРС, с което е отменено НП №
122/11.06.2020 г. на Зам. Кмета на Община Варна, с което на М.В.В. на осн. чл. 33 ал.3, вр. чл. 67 ал.3 от Наредба
за обществения ред на Община Варна е наложено административно наказание глоба в
размер на 50 лв. В жалбата се поддържа, че решението е незаконосъобразно,
налице е съществено противоречие между мотивите и диспозитива на акта. По
изложените доводи моли да се отмени решението и да се потвърди НП като правилно
и законосъобразно.
Ответника по касационната жалба, чрез процесуалния си
представител счита жалбата за
недопустима, подадена след законоустановения срок. В алтернативност сочи, че действително е налице противоречие
между мотиви и диспозитив на съдебния акт, налице е съществено процесуално
нарушение, което налага отмяна на решението.
Депозирана е и частна жалба от М.В.В. против определение № 260504/12.03.2021 г., постановено по НАХД №
2701/2020 г. по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на В. за изменение на решението в частта за
разноските. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно,
постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. С решение №
260114/2020 г. съдът е отменил НП № 122/2020 г., поради което на осн. чл. 63д
ал.1 от ЗАНН В. има право на разноски, които макар и своевременно претендирани
не са присъдени от ВРС. Моли да се
отмени определението и да се присъдят сторените по делото разноски.
Ответника по частната жалба не изразява становище.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура счита, че
решението е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, налице е пълно противоречие между мотивите и диспозитива на акта,
което препятства възможността да бъде установена действителната воля на съда.
Моли да се отмени решението и определението и делото да се върне за ново
разглеждане.
След преценка на изложените от страните доводи и
извършената по реда на чл. 218 от АПК
проверка, съдът намира жалбата за процесуално допустима. Съдът не споделя
доводите на В. за просрочие на касационната жалба. Видно от приложената по
делото призовка решение № № 260114/15.09.2020 г. е съобщено на Община Варна на
24.09.2020 г. На 6.10.2020 г. е
депозирано искане за поправка на постановен съдебен акт на осн. чл. 63 ал.1 от ЗАНН вр.чл. 175 от АПК. Депозираното искане е оставено без движение, като е
дадена възможност на Община Варна да уточни дали депозираното искане е
касационна жалба срещу постановения съдебен акт. С уточняваща молба от
20.10.2020 г. Община Варна е посочила, че искането е касационна жалба и моли
решението на ВРС да се отмени като постановено при допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. По изложените доводи съдът приема, че касационната жалба е
подадена в срок от надлежна страна, против подлежащ на касационен контрол
съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
Производството пред ВРС е
образувано по жалба на М.В.В. против НП № 122/2020 г. от 11.06.2020 г. на Зам.
Кмета на Община Варна, с което на В. е наложена глоба в размер на 50 лв., за
извършено нарушение на чл. 33 ал.3 от Наредба за обществения ред на Община
Варна. Въззивният съд е приел от
фактическа страна следното: на 18.05.2020 г. В. управлявал бетоновоз с ДК№ ****
по бул. „В.Л.“, в гр. Варна, в 16.50 ч. водачът бил спрян за проверка, като му
бил поискано копие от заверен маршрут, издаден от общината за осъществявания от
него превоз. В. не разполагал с такъв за
преминаване по посочения булевард. За констатираното нарушение бил съставен
АУАН, а на 11.06.2020 г. било издадено и НП. ВРС приел, че от събраните по
делото доказателства по безспорен начин е установено вмененото на В. нарушение.
ВРС е преценил, че при издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното
постановление е издадено от компетентен орган, в предвидения от закона срок.
Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, като позволява на
санкционираното лице да разбере извършването на какво нарушение му е вменено и
да организира адекватно защитата си. В
обобщение ВРС е приел, че наказващият
орган правилно е констатирал наличието на процесното административно нарушение;
надлежно е издирил приложимия закон, като е наложил законосъобразно
наказание, при спазване на изискванията
на ЗАНН, преценил е, че не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. При тези
мотиви ВРС е отмени оспореното НП.
В касираният акт е налице сериозно
противоречие между изложените мотиви и неговият диспозитив. В мотивите е
прието, че при издаване на НП не са допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, поради което
искането за отмяна на НП се явява неоснователно, но въпреки това с диспозитива НП е отменено.
Съдебното решение
представлява комплекс от две безусловно необходими и взаимообвързани части -
мотиви и диспозитив. Мотивите са писмени съображения на съда, обхващащи
преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи, въз
основа на които съдът е стигнал до своето решение. Мотивите са отправна точка
за преценка на законосъобразността и правилността на констатациите и изводите
на съда. За това, макар и кратки, те следва да дават конкретен отговор на
всички повдигнати в производството спорни въпроси. В константната съдебна
практика се приема, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено нарушение
на процесуалните правила и се явява безспорно основание за отмяна на опорочения
съдебен акт. В случая липсва единство между изложените мотиви и диспозитива на
решението. По изложените доводи решението следва да бъде отменено и делото
върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд.
По депозирана частна
касационна жалба съдът прецени следното:
Искането за присъждане на
разноски има акцесорен характер и е пряко обвързано с изхода на възникналия
спор. Предвид отмяната на съдебното
решение следва да се отмени и определение
№ 260504/12.03.2021 г., с което е
оставена без уважение молбата на В. за
изменение на решението в частта за разноските, като при новото разглеждане на
делото въззивния съд следва да се произнесе и по направеното искане за
присъждане на разноски.
По изложените съображения
на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, настоящият
касационен състав на Административен съд-Варна,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260114/15.09.2020 г., постановено по НАХД № 2701/2020
год. по описа на ВРС, с което е отменено НП № 122/11.06.2020 г. на Зам. Кмета
на Община Варна, с което на М.В.В. на
осн. чл. 33 ал.3, вр. чл. 67 ал.3 от Наредба за обществения ред е наложено
административно наказание глоба в размер на 50 лв.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане
от друг състав на същия съд.
ОТМЕНЯ определение № 260504/12.03.2021 г., постановено по НАХД
№ 2701/2020 г., по описа на ВРС, с което е оставена без уважение молбата на В. за изменение на решението в частта за
разноските.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: