мотиви
към присъда № 187 от 25.10.2017г. по н.о.х.д. № 4918/ 2017г. по описа на Районен съд –гр.Бургас
Производството
по делото е образувано по повод обвинителния акт на Районна
прокуратура–гр.Бургас, съдържащ обвинение за престъпление по чл.343, ал.3,
б.„а”, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 и
чл.119, ал.1 от ЗДвП срещу Г.Й.Г. с ЕГН **********.
При предварителното изслушване подсъдимият не оспорва
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и не желае да се
събират доказателства за тези факти по реда на по чл.371, т.2 от НПК.
На основание чл.372, ал.4 от НПК в съдебно
заседание съдът е обявил, че ще се ползва от самопризнанията на подсъдимия при
постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите изложени в
обвинителния акт, след като е установил, че самопризнанието на подсъдимия се
подкрепя от събраните доказателства.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура-Бургас поддържа
обвинението. Счита за безспорно установено, че от обективна и субективна страна
подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл.343, ал.3, б.„а”, вр.
чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП. Моли съда да признае подсъдимия за виновен, като на основание чл.78а от НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание
глоба в размер на минимума, както и лишаване от право да управлява моторно
превозно средство за срок от 8 месеца.
Повереникът на конституирания частен обвинител И.Д.М. ЕГН **********
поддържа обвинението. По отношение приложението на чл.78а от НК и
индивидуализацията на наказанията изразява съгласие със становището на
държавното обвинение.
Защитникът на подсъдимия моли съда да
приложи чл.78а от НК по отношение на подсъдимия, тъй като са налице законовите
предпоставки за това. Моли наказанието глоба да бъде наложено в минимален
размер, а лишаването от право да управлява моторно превозно средство да бъде
също за минимален срок, като сочи, че подсъдимият единствен полага грижи за
възрастната си болна майка.
Подсъдимият разбира обвинението, признава
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Признава
безусловно вината си. Моли съда наказанието лишаване от право да управлява
моторно превозно средство да бъде наложено за по-малък срок, тъй като се грижи
за болната си майка и понякога упражнява таксиметрова дейност.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна
следното :
Подсъдимият Г.Й.Г. притежава свидетелство за управление на моторно
превозно средство, издадено на 23.03.2015г., № *********, валидно до
23.03.2015г.. Същият работел като таксиметров шофьор от 1988г.. От началото на
2015г. ползвал под наем таксиметров автомобил от фирма „* *“ ЕООД, марка „* *“,
peг.№ ********* за да извършва таксиметрова дейност. Подсъдимият извършвал
таксиметрови превози само вечерно време.
На 14.09.2015г., Г.Г. започнал
работа с таксиметровия автомобил около 22.00 часа, като направил няколко курса.
След като оставил клиент в ж.к.“*“ около 23.50 часа се насочил към центъра на
града, движейки се по бул.“***“ достигайки до ул.“*“.
По същото време пешеходецът
И.Д.М. *** и предприел пресичане по пешеходната пътека, напречно на бул.“* *“.
В този момент подсъдимият Г. предприел маневра завиване наляво в посока центъра
на града, докато пешеходецът М. се придвижвал по лявата лента в посока също към
центъра на града. Когато навлязъл в дясната лента за движение към центъра,
подсъдимият Г. ударил с предната част на автомобила пресичащият пешеходец. От
удара И.М. се качил на капака на автомобила, главата достигнала предното
обзорно стъкло, а тялото било преметнато върху тавана.
Според обстоятелствата,
отразени в извършения оглед на местопроизшествие / л.4-8/, кръстовището на
бул.“* *“ и ул.“*“ в посока централна градска част е регулирано със светофарна
уредба, която е била в режим на жълта мигаща светлина. Лентите за движение в
посока центъра са две на брой, а местопроизшествието се намира в дясна лента за
движение към центъра. Напречно на пътното платно, обхващащо двете ленти за
движение посока центъра, се намира пешеходна пътека от две прекъснати успоредни
линии- М.8.2, предназначени за пресичане на бул.“* *“ към „МБАЛ – Бургас“ и
обратно към ул. „*“.
Според заключението на вещото
лице по назначената автотехническа експертиза /л.37 и сл./, преди
произшествието водачът Г. извършил ляв завой от „МБАЛ-Бургас“ към центъра на
града по бул.“* *“. Преди да навлезе по булеварда, пропуснал няколко автомобила
и от състояние на покой, с ускорително движение достигнал мястото на удара.
Поради липсата на оставени спирачни следи, вещото лице е изразило мнение, че
водачът не е спирал аварийно нито преди, нито след удара. Спирането е било
служебно. Скоростта на автомобила към момента на удара е изчислена в три
варианта, като вещото лице е приело, че непосредствено преди пътнотранспортното
произшествие и в момента на удара, скоростта на движение на лекия автомобил
„*****“, peг.№ ******** е била около 60 км/час. Опасната
зона за спиране на автомобила, при движението му при посочената скорост, е
изчислена на 37 метра и се изминава за около 3,3 секунди. Вещото лице е
определило и опасната зона за спиране от 50 км/час. В този случай тя е 29 метра
и се изминава за около 2,9 секунди.
Според автотехническия
експерт, от потеглянето на автомобила до мястото на удара, таксиметровия
автомобил е изминал 29 метра, отчетено от мащабната скица със средна скорост 30
км/час за 3,5 секунди. За същото време пешеходецът изминал със скорост при
движение със спокоен ход 4,4 км/час. Когато таксиметровият автомобил навлязъл
по бул.“* *“ извършвайки маневра завиване
наляво, той отстоял на около 29 метра от мястото на удара, а пешеходецът
бил на около 4,2 метра от мястото на удара. Той вече бил пресякъл трите ленти
за движение към хотел „*“ и се движел в лявата лента в посока към центъра на
града. В този момент автомобилът не можел да освети пешеходеца с фаровете си и
още не е възникнала опасната ситуация. В конкретния случай, според вещото лице
опасността е възникнала, когато автомобилът подминал разделителния остров и се
насочил към дясната лента за движение към център. Посочените причини водачът да
не забележи пресичащия пешеходец са от субективен характер. Експертът изразява
становище, че произшествието би било предотвратимо, ако подсъдимият Г. е
управлявал автомобила със средна скорост, не по-висока от 28 км/час. Тогава той
би имал техническа възможност да спре преди мястото на удара. Произшествието би
било предотвратимо и при условие, че водачът беше пропуснал пресичащия
пешеходец по пешеходната пътека при извършване маневра завиване наляво.
В резултат на така
настъпилото произшествие пешеходецът И.Д.М. е получил контузия на главата с
контузия на мозък и дискретен субарахноидален кръвоизлив, които
вещото лице по назначената съдебномедицинска експертиза /л.61/ определя като
разстройство на здравето, временно опасно за живота. Установени са още контузия
на бял дроб, което увреждане също се квалифицира като разстройство на здравето,
временно опасно за живота, счупвания на дясната лопатка, което води до трайно затруднение
движението на дясна ръка за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; на десен антебрахинум, довело до трайно
затруднение движението на десен горен крайник за срок от около 5-6 месеца при
обичаен ход на оздравителния процес; на фибулата /малкия пищял/ на десен долен
крайник без разместване на фрагментите, което води до трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок от 1,5 – 2 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес; на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение
движението на същия за срок от 7-8 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; на дясна скочна /талус/ кост, което води до трайно затруднение
движението на десен крайник за срок от около 4-5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес. Вещото лице уточнява също, че от рентгеновите изследвания
се установява и фрактура на втора стъпална кост на десен долен крайник. Според
съдебномедицинския експерт всички описани увреждания отговарят да са получени
от удар с твърди тъпи предмети с ограничена повърхност с последващо качване на
тавана на автомобила и падане на неравен терен и се квалифицират като средна
телесна повреда.
Причинената на пешеходеца
средна телесна повреда, изразяваща се в описаните по-горе увреждания, е
резултат от поведението на подсъдимия Г.Г., като водач на лек автомобил „* *“, peг.№ *****, който
нарушил правилата за движение, визирани в Закона за
движението по пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”; чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, като намали скоростта или
спре.” и като не съобразил скоростта на движение с характера и
интензивността на движението на автомобили и пешеходци и приближавайки към
пешеходна пътека М 8.2 не е спрял, за да пропусне преминаващия по нея пешеходец
И.Д.М..
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя по безспорен и
категоричен начин от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, обективирани в протоколи за разпити на свидетелите И.М., Р.М.,
Х.Н., Д.Ч., Н.Н., заключенията на извършените автотехническа експертиза и
съдебномедицинска експертиза, протокола за оглед на местопроизшествие,
останалите материали по досъдебното производство и самопризнанието на
подсъдимия. Доказателствата
са събрани съобразно предвидените в НПК способи и според съда, цялата доказателствена съвкупност води до категоричен извод, че подсъдимият Г. е осъществил от обективна страна състава на
престъплението по
чл.343, ал.3, б.„а”, вр. чл.343, ал.1, б.„б”, вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.
чл.20, ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, като на 14.09.2015г., около 23.50 часа в
гр.Бургас, на бул.„* *” в посока към хотел „*”, на пешеходна пътека, при управление
на моторно превозно средство, като водач на лек автомобил марка „****”, peг. №
*******, нарушил правилата за движение, визирани в Закона за движението по
пътищата, а именно: чл.20, ал.2 от ЗДвП „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението”; чл.119, ал.1 от ЗДвП – „При
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство
е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре.” и като не съобразил скоростта
на движение с характера и интензивността на движението на автомобили и
пешеходци и приближавайки към пешеходна пътека М 8.2 не е спрял, за да пропусне
преминаващия по нея пешеходец И.Д.М., ЕГН ********** ***, при което допуснал
пътнотранспортно произшествие с пешеходеца и по непредпазливост му причинил
средна телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата с контузия на мозък
и дискретен субарахноидален кръвоизлив и контузия на белия дроб, като тези
увреждания се квалифицират като разстройство на здравето, временно опасно за
живота; счупване на дясна лопатка, довело до трайно затруднение движението на
дясна ръка за срок от около 2-3 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
счупване на десен антебрахинум, довело до трайно затруднение движението на
десен горен крайник за срок от около 5-6 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; счупване на фибулата /малкия пищял/ на десен долен крайник без
разместване на фрагментите, довело до трайно затруднение движението на десен
долен крайник за срок от около 1.5-2 месеца при обичаен ход на оздравителния
процес; счупване на ляв долен крайник, довело до трайно затруднение движението
на същия за срок от 7-8 месеца при обичаен ход на оздравителния процес;
счупване с луксация на дясна скочна /талус/ кост, довело до трайно затруднение
движението на десен долен крайник за срок от 4-5 месеца при обичаен ход на
оздравителния процес, поради което съдът призна подсъдимия за виновен по
повдигнатото обвинение.
Деянието е
извършено при форма на вина непредпазливост по смисъла на чл.11, ал.3 от НК,
тъй като подсъдимият Г. не е предвиждал общественоопасните последици, които
могат да настъпят вследствие движението на управлявания от него автомобил в
нарушение на правилата, визирани в чл.20,
ал.2 и чл.119, ал.1 от ЗДвП, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.
Настъпилият
вредоносен резултат е в пряка причинна вързка с неправомерното поведение на подсъдимия, който като водач на лек автомобил марка „* *”, peг. №
******** е нарушил горепосочените правила за движение.
Подсъдимият Г.Г. към
датата на деянието не е осъждан за престъпление от общ характер. Това е така, тъй като на 31.07.2015г. е настъпила
реабилитация по право по смисъла на чл.86, ал.1, т.1 от НК за осъждането
му по НОХД №535/2012г. по описа на Районен съд-Бургас с правна квалификация по
чл.144, ал.3, вр. с ал.1 от НК. С влязло в сила
на 31.07.2012г. определение за одобряване на споразумение за решаване на делото
на Г. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 1 година, чието
изпълнение на основание чл.66, ал.1 от НК е било отложено за срок от 3 години.
При осъществяване на деянието на 14.09.2015г., предмет на разглеждане по
настоящото производство подсъдимият Г.Г. вече е бил реабилитиран по право, т.е.
неосъждан.
Реабилитацията е институт, който заличава осъждането и отменя занапред
последиците, които закона свързва със самото осъждане. Тя настъпва по силата на
закона и установяването и не е поставено в зависимост от преценката на съда, но
при констатирането и следва да се вземе предвид, тъй като води до правилното
приложение на материалния закон. Подсъдимият Г. не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел IV, гл.VIII от НК към дата на
извършване на инкриминираното деяние. За престъплението чл.343, ал.3, б.„а”, вр. чл.343, ал.1, б.„б”,
вр. чл.342, ал.1 от НК, в редакцията и към датата на
извършване на деянието е предвидено наказание лишаване от свобода за срок от
една до пет години. Видно от материалите по делото, от престъплението не са
причинени имуществени вреди,
както и няма съставомерни имуществени
вреди.
Предвид изложените съображения съдът
намери, че са налице предпоставките за прилагане института на чл.78а от НК,
поради което след което призна подсъдимия за виновен по повдигнатото обвинение
и го освободи от наказателна отговорност
с налагане на административно наказание.
Подсъдимият
Г.Г. е
роден на ***г*** и е с постоянен адрес на местоживеене ***. Същият е българин, български гражданин, с полувисше
образование, безработен. Същият е вдовец и е с доходи от 154 лева месечно,
получавани като пенсия на починалата му съпруга, инцидентно работи като
таксиметров шофьор. Полага грижи за възрастната си майка. Неосъждан е към
датата на извършване на деянието, но понастоящем е осъждан с влязла в сила на
04.05.2016г. присъда по НОХД № 4737/2015г. по описа на Районен съд-Бургас. Като смекчаващи обстоятелства в случая съдът кредитира, необременената
съдимост на подсъдимия към датата на деянието, признанието на вината, както и
оказаното съдействие от негова страна. Съдът, като прецени степента на обществена опасност на деянието
и на подсъдимия като личност, както и другите обстоятелства имащи значение при
индивидуализацията на наказанието, в т.ч. доходите и имотното състояние на
подсъдимия, намери че административно наказание глоба в размер на 1000 лева и
лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца се
явяват адекватни за постигане целите на генералната и специалната превенции на
наказанията.
На основание чл.189, ал.3 от НПК след като призна
подсъдимия за виновен, съдът намери, че направените в производството по делото
разноски в размер на 567.75 лева,
и държавната такса от 10 лева за служебно издаване на изпълнителни листи следва
да бъдат възложени в тежест на последния.
По отношение на веществените доказателства
съдът постанови 2 броя мрежести обувки, 1 брой диоптрични очила да се върнат на
пострадалия И.Д.М., а бял плик, съдържащ косми и тампон и 1 брой СD-R остави по делото.
Мотивиран от изложените съображения
съдът постанови присъдата.
Председател
: /П/
Вярно с оригинала:З.К.