Р Е
Ш Е Н
И Е
№
.............. 17.08.2018г., град Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско
отделение, IV-ти състав, в открито съдебно
заседание на 11.04.2018
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Калина Пейчева
Секретар: Л.Р.
като
разгледа докладваното от съдия Калина Пейчева
гражданско
дело № 66 по описа за
2017 година на ЯОС,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по искова молба от „Дикс 2001" ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В, ап.15,
представлявано от управителя Д.А.С., чрез процесуалния си представител: адв.К.Б.,
сл.адрес: ***, „****", ет.*, офис ***,
тел/факс:*******, срещу (1) Върховен административен съд, адрес:
гр.София, бул.„Ал. Стамболийски" № 18 и (2) Национална агенция за
приходите, адрес: гр. София, бул. „Дондуков" № 52, с която се иска съдът
да осъди Върховния административен съд и Националната агенция за приходите да
заплатят солидарно на „Дикс 2001" ЕООД претендираните в исковата молба
суми: 162861.96 лв.(сто шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и един лева
и деветдесет и шест стотинки) обезщетение за имуществени вреди от поведението
на националните власти, които вреди се съизмеряват със сбора от: (а) общия
размер на непризнатия данъчен кредит по фактурите, посочени в раздел I на ИМ -
фактура №**********/10.12.2008 г. и фактура №**********/15.12.2008 г., издадени
от "Лили 92"ЕООД; фактури № 93/23.12.2008 г., № 94/29.12.2008 г., №
95/30.12.2008 г. и № 106/29.07.2009 г., и фактура от 07.2009г., издадени от
„Синтонекс" ЕООД; фактура №**********/22.12.2008 г. и фактура №
**********/29.12.2008 г., издадени от
„Лини Пропърти" ООД; две фактури - от 22.12.2008 г. и от 29.12.2008 г.,
издадени от „Тери Консулт" ЕООД; девет фактури, издадени от „Велис
2008" ЕООД; четири фактури, издадени от „Софстрой комплект" ЕООД; две
фактури от 06.2009 г., издадени от "Титан керамик"ЕООД; осем фактури от м.01.2011г., издадени от
„Мартин" ЕООД, който е заплатен през 2012г. - 155861.96 лева и (б)
заплатените адвокатски възнаграждения във връзка с инициираното производство по
установяване на данъчни задължения и обжалването му по административен и по
съдебен ред - 7000 лева; лихвите върху сумата 162861.96 лв. от датата на
плащането й (06.07.2012 г.) до датата на предявяване на исковата молба в размер
на 77 000 лева; 10 000 лева - обезщетение за претърпените от ищеца
неимуществени вреди от нарушението на правото на Европейския съюз; лихвите
върху тази сумата 10 000лв. от датата на издаване на РА - 07.03.2012 г., до
датата на предявяване на исковата молба в размер на 5 000 лева; лихвите върху
сумите -162861.96лв. и 10000лв., начислени от датата на исковата молба до
окончателното им плащане.
Иска се и да бъде осъден
ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови положението преди
нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не
предприема действия по принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила
РА, в противоречие с правото на ЕС.
Ищецът твърди, че по
основния предмет на дейност на дружеството има сключени: Рамков договор от
19.07.2007г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в клиентски енергоцентър (КЕЦ) Ямбол; Рамков договор от
26.08.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Елхово; Рамков договор от 28.11.2008 г. за
извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и възстановителни работи в
КЕЦ Поморие; Договор от 21.11.2008г. за изпълнение на електроинсталация на
строящия се „Бизнес център Ямбол" с фирма „АВИАКОМ" ООД, че в периода
юни 2006 - февруари 2008г. ищецът е сключил договори за СМР, както следва:
Договор от 22.06.2007г. с предмет изработка и монтаж на ел.инсталации за обект
„жилищна сграда ул.Петко Т. - Варна" и Договор от 20.07.2007г. с предмет
изработка и монтаж на ел.инсталации за обект „жилищна сграда с фитнес център в
район Приморски - Варна", сключени с „Гранит 91" ООД; Договор за
строителство от 05.02.2008г. с „Аурснес България" ЕООД с предмет външно
ел.захранване на жилищни сгради в курортен комплекс Слънчев бряг; Рамков
договор от 18.07.2008г. с „Енемона - Гълъбово" АД с предмет извършване на
електромонтажни дейности на територията на ТЕЦ „Марица Изток 1"; два
договора за проектиране и строителство на ел.захранване на строеж - „Комплекс
жилищни сгради за сезонно обитаване „Винярдс", с.Каблешково" с „Найт
Интернешънъл" ООД; Договор за изпълнение на електроинсталация от
02.06.2008г. с „Хичковски Инвестмънт Груп" АД и с предмет изработване на
силова, слаботокова и пожароизвестителна електроинсталации на обект „жилищна
сграда бул.Сливница, София"; Договор за изпълнение на СМР от 02.11.2007г.
с предмет „СМР, подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора,
за хотел „Чамкория" в курортен комплекс „Боровец", сключен с „Феста
Холдинг" АД.
За всеки от обектите
„Дикс 2001" ЕООД сключвал договори с един или повече подизпълнители за
неспециализирана помощна дейност, необходима за специфичната дейност на ищеца -
нискоквалифициран труд като изкопи за кабели, пренасяне пясък, застилане
изкопите с пясък около 10 см., преместване на пръст, забиване на колчета за
линията на кабела, засипване положения кабел, полагане на сигнални ленти на
мястото, където е положен кабела, почистване, товарене на отпадъци и др.. Във
връзка с договора с „Гранит 91"ООД от 22.06.2007г. и договора за
строителство с „Аурснес България"ЕООД от 05.02.2008г., ищецът „Дикс 2001"ЕООД
на 15.04.2008г. сключил договор с „Лили 92"ЕООД с предмет извършване на
„общо строителни и други видове дейности и услуги на обекти" като
договорената сума 59594.40 лв. с ДДС била изплатена от ищеца на доставчика, за
което на ищеца били издадени от доставчика две фактури: фактура
№**********/10.12.2008г. и фактура №**********/15.12.2008г.
Ищецът сключил два
договора със „Синтонекс"ЕООД с предмет извършване на „общо строителни и
други видове дейности и услуги на обекти" във връзка с Рамков договор от
19.07.2007г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в клиентски енергоцентър (КЕЦ) Ямбол и Рамков договор от
26.08.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Елхово, и Договор за изпълнение на
електроинсталация на строящия се „Бизнес център Ямбол" с фирма
„АВИАКОМ"ООД от 21.11.2008г.. Във връзка с двата договора подизпълнителят
„Синтонекс"ЕООД издал три фактури - № 93/23.12.2008г., № 94/29.12.2008г.,
№ 95/30.12.2008г., общата стойност на които е 126138.96лв. с ДДС, и фактура №
106/29.07.2009г. за сумата от 41598лв. с ДДС.
Във връзка с Рамков
договор от 19.07.2007г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в клиентски енергоцентър (КЕЦ) Ямбол, Рамков договор от
26.08.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Елхово и Рамков договор от 28.11.2008г. за
извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и възстановителни работи в
КЕЦ Поморие, на 08.01.2008г. е сключен и рамков договор между „Дикс
2001"ЕООД и „Ли ни Пропърти"ООД с предмет изпълнителят -„Лини
Пропърти" ООД със свои ресурси, качествено и в срок да извърши ръчно и с
механизация общо строителни и други видове дейности и услуги на обекти на „Дикс
2001"ЕООД. Доставчикът „Лини Пропърти"ООД издава две фактури -
Фактура №**********/22.12.2008г. и Фактура № **********/29.12.2008г. с предмет
„СМР съгласно договор" и с обща стойност 68558.40 лв. с ДДС. От своя
страна, „Лини Пропърти" ООД е превъзложило дейността по договора на „БГ
Строител 2008" ЕООД.
Във връзка с Рамков
договор от 18.07.2008г. с предмет извършване на електромонтажни дейности на
територията на ТЕЦ „Марица Изток 1" между „Енемона - Гълъбово" АД
като възложител и ищеца и два договора с „Найт Интернешънъл" ООД за
проектиране и строителство на ел.захранване на строеж - „Комплекс жилищни
сгради за сезонно обитаване „Винярдс", с.Каблешково", на 28.05.2008г.
ищецът сключил договор с „Тери Консулт" ЕООД, с предмет извършване на
„общо строителни и други видове дейности и услуги на обекти", по който
подизпълнителят издава две фактури - от 22.12.2008 г. и от 29.12.2008 г., на
обща стойност 77500.80 лв. с ДДС.
Във връзка с Рамков
договор от 28.11.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Поморие; Договор за изпълнение на
електроинсталация от 02.06.2008г. с предмет изработване на силова, слаботокова
и пожароизвестителна електроинсталации на обект „жилищна сграда бул. Сливница,
София"; Договор за изпълнение на СМР от 02.11.2007г. с предмет „СМР,
подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора, за хотел
„Чамкория" в курортен комплекс „Боровец", с „Феста Холдинг" АД,
ищецът сключва рамкови договори с подизпълнителя „Велис 2008" ЕООД като за
извършената работа „Велис 2008" ЕООД издава шест фактури - три през
декември 2008г. на обща стойност 132852.60 лева с ДДС, две през юни 2009г. -
66664.80 лв. с ДДС, както и фактура № **********/28.07.2009г. за 34234.80 лв. с
ДДС. За обекта на „Феста Холдинг" АД се твърди, че „Велис 2008" ЕООД
извършва „ направа на улеи в тухлени стени, пробиване на отвори в тухлени
стени, придържане на кабели, изкоп на ниши за апартаментни табла, изкоп на ниши
за конзолни и разклонителни кутии, придържане при монтаж на апартаментни табла,
помощ при полагане на гофрирани тръби и на полагане на кабели в тях, помощ при
изрязване и връзване на кабели, помощ при прозвъняване на кабелите и др."
За обекта на „ЕВН България Електроразпределение" АД (КЕЦ Поморие), „Велис
2008" ЕООД е ангажирано с направа на изкопи на кабели, пренасяне на пясък
и застилане на изкопа с пясък около 10 см., преместване на пръст, забиване на
колчета за линията на кабела, засипване на кабел, полагане на сигнална лента,
почистване, помитане на трасето на кабела, натоварване на отпадъците на камион
и др.
Във връзка с Рамков
договор от 19.07.2007г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в клиентски енергоцентър (КЕЦ) Ямбол и Рамков договор от
26.08.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Елхово, ищецът сключил два рамкови договора със
„Софстрой комплект"ЕООД като подизпълнител, който се задължава със свои
ресурси, качествено и в срок да извърши ръчно и с механизация общо строителни и
други видове дейности и услуги на обектите КЕЦ Ямбол и КЕЦ Елхово като
стойността на договора е 400000 лв. без ДДС. „Софстрой комплект" ЕООД
издава четири фактури, с предмет на доставка „извършени СМР съгласно
договор", на обща стойност 166018.56 лв. Пак във връзка с Рамков договор
от 19.07.2007г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в клиентски енергоцентър (КЕЦ) Ямбол и Рамков договор от
26.08.2008г. за извършване на електромонтажни, строителни, изкопни и
възстановителни работи в КЕЦ Елхово, ищецът сключва два рамкови договора с
„Титан керамик - 8" ЕООД за обектите КЕЦ Ямбол и КЕЦ Елхово, по които
доставчикът е издал две фактури от 06.2009г. с предмет на доставка „извършени
СМР съгласно договор" за общата сума от 47624 лв. с ДДС.
Във връзка с посочените
сключени договори от ищеца като изпълнител, ищецът закупувал част от
материалите, необходими за осъществяване на дейността му (цимент, грунд за
метал и за бетон, боя за метал и др.) от „Мартин" ЕООД. Ищецът твърди, че
стоките били доставени от „Мартин" ЕООД в складовете му в гр.Ямбол и
гр.София като доставчикът издал през месец януари 2011г. осем фактури за
„строителни материали" за общата сума от 72075.24лв.
На ищеца била извършена
ревизия по Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС) за периода от
01.04.2008г. до 28.02.2011г. и били взети предварителни обезпечителни мерки на
основание чл.121, ал.1 от ДОПК, първоначално под формата на запор върху налични
и постъпващи суми по банкови сметки на „Дикс 2001" ЕООД, което
постановление било отменено по молба на ревизираното лице и с друго
Постановление от същия ден - 01.09.2011г. били наложени предварителни
обезпечителни мерки - запор върху 28 автомобила - леки, товарни и
специализирани. Ревизията завършила с издаването на РА №
*********/07.03.2012г., с който било отказано на ищеца право на данъчен кредит
в размер на 155861.96 лв. по фактурите, издадени от доставчиците на „Дикс
2001" ЕООД - „Лили 92" ЕООД, „Синтонекс" ЕООД, „Лини Пропърти"
ООД, „Тери Консулт" ЕООД, „Велис 2008", „Софстрой комплект"
ЕООД, „Титан керамик - 8" ЕООД, „Мартин" ЕООД. РА бил обжалван от
„Дикс 2001" ЕООД пред директора на Дирекция „Обжалване и управление на
изпълнението" („ОУИ") при ТД на НАП гр.Бургас като с решение е
потвърден. РА е обжалван от „Дикс 2001" ЕООД пред Административен съд -
гр.Бургас, за което било образувано адм.д. № 1627/2012г. по описа на БАС и с
решение БАС отхвърля жалбата на „Дикс 2001" ЕООД. С Решение №
2014/24.02.2015г. Върховният административен съд (ВАС) оставя в сила решение №
296/ 28.02.2014г. на БАС.
Междувременно, в периода
06.07.2012г. - 03.09.2012г. ищецът погасява главницата на начисленото
задължение с РА в размер от 155861.96 лв, но не погасява начислената
лихва.
Ищецът твърди, че в
„Тери консулт" ЕООД са били наети общо 27 работника и макар някои от тях
да са имали договори и с други фирми, това не е повлияло на кадровата
обезпеченост на фирмата. Твърди, че подизпълнителят „Лили 92" ЕООД е наело
„Тери консулт" ЕООД като подизпълнител, при което нямало значение, че
„Лили 92" ЕООД има само 1 продавач-консултант. В РА не било отчетено, че
към момента, в който реално е започнало строителството, както „Синтонекс"
ЕООД, така и „БГ Строител 2008" ЕООД (подизпълнител на „Лини пропърти"
ООД), са разполагали с наети работници. В РА не било отчетено, че във „Велис
2008" ЕООД са наети 33-ма работника, не било посочено, че в „Софстрой
комплект" ЕООД работят 13 работника, а не седем. Ищецът твърди, че голяма
част от документите във връзка с посочените доставки са били иззети от ищеца от
Софийска градска прокуратура и въпреки нЕ.ите настоявания, не били приложени по
административната преписка, съответно не били взети предвид от данъчните органи
при постановяване на РА (но няма искане за изискване на тези документи по
делото).
Във връзка с
потвърждаването на РА и от ВАС и неплатената лихва върху начисления с РА данък,
през август 2016г. на ищеца били наложени обезпечителни мерки - възбрана върху
недвижими имоти и запор на банкови сметки.
Ищецът твърди неспазване
на върховенството на правото на Европейския съюз и на задължителната практика
на СЕС по тълкуването и прилагането му от страна на Националната агенция за
приходите. Твърди, че са нарушени разпоредбите на чл.63, чл.167, чл.168 и
чл.178 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата
система на данъка върху добавената стойност.
В ИМ се твърди, че за
„Дикс 2001" ЕООД възниква право на обезщетение за вредите, които е
претърпяло от нарушения на правата му, произтичащи от административни практики на
национални органи, които противоречат на правото на ЕС, както и от неправомерни
действия на органи на съдебната власт, в случая - Национална агенция за
приходите и Върховен административен съд. Твърди, че данъчните власти
неправилно, в противоречие с приложимото право на ЕС и с практиката по
прилагането му, са отказали право на приспадане на данъчен кредит на „Дикс
2001" ЕООД, възлагайки в нЕ.а отговорност да провери кадровата
обезпеченост на преките си доставчици, и тълкувайки в нЕ.а вреда обстоятелствата,
че документите, представени от преките доставчици в хода на ревизионното
производство, не били достатъчни и индицирали нарушения на закони и методики за
образуване на възнаграждения на наети лица. Твърди, че неправилен е изводът за
неправомерно ползване на данъчен кредит, спрямо установените от практиката на
СЕС задължителни правни стандарти. От прилагането на тази неправилна концепция
за злоупотреба, за „Дикс 2001" ЕООД са настъпили значителни вреди. НАП
носи отговорност за вредите, причинени на дружеството-ищец, в резултат от
извършеното нарушение на правото на ЕС.
Ищецът твърди неспазване
на върховенството на правото на Европейския съюз и на задължителната практика
на СЕС по тълкуването и прилагането му от страна на Върховен административен
съд: при разпределяне на доказателствената тежест и при постановяване на
решението си, ВАС не се е съобразил с основните принципи на правото на
Европейския съюз, с релевантните разпоредби на Директива 2006/112 и с
относимата практика на СЕС. ВАС носи отговорност за вредите, причинени на
дружеството - ищец, в резултат от извършеното нарушение на правото на ЕС.
В ИМ се твърди, че
"Дикс 2001" ЕООД търпи имуществени вреди от поведението на
националните власти, които са в общ размер от 162861.96лв., представляващи сбора
от 155861.96лв. - общия размер на непризнатия данъчен кредит по фактурите,
посочени в ИМ, който е заплатен през 2012 г., и 7000лв. - заплатените
адвокатски възнаграждения във връзка с инициираното производство по
установяване на данъчни задължения и обжалването му по административен и по
съдебен ред.
В ИМ се твърди, че „Дикс
2001" ЕООД търпи и неимуществени вреди от нарушението на правото на
Европейския съюз, които оценява на 10000 лева. След налагането за запорите и
издаването и потвърждаването на РА, дружеството губи безупречната си репутация
на коректен търговец, който зачита правилата на законите и бизнеса. Засегната е
не само сферата на текущите търговски интереси на ищеца, но и репутацията му от
официалното становище на ответниците, че е допуснал закононарушения, изразяващи
се в неправомерно ползване на данъчен кредит. Ищецът сочи съдебна практика на
Европейския съд по правата на човека и на СЕС, според която юридическите лица
имат право да претендират обезщетение за претърпените от тях неимуществени
вреди, които се съизмеряват с вредите на техните представители - Решение от
20.10.2005 г. по делото "ОМО "Илинден - Пирин" и други срещу
България" (жалба № 59489/00 г.), Решение от 16.12.2004 г. по делото на
Висшия Мюсюлмански духовен съвет срещу България (жалба № 39023/1997 г.),
председател Х. Р., Решение от 2 юли 2002
г. по делото Markass Car Hire Ltd. („Автомобили под наем Маркасс" ООД)
срещу Кипър; Решение от 20 декември 2007 г. по делото „Пайкар Йев
Хагтанак" ООД срещу Армения (жалба № 21638/03.
Исковете се предявяват
при условията на солидарност, тъй като ищецът твърди наличие на непозволено
увреждане и съпричиняване на вреди и от двамата ответници. Ищецът иска ЯОС да
осъди Върховен административен съд и Национална агенция за приходите да заплатят
солидарно на „Дикс 2001" ЕООД претендираните суми за обезщетение на
имуществени и неимуществени вреди и за мораторни лихви. Освен това, на
основание чл.4, §3 от ДФЕС и принципите за ефективност и равностойност, се иска
да бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от понататъшни
нарушения, като не предприема действия по принудително събиране на ДДС,
начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.
Претендира направените
по делото разноски.
С ОИМ на ВАС се оспорва
иска като недопустим и неоснователен. Твърди се, че не са налице предпоставките
на чл.215 предл. второ от ГПК. ВАС възразява срещу исковите претенции, излага, че е мотивирано подробно с аргументи
за липса на реалност на доставките, по които дружеството претендира право на
приспадане на ДДС, в съответствие с разпоредбите на чл.63, чл. 167, 168 и 178
от Директива 2006/112/, Решение № 2014 от 24.02.2015г. на ВАС по адм.д. №
6044/2014г., с което е оставено в сила решение № 296/28.02.2014г., постановено
по адм. дело № 1627/2012г. по описа на Бургаския административен съд, с което е
отхвърлена жалбата на "ДИКС 2001" ЕООД против РА №
*********/07.03.2012г., издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП - гр.
Бургас, потвърден с решение № 223/25.06.2012г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Бургас при ТУ на
НАП, за отказано право на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС. ВАС
се позовава на Решението от 30 Септември 2003 по делото Коблер, С-224/01. ВАС
не оспорва, че с оглед данните по делото първата предпоставка за основателност
на иска е налице - разпоредбите на чл. 167 и чл.168 от Директива 2006/112 са
насочени към създаване на права на частноправни субекти, а именно - право на
приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка. Ответникът ВАС оспорва
твърдението, че Решение № 2014 от 24.02.2015г. по адм.д. № 6044/2014г. на ВАС
обективира очевидно нарушение на правото на ЕС. Възразява, че Решението на ВАС
напълно се припокрива с тълкуването на посочените от ищеца разпоредби на
вторичното право на ЕС - чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112. ВАС
възразява, че не следва да се вменява в тежест на данъчната администрация да
установява обстоятелства, които следва да докаже данъчния субект - а именно
наличието на реално извършена стопанска операция. ВАС възразява, че не е налице
нарушение на правото на ЕС, още по-малко такова с явен, очевиден характер.
Възразява, че не са налице всички предпоставки за ангажиране отговорността на
държавата за вреди от правораздавателна дейност. Оспорва претенцията за
неимуществени вреди. Оспорва и исковете и по размер като недоказани.
Ответникът ВАС моли съда
да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани. Претендира
възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. чл.13 т.2 и чл.25 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, в полза на ВАС в размер на 350лв.
С ОИМ на НАП се излагат
подробно обстоятелствата по извършената ревизия, изводите на данъчния ревизиращ
орган относно издадените фактури, оспорването на данъчния ревизионен акт.
Оспорва твърденията за претърпени вреди като неоснователни. Няма искане за
присъждане на разноски.
След преценка на
събраните по делото доказателства ЯОС прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищецът „Дикс 2001"
ЕООД е търговско дружество с предмет на дейност
строително-монтажни работи в областта на енергетиката, след лиценз,
електро-строителство, търговия с кабели и електро-оборудване, както и други
дейности, незабранени със закон, указ или друг нормативен акт. Не се оспорва,
че ищецът притежава удостоверение, издадено от Камарата на строителите в
България за строежи от енергийната инфраструктура-трета група и строежи от
втора и трета категория.
Няма спор, че ищецът е
данъчно задължено лице. Не се спори също, че от посочените като доставчици на
ищеца търговски дружества: „Лили 92" ЕООД, „Синтонекс" ЕООД, „Лини
Пропърти" ООД, „Тери Консулт" ЕООД, „Велис 2008", „Софстрой
комплект" ЕООД, „Титан керамик - 8" ЕООД, „Мартин" ЕООД, са
издадени фактурите, предмет на РА: фактура №**********/10.12.2008 г. и фактура
№**********/15.12.2008 г., издадени от "Лили 92"ЕООД; фактури №
93/23.12.2008 г., № 94/29.12.2008 г., № 95/30.12.2008 г. и № 106/29.07.2009 г.,
и фактура от 07.2009г., издадени от „Синтонекс" ЕООД; фактура
№**********/22.12.2008 г. и фактура № **********/29.12.2008 г., издадени от „Лини Пропърти" ООД; две
фактури - от 22.12.2008 г. и от 29.12.2008 г., издадени от „Тери Консулт"
ЕООД; девет фактури, издадени от „Велис 2008" ЕООД; четири фактури,
издадени от „Софстрой комплект" ЕООД; две фактури от 06.2009 г., издадени
от "Титан керамик"ЕООД; осем
фактури от м.01.2011г., издадени от „Мартин" ЕООД.
Не се оспорват
договорите, посочени в исковата молба, сключени от ищеца.
Представена е преписка
по изпълнително производство срещу "ДИКС 2001" ЕООД в заверено копие,
от което е видно, че с Постановление от 26.08.2011г. за налагане на
предварителни обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, ТД на НАП
гр.Бургас при очакван размер на задълженията за довнасяне общо 195571.51лв., от
които главница - 155861.56лв. и лихва към 25.08.2011г. - 39709.95лв., налага
запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки на „Дикс 2001"
ЕООД. По молба от ищеца, ТД на НАП гр.Бургас на 01.09.2011г. издава
Постановление за отмяна на наложените предварителни обезпечителни мерки - запор
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки. С друго Постановление на ТД
на НАП гр.Бургас от същия ден - 01.09.2011г., за налагане на предварителни
обезпечителни мерки на основание чл.121, ал.1 от ДОПК, са наложени
предварителни обезпечителни мерки - запор върху 28 автомобила на ищеца - леки,
товарни и специализирани. С постановления за налагане на обезпечителни мерки са
наложени обезпечителни мерки - възбрана върху недвижими имоти и запор върху
върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, запор върху автомобили на
ищеца.
От адм.дело №
1627/2012г. по описа на Административен съд Бургас, ведно с адм. дело №
6044/2014 г. по описа на ВАС, от ревизионна преписка по Ревизионен акт №
*********/07.03.2012г. и Ревизионен акт № 1309896/08.07.2013г. в заверено
копие, се установява следното:
Производството по
адм.д.1627/2012г. по описа на АдмС Бургас е образувано по жалба от „ДИКС
2001" ЕООД, ЕИК *********, с която е оспорен ревизионен акт №
*********/07.03.2012г. издаден от инспектор по приходите при ТД на НАП Бургас,
ИРМ – Ямбол, потвърден изцяло с решение № 223/25.06.2012г. на директора на
Дирекция „ОУИ” Бургас.
На „Дикс 2001" ЕООД
е извършена ревизия по Закона за данъка върху добавена стойност (ЗДДС) за
периода от 01.04.2008г. до 28.02.2011г.. Ревизията е завършила с издаването на
Ревизионен акт (РА) № *********/07.03.2012г. С него, на основание чл.70, ал.5
от ЗДДС, във вр. с чл.68, ал.1, т.1 и чл.6 и чл.9, ал.1 от ЗДДС, е отказано
право на ищеца на данъчен кредит в размер на 155861.96 лв. Кредитът е отказан
по фактурите, издадени от доставчиците на „Дикс 2001" ЕООД - „Лили
92" ЕООД, „Синтонекс" ЕООД, „Лини Пропърти" ООД, „Тери
Консулт" ЕООД, „Велис 2008", „Софстрой комплект" ЕООД, „Титан
керамик - 8" ЕООД, „Мартин" ЕООД. В РА е посочено, че не са
представени документи относно мястото и обектите, където са извършвани СМР,
приемо-предавателни протоколи, количествено-стойностни сметки, аналитична отчетност
на разходите за СМР по обекти за периодите на изпълнение на доставките, вкл.
отчетени командировъчни и други разходи за работниците, справки за наетите лица
по трудови или извънтрудови отношения - какъв вид работа са извършвали, на кой
обект за какъв период от време. Поради
това от ревизиращия орган е прието, че не може по безспорен начин да се
установи реално извършени доставки на услуга по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС
и възникнало данъчно събитие по смисъла на чл.25, ал.1-6 от ЗДДС, както и мястото
на изпълнение на доставката на стока или услуга по смисъла на чл.21 от ЗДДС. По
отношение доставчиците на услуги („Лили 92" ЕООД, „Синтонекс" ЕООД,
„Лини пропърти" ООД, „Тери консулт" ЕООД, „Велис 2008" ЕООД,
„Софстрой комплект" ЕООД, „Титан керамик - 8" ЕООД) е прието, че от
представените доказателства не се установява колко лица са работили на всеки от
обектите, кои конкретно лица са работили, за какъв период от време, колко
работа са извършили и при какви цени. Прието е, че не са представени данни за наличие
на кадрови потенциал у доставчиците на услугите, поради което не можело да се
установи дали доставките реално са извършени и не било възникнало данъчно
събитие. „Лили 92" ЕООД е само с едно наето лице за продавач-консултант,
нямало наети лица, които могат да осъществяват дейностите по договора.
„Синтонекс" ЕООД и „Титан керамик - 8" ЕООД нямат наети никакви
работници. „Лини пропърти" ООД също не е имало работници, а наетият от
него подизпълнител „БГ Строител 2008" ЕООД не бил намерен, не представил поисканите
от данъчните власти документи и не е декларирал фактурите, издадени му от „Лини
пропърти" ООД. „Тери Консулт" ЕООД имало петима, „Велис 2008"
ЕООД - двама, а „Софстрой комплект" ЕООД - седем работници, които работели
на 8-часов работен ден и в други предприятия, освен в посочените.
По отношение на
доставчика „Мартин" ЕООД, в РА е прието, че не са представени
доказателства относно произхода на стоките, транспорта на стоките от склад,
база, магазин на доставчика до съответна база на „ДИКС 2001" ЕООД, не са
представени доказателства за регистрационния номер на превозното средство, с
което транспортирал стоките и идентификационни данни за лицата, които са
извършили натоварването и превоза. Посоченото в пътния лист като водач на
автомобила лице било ел.моньор, а не шофьор, а и този документ не удостоверява
каква е била превозената стока. Поради това ревизиращият орган приел, че липсва
реална доставка и възникнало данъчно събитие.
„Дикс 2001" ЕООД,
представляван от управителя Д.С., е обжалвал РА пред директора на Дирекция
„Обжалване и управление на изпълнението" („ОУИ") при ТД на НАП
гр.Бургас като в жалбата е изложено, че голяма част от документите са иззети от
СГП, което е препятствало представянето им по делото. С Решение № 223 от 25.06.2012г.
на директора на Дирекция „ОУИ" при ТД на НАП гр.Бургас РА е потвърден като
са споделени мотивите в РА, че не са налице реални доставки на услуги и стоки
от доставчиците „Лили 92" ЕООД, „Синтонекс" ЕООД, „Лини
Пропърти" ООД, „Тери Консулт" ЕООД, „Велис 2008", „Софстрой
комплект" ЕООД, „Титан керамик - 8" ЕООД, „Мартин" ЕООД. Не са
представени доказателства, че тези доставчици са извършили услугите и тяхната
стойност, както и че „Мартин" ЕООД е доставил стоките, посочени в издадените от него фактури.
РА е обжалван от „Дикс
2001" ЕООД пред Административен съд - гр.Бургас, за което било образувано
адм.д. № 1627/2012г. по описа на БАС. По делото не е било спорно, че процесните
фактури отговарят на изискванията на Закона за счетоводството и съдържат всички
реквизити по чл.114 от ЗДДС, че фактурите са включени в отчетните регистри по
чл.124 от ЗДДС за съответния данъчен период. По административното дело, чрез
съдебно-икономическата експертиза са събрани доказателства, че част от
доставчиците – „Синтонекс” ЕООД, „Тери консулт” ЕООД, „Софстрой комплект” ЕООД,
са притежавали наети по трудов договор лица, чиито длъжности имат отношение към
процесните СМР през периодите, когато са издадени оспорените фактури. БАдмС е
приел, че в тежест на жалбоподателя е било, но той не е представил
доказателства, обосноваващи твърдението му, че оспорените от ответника доставки
реално са извършени. Представени били обилни писмени доказателства, от които се
установява, че жалбоподателят, в качеството на изпълнител по други доставки,
извършени от него към нЕ.ите възложители ЕVN България - „Електроразпределение”
АД Пловдив, „Феста холдинг” АД, „А ВИАКОМ МОЛ гр.Ямбол, е изпълнил възложените
му с тези договори строителни дейности, издал е нужните фактури, договорите са
придружени с количествено-стойностни сметки и с актове за извършените от
жалбоподателя, в качеството му на изпълнител СМР, където строителните дейности
са подробно и детайлно индивидуализирани според вида им, количеството и цената.
Но тези доставки не са предмет на процесната ревизия. БАдмС е констатирал, че
въпреки подробните и изключително конкретно детайлизирани ангажименти, които
жалбоподателят е поел към своите възложители, от които се установява какви
дейности е необходимо той да извърши по тези договори, в качеството на
изпълнител, при наемането от нЕ.а страна на подизпълнителите, с нито един от
тези подизпълнители не е договорено извършването на конкретна по вид и
количество работа, нито е приета като извършена такава конкретна работа. По
делото не са представени никакви доказателства, от които да се установява какви
по вид и количество материали са вложени в тези обекти по повод изпълнението на
процесните доставки, що се касае до осъществяването на необходими, според
жалбоподателя СМР, за които не се изисква квалификациран труд на ел.монтьор.
Този факт, наред с факта, че за никоя от доставките не може да се установи
какви видове СМР има за предмет, води административният съд до извода, че не се
установява реалното извършване на доставките от посочените във фактурите
доставчици. Посочено е, че липсват твърдения и не са налице доказателства как
са извозвани наетите от доставчиците работници до обекта и съответно от обекта,
до местата, където тези работници са отсядали. Няма доказателства, от които да
се установява, дали работната ръка, наета от доставчиците, е местна с оглед
локацията на всеки от обектите, или не е местна и е командирована.
По отношение на
доставчика на стоки - „Мартин" ЕООД, БАС намира с оглед събраните
доказателства, че наетият от доставчика офис в София бил с площ 30 кв.м. не е
склад и не може да побере стоките, че липсвали складови разписки кога стоката е
заприходена и кога изписана в складовете на ищеца в София и в Ямбол, че пътните
листове били неточно попълнени. Предвид изложеното, Бургаският административен
съд прави извод, че процесните доставки на услуги и стоки не са реални, поради
което отхвърля жалбата на „Дикс 2001" ЕООД. Решението на АдмС Бургас е
обжалвано пред ВАС.
С Решение №
2014/24.02.2015г. Върховният административен съд (ВАС) оставя в сила решение №
296/ 28.02.2014г. на БАС, постановено по адм.д.1627/2012г.. ВАС намира, че
касаторът "ДИКС 2001"ЕООД следва да се докаже по категоричен начин
какви СМР е изпълнил подизпълнителят и какви "Дикс 2001" ЕООД, след
като твърди, че по сключените договори "Дикс 2001" ЕООД е извършвал
СМР, за които се изискват квалифицирани работници, а издателите на процесните
фактури - неквалифициран труд на същите обекти. Липсата на такова разграничение
е поставило в невъзможност и приходните органи и съда да се убедят във
верността на твърденията на касатора. ВАС е приел, че наличието на представени
протоколи, в които е посочено само, че възложените СМР са изпълнени, не е
достатъчно, за да се установи реалното им изпълнение. В тези протоколи липсва
както разбивка на отделните дейности, които доставчиците на "Дикс
2001" ЕООД са извършвали, така и отделни количествено-стойностни сметки на
тези СМР. Липсата на индивидуализация на отделните видове СМР в протоколите,
подписани от "Дикс 2001" ЕООД и всеки един от доставчиците, не
позволява да се установи какви СМР са били изпълнени от тях и какви от
касатора, сключил рамкови договори с "EVN-България
Електроразпределение" АД - гр.Пловдив.
Относно фактурите,
издадени от "Мартин" ЕООД за доставка на строителни материали -
цимент, баки с грунд за метал и за бетон, баки с латекс и др. ВАС е споделил
като законосъобразни изводите на първоинстанционния съд, че не е доказана
реалността на доставките на стоки. Представените наемни договори, включително и
този, представен в касационното производство, могат само да установят, че
касаторът е разполагал с помещения, в които може да складира стоки. Няма
доказателства за реалното предаване на стоката от доставчика на получателя.
Липсват складови разписки, а от представените пътни листове не се установява
съответното транспортно средства откъде е тръгнало и в какво направление се е
движело, нито какъв товар е превозвало. Всичко това е обусловило съдът да
приеме, че не е доказана реалността на фактурираните доставки и затова
законосъобразно е отказано правото на данъчен кредит на основание чл.70, ал.5
от ЗДДС.
От заключението на ССЕ,
и представените от ищеца заверени копия от преводно нареждане за плащане към
бюджета № 4836688/03.09.2012 г. за 44861.96лв., преводно нареждане за плащане към
бюджета документ № 4797527/22.08.2012 г. за 50000лв., преводно нареждане за
плащане към бюджета документ № 4735702/06.08.2012 г. за 30500лв., трите
издадени от "Алианц Банк България", платежен документ - преводно
нареждане от 16.07.2012 г. за сумата 30500 лв., издаден от "Алфа
Банка", се установява, че ищецът е заплатил по РА общо 155861.96лв. като
цялата сума е отишла за погасяване на главницата по ревизионния акт. Непогасена
е лихвата върху главницата в размер 49500.49лв.. Вещото лице е изчислило размерът
на законната лихва върху всяка платена част от главницата по РА от датата на
плащане до датата на подаване на ИМ в размер общо на 72397.11лв.
По делото е приета
справка за задълженията на "ДИКС 2001" ЕООД.
По делото са разпитани
двама свидетели, поискани от ищеца. Свидетелката Д. Д. в
показанията си сочи, че е по професия електроинженер, работи в Професионална и
техническа гимназия като преподавател по електротехнически дисциплини, както и
във фирмата "ДИКС 2001" ЕООД. Дружеството прави електрически
инсталации на сгради - вътрешни и външни, трафопостове, кабелни и тръбни мрежи
и търговия с електроматериали и инсталации. В периода 2009-2013 г. е работила в
"ДИКС 2001" ЕООД и се занимавала с изготвяне на оферти, анализиране
на договори и доставка с материали на обектите. Към 2009/2013 г. изпълнявала
същата длъжност, както и сега продължава да се занимава с това във фирмата.
Осъществява контакти с инвеститори и главни изпълнители, като от тях получава
проектите и техните задания по сметките. На базата на тази документация,
изготвя офертите на ищеца, след което защитава тези оферти пред инвеститорите.
Свидетелката сочи, че никога не могат да бъдат приети всички оферти на 100%, че
им отхвърлят оферти. През 2011 г. имали запор на банкови сметки и на механизация.
Тогава се получило едно голямо отдръпване на фирмите от ищцовото дружество.
Всички оферти, които свидетелката изготвя, ги описва с наименование на обекта -
към кой инвеститор, дати, стойности, контакти. От една справка, направена за
периода от 2009 г. до 2013 г., са направени оферти на потенциални клиенти -
главни изпълнители и инвеститори, за стойност *********.91 лева. (свидетелката
ползва справка № 1 от изготвените от нея справки). Свидетелката сочи, че в
справка № 1 са потенциалните клиенти, които са поискали оферти от ищеца и
такива са изготвени. В справка № 2 са всички оферти. Свидетелката сочи, че се
дават оферти от главни изпълнители в същия период от 13.01.2009 г. до
22.02.2013 г. като тук стойността е за 84069733.54 лева. Свидетелката уточнява,
че тези оферти са спечелени от главните изпълнители, това не са оферти на
ищеца. Имало притеснение у клиентите на ищеца, защото знаели за това, че има
запорирани сметки. В повечето случаи клиентите казвали, че ищецът има проблем
със запорирани сметки и се страхуват да нямат проблеми при една насрещна
проверка като изберат ищцовото дружество за изпълнител. Запорът на банковите
сметки бил някъде към 30.08.2011 г. - за 10-15 дни. След този период, след като
"паднал" запора, клиентите се опасявали да работят с ищеца.
Признавали, че фирмата-ищец са професионалисти, но не искали да имат контакти с
тях. И след вдигането на запорите също продължили опасенията на главните
изпълнители и инвеститорите да сключват договори с ищеца. Това се разчуло и при
доставчиците на материали на ищеца. Те също започнали да се притесняват, че
фирмата не е надеждна, знаели, че е обект на данъчна ревизия, че има ревизионен
акт.
Свидетелката по длъжност
изготвяла фактури, материални искания, приемо-предавателни протоколи. За всяка
една оферта се правел т.н. "баланс" като работили с 15% чиста
печалба, но в някои региони слизали на 10%. Като има предвид справка № 2, при
спечелени оферти на главните изпълнители (които не са оферти на ищеца) за около
80 милиона лв., свидетелката прогнозира, че ищецът би сключил договори като
изпълнител например за 20 % - около 16 милиона лв., което при 10% чиста печалба
означава, че ищецът би спечелил 1.6 милиона лв. като това са примерни прогнозни изчисления. Свидетелката сочи, че
някои обекти ги офертирали по няколко пъти. Когато не ги избирали за
изпълнител, а избирали друга фирма, като причина посочвали този период след
2011 г., единствено тези ревизионни актове, тези запори, като казали на
свидетелката устно и по телефона, че затова не избират ищеца. Свидетелката
сочи, че при ищеца се води статистика за направените, приети и оспорени оферти
от 2007 г. Към момента ищцовото дружество няма никаква дейност, заради тези
ревизионни актове и запори. Клиентите казвали, че ги признават за можещи
професионалисти, но се притеснявали. Управителят на дружеството бил лично
уведомен за тези неща, свидетелката му докладвала лично за офертите, които не
се приемат. Той водел разговори с фирмите и причината за която не са избрани за
изпълнител. Управителят бил лично ангажиран и с извършването на ревизията. Бил
ужасно притеснен, не бил на себе си, това било голям срив, с тези инвеститори
изпълнявали големи обекти. На свидетелката се обаждали и са коментирали какви
са тези запори. Търговските фирми се притеснявали да закупуват от тях материали
за обекти. Смятали ги за ненадеждни партньори и казвали, че няма да могат да им
платят, защото са им запорирани сметките. Опасявали се от насрещна проверка на
тях. Този проблем на дружеството се отразил и на репутацията на управителя на
дружеството. Имало периоди когато управителят не бил пълноценен в работата си -
станал разсеян, свръхчувствителен, не бил на себе си.
Свидетелката сочи, че
управителят на ищцовото дружество притежава и други фирми, но не знае дали е
прехвърлена дейността на "ДИКС 2001" ЕООД на други дружества. Сега се
работи с "ДИКС 2001 Строй", отпреди една година, като свидетелката
работи там и се занимава с електростроителство. Имат спечелени оферти като не
сочи процентът на спечелените оферти. Сочи, че преди 2009 г. процентът на
спечелените оферти бил 80-85% и си позволявали даже да отказват някои оферти.
След 2009/2011 г. процентът на одобрените оферти бил към 5-6%. Свидетелката
сравнява успеваемостта на офертите на новата фирма с тази на "ДИКС 2001" ЕООД след 2011 г.
Свидетелят Г.Г. сочи, че
е работил с фирма "ДИКС 2001" ЕООД, с управителя на "ДИКС
2001" ЕООД Д.С. като партньори, имали са съвместна работа. От две години е
безработен, първо бил изпълнителен директор, прокурист, управител на фирма
"ЕФЕБ" ООД, с предмет на дейност солозамразяване на плодове и
зеленчуци. Познава управителя на "ДИКС 2001" ЕООД С. много добре.
Съвместната им работа с "ДИКС 2001" ЕООД била свързана с техния
предмет на дейност. Няколко проекта работили заедно, но основният бил по
програма "Сапард". Правили разширение на обект за солозамразяване на
зеленчуци и плодове. Кандидатствали по програмата "Сапард", одобрили
ги и част "ел" по проекта била изпълнена от фирма "ДИКС 2001"
ЕООД. Свидетелят чувал, че "ДИКС 2001" ЕООД има проблеми с данъчните
власти. Свидетелят сочи, че работейки с фирма "ДИКС 2001" ЕООД
останал с много добри впечатления. След въвеждането в експлоатация, пет години
след това, по програмата "Сапард" имало мониторинг и отпуснали субсидията.
Взели почти пълната субсидия, която била около един милион и деветстотин и
няколко хиляди лева. Около 90 000 лв. отпаднали от субсидията. Всичко било
коректно и точно изпълнено от фирма "ДИКС 2001" ЕООД, нямало
забележки от контролиращите органи.
Свидетелят установява,
че с ищеца "ДИКС 2001" ЕООД са работили заедно от 2000 г. до 2010 г.,
както по описания проект, така и по други проекти. Свидетелят препоръчвал
"ДИКС 2001" ЕООД като точна и коректна фирма, но после чул, че
фирмата била фалирала, запорирали й сметките. Свидетелят не се сеща откъде го
знае това, сочи, че познати са го питали и са казвали, че има нещо гнило, че
ищецът "свършил", "фалирал". След настъпване на проблемите
с данъчните, свидетелят сочи, че нищо по-съществено не правили с "ДИКС
2001" ЕООД. М. С. бил и търговец на електроенергия. Свидетелят имал оферти
от много фирми, включително и от ищцовата за закупуване на електроенергия, но
чувайки тези неща, отказал. Свидетелят сочи, че много пъти използвал ищеца за
консултации, тъй като ние имал ел.техници със средно образование, а ми трябвал
по-компетентен специалист.
Свидетелят не знае други
да са отказвали да работят с фирмата, но по-нататък в показанията си сочи, че
чул, че "Папас олио" и "Винпром" са се отказали да възлагат
работа на фирма "ДИКС 2001" ЕООД. Свидетелят поддържал служебни
връзки с управителя на фирма "ДИКС 2001" ЕООД, с годините станали и
приятели, и знае, че всичко това се отразило лошо на управителя на "ДИКС
2001" ЕООД. Това било преди 5-6-7 години. Свидетелят сочи, че разговарял
със собственика на "АБС-Инженеринг", която фирма изпълнявала
строителните работи в "ЕФЕБ" по програмата "Сапард", а С.
изпълнявал част ел., и станало въпрос, че "АБС-Инженеринг" на обект
за част-ел. ще вземат някаква фирма от Варна. Свидетелят попитал собственика на
"АБС-Инженеринг" защо търси друга фирма като познава ищеца и са
работили заедно. Свидетелят не знае защо посочената фирма е отказала на
"ДИКС 2001" ЕООД да работят заедно. Не знае управителят Д.С. да има
други фирми със сходни имена. Не знае за съществуването на "Дикс Строй
2001". Не си спомня да са искани документи от "ЕФЕБ" във връзка
с ревизия на "ДИКС 2001" ЕООД.
Въз основа на
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Предявени са от ищеца
срещу ВАС и НАП искове за солидарното им осъждане за заплащане на обезщетение
за причинени на ищеца имуществени и неимуществени вреди от неприлагането на
правото на Европейския съюз - по чл.4, пар.3 от Договора за ЕС (ДЕС), за
следните суми: 162861.96 лв.(сто шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и
един лева и деветдесет и шест стотинки) обезщетение за имуществени вреди от
поведението на националните власти, които вреди се съизмеряват със сбора от:
155861.96 лева - общият размер на
непризнатия данъчен кредит по фактурите, посочени в ИМ, предмет на Ревизионен
акт № *********/07.03.2012г. - фактура №**********/10.12.2008 г. и фактура
№**********/15.12.2008 г., издадени от "Лили 92"ЕООД; фактури №
93/23.12.2008 г., № 94/29.12.2008 г., № 95/30.12.2008 г. и № 106/29.07.2009 г.,
и фактура от 07.2009г., издадени от „Синтонекс" ЕООД; фактура
№**********/22.12.2008 г. и фактура № **********/29.12.2008 г., издадени от
„Лини Пропърти" ООД; две фактури - от 22.12.2008 г. и от 29.12.2008 г.,
издадени от „Тери Консулт" ЕООД; девет фактури, издадени от „Велис
2008" ЕООД; четири фактури, издадени от „Софстрой комплект" ЕООД; две
фактури от 06.2009 г., издадени от "Титан керамик"ЕООД; осем фактури от м.01.2011г., издадени от
„Мартин" ЕООД, който е заплатен през 2012г., и 7000лв. - заплатените
адвокатски възнаграждения във връзка с инициираното производство по
установяване на данъчни задължения и обжалването му по административен и по
съдебен ред, ведно със законната лихва върху сумата 162861.96лв. от датата на исковата
молба до окончателното ù плащане; 77 000лв. мораторна лихва върху
сумата 162861.96 лв. от датата на плащането ù (06.07.2012 г.) до датата
на предявяване на исковата молба; 10 000 лева - обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди от нарушението на правото на Европейския съюз, ведно
със законната лихва върху тази сума от датата на исковата молба до
окончателното ù плащане; 5 000 лв. - мораторна лихва върху сумата
10 000лв. от датата на издаване на РА - 07.03.2012 г., до датата на
предявяване на исковата молба.
Освен това, ищецът иска
да бъде осъден ответникът НАП да преустанови нарушението и да възстанови
положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни
нарушения като не предприема действия по принудително събиране на ДДС,
начислено с влезлия в сила РА, в противоречие с правото на ЕС.
Предявените искове са с
правно основание чл.4, пар.3 от Договора за ЕС.
Има противоречива
съдебна практика по въпросите: кой е компетентният съд, който следва да
разгледа искова молба с правно основание чл.4, пар.3 от ДЕС, с която се търси
реализиране отговорността на държавата за нарушение на правото на ЕС и кой е
приложимият процесуален ред за разглеждане на искова претенция с правно
основание чл.4, пар.3 от ДЕС, по които въпроси е образувано тълк. дело №
2/2015г. по описа на ВКС за приемане на съвместно тълкувателно постановление от
общото събрание на съдиите от Гражданска и Търговска колегия на ВКС и Първа и
Втора колегия на ВАС. Производството по тълк. дело № 2/2015г. е спряно до произнасяне
на СЕС по дело С-571/2016г.
С определение
№295/16.08.2017г. по ч.гр.д.№261/2017г. по описа на БАС е отменено определение
№221 от 22.06.2017г. по гр.д.№ 66/2017г. по описа на ЯОС и делото е върнато на
ЯОС за продължаване на съдопроизводствените действия като в определението са
дадени указания, които са задължителни за настоящия съд. Като се съобразява със
задължителното за него разрешение, дадено по делото от БАС с определение
№295/16.08.2017г. по ч.гр.д.№261/2017г. по описа на БАС, ЯОС разглежда делото
по процесуалния ред на ЗОДОВ.
Отговорността на
държавата за обезщетение за вреди, причинени от нарушаване на правото на
Европейския съюз от нейни органи има основание в чл.4, пар.3 от ДЕС. В чл.4,
пар.3 от Договора за европейския съюз е предвидено, че държавите-членки са
длъжни да предприемат всички необходими мерки, общи или специални, за да
осигурят изпълнението на задълженията си, произтичащи от Договорите и актовете
на институциите на Съюза. При неизпълнение държавата-членка следва да поправи
последиците от него, което включва задължение за обезщетяване на вредите,
настъпили вследствие нарушението и поради което са в причинна връзка с него.
Тази отговорност на държавата не е уредена изрично в Договорите и във
вторичното право на ЕС, но е допустима съгласно решението на Съда на ЕС по дела
С-6/90 и С-9/90 /Andrea Francovich et Danila Binifaci/, според което „принципът
на отговорността на държавата за вреди, причинени на частноправни субекти
вследствие на нарушения на общностното право, за които носи отговорност
държавата, е присъщ на системата на Договора”. Отговорността за обезщетяване на
вреди, причинени от Република България в нарушение на правото на ЕС, произтича
и може да бъде реализирана както директно по силата на Договора за ЕС, така и
по вътрешното право – чл.7 от Конституцията.
В случая ищецът твърди
неизпълнение на задължения, предвидени в правото на ЕС – в Директива
2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху
добавената стойност /Директива 2006/112/ЕО/, като сочи нарушение на чл.63,
чл.167, чл.168 и чл.178 от нея. Претендира се заплащане на обезщетение за
имуществени и неимуществени вреди във връзка с издаване на процесния ревизионен
акт (РА) от НАП, потвърден окончателно с решение на ВАС, поради което искът е насочен
срещу тези два държавни органа за осъждането им за посочените от ищеца суми. Искове
са предявени срещу НАП, тъй като ищецът смята, че в нарушение на разпоредбите
на пряко приложимите чл.63, чл.167, чл.168 и чл.178 от Директива 2006/112/ЕО,
данъчните власти в случая неправомерно са отказали на ищеца право на данъчен
кредит и са начислили ДДС и лихви върху него. Исковете са предявени и срещу
ВАС, тъй като ищецът твърди, че ВАС не е спазил върховенството на правото на ЕС
и на задължителната практика на СЕС по тълкуването и прилагането му и е
трябвало да отмени ревизионния акт на НАП. Претенцията на ищеца за присъждане
на обезщетенията е предявена срещу ответниците солидарно като чрез тези два
държавни органа се ангажира отговорността на държавата.
ЯОС смята, че когато
твърдяното нарушение е на съд, включително на такъв, действащ като последна
инстанция, какъвто е ВАС, искът може да бъде насочен и срещу Върховния
административен съд, и е допустим.
С производството по иска
за вреди не се цели пререшаване на спор, вече разрешен с влязъл в сила съдебен
акт, а с него се предоставя право - при определени условия - да се получи
обезщетение от засегнато лице - частноправен субект, за претърпени вреди, ако
при постановяването му е нарушено общностното право / С-224/01 на СЕ/.
Следователно, отговорността на Държавата за вреди, причинени от юрисдикция,
действаща като последна инстанция, се реализира при зачитане на принципа на
силата на пресъдено нещо на съдебно решение и невъзможността поради това за
оспорването материалноправната законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт.
Предмет на установяване
в производството по иск за вреди е дали е допуснато нарушение на правото на ЕС като
следва да се прецени дали са налице следните кумулативни предпоставки: дали
твърдяното нарушение е на правна норма, която предоставя право на частно-правен
субект; дали нарушението е достатъчно съществено и явно и дали съществува пряка
причинна връзка между нарушението на нормата и причинените вреди.
Ищецът твърди нарушение
на правото му на приспадане на данъчен кредит, което има като данъчно задължено
лице. Разпоредбите на чл. 167 и чл.168 от Директива 2006/112 регламентират право
на приспадане на данъчен кредит по облагаема доставка и в този смисъл
предоставят права на частноправни субекти. В съответствие с общностното право материалноправните
предпоставки за признаване правото на данъчен кредит са уредени в ЗДДС – чл.68
и чл.69, като за възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен
кредит се изисква установяване наличието на действително осъществени доставки
на стоки или услуги.
Според чл.68, ал.2 от ЗДДС, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Съгласно чл.25, ал.2 от ЗДДС, данъчното
събитие възниква на датата, на която собствеността върху стоката е прехвърлена
или услугата е извършена. В случая от РА и съдебните решения на БАС и на ВАС,
извършените от НАП проверки и от документите, представени от ревизираното
лице-жалбоподател в тези производства, и събраните доказателства, е видно, от
страна на "ДИКС 2001" ЕООД не е доказано, че доставките по фактурите
от доставчиците му са реално извършени от тях. Не е установена реалността на
фактурираните доставки на стоки и услуги, поради което данъчен кредит не е
признат. Не са доказани необходими материалноправни предпоставки за признаване
правото на приспадане на данъчен кредит. Съобразно общите правила по чл.154,
ал.1 от ГПК, субсидиарно приложими и в данъчния процес на основание пар.2 от ДР
на ДОПК, доказателствената тежест за доказването им е била на ищеца. Като не е доказал реалното извършване на
услугите от фактуриралите ги доставчици, реалността на фактурираните доставки
на стоки, ищецът няма право на приспадане на данъчен кредит.
ЯОС намира, че
ответниците не са допуснали нарушение на приложимото в случая вътрешно право,
което съответства на общностното право. Относимите разпоредби за възникване и
упражняване на правото на данъчен кредит от
националното право в ЗДДС съответстват на разпоредбите на общностното право.
Съгласно чл.63 от Директива 2006/112/ЕО, данъчното събитие настъпва и ДДС става
изискуем, когато стоките или услугите са доставени, а съгласно чл.167, правото
на приспадане възниква във времето, когато подлежащият на приспадане данък
стане изискуем.
По делото не се установи
нарушение на правото на СЕС. Съгласно т.31 от Решение на СЕС от 6 декември
2012г. по дело С-285/11 /”Боник”ЕООД/, за да се установи наличие на основание
за приспадане на данъчен кредит по конкретните доставки на стоки, е необходимо
да се провери дали са били реално осъществени и дали съответните стоки са били
използвани за извършването на облагаеми сделки; съгласно т.32 от същото решение
преценката за наличие на условията за възникване на право на данъчен кредит се
извършва от националната юрисдикция в съответствие с правилата на доказване,
установени в националното право, въз основа на „глобална преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства” по делото, а съгласно т.33 – по принцип
правото на приспадане не би могло да бъде отказано, ако в резултат на тази
преценка се установи, че доставките на стоки са реално осъществени и
впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на нЕ.ите
облагаеми сделки. Следователно, необходимо е за всеки конкретен случай да се
установява има ли реално осъществени доставки на стоки и услуги. Такава
проверка за установяване е правена и от ревизиращия орган, и от съда, но поради
недоказване действително извършване на доставките на стоки и услуги (които не
са конкретизирани изобщо нито по видове, нито по обем, нито с
количествено-стойностни сметки), правото на приспадане на данъчен кредит не е
било уважено. Тъй като по делото не е установено нарушение на общностното
право, регламентиращо право на приспадане на данъчен кредит по ДДС, съдът
намира за неоснователни исковете за парично обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди и свързаните с тях искове за мораторни лихви, както и за
неоснователен и искът за осъждане ответникът НАП да преустанови нарушението и
да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от
по-нататъшни нарушения като не предприема действия по принудително събиране на
ДДС, начислено с влезлия в сила РА.
С оглед изхода по
делото, на основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ ищецът следва да понесе разноските за вещо лице.
Искането на ответника ВАС за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
предвид специалните норми на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ, е неоснователно.
На основание изложеното,
ЯОС
Р Е Ш И :
Отхвърля като
неоснователни и недоказани предявените от „Дикс 2001" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В,
ап.15, представлявано от управителя Д.А.С., чрез процесуалния си представител:
адв.К.Б., сл.адрес: ***, „********", ет. *,
офис ***, тел/факс:********, срещу (1) Върховен
административен съд, адрес: гр.София, бул.„Ал. Стамболийски" № 18 и (2)
Национална агенция за приходите, адрес: гр.София, бул. „Дондуков" № 52,
искове по чл.4, пар.3 от ДЕС, с които се иска съдът да осъди Върховния
административен съд и Националната агенция за приходите да заплатят солидарно
на „Дикс 2001" ЕООД претендираните в исковата молба суми: сумата 162861.96
лв.(сто шестдесет и две хиляди осемстотин шестдесет и един лева и деветдесет и
шест стотинки) обезщетение за имуществени вреди от поведението на националните
власти, които вреди се съизмеряват със сбора от: 155861.96 лева - общият размер
на непризнатия данъчен кредит по фактури, предмет на Ревизионен акт №
*********/07.03.2012г. - фактура
№**********/10.12.2008 г. и фактура №**********/15.12.2008 г., издадени от
"Лили 92"ЕООД; фактури № 93/23.12.2008 г., № 94/29.12.2008 г., №
95/30.12.2008 г. и № 106/29.07.2009 г., и фактура от 07.2009г., издадени от
„Синтонекс" ЕООД; фактура №**********/22.12.2008 г. и фактура №
**********/29.12.2008 г., издадени от „Лини Пропърти" ООД; две фактури -
от 22.12.2008 г. и от 29.12.2008 г., издадени от „Тери Консулт" ЕООД;
девет фактури, издадени от „Велис 2008" ЕООД; четири фактури, издадени от
„Софстрой комплект" ЕООД; две фактури от 06.2009 г., издадени от
"Титан керамик"ЕООД; осем
фактури от м.01.2011г., издадени от „Мартин" ЕООД, който е заплатен през
2012г., и 7000лв. - заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с
инициираното производство по установяване на данъчни задължения и обжалването
му по административен и по съдебен ред, ведно със законната лихва върху сумата
162861.96лв. от датата на исковата молба до окончателното ù плащане; сумата
77 000лв. мораторна лихва върху сумата 162861.96 лв. от датата на
плащането ù (06.07.2012 г.) до датата на предявяване на исковата молба; сумата
10 000 лева - обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди от
нарушението на правото на Европейския съюз, ведно със законната лихва върху тази
сума от датата на исковата молба до окончателното ù плащане; сумата 5 000
лв. - мораторна лихва върху сумата 10000лв. от датата на издаване на РА -
07.03.2012 г., до датата на предявяване на исковата молба.
Отхвърля като
неоснователен и недоказан предявения от „Дикс 2001" ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол, ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В,
ап.15, представлявано от управителя Д.А.С., чрез процесуалния си представител:
адв.К.Б., сл.адрес: ***, „*********", ет. *,
офис ***, тел/факс:*******, срещу Национална
агенция за приходите, адрес: гр.София, бул. „Дондуков" № 52, иск по чл.4,
пар.3 от ДЕС, с който се иска да бъде осъден ответникът НАП да преустанови
нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се
въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения като не предприема действия по
принудително събиране на ДДС, начислено с влезлия в сила РА.
Отхвърля искането на
Върховния административен съд, гр.София, бул.„Ал. Стамболийски" № 18, за
присъждане на 350лв. юрисконсултско възнаграждение.
Осъжда „Дикс 2001"
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Ямбол,
ж.к.Възраждане, бл.68, вх.В, ап.15, представлявано от управителя Д.А.С., на
основание чл.10, ал.2 от ЗОДОВ, да заплати сумата 381.90лв. - разноски за в.л.,
по сметка на ЯОС.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Окръжен съдия: