ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ……
31.10.2014 г.
Софийският градски съд, Търговско отделение, VIII състав, в закрито заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:
Председател: ИВО ДАЧЕВ
Членове: КАЛИНА ИЛИЕВА
мл. с. АТАНАС ДОДОВ
като разгледа докладваното от младши съдия Додов ч. гр. д. 15835 по описа на Софийския градски съд за 2014 г., съобрази следното.
Производство по чл. 396, ал. 1 ГПК.
Градски съд С. е сезиран с частна жалба от Р.
Н. П. чрез адв. Н. Г. срещу Определение от 03.10.2014 г. по ч. гр. д. 53
356/2014 г. по описа на СРС, 120 граж. състав, с което е отхвърлена молбата й
за допускане обезпечение на нейни бъдещи искове против В.Т.. В жалбата са
формулирани оплаквания за необоснованост и неправилност на акта на
първостепенния съд – неправилно било прието, че е необходимо посочване адреса
на молителя, че не е изяснена цената на бъдещите искове, че не е уточнен
размерът на главницата и претендираната лихва.
Частната жалба е допустима – подадена е активно легитимиран с право на жалба субект и в законоустановения срок против подлежащ на обжалване с частна жалба акт на първоинстанционен съд (чл. 396, ал. 1 ГПК).
СГС
установи следното.
На 03.10.2014 г. Р.П. е депозирала чрез процесуалния си представител адв. Г. молба за обезпечение на бъдещ иск против В.Н.Т.. В обстоятелствената част от молбата са изложени твърдения за това, че жалбоподателката е предоставила в паричен заем на Е.Я. сумата от 12 400 евро, срещу което заемополучателят бил учредил в нейна полза съвместно със съпругата си С.Я. договорна ипотека върху принадлежащия им в режим на СИО недвижим имот, представляващ апартамент № 76 в гр. С., ЖК „О.К.” бл. ***, вх. *, ет. *. Същият имот заемополучателят бил придобил с договор за покупко-продажба от Т.Н.Т.. Твърди се, че с решение от 20.12.2013 г. по гр. д. 2818/2013 г. на Трето г. о. на ВКС същият договор за покупко-продажба бил унищожен по иск на наследник на праводателя по него (В.Т.) поради грешка в предмета, с което отпадали както правата на приобретателя по договора, така и производното от тях субективно ипотечно право на жалбоподателката. Сочи се, че след унищожаване на договора между приобретателя по него Е.Я. и заемодателката, сега жалбоподател, Р. П., бил сключен договор за цесия вместо плащане, с който на жалбоподателката, като цесионер, били прехвърлени вземането на заемополучателя за връщане цената на имота, договорът за придобиване на който бил унищожен, в размер на 15000 лв., и вземането на същия за полезни разноски против лицето, възвърнало си по пътя на реститутивното правоприемство от заемополучателя собствеността върху имота, а именно В.Т., в размер на 12000 лв.. За тези си вземания, общо в размер на 27 000 лв., жалбоподателката имала интерес да претендира за налагане на обезпечителна мярка, предвид опасността ответницата по бъдещия иск В. Т. да се разпореди с имота и така да лиши ищцата по иска от възможност да насочи принудителното изпълнение върху него.
За да остави молбата за обезпечение без уважение, районният съд е
посочил, че същата страда от пороци – липсва конкретизация на главница и лихва,
липсва посочен адрес на молителя, липсва посочване цената на бъдещия иск
(искове), а в обезпечителното производство съдът нямал възможност да дава
указания за отстраняване на нередовности.
СГС
счита следното.
Съгласно
чл. 101, ал. 1 ГПК, съдът служебно следи за допустимостта и редовността на
извършваните пред него процесуални действия, а изречение второ на същата алинея
го оправомощава и задължава да дава указания на страната, осъществила
нередовното процесуално действие, в какво се състои порочността, и да й дава
подходящ срок за отстраняването му. Софийският градски съд намира, че
разпоредбата на чл. 101, ал. 1 ГПК е общоприложима във всички съдебни
производства по граждански дела, а не само в исковия граждански процес. Нейният
смисъл е да предотврати отказ от търсена съдебна защита само по формални
(стриктно процесуални) съображения и да насърчи съда и страните към разрешаване
по същество на въпроса, с който съдът е сезиран, като се отстранят
формално-правните пречки пред същинското разглеждане на гражданското дело. Да
се приеме, че коментираната разпоредба важи само по отношение на искови
граждански процеси, означава не само да се даде тълкуване, явяващо се
неоправдано стеснително спрямо редакцията на разпоредбата (тя говори не за
искови молби, а общо за “процесуални” действия, каквато е и молбата за
обезпечаване на бъдещ иск), но и да се компрометира целта на обезпечителния
процес, който предхожда или съпътства исковия и ведно с него осигурява
ефикасното постигане на крайния защитно-санкционен ефект на гражданския процес
като родово понятие във всичките му аспекти. Това приема и ВКС в постановеното
по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, и поради това задължително за
първоинстанционните и въззивни съдилища, Определение № 467/06.06.2012 г.. по ч. т. д.
152/2012 г на Второ т. о. на ВКС, където е записано: “За съда съществува задължение, когато констатира
нередовност на молбата за обезпечение на бъдещ иск, напр. неплатена държавна
такса, да даде указания на молителя – бъдещия ищец в какво се състои
нередовността, как същата следва да бъде отстранена и да определи подходящ срок
за поправката.”
По горните съображения, и
предвид задължението на въззивния съд да реши спора по същество, от страна на
съдията докладчик, след извършена проверка допустимостта и редовността на
молбата за обезпечение на бъдещия иск, бяха дадени указания по реда на чл. 101 ГПК на частната жалбоподателка: първо, да посочи своя (на самата частна
жалбоподателка) адрес, второ, да конкретизира бъдещия иск (или искове) по
основание, петитум и страни, както и да уточни тяхната цена, и трето, да
конкретизира в какво са се изразили разноските, квалифицирани като
„подобрения”, тоест да посочи какви конкретно въздействия са били оказани върху
процесния имот, какви причини са обусловили същите разноски, какво включват
тези разноски – по отделни пера, каква е тяхната себестойност, съответно –
каква би била разликата между стойността на имота, ако разноските не бяха
извършени, и стойността на имота след извършването им; да посочи кога точно във
времето (като начален и краен момент) са били извършени разноските – по видове
и по пера, и да уточни дали към момента, в който са били извършени разноските, Е.Я.
е бил получил препис от исковата молба за унищожаване на договора от
В изпълнение на дадените разпореждания, от жалбоподателката чрез пълномощник адв. Г. бе своевременно депозирана уточнителна молба от 28.10.2014 г., от тълкуването на чието съдържание съдът формира извода, че се иска обезпечаване на бъдещи искове, както следва:
1) бъдещ иск по чл. 34 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, предявим от Р.П. против В.Т., имащ за предмет вземане за връщане на платената от купувача Е. Я. на продавача Т. Т. цена по договор за продажба на недвижим имот от 16.03.2005 г., произтичащо от унищожаването на същия договор поради грешка в предмета и от договор за цесия на вземането за връщане на цената, сключен между купувача по унищожения договор (Е. Я.) и трето лице – ищец по бъдещия иск (Р. П.), в размер на 15 000 лв., който договор за цесия е сключен с цел погасяване на задължение на цедента към цесионера, произтичащо от облигационен договор за заем между тях, обезпечен с ипотека върху имота – предмет на унищожения договор, на стойност 12 400 евро, и
2) бъдещ иск по чл. 72, ал. 1 ЗСоб вр. чл. 99 ЗЗД, имащ за предмет вземане за заплащане на полезни разноски, извършени от Е.Я. като добросъвестен владелец по унищожения поради грешка в предмета договор в процесния недвижим имот – предмет на цитирания договор за покупко-продажба, включващи вътрешно преустройство на имота, вкл. обособяване на самостоятелни помещения, подмяна на подови настилки, шпакловка и боядисване на стените и тавана, подмяна на дограмата, на ел. инсталация, на ВиК инсталациите, на вътрешните и външни врати, премахване на външната входна врата и на облицовката на сервизното помещение, вкл. поставяне на нови плочки на стената и пода, които разноски се твърди да са реализирани в периода преди предявяване на исковата молба за унищожаване на договора, чиято обща себестойност е приблизително конкретизирана на 12 000 лв., което вземане се твърди да е било е прехвърлено от купувача по унищожения договор (и добросъвестен подобрител) Е. Я. на Р. П. с цел погасяване на негово задължение към цесионера, произтичащо от цитирания облигационен договор за заем между тях, на стойност 12 400 евро.
Градски съд С. счита следното.
По допустимостта на бъдещия иск
СГС счита, че бъдещият иск, чието обезпечаване се иска, е допустим.
По вероятната основателност на бъдещия иск
Бъдещият иск е вероятно основателен. От представените по делото писмени доказателства може да се направи обоснованото предположение, че между Е.Я. (като купувач) и Тодор Н.Т. (наследодател на ответницата по бъдещия иск) е бил сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, процесния апартамент № 76, на дата 16.03.2005 г., в предвидената от закона форма за действителност (чл. 18 ЗЗД), който договор от външна страна е транслирал в патримониума на приобретателя по него Е.Я. правото на собственост върху имота. От представения заверен от страната препис на Решение от 20.12.2013 г. по гр. д. 2818/2013 г. на Трето г. о. на ВКС е видно, че с влязъл в сила съдебен акт същият договор е бил унищожен поради грешка по см. на чл. 28 ЗЗД по иск, предявен от наследницата на Т.Т. и ответница по бъдещия иск В. Т. против Е.Я..
От представения по делото договор за учредяване на ипотека, сключен съобразно чл. 167, ал. 1 ЗЗД в нотариална форма, формално се установява, че в полза на ищцата по бъдещия иск е било учредено субективно ипотечно право върху принадлежащия на учредяващия ипотеката (в режим на СИО) Е.Я. недвижим имот – апартамент № 76, идентичен с имота, договорът за прехвърляне собствеността върху който е унищожен с касационното решение, който ипотечен договор е сключен с оглед обезпечаване вземане на Р.П. към Е.Я., произтичащо от облигационен договор за заем между тях за сумата от 12 400 евро, заемодател по който е Р. П., а заемополучател – Е.Я.. Представени са писмени доказателства, формално установяващи превеждането на заетата сума по сметка на заемополучателя. Същият ипотечен договор, видно от отбелязването върху него, е бил вписан в Служба по вписванията – гр. С., на 03.10.2011 г.
Предвид ретроактивното материалноправно действие на съдебното решение, постановяващо унищожаване на договора, сключен между Е.Я. и Т.Т., в тежест на всяка от страните по него са се породили насрещни претенции за реституиране на всичко, което всяка от тях е престирала на другата по договора – чл. 34 ЗЗД, което означава, че в тежест на приобретателя Е. Я. е възникнало задължение да върне имота поради елиминирането с обратна сила на неговото вещно-транслативно действие, съответно в тежест на универсалната правоприемница на праводателя по договора Т. Т. – В. Т., е възникнало задължение да върне цената, получена по договора. Ретроактивното действие на съдебния акт, унищожил договора, е предизвикал разрушаване и на право-прехвърлителния и право-учредителен ефект на всички разпоредителни действия, осъществени от приобретателя по договора в полза на трети лица в периода преди влизането на решението в сила, които в качеството си на негови транслативни или конститутивни правоприемници са зависими от правното му положение и следователно са обвързани от конститутивното действие на влязлото в сила съдебно решение за унищожаване на договора, без оглед на участието или неучастието си като страна по делото за унищожаване, и не са в състояние да се позоват на предходността на вписване на придобивния си титул спрямо датата на вписване на исковата молба за унищожаване, респективно – на датата на вписване на самото съдебно решение за унищожаване, тъй като по силата на изричната материалноправна разпоредба на чл. 33, ал. 3 ЗЗД с оповестително-защитно действие се ползва вписването само на тези от исковите молби за унищожаване на договори (съответно – на постановените по тях решения), които са били сключени при крайна нужда, какъвто случаят не е (така Решение № 491/07.07.2010 г. по гр. д. 1348/2009 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, Решение № 68/20.02.2012 г. по гр. д. 719/2011 г. на I г. о. на ВКС, също постановено в производство по чл. 290 ГПК, и др.). Самият молител, сега частен жалбоподател, изрично признава в молбата до СРС и в частната въззивна жалба, а и от приложените писмени доказателства се установява, че е придобил ипотечното си право върху процесния имот чрез сделка, сключена с приобретателя по унищожения договор, тоест субективното му ипотечно право е производно и зависимо от съществуването на субективното право на учредяващия ипотеката, нещо повече – по силата на чл. 167, ал. 3 ЗЗД изначалната или предизвикана с обратна сила непринадлежност на правото на собственост върху ипотекирания имот към патримониума на учредяващия ипотеката при учредяването обуславя нищожността на самия ипотечен договор (Решение № 281/15.11.2012 г. по гр. д. 1173/2011 г. на III г. о. на ВКС). Вземането на частния правоприемник по унищожения договор за връщане на цената, престирана по него, не е свързано с личността на неговия носител и може да бъде предмет на универсално или сингуларно правоприемство. Същевременно съдът счита, че представеният по делото договор за цесия, сключен между Е. Я. и Р. П., е редовен от външна страна – не страда от флагрантни пороци, обуславящи нищожността му, включително, предвид каузалния характер на договора за цесия като вид сделка, може да се приеме, че той има основание по см. на чл. 26, ал. 2 ЗЗД, бидейки сключен с цел да „замести” по правното си значение договора за ипотека, предвид нищожността на същия договор като сключен от лице, чието право на собственост върху имота, върху който е целяно да бъде учредено ипотечното правоотношение, е отпаднало с обратна сила. В договора за цесия изрично е посочено, че той се сключва pro solvendo с цел погасяване вземането на цедента към цесионера, като страните са отнели непосредственото новиращо действие на цесиония договор по отношение на каузалното правотношение по договора за заем и са отложили правопрекратителния ефект на цесията спрямо заемното правоотношение до ефективното събиране на прехвърленото вземане. Следователно има всички формални основания да се направи заключението, че договорът за цесия е валиден и ефективно е прехвърлил вземането на приобретателя по унищожения договор Е.Я. в патримониума на ищцата по бъдещия иск.
Осигурен е и ефектът на противопоставимост на договора за цесия (чл. 99, ал. 4 ЗЗД) спрямо длъжника по прехвърленото вземане В.Т., посредством нотифицирането на договора за цесия чрез съобщение за това от цедента, връчено на длъжника по нотариален ред на 26.09.2014 г., доказателство за което нотариално връчване е приложено по делото от молителя-жалбоподател.
По делото са приложени и доказателства, че ответницата по бъдещия иск е поканена по нотариален път от Р.П. да изпълни задълженията си за връщане на цената и за заплащане на подобренията.
По изложените съображения СГС формира правния извод, че формално, въз основа ангажираните писмени доказателства, молителят-частен жалбоподател успешно доказва при условията на непълно доказване активната си материалноправна легитимация както носител на вземане от 15 000 лв. за връщане на платена цена по унищожен поради грешка договор за прехвърляне право на собственост върху недвижим имот, подробно описан в молбата за допускане на обезпечение.
По наличието на обезпечителна нужда
По отношение на този иск е налице обезпечителна нужда, тъй като евентуални действия на разпореждане с процесния недвижим имот – предмет едновременно на договора за ипотека и на делото за унищожаване поради грешка, биха лишили цесионерът – ищец по бъдещия иск от възможността да насочи върху него принудителното изпълнение за вземането на връщане на платената цена, и същият би бил принуден да води отменителен иск по чл. 135 ЗЗД, установяването на основанието на който иск може да се окаже твърде обременително за него, ако имотът е бил транслиран възмездно и третото лице е добросъвестно. Обезпечителната нужда е налице особено с оглед обстоятелството, че в резултат от унищожаване на договора, с който Е.Я. е придобил от Т. Т. ипотекирания имот, с обратна сила са ликвидирани и правата на онези трети лица, чиято правна опора съставлява правото на собственост на Емил Томов върху ипотекирания имот (т.е. на универсалните и частните му правоприемници за същия имот), в т. ч. – и на ипотекарните му кредитори, чието възможност да насочат принудителното изпълнение върху имота от материалноправна гледна точка е обусловена от принадлежността на това право при сключване на ипотечния договор към правната сфера на учредяващия ипотеката (арг. и от чл. 440, ал. 1 ГПК). Както съдът посочи, поредността на вписванията в книгите по вписванията на договора за ипотека и на исковата молба за унищожаване е ирелевантна, тъй като с материалноправен оповестително-защитен ефект по см. на Раздел XI от ЗСоб се ползват само тези от исковите молби по чл. 114, т. „а” ЗСоб, на които изрична разпоредба придава такова действие, исковите молби за обявяване на предварителен договор за окончателен (чл. 114, т. „б” ЗСоб), и конститутивните искови молби по чл. 114, т. „в” ЗСоб (напр. по чл. 33, ал. 2 ЗСоб, чл. 66, ал. 1 ЗСоб, чл. 29, ал. 1 и 3 СК); вписването на исковите молби за унищожаване, освен поради крайна нужда, се изчерпва в даването на гласност на спора.
По адекватността между обезпечителната нужда и исканата обезпечителна мярка
Съдът
счита, че е налице и адекватност между обезпечителната нужда и исканото
обезпечение, предвид продажната цена на имота към
По изложените съображения, СГС намира, че са налице предпоставките за допускане обезпечение на този бъдещ иск с оглед наличието на убедителни писмени доказателства, чрез вписване на възбрана върху процесния апартамент № 76. Въпреки наличието на убедителни писмени доказателства, с оглед гарантиране необходимия баланс между интересите на молителя и на лицето, против което се иска допускане на обезпечението, съдът намира за удачно да приложи на чл. 391, ал. 2 ГПК, като изиска депозиране на гаранция в размер, необходим за репариране на вредите, които търпящото обезпечителната мярка лице би понесло при несъществуване на вземането – предмет на бъдещия иск, а именно – три хиляди лева.
II./ По искането за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл. 72, ал. 1 ЗСоб вр. чл. 99 ЗЗД
По допустимостта на бъдещия иск
Съдът намира, че бъдещият иск е допустим.
По вероятната основателност на бъдещия иск
Съдът намира обаче, че не са налице достатъчно писмени доказателства, позволяващи да се направи извод за вероятната основателност на този бъдещ иск. Не са представени практически никакви документи, свидетелстващи за осъществени дейности, имащи характер на подобрения по смисъла на Закона за собствеността. Такива документи биха могли да бъдат например договори за ремонт и строителство, свързани с тях приемо-предавателни протоколи, фискални бонове, разписки, фактури, банкови квитанции, гаранционни карти, сертификати за качество, доказателства за възражения за некачествено осъществени СМР, и други такива, удостоверяващи пряко или косвено наличието на самите подобрения като настъпил факт, или на учредени правоотношения между владелеца-подобрител и трети лица по повод и във връзка с извършването, възмездяването и цялостното уреждане на последиците от тях. Наличието на доказателства за сключен договор за продажба не означава, че през времетраене вещноправното действие на договора владелецът го е подобрявал. Подобренията представляват въздействия върху имота чрез негов (на подобрителя) или ангажиран от него труд и с негови средства, които обективно повишават годността на имота да служи според своето полезно предназначение. Тези въздействия и техните резултати подлежат на доказване на общо основание, а в случая, макар и подробно описани в уточнителната молба, твърдените подобрения не се подкрепят от приложените документи.
Обезпечителна нужда и адекватност на исканата обезпечителна мярка с обезпечителната нужда съдът намира, че са налице.
Съдът намира, при все това, че предвид тясната правна и логическа връзка между двата иска, и с оглед факта, че първият иск се явява доказан при непълно доказване, справедливо и съответно на целта на закона е да се даде възможност на частния жалбоподател да обоснове вероятна основателност на иска чрез представяне на гореуказаната парична гаранция от три хиляди лева по сметка на съда, с което би се гарантирал необходимият баланс между интересите на молителя и на лицето, против което се иска допускане на обезпечението, в размер, необходим за поправяне на вредите, които търпящото обезпечителната мярка лице би понесло при несъществуване на вземането – предмет на бъдещия иск.
По изложените съображения, осми състав на Търговското отделение на СГС
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение от 03.10.2014 г. по гр. д. 53356/2014 г. по описа на Софийския районен съд, 120 граждански състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ на бъдещи искове, както следва:
1) бъдещ иск по чл. 34 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД в размер на 15 000 лв., предявим от Р.Н.П., ЕГН **********, против В.Н.Т., ЕГН **********, имащ за предмет вземане за връщане на платената от купувача Е. Б. Я. на продавача Тодор Н.Т. цена по договор за продажба от 16.03.2005 г. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4334.351.2.76, произтичащо от унищожаването на същия договор поради грешка в предмета и от договор за цесия на вземането за връщане на цената, сключен между купувача по унищожения договор (Е. Я.) и трето лице – ищец по бъдещия иск (Р. П.), и
2) бъдещ иск по чл. 72, ал. 1 ЗСоб вр. чл. 99 ЗЗД в размер на 12 000 лв., предявим от Р.Н.П., ЕГН **********, против В.Н.Т., ЕГН **********, имащ за предмет вземане за заплащане на полезни разноски, извършени от Е. Б. Я. като добросъвестен владелец по унищожения поради грешка договор в процесния недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4334.351.2.76 – предмет на цитирания договор за покупко-продажба, включващи вътрешно преустройство на имота чрез обособяване на самостоятелни помещения – хол, кухненски бокс и спалня, подмяна на подови настилки, шпакловка и боядисване на стените и тавана, подмяна на дограмата, на ел. инсталация, на ВиК инсталациите, на вътрешните врати и на външната входна врата, премахване облицовката на сервизното помещение и поставяне на нови плочки на стената и пода, вкл. подмяна на тоалетната чиния, което вземане за разноски е било е прехвърлено от купувача по унищожения договор Е.Я. на Р.П. – ищца по бъдещия иск,
чрез НАЛАГАНЕ
НА ОБЕЗПЕЧИТЕЛНА МЯРКА „ВЪЗБРАНА” по персоналната партида на В.Н.Т.,
ЕГН **********, в книгите по вписванията на Служба по вписванията – гр.
С., върху следния принадлежащ на последната недвижим имот, а именно –
апартамент № 76, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор 68134.4334.351.2.76,
находящ се гр. С., СО – район „О.К.”, ЖК „О.К.”, жилищна сграда – блок 507,
стар № 11-19, вх. „В”, ет. V (пети), който самостоятелен обект
в сграда се намира в сграда № 2, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.4334.351,
брой на нивата на обекта – едно, с площ от
ПРИ ПРЕДОСТАВЯНЕ НА ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ от частната жалбоподателка Р.Н.П. по сметка на СГС в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
ПРЕДОСТАВЯ на частната жалбоподателка Р. П. 14-дневен срок, считано от връчване на препис от това определение, за представяне на доказателства, че гаранцията от 3000 лв. е внесена по сметка на Софийски градски съд и че бъдещите искове са били предявени. При непредставяне в дадения срок на доказателства за тези обстоятелства, допуснатото обезпечение на исковете ще бъде отменено.
ДА СЕ ИЗДАДЕ обезпечителна заповед в полза на жалбоподателката след представяне на доказателства за внесена по сметка на СГС гаранция.
НАСТОЯЩОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ подлежи на обжалване на основание чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок, който за жалбоподателката Р. П. тече от връчване на препис от него, а за В.Н.Т. (ответница по бъдещия иск) – от връчване на съобщение за наложената възбрана от Служба по вписванията – гр. С. или от съдебен изпълнител, при наличие на някоя от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: Членове: