Р Е Ш Е Н И
Е № 97/13.5.2021 г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският административен съд, шести
състав, в публично заседание на двадесет и осми април две хиляди и двадесет и
първа година в състав:
Съдия: Ст. Вълчев
при секретаря Ст. Гюмлиева,
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 29 по
описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.112, ал.1, т.4 ЗЗ по жалба на Ц.М.
***, чрез адв.Г. *** против Експертно решение № 0020
от заседание № 002/05.01.2021 г. на
Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което е потвърдено по всички
поводи Експертно решение № 2841/17.09.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
”Св.Пантелеймон”-Ямбол.
Твърди се, че обжалваното решение е незаконосъобразно, т.к е постановено в
противоречие с доказателствата по преписката и при неизяснена фактическа
обстановка за наличие на основанията, визирани в материалния закон; липсва
обсъждане на всички заболявалия на лицето, които са съществували към момента на
постановяване на експертното решение и в тази връзка крайният извод на ТЕЛК е
необоснован; не става ясно как е определен процента на ТНР и какъв е процента на
ТНР съобразно другите заболявания. Претендира се да бъде отменено атакуваното
решение и да се върне преписката за ново произнасяне, като се присъдят
направените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващия се явява процесуалния му представител, който
подържа жалбата на посочените основания с искане за уважаването й.
Ответната страна редовно и своевременно призована не изпраща представител в
съдебно заседание, като с писмено становище оспорва жалбата с искане за
отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна ТП на НОИ-гр.Ямбол, чрез процесуалния си
представител ст.юрисконсулт А.С. оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана по съображения посочени в писмено становище с искане да бъде оставено
в сила ЕР на НЕЛК и се присъди юрисконсултско
възнаграждение.
Останалите заинтересовани страни редовно и своевременно призовани не
изпращат представител в съдебно заседание, не вземат становище по жалбата и не
правят доказателствени искания.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното
единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С Експертно решение № 2841/17.09.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ
”Св.Пантелеймон”-Ямбол при преосвидетелстване и по
документи е определил на жалбоподателя 40 % трайно намалена работоспособност за
срок от две години с водеща диагноза „Неинсулиновозависим
захарен диабет”.
С Жалба вх.№ 290/20.10.2020 г. до НЕЛК Ц.М.М. е
оспорил експертното решение на ТЕЛК с искане за неговата отмяна и издаване на
ново решение.
С Експертно решение № 0020 от
заседание № 002/05.01.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия
(НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр.,
Белодробни и ССЗ по документи е потвърдено по всички поводи Експертно решение №
2841/17.09.2020 г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол.
С Експертно решение № 0602 от
заседание № 039/15.03.2021 г. на НЕЛК, Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ е отстранил допусната техническа
грешка във връзка със сърдечно-съдовото заболяване в Експертно решение № 0020
от заседание № 002/05.01.2021 г. на НЕЛК.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания
административен акт, съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 АПК, съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен
интерес от обжалването и в преклузивния срок по
чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Експертно решение №
0020 от заседание № 002/05.01.2021 г. на
Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, с което по документи е потвърдено
по всички поводи Експертно решение № 2841/17.09.2020 г. на ТЕЛК общи
заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол.
В съответствие с чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява
законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички
основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от
оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за
валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган,
в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила,
да не противоречи на материалноправните разпоредби и
да съответства с целта на закона.
Оспореното решение на НЕЛК е постановено от компетентен колективен
административен орган в кръга на неговите правомощия по чл.103, ал.4 от Закона за здравето (ЗЗ) и при изпълнение на
изискванията за писмена форма и реквизити. В административното производство не
са допуснати нарушения на процедурата, които да опорочават издаденото решение,
както и не са налице противоречия с материалноправните
норми или несъответствие с целта на закона.
С оглед на особения характер на регулираните обществени отношения и тяхната
значимост, свързана със здравето на гражданите, законодателят е предвидил
строго регламентирана процедура, намерила подробна уредба в Наредбата за
медицинската експертиза (НМЕ) и Правилника за устройството и организацията на
работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на
медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). В тези два подзаконови нормативни акта е
посочена точно процедурата по установяването на ТНР, като и двата органа /ТЕЛК
и НЕЛК/, действат в условията на обвързана компетентност. При наличието на
определени законови предпоставки, органът има конкретно поведение, посочено в
правилника и наредбата.
По силата на чл.49, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ Националната експертна лекарска
комисия се произнася с мотивирано експертно решение, постановено от
специализиран състав, определен съобразно водещата диагноза.
Нормите на чл.18, ал.3 и ал.4 ПУОРОМЕРКМЕ предвиждат, че всеки
специализиран състав включва не по-малко от трима лекари, от които един е
председател на състава, като в специализираните състави на НЕЛК работят лекари
с призната специалност по съответния профил и с не по-малко от 5 години трудов
стаж по медицина.
В настоящия случай решението е постановено от НЕЛК – Специализиран състав
на НЕЛК по Вътр., Белодробни и ССЗ, определен
съобразно водещата диагноза, което обуславя неговата компетентност.
От своя страна съобразно чл.101, ал.7 ЗЗ принципите и критериите на
медицинската експертиза, редът за установяване на временна неработоспособност,
видът и степента на увреждане, степента на трайно намалена работоспособност,
потвърждаване на професионална болест, както и условията и редът за извършване
на медицинска експертиза по чл.103, ал.3 от ЗЗ се определят с наредба на
Министерския съвет.
Съгласно чл.62 от въпросната Наредбата за медицинската експертиза
видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност
се определят въз основа на представената медицинска документация, обективизираща степента на увреждане и функционален дефицит
на заболелия орган и/или система, и при необходимост – въз основа на подробна клинико-експертна анамнеза, задълбочен клиничен преглед и
насочени лабораторни и функционални изследвания.
От своя страна чл.50, ал.1 от ПУОРОМЕРКМЕ сочи, че Националната експертна
лекарска комисия се произнася въз основа на медицинската и друга документация.
Предвид посочената регламентация, която от една страна урежда, че само при
необходимост видът и степента на увреждането/степента на трайно намалената
работоспособност се определят въз основа на подробна клинико-експертна
анамнеза, задълбочен клиничен преглед и насочени лабораторни и функционални
изследвания, а от друга че НЕЛК се произнася въз основа на медицинската и друга
документация, то при постановяване на оспореното решение не е съществувало
задължение за специализирания състав да прави задълбочен клиничен преглед на
лицето, да извършва подробна клинико-експертна анамнеза или да назначава лабораторни и
функционални изследвания.
Ето защо колективния орган е извършил вменените му с посочените норми
задължения преди постановяване на решението, за да получи информация за видът и
степента на увреждането/степента на трайно намалената работоспособност, което
се констатира от приложената към делото административна преписка с медицинска
документация.
Посоченото мотивира извода за процесуалноправната законосъобразност на
оспорения административен акт.
Атакуваното решение не противоречи и на материалноправния
закон, защото при постановяването му са съобразени всички относими
норми на Наредбата за медицинска експертиза предвид обективните находки и
документирани такива относно здравословното състояние на пациента и степента на
увреждане на здравето му.
В тази връзка от съществено значение за правилността на експертното решение
е законосъобразното приложение на разпоредбите на Приложение №
1 към чл.63, ал.1 от НМЕ „Отправни точки за оценка на трайно
намалената работоспособност и на вида и степента на увреждане в проценти“ в
съответствие, с което се извършва преценка на установеното увреждане, стадият
на неговото развитие и обусловеният функционален дефицит.
В процесното решение поправено по отношение на
допуснатата в него очевидна фактическа грешка е посочено, че "В МЕД данни
за няколкогодишна давност на АХ с описани анамнестично
макс. стойности до 180/100, измервани обичайни
стойности 130-140/80 на терапия с АСЕ инхибитор. От
2013 год. измервани МКП и ЗСЛК по 11,8мм. ЕКГ син. ритъм, индиферентна ел
позиция, без реполаризационни промени, ЕхоКГ /18.11.2019год/-упомената асиметрична хипертрофия,
измерени МКП 12мм, ЗСЛК 11,8мм, което съответства на лекостепенна
симетрична ЛК хипертрофия, ФИ-67%, ЛП-35мм, нарушена релаксация. Данни за
затлъстяване ИТМ-49, захарен диабет НИЗТ и дислипидемия
с измервани стойности на общ холестерол до 6,05, ЛДЛ
до 3,24, триглицериди до 4,0ммол/л. Не са описвани
прояви на СН.Касае се за няколкогодишна давност на АХ II стадий, умерена по
степен с добър медикаментозен контрол с оформяне на Хипертонично сърце при
рискови фактори Захарен диабет, Затлъстяване и дислипидемия
по чlV pVI т.2.1 обуславя
20% ТНР.Диагноза: АХ II стадий, умерена степен, сърдечна форма, Хипертонично
сърце CH0 МКБ І11.9”.
При това най-големия определен процент трайно намалената работоспособност е
40 %, така както е посочено в мотивите на оспореното решение, а именно „В
медико експертното досие на лицето са приложени медицински документи за диагностициран през 2018 г. захарен диабет тип 2, при
фамилна обремененост и наднормено тегло. Назначена е
перорална терапия. Консултация от ендокринолог,
отразена в амб.л.№ 5227/15.11.2019 г. кръвна захар ,
измерена с глюкомер (неясно дали на гладно или постпандиална) - 11 ммол/л гликиран хемоглобин 18.11.2019 г.-8.70%. Дг. Захарен диабет тип 2, неинсулинозависим,
на перорално лечение, с клинични и ЕМГ данни за диабетна полиневропатия
и макроангиопатия на долните крайници, без
документирани усложнения на останалите прицелни органи, следват 40% т.н.р. по
т. 1.2.2, р.1, част 9 (МКБ 11.7)“.
По силата на т.ІІІ (нова, бр.79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г.) от
Методика за прилагане на отправните точки за оценка на трайно намалената
работоспособност (вида и степента на увреждане) в проценти / Приложение № 2 към
чл.63, ал.3 НМЕ/ когато са налице няколко увреждания, независимо дали са за
заболявания от общ характер, или за заболявания с причинна връзка, за всяко от
които в отправните точки за оценка на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане е посочен отделен процент, оценката на трайно намалената
работоспособност/вид и степен на увреждане се определя, като се взема
най-високият процент по съответната отправна точка на най-тежкото увреждане, а
останалите проценти за съпътстващите увреждания не се вземат предвид при
оценката, но се изписват в мотивната част на
експертното решение.
В съответствие с това с атакуваното
решение НЕЛК е определила оценката на трайно намалената работоспособност/вид и
степен на увреждане в размер на 40 %, като е взела най-високият процент по
съответната отправна точка на най-тежкото увреждане.
Поради това е неоснователен довода в жалбата, че не става ясно как е
определен процента на ТНР и какъв е процента на ТНР съобразно другите
заболявания.
В тази връзка не може да се сподели виждането на оспорващия за неправилно
прилагане на посочената точка от Методиката, т.к. действително е била отменена
с Решение № 1632 на ВАС на РБ - ДВ, бр.63 от 2020 г., в сила от 17.07.2020 г.,
но впоследствие е приета нова, бр.79 от 2020 г., в сила от 8.09.2020 г., която
законосъобразно е била приложена като относима от
административния орган, т.к. е действала към момента на постановяване на
решението му.
В случая липсва и твърдяното нарушение на чл.67 НМЕ, според който когато
процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента на увреждане се
завишава при непроменено здравословно състояние, се прави подробна мотивировка
със: 1. неправилна оценка при предишното освидетелстване; 2. допусната
фактическа грешка или 3. други причини, т.к. не е реализирана хипотезата да се
завишава процентът на трайно намалената работоспособност/вида и степента на
увреждане при непроменено здравословно състояние, а напротив този процент е
намален в сравнение с предходното експертно решение.
В тази връзка въпреки дадените възможности и уважени искания страната не
прояви дължимата процесуална активност, за да бъдат събрани доказателства,
които да установят твърденията й или да опровергаят констатациите и изводите в
атакуваното експертно решение на НЕЛК.
Предвид посоченото решението на НЕЛК, като издадено от компетентен орган и
при спазване на установената форма, административнопроизводствените
правила и материалния закон, и съобразено с целта на закона, се явява
законосъобразно, поради което жалбата като неоснователна трябва да се отхвърли.
При този изход на делото и в съответствие с направените искания жалбоподателя следва на основание чл.143,
ал.3 и ал.4 АПК да заплати на ответната и заинтересованата страна ТП на
НОИ-Ямбол направените от тях разноски под формата на юрисконсултско
възнаграждение в размер по 100 лева.
Водим от горното, Я А С, шести административен състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на Ц.М.
***, съдебен адрес ***, *, чрез адв.Г. *** против
Експертно решение № 0020 от заседание №
002/05.01.2021 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК),
Специализиран състав на НЕЛК по Вътр., Белодробни и
ССЗ, с което е потвърдено по всички поводи Експертно решение № 2841/17.09.2020
г. на ТЕЛК общи заболявания към МБАЛ ”Св.Пантелеймон”-Ямбол.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.3 АПК Ц.М.
***, съдебен адрес ***, *, чрез адв.Г. *** да заплати на Национална експертна
лекарска комисия–гр.София, бул.”Акад. Иван Евстатиев Гешов”
№ 15направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.4 АПК Ц.М.
***, съдебен адрес ***, *, чрез адв.Г. *** да заплати на ТП на НОИ–гр.Ямбол,
ул.”Г.С.Раковски” №9 направените по делото разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 (сто)
лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ : /п/ не се
чете