РЕШЕНИЕ
№ 160
гр. Бургас, 01.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Анита Хр. Велева
при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Административно
наказателно дело № 20232120200107 по описа за 2023 година
Производството е образувано по повод жалба на Ж. Я. С. с ЕГН:**********,
адрес: гр.Бургас, ул. „Ц... С....“ №...., ет..... срещу Наказателно постановление №НП -Е-
264/07.12.2022 г., издадено от В..... Б........- Зам.Кмет на Община Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, т.1 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на
територията на Община Бургас и на основание чл. 31, вр. с чл. 30, ал.1 от същата Наредба на
жалбоподателя е наложено административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
Със жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Оспорва
се доказаността на нарушението, предвид подхода на субсумирането му под нормата на
чл.21, ал.1 от Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на територията на
Община Бургас, несъответен на съществуващата фактическа и правна действителност към
23.08.2022 г.. Твърди се,че собствеността върху поземлен имот с идентификатор
07079.12.897 по действаща КККР на гр.Бургас /неправилно индивидуализиран в НП като
ПИ 070779.12. 897/, съставляващ УПИ II-19, кв.27 в м. „П.......“ в землището на с. В......, с
площ 602 кв.м е изключителна собственост на Щ. М..... ....Г..... и К..... П.... Г....., т.е. на лица,
различни от жалбоподателя. Поддърджа се, че задължението за опазване и поддържане в
добро състояние намиращата се в имотите растителност съобр. регламента в разпоредбата
на чл.21, ал.1 от Наредбата е за собствениците на съотв. имоти на територията на Община
Бургас. В коментираното доказателствено направление е приложен комплект писмени
доказателства Справка от СГКК за ПИ 070779.12.897; Договор за доброволна делба №131,
том III, рег.№10890/07.08.2008 г. по описа на Нотариус М.....А-.....-Т......, вписан в Служба по
вписванията-Бургас като акт №207, том 5/07.08.2008 г., Договор за поправка на договор за
доброволна делба вх.рег.№ 9253, акт №....., том 2, Справка от СГКК за ПИ 07079.12.897 ,
Справка от имотния регистър по партидата на Щ.... Г..... с развита мотивация относно
начина, по който те следва да бъдат интерпретирани. Така практически в жалбата е
кодирано очакване към съда да отхвърли констатациите в атакуваното НП и да отмени
1
същото като незаконосъобразно.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не
се представлява.
Представено е писмено становище от жалбоподателя Ж. Я. С. с вх. №
8314/01.03.2023 г. в което е изразено подробно становище относно доказателствената
относимост и процесуална стойност на представено в съдебно заседание от 20.02.2023 г.
писмено извлечение от АГКК, ЕКАТТЕ ......., касаещо собствеността върху поземлен имот
07079.12.897, като същото е окачествено като неотносимо предвид неточност и непълнота
на данните за собствеността на имотите в КККР.Очертава,че кадастралните данни не
доказват принадлежността на правото на собственост, а същите се извеждат от източниците
регламентирани в чл.25, ал.6 Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. Взето е отношение относно
приобщените свидетелски показания, като същите са определени като неотносими и
недопустими. Формулирано е искане атакуваното наказателно постановление да бъде
отменено.
Административнонаказващият орган - Зам.Кмет на Община Бургас Заместник
Кмет на Община Бургас по„ Стратегическо развитие и екология, дигитализация и адаптация
към промените в климата“,, надлежно призован се представлява от юрисконсулт В...... А......-
Б......., която оспорва жалбата. Посочва, че от извършената служебна справка в АГКК
Община Бургас е установила, че собственик на имота е Ж. С., въз основа на което е
стартирано административно-наказателното производство, в хода на което жалбоподателят
не е представял документи,удостоверяващи принадлежността на правото на собственост
върху имота на трето лице. Пледира за потвърждаване на НП.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на 14-дневния срок за обжалване
по чл. 59, ал.2 ЗАНН (видно от приложеното известие за доставяне НП е връчено на
жалбоподателя на 19.12.2022 г., а жалбата е депозирана на 29.12.2022 г. по реда на чл.60,
ал.1 ЗАНН). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на
обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна, като съдът след като прецени
доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния
контрол намира за установено следното:
На 23.08.2022 г. в 11.20 ч. ст. инспектор ЕКООС при Общ.Бургас А. С. А. в
присъствието на свидетеля В.... Н.....М......гл.инспектор при Община Бургас извършил
проверка по спазване разпоредбите на НИОЗСТОБ в гр.Бургас, кв. В....., на ъгъла на ул.
„К.....“ и ул. „А...... С.......“ – поземлен имот с идентификатор 07079.12. 897, като
констатирал, че поземленият имот е обрасъл с буйна растителност и е необходимо
поддържане на чистотата му,като е установено нарушение на разпоредбата на чл.21, ал.1 от
НИОЗСТОБ. В изготвения от проверката Констативен протокол бланков
№0008409/23.08.2022 г. е отбелязано, че съставянето му е извършено в отсъствие на
собственика на имота. Формулирани са предписания в следния смисъл: 1.Собствениците на
имота са задължени да поддържат имота в чисто състояние от обраслия с растителност
поземлен имот. 2. Да се поддържа чистотата на имота и прилежащите към него части-
тротоари и озеленени площи. В Констативния протокол изрично е фиксирано,че за
отговорни субекти следва да се приемат „собственици“.С писмо на Директор Дирекция
„Околна среда“ към Община Бургас, връчено на жалбоподателя на 07.09.2022 г. същият е
уведомен, че при извършена проверка в гр.Бургас, кв, В...., ул.“В.....“ срещу №...., в ПИ с
идентификатор ..........е констатирана неподдържана /избуяла/ растителност с повишена
пожароопасност, което представлява нарушение на чл.21, ал.1 от НИОЗСТОБ и са
възпроизведени в обобщен план предписанията от Констативен протокол бланков
№0008409/23.08.2022 г. В писмото се споменава, че при извършена служебна справка като
собственик на имота е установен Ж. С.. С писмото е предоставен 10-дневен срок от
получаването му за предприемане на действия за почистване на имота, алтернативно при
неизпълнението им, е инкорпорирана покана за явяване на жалбоподателя на 27.09.2022 г. в
2
16.00 ч. в Община Бургас , Отдел „Опазване на околната среда“ за съставяне на АУАН, като
същото е получено от Ж.С. на 07.09.2022 г.
На посочената дата жалбоподателят не се явил, поради което и АУАН бил
съставен в негово отсъствие, по реда на чл. 40, ал.2 ЗАНН. В последствие на 28.11.2022 г.
копие от акта бил връчен на жалбоподателя, видно от отбелязването върху същия.В АУАН
са закрепени фактически констатации, според които на 23.08.2022 г. проверката била
осъществена в кв. „Ветрен“ срещу ул. „В.“№...... позем.....лен имот с идентификатор
07079.12. 897, като при извършена контролна проверка на 27.09.2022 г. е установена липсата
на предприети действия по почистване на имота съотносими с предписанията в
КП№0008409/23.08.2022 г. Нарушението е квалифициарно по см. чл.21, ал.1 от
НИОЗСТОБ.
В срока по чл.44, ал.1 ЗАНН жалбоподателят подал писмено възражение срещу
съставения АУАН,окачествявайки като несъответстваща на обективната действителност
възприетата в него фактическа обстановка, изброявайки конкретно предприети действия и
мерки за изпълнение на указанията в констативния протокол , с които растителността е
премахната и пожароопасността-предотвратена.
Въз основа на АУАН-а, на 07.12.2022 г. било съставено и процесното наказателно
постановление, в което се съдържа различна териториална конкретизация относно
местореализацията на нарушението, като се посочва, че нарушението е установено в
гр.Бургас, кв.В....., ул.“В.....Л....“ №...., в поземлен имот с /допусната техническа грешка при
изписване на идентификатора/ като 070779.12. 897. Във изложената в НП фактология е
допуснато и времево-темпорално разминаване относно момента на извършване на
проверката на 23.08.2022 г. с посочване на час-12.40 ч., несъответен на закрепения в АУАН
и Констативния протокол -11,20 ч. на 23.08.2022г. В останалата си част НП бележи
фактологически идентитет с фактическата обстановка от АУАН. Административно-
наказващият орган е счел, че горните факти, представляват нарушение по чл. 21, ал.1,
Наредбата за изграждане и опазване на зелената система на Община Бургас и на основание
чл.31 вр. с чл. 30, ал.1 от същата Наредба на жалбоподателя било наложено
административно наказание - глоба в размер на 100 лева.
Приобщени са и гласните доказателства, чрез показанията на свидетеля-
актосъставител А. А., чиято кредитируемост произтича от вътрешнологическата им
характеристика, обективност, последователност и непротиворечивост в излагането на
свидетелските възприятия, т.к. изхождат от лице, даващо показания за непосредствено
възприетото от него по време на изпълнение на служебни задължения, без наличие на данни
за възможна заинтересованост от изхода на делото.
От представените приложения към жалбата, а именно Договор за доброволна делба
акт №131, том III, рег.№10890/07.08.2008 г. по описа на Нотариус М. А.....Т.....в масив 27, в
местност „П......“, в землището на с.Ветрен, видно от Справка от СГКК е с идентификатор
07079.12. 897и същият по силата на описания договор за доброволна делба е поставен в дял
на Щ.... М.. Г... и К.... П.... Г......, които са изключителни собственици на имота. В процесния
договор за доброволна делба е вписано изрично, че останлите съсобственици,сред които
жалбоподателят Ж. Я. С. не получават дял и не стават собственици на гореописания имот.
Договор за поправка на договор за доброволна делба вх.рег.№ 9253, акт №232, том 2, е
конкретизирана площта на поделените поземлени имоти, върху които е прекратена
съсобствеността предвид допусната техническа грешка.От представената от АНО извадка от
кадастралния регистър на недвижимите имоти, съдържаща отразяване, че имот 07079.12.
897, представляващ ПИ в масив 27, парцел II-19 в местност „П.........“ , собственост на Ж.
Я.....С. въз основа на НА№73, том38, рег.№14244, дело 9202/05.10.2006 г., не е
инкорпорирана датата на извършване на справката, като същата съдържа единствено дата на
отпечатване -22.08.2022г.
3
Изложената по-горе фактическа обстановка намира безспорна доказателствена
опора и несъмнена установеност при проверка и съпоставка на писмени и гласни
доказателствени източници, които анализирани самостоятелно и оценени в тяхната
съдържателна взаимообусловеност дават основата на следните правни изводи, които съдът
формира в изпълнение на императивно вмененото си задължение за цялостна и независима
от оплакванията в жалбата проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното
административно наказание:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а АУАН е
съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщените в окомплектованата
административно-наказателна преписка копие Заповед № 180/22.01.2020 г. и Заповед №
356/10.02.2020 г. на Кмета на Община Бургас.
Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от
ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.
Въпреки това, настоящият състав счита, че при издаване на НП са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и съществени процесуални нарушения,
изразяващи се в следното:
Разпоредбата на чл. 21. (1) Наредба за изграждане и опазване на зелената система на
територията на Община Бургас съдържа правило, обвързващо конкретна категория адресати
със специфично по съдържанието си задължение, а именно: Собствениците са длъжни да
опазват и поддържат в добро състояние намиращата се в имотите им растителност.
Очертаният в материалноправната норма на чл. 21, ал.1 от НИОЗСТОБ основен
състав на административно нарушение се характеризира с диспозиция, въвеждаща
позитивно правило за поведение- задължение. Формата на изпълнително деяние,
обективирана в неизпълнение на задължението за опазване и поддържане в добро състояние
на растителността предпоставя в съотношение на определени пространствени / в границите
на имотите/ и субективни параметри /на техните собственици/ на укоримо поведение, което
по естеството си е такова на формално извършване.
В случая иманентна част от съставомерните признаци на нарушението е предявеният от
поднормативния акт задължителен особен признак на субекта- собственика на имота, в
който е допуснато неподдържане в добро състояние на растителността или друга форма на
неправомерно поведение свързана с липсата на дължимо грижливо опазване на
растителността, рефлектираща отрицателно върху зелените системи на територията на
Община Бургас. Следователно несъвместимо по фактическите си характеристики поради
противоречие с нормата на чл.21, ал.1 от НИОЗСТОБ е онова обвинение, в чиято фактическа
рамка липсва или по същество е въведен елемент, поротиворечащ на структурата на
материалноправната норма. В случая съдът намира, че деянието е несъставомерно поради
липсата на субект в съотв. с предвиденото в чл.21, ал.1 НИОЗСТОБ, т.к. визираният в
АУАН и НП субект на нарушението Ж. Я. С. не е бил собственик на имот с идентификатор
07079.12.987 към 23.08.2022г., находящ се в гр.Бургас, кв. Ветрен, в пределите на който са
констатирани останалите обективни харктеристики на нарушението –избуяла трева,
провокираща пожароопасен фактор. Налице са недостатъци в базисното фактическо
установяване на елементите относими към обективната и субективна съставомерност на
нарушението, доколкото с оглед постъпилите към жалбата копия на официални
диспозитивни документи в нотариална удостоверителна форма, се явява компрометирана
достоверността на фактическа констатация в АУАН и НП, според която при извършена
служебна справка, са генерирани данни,че Ж. С. е собственик на ПИ 07079.12.897. По арг.
на правилото в чл.25, ал.6 Наредба №РД-02-20-5/15.12.2016 г. данните за собствениците и
носителите на ограничени вещни права в кадастралния регистър на недвижимите имоти се
записват въз основа на акта, от който черпят правата си, или въз основа на източници, които
съдържат данни за акт, от който лицето черпи правата си. В случая първичен документ за
4
собственост, от който носителите на това вещно право черпят правата си са именно
представените от жалбоподателя са Договор за доброволна делба акт №131, том III, рег.
№10890/07.08.2008 г. по описа на Нотариус М.....А.-Т......, вписан в Служба по вписванията-
Бургас като акт №207, том 5/07.08.2008 г. и Договор за поправка на договор за доброволна
делба вх.рег.№ 9253, акт №232, том 2, е видно ,че УПИ II-19 в масив 27, в местност „П.......“,
в землището на с.Ветрен, От първичните документи за собственост се установява, че УПИ
II-19 в масив 27, в местност „П........“, в землището на с.Ветрен, представляващ ПИ с
идентификатор 07079.12. 897 е поставен в дял на Щ..... М.... Г.... и К..... П.... Г., които са
из....ключителни собственици на имота. В процесния договор за доброволна делба е вписано
изрично, че останлите съсобственици,сред които жалбоподателят Ж. Я. С. не получават дял
и не стават собственици на гореописания имот. Вторичните вписвания на обстоятелства в
АГКК имат публично-оповестително действие и придават противопоставимост на вписания
акт. В случая от представената извадка от АГКК не може да се установи по безспорен и
несъмнен начин датата, на която е извършена справката, доколкото съдържимата се в нея
информация указва единствено на датата на разпечатване на писменото извлечение от КР, а
отразените в него данни не могат да конкурират още по-малко да доминират над първичния
акт,произвеждащ вещно-транслативно действие върху описания ПИ.
В оспореното НП са налице проблематични фактически изводи, опровергани
доказателствено и лишени от достоверност и надеждност, с оглед проведеното пълно
доказателствено установяване на обстоятелството за правото на собственост върху имот ПИ
07079.12. 897, находящ се в гр.Бургас кв.Ветрен.
Меродавността на доказателствата и на доказателствените източници, представени
от жалбоподателя е несъмнена, доколкото техните качествени характеристики и
способността им да подпомогнат процеса по сигурно установяване на фактите се извличат,
както от момента /07.08.2008 г./ на пораждане на правното действие на вещно-
транслативната сделка, обективираща доброволно ликвидиране на съсобствеността върху
УПИ II-19 в масив 27, в местност „П.........“, в землището на с.Ветрен с идентификатор
07079.12.897, и поставянето му в изключителна собственост на лица, различни от
жалбоподателя, така и от актуалното правно положение, Справка №1683308/22.12.2022 г. по
партидата на Щ....Г......, издадена от Служба по вписванията. При тези обстоятелства не е
определен правилно субектът на нарушението по чл.21, ал.1 НИОЗСТОБ. За да е налице
субективна съставомерност в изискуемата се от подзаконовата разпоредба разновидност на
умисъла или непредпазливостта е необходимо да бъде покрит определен логически
минимум на психичното отношение, като в пределите на интелектуалната страна на вината
нарушителят следва да е съзнавал, че е собственик на имота и в неговите предели по
отношение на растителността не изпълнява конкретни задължения-за поддържането и
почистването й. Разширително тълкуване в областта на материална норма, уреждаща
административно-наказателната отговорност е недопустимо, предвид наблюдавания
нормотворчески подход за вменяване на съотв. по вид задължение на определена категория
лица- собственици на имоти. Но дори и при разширително тълкуване на тази разпоредба в
аспекта на правопораждащото юридическата отговорност основание и при наличие на
ползване, респ. виновност от лице различно от собственика, което да обуслови извода, че
наказание следва да се наложи на лицето, което реално е извършило нарушението, съдът
намира: В конкретния случай въобще не се твърди, че жалбоподателят е ползвал имота, като
при нито една от последователно извършваните проверки не е отбелязано и не се
противопоставя фактическа теза в тази насока, жалбиоподателят да е бил установен да
ползва имота
В случая нарушено е и правилото на чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно тази
разпоредба наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на
доказателствата, които го потвърждават, като по аналогичен начин в чл.42, ал.1, т.3 ЗАНН е
предписано изискване към задължителното съдържание на АУАН, което следва да включва
място на извършване на нарушението.
Правилото на закона е категорично: в наказателното постановление трябва в
пълнота да се опише фактическата обстановка. Изискването за пълно описание на
5
относимата към състава на нарушението фактология означава конкретност и отстраняване
на основанията за съмнение, а не и на прецизиране чрез допълване и дописване на
разграничаващи се от първончално възприетите факти и обстоятелства, по които
административно привлеченото лице не е имало възможност да се защити при
предявяването на АУАН. Така например в съдържанието на обстоятелствената част на
АУАН е приведено фактическо твърдение,че нарушението е констатирано в кв. Ветрен,
срещу ул. „В..... №...... ПИ 07079.12. 897, докато в НП, в контраст на така поднесената
пространствена обосновка е залегнала тезата, че нарушението е извършено в кв.“В.....“, ул.
„В.....“№...... ПИ 070779.12.987. Само в спектъра на илюстративното подчертаване на
допуснатото несъблюдаване критериите за изчерпателно и пълно изписване на описанието
от фактическия състав на изпълнителното деяние на административното нарушение
досежно мястото на извършването му следва да се маркира, че в Констативния протокол
мястото на нарушението е обозначено : „на ъгъла на ул.К....“ и ул. А....... ПИ 07079.12. 897“,
а в писмото, с което са изпратени предписанията по КП №8409/23.08.2022 г. мястото вече
фигурира като „ кв.Ветрен, ул.“В....“ срещу №....“. В този смисъл съдът следва да обърне
внимание на недопустимостта от непрестанно разширяване на обвинителната позиция в
разрез с процесуалните стандарти за непротиворечиво обвинение относно мястото на
извършване на нарушението. Реализиране на юридическата отговорност на нарушителя с
НП в хипотеза,при която не са му били предявени по съответния процесуален ред фактите
от административнонаказателното обвинение, а се вменяват едва с НП, представлява
сериозно погазване на правото на защита на нарушителя. Все в светлината на обсъжданото,
заслужава да се отбележи и че вътрешна противоречивост на обвинителната теза в АУАН
относно мястото на нарушението „срещу ул. В........и фактическата рамка в НП – „кв.В.....,
ул. В. не бива преодол.......яна с единното мнение на контролния и административно-
наказващ орган, че нарушението е допуснато в поземлен имот с идентификатор 07079.12.
897, погрешно изписан в НП като идентификатор 070779.12. 897. Вътрешно
противоречивата обвинителна теза относно мястото на нарушението поставя под съмнение
точното местонахождение, на което са формирани възприятията на контролния орган, ерго
разколебана е коректността и точността при определяне на посочения в АУАН и НП
идентификатор. Следва да се отбележи, че е недопустимо да се смесват, нито могат да се
компенсират на по-късен етап, при издаване на НП допуснатата неопределеност, или
неточност при установяване на нарушението чрез дописване на нови, прецизиращи
обстоятелства, които съществено подменят съдържанието на акта, или както в настоящия
случай внасят усложнение чрез допълнително противоречие. Казаното обуславя виждането
на настоящия състав, че обвинението в АУАН съдържа увреждащи дефицити в
обвинителната теза, които съществено засягат правото на защита на нарушителя С., с което
АУАН не отразява задължителните минимални стандарти за ясно и непротиворечиво
описание на фактическия състав на нарушението по чл.21, ал.1 НИОЗСТОБ и за
процесуално съответствие на обвинението със закона.
В допълнение относно пороците, от които е засегнато атакуваното наказателно
постановление, съдът констатира следното нарушение,ценимо на плоскостта на чл.57, т.7
ЗАНН:
За разлика от наказателния процес в административно-наказателното производство
диспозицията и санкцията на административните нарушения обичайно се съдържат в две
отделни нормативни разпоредби, като в конкретния случай санкционната норма на чл.30,
ал.1 от Наредбата детерминира имуществената отговорност за физически лица чрез глоба в
размер от 20 до 5000 лв., а на юридическите лица и еднолични търговци имуществена
санкция в размер от 100 до 50000 лв. Позовавайки се на тази разпоредба, АНО е
констатирал ,че са предприети действия по премахване на част от растителността и са
налице предпоставки за налагане на глоба в лимитирания минимум, като същевременно в
разрез с така изложената мотивация, необосновано и по неясни изходни съображения е
индивидуализирал наказанието глоба в размер на 100 лв. вместо в размер на 20 лв. Този
пропуск представлява самостоятелно нарушение на чл. 57, ал.1, т.7 ЗАНН.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят, но с оглед
липсата на формулирано изрично искане за това и предвид непредставянето на
доказателства за извършването им, такива не следва да се присъждат.
6
Предвид всичко посочено по-горе, настоящият състав на съда счита, че
наказателното постановление е незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ №НП -Е-264/07.12.2022 г., издадено от В.... Б..... Зам.Кмет на Община
Бургас, с което за нарушение на чл. 21, т.1 от Наредба за изграждане и опазване на зелената
система на територията на Община Бургас на основание чл. 31, вр. с чл. 30, ал.1 от Наредба
за изграждане и опазване на зелената система на територията на Община Бургас на Ж. Я. С.
с ЕГН:********** от гр.Бургас, ул. „Ц............ е наложено административно наказание -
глоба в размер на 100 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен
съд - гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7