ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 128
гр. гр. София, 08.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV-ТИ
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на осми юни през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Венелин Б. Иванов
Членове:Аделина Иванова
Виктор Б. Чаушев
като разгледа докладваното от Аделина Иванова Въззивно частно
наказателно дело № 20221010600124 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.345 вр.чл.270 ал.4 вр. ал.3 НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение от 13.05.2022г.,
постановено по НОХД № 2925/21г. по описа на СпНС, 3-ти състав, с което
определение по реда на чл.270 ал.1 - ал.3 НПК са оставени без уважение
молбите на подсъдимите Д.С. и А.Н. за изменение на търпяната от тях МНО в
по-лека такава – съответно МНО „Задържане под стража“ за подс.С. и МНО
„Парична гаранция“ в размер на 25 000лв. за подс.Н. В тази връзка в
атакуваното определение са изложени подробни доводи досежно всяка една
от законово визираните предпоставки по чл.270 ал.1 НПК - за всеки един от
двамата подсъдими е изложен извод за наличие на разумно подозрение за
авторство на деянието, за подс. Д. са посочени съображения за наличие на
риск от укриване и на риск от извършване на престъпление, а за подс.Н. се
сочи, че размерът на определената му парична гаранция напълно отговаря на
степента на обществена опасност на процесното престъпление и на самия
деец, като липсват новонастъпили обстоятелства, налагащи ревизиране на
същия.
Срещу определението са постъпили частни въззивни жалби от горните
двама подсъдими с отправено искане за отмяна на първоинстанционното
определение. В нито една от депозираните частни жалби не се релевират
1
доводи за липса на обосновано предположение, като в жалбата на подс. С. се
излагат изцяло съображения за влошеното му здравословно състояние, а
защитните доводи на подс. Н. касаят тежкото му семейно и финансово
положение, в подкрепа на което са ангажирани и съответните писмени
доказателства.
Съдът, след като се запозна с изложените в частните жалби доводи и
след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Частните жалби са процесуално допустими, като подадени от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес, в срока по чл.342 ал.1 НПК и
срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол.Разгледани по същество,
жалбата на подс.С. се приема за неоснователна, а тази на подс. Н. се явява
основателна.
На първо място от фактическа страна се отбелязва, че наказателното
производство се намира в своята съдебна фаза – на 30.09.21г. в СпНС е внесен
ОА срещу няколко подсъдими лица, включая и срещу подсъдимите С. и Н. с
повдигнато им обвинение за престъпление по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК и
престъпление по чл.354а ал.2, изр.2, т.1 вр.ал.1 НК, като за всяко едно от тези
престъпления законодателят е предвидил наказание ЛСВ.
На второ място от фактическа страна съдът отбелязва и обстоятелството
на провеждане по делото на разпоредително с.з. с обсъждане на въпросите по
чл.248 ал.1 НПК, като по настоящем е отпочнато и съдебното следствие по
делото и са разпитани редица лица, включени в списъка по чл.246 ал.4 НПК.
Съобразявайки конкретиката по случая и релевираните в частинте
жалби доводи, въззивната инстанция намира за правилен и законосъобразен
акта на първостепенния съд в частта му, с която е оставена без уважение и не
е променена МНО „Задържане под стража“ на подс. С.. В тази насока са
напълно споделими всички наведени от първостепенния съд доводи и
доколкото голяма част от същите въобще не са оспорени от защитата в
подадената частна жалба, то настоящият въззивен състав отбелязва, че
препраща към изложените в проверяваното определение мотиви и съвсем
лаконично подчертава следното: По делото са събрани редица доказателства,
които съдържат фактическа информация за поведението на подсъдимия и
които позволяват на съда да изгради извод за висока степен на вероятност за
2
авторство на деянието и за двете вменени на подсъдимия престъпления.
Налице са и доказателства в контекста на преценяваната опасност от
укриване и от извършване на престъпление – в случая самоличността на
самия подсъдим не е установена по един безспорен и категоричен начин, като
по негови лични данни той притежава двойно гражданство (българско и
македонско); за същия са регистрирани многократни задгранични пътувания;
липсват данни от семеен, имуществен и/или социален характер, обвързващи
го с територията на страната; процесните две престъпления са тежки такива
по см. на чл.93 т.7 НК с изключително висока обществена опасност,
предопределена от законовопредвиденото за тях наказание; предполагаемата
престъпна деятелност на подсъдимия се характеризира с продължителност на
времевия период, с мащабност и трансграничност. В контекста на
коментираната опасност от извършване на престъпление и с оглед
спецификите на настоящото производство по контрол на търпяна МНО
„Задържане под стража“ въззивният съд изрично съобрази както конкретната
форма и специфика на твърдяното изпълнително деяние, така и конкретиката
по делото за евентуалната престъпна деятелност - в това отношение
предполагаемите престъпления на подс. С. касаят два различни обекта на
престъпно посегателство и обективираното му поведение в рамките на
престъплението по чл.354а ал.2, изр.2, т.1 вр.ал.1 НК е свързано с
изключително голямо количество наркотично вещество. Всички
горепосочени обстоятелства, съотносими към преценяваните рискове по чл.63
ал.1 НПК са доказателствено обезпечени и подкрепят изложения в
проверяваното определение извод за наличие на същите. При тази конкретика
по делото правилно първостепенния съд е дал приоритет на обществения
пред личния интерес и правилно е преценил, че продължителността на срока
на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“ отговаря на критериите за
разумност по чл.5 т.3 ЕКЗПЧОС и чл.22 НПК на фона на фактическата и
правна сложност на разглеждания казус.
Именно горните съображения се приемат за непротивопоставими
такива на факта на влошаване на здравословното състояние на подсъдимото
лице, респ. изложените в този смисъл защитни доводи в подадената частна
жалба се приемат за неоснователни. Видно от доказателствата по делото,
подсъдимият действително страда от определено заболяване, но за опазване
на неговото здраве се полагат своевременни медицински грижи (оказвана му
3
е спешна медицинска помощ, направени са изследвания, предписана му е
терапия и дори за кратко е хоспитализиран), а съгл. назначената СМЕ,
лечението му може да се проведе в условията на СБАЛЛС.
При така изложените съображения, АСНС приема частната жалба на
подс. С. за неоснователна, като първоинстанционното определение следва да
бъде потвърдено в тази му част.
На следващо място и относно частната жалба на подс. Н. съдът отново
съобрази конкретиката по случая – както се отбеляза по-горе, от
доказателствата по делото е изводимо обоснованото предположение за
авторство и на двете престъпни деяния; отчете се продължителността на
срока на изтърпяване на първоначално взетата на подсъдимия МНО
„Задържане под стража“, който срок е продължил дори и след изменение на
мярката в по-лека, а именно в „Парична гаранция“ в размер на 50 000лв.,
поради невъзможност за внасянето й (същата е внесена едва след намаляване
на размера й на 25 000лв.); съобрази се чистото съдебно минало на
подсъдимия и факта на наложено му ограничение по чл.68 НПК, което се
явява допълнителна гаранция за неговото неукриване. В контекста на
критериите по чл.56 ал.3 НПК в настоящото производство съдът отчете и
влошеното семейно и финансово положение на подс. Н. – видно от
представените доказателства, същият е женен, като неговата съпруга страда
от сериозно заболяване и общият месечен доход на семейството е в нисък
размер. Доказателствено обезпечено е изложеното в частната жалба
твърдение за взети на заем парични средства с цел успешното внасяне на
определения размер на „Паричната гаранция“ от 25 000лв., като по настоящем
имущественото състояние на подсъдимия не му позволява да обслужва
същите и това създава изключителни затруднения на подсъдимия.В същото
време следва да се подчерате, че по делото липсват данни за проявено
недобросъвестно поведение на подс. Н. в хода на първоинстанционното
производство, което се насрочва регулярно за провеждане на съдебни
заседания.При горните доводи съдът намира, че гаранционният размер следва
да бъде намален с 10 000лв. Така търпените от подсъдимия мерки за
неотклонение до настоящия момент в значителна степен са постигналия своя
възпиращ и предупредителен ефект и базирайки се на разпоредбите на чл.56
ал.1 вр. чл.57 НПК, въззивният съд приема депозираната частна жалба за
4
основателна.
Мотивиран от горното и на осн.чл.345 вр.чл.270 ал.4 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно Определение от 13.05.2022г. по НОХД №
2925/21г. по описа на СпНС, 3-ти състав, с което е оставена без уважение
молбата на подс. А. С. Н. за изменение на търпяната от него МНО „Парична
гаранция“ в размер на 25 000лв., като вместо него постановява
ИЗМЕНЯ МНО „Парична гаранция“ в размер на 25 000лв. на подс. А. С.
Н., като намалява размера на същата от 25 000лв. на 15 000лв.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5