№ 441
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря Ж.З. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА
Административно наказателно дело № 20242120204596 по описа за 2024
година
Производството е образувано по повод жалба на А. К. К., ЕГН ********** чрез адв. П.
Г. против наказателно постановление № 24-0769-001920/24.07.2024г., издадено от Началник
на Група в ОДМВР Бургас, с-р Пътна Полиция Бургас, с което за нарушение на чл. 21, ал. 2,
вр. ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП на А. К. К. е наложена
„глоба“ в размер на 1500 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно. АУАН бил издаден при съществени нарушения като не бил подписан
един свидетел, не били изписани и имената саморъчно на свидетелите, не била отчетена
вероятна грешка при измерване на скоростта.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и заедно с адв. Г. като се
поддържа жалбата, моли се за отмяна на НП, оспорва се наличието на пътен знак според
изискванията за това.
За Административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк. Ж.а, която
оспорва жалбата, моли за потвърждаване на НП и претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява
процесуално допустима.
На 09.03.2024 г. за времето от 14.00 часа до 17.00 часа св. С. Д. като мл. автоконтрольор
в сектор „ПП“ към ОД МВР Бургас изпълнявал служебни задължения като бил
позициониран служебен автомобил с поставено автоматизирано техническо средство №
TFR1-M 510. Свидетелят се намирал на път I-6 км 494+910 до магазин „***“ в посока от кв.
„Пети километър“ към кв. „Ветрен“ при въведено ограничения в участъка от пътен знак В26
до 50 км/ч и допълнителна табела Т2-1300м, когато било установено от АТСС в 15:05 часа
движение на МПС лек автомобил „***“ с рег. № *** собственост на ***. Била измерена
1
скорост 112 км/ч/ и след приспаднат толеранс наказуема скорост от 109 км/ч , при
максимално допустима скорост в населеното място, въведена с пътен знак В-26 до 50 км/ч.
Нарушението било установено и заснето от АТСС. Изготвен е снимков материал относно
точното място на нарушението и МПС. До собственика на МПС била изпратена покана за
явяване в „ПП“ за съставяне на АУАН и декларация по чл. 188 ЗДвП. В попълнената
декларация е посочено, че водач на МПС в този момент бил А. К. К..
Поканата за явяване на К. в сектор ПП за съставяне на АУАН е връчена на 28.03.2024г.,
но не се явил и АУАН бил съставен от св. С. Д. в присъствието на св. В. П. и св. К. Н., но
подпис положил само св. В. П.. АУАН е съставен от св. С. Д. на 05.04.2024г. за това, че А. К.
К. на 09.03.2024 г. в 15:05 часа в гр. Бургас на път I-6 км 494+910 до магазин „***“ в посока
от кв. „Пети километър“ към кв. „Ветрен“ управлява лек автомобил „***“ с рег. № ***
собственост на *** с наказуема скорост 109 км/ч. при въведено ограничение в участъка от
пътен знак В26 до 50 км/ч и допълнителна табела Т2-1300м, което е квалифицирано като
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Освен това обаче св. Д. констатирал, че
нарушението е извършено в условията на повторност с ЕФ серия К № 6352763 в сила от
03.01.2024г. АУАН е връчен на 23.04.2024г. на К..
Наказващият орган изцяло възприел установените от актосъставителя факти и на
24.07.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на
жалбоподателя за извършено нарушение на чл. 21 ал.2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на
основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1500 лева и
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по
делото доказателства, които взаимно се допълват и не са налице такива, които да си
противоречат.
Съдът счита, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
Началник група към ОД на МВР –Бургас, сектор ,,Пътна полиция‘‘, видно от приложената
Заповед Рег. № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е
съставен от компетентно (териториално и материално) лице – младши автоконтрольор към
ОДМВР-Бургас, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в
ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения
по този закон. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.
Този състав не намира допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН
или НП като са спазени разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. Неоснователно е
възражението, че АУАН бил съставен в присъствието само на един свидетел. Съгласно
разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, АУАН се съставя в присъствието на нарушителя, като
изключение от този принцип е въведен с нормата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН, която изисква
нарушителят да е неизвестен, да не може да се намери или след покана да не се яви. В случая
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, но това по никакъв начин не е ограничило
правото на защита на санкционираното лице. Поканата за съставяне на АУАН е била
изпратена заедно с декларацията по чл. 188 ЗДвП и се е върнала попълнена декларация от
лицето, собственик на автомобила, на жалбоподателя е била връчена и поканата да се яви за
съставяне на АУАН, но той не се е явил. В указания срок лицето не се е явило за съставяне
на АУАН и той е съставен в присъствието на двама други свидетели. Показанията на всички
разпитани по делото свидетели са еднопосочни, че АУАН е бил съставен в присъствието на
двама свидетели, макар един от тях да не е положил подписа си. Следва да се посочи, че
правото на защита на жалбоподателя не е засегнато, тъй като е бил редовно поканен да
присъства на съставянето на АУАН, но не се явил. Освен това свидетелите не са такива на
нарушението, а само на съставяне на АУАН, който от своя страна е съставен въз основа на
информация, която е придобита от данните от мобилната система за видео-контрол на
нарушенията на правилата за движение TFR1-M. Това е автоматизирано техническо
2
средство по смисъла на закона, като цялостната обработка и формиране на доказателствения
видеоматериал се извършва от специализирана програма, а операторът в патрулния
автомобил има възможност единствено за визуален преглед на качеството на заснетия
видеоматериал. Присъствието или отсъствието на контролен орган (оператор на системата),
по никакъв начин не оказва въздействие върху точността и обективността на установяване и
заснемане на нарушението. Контролният орган няма никаква възможност да променя или да
влияе върху измерването, регистрирането и записа на нарушенията, установени и заснети с
мобилно автоматизирано техническо средство, т.е. установяването на нарушението е
напълно автоматизирано и не се нарушава правото на защита на жалбоподателя. Освен това
изискването е да са посочени свидетелите, за да могат същите да бъдат установени и при
нужда да бъдат разпитани за възприетите от тях обстоятелства, което в случая е сторено.
Изрично разпоредбата на чл. 43, ал. 1 ЗАНН предвижда, че актът се подписва от
съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се предявява на нарушителя
да се запознае със съдържанието му и го подпише със задължение да уведоми наказващия
орган, когато промени адреса си.
Двамата посочени свидетели се явиха в съдебно заседание и потвърдиха, че АУАН е
бил съставен в тяхно присъствие и в отсъствие на жалбоподателя, който без съмнение е бил
запознат със съдържанието на АУАН като е положил подписа си при връчването му и не е
нарушено правото на защита.
Измерването и регистрирането на скоростта се извършва напълно автоматично, поради
което и липсва пречка да се ангажира отговорността на нарушителя при установено с АТСС
превишение на скоростта и с ЕФ, но предвид извършените допълнително действия се
установило, че за водача се касае за нарушение във връзка с повторност, поради което и
правилно е поканен за съставяне на АУАН и такъв е бил съставен. АУАН е връчен на
жалбоподателя и той имал възможността да организира защитата си, поради което и съдът
не възприема доводите за отмяна на НП.
Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е
посочено мястото на нарушението, кога е извършено, посочена е и посоката на движение,
разпознат е номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен
съответния протокол по Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола е посочено
конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията, както и е
представена снимка на разположението на уреда. Техническото средство е от одобрен тип и
е преминало проверка, което го прави годно да установи нарушението. Същото е от одобрен
тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е
преминало проверка.
Представена е ясна снимка на нарушението и установеното МПС. Посочено е в
протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. въведеното ограничение на
скоростта и същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Към
протокола е изготвена и снимка за разположението на АТСС като съдът счита, че следва да
се довери изцяло на посоченото в протокола поради липсата на причини, които да будят
съмнение в неговата достоверност и същият като официален удостоверителен документ
обвързва съда. Отделно от това беше изискана и официална информация от Община Бургас
относно въведените в пътния участък ограничения на скоростта, обозначено е поставянето
на пътен знак В26 50 км/ч и табела Т2 1300 метра към датата на нарушението, което изцяло
подкрепя изложеното в изготвения протокол по реда на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г.
Следва само за пълнота да се отбележи, че се касае за движение в населено място и при
липса на въведено ограничение с допълнителен пътен знак, то не може да се обоснове
движение със скорост по-висока от 50 км/ч.
Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП когато стойността на скоростта, която не трябва да се
превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Правилно
3
нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21 ал.2, вр. ал. 1 от ЗДвП, като
нарушението е ясно и точно описано и се забранява движение в населено място над 50 км/ч,
което в случая е въведено и с пътен знак.
Въпреки въведеното ограничение и въпреки, че е бил в рамките на населеното място
жалбоподателят след отчитане на толеранс от 3 км/ч се е движил с наказуема скорост от 109
км/ч. Актосъставителят също посочи, че е предоставен толеранс и въпреки това се касае за
значително превишение за движение над допустимата скорост. Въведеното ограничение на
скоростта е сигнализирано с пътен знак, но както се посочи се касае безспорно и за населено
място, където общото ограничение, в случай, че липсваше пътен знак, съгласно чл. 21, ал. 1
от ЗДвП е 50 км/ч.
Правилно е определен и субектът на административно-наказателната отговорност
предвид представената справка за собствеността и представената декларация. Съдът приема
за безспорно установено обстоятелството, че А. К. е управлявал процесното МПС на
посочената дата и час съгласно представената декларация по чл. 188 ЗДвП.
В случая се касае за извършено нарушение по ЗДвП, изразяващо се в превишаване на
максимално допустима скорост в населено място, въведена с пътен знак В-26 до 50 км/ч, по
смисъла на разпоредбата на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 ЗДвП. Ясно, конкретно и точно е
описано времето и мястото на нарушението и са посочени нарушените разпоредби, както и
правилно е определена и санкционната разпоредба.
Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши
разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h с
глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като
за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.
В случая наказуемата скорост е 109 км/ч, поради което размерът на наказанието би
следвало да е в размер на 750 лева, както и три месеца лишаване от право да управлява
МПС. Освен това обаче се касае и за нарушение, извършено в условията на повторност с ЕФ
серия К 6352763. Съгласно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП – „повторно“ е нарушението, извършено
в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила
на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по
вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов
водач. В случая наказващият орган е посочил ЕФ с оглед на който настоящото се явява в
условията на повторност, ЕФ л. 40 е влязъл в сила на 03.01.2024г. за нарушение на чл. 21, ал.
2 вр. ал. 1 ЗДвП. Видно от изисканата разписка ЕФ серия К 6352763 е връчен на К. на
16.12.2023г. като съгласно ангажираните доказателства е платен л. 11. Настоящото е за
същото по вид нарушение извършено на 09.03.2024г., малко след като е била платена глобата
по посочения вече ЕФ и в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ, с което му е наложено
наказание за същото по вид нарушение, поради което и правилно отговорността на
жалбоподателя е ангажирана в условията на повторност. Следва да се посочи, че за този
състав е без значение за съставомерността по чл.182 ал.1 и ал.2 от ЗДвП дали ограничението
на скоростта е въведено с пътен знак или следва да се спазват ограниченията на чл.21 ал.1 от
закона, защото според състава на чл.182 ал.1 деянието се състои в превишаване на
установената за населено място скорост, а размера на наказанието е диференциран според
стойността на превишението. Аналогична е техниката на законодателя при формиране на
състава на чл.182, ал.2 от ЗДвП, предвиден за превишение на ограниченията за скорост
извън населено място. Главното фактическо обстоятелство, което определя извършеното в
условията на повторност, не е дали предходното представлява превишение на скоростта
в населено или извън населено място, дали е въведено ограничение с пътен знак или следва
от правилата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, а дали представлява неспазване на правилата
на чл.21 от ЗДвП. Вида на нарушението, както и при престъплението се определя от
защитения обект и това в случая са обществените отношения, регламентиращи управление
4
на МПС при спазване на правилата за скорост и свързани със задължението за спазване
на чл.21 ал.1 и ал. 2 от ЗДвП. Настоящото е за същото по вид нарушение, поради което и
правилно отговорността на жалбоподателя е ангажирана в условията на повторност (така и в
Решение № 1071 от 09.11.2023 г. по к. адм. н. д. № 1630 / 2023 г. на XXVI състав на
Административен съд – Бургас; Решение № 824 от 02.08.2023 г. по к. адм. н. д. № 993 / 2023
г. на XIII състав на Административен съд – Бургас; Решение № 136 от 10.02.2023 г. по к.
адм. н. д. № 2154 / 2022 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас и пр.).
Съгласно чл. 182, ал. 4 ЗДвП когато нарушението по ал. 1, т. 1 - 5, ал. 2 и ал. 3, т. 1 - 5 е
повторно, наказанието е предвидената за съответното нарушение глоба в двоен размер, а за
повторно нарушение по ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 - предвидената за съответното нарушение глоба
в двоен размер и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок три
месеца.
Ето защо и наказващият орган правилно е определил размера на санкцията, той е
фиксиран в случая с оглед установеното превишение, размера на глобата е 1500 лева и
правилно е наложил наказание ЛПУМПС за срок от три месеца, което е предвидено като
кумулативно наказание предвид значимостта на засегнатите обществени отношения.
По тези съображения наказателното постановление следва да се потвърди като
законосъобразно и правилно.
Съдът дължи произнасяне по разноските. С оглед изхода на спора право на разноски
има наказващият орган и искането на представителя на АНО за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение се явява основателно и следва да се уважи. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63д от АПК предвижда, че в полза на
юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както е в случая/, се присъжда
възнаграждение в определен от съда размер, който не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата
за заплащане на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150
лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедливият
размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.
Предвид гореизложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-0769-001920/24.07.2024г.,
издадено от Началник Група в ОДМВР Бургас, с-р „Пътна Полиция“ Бургас, с което за
нарушение на чл. 21, ал. 2, вр. чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 6
ЗДвП на А. К. К., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 1500 /хиляда и петстотин/
лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 /три/ месеца.
ОСЪЖДА А. К. К., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в
размер на 80 /осемдесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Бургас в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5