р
е ш е
н и е
№ 463
гр. Габрово,
30.07.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен
съд - ГАБРОВО, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди и петнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при участието
на секретаря В.М. и прокурора..., като разгледа докладваното от съдия СТАВРЕВ НАХД
№ 613 по описа за 2015 година, и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от „Енерго – Про Мрежи” АД, със седалище и адрес на
управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Е, ЕИК:
********* – чрез адв. Г. ***, против Наказателно
постановление № НП – 336 от 17.12.2014 година на Председателя на
Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на
основание чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено
нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с т. 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г.
В подадената жалба на първо място се акцентира на липсваща материална
компетентност както на актосъставителя, така и на издателя на атакуваното
Наказателно постановление. Освен това е направено възражение за изтекла давност
за налагане на санкция за конкретното нарушение, отсъствие на дължимо по закон
описание на същото и липсваща законова основа за налагането му. Поради посочените
съображения се моли за цялостна отмяна на обжалваното Наказателно постановление
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв.
Андреев, който въз основа доводи в представени по делото писмени бележки моли
за отмяна на атакуваното Наказателно постановление.
Административнонаказващият орган се представлява от юрк. Методиева, която в
приложените писмени бележки се противопоставя на доводите на дружеството –
жалбоподател и моли за потвърждаване на атакувания санкционен акт.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, както и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, с оглед предоставените правомощия за това на Председателя на
Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ по силата на чл.
225, ал.2 от Закона за енергетиката. В жалбата е депозирано възражение, че
оправомощен да издаде същото с оглед характеристиките на описаното нарушение се
явява Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор,
което обаче е неоснователно, доколкото тук става дума за вменено неизпълнение
на по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ във вр. с т. 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г., а не на някакво бездействие касателно задължения по Закона за
измерванията. Горните доводи обуславят неоснователността и на възражението за
липса на компетентност на актосъставителя, тъй като същият посредством Заповед
№ З-Е-4/02.01.2014 г. на Председателя на ДКЕВР се явява упълномощен за подобно
действие при осъществяване на своите контролни правомощия.
На 17.03.2014 г. служителите на АНО гл.
експерт Г.П. и външния експерт Д.Г. ***, проверка на средствата за търговско
измерване /СТИ/ на конкретен жилищен блок. Техническа помощ за проверката
осъществили служителите на „Енерго – Про Мрежи” АД Ц.Ц. и К.З.. Г.П. и Д.Г. проверили редица СТИ,
в т.ч. и процесното такова с абонатен номер **********, фабричен номер А100551372,
тип 5225 /еднофазен/ на фирма AMPY, с пломба за първоначална метрологична проверка BG 05/2х /не се чете/ от 2005 г.,
производство 2005 г. Проверяващите изискали посредством Протокол № 49-ЕПМ/17.03.2014
г. информация от „Енерго – Про Мрежи” АД за монтажа и проверките на СТИ на
посочения адрес, като в отговор на това от дружеството – жалбоподател им
предоставили информация, че същите, в т.ч. и процесния уред, са монтирани преди
2005 г. и дружеството не пази архив на протоколите от тази година. Представена
била и справка от информационната система на „Енерго – Про Мрежи” АД,
установяваща, че коментираното СТИ с абонатен номер **********, фабричен номер А100551372, е произведено
през 2005 г., поставено е на посочения адрес на 07.05.2009 г. и подлежи на
последваща метрологична проверка през 2011 г. С оглед на тези документи
проверяващите преценили, че юридическото лице не е изпълнило задълженията си да
извърши метрологична проверка на цитираното СТИ през 2011 г. в съответствие със
Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. и Заповед № - 441/13.10.2011 г. на
Председателя на ДАМТН във вр. с чл. 43, ал.4 от Закона за измерванията и по
този начин е нарушило чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката във вр. с т. 3.5.2
от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г. Ето защо против „Енерго – Про Мрежи”
АД бил съставен АУАН № КРС – 1055/08.07.2014 г. Впоследствие е издадено и
атакуваното Наказателно постановление, връчено на представител на жалбоподателя
на 16.01.2015 г., като на 23.01.2015 г. е подадена и настоящата жалба против
него.
Като цяло спор по гореизложената фактология реално отсъства, като от страна
на самото дружество – жалбоподател е приложена справка от съответната
информационна система, установяваща, че коментираното СТИ с абонатен номер **********,
фабричен номер А100551372, е произведено през 2005 г., поставено е на посочения
адрес на 07.05.2009 г. и подлежи на последваща метрологична проверка през 2011
г. Установено бе също така и че при извършената проверка свидетелят Г.П. е
констатирал, че цитираното СТИ и към 17.03.2014 г. функционира и въпреки
надлежното изискване от негова страна не са му били представени никакви
доказателства, че същото е преминало дължимата метрологична проверка не само
към 2011 г., но и впоследствие.
По делото освен
това е приложена в заверено копие Лицензия № Л – 138 –
07/13.08.2004 г., издадена от ДКЕВР, в чиято точка 3.5.2 изрично е вписано, че „Енерго
– Про Мрежи” АД е задължено да поддържа средствата за търговско измерване на
електрическата енергия, доставяна на потребителите, в състояние, съответстващо
на изискванията на Правилата за измерване, както и да извършва редовни
проверки, изпитания и контрол върху тях. Съгласно пък чл. 41 от Правилата за
измерване на количеството електрическа енергия, всички средства за търговско и
контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки па реда на
закона за измерванията. Чл. 26, ал.1 от последния нормативен акт пък упоменава,
че контролът на цитираните средства се реализира чрез одобряване на типа,
първоначална и последваща проверки, като периодичността на последващите
проверки по силата на чл. 43, ал.4 пък се определя със Заповед на Председателя
на ДАМТН. Такива са издадени - Заповед № А-102 от 05.03.2010 г. и Заповед № - 441/13.10.2011 г., и те
посочват, че последваща проверка на еднофазни електромери се извършва
периодично на всеки шест години, т.е. в случая действително е следвало „Енерго – Про Мрежи” АД да
прояви надлежна активност и да представи процесното СТИ за подобна периодична
метрологична проверка. Факт е освен това и че юридическото – лице жалбоподател
не е осъществило това, респ. бездействало е в разрез със задължението си по точка
3.5.2 от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г., доколкото произведеното през
2005 г. по данни от дружеството СТИ не е било представено за метрологична
проверка през 2011 г. На последно място правилно това бездействие на
дружеството е квалифицирано като нарушение именно по чл. 206, ал.1 от Закона за
енергетиката, който изрично посочва следващите се при неизпълнение на
издадената на енергийно предприятие лицензия санкции. Неоснователни са
възраженията от страна на жалбоподателя в противна насока, доколкото както бе
упоменато по-горе, сме изправени именно пред нарушение на точка 3.5.2 от
Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г. от страна на „Енерго – Про Мрежи” АД и не
съществува друга законова разпоредба, предвиждаща последиците от подобно
поведение. Действително, издадената Лицензия няма характер на подзаконов
нормативен акт, но самият законодател е въздигнал императивния и характер
именно посредством нормата на чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката, т.е.
приравнил е нейната задължителност с тази на други актове на държавни органи.
Неоснователно се явява възражението касателно налагането на няколко
различни санкции за установено бездействие на юридическото лице – жалбоподател
спрямо различни СТИ. Всеки един такъв уред, собственост на енергийното
предприятие, следва да преминава периодични метрологични проверки за своята
годност и несъблюдаването на това се явява отделно и независимо нарушение на
точка 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г. Дали нарушенията са
констатирани по време на една проверка и дали касаят СТИ, поставени на един и
същи жилищен обект, е изцяло ирелевантно, доколкото задължението е отделно за
всеки един уред за измерване на електрическа енергия.
На
последно съдът не споделя и становището на жалбоподателя за изтекли давностни
срокове за образуване на административнонаказателно производство по смисъла на
чл. 34, ал.2 от ЗАНН, приложим в случая. На първо място петгодишният срок от
извършване на нарушението не е приключил по две причини, първата от която е, че
дължимото действие е следвало да се реализира през 2011 г., а бездействието е
установен през 2014 г. Освен това се касае за нарушение под формата на
бездействие /непредставяне на СТИ на метрологична проверка/. Безспорно е, че
нарушението започва да се реализира от момента на приключване на възможността
за извършване на дължимото действие – в случая от 01.01.2012 г., и продължава
до преустановяването на това виновно бездействие било чрез действие на самия
деец, било чрез поведение на надлежните органи. Т.е. по смисъла на закона „извършването”
на нарушението /респ. довършването му/ ще бъде финализирано или при
прекратяване на бездействието, или при узнаването за него, което в настоящия
случай е станало при процесната проверка на 17.03.2014 г. Едва от този момент
започва да тече и законоустановения срок за започване на съответно
административнонаказателно производство, който с оглед фактите по делото явно
не е бил изтекъл към датата на изготвяне на АУАН – 08.07.2014 г. Не е бил
изтекъл и предвиденият шестмесечен срок за издаване на Наказателно
постановление, започващ от откриване на нарушителя, тъй като и той също е
започнал да тече от 17.03.2014 г., и безспорно активността на актосъставителя е
преди преклудирането му. Неоснователно е съждението, че в случая не ставало
дума за нарушение по Закона за енергетиката – напротив, именно такова по
смисъла на чл. 206, ал.1 от този нормативен акт е налице по изложените по –
горе съображения, доколкото тази норма визира кои актове следва да съблюдава
всяко енергийно предприятие, в предметния обхват на които безусловно попада и
издадената му лицензия.
На
последно място и наложената имуществена санкция на „Енерго – Про Мрежи” АД в
размер на 20 000 лева е в минималния размер на санкционната норма на чл.
206, ал.1 от Закона за енергетиката /в сила към 17.03.2014 г./, като всички
тези обстоятелства обуславят цялостното потвърждаване на атакуваното
Наказателно постановление.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като
правилно и законосъобразно Наказателно постановление № НП – 336 от 17.12.2014 година на Председателя
на Държавната агенция за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/, с което на
основание чл. 206, ал.1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ на „Енерго – Про Мрежи”
АД, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Е, ЕИК: *********, е наложена имуществена санкция в размер
на 20 000 /двадесет хиляди/ лева за извършено нарушение по чл. 206, ал. 1 от ЗЕ
във вр. с т. 3.5.2 от Лицензия № Л – 138 – 07/13.08.2004 г.
Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: