№ 54
гр. Стара Загора , 13.04.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тринадесети април, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен С. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Веселина К. Мишова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501217 по описа за 2021 година
Постъпила е частна жалба от адв. Р.Р., назначен за особен представител на П. С.
К. - ответник по гр.д. № 6506/2018 г. по описа на Районен съд - Стара Загора, против
протоколно определение от 24.03.2021г., с което му е определено възнаграждение в
размер на 168,85 лв. Жалбоподателят счита, че така определеното възнаграждение
противоречи на нормативната уредба, логиката и е почва за развитието на порочна
практика, която в краткосрочен план е в ущърб на адвокатурата, а в дългосрочен - на
правната защита на българските граждани, полагаща им се по Конституция. Излага
подробни съображения в подкрепа на становището си. Претендира съдът да отмени
обжалваното определение като неправилно и незаконосъобразно и да постанови
съдебен акт по същество, като присъди адвокатско възнаграждение в съответствие с
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, изхожда от
легитимирано лице, насочена е против подлежащо на обжалване определение, поради
което е допустима.
Районен съд - Стара Загора е сезиран с искова молба от „А.с.в." ЕАД срещу П.
С. К., с която са предявени искове по чл.240 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД - за връщане на суми
за главница по договор за кредит и за заплащане на обезщетение за забавено плащане.
Ответницата не е била намерена на известните по делото адреси, в т.ч. и по
месторабота, поради което с разпореждане от 02.01.2020г. съдът е задължил ищеца да
представи доказателства за внесен по сметка на РС - Стара Загора депозит в размер на
168,85 лв. за възнаграждение на особен представител. Тази сума е внесена и с
1
определение от 10.09.2020 г. съдът е назначил за особен представител на ответницата
при условията на чл.47, ал.6 ГПК адв. Р.К. Р.. Адвокат Р. е изготвил в срока по чл.131,
ал.1 ГПК писмен отговор, както и становище по повод на определението на съда за
насрочване на делото, представено на 08.12.2020 г. В о.с.з. обаче не се е явил адв. Р., а
адв. М., който е представил пред съда акт за преупълномощаване от адв. Р.. В
следващото с.з., което се е провело на 24.03.2021 г. адв. Р. отново не се е явил, а вместо
него в производството е участвал адв. М.. По делото няма данни особеният
представител да е представил писмена защита.
С обжалваното определение първоинстанционният съд е определил
възнаграждение за особения представител адв. Р. в размер на внесения депозит –
168.85 лв., като е приел, че специалната норма на чл.47, ал.6, изр.2 ГПК допуска съдът
да определи с ½ по-нисък размер на възнаграждението, съобразно фактическата и
правна сложност на делото. Приел е, че в случая се касае до предявени искове с цена
общо 1538.39 лв., по които основните спорни въпроси са решени със задължителна за
съдилищата съдебна практика, което само по себе си определя ниска фактическа и
правна сложност на делото. Приел е също така, че с решение на СЕС от 23.11.2017 г.
по съединени дела С-427/16 и С-428/16, постановено по преюдициално запитване, е
прието, че Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на чл.101, §1 ДФЕС във връзка с чл.4, ал.З ДЕС. Приел е,
че тези решения са задължителни за всички съдилища, поради което нормата на чл.2,
ал.5 от наредбата е неприложима, като противоречаща на общностното право. Приел е
и това, че специалната норма на чл.47, ал.6, изр.2 ГПК не препраща към чл.2, ал.5 от
Наредбата, а само към определените специални размери за съответния вид работа.
Приел е, че дори и това да не е така, то чл.2, ал.5 е норма от по-нисък ранг от
специалната на чл.47, ал.6 ГПК, която я дерогира. Според тази разпоредба
единственият критерий за размера на възнаграждението за особения представител е
фактическата и правна сложност на делото.
При така установеното настоящата инстанция намира, че когато ответникът не
може да бъде намерен на посочения по делото адрес и след като е залепено
уведомление, той не се яви в канцеларията на съда да получи съдебните книжа, съдът,
като установи редовността на връчването, разпорежда съобщението да се приложи по
делото, назначава особен представител и определя депозит, който следва да се внесе от
ищеца. Депозитът не съставлява възнаграждението. Той може да бъде определен и в
по-висок размер от предвидените минимални размери в наредбата, тъй като при
определянето му не е известно каква ще бъде фактическата и правна сложност на
делото, както и колко съдебни заседания ще бъдат проведени. Възнаграждението на
особения представител се определя от съда съобразно фактическата и правна сложност
на делото, като в тази връзка следва да се вземе предвид и обема на предприетите от
2
него действия (О-403-2019, III г.о.). Възнаграждението се изплаща от внесения депозит,
като остатъкът от него, ако има такъв, се връща на страната, а ако е необходимо –
ищецът доплаща определена от съда сума за изплащане на пълния размер на
адвокатското възнаграждение.
Безспорно е в случая, че на адв. Р. – назначен с акт на съда за особен
представител на ответника, се дължи възнаграждение. Особеният представител на
ответника е изготвил отговор на исковата молба и становище по определението на
съда за насрочване на делото. Размерът на дължимото му се възнаграждение се
определя от съда по предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004 г. размери на
адвокатските възнаграждения, при съобразяване специалните правила на чл.47, ал.6
ГПК.
В случая по делото пред районния съд са предявени два иска, защитата по която
не е идентична. Съгласно чл.2, ал.5 от Наредбата, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела, възнагражденията се определят съобразно
вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно. Цената и на първия
иск е 1396.37 лв., а на втория – 142.02 лв. , поради което възнаграждението за първия
иск е 327.75 лв. и 300 лв. за втория - чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредбата. С оглед на обема
на извършената от адв. Р. работа – изготвяне на отговор на исковата молба и
становище по определението на съда за насрочване, възнаграждението следва да бъде
определено в размер на половината от възнаграждението, а именно 313.88 лв. Размерът
на това възнаграждение е съобразен и с правната и фактическа сложност на делото.
Основателно е възражението, изложено в частната жалба относно определящото
за фактическата и правна сложност на делото значение на практиката на ВКС. Вярно е,
че с ТР № 6 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, т.3 е прието, че задължителната
съдебна практика, разрешаваща основните спорни въпроси, определя сложност в по-
ниска степен, но в случая такава задължителна практика не е налице. Практиката, на
която първоинстанционният съд се позовава, съставлява определения по допускане на
касационно обжалване, които не са задължителни за съдилищата, и решения по чл.290
ГПК, който с оглед разпоредбата на чл.290, ал.3 ГПК също не са задължителни. В тази
връзка следва да се има предвид, че всеки иск има своите особености, поради което
само по себе си наличието на съдебна практика не може да обоснове извод за липса на
правна сложност.
Основателно е и възражението в частната жалба относно позоваването на
решение на СЕС по съединени дела С 427/16 и С 428/16 г. С решението СЕС е приел,
че тълкуваната разпоредба на чл. 101, §1 ДФЕС във връзка с член 4, § 3 ДЕС трябва да
се схваща в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат под страх от дисциплинарно производство срещу
3
адвоката да договорят възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с
наредба, приета от професионална организация на адвокатите като ВАС, и от друга -
съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния
размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла
на чл. 101, § 1 ДФЕС. С него се указва на запитващата юрисдикция, че следва да
провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба
действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се
свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни
цели. Видно е, че смисълът на приетото е различен от възприетото от
първоинстанционния съд, че е налице противоречие. Изискваната гаранция, че
членовете на професионална организация наистина действат при зачитане на общия
интерес, е установена в нормата на чл.78, ал.5 и приложимата в случая норма на чл.47,
ал.6 ГПК, които съдържат критериите за този интерес достатъчно точно и
предоставяйки правото на съда да контролира размера на възнаграждението, е
установен ефективен контрол относно справедливостта и обосноваността на размерите
на адвокатските възнаграждения.
С оглед на тези съображения обжалваното протоколно определение следва да
бъде отменено, като вместо него се определи на особения представител на ответницата
в първоинстанционното производство възнаграждение в размер на 313.88 лв., което да
бъде изплатено от внесения депозит, като се задължи ищеца да довнесе необходимата
сума за изплащането на възнаграждението в пълния му размер.
Предвид изложените мотиви, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ протоколно определение от 24.03.2021г., постановено по гр.д.№
6506/2018г. по описа на РС – Стара Загора, с което се определя на особения
представител на ответницата по делото – адв. Р.К. Р. от АК – Стара Загора,
възнаграждение за особеното представителство в размер на 168.85 лв., като вместо
това ПОСТАНОВИ:
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения по гр.д.№ 6506/2018г. по описана
Старозагорския районен съд на ответника П. С. К., на основание чл. 47, ал. 6 ГПК
особен представител адв. Р.К. Р. в размер на 313.88 лв.
4
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5