№ 13176
гр. София, 21.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
при участието на секретаря ИЛИАНА Б. ВАКРИЛОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20211110125892 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД, вр.
вр.чл. 79, ал.1, вр. чл. 99, и чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
/фирма/ против Г. И. А. за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи
на ищеца следните суми: сумата от 21,98 лв., представляваща стойност на ползвани
далекосъобщителни услуги по Договор за телекомуникационни услуги от 19.02.2016 г.,
сключен с /фирма/, за отчетен период 22.06.2017 г.-21.07.2017 г., за което е издадена фактура
№ **********/22.06.2017 г., което вземане е прехвърлено от /фирма/ на /фирма/ по силата
на Договор за цесия от 16.10.2018 г., а впоследствие от /фирма/ на ищеца /фирма/ с Договор
за цесия от 26.08.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 08.09.2020 г., както и сумата
от 6,25 лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 43137/2020 г. по описа на на СРС, 87 състав. Претендира разноски.
Ответникът Г. И. А. е депозирал в срок отговор на исковата молба, с който оспорва
изцяло предявените искове и моли, същите да бъдат отхвърлени. При условията на
евентуалност въвежда възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства намира от фактическа
страна следното:
По така предявените искове, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, ищецът носи тежест да докаже нА.чието на сключен договор с
изложеното в исковата молба съдържание /договор за далекосъобщителна услуга/,
изправността на цедента в правоотношението; настъпване на падеж на вземанията;
прехвърляне вземането с посочените договори за цесия, уведомяване на длъжника за
извършените такива, спиране или прекъсване на давността.
Ответникът следва да докаже евентуално погасяване на дължимите суми
/изпълнение/ по договора.
Страните не спорят, а и от събраните писмени доказателства се установява, че между
1
ответника и /фирма/ е бил сключен Договор за телекомуникационни услуги от 19.02.2016 г.,
както и че /фирма/ е предоставило уговорените услуги в процесния период на посочената
стойност, за което е издадена фактура № **********/22.06.2017 г. с падеж 09.07.2017 г.
Възраженията на ответника, релевирани с отговора на исковата молба са конкретни –
че не е уведомяван за прехвърлянето на вземанията, както и за погасяването им по давност.
От представените по делото доказателства се установява, че последователно
вземанията на /фирма/ по Договор за телекомуникационни услуги, сключен с Г. И. А. и
обективирани във фактура № **********/22.06.2017 г., са прехвърлени първоначално на
/фирма/ с представения по делото Договор за цесия от 16.10.2018 г. и от /фирма/ на ищеца
/фирма/ с представения по делото Договор за цесия от 26.08.2019 г. Представени са и
съответните извлечения от приложение № 1, уговорено в договора като списък, таблица в
електронна форма с информация за вземанията и длъжника и фактурираните вземания,
Потвърждение за извършената цесия от цедента по чл. 99, ал.3 и пълномощни, изхождащи
от цедентите, с които се упълномощават цесионерите да уведомят длъжниците от тяхно име
за извършеното прехвърляне. Тези доказателства в достатъчна степен удовлетворяват
изискванията за сключени вА.дни договори за цесия, по силата на които вземанията на
кредитора /фирма/ са прехвърлени в полза на ищеца /фирма/.
Ищецът се явява материалноправно легитимиран да търси установяване дължимостта
на сумите по заповедта за изпълнение, тъй като на основание сключените договори за цесия,
в които цедираното право е индивидуА.зирано по обем и обхват, вземанията по договора
между /фирма/ и ответника са му прехвърлени по реда на чл. 99 ЗЗД. За да се прояви
действието на договора за цесия, е достатъчно постигането на съгласие между стария и
новия кредитор. От момента на постигане на съгласието страните по договора за
прехвърляне на вземания са вА.дно обвързани от него и цесионерът се явява носител на
придобитите имуществени права.
Приемането на цесията от длъжника и неговото участие при сключването на
договора не е необходимо, още по-малко неуведомяването му може да обоснове
недействителност на договора за цесия в най-тежката и форма – нищожност. Но за да има
действие спрямо длъжника, цесията следва му бъде съобщена от предишния кредитор – чл.
99 ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. Уведомяването има за цел да обвърже длъжника с договора за
прехвърляне на вземането и да го защити срещу ненадлежно изпълнение на задължението
му, т.е. да го предпази от грешно плащане на стария кредитор. По делото няма
доказателства и не се твърди от ответника извършено от него плащане на стария кредитор
след прехвърляне на вземането на някой от следващите. Изходящото от цедента
уведомяване създава достатъчна сигурност за длъжника относно извършената замяна на
стария кредитор и гарантира изпълнение на задължението му спрямо лице, легитимирано по
смисъла на чл. 75 ал. 1 ЗЗД. В закона липсва забрана съобщението за цесията по чл. 99 ал. 3
ЗЗД да бъде извършено от новия кредитор /цесионера/ по силата на нарочно
упълномощаване от цедента. В този смисъл е константната практика на ВКС, обективирана
напр. в решение № 137/02.06.2015 г. по гр. д. № 5759/2014 г. на ІІІ г.о., ВКС и много други.
В случая доказателствата по делото сочат, че ищецът е упълномощен от цедента да уведоми
ответника за извършеното прехвърляне на процесното вземане. Няма доказателства
представените по делото уведомления да са изпратени до длъжника и да са получени от него
преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Но преписи от тези уведомления са
приложени към исковата молба, като пак съгласно константната практика на ВКС, напр.
Решение № 3/16.04.2014г. по т.д. № 1711/2013г. на II, ВКС, с достигане на същите до
длъжника е нА.це надлежно съобщаване на цесията по смисъла на чл. 99 ал. 3 ЗЗД и
последната поражда действие по отношение на него съгласно чл. 99 ал. 4 ЗЗД. Това
обстоятелство следва да бъде съобразено като факт от значение за спорното право, настъпил
след предявяване на иска, на основание чл. 235, ал. 3 ГПК.
2
По делото следва да се приеме, че длъжникът е уведомен за прехвърляне на
вземането от /фирма/ както на /фирма/, така и от /фирма/ на /фирма/ с връчване на препис
от исковата молба и приложенията към нея. Ето защо към момента на приключване на
съдебното дирене в настоящата инстанция, следва да се приеме, че ищецът е титуляр на
вземането против ответника, както и че прехвърлянето на вземането е протИ.поставимо на
ответника и има действие спрямо него.
Предмет на установяване в хода на съдебното производство е съществуването на
вземане, произтичащо от сключен между ответника и трето лице Договор за
телекомуникационни услуги от 19.02.2016 г., което впоследствие е прехвърлено от цесионер
на третото лице на ищеца въз основа на сключен между тях Договор за цесия от 26.08.2019
г. Правните последици на цесията са, че новият кредитор замества цедента, с което настъпва
частно правоприемство и вземането се придобива по производен начин. Това означава, че
новият кредитор може да придобие вземането, само ако цедентът го е притежавал. Когато
последният не е носител на субективното право, новият кредитор, макар и добросъвестен, не
може да придобие правото. Както се установи от представените по делото доказателства и
предвид безспорните между страните обстоятелства, между ответника и третото лице е
сключен действителен договор за електронни съобщителни услуги, по който кредиторът е
изпълнил задълженията си, а ответникът не е изпълнил своите да плати цената на
ползваните услуги.
НА.це са и действителни договори за цесия, с които дългът на ответника е бил
продаден, като краен купувач е ищецът по делото. Цесиите имат действие по отношение на
ответника, доколкото са му съобщени с получаване на преписи от исковата молба и
приложенията, който факт, като настъпил в хода на производството, следва да се вземе
предвид от съда. Ответникът не протИ.поставя възражения, че е платил конкретните
задължения на стария кредитор.
Размерът на предявения иск за главница не е спорен между страните.
По възражението за давност:
При разглеждане на въпроса за приложимата давност по отношение на процесните
вземания следва да се има предвид разрешението, дадено с ТР № 3 от 18.05.2012 г. на ВКС
по т. д. № 3/2011 г. на ОСГК. Съгласно посоченото решение периодични плащания по
смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД са "вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и
водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги и за тях се
прилага тригодишна давност. Понятието "периодични плащания" се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи,
имащи единен правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервА. от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми,
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Винаги, когато едно
плащане притежава посочената по-горе съвкупност от отличителни белези, то следва да се
определи като периодично по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. ". По делото не е спорно, че
претендираните суми са за предоставени далекосъобщителни услуги, както и че същите
имат характер на периодични плащания и вземанията по тях се погасяват с кратката
тригодишна давност.
Независимо обаче, че за вземането за главница е приложима кратката 3-годишна
давност, то в настоящия случай това вземане не е погасено по давност.
Действително, падежът за плащане на задължението е настъпил на 09.07.2017 г., а
заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено в съда на 08.09.2020 г., т.е.
след изтичането на период, по – дълъг от 3 години. Съгласно § 13 от ПЗР от Закона за
здравето обаче, сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона
3
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, продължават да
текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Този
закон е влязъл в сила на 14.05.2022 г.
Следователно за периода от 13.03.2020 г. до 21.05.2020 г. /докато е траело
Извънредното положение/ давност не е текла и към датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК в съда давността не е изтекла.
Искът следва да бъде уважен.
Предвид основателността на главния иск, основателна се явява и акцесорната
претенция за лихва за забава за периода от 10.07.2017 г. до 27.04.2020 г. в размер на сумата
от 6,25 лв.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се произнесе и по
разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
Ето защо, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата
следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата в общ размер от 236,34 лв. – разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение в заповедното производство, както и сумата в
общ размер от 325 лв. - разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в
настоящото исково производство.
Ответникът няма право на разноски нито за заповедното, нито за настоящото исково
производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД,
вр. вр.чл. 79, ал.1, вр. чл. 99, и чл. 86 ЗЗД, че Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: ..., дължи
на /фирма/, ЕИК ... със седА.ще и адрес на управление: ..., следните суми: сумата от 21,98
лв., представляваща стойност на ползвани далекосъобщителни услуги по Договор за
телекомуникационни услуги от 19.02.2016 г., сключен с /фирма/, за отчетен период
22.06.2017 г.-21.07.2017 г., за което е издадена фактура № **********/22.06.2017 г., което
вземане е прехвърлено от /фирма/ на /фирма/ по силата на Договор за цесия от 16.10.2018 г.,
а впоследствие от /фирма/ на ищеца /фирма/ с Договор за цесия от 26.08.2019 г., ведно със
законната лихва, считано от 08.09.2020 г., както и сумата от 6,25 лв., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
43137/2020 г. по описа на на СРС, 87 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Г. И. А., ЕГН **********, с адрес: ...,
да заплати на /фирма/, ЕИК ... със седА.ще и адрес на управление: ..., сумата от 236,34 лв.
4
– разноски в заповедното производство, както и сумата от 325 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5