№ 5
гр. Бургас, 13.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Светла М. Цолова
Членове:Галина Т. Канакиева
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Елена П. Георгиева
в присъствието на прокурора Г. Хр. Х.
като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212000600189 по описа за 2021 година
С присъда №114 от 03.06.2021г. по НОХД №1124/2020г. Бургаският
окръжен съд признал подс. ИВ. Д. М. за виновен в това, че на 18.05.2017г., на
общински път №90045, отсечка между к.к. „Слънчев бряг“ и гр. Свети Влас,
на кръстовище до хотел „Антония“, при управление на моторно превозно
средство - товарен автомобил „Щаер 17S21“ с рег.№* **** **, нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от
ППЗДП и по непредпазливост причинил смъртта на В. Й. О., поради което и
на основание чл.343, ал.1 б. „в“ вр. чл.342, ал.1 и чл.54 от НК му наложил
наказание лишаване от свобода за срок от две години.
На основание чл.66, ал.1 от НК отложил изтърпяването на наложеното
наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от четири години.
На основание чл.343г от НК лишил подс. ИВ. Д. М. от право да
управлява МПС за срок от две години, считано от влизане на присъдата в
сила.
Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати на частния обвинител ОЛ. АГН. ОРЛ.
сумата 1500 лева, представляваща направени по делото разноски.
1
Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати на частните обвинители С. В. ОРЛ. и
Д. В. ОРЛ. чрез тяхната майка и законен представител ОЛ. АГН. ОРЛ. по
1500 лева на всеки от тях, представляваща направени по делото разноски.
Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати по сметка на ОД на МВР – Бургас
сумата 3912,18 лева, представляваща направени по делото разноски.
Осъдил подс. ИВ. Д. М. да заплати по сметка на Окръжен съд – Бургас
сумата 4140 лева, представляваща направени по делото разноски.
Постановената присъда е обжалвана от упълномощения защитника на
подс. ИВ. Д. М. с оплаквания за незаконосъобразност, допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложените
наказания. Счита, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като
събраните в хода на наказателното производство доказателства не
установяват по безспорен начин виновността на М.. Заявява, че съдът, за да
признае подсъдимия за виновен, е тълкувал превратно доказателствената
съвкупност, което е съществено нарушение на процесуалните правила.
Отстоява тезата, че съдът неправилно е отхвърлил подробно изложените от
защитата мотиви за това, че подс. М. не е нарушил правилото по чл.46, ал.2 от
ППЗДП. Аргументира позицията си с местоположението на пътният знак
„Б2“, който е разположен на 10 метра от мисленото продължение на дясната
ограничителна линия на път 90045, с липсата на маркировка „М6“ на стоп
линията, с възможността за водачите, срещу които е поставен въпросният
пътен знак, да имат видимост единствено в посока гр. Свети Власт, т. е.
надясно, с невъзможността за водача М. да възприеме пътното платно вляво
от него – в посока к. к. „Слънчев бряг“. Обосновава необходимост за водача
М., след като е спрял до пътния знак „Б2“, да предприеме движение до
мисленото продължение на дясната ограничителна линия, където отново да
спре и което той е сторил. С оглед на това, намира, че съдът неправилно е
приел допуснато от подс. М. нарушение на чл.46, ал.2 от ППЗДП, като счита,
че дори такова нарушение да е налице, то липсва причинно-следствена връзка
между него и настъпилия вредоносен резултат. Изразява несъгласие с отказа
на съда да приеме, че водачът М., спирайки на линията на кръстовището, не е
имал обективната възможност да възприеме всеки един от участниците, които
се движат в посока к. к. „Слънчев бряг“ – Свети Власт и по-конкретно
мотопеда на пострадалия, поради особеностите в този момент на пътната
2
ситуация, каквито били натоварено движение, автобус и други автомобили.
Подчертава, че дори М. да е имал обективна възможност да възприеме всички
участници в движението, то след спирането му и изграждане на субективна
увереност, че може без да ги застрашава, да навлезе в кръстовището и го
прави, но така превръщайки се в опасност за движението на останалите
участници, движещи се по пътя с предимство, тогава за тези участници
възниква задължение да се откажат от това предимство. Твърди, че подобно
дължимо поведение от страна на пострадалия – да намали или да спре, респ.
противоправното му поведение, води до хипотеза на случайно деяние по
чл.15 от НК. Обосновава несправедливост на наложеното наказание лишаване
от свобода, като счита, че същото следва се индивидуализира при условията
на чл.55, ал.1, т.1 от НК, тъй като са налице многобройни смекчаващи
отговорността, а неизпълнението на задължението по чл.20, ал.2 от ЗДП от
страна на пострадалия, представлява изключително смекчаващо вината
обстоятелство. По изложените съображения моли въззивният съд да отмени
първоинстанционната осъдителна присъда и да постанови нова присъда, с
която да оправдае подс. М. по повдигнатото му обвинение. Отправя
алтернативно искане в случай, че настоящата инстанция приеме М. за
виновен – да измени присъдата, като определи наказание под най-ниския
предвиден размер, съгласно чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно една година
лишаване от свобода, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен
срок от три години.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на
Апелативна прокуратура – Бургас оспори основателността на въззивната
жалба на защитника на подсъдимия и пледира същата да не се уважава.
Категорично се противопоставя на становището на защитата за наличието на
случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК. Като се позовава на
заключението на тройната автотехническа експертиза, изготвено в съдебното
следствие от вещите лица проф. K., доц. У. и инж. Ш., аргументира обективна
възможност за подс. М. да има добра видимост наляво и да забележи
движещия се отляво надясно по пътя с предимство мотопед, управляван от
пострадалия В. О.. Смята, че подс. М., като е продължил движението в
кръстовището със своя товарен автомобил, без да пропусне движещия се по
пътя с предимство мотопед, е допуснал грубо нарушение на нормите на чл.50,
ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП. В тази връзка изтъква, че когато деецът е
3
имал неправомерно поведение, не може да се ползва от института на
случайно деяние по чл.15 от НК и да бъде оправдан. Споделя становището на
първата инстанция за принос на пострадалия в причиняването на
разгледаното ПТП поради допуснато от него нарушение на правилото по
чл.21, ал.1 от ЗДП, доколкото при максимално позволената скорост от 50
км/ч той е управлявал мотопеда си със скорост от 57 км/ч, която е превишена
и намираща се в причинна връзка с вредоносния резултат. Изразява съгласие
с решението на съда за определяне на наказание при условията на чл.54 от НК
и при пълен превес на смекчаващи вината обстоятелства, като размерът на
наложеното наказание да съвпада с минималния предвиден в нормата на
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК. Противопоставя се на искането на защитата за
оценяване неправомерното поведение на пострадалия мотоциклетист и
неговия принос за настъпване на пътния инцидент и на тежкия вредоносен
резултат като изключително смекчаващо отговорността обстоятелство,
обосноваващо налагане на наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Като не открива многобройни смекчаващи вината обстоятелства, изискващи
индивидуализация на наказанието в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК, и не
установява законови основания за оправдаване на подсъдимия, предлага
въззивният съд да потвърди първоинстанционната осъдителна присъда като
законосъобразна, обоснована и справедлива.
Повереникът на частните обвинители ОЛ. АГН. ОРЛ., Д. В. ОРЛ., С. В.
ОРЛ., Й. АТ. ИВ. и СН. П. В. оспори въззивната жалба на защитника на подс.
М. и помоли същата да се остави без уважение. Смята, че с обжалваната
осъдителна присъда подс. М. правилно е признат за виновен в съзнателно
нарушаване на правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от
ППЗДП, тъй като е безспорно установено по делото, че той не е пропуснал
преминаването през кръстовището на превозните средства, които са се
движили по път с предимство. Намира, че неоспореното и компетентно
изготвеното заключение на тройната автотехническа експертиза на вещите
лица проф. K., доц. У. и инж. Ш. убедително доказва обективната възможност
на подс. М. да възприеме не само двата автомобила и автобуса, движещи се
по пътя с предимство отляво надясно, но и мотопеда, управляван от
пострадалия. Оценя като неправилно и професионално неиздържано
решението на подс. М., който много добре е познавал процесния пътен
участък и интензивния трафик от превозни средства по него, да потегли от
4
спряло положение с управлявания от него камион, натоварен с тежък товар и
да се надява безопасно да пресече две ленти за движение в посока Свети
Власт и още две ленти за движение в посока к. к. „Слънчев бряг“. Специално
подчертава, че първопричина за настъпилото ПТП е неправомерното
поведение на водача М., изразило се в допускането на изключително груби
нарушения на правилата за движение, докато приносът на пострадалия
мотоциклетист е значително по-малък, тъй като ако М. беше осигурил
дължимото предимство на мотопеда, въпреки превишената скорост на същия
пътният инцидент щеше да бъде предотвратен. Изразява несъгласие с
доводите в жалбата за допуснато от пострадалия нарушение, изразило се в
задължението му да се откаже от предимството си за да се избегне ПТП.
Счита, че подобна теза обезсмисля регламентирането на правилата за
движение по път с предимство. Обръща внимание, че в конкретния случай
водачът М. е спрял пред знак „Стоп“ и не е имал поведение, указващо
незачитане на правилата за движение и създаващо опасност за движението, за
да се изисква от водачите, движещи се по път с предимство, да намалят
скоростта и да спрат, т. е. да се откажат от предимството си за да
предотвратят ПТП. Солидаризира се с решението на първата инстанция за
липса случайно деяние по смисъла на чл.15 от НК, което да изключва
наказателната отговорност на подсъдимия и да обуславя неговото
оправдаване. Противопоставя се на алтернативното искане на защитата за
намаляване размерите на наложените наказания и за определяне на
наказанието лишаване от свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК.
Подкрепя напълно становището на съда за индивидуализация на наказанието
лишаване от свобода при превес на смекчаващите вината обстоятелства и в
размер, който съвпада с минималния предписан с чл.343, ал.1, б.“в“ от НК.
Намира наложените две наказания в минимални размери за справедливи и
съобразени с целите на личната и генералната превенция. Моли въззивният
съд да потвърди изцяло атакуваната присъда.
Упълномощеният защитник на подс. И.М. заяви, че след повторно
обсъждане на доказателствата по делото и мотивите към
първоинстанционната присъда, поддържа само алтернативното искане,
направено с въззивната жалба – определяне на наказанието лишаване от
свобода при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК. В тази връзка претендира
въззивният съд да приеме, че са налице едно изключително смекчаващо
5
обстоятелство и многобройни смекчаващи вината обстоятелства, които заедно
с предпоставката, че и най-лекото предвидено в закона наказание лишаване от
свобода от две години е несъразмерно тежко и обосновават налагане на
наказание под този минимален размер. Що се отнася до кумулативно
предвиденото в чл.343г от НК наказание лишаване от право да се управлява
МПС, моли да се приложи нормата на чл.55, ал.3 от НК и същото да не се
налага. Възразява срещу преценката на съда за допуснати от водача М. две
нарушения на правилата за движение, с които е аргументирал наличието на
отегчаващо вината обстоятелство. Смята, че в случая се касае за едно-
единствено нарушение на правилата за движение, което се дефинира така:
„Спри, пропусни движещите се по път с предимство“. Изтъква, че това
правило, макар и да е уредено в две правни норми – в чл.50, ал.1 от ЗДП и в
чл.46, ал.2 от ППЗДП, всъщност представлява едно правило за движение и
неговото неспазване следва да се цени като едно нарушение, допуснато от
виновния водач. Не споделя мнението на съда, че допуснатото от подсъдимия
нарушение е грубо и че следва да се съобразява като отегчаващо
обстоятелство при индивидуализацията на наказанието. В противовес на това
заяви, че в случая не става въпрос за безпардонно нарушаване на
инкриминираното правило, тъй като е безспорно установено, че водачът М.,
приближавайки кръстовището, е спрял пред знака, констатирал е, че няма
видимост наляво към к. к. „Слънчев бряг“, затова е спрял на мислената линия
на кръстовището, осигурил си е видимост и в двете посоки, изчакал е
достатъчно дълго време, за да избере възможно най-безопасния момент за
пресичане на кръстовището и основавайки своята преценка на очакването за
правомерно поведение на останалите участници в движението, е предприел
това пресичане. Като подчертава обстоятелството, че пострадалият също е
допринесъл за настъпване на ПТП, прави извод, че не е налице грубо
нарушение на правилата за движение от страна на подсъдимия, а се касае за
недооценка на възможно неправомерно поведение на пострадалия водач.
Отрича становището на съда за допуснато от подсъдимия умишлено
нарушение на правилата за движение, което да следва да се отчита като
отегчаващо обстоятелство. Изразява позиция, че в случая се касае за цялостна
преценка от водача М. на конкретната пътна обстановка, на интензитета на
движение и на очакваното правомерно поведение на другите участници в
движението. Противопоставя се на дадената от съда характеристика на
6
констатираното незначително количество алкохол у водача М. като
отегчаващо обстоятелство, като се аргументира с предвидената в закона
минимална концентрация на алкохол в кръвта на водача – 0,5 промила, което
означава, че по-ниска от посочената концентрация алкохол не влияе върху
способностите на водача и следователно не може да се отчита като
утежняващо обстоятелство. Като такова опровергава и предходните пет
нарушения на правилата за движение, допуснати от подс. М., които намира за
пренебрежимо малък брой за водач с 40 години практика. Анализирайки
смекчаващите отговорността обстоятелства, на първо място изтъква
виновното поведение на пострадалия водач и неговия принос за настъпване
на ПТП, като го квалифицира като изключително смекчаващо. Заяви, че дори
въззивният съд да не приеме посоченото обстоятелство като изключително
смекчаващо вината обстоятелство, то следва да го прецени като първото от
многобройните други смекчаващи такива. В тази група включва още чистото
съдебно минало на подс. М., липсата на други висящи наказателни
производства срещу него, липсата на данни за други негови
противообществени прояви, трудовата му ангажираност, критичното му
отношение към деянието, добросъвестното му процесуално поведение,
допринесло за изясняване на факти от значение за делото. Като характеризира
тази съвкупност от смекчаващи отговорността обстоятелства като
многобройна, и приема ниска степен на обществена опасност на подс. М. и
невисока степен на обществена опасност на извършеното от него деяние, с
оглед приноса на пострадалия за настъпилото ПТП, мотивира извод за
наличие на предпоставките, визирани в чл.55, ал.1, т.1 от НК и обосноваващи
налагане на наказание лишаване от свобода под фиксирания в закона
минимален размер от две години. Смята, че такова по вид и размер наказание
с отложено изтърпяване за минимален изпитателен срок ще допринесе за
постигане целите на наказанието, предписани с текста на чл.36 от НК.
Настоява въззивната инстанция да се съобрази с чл.55, ал.3 от НК и в
съответствие с него да упражни правомощието си да не се налага
кумулативно предвиденото по-леко наказание лишаване от право да се
управлява МПС. В тази насока подчертава дългия професионален стаж на
подс. М. като шофьор и поведението му на дисциплиниран водач, които
намаляват риска и дори изключват вероятността той да допусне други
нарушения на правилата за движение в бъдеще. Допълнително изтъква като
7
факт, обосноваващ неналагане на наказанието лишаване от право да се
управлява МПС, тежко влошеното здравословно състояние на съпругата на
подсъдимия, която е 100% инвалид, а той самият е нейн личен асистент и в
това си качество често му се налага да придвижва съпругата си до
медицински заведения. По тези съображения моли въззивният съд да измени
първоинстанционната присъда в наказателната й част, като намали размера на
наложеното наказание лишаване от свобода и определения изпитателен срок,
както и да отмени по-лекото наложено наказание лишаване от право да се
управлява МПС.
Подс. И.М. заяви, че искрено съжалява за случилото се и за смъртта на
пострадалия, който е млад човек. Смята, че при преминаване през
кръстовището е осигурил предимство, а пострадалият мотоциклетист не е
гледал към товарния автомобил, който е имал възможност да заобиколи или
да спре преди мястото на удара и така да се избегне ПТП. Моли съда да не му
налага наказание лишаване от право да се управлява МПС, тъй като заради
болната си съпруга често му се налага да шофира и да идва с автомобил до
Бургас.
Въззивната жалба, като подадена в петнадесетдневния преклузивен срок
по чл.319, ал.1 от НПК, от упълномощения защитник на подсъдимия, който
като самостоятелна страна в процеса, има право да оспорва постановената
присъда, съгласно чл.318, ал.6 от НПК, е допустима.
Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото
наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и
в хода на съдебното следствие в първата и въззивната инстанция и провери атакуваната
присъда по оплакванията на жалбоподателя и служебно изцяло, съгласно чл.314, ал.1 от
НПК, направи извода, че жалбата е неоснователна.
Въззивният съд, съобразявайки направените от жалбоподателя
оплаквания срещу присъдата и изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1
от НПК за цялостна служебна проверка на първоинстанционния съдебен акт,
счете за необходимо на първо място да осъществи контрол за спазването на
процесуалните правила, за да установи дали в хода на проведеното досъдебно
производство, както и в хода на първо-инстанционната съдебна фаза са били
допуснати нарушения на процесуалния закон и ако е така - дали те са
съществени по своя характер и дали са отстраними във въззивното
производство или в предходен процесуален стадий. В случай на липса на
такива нарушения или на възможно тяхно отстраняване във въззивното
8
производство, въззивната инстанция следва да разгледа спора по същество,
докато в противен случай следва да отмени присъдата и да върне делото за
ново разглеждане на първостепенния съд, съгласно чл.335, ал.2, предл.1 от
НПК, който правен резултат не изисква разглеждане на спора по същество и
не налага произнасяне по оплакванията за необоснованост и
незаконосъобразност на присъдата, нито контрол за справедливост на
наложените наказания. Посоченото правомощие за проверка досежно
спазването на процесуалния закон въззивната инстанция упражнява по силата
на законоустановеното в чл.314, ал.1 от НПК служебно начало да проверява
изцяло правилността на оспорения съдебен акт, независимо от основанията,
които са посочили страните, инициирали въззивния контрол и независимо от
техните устно изразени претенции пред въззивния съд.
Във въззивната жалба на упълномощения защитник на подсъдимия е
заявен като изричен довод за нарушение на процесуалния закон единствено
превратното тълкуване на доказателствената съвкупност. Други такива
конкретни нарушения не са посочени в жалбата, нито са изложени аргументи
в тяхна подкрепа, нито се съдържа искане за отмяна на присъдата и връщане
на делото за ново разглеждане в предходен процесуален стадий, каквато е
най-честата правна последица при констатация за нарушения от въпросната
категория. Веднага следва да се отбележи, че изрично заявеното в жалбата
възражение за превратно тълкуване от съда на доказателствените материали
по своята характеристика не представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като то касае доказателствената дейност на
първостепенния съд, поставена в основата на изграждане на вътрешното
съдийско убеждение по фактите.
При реализиране на проверка за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, следва да се подчертае, че съгласно задължителните
указания, дадени с Тълкувателно решение №2/2002г. по н.д. №2/2002г. на
ОСНК на ВКС и константната съдебна практика, процесуалните последици от
недостатъчно и/или ненадлежно събрани доказателства, от липсата на анализ
на същите или от тяхната неправилна оценка, не представляват съществени
нарушения на процесуалните правила и поради това не обуславят отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първата
инстанция. С оглед на това, дори и в хипотеза на допуснати процесуални
9
нарушения в доказателствената дейност на разследващите органи, както и в
тази на първостепенния съд по допускане, събиране, проверка, анализ и
оценка на доказателствените материали, те не се считат за такива от
категорията на съществените, довели до ограничаване на процесуалните
права на обвиняемия/подсъдимия или на неговия защитник, нито за такива от
категорията неотстраними от въззивната инстанция процесуални нарушения.
Когато процесуалното нарушение, допуснато на досъдебното производство е
отстранено в съдебната фаза на процеса, то не съставлява основание за
връщане на делото на прокурора. Ако съдебното производство е протекло
съобразно правилата на чл.13, ал.1 и чл.14, ал.1 от НПК, евентуално
нарушение на изискванията за обективност, пълнота и всестранност на
разследването, е без значение за изхода на делото.
Съобразявайки горното, както и изявлението на защитника, че не
поддържа оплакването за процесуални нарушения и след осъществена
служебна проверка, въззивният състав заключи, че в хода на настоящото
наказателно производство и при постановяване на атакуваната присъда не са
допуснати такива нарушения на процесуалните правила, които да се
квалифицират като съществени и да представляват основания за отмяна на
присъдата и връщане на делото за ново разглеждане, съгласно чл.335, ал.2,
предл.1 от НПК. Всички направени от защитника на подсъдимия оплаквания
по същината си са такива за незаконосъобразност на присъдата и за
несправедливост на наложените наказания и ще се обсъдят по-долу в
настоящото решение, с което въззивната инстанция следва да се произнесе по
съществото на спора.
Въззивният съд, действайки като втора поред инстанция по фактите и
разглеждайки оплакванията за незаконосъобразност и несправедливост на
присъдата, съдържащи се в жалбата на защитника и устно заявени в
публичното заседание, извърши собствена преценка на доказателствената
съвкупност и въз основа на нея изгради изложената по-долу фактическа
обстановка по спора, която в по-голямата й част съвпада с възприетата от
първата инстанция, детайлизира я при съблюдаване на чл.316 от НПК, но тя
не обосновава различни правни изводи относно разгледаното деяние,
неговата съставомерност и правна характеристика, както и участието на
подсъдимия в него. Анализирайки задълбочено и всеобхватно всички
доказателствени източници, настоящата инстанция направи следните
10
фактически констатации:
Подсъдимият ИВ. Д. М. е роден на **.**.**** г. в гр. Несебър. Той е българин,
български гражданин, женен, със средно образование, неосъждан. Има постоянен адрес в гр.
С. В., ул. "Ц.С." №*.
През 2017г. подс. Мечев не работел по трудов договор. Изпълнявал поръчки с товарен
камион.
Подсъдимият М. е правоспособен водач на МПС от 1980г. с категории А, В, С, BE,
АМ, ТКТ. Притежава свидетелство за управление на МПС № *********, издадено на
07.08.2012 г. и валидно до 30.07.2022 г., с налични 39 контролни точки.
В периода от 2006г. до 2015г. подсъдимият е бил санкциониран общо пет пъти по
административен ред за допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата и
Кодекса на застраховането със съставянето на влезли в сила наказателни постановления, с
които са му били налагани глоби в размер от 10 лева до 400 лева.
След датата на настоящото престъпление подсъдимият М. няма регистрирани
нарушения на правилата за движение, за които да е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
С експертно решение №0423 от 15.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към УМБАЛ
Бургас на подс. М. е била определена 96% трайно намалена работоспособност за срок от две
години, считано до 01.02.2023г., по повод поставена водеща диагноза Злокачествено
новообразувание на дебелото черво. С експертното решение е прието, че М. може да работи
като личен асистент.
С експертно решение №3798 от 26.11.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към УМБАЛ
Бургас на М. К. М.а, съпруга на подс. М., е била определена 100% трайно намалена
работоспособност за срок от три години, считано до 01.11.2023г., по повод поставена
водеща диагноза Вътремозъчен кръвоизлив. С експертното решение е прието, че лицето М.
М.а не може да се самообслужва и се нуждае от чужда помощ за срок от три години.
С трудов договор №7/19.01.2021г., сключен между Кмета на Община Несебър, в
качеството му на работодател, и подс. И.М., в качеството му на работник, същият е приел да
изпълнява длъжността „личен асистент“ на ползвателя М. К. М.а.
На 18.05.2017 г., около 16,00 часа, подс. И.М. управлявал товарен автомобил „Щаер“ с
рег.№ * **** **, натоварен със земна маса, в гр. Свети Влас, по улицата, преминаваща
покрай хотелски комплекс „Антония” и в посока вилна зона Инцараки. За да достигне до
желаното от него място и да разтовари земната маса от камиона, подсъдимият следвало да
премине през кръстовище, което се образувало от улицата, по която шофирал, и общински
път № 90045, свързващ к. к. Слънчев бряг и гр. Свети Влас, обозначен като ул. „Свети
Власий“. Пътната отсечка от к. к. Слънчев бряг до гр. Свети Влас била част от общински
път с граници - начало РП 1-9 и край гр. Свети Влас, с № BGS 1120, който преминавал през
урбанизирана територия, а именно: в. з. Зора, кв. Делфин, кв. Юрта Балкана, кв. Инцараки,
гр. Свети Влас. Разрешената максимална скорост за движение по този път била 50 км/ч.
В посочения период от време пътните условия били оптимални - дневна светлина и сух
асфалт.
Общински път № 90045, свързващ к. к. Слънчев бряг и гр. Свети Влас, бил с две
платна за движение. Всяко платно имало по две ленти за движение. Едното платно било с
посока на движение от к. к. Слънчев бряг към гр. Свети Влас, а другото - в обратна посока.
Двете платна били разделени със затревена разделителна ивица с ширина 1,60 м, ограничена
с бетонни бордюри. На разделителната ивица били монтирани мантинели в двете посоки на
11
движение. Всяка една от двете пътни ленти, образуващи платното за движение в посока от
к. к. Слънчев бряг към гр. Свети Влас, била с ширина 3,50 м. Двете ленти били разделени с
единична прекъсната линия, която на 33 м преди кръстовището, образувано от път № 90045
и тази, по която се движил товарният автомобил на подс. М., преминавала в непрекъсната
такава. На самите пътни ленти била положена хоризонтална пътна маркировка, като било
обозначено, че дясната лента била за движение направо и надясно, а лявата била за
движение направо и наляво. Непосредствено преди кръстовището, отдясно на път № 90045
в посока на движение от к. к. Слънчев бряг към гр. Свети Влас, имало тротоар с ширина 3
метра и сгради. На тротоара вдясно бил монтиран пътен знак Б3 „Път с предимство“ и
такъв, указващ наличието на пешеходна пътека тип „зебра“. В същата посока на движение
по път №90045 имало и спирка за автобуси, като за целта било изградено уширение вдясно
от дясната лента за движение.
Улицата в посока към вилна зона Инцараки, по която се движел товарният автомобил,
управляван от подсъдимия, преди кръстовището била с ширина 20 м, а след кръстовището
ширината й била 9 м. Вдясно на улицата, на разстояние 10 м от мисленото продължение на
дясната ограничителни линия на път №90045 в посока от к. к. Слънчев бряг към гр. Свети
Влас, преди кръстовището, бил монтиран пътен знак „Б2“: „Спри! Пропусни движещите се с
предимство“. На място липсвала маркировка М6 „Стоп-линия“.
На същата дата и по същото време пострадалият В. О. управлявал собствения си
мотопед „Априлия“, с рег. №* **** * по общински път №90045, с посока на движение от к.
к. Слънчев бряг към гр. Свети Влас. Той се движел в лявата пътна лента със скорост от 57
км/ч и с опасна зона на спиране при тази скорост от 37 м.
В същото време, отдясно по посока на движение на мотопеда, подсъдимият
продължавал движението си с товарния автомобил по улицата, преминаваща покрай
хотелски комплекс „Антония” в посока вилна зона Инцараки. Той преустановил движението
на автомобила на линията, на която бил поставен знак „Б2“: „Спри! Пропусни движещите се
с предимство“. Установил, че имал видимост само надясно - в посока гр. Свети Влас, поради
което придвижил автомобила напред и спрял на мисленото продължение на дясната
ограничителни линия на път №90045 в посока к. к. Слънчев бряг - гр. Свети Влас.
Движението било натоварено, като имало интензивен трафик на превозни средства и по
двете платна. Подс. М. видял, че от спирката за градски транспорт, която се намирала вдясно
от дясната лента в посока към гр. Свети Влас и вляво на 61 м от мястото, на което втория
път товарният автомобил бил спрял, потеглял автобус. Автобусът бил управляван от свид.
А. А.. Едновременно с това подс. М. видял, че към него в посока от к. к. Слънчев бряг към
гр. Свети Влас се приближавали два успоредно движещи се автомобила, които се намирали
много по-назад зад автобуса.
С оглед разрешената скорост за движение в района и тъй като автобусът се включил в
движението преди двата автомобила, излизайки от спирката и престроявайки се в дясната
лента на платното спрямо неговата посока на движение, подсъдимият преценил, че може да
премине безпрепятствено кръстовището с управлявания от него товарен автомобил. Подс.
М. потеглил от място на 10 м от геометричното разположение на автомобила преди мястото
на удара. В момента на потеглянето на товарния автомобил от място, управляваният от
пострадалия мотопед бил във видимата зона на подс. М.. Видимостта между водачите на
товарния автомобил и на мотопеда е била определена от навлизащия от автобусната спирка
в дясната пътна лента автобус, но взаимното им разположение е било такова, че е било
възможно тяхното взаимно възприемане. В този момент мотопедът е бил на около 52 м /
52,1 м / от мястото на удара, товарният автомобил – на 10 м от мястото на удара и в процес
12
на потегляне, а автобусът се намирал в дясната пътна лента и на около 46 м от мястото на
удара.
Въпреки че водачите на товарния автомобил и мотопеда имали пряка видимост един
към друг, неограничавана от нищо, подсъдимият при подхода си към кръстовището от
спряно положение на автомобила си, не видял мотопеда. Товарният автомобил продължил
да се движи напред, като пресякъл продължението на разделителната линия на лентите за
движение в посока к. к. Слънчев бряг - гр. Свети Влас, в който момент мотопедът бил на
около 21 м от мястото на удара и отново попадал във видимата зона на подсъдимия, тъй
като автобусът бил на около 29 м от мястото на удара, като едва тогава М. забелязал
мотопеда. В този момент други МПС пред автобуса и мотопеда нямало. Подсъдимият
преценил, че е по-добре да продължи движението напред и да се изнесе от платното за
движение с цел да освободи лявата пътна лента / тази на движение на мотопеда /, затова
продължил ускорителния режим на движение на товарния автомобил, който достигнал
скорост от 22 км/ч.
През цялото време пострадалият О. управлявал мотопеда със скорост от 57 км/ч, без да
предприема мерки за намаляване на скоростта или спиране на управляваното от него МПС,
като гледал надясно към изпреварвания от него автобус, а не напред в посока на
приближаваното кръстовище.
В резултат на посоките на движение на товарния автомобил и мотопеда, траекториите
им се пресекли в кръстовището на общински път №90045 и улицата, преминаваща покрай
хотелски комплекс „Антония“ към вилна зона Инцараки, където настъпил блокиращ удар
между двете МПС. Ударът бил челен за мотопеда, вертикално разположен. Първоначалният
контакт между двете МПС бил между предното колело на мотопеда и областта, намираща се
непосредствено пред задното ляво колело на товарния автомобил. Към момента на удара
мотопедът се намирал изцяло по продължение на лявата лента, а товарният автомобил се
намирал напречно на платното спрямо посоката на движение на мотопеда. Ударът настъпил
по продължение на лявата лента спрямо посоката на движение на мотопеда, съответно на
около 15 м преди мерната линия на ориентира и на 5,30 м вляво от дясната граница на
платното за движение. В момента на удара скоростта на движение на товарния автомобил е
била около 22 км/ч, а скоростта на движение на мотопеда, управляван от О., преди ПТП и в
момента на удара е била около 57 км/ч. След удара с мотопеда подсъдимият спрял
управлявания от него товарен автомобил след кръстовището спрямо посоката си на
движение, като изминал разстояние от 20,30 метра. Веднага слязъл от автомобила и
съобщил на тел.112 за станалото ПТП.
Минути след това на местопроизшествието пристигнали екипи на РУ – гр. Несебър и
на ЦСМП – гр. Несебър. Медицинският екип констатирал смъртта на пострадалия.
В резултат на удара и падането от мотопеда пострадалият О. получил телесни
увреждания, несъвместими с живота, и починал на място.
На местопроизшествието подсъдимия М. бил изпробван с техническо средство
„Алкотест Дрегер“ за употреба на алкохол, като резултатът бил положителен – уредът отчел
0,42 промила.
Взетата от подсъдимия М. проба кръв била подложена на химическо
изследване, при което в кръвта му било установено наличие на етилов
алкохол от 0,42 промила.
В кръвта, взета от трупа на пострадалия В. О., не било установено
13
наличие на етилов алкохол.
Гореизложените фактически констатации въззивният съд направи въз
основа на задълбочен анализ и собствена оценка на всички гласни, писмени и
веществени доказателства и доказателствени средства и експертни
заключения, събрани на досъдебното производство и в хода на
първоинстанционното и въззивното съдебно следствие, като стриктно спази
изискванията на чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК. Описаната по-горе
фактическа обстановка по спора не се различава съществено от приетата в
мотивите на първоинстанционната присъда. Направената от тази инстанция
своя оценка на наличните доказателствени източници съвпада с тази на
първия съд. Възприетите и изложени по-горе фактически положения се
установяват по несъмнен начин от поотделния и съвкупен анализ на
доказателствата, събрани на досъдебното производство и в съдебното
следствие на първата и въззивната инстанция и са въведени в настоящия
процес от:
- гласните доказателствени средства:
- показанията на свид. А. А. А., дадени в хода на съдебното следствие в
първата инстанция и показанията му, дадени на досъдебното производство /
т.1, л.8-9 и т.2, л.24 от ДП / и приобщени към доказателствения материал чрез
прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК;
- показанията на свид. К. Я. Н., депозирани в първоинстанционното
съдебно следствие и показанията й, дадени на досъдебното производство / т.1,
л.11- 12 и т.2, л.22 - 23 от ДП / и приобщени към доказателствения материал
чрез прочитането им на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК;
- обясненията на подс. И.М., дадени по време на съдебното следствие в първата
инстанция;
- показанията на свидетелите К. Я. И., ОЛ. АГН. ОРЛ., Й. АТ. ИВ. и СН. П. В., дадени
на досъдебното производство и приобщени в съдебното следствие чрез прочитането на
протоколите за разпит на основание чл.283 вр. чл.371, т.1 от НПК;
- писмените доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествие /т.1, л.16 – 24 от ДП/;
- писмените доказателства – справка за съдимост на подс. И.М. /т.1, л.5 от
ДП/, протокол за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго
упойващо вещество на И.М. /т.1, л.35 от ДП/, справка за нарушител/водач на
И.М. /т.1, л.80 - 81 от ДП, л.88 – 89 от НОХД/, фиш за медицинска помощ,
14
издаден на 18.05.2017г. от ФСМП – Несебър за пациент В. Й. О. /т.1, л.86 от
ДП/, препис-извлечение от акт за смърт на В. Й. О. /т.1, л.88 от ДП/,
удостоверение за наследници на В. Й. О. /т.1, л.90 от ДП/, удостоверение за
раждане на С. В. ОРЛ. /т.1, л.92 от ДП/, удостоверение за раждане на Д. В.
ОРЛ. /т.1, л.93 от ДП/, удостоверение за сключен граждански брак /т.1, л.95
от ДП/, справка от Община Несебър, дирекция „Транспорт“ /т.1, л.119 от ДП/,
справка от Община Несебър от 12.01.2021г. /л.91 от НОХД/, Експертно
решение № 3798 от 26.11.2020 г. на М. К. М.а /л. 45 от ВНОХД/, Експертно
решение № 0423 от 15.02.2021 г. на подсъдимия ИВ. Д. М. /л.46 от ВНОХД
№189/2021г./, Трудов договор №7 от 19.01.2021г., сключен между Община
Несебър и подсъдимия ИВ. Д. М. /л.47 - 48 от ВНОХД/;
- веществените доказателствени средства - фотоснимки, изготвени по
време на огледа на местопроизшествието /т.1, л.27 – л.46 от ДП/;
- заключенията на съдебните експертизи: заключение на съдебно-
медицинска експертиза на труп №131/2017г. /т.1, л.48 - 50 от ДП/, заключение
на химическа експертиза по Протокол №289/23.05.2017г. за химическо
определяне концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в
кръвта /т.1, л. 52 от ДП/, заключение на химическа експертиза по Протокол
№274/22.05.2017г. за химическо определяне концентрацията на алкохол или
друго упойващо вещество в кръвта /т.1, л. 54 от ДП/, заключение на тройна
автотехническа експертиза, назначена в съдебното следствие /л.116 – 133 от
НОХД /.
Въззивният съд се присъедини към заключението на първия, според
което събраните и изброени по-горе доказателствени източници, оценени
поотделно и в тяхната съвкупност, установяват по безспорен начин
гореизложената и възприета от двете съдебни инстанции фактическа
обстановка по спора, която съвпада в по-голямата й част и с изложената в
обвинителния акт. Релевантните за решаване на делото обстоятелства –
времето, мястото, механизма на настъпилото ПТП, участвалите в него
превозни средства и техните водачи, поведението на водачите на процесните
превозни средства, причините за ПТП, допуснатите от двамата водачи - на
процесния товарен автомобил „Щаер“ и на процесния мотопед -нарушения на
правилата за движение и тяхната причинно-следствена връзка с ПТП,
личността на пострадалия водач на мотопеда, получените от него телесни
увреждания при ПТП, причинната връзка между тежките телесни увреждания
и настъпилата на място смърт на пострадалия В. О. - са категорично
установени от събраните чрез способите и по реда на НПК в хода на
15
разследването и на първоинстанционното съдебно следствие доказателства.
Съображенията, които първостепенният съд е изложил относно доказаността
на посочените обстоятелства и средствата за установяването им са
достатъчни, последователни и юридически издържани, те позволяват на
страните и на горните инстанции да проследят формирането на вътрешното
убеждение на решаващия съд по фактите, включени в обхвата на чл.102 от
НПК. При спазване на предвидения процесуален ред за събиране и проверка
на доказателствата и след извършване на тяхната правилна оценка,
първоинстанционният съд е достигнал до верни изводи от фактическа страна,
а въззивният съд споделя дадената оценка за достатъчност, годност и
достоверност на доказателствените материали.
По повод оплакването на защитника за необоснованост на обжалваната
присъда, аргументирано с недостатъци в доказателствената дейност на
първостепенния съд, въззивната инстанция проконтролира процеса на
събиране, проверка, анализ и оценка на наличния доказателствен материал и
намери, че възражението на защитата за липса на достатъчни и годни
доказателства, установяващи приетия механизъм на ПТП, причините и вината
на подсъдимия за него, както и за постановяване на осъдителната присъда въз
основа на необективен анализ на събраните доказателства и превратното им
тълкуване, е неоснователно.
Както по време на досъдебното производство са събрани достатъчно
доказателства в полза на обвинителната теза, така и в хода на задълбочено
проведеното съдебно следствие първоинстанционният съд е положил
нужните усилия за пълното и всестранно изясняване на фактическите
обстоятелства по делото, гарантирал е равно участие на страните в
представянето на относими и необходими доказателства, събрал е достатъчен
по обем доказателствен материал, който е допринесъл за разкриване на
обективната истина, в това число досежно механизма на настъпилото ПТП и
причините за него, досежно поведението на водачите на процесните превозни
средства - подсъдимия И.М. и пострадалия В. О..
По време на първоинстанционното съдебно следствие по искане на
подсъдимия и защитника за провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.371, т.1 от НПК и след постановено от съда по реда на чл.372, ал.3 от НПК
одобрение, са били приобщени чрез прочитането им на основание чл.373, ал.1
вр. чл.283 от НПК протоколите, съдържащи досъдебните показания на
свидетелите К. Я. И., ОЛ. АГН. ОРЛ., Й. АТ. ИВ. и СН. П. В., както и
писменото заключение на съдебномедицинската експертиза и тези на
химическата експертиза.
В съдебно заседание непосредствено са били разпитани свидетелите К.
16
Н. и А. А., които подробно са отговаряли на зададените им от страните
въпроси. При стриктно спазване изискванията на процесуалния закон, на
основание чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК, са били прочетени в хода на
първоинстанционното съдебно следствие досъдебните показания на свид. Н.,
която е потвърдила тяхната достоверност, а на основание чл.281, ал.4 вр. ал.1,
т.2 от НПК са били приобщени досъдебните показания на свид. А., който не е
отрекъл тяхната истинност.
Предоставена е била възможност на подс. М. да даде обяснения и същият
е депозирал такива както пред разследващия орган, така и пред съда. На
разпитите си той не е отрекъл, че е управлявал товарния автомобил по път без
предимство; твърдял е, че е спрял автомобила, както пред пътен знак „Стоп“,
така и преди самото навлизане в кръстовището, като е изчакал преминаването
на всички превозни средства, движещи се по пътя с предимство; що се отнася
до процесния мотопед, заявил е, че не го е възприел, но му е осигурил
достатъчно разстояние да заобиколи камиона чрез преминаване в дясната
лента, респ. гарантирал е необходимите условия за предотвратяване на ПТП,
но водачът на мотопеда не е гледал напред, в посока към кръстовището, а
гледал само надясно към изпреварвания автобус, поради което не е възприел
своевременно навлезлия в кръстовището товарен автомобил и не е предприел
намаляване на скоростта и аварийно спиране, за да избегне сблъсъка между
МПС.
По искане на защитника на подсъдимия в първоинстанционното съдебно следствие е
била назначена повторна тройна автотехническа експертиза, чието писмено заключение е
било непосредствено изслушано в съдебно заседание, като на страните е била осигурена
пълна възможност да задават въпроси на вещите лица, които подробно са отговаряли. След
неоспорване на това заключение и при изрично изявление на всяка от страните, че няма
искания за събиране на допълнителните доказателства, съдът, приемайки че са събрани
всички доказателства, относими и необходими за изясняване на спора от фактическа страна,
е приключил съдебното следствие.
В мотивите към атакуваната присъда, при спазване изискванията на чл.305, ал.3 от
НПК, съдът е изложил аргументи за това кои обстоятелства от обхвата по чл.102 от НПК и
имащи съществено значение за правилното решаване на спора, приема за безспорно
установени. Анализирал е доказателствените източници – свидетелските показания,
писмените и веществените доказателства и доказателствени средства, заключенията на
съдебните експертизи. Подложил ги е на прецизна съпоставка, а при констатирани
противоречия в доказателствените материали, изрично е посочил на кои дава вяра и кои от
тях не кредитира. Упражнявайки суверенното си право да преценя необходимостта,
годността и надежността на доказателствените източници, правилно е решил в случая кои да
допусне и кои да отхвърли, кои да възприеме като достоверни и кои да игнорира като
неистинни, излагайки съображенията си в тази насока. При приложения от първата
инстанция законосъобразен подход в допускането, събирането, проверката, анализа и
оценката на доказателствените материали, фактическите констатации, съдържащи се в
мотивите на обжалваната присъда, се явяват напълно обосновани, а отправеният към
съдебния акт упрек за необоснованост, в частност за превратно тълкуване на
доказателствената съвкупност, е несъстоятелен.
В изпълнение на задължението за всестранен анализ и съпоставка на
всички доказателствени източници, първостепенният съд е обсъдил обясненията на подс.
И.М., отчитайки тяхната двойствена роля – на гласни доказателствени средства, но и на
17
средство за защита, което обвиняемият/ подсъдимият упражнява по свое усмотрение и няма
задължението да казва истината. Правилно е кредитирал обясненията му, с които твърди
управление на процесния товарен автомобил „Щаер“ на инкриминираната дата в района на
местопроизшествието в посока към вилна зона Инцараки, както и предприето от него
пресичане на процесния път с предимство - №90045.
С основание съдът е игнорирал като недостоверни твърденията на подсъдимия, че
когато той е предприел навлизане с товарния автомобил в процесното кръстовище, е видял
отляво единствено две успоредно движещи се леки коли в далечината, както и излизащия
пред тях автобус, но не е видял приближаващия се отляво към кръстовището мотопед и не е
имал възможност да го възприеме. Тези обяснения се опровергават от заключението на
повторната тройна автотехническа експертиза, назначена в съдебното следствие. Според
това заключение, в момента на потегляне на товарния автомобил от дясната граница на
платното управляваният от пострадалия мотопед е бил във видимата за водача на
автомобила зона, като товарният автомобил се е намирал на 10 м от мястото на удара,
мотопедът е бил на около 52 м от мястото на удара, а автобусът - на около 46 м от мястото
на удара. Същото заключение категорично установява, че в момента на пресичане на
продължението на разделителната линия на лентите за движение от управлявания от
подсъдимия товарен автомобил, мотопедът се е намирал на около 21 м от мястото на удара и
отново е бил във видимата за водача на автомобила зона, тъй като автобусът е бил на около
29 от мястото на удара. Не отговарят на обективната истина твърденията на подсъдимия, че
той е могъл да види за първи път мотопеда едва когато камионът му е бил пресякъл дясната
лента, по която се движел автобусът, тъй като това превозно средство му е пречело да
възприеме мотопеда, движещ се в средата на лявата лента. Верността на тези думи на
подсъдимия се отрича от убедително обоснования експертен извод, че още в момента на
пресичане на дясната граница на платното, т. е. в момента на навлизане на товарния
автомобил в дясната лента, водачът му е имал обективна възможност да възприеме
мотопеда, който е попадал във видимата му зона. Очевидно е, че изложените твърдения на
подсъдимия обслужват защитната му версия, че като професионален водач на МПС с
дългогодишен стаж не е очаквал, че движещият се по пътя с предимство мотопед няма да
намали скоростта си и да спре преди кръстовището при виждането на товарен автомобил,
който пресичал кръстовището и заемал лявата лента на пътя с предимство. Воден от
стремеж да се самооневини за случилото се, подсъдимият заявил на разпита си, че
управляваният от него товарен автомобил е бил освободил, т. е. е бил пресякъл дясната
лента, в която мотопедът е могъл да навлезе и да заобиколи автомобила, като по този начин
да избегне сблъсъка между превозните средства. Тези разсъждения на подсъдимия обаче не
държат сметка за безспорното обстоятелство, че в оня момент по въпросната дясна лента се
е движил автобус, намиращ се на около 29 метра от мястото на удара, което превозно
средство със своето местоположение на платното и посока на движение със сигурност е
изключило възможността мотопедът да се престрои в дясната лента пред автобуса и наред с
това за водача на мотопеда не е имало подобно задължение, доколкото при възникнала
опасност на пътя за водача на МПС съществува единствено задължението по чл.20, ал.2,
изр.2 от ЗДП – да намали скоростта или да спре.
Специално внимание в анализа на доказателствената съвкупност следва да се отдели
на показанията на свидетелите К. Н. и А. А.. Двете съдебни инстанции кредитираха
показанията на тези свидетели, както дадените от тях пред съда, така и досъдебните им,
приобщени в съдебната фаза чрез прочитане по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 и т.2 от НПК
за първата и по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК за втория. Посочените свидетели са
били очевидци на пътния инцидент, като свид. А. е бил водач на процесния автобус, а свид.
Н. е била пътник в същия автобус, и пряко са възприели настъпилото ПТП между
процесните МПС. Двамата свидетели единодушно заявили, че както пред автобуса, движещ
се по дясната лента на пътя с предимство в посока к. к. „Слънчев бряг“ – гр. Свети Влас,
18
така и пред мотопеда, движещ се в същата посока, но по лявата лента на този път, по време
на приближаване на процесното кръстовище, пред тях не е имало други движещи се
превозни средства. Свидетелите еднозначно пресъздали напречното преминаване на
товарния автомобил през дясната лента на пътя с предимство, по която се движел автобусът,
освобождаването на тази лента и достигането на автомобила до лявата лента на същия път,
както и осъщественото изпреварване на автобуса от процесния мотопед, движещ се в лявата
лента. На разпитите си свид. Н. споделила непосредствените си впечатления за поведението
на пострадалия мотоциклетист, който гледал надясно, към изпреварвания автобус, но не
наблюдавал пътя напред, към наближаваното кръстовище, където се намирал товарният
автомобил. Съобщила преценката си за невисока скорост на движение на мотопеда, но не
чула специфичния шум от задействане на спирачки и не възприела намаляване скоростта на
движение на мотопеда. Заявила, че е видяла самия сблъсък между товарния автомобил и
мотопеда, който се ударил в каросерията на камиона, преди задните му леви гуми. Видяла
също падането на пострадалия мотоциклетист на лявата му страна, в лявата пътна лента, по
която се движел, както и изтеклата кръв около каската му, която продължавала да бъде на
главата му.
Свидетелите К. Н. и А. А. не се познават с водачите на процесните МПС, участвали в
разгледаното ПТП, не са заинтересовани от изхода на делото и думите им заслужават вяра.
Правилно съдът е игнорирал като неистинни само тази част от показанията им, с които
заявили, че когато мотопедът се ударил в товарния автомобил, последният е бил
неподвижен, т. е. в спряно положение в лявата лента на пътя с предимство / в посока к. к.
„Слънчев бряг“ – гр. Свети Влас /. Аргументирал това си становище с извода, даден от
неоспорената повторна тройна автотехническа експертиза, според който в момента на удара
между процесните превозни средства товарният автомобил е бил в движение, който извод
вещите лица направили при съобразяване разпръснатите по платното обективни находки –
пръст, пластмасови елементи, спойлери от мотопеда, стъкла и мазна течност от началото на
лявата лента по посока на огледа към крайно положение на покой на товарния автомобил.
Обоснована е позицията, че коментираната неистинност в показанията на свидетелите Н. и
А. не се дължи на стремежа им да набедят подсъдимия в престъпление, което той не е
извършил, а на техните лични субективни възможности да възприемат пътната обстановка и
да я пресъздават обективно чрез думите си.
Без съществен принос за изясняване на разследваното ПТП са показанията на
свидетелите О.О., Й.И. и С.В., които са съответно съпруга, баща и майка на пострадалия В.
О.. Тези свидетели не са очевидци на катастрофата, нито са присъствали на
местопроизшествието, а съдържащите се в показанията им твърдения се отнасят до начина,
по който са научили за случилото се с техния близък. Те са конституирани като частни
обвинители в процеса, което качество обаче не се отразява на валидността на депозираните
от тях показания, нито поставя под съмнение тяхната достоверност.
Основно място в доказателствения анализ на двете съдебни инстанции заема
коментарът на заключението на повторната тройна автотехническа експертиза, назначена в
съдебното следствие. Въззивният съд, както и първостепенният, прецени това заключение
като достатъчно пълно, ясно и обосновано и не намери основание да се съмнява в неговата
правилност. То е изготвено от високо квалифицирани експерти – проф. д.т.н. инж. Ст. K.,
доц. д-р Х. У. и инж. В. Ш., в чиято професионална компетентност, добросъвестност и
безпристрастност няма съмнение. Вещите лица са отговорили изчерпателно, пълно,
категорично и убедително на всички поставени им въпроси. По тези съображения двете
съдебни инстанции кредитираха изцяло посоченото заключение. Според вещите лица
мястото на удара между процесните превозни средства е в точна еднозначна връзка с
намерените следи и находки, движението на превозните средства след удара, нанесените по
тях деформации, крайното им положение, травматичните увреждания на пострадалия, както
19
и динамиката на процеса на удара. Експертите посочили, че в момента на удара товарният
автомобил е бил в движение. Съобразявайки намерената на платното разпръсната пръст от
калобрана на автомобила и разположението на находките, описани в протокола за оглед на
местопроизшествието, определили удара между двете МПС като блокиращ. Приели още, че
видът на удара бил челен при вертикално разположен мотопед в момента на сблъсъка със
страничната лява част на товарния автомобил. Фиксирали първоначалния контакт между
двете МПС - между предното колело на мотопеда и областта, намираща се непосредствено
пред задното ляво колело на товарния автомобил. Фиксирали и мястото на удара между
превозните средства – същият е настъпил на около 15 м преди мерната линия на ориентира
и на 5,30 м вляво от дясната граница на платното за движение, при ширина на лентите от 3,5
м. Изразили становище, че към момента на удара мотопедът се е намирал изцяло по
продължение на лявата лента, а товарният автомобил се е намирал напречно на платното
спрямо посоката на движение на мотопеда. Изчислили, че скоростта на товарния автомобил
в момента на удара е била около 22 км/ч, а тази на мотопеда е била около 57 км/ч и напълно
съответствала на обективния факт, че стрелката на скоростомера на мотопеда след удара е
била спряла на 57 км/ч. Експертите установили, че опасната зона за спиране на мотопеда при
избраната от него скорост на движение от 57 км/ч била около 37 м, а при движение с
максимално разрешената от 50 км/ч опасната му зона за спиране би била 30 м. Прели, че към
момента на потегляне на товарния автомобил от място – от дясната граница на платното,
управляваният от пострадалия мотопед е бил във видимата за водача на автомобила зона,
като товарният автомобил се е намирал на 10 м от мястото на удара, мотопедът е бил на
около 52 м от мястото на удара, а автобусът - на около 46 м от мястото на удара. Вещите
лица установили, че в момента на пресичане на продължението на разделителната линия на
лентите за движение от управлявания от подсъдимия товарен автомобил, мотопедът се е
намирал на около 21 м от мястото на удара и отново е бил във видимата за водача на
автомобила зона, тъй като автобусът е бил на около 29 от мястото на удара. Аргументирали
становище, че водачът на товарния автомобил е имал техническа възможност да
предотврати ПТП, тъй като към момента на навлизане в платното за движение на мотопеда е
имал възможност да възприеме последния и да спре, за да го пропусне. Изразили експертно
мнение, че технически правилно е било водачът на товарния автомобил да се съобрази със
скоростта и положението на мотопеда и да го пропусне, а след това да пресече платното за
движение. Обсъждайки възможността за предотвратяване на ПТП, вещите лица приели, че
пострадалият също е имал техническа възможност да избегне сблъсъка между превозните
средства, тъй като той е имал техническа възможност да възприеме товарния автомобил и
предприетото от него пресичане на платното за движение. При тези данни изразили позиция,
че технически правилно е било водачът на мотопеда да предприеме спиране поради
възникналата опасност на пътя, което той не е направил, а е продължил движението си и е
закъснял с реакцията си с време от около 1 секунда. Обосновали експертен извод, че при
наличната скорост на мотопеда от 57 км/ч и при своевременно възприемане на товарния
автомобил като опасност, мотопедът би спрял на 15 м преди мястото на удара и би
предотвратил ПТП. Аналогичен извод направили и в хипотеза, че мотопедът се беше
движил с максимално разрешената скорост от 50 км/ч, в каквато ситуация, при
своевременно възприемане на товарния автомобил като опасност, мотопедът би спрял на 22
м преди мястото на удара и би предотвратил ПТП.
Двете инстанции се довериха изцяло на обсъденото и неоспорено от
страните заключение на повторната тройна автотехническа експертиза,
назначена в съдебното следствие. Установените чрез него релевантни за
спора обстоятелства – местоположението на пътното платно на всяко от
процесните средства преди ПТП и в момента на удара, техните скоростите на
20
движение преди ПТП и в момента на удара, опасните им зони за спиране,
действията на всеки от двамата водачи при взаимното им възприемане на
пътя, мястото на удара между двете превозни средства, техническите
причини за настъпилото ПТП и условията за неговото предотвратяване – са
изложени в мотивите на присъдата и надлежно доказани в хода на
първоинстанционното съдебно следствие по реда и със способите,
предвидени в НПК.
Първата инстанция с основание не е гласувала вяра на изготвените в
досъдебното производство пет заключения на автотехнически експертизи,
като е изложила в тази насока убедителни съображения, които въззивният съд
напълно споделя и не се налага тяхното повтаряне в този съдебен акт.
Въззивната инстанция, както и първата такава, кредитира изцяло неоспореното
заключение на съдебномедицинската експертиза на труп №131/2017г., изготвено от д-р
Косьо Янков /т.1, л.48 – 50 от ДП/. Това заключение, основавайки се на огледа на трупа на
пострадалия В. О. и аутопсионните находки, установява нараняванията на пострадалия,
техния вид, брой, локализация, механизъм на получаването им и медико-биологичните им
характеристики. Съгласно коментираното заключение, вследствие на претърпяното ПТП
пострадалият О. е получил черепно-мозъчна травма с пукнатини по пирамидите и
субарахноидален кръвоизлив, пукнатина на слезката, фрактура на лява раменна кост,
множество драскотини по крайниците, фрактура на долна челюст с почти пълно избиване на
зъби и др. Съдебният лекар излага становище, че непосредствената причина за смъртта на В.
О. били травматичният шок и черепно-мозъчната травма, изразила се в субарахноидален
кръвоизлив и мозъчен оток, които увреждания били следствие от силното сътресение на
тялото при възникналото пътно-транспортно произшествие.
Съдебните инстанции се довериха и на писмените заключения на назначените на
досъдебното производство химически експертизи по Протокол №289/23.05.2017г. /т.1, л. 52
от ДП/ и по Протокол №274/22.05.2017г. /т.1, л. 54 от ДП/ за химическо определяне
концентрацията на алкохол или друго упойващо вещество в кръвта, изготвени от вещото
лице – химик В. Б.. Първото посочено заключение установява, че в изследваната проба кръв,
взета от трупа на В. Й. О., не се доказва наличие на етилов алкохол. Второто цитирано
заключение установява, в предоставената за изследване проба кръв, взета от лицето И.Д.
Манчев се доказва наличие на етилов алкохол с концентрация 0,42 на хиляда /промила/.
Въззивният съд обсъди приложения по делото като писмено доказателствено средство
протокол за оглед на местопроизшествие от 28.01.2019г. /т.1, л.16 – 20 от ДП/ . Същият
установява времето и мястото на настъпилото ПТП, особеностите на процесния пътен
участък, поставените там пътни знаци и положени маркировки, местоположението на
мотопеда и деформациите по него, местоположението на трупа на пострадалия моторист и
състоянието на каската му, местоположението на товарния автомобил и повредите по него.
Важно е да се отбележи, че огледният протокол съдържа изрична констатация, че
километражът на мотопеда е застопорен на около 60 км/ч. Тази констатация относно
стрелката на скоростомера, сочеща около 60 км/ч, е в подкрепа на експертния извод от
заключението на тройната автотехническа експертиза, назначена в съдебната фаза, според
който преди ПТП и в момента на удара между процесните МПС скоростта на мотопеда е
била около 57 км/ч. Посоченият протокол е валиден, подписан е от всички присъстващи на
следствено действие лица без възражения и забележки относно начина на осъществяването
21
му, както и относно направените при него констатации, описани и фотографирани предмети.
Предвид съставянето на протокола в съответствие с императивите на НПК и липсата на
възражения срещу него, съдебните инстанции прецениха коментираното действие по
разследване за законосъобразно извършено, а отразените в протокола обстоятелства – като
обективни и достоверни.
Въззивната инстанция, както и първата такава, цени множеството
документи, приложени като писмени доказателства по делото, които по-горе
бяха подробно цитирани.
Справката за съдимост установява, че подс. И.М. досега не е осъждан за
никакви престъпления и не са му били налагани наказания по Наказателния
кодекс.
Приложената по делото справка за нарушител/водач от региона, издадена от Сектор
„КАТ“ при ОД на МВР – Бургас, установява, че подс. М. е правоспособен водач на МПС от
мес. септември 1980г. с категории А, В, С, BE, АМ, ТКТ. Същият документ установява, че в
периода от 2006г. до 08.06.2015г. подс. М. е бил санкциониран по административен ред за
допуснати нарушения по Закона за движение по пътищата и Кодекса на застраховането
общо пет пъти с влезли в сила наказателни постановления, с които са му били налагани
наказания глоби в размер от 10 лева до 400 лева. След посочената дата, включително и след
датата на настоящото престъпление подсъдимият М. няма регистрирани нарушения на
правилата за движение, за които да е била ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
Протоколът за медицинско изследване за употреба на алкохол или друго упойващо
вещество /т.1, л.35 от ДП/ установява, че на 18.05.2017г. в 16.30 часа от подс. И.М. е била
взета кръвна проба за химическо изследване, като в протокола е отразено изявлението на
лицето, че около 16 часа е консумирал 500 мл бира.
Фиш за медицинска помощ, издаден на 18.05.2017г. от ФСМП – Несебър за пациент В.
Й. О. /т.1, л.86 от ДП/ установява, че на посочената дата пристигналият на
местопроизшествието – пътна отсечка Слънчев бряг – Свети Влас, до комплекс „Антония“,
медицински екип констатирал настъпилата преди това смърт на пострадалия.
Удостоверението за наследници на пострадалия В. Й. О. установява, че
частните обвинители ОЛ. АГН. ОРЛ. и Д. В. ОРЛ. и С. В. ОРЛ. са съответно
съпруга и деца на пострадалия и като такива са негови наследници.
Справка от Община Несебър, дирекция „Транспорт“ /т.1, л.119 от ДП/ установява, че
пътната отсечка от к. к. Слънчев бряг – гр. Свети Влас е част от общински път с граници –
начало РП І – 9 и край гр. Свети Влас, с № B G S 1120 и същият преминава през
урбанизирана територия – кварталите – в. з. Зора, кв. Делфин, кв. Юрта Балкана, кв.
Инцараки, гр. Свети Влас. Документът удостоверява, че съгласно проекта за организация на
движението по гореупоменатия път, скоростта на движение е 50 км/ч.
Справката, издадена на 12.01.2021г. от Община Несебър /л.91 от НОХД/
установява, че на 18.05.2017г. е бил извършван превоз на пътници по
„Вътрешно – общинската транспортна схема“ линия Слънчев бряг – Свети
Влас с автобус марка „ В М С Белде“ и рег. № * **** **, управляван от
22
водача А. А..
Експертно решение № 0423 от 15.02.2021г. на Втори състав на ТЕЛК към
УМБАЛ Бургас установява, че на подс. М. е била определена 96% трайно
намалена работоспособност за срок от две години, считано до 01.02.2023г.,
по повод поставена водеща диагноза Злокачествено новообразувание на
дебелото черво.
Експертно решение №3798 от 26.11.2020г. на Първи състав на ТЕЛК към
УМБАЛ Бургас установява, че на М. К. М.а е била определена 100% трайно
намалена работоспособност за срок от три години, считано до 01.11.2023г.,
както и призната нужда от чужда помощ, по повод поставена водеща
диагноза Вътремозъчен кръвоизлив.
Трудов договор №7/19.01.2021г., сключен между Кмета на Община
Несебър, в качеството му на работодател, и подс. И.М., в качеството му на
работник, установява, че последният е приел да изпълнява длъжността „личен
асистент“ на ползвателя на социални услуги М. К. М.а.
Приемайки, че съдържащите се в делото документи са събрани и
приобщени по предвидения в НПК ред, между тях не са налице противоречия,
относими са към предмета на спора и доизясняват обстоятелствата от
значение за разкриване на обективната истина, двете съдебни инстанции им
се довериха, тълкуваха ги с оглед тяхното действително съдържание и ги
ползваха при извеждане на фактическите и правни изводи по висящия спор.
Съдилищата цениха като годни веществени доказателствени средства
приложените по делото фотоснимки, подредени във фотоалбума към
протокола за оглед на местопроизшествие /т.1, л.27 – 46 от ДП/ , тъй като те
са били направени в хода на образувания наказателен процес от специалист –
технически помощник, участвал като такъв по време на посоченото действие
по разследване, а НПК не предписва други специални изисквания за
изготвянето на фотоснимките.
Направеният и изложен по-горе анализ на наличната по делото
доказателствена съвкупност мотивира въззивната инстанция да сподели
становището на първата за безспорно и убедително доказано авторство на
разгледаното престъпление в лицето на подс. И.М., респ. за негово виновно
поведение, а проверяваният съдебен акт намери за обоснован.
Въз основа на приетата за установена и напълно изяснена фактическа обстановка
23
първоинстанционният съд е направил законосъобразен правен извод, към който се
присъединява и въззивният – подсъдимият с деянието си е осъществил от обективна и
субективна страна престъпния състав на чл.343, ал.1, б.”в“ вр. чл.342, ал.1 от НК, тъй като
при управление на МПС – товарен автомобил „Щаер“, с рег. №А 8234 МС, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП, в резултат
на което е предизвикал пътнотранспортно произшествие и по непредпазливост е причинил
смъртта на пострадалия В. Й. О..
Правилно и в съответствие с наличния доказателствен материал първата
инстанция е заключила, че подсъдимият с активно и съзнателно поведение,
при управление на процесния товарен автомобил „Щаер“ е нарушил
правилата за движение по чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП.
Първата цитирана разпоредба урежда задължението на водачите на пътни
превозни средства на кръстовище, на което единият от пътищата е
сигнализиран като път с предимство, да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат по пътя с предимство. А самото предимство, както
правилно е отбелязал първостепенният съд, съгласно легалното му
определение, дадено в параграф 6, т.31 от ДР на ЗДП, представлява правото
на един участник в движението да премине преди друг през дадено място от
пътното платно.
Принципно нарушаването на правилото за движение по чл.50, ал.1 от
ЗДП се изразява в неизчакване, непропускане на движещите се по път с
предимство превозни средства да преминат първи през кръстовището. В
подобна хипотеза виновното поведение на водача се състои в това, че на
кръстовище, на което единият от пътищата е обозначен като път с
предимство, той /водачът/, намирайки се на друг път - без предимство, не
пропуска да преминат първи през кръстовището превозните средства от пътя
с предимство. При това водачът на път без предимство е длъжен да пропусне
да преминат през кръстовището всички превозни средства от пътя с
предимство – както тези, които се движат правомерно, така и тези, които
очевидно нарушават правилата за движение, например досежно скоростта,
изпреварването, ползването на светлините и др. Константна и еднозначна е
както автомобилната, така и съдебната практика, според която предимство за
преминаване през кръстовището имат както водачите на превозните средства,
които се намират непосредствено пред кръстовището, така и тези, които се
приближават към него.
Подзаконовата норма на чл.46, ал.2 от ППЗДП конкретизира
задълженията на водачите на пътни превозни средства при поставен пътен
знак „Б2“ - да спрат на „стоп-линията“, очертана с пътна маркировка, или ако
няма такава - на линията, на която е поставен знакът. Изр.2 от разпоредбата
предписва задължението за водачите преди да потеглят отново, да пропуснат
24
пътните превозни средства, които имат предимство. Задължението за
спиране, въведено с текста на чл.46, ал.2 от ППЗДП, цели да предотврати
опасност от навлизане на път с предимство, по който има други участници,
както и да се избегне отнемане предимството на такива участници. Затова
водачът, който е спрял пред пътен знак „Б2“, но след това е потеглил, без да
осигури предимство на приближаващото се по пътя с предимство превозно
средство, допуска нарушение на правилото за движение по чл.46, ал.2, изр.2
от ППЗДП. Предвид на това, неоснователно се явява възражението на
защитника, че с поведението си водачът М. не е нарушил разпоредбата на
чл.46, ал.2, изр.2 от ППЗДП. Двукратното спиране на товарния автомобил -
веднъж на линията на пътен знак „Б2“ и втори път - на мисленото
продължение на дясната ограничителна линия на пътното платно, поради
липсата на видимост наляво от местоположението си, не изчерпва
задълженията на подс. М. като водач на МПС, идващо от път без предимство.
Преди да потегли отново и да навлезе в кръстовището с цел преминаване през
него, водачът М. е бил длъжен да пропусне превозните средства, движещи се
в двете посоки по пътната отсечка к. к. Слънчев бряг – гр. Свети Влас,
обозначена като път с предимство, а не да навлиза в кръстовището, отнемайки
предимството на другите МПС и принуждавайки ги да намалят скоростта си и
дори да спрат.
Несъмнено доказано е в случая, че една от основните технически
причини за разгледаното ПТП е обстоятелството, че подсъдимият, след като е
спрял управлявания от него товарен автомобил пред наличния на процесното
кръстовище пътен знак „Б2“ „Спри! Пропусни движещите се по пътя с
предимство!”, не е изчакал и не е пропуснал първи да премине през
процесното кръстовище мотопедът на пострадалия, намиращ се на път с
обозначено предимство, а напротив – подсъдимият е навлязъл с товарния
автомобил в кръстовището, за да пресече двете платна с общо четири ленти за
движение и да продължи направо в посока вилна зона Инцараки.
Въззивният съд сподели направеното от първата инстанция заключение,
че именно игнорирането от страна на подсъдимия, като водач на МПС, на
предписаните с правните норми на чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2, изр. 2 от
ППЗДП правила за движение, е изиграло решаваща роля за настъпването на
ПТП, като е поставило началото на причинноследствения процес. При
наличния интензивен трафик по пътя с предимство и недобрата видимост
25
наляво, водачът М. е бил длъжен да съобрази отрицателното влияние на
посочените неблагоприятни фактори за движението и намирайки се пред
пътен знак „Б2“ / „Стоп” /, по-точно да прецени разстоянието от мисленото
продължение на дясната ограничителна линия на пътното платно до
движещите се по пътя с предимство превозни средства, както и възможността
преди тях да премине с товарния си автомобил през кръстовището, а не да
навлиза прибързано в същото, отнемайки предимството на правоимащите
МПС и заставяйки ги да намалят скоростта си.
Безспорно установено е, че подсъдимият, макар и да е възприел
приближаването отляво на два леки автомобила, движещи се по пътя с
предимство, в платното с посока на движение от к. к. Слънчев бряг към гр.
Свети Влас, т. е. към кръстовището, както и автобус от градския транспорт,
излизащ от намиращата се наблизо автобусна спирка и включващ се в
движението преди двата автомобила, той потеглил с товарния автомобил
напред, навлязъл в кръстовището и заел лентата за движение, по която се
движел мотопедът.
По експертен път е установено, че от момента на потегляне на товарния
автомобил от дясната граница на платното до момента на удара с мотопеда,
последният е попадал във видимата за водача М. зона, като в момента на
пресичане на продължението на разделителната линия на лентите за движение
от товарния автомобил, мотопедът се е намирал на около 21 м от мястото на
удара, а автобусът е бил на около 29 м от мястото на удара и не е ограничавал
видимостта на водача М. към мотопеда, т. е. мотопедът е бил във видимата за
водача на автомобила зона. Следователно подс. М. като водач на процесния
товарен автомобил, движещ се по път без предимство, е бил длъжен да се
съобрази със скоростта на движение и с положението на мотопеда, имащ
предимство, и да го пропусне, а след това да пресече платното за движение.
Именно обстоятелството, че подсъдимият не е пропуснал движещия се по
пътя с предимство мотопед на пострадалия първи да премине през
кръстовището, а е навлязъл в същото с товарния си автомобил за да продължи
движението си направо, не е позволило на мотопеда безпрепятствено да
премине през кръстовището и да продължи движението си направо по пътя с
предимство.
Законосъобразен и обоснован е също изводът на съда за принос от страна
26
на пострадалия В. О. за настъпването на разгледаното ПТП. В мотивите си
съдът е посочил изрично, че пострадалият водач на мотопеда е имал виновно
поведение, което се е изразило в нарушаване на правилото за движение по
чл.21 ал.1 от ЗДП, регламентиращо максимално разрешената скорост на
движение и което се намира в причинна връзка с настъпването на
съставомерния резултат.
Както вече се посочи, заключението на тройната автотехническа експертиза от
съдебната фаза, установява, че скоростта на движение на мотопеда преди ПТП и в момента
на удара е била около 57 км/ч, на която съответства опасна зона за спиране от около 37
метра /36,6 метра/. Според същото заключение, една от техническите причини за настоящото
ПТП е управляването на процесния мотопед от пострадалия със скорост на движение над
максимално разрешената за населено място, т. е. над 50 км/ч. Именно игнорирането на
разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДП касателно максимално допустимата скорост на движение
от страна на водача на мотопеда, го е поставило в невъзможност своевременно да намали
скоростта на управляваното от него превозно средство и да го спре, като по този начин да
предотврати настъпването на ПТП. Според заключението на същата тройна експертиза, при
скорост на движение на мотопеда от 50 км/ч, опасната му зона за спиране би била около 30
метра, като в момента на навлизане на товарния автомобил напречно на пътя с предимство,
мотопедът е бил на около 52 метра от мястото на удара. Тази величина е по-голяма от
разстоянието от 22 метра, от което водачът на мотопеда, при своевременно възприемане на
опасността и предприето аварийно спиране, би спрял преди мястото на удара, ако се беше
движил с разрешената скорост от 50 км/ч, и би предотвратил ПТП.
В заключение, въззивният съд прие, че пострадалият О., като водач на
процесния мотопед и участник в движението, не е спазил правилото за
движение по чл.21 ал.1 от ЗДП. Допуснатото от пострадалия нарушение на
посоченото правило за движение е в причинноследствена /каузална/ връзка с
настъпилия вредоносен резултат и разкрива неговия принос за настъпването
на разгледаното ПТП. По тези съображения прецени като правилен и
обоснован извода на първата инстанция, според който настоящото ПТП е
настъпило по взаимна вина на двамата участници в него – подс. М., като
водач на процесния товарен автомобил и пострадалия О., като водач на
процесния мотопед. Действително и двамата участници в движението имат
принос за настъпването на пътния инцидент, доколкото всеки от тях е
допуснал нарушения на правилата за движение. Нужно е обаче да се
отбележи, че първопричина за транспортното произшествие е било
неправомерното поведение на подс. М., който, като водач на товарния
автомобил, е допуснал изключително груби нарушения на правилата по чл.51,
ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП, защото, излизайки от път без
предимство, е навлязъл в кръстовището за да продължи движението си
направо, но без да пропусне движещия се по път с предимство мотопед на
27
пострадалия и така е създал необходимите предпоставки за възникване на
автопроизшествието. Предвид на това, въззивният съд намери, че приносът на
подсъдимия за настъпването на коментираното ПТП е по-голям в сравнение с
този на пострадалия моторист.
При безпротиворечиво установените и напълно изяснени фактически
констатации, изложени по-горе, логично следва заключението, че между
допуснатите от водача М. нарушения на правилата за движение по чл.50, ал.1
от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП и настъпилия вредоносен резултат съществува
пряка и непосредствена причинно - следствена връзка. Именно вследствие на
разгледаното ПТП, настъпило по вина на двамата водачи на процесните
превозни средства, на пострадалия водач на мотопеда В. О. са били
причинени травматични увреждания, детайлно описани по-горе, и като
последица от тях веднага е настъпила смъртта му.
Освен коментираните обективни признаци на разгледаното деяние,
първостепенният съд правилно е приел, че в случая е налице и субективният
елемент на престъплението по чл.343 от НК – непредпазливост. Поведението
на подсъдимия е било виновно. Той е извършил деянието по
непредпазливост, изразила се в небрежност, тъй като не е целял пряко
настъпването на престъпния резултат и не е предвиждал общественоопасните
последици, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги предвиди, както и да
ги предотврати. В подкрепа на този извод следва да се посочи заключението
на тройната автотехническа експертиза от съдебната фаза досежно
предотвратимостта на ПТП в случай, че подс. М. като водач на процесния
товарен автомобил, движещ се по път без предимство, беше се съобразил със
скоростта на движение и с положението на мотопеда, имащ предимство, и да
го пропусне, а след това да предприеме навлизане в кръстовището и да
пресече платното за движение, надлежно обозначено със знак за предимство.
В хипотеза на пропускане на мотопеда, имащ предимство, първи да премине
през кръстовището, то след това товарният автомобил щеше безпроблемно да
пресече четирите ленти за движение на пътя с предимство и водачът на
мотопеда О. нямаше да пострада. Иначе казано, подсъдимият е съзнавал, че е
разполагал с обективната възможност да изчака и да пропусне движещия се
по път с предимство мотопед първи да премине през кръстовището, като по
този начин е щял да избегне пътния инцидент, респ. да предотврати ПТП и
настъпването на съставомерния резултат - смъртта на водача на мотопеда.
28
Изследвайки причините за настъпилото ПТП и поведението на
подсъдимия като водач на процесния товарен автомобил, респективно
неговата вина и принос за настъпването на ПТП, въззивната инстанция се
занима с възражението, изложено в жалбата на защитника, че разгледаното
деяние не е виновно, а представлява случайно такова по смисъла на чл.15 от
НК, защото водачът М. не е бил длъжен и не е могъл да предвиди
настъпването на общественоопасните последици поради виновно поведение
на друг участник в движението.
В правната доктрина и в съдебната практика еднозначно се приема, че за
приложението на чл.15 от НК е необходимо кумулативно да са налице
следните предпоставки: 1. деецът да е съобразил предписанията на правно
регламентираната дейност, която осъществява при управлението на МПС и 2.
да съществуват условия, при които той да е бил поставен в невъзможност да
изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредните
последици. В съгласие с общия правен принцип, че никой не може да черпи
права от собственото си неправомерно поведение, водачът на МПС не може
да се позове успешно на случайно деяние, след като сам се е поставил в
невъзможност да предотврати настъпването на общественоопасните
последици, допускайки нарушения на правилата за движение, които се
намират в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат.
Идентичен довод за наличието на случайно деяние по чл.15 от НК е бил
направен и пред първоинстанционния съд, който го е отклонил като
несъстоятелен. Безпротиворечиво установената фактология по спора не
подкрепя становището на защитата, че единствено пострадалият водач на
мотопеда е допуснал нарушения на правилата за движение и има
изключителна вина за настъпилото ПТП, докато подсъдимият, като водач на
МПС, не е имал виновно поведение, не е нарушил вмененото му правило за
движение по чл.50, ал.1 от ЗДП и стореното от него е случайно деяние.
Законосъобразен и обоснован е противният извод на окръжния съд, според
който извършеното от водача М. деяние е виновно и не носи
характеристиките на случайно такова, което да изключва неговата
наказателна отговорност.
Вярно е, че пострадалият водач на мотопеда О. е нарушил правилото за
движение по чл.21 ал.1 от ЗДП, тъй като е управлявал превозното средство с
29
превишена за населено място скорост от 57 км/ч, която не му е позволила да
спре преди мястото удара. Действително е налице причинно-следствена
връзка между допуснатото от моториста нарушение на цитираното правило за
движение и настъпилото ПТП. Но подсъдимият също е допринесъл, и то в
значително по-голяма степен, за станалото автопроизшествие и за
причинения с него вредоносен резултат. По-горе подробно бяха описани
действията на водача М. на процесното кръстовище и беше акцентирано на
обстоятелството, че той е имал обективната възможност да възприеме
движещия се по пътя с предимство мотопед от разстояние от 52 м, да го
пропусне да премине и едва след това да навлезе в кръстовището, за да
пресече четирите ленти на напречния път с предимство и да продължи
движението си направо към вилна зона Инцараки.
Напълно изяснените и безспорни фактически констатации по делото
обосновават правния извод за допуснато от водача М. нарушение на
правилото за движение по чл.50, ал.1 от ЗДП, което го задължава да пропусне
да преминат през кръстовището всички пътни превозни средства, движещи се
по пътя с предимство, включително и движещите се по него с превишена
скорост, както е в разисквания случай. С оглед на горното, следва да се
приеме, че в казуса водачът М. е нарушил съзнателно цитираното правило за
движение. А за да е налице невиновно поведение, абсолютно задължително
условие е съобразяване на дееца с предписанията на правните норми. Като не
е изпълнил вменените му задължения като водач на МПС и се е поставил в
положение да не може да преодолее вредните последици, подс. М. не може да
се позовава на случайно деяние. Деянието му не може да се преценява като
случайно през призмата на поведението на другия участник в движението –
моториста О., чието виновно поведение и принос за ПТП не изключват
причинно-следствената връзка между допуснатите от подсъдимия нарушения
на правилата за движение и настъпилия вредоносен резултат, респ. неговата
вина. Неговият принос в причиняването на съставомерните
общественоопасни последици не може да се приеме като обективно
съпричиняване. Допуснатото от него съзнателно нарушаване на правните
норми на чл.50, ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП изключва „несъзнаваната
непредпазливост” и обуславя същинска непредпазливост под формата на
небрежност. Изложеното налага правния извод за липса на случайно деяние
от страна на водача М., което да изключва неговата вина и отговорност за
30
настъпилото ПТП. В случая не се касае за абстрактна възможност за
настъпване на произшествие, каквато водачът не е длъжен да има предвид, а
за напълно предвидима пътна ситуация и потенциална опасност при
неспазване на правилата за осигуряване на предимство. По този начин подс.
М. сам се е поставил в невъзможност да предотврати настъпването на
общественоопасните последици, от което следва че деянието му не е
случайно по смисъла на чл.15 от НК и въззивната инстанция не следва да го
оправдава за стореното. Възражението на защитата за неправилно
приложение на материалния закон е неоснователно, а претенцията за
оправдаване на подсъдимия поради наличието на случайно деяние по чл.15 от
НК не може да бъде уважена.
Водим от всичко по-горе изложено, въззивният съд прие, че атакуваната
присъда е законосъобразна. Същата е постановена в пълно съответствие с
разпоредбите на чл.343, ал.1, б. „в“, чл.11, ал.3, предл.1 от НК, чл.50, ал.1 от
ЗДП чл.46, ал.2 от ППЗДП. Изпълнени са предписанията на тези законови
норми за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия за
коментираното престъпление по транспорта с цитираната правна
характеристика и липсват предпоставките, визирани в чл.304 от НПК, за
оправдаването му.
Въззивната инстанция обсъди внимателно оплакванията за незаконосъобразност и
несправедливост на присъдата в частта й относно наложените наказания и прецени
исканията на подсъдимия и неговия защитник за намаляване размерите на двете наложени
наказания, за неоснователни.
Решавайки въпроса за наказанието на подсъдимия, следва да се
съобрази, че престъпленията по транспорта поначало са такива с висока
степен на обществена опасност и укоримост, предвид обществените
отношения – предмет на защита, които са свързани най-вече с опазване
здравето и живота на хората при управление на МПС, както и предвид
постоянно нарастващия им брой в страната, включително и в района на
Бургаска област. Тази опасност е законодателно отчетена с предвидените за
въпросните престъпления високи наказания в санкционната част на
съответните специални разпоредби от Особената част на НК.
Доколкото индивидуализацията на наказанието е основен принцип при
налагането му, то съдът е длъжен да го съобрази с индивидуалните
особености на конкретния случай. Обстоятелствата, които следва да бъдат
31
взети предвид са тези, които определят конкретната тежест на извършеното
престъпление и характеризират личността на дееца. Те обуславят по-голяма
или по-малка степен на обществена опасност на извършеното, както и
необходимостта от повече или по-малко интензивно въздействие върху
извършителя с оглед постигане целите на генералната и специална
превенции. Важно е също във връзка с определянето на наказанието да се
посочи установеното в съдебната практика принципно разбиране, че при
индивидуализацията на наказанието не може да се прилага механичен
формален подход при преценката на смекчаващите и отегчаващите
обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за
различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към
конкретната степен на обществена опасност на деянието и дееца.
В контекста на горните принципни положения, въззивният съд намери, че при
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съгласно чл.54 от НК в размер,
съвпадащ с минималния предвиден в приложимата за казуса материалноправна норма на
чл.343, ал.1, б.“в“ от НК, първостепенният съд правилно е оценил всички значими за
наказанието обстоятелства.
Преценявайки механизма на разгледаното ПТП и причините за него, броя, вида и
тежестта на допуснатите от всеки от участниците в пътния инцидент - водача на товарния
автомобил М. и водача на мотопеда О. - нарушения на правилата за движение и тяхната
значимост за безопасността на пътя, въззивната инстанция се присъедини към оценката на
първата, че конкретното деяние има по-висока степен на обществена опасност от типичните
случаи на престъпления от настоящия вид. Тази висока степен на обществена опасност на
деянието се определя от допуснатите от подсъдимия две особено груби нарушения на
правилата за движение. Касае се за неправомерно навлизане на товарен автомобил в
кръстовище с цел пресичане на път, изрично обозначен като такъв с предимство, включващ
две платна и общо четири ленти за движение в двете посоки, при наличието на движещи се в
двете по-близки ленти за движение превозни средства – автобус и мотопед, без да ги
пропусне първи да преминат през кръстовището и отнемайки тяхното предимство. На
следващо място, възприе мнението на окръжния съд, че подс. М. е деец с ниска степен на
обществена опасност, предвид липсата на предходни престъпления и противообществени
прояви, извършени от него и наличието на добри характеристични данни за личността му.
Обсъждайки наказанието на подсъдимия, въззивният съд, взе предвид подбудите и
причините за извършване на престъплението, което е пропуснал да стори първият съд,
състоящи се в незачитане на основни правила за движение по пътищата, каквито са чл.50,
ал.1 от ЗДП и чл.46, ал.2 от ППЗДП, императивно предписващи за водача на МПС, движещо
се по път без предимство, задължението на кръстовище да спре и да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по пътя с предимство, както чл.21, ал.1 от ЗДП,
регламентиращ максималната позволена скорост на движение на МПС.
Коментирайки обстоятелствата, значими за размера на наказанието на подсъдимия,
първоинстанционният съд правилно е приел превес на смекчаващите вината обстоятелства
над отегчаващи такива. Към смекчаващите отговорността факти правилно е отнесъл чистото
32
съдебно минало на подсъдимия, позитивната му характеристика, семейната му
ангажираност, трудовата му заетост като личен асистент на неговата инвалидизирана
съпруга, изразеното от него искрено съжаление за тежкия вредоносен резултат, виновното
поведение на пострадалия моторист и неговия принос за настъпването на ПТП и
общественоопасните последици.
Към категорията на облекчаващите наказателната отговорност обстоятелства следва да
се причислят влошеното здравословно състояние на подсъдимия поради констатираното му
онкологично заболяване, както и факта, че непосредствено след ПТП той се е обадил на
телефон №112, съобщил е за пътния инцидент и е поискал помощ за пострадалия. Това
поведение на подсъдимия не е било достатъчно, за да се приеме, че той е извършил
конкретни активни действия, които обективно да са съдействали за спасяване живота на
пострадалото лице, поради което правилно не е бил приложен привилегироващия текст на
чл.343а от НК. Все пак осъщественото от подсъдимия обаждане на телефон №112 и
съобщаване за станалото ПТП с пострадал човек е проява на желанието му да помогне на
пострадалия моторист и следва да се отчете като смекчаващо обстоятелство.
Въззивната инстанция се присъедини към становището на първата за наличието на
отегчаващо вината на подсъдимия обстоятелство, изразяващо се в управление на процесния
товарен автомобил след употреба на алкохол с концентрация в кръвта от 0,42 промила.
Макар и същата да е под минимално предвидената в чл.5, ал.3, т.1 от ЗДП, за да обоснове
пияно състояние и съставомерност на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл.343,
ал.3, предл.1 от НК, все пак тя е близо до изискуемата от закона и със сигурност е намалила
способностите на водача М. при управление на автомобила, както и възможността му за
адекватна реакция при възникналата на пътя опасност.
Въззивният съд, в отличие от първоинстанционния, прие, че допуснатите от
подсъдимия като водач на МПС в периода 2006г. – 2015г. пет нарушения по ЗДП и КЗ и
наложените му за тях административни санкции не представляват отегчаващо отговорността
обстоятелство и не следва да се оценяват при определяне размера на наказанието и да
обосноват неговото завишаване. Това е така, защото видно от справката за нарушител/водач,
последната наложена на подсъдимия глоба от 400 лева е била заплатена преди извършване
на настоящото деяние. При съблюдаване на задължителните указания, дадени в
Тълкувателно постановление №1 от 27.02.2015г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора колегия
на ВАС и Тълкувателно решение №2 от 28.02.2018г. на ОСНК на ВКС, т. 7 и т.8, следва да
се приеме, че отрицателните за нарушителя М. последици са отпаднали с изтичането на
едногодишен срок от изплащането на глобата.
В категорията на отегчаващите отговорността обстоятелства,
аргументиращи завишаване на наложеното наказание, не могат да се отнесат
непризнаването на вината или недаването на достоверни обяснения, тъй като
това е недопустимо. Конкретното поведение на обвиняемия/ подсъдимия в
процеса е израз на правото му на защита, гарантирано от процесуалния закон.
Затова липсата на критичност към собственото виновно поведение и на
демонстрирано разкаяние за извършеното са факти, които не могат да се
интерпретират във вреда на подсъдимия и да утежняват наказателноправното
му положение.
33
Отчитайки всички по-горе изложени факти, значими за наказанието и
съблюдавайки целите на специалната и генералната превенция,
първостепенният съд правилно е преценил, че на подсъдимия за разгледаното
престъпление следва да се наложи наказание лишаване от свобода при превес
на смекчаващите вината обстоятелства и в размер, който съвпада с
минималния, предвиден в приложимата норма на чл.343, ал.1, б. „в“ от НК, а
именно две години лишаване от свобода.
Настоящият въззивен състав, като прие, че първата инстанция е
съобразила принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанието, отчела е високата степен на обществена опасност на
конкретното деяние и ниската степен на лична опасност на дееца, отдала е
нужното значение на констатираните смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства за срока на определеното наказание при
условията на чл.54 от НК и наред с това е проявила умерена строгост към
подсъдимия, прецени, че наложеното му наказание лишаване от свобода с
посочения по-горе размер е справедливо, ще способства за поправителното
въздействие спрямо него и ще ограничи вероятността в бъдеще той да
извърши други противообществени прояви. Допълнително смекчаване на
определеното наказание, без обуславящи го фактори, би било израз на
необоснована снизходителност, не би довело до адекватна реализация на
целите на наказанието, предвидени в чл.36 от НК и би създало усещане за
безнаказаност у подсъдимия и в обществото.
В заключение, въззивната инстанция намери, че постановеното наказание
от две години лишаване от свобода е справедливо и не са налице
изискванията на чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на проверяваната
присъда в частта относно наложеното на подсъдимия наказание чрез
занижаване на неговия размер.
Въззивната инстанция се съгласи със становището на първата, че
институтът на условното осъждане ще може да се приложи успешно спрямо
подсъдимия. Законосъобразен е изводът, че в случая са налице абсолютно
задължителните условия на чл. 66, ал.1 от НК за отлагане изпълнението на
наложеното наказание – то е лишаване от свобода за срок по-малък от три
години, подсъдимият досега не е осъждан с влязла в сила присъда за никакви
престъпления и не са му били налагани наказания по НК, включително и
34
лишаване от свобода. Едновременно с това, сегашната възраст на подс. М., на
64 години, предпоставя достатъчно житейски опит, който в съвкупност с
позитивната му характеристика, семейна ангажираност, трудова заетост като
личен асистент на съпругата си и липсата на противообществени прояви, са
достатъчни, за да се направи положителен извод за резултатно прилагане на
условното осъждане спрямо него. Правилна е преценката на съда, че за
постигане целите на специалната и генералната превенция и преди всичко за
поправянето и превъзпитанието на подсъдимия, който има утвърдени навици
да полага общественополезен труд, а настоящата проява е инцидентна в
живота му, не е наложително да търпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от
нормалната среда, в която живее и бъде поставен при ограниченията на
пенитенциарно заведение, за да се поправи. Установените му черти на
трудолюбив човек, съвестен гражданин, личност с утвърдено правомерно
поведение и положителен социален облик указват, че неговото поправяне и
превъзпитание може да се постигне и при запазване на обичайното му място
в обществото. Отчитайки положителната персонална характеристика на
подсъдимия, сочеща убедително на възможност да се превъзпита и докато той
е на свобода, въззивният съд се солидаризира с разбирането на
първоинстанционния, че постигането на целите на санкцията по чл.36 от НК
може да се обезпечи с отлагане изтърпяването на определеното наказание
лишаване от свобода. С изложените допълнителни съображения въззивният
съд се присъедини към направеното от първоинстанционния заключение за
липса на необходимост от ефективно изтърпяване на наложеното на
подсъдимия наказание лишаване от свобода. И чрез условното осъждане
спрямо него ще се въздейства ефикасно и може обосновано да се очаква
положителен резултат на поправяне и превъзпитание от наказателната
репресия. Съзнанието му за наложено наказание и възможността от
привеждане на същото в изпълнение в продължение на години гарантират
трайността на въздържанието му от извършването на друга престъпна проява.
В пълно съответствие с нормата на чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил
изтърпяването на въпросното наказание лишаване от свобода за изпитателен
срок от четири години, който се оказва съобразен с размера на определеното
наказание, с позитивната характеристика на подсъдимия, с очакванията за
неговото успешно поправяне, без ефективно изтърпяване на наказанието,
35
както и с константната съдебна практика в тази насока. Данните за личността
на подсъдимия, която е изцяло положително определена /трудово ангажиран,
социално вграден в обществото, без данни за други неправомерни прояви
извън процесната, които да са били основание за ангажиране на наказателна
отговорност/ обосновават заключението, че посоченият размер на
изпитателния срок е напълно достатъчен за преоценка на поведението на
подсъдимия и за успешното му поправяне и превъзпитание.
Проверявайки справедливостта на атакуваната присъда и отчитайки
направеното от защитника на подсъдимия искане за неналагане на наказание
лишаване от право да се управлява МПС, въззивната инстанция обсъди
наложеното такова в размер на две години и намери, че то е справедливо. В
случая е приложима разпоредбата на чл.343г от НК, която предписва като
кумулативно, наред с лишаването от свобода и наказание лишаване от право
да се управлява МПС при извършване на определени престъпления по
транспорта, включително и на престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ от НК,
каквото е настоящото.
Тълкувайки в тясна връзка разпоредбите на чл.37, ал.1, т.6 и т.7 и чл.49
от НК и съобразявайки задължителната съдебна практика по приложението
им, установена с Постановление №1/17.01.1983г. на Пленума на ВС и
Тълкувателно решение №61/1980г. на ОСНК на ВС, а също и константната
съдебна практика на ВКС, следва, че наказанията лишаване от права, когато
се налагат заедно с наказанието лишаване от свобода, не могат да са за срок
по-малък от срока на лишаването от свобода. Аргумент в подкрепа на този
извод е и обстоятелството, че срокът на лишаването от права по чл.37, т.6 и
т.7 от НК започва за тече от влизане в сила на присъдата, но осъденият не
може да се ползва от правата, от които е лишен, преди да е изтърпял
наказанието лишаване от свобода.
Първостепенният съд, в съответствие с правните норми на чл.343г и
чл.37, ал.7 от НК, е наложил на подсъдимия наказание лишаване от право на
управление на МПС за срок от две години, който в случая е минималният
съгласно цитираните съдебни актове на върховната ни съдебна инстанция.
Този минимален размер на обсъжданото наказание е съобразен с дългия опит
на подсъдимия като дисциплиниран водач на МПС. В съответствие с чл.49,
ал.3 от НК съдът е определил началния момент на изпълнение на въпросното
36
наказание лишаване от права - влизането в сила на присъдата.
Съблюдавайки нормата на чл.189, ал.3 от НПК, първостепенният съд
правилно е осъдил признатия за виновен в извършване на разгледаното
престъпление И.М. да заплати на частните обвинители ОЛ. АГН. ОРЛ., Д. В.
ОРЛ. и С. В. ОРЛ. направените от тях разноски по делото в размер на по 1500
лева за всеки от тях, както и сумите 3912,18 лева и 4140 лева, съответно по
сметка на ОД на МВР – Бургас и на Окръжен съд - Бургас, представляващи
направени от държавата в хода на наказателното производство разноски.
Изпълнявайки задължението си по чл.314, ал.1 от НПК, въззивната
инстанция провери изцяло атакувания съдебен акт и установи, че липсват
пороците, визирани в чл.335 от НПК, които да са били допуснати по делото
от първоинстанционния съд или от органите на досъдебното производство и
които да съставляват основания за отмяна на обжалваната присъда и връщане
на делото за ново разглеждане.
Мотивиран от всичко по-горе изложено, въззивният съд направи извода,
че първоинстанционната присъда е законосъобразна, обоснована и
справедлива, постановена е при липса на процесуални нарушения, поради
което отсъстват такива недостатъци, регламентирани в НПК, които да
изискват отменяване или изменяване на съдебния акт. С оглед на това и на
основание чл.338 от НПК, атакуваната присъда следва да се потвърди
изцяло.
Ръководен от изложените съображения, Бургаският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда №114 от 03.06.2021 год. по НОХД №1124/
2020г. на Бургаския окръжен съд.
Решението подлежи на касационно обжалване и протестиране пред ВКС
на Република България в петнадесетдневен срок от съобщаването на
страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
37
2._______________________
38