РЕШЕНИЕ
№ 154
гр. Смолян , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно гражданско
дело № 20215400500154 по описа за 2021 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С Решение № 80/24.03.2021 г. по гр. д. № 855/2020 г. Смолянски
районен съд е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от В.Е.
М. иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ срещу „Застрахователно
акционерно дружество Даллбогг Живот и здраве“ АД, за сумата от 3 071 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени на автомобил
марка „Ситроен“, модел „Б., с рег. № ** в резултат от настъпило на
09.10.2019 г. на пътя с. Баните – с. Оряховец ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на
вземането; ищецът е осъден да заплати на ответника деловодни разноски за
СТЕ в размер на 200 лева.
Това решение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищецът
В.Е. М., чрез пълномощник адв. М.Г., с оплаквания, че е незаконосъобразно,
необосновано и постановено в нарушение на процесуалните правила.
Във въззивната жалба се възразява срещу извода на районния съд,
че щетите от ПТП са възникнали за ползвателя Г., който е отремонтирал
аватомобила и увредено лице се явява Г. Сочи се, че не са налице
доказателства към датата на ПТП М. да е бил само формален собственик на
1
автомобила, както е приел съда. Твърди се, че прехевърлянето собствеността
на автомобила на свид. Г. след произшествието по никакъв начин не погасява
правото на М. да бъде обезщетен за причинената му вреда; в резултат на ПТП
автомобила е обезценен със стойността на средствата, ,които са били
необходими за неговото възстановяване, а кой, кога и как го е възстановил е
без значение за отговорността на застрахователя, а е въпрос на облигационни
отношение между продавача и купувача, за което и няма спор между ищеца и
ответника. Сочи се, че ответникът не е оспорил активната легитимация на
ищеца, който е страна по застрахователното правоотношение, като
служебната инициатива на съда в това отношение е недопустима.
Възразява се срещу извода, като абсолютно необоснован, че ако
искът бъде уважен, ще бъде допуснато неоснователно обогатяване на ищеца
за сметка на застрахователя, при положение, че същият не е увредено лице,
като се твърди, че именно ищецът е увреден, като се прави позоваване на
разпоредбата на чл. 478 ал. 2 от КЗ.
По-нататък във въззивната жалба се твърди, че за активната
легитимация съдът следи служебно, като нито в доклада, нито по с друго
процесуално действие съдът е поставил под съмнение правото на М. да
предяви иск, като бездействието на съда в това отношение е съществено
процесуално нарушение. Сочи се, че ищецът се е справил с възложената му
доказателствена тежест, като е ангажирал доказателства, с които е установил
по несъмнен начин иска, както по основание, така и по размер.
С въззивната жалба се прави искане да бъде отменено
обжалваното решение е се постанови акт, с който изцяло да бъде уважен
предявения иск и се присъдят в полза на ищеца деловодните разноски за
двете инстанции.
В срок е депозиран писмен отговор от ответникът
„Застрахователно акционерно дружество „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД,
чрез пълномощник адв. Н.Л., с който се оспорва въззивната жалба като
неоснователна.
В отговора се излагат доводи, че с оглед обстоятелството, че
собствеността на автомобила е прехвърлена преди предявяване на иска,
имуществени вреди вследствие на ПТП-то би могъл да понесе единствено
купувачът на автомобила – Г.. Сочи се, че ищецът М. не е направил каквито и
да е разходи по отремонтиране на автомобила, поради което и без правно
основание търси репариране на загуби. Възразява срещу твърдението, че не
съществува спор за активната легитимация на М., като в тази връзка се сочи,
че с отговора на исковата молба иска е възражение за нередовност на
исковата молба, иска е оспорен, както и е възразено, че ищецът се домогва до
неоснователно обогатяване.
В отговора се сочи, че в жалбата е направено сместване на
2
понятията материалноправна и процесуалноправна легитимация.
С отговора се прави искане да бъде потвърдено обжалваното
решение като допустимо, правилно и обосновано, като се претендират
разноски, в това число и за адвокатско/юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание за жалбоподателя пълномощникът му адв.
М.Г. поддържа въззивната жалба.
Въззиваемият не изпраща представител в съдебно заседание. От
пълномощникът му адв. Л. е постъпило писмено становище, с което
поддържа отговора на въззивната жалба.
Смолянски окръжен съд, след като взе предвид становищата на
страните и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, намира, че въззивната жалба е процесуално допустима като
депозирана в законно установения срок от надлежна страна, ДТ е внесена, а
по същество съобрази следното:
Ищецът М. претендира ответникът „ЗАД ДаллБогг живот и
здраве“ АД да му заплати обезщетение за претърпените имуществени вреди,
резултат от ПТП на 09.10.2019 г., тъй като причинилият вредите виновен
водач на МПС е имал валидна застраховка „гражданска отговорност“,
сключена с ответното дружество.
Предвид безспорните доказателства по делото, районният съд
обосновано и законосъобразно е приел, че виновният за ПТП-то водач е имал
валидно сключена застраховка „гражданска отговорност“ с ответното
дружество, обективно е преценил доказателствената сила на констативния
протокол по чл. 2 ал. 1 т. 3 от Наредба № І3-41/12.01.2019 г., ползващ се с
доказателствена сила относно вината за ПТП, тъй като водачът – свид. Я.М., е
признал вината си за настъпилото ПТП – управление на автомобила с
превишена скорост, като отговорността на застрахователя по застраховка
„гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на
виновния водач, поради което признанието на виновния водач обвързва
застрахователя и има доказателствена сила по отношение на него.
Позовавайки се на заключението на авто-техническата експертиза, районният
съд приема, че всички заявени щети са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на застрахования при ответното
дружество водач.
Обосновано и законосъобразно районният съд приема, че всички
така установени обстоятелства обуславят фактическото основание за
ангажиране отговорността на застрахователя по прекия иск на увреденото
лице по чл. 432 ал. 1 от КЗ. Районният съд е изложил обстойни мотиви в тази
връзка, към които на основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща.
Ответникът по иска е оспорил иска с възражение, че
3
застрахования при него водач свид. М. не е имал вина за настъпилото ПТП.
Обосновано районният съд е отхвърлил това възражение като неоснователно
с оглед доказателствата по делото, но е отхвърлил иска, като е приел, че след
като собствеността на автомобила е прехвърлена преди датата на подаване на
исковата молба, щетите реално не са възникнали за ищеца, а за ползвателя –
свид. Г. който е и възстановил щетите, като е отремонтирал увредения
автомобил като негов ползвател.
Настоящата инстанция не споделя този извод на районния съд.
Районният съд се позовава на Договор от 29.06.2020 г., с който
ищецът В.Е. М. прехвърля на свид. С.А.Г. автомобила, пострадал при ПТП-то
на 09.10.2019 г.
При ПТП-то, възникнало на 09.10.2019 г., автомобилът е
управляван от свид. Г., като му било предоставено пълномощно от
собственика на автомобила – ищецът М.в. Към момента на увреждането на
автомобила същият е бил собственост на ищеца М.. Поради това с
увреждането на автомобила настъпват имуществени вреди в патримониума на
ищеца. Имуществените вреди са настъпили към момента на увреждането,
имуществото на ищеца е увредено преди да бъде прехвърлена собствеността
му, поради което вредите са възникнали именно за неговия собственик към
момента на увреждането – за ищеца. Заплащането на стойността на ремонта
от свид. Г. за което всъщност не са събирани доказателства, е обстоятелство,
което касае облигационни отношение между Г.и ищеца М.. На каква стойност
е прехвърлена собствеността на автомобила и какви обстоятелства са
отчетени при договаряне на тази стойност, също е въпрос на договорка между
М. и Г.. Тези отношение между ищеца М. и свид. Г. не касаят застрахователя,
чието задължение е да заплати нанесените вреди от водача М.. Тези вреди
следва да бъдат заплатени на собственика на увреденото имущество към
момента на увреждането му.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция намира така
предявения иск за основателен и доказан, поради което следва обжалваното
решение да бъде отменено и вместо това се постанови уважаване на исковата
претенция, а ответникът по иска, сега въззиваем, следва да заплати на ищеца
деловодните разноски за двете инстанции общо в размер на 1 187, 26 лева.
Неоснователно е възражението по чл. 78 ал. 5 от ГПК, тъй като адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд
РЕШИ:
4
ОТМЕНЯ РЕШЕНИЕ № 80/24.03.2021 г. по гр. д. № 855/2020 г. на
Смолянски районен съд, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК **, гр.
София 1172, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на В.Е. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. „Княз Борис І“, бл. 139, ет. 1, ап. 1, сумата от
3 071 /три хиляди и седемдесет и един/ лева, представляваща обезщетение
за имуществени вреди, причинени на автомобил марка „Ситроен“, модел
„Берлинго“, с рег. № *** в резултат от настъпило на 09.10.2019 г. на пътя с.
Баните – с. Оряховец ПТП, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 09.10.2019 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК **, гр.
София 1172, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на В.Е. М., ЕГН
**********, гр. София, ул. „Княз Борис І“, бл. 139, ет. 1, ап. 1, деловодните
разноски за двете инстанции общо в размер на 1 187, 26 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване предвид ограниченията
на чл. 280 ал. 3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5