№ 842
гр. Велико Търново , 04.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ в публично
заседание на втори декември, през две хиляди и двадесета година в следния
състав:
Председател:ДИМО КОЛЕВ
Секретар:АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20204110101710 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.
Ищецът излага твърдения, че на 09.01.2018г. е сключил с ответника договор за
мобилни услуги с предпочетен номер *** за срок от 24 месеца с месечна абонамента
такса в размер на 20, 99 лв. Сочи, че за отчетния период 20.02.2018г. – 19.05.2018г.
ответникът не е заплатил сумата от 67, 29 лв., представляваща общ размер на
дължимите абонаментни такси и стойност на използвани услуги. Ищецът твърди, че с
оглед на това неизпълнение е начислил на потребителя и неустойка в размер на 52, 47
лв., равна на три месечни абонаментни такси. Допълва, че във връзка с договора за
мобилни услуги е сключил с ответника и договор за лизинг от 09.01.2018г., по силата
на който му е предоставил за временно и възмездно ползване мобилно устройство
„***” срещу лизингова цена от 252, 77 лв., платима на 23 месечни лизингови вноски,
всяка в размер на 10, 99 лв. Посочва, че за отчетния период 20.02.2018г. – 19.06.2018г.
ответникът дължи заплащане на лизингови вноски в общ размер на 241, 78 лв., от
които – сумата от 32, 97 лв. – лизингови вноски за периода 20.02.2018г. – 19.05.2018г.
и сумата от 208, 81 лв., представляваща начислени накуп 18 лизингови вноски на
основание чл. 12 ОУ към договора за лизинг, поради неплащане на предходните
1
вноски и 1 лизингова вноска начислена на основание чл. 1 ал. 3 от договора за лизинг.
Отделно от това ищецът сочи, че към момента задълженията за лизингови вноски са
изцяло изискуеми, тъй като е изтекъл срока по чл. 2 от договора за лизинг и
ответникът не е върнал предоставеното му устройство. Допълва, че поради
неизпълнението на договора за мобилни услуги абоната дължи и сумата от 86, 33 лв.,
представляваща разлика между цената на лизинговото устройство без абонамент и
преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг. Ищецът твърди, че
горепосочените задължения са индивидуализирани във фактура №
**********/20.03.2018г. на стойност 35, 17 лв., във фактура № **********/20.04.2018г.
на стойност 33, 11 лв., във фактура № **********/20.05.2018г. на стойност 31, 98 лв. и
във фактура № **********/20.06.2018г., от която се претендира само сумата от 347, 61
лв., включваща сумата от 52, 47 лв. – неустойка, сумата от 208, 81 лв. – начислени
накуп лизингови вноски и сумата от 86, 33 лв. – дължима цена на мобилно устройство.
Ищецът сочи, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 341/2020г. на ВТРС, която е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5
ГПК. Предвид на изложеното отправя искане до съда да приеме за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 447, 87 лв., представляваща общ
размер на вземанията му по процесните договори за месечни абонаментни такси,
използвани услуги, неплатени лизингови вноски и дължима цена на мобилно
устройство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението до окончателното й изплащане. Претендира разноски за исковото и
заповедното производство.
Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда
по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 46 ГПК, чрез
работодателя му. В указания едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на
исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е
надлежно призован отново по реда на чл. 46 ГПК, не изпраща представител и не е
поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.
С нарочна писмена молба докладвана в проведеното по делото съдебно
заседание процесуалния представител на ищеца е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с
протоколно определение от 02.12.2020г. е постановил, че ще се произнесе с решение
по реда на чл. 239 ГПК.
Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в
разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата
молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно
2
призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие.
Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на
съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание.
С оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и представените
към нея писмени доказателства, предявените искове позволяват изграждане на
убеждение за вероятната им основателност. От последните се установява по безспорен
начин, че ответникът е бил абонат на ищцовото дружество по договор за мобилни
услуги от 09.01.2018г. за предпочетен номер ***, както и лизингополучател по договор
за лизинг, имащ за предмет отдаването под лизинг на мобилно устройство „***” срещу
лизингова цена от 252, 77 лв. Фактическото предаване на лизинговата вещ е
удостоверено с изявление за получаването й от ответника, материализирано върху
самия договор за лизинг, който е подписан от него. Предоставянето на договорените
мобилни услуги се установява от следващите исковата молба фактури и приложения
към тях, в който те са детайлизирани по вид, количество и стойност. От тези
доказателства се установява, че ответникът е имал неизплатени задължение от
предходни периоди, поради което ищецът е прекратил договора за мобилни услуги. По
този начин е запълнен фактическия състав на предвидената в него неустоечна клауза и
за доставчика е възникнало вземане за неустойка в размер на три месечни абонаментни
такси. Съгласно уговорката между страните, прекратяването на договора за мобилни
услуги поражда в полза на ищеца вземане за цена на лизинговата вещ, представляващо
разликата между цената й без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по
договора за лизинг. Ответникът не е навел никакви възражения срещу съществуването
и изискуемостта на процесните вземания, с оглед на което предявения иск с правно
основание чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на делото на ищеца следва да се присъдят разноски, както за
исковото, така и за заповедното производство /т. 12 ТР № 4/2014г. по тълк. дело №
4/2013г. на ОСГТК, на ВКС/. В настоящото производство в полза на ищеца следа да
бъдат присъдени разноски за платена държавна такса в размер на 125 лв. и за платен
адвокатски хонорар в размер на 360 лв. /лист 44/ или общо 485 лв. В заповедното
производство сторените разноски възлизат на 385 лв. за платена държавна такса и
адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Ц. Б. К., ЕГН:
********** с постоянен и настоящ адрес в с. С., общ. В. Търново, ул. „***” ** ДЪЛЖИ
3
на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сграда 6, на основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД СУМАТА от 447, 87 лв.
/четиристотин четиридесет и седем лева и осемдесет и седем стотинки/ - главница,
представляваща сбор от вземания за неплатени месечни абонаметни такси и ползвани
услуги за отчетен период 20.02.2018г. – 19.05.2018г. в размер на 67, 29 лв., лизингови
вноски в размер на 241, 78 лв., неустойка в размер на 52, 47 лв. и дължима цена за
мобилно устройство в размер на 86, 33 лв., представляваща разлика между цената му
без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договор за мобилни услуги
от 09.01.2018г. за предпочетен номер *** и по договор за лизинг от 09.01.2018г., за
което са издадени фактура № **********/20.03.2018г., фактура №
**********/20.04.2018г., фактура № **********/20.05.2018г. и фактура №
**********/20.06.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 03.02.2020г. до окончателното изплащане
на задължението, за които вземания има издадена заповед за изпълнение на парично
задължение № 88/04.02.2020г. по ч.гр.д. № 341/2020г. на ВТРС.
ОСЪЖДА Ц. Б. К., ЕГН: ********** с постоянен и настоящ адрес в с. С., общ.
В. Търново, ул. „***” ** ДА ЗАПЛАТИ на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Младост 4, Бизнес
Парк София, сграда 6, СУМАТА от 485 лв. /четиристотин осемдесет и пет лева/,
представляваща общ размер на направените в исковото производство разноски за
държавна такса и адвокатско възнаграждение, КАКТО и СУМАТА от 385 лв. /триста
осемдесет и пет лева/, представляваща сторените в заповедното производство
разноски.
На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На
ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от
решението.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4