Р Е Ш Е Н И Е
260420/23.12.2021г.
23.12.2021г., гр.Шумен
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд
– Шумен, XVI-ти състав,
в публично съдебно заседание, на тридесети ноември през
две хиляди и двадесет и първа година, в следния състав:
Районен
съдия: Мирослав Марков
при секретаря А.Пушевска, като разгледа докладваното
от съдията,
гражданско дело №1200 по описа за 2020 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Делото
е образувано на основание депозирана искова молба от Д.О.М., с ЕГН ********** ***
и Е.Д.О. ЕГН ********** постоянен адрес: ***, чрез баща си Д.О.М. - в
качеството си на наследници на А. Ф. М. ЕГН **********, двамата чрез адвокат И.М.И.
***, със съдебен адрес ***, пл. „***” № 12, ет. 4, срещу Основно училище „Н. Й. В.“ – с.Лятно,
общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, с посочено правно основание чл. 200, ал. 1
от Кодекса на труда и и чл. 86, ал.1 от ЗЗД и цена на иска: общо главница - 320
000,00 лв., от които цена на иска за Д.О.М. - 150 000,00 лв. и за Е.Д.О. - 170
000,00 лв.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически
твърдения:
На 12.09.2018 г. около 14.10 часа на път Ш-7003, гр. Шумен -
гр. Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр. Шумен, катастрофирал
лек автомобил „Опел", модел „Корса" с per. № Н *** ВР, управляван от
А. Ф. М.. Катастрофата става при слънчево време, след превалял лек дъжд. След
десен завой и след като автомобила е преминал през него, същият започнал да се
отклонява вдясно. Водачът, чрез завъртане на волана вляво, прави опит да го
овладее. Въпреки тези усилия автомобила напуска пътното платно, след което се завърта около оста си в посока
обратна на часовниковата стрелка и след около 7-8 метра се удря в крайпътно
дърво. При така настъпилото пътно-транспортно произшествие загива водача на
лекия автомобил А.Ф.М..
Към датата на настъпване на катастрофата А.Ф.М. е била в
трудово-правни правоотношения съгласно трудов договор № РД07-60 от 26.06.2018
г. с място на работа в Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново,
обл. Шумен. Съгласно Протокол № 9 от 27.09.2018 г. за резултатите от извършено
разследване на злополука, станала на 12.09.2018 г. е посочено, че същата е
възникнала при придвижване с личния си автомобил от работното си място в с.
Лятно, обл. Шумен до Регионално управление на образованието в гр. Шумен със
задача, представяне на служебни документи. Злополуката е приета за трудова по
чл. 55, ал. 1 от КСО от органите на НОИ с Разпореждане № 58 от 27.09.2018 г.
Смъртта на А.Ф.М., оставила дълбока и непоправима празнота в
живота на съпруга й Д.О.М. и в живота на сина им Е.Д.О.. Настъпилото
невъзвратимо и непоправимо събитие има за последица силно негативно влияние
върху целия бъдещ живот на двамата ищци.
За това, искат от съда да бъде осъден ответника да им
заплати сумата от: съответно 150 000,00 лв. за съпруга Д.О.М. и 170 000,00 лв.
за сина Е.Д.О., представляваща обезщетение за компенсиране на неимуществените
вреди, изразяващи се в страдания и загубата на моралната опора и подкрепа,
понесени от ищците - съпруг и син на починалата при настъпилата на 12.09.2018
год. трудова злополука, ведно със законната лихва от тази дата до окончателното
й изплащане.
Ответникът Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно,
общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********,
чрез адв. К.Д. ***, оспорва исковата претенция изцяло по основание и размер.
По същество не се спори, за наличието на трудово
правоотношение, обективирано в трудов договор № РД 07-60 от 26.06.2018 г. с
място на работа Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново, обл.
Шумен, за това, че на 12.09.2018 год. А.Ф.М. е пътувала от работното си място в
с.Лятно за гр.Шумен, както и обстоятелството, че на 12.09.2018 год.,
пострадалата е претърпяла трудова злополука, в района на път Ш-7003, гр. Шумен
- гр. Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр.Шумен.
Ответникът твърди, че пострадалата А.Ф.М. с поведението си е
допринесла за настъпилия инцидент на 12.09.2018 год., тъй като е управлявала
личния си автомобил с превишена и несъобразена скорост, не е контролирала
пътната обстановка и с това виновно е нарушила ЗДвП, което е станало причина за
настъпилата трудова злополука. твърди,
че пострадалата, с поведението си е проявила груба небрежност, подценявайки
евентуални опасности и е допринесла за трудовата злополука, респективно за
настъпването на вредите.
Ответникът прави възражение на основание чл. 201, ал. 2 от КТ. Счита, че отговорността на работодателя следва да се намали, тъй като
пострадалият е допринесъл преимуществено за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност и е налице съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните
доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е наличието на трудово
правоотношение, обективирано в трудов договор № РД 07-60 от 26.06.2018 г. с
място на работа Основно училище „Н.Й.В." с. Лятно, общ. Каолиново, обл.
Шумен. Фактът, че на 12.09.2018 год. А.Ф.М. е пътувала от работното си място в
с.Лятно за гр.Шумен. Обстоятелството, че на 12.09.2018 год., пострадалата е
претърпяла трудова злополука, в района на път Ш-7003, гр. Шумен - гр.
Каолиново, след село Избул към с. Върбяне в посока гр. Шумен, установена с
Разпореждане на НОИ Териториално поделение-Шумен. Също така не се спори, че
ищците са наследници на починалата.
Приети по делото са: препис-извлечение от акт за смърт
№2/13.09.2018г.; трудов договор № РД07-60 от 26.06.2018г.; констативен протокол
за ПТП с пострадали лица №307р-1337/13.09.2018г.; разпореждане №58 от
27.09.2018г. от дл.лице при ТД на НОИ гр.Шумен; удостоверение за наследници
Изх.№2982/14.09.2018г. изд. от Община Шумен; удостоверение за завършен начален
етап на основно образование Рег.№2452-167/04.06.2018г; служебна бележка с
Изх.№20-690/11.06.2020г., изд. от СУ „Панайот Волов“ гр.Шумен. Писмо от Окръжна
прокуратура – Шумен, ведно с копие от ДП № 124/2018г. по описа на ОДМВР – Шумен
(преписка вх.№ 2181/2018г. по описа на ШОП); писмо от НОИ ТП – Шумен, ведно с
копие на досие за разследване на трудова злополука, допусната с А.Ф.М. на
12.09.2018г.; писмо от „Гаранционен фонд“ гр.София с уведомление, че при тях не
е образувана ликвидационна преписка за лицето А.Ф.М..
В настоящото производство е изслушано и прието заключение на
съдебно-автотехническа експертиза, което настоящият състав намира за
компетентно и обективно дадено и кредитира с доверие. От заключението на вещото
лице се установява, че скоростта на движение преди настъпването на ПТП е била в
рамките на позволената по ЗДП. При определената скорост на движение не е било
възможно при конкретните пътни условия да предотвратен удара.
Разпитани са и С. К. С. и Н. Б. Х., свидетели на ответната
страна, които показания съдът преценява по реда на чл. 172 от ГПК, тъй като
същите са служители на ответника.
Св. С.
К. С. посочва,
че в деня на ПТП не е била на работа. Познавала пострадалата, която се
придвиждала с кола до с.Лятно. Участвала в комисията относно трудовата злополука.
Пострадалата на всички колежки казала, че въпросния ден трябва да занесе по
спешност документи в РУО.
Св. Н. Б. Х. работи в ОУ „Н.Й.В.“ с.Лятно като
възпитател. Познавала пострадалата, като сутринта пътувала с А. М. ***. По
време на пътуването си говорели за високата скорост. Пострадалата споделила, че
не може да кара бавно. В автомобила на А.
само веднъж се е возила и този ден, като според свидетелката А. М. карала доста
бързо.
В хода на производството, при обсъждане на въпросите
отнасящи се до заключението на вещото
лице и разпитите на свидетелите, съдът е
намерил, че следва да бъде назначена комплексна съдебна медицинска и
автотехническа експертиза, предвид установяване в пълнота на обстоятелствата
относно настъпилото ПТП. Тъй като тези
обстоятелства са от съществено значение по същество на делото, съдът е назначил
такава в областта на съдебната медицина и автомобилната техника, която е дала заключение
относно установените спорни обстоятелства за използването на обезопасителен
колан към момента на произшествието и с какво това е допринесло за настъпилия
резултат. Експертизата с категоричност е приела, че пострадалата по време на
ПТП е била с поставен обезопасителен колан, както едновременно с това
установеното обстоятелство на ползване на предпазен колан не е от съществено
значение за предотврятяване на травмите довели до фаталния резултат.
По исковата претенция с правно основание чл.200 от КТ:
Съгласно чл.200, ал.1 от КТ за вредите от трудова злополука
или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност,
трайна неработоспособност над 50 % или смърт на работника или служителя,
работодателят отговаря имуществено, независимо от това, дали негов орган или
друг негов работник или служител има вина за настъпването им, като дължи
обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена,
включително пропуснатата полза, и обезщетението и/или пенсията по общественото
осигуряване – ал. 3. Видно от разпоредбата на закона фактическият състав за
възникване на отговорността на работодателя при смърт на работника или
служителя, имаща по същество обективен характер, включва следните кумулативни
предпоставки: 1) наличие на трудово правоотношение между работодателя и
починалия работник/служител, 2) професионално заболяване или трудова злополука,
претърпяна от работника или служителя в периода на трудовото правоотношение,
която да е причинила смъртта му, 3) неимуществена вреда, претърпяна от
легитимирано лице, попадащо в кръга на лицата, които могат да претендират
неимуществени вреди от смърт на техни близки, съобразно практиката на ВКС и 4)
причинна връзка между трудовата злополука и неимуществените вреди.
В настоящия случай посоченият фактически състав е налице.
Видно от представеното удостоверение за наследници, ищците
са съпруг и син на починалото лице и попадат в кръга на легитимираните лица,
които могат да претендират обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на
близък.
Не се спори за наличието на трудово
правоотношение, както и това, че по време на същото е претърпяна трудовата злополука, в следствие на ПТП при
изпълнение на служебни задължения.
Не се спори между страните, че посочената злополука има
характер на трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО. Квалификацията на
злополуката като трудова и обстоятелствата, при които е настъпила, са отразени
и в посоченото по-горе разпореждане №58 от 27.09.2018г. от длъжностно лице при ТД на НОИ гр.Шумен по чл.
60, ал. 1 от КСО. Разпореждането на
органа по чл. 60, ал.1 от КСО има двойствено значение – от една страна то
представлява индивидуален административен акт относно наличието или не на
трудова злополука, а от друга страна е официален удостоверителен документ за
установените в него факти, и в частност – за наличието на трудова злополука
като положителен юридически факт, който е елемент от фактическия състав на
имуществената отговорност на работодателя, и от който зависи съществуването на
правото на обезщетение.
Съдът намира, че са налице причинени неимуществени вреди на детето и
съпруга на починалото лице, независимо, че в хода на производството са
ангажирани писмени доказателства в малък обем. Понастоящем и двамата ищци
търпят болки и страдания, които нямат паричен еквивалент.
Съдът приема за относима съдебната практика установена в
страните от ЕС, където се допуска присъждане на неимуществени вреди от една
страна като наследимо право на починалия, който лично е претърпял физическа
болка и страдание преди смъртта си („биологична вреда“), а от друга – като
лично право на обезщетение на близките („екзистенциална/житейска вреда“).
Съпрузите и децата са материално легитимирани лица, които следва да
получат обезщетение. Те не следва да доказват изрично, че са претърпели вреди,
тъй като според установилата се европейска съдебна практика, в процеса съдията
може да базира решението си на „човешки“ презумпции, които се подкрепят от
останалия доказателствен материал по делото и житейския опит на съдията.
Безспорно се приема, че това е субективно право, което предвижда, че
такава вреда се присъжда поради болките и страданията, свързани с
невъзможността за водене на пълноценен социален живот поради смърт на близък,
но само когато тази вреда е причинена от накърняване на конституционно право.
За такова се приема в частност правото на семеен живот, което като конституционна
ценност е отразено в чл. 46 и 47 от КРБ.
Наличието на роднинска или брачна връзка между низходящи и съпруг,
следва да дава основание да се предполага, че съществува и близка връзка между
тези лица, която дава основание за присъждане на обезщетение. Това по
съществото си е презумпция, която следва от изискванията на т.н. разпределителната
справедливост, тъй като съпрузите и децата с оглед социална традиция и
народопсихология се намират в по-особени отношения помежду си.
От практиката следва извода, че право на обезщетение на
неимуществени вреди при смърт на близък имат лицата, които са се намирали с
починалия в трайна житейска връзка, която предполага живот в общо домакинство
или взаимна безвъзмездна грижа при изпадане в тежко затруднение. За
възходящите, низходящите и съпругът на починалия наличие на такава връзка се
предполага, а в останалите случаи подлежи на пълно и главно доказване.
Само за пълнота може да
се отбележи, че в Решение на Общия съд (състав по жалбите) на Европейския
съюз от 7 декември 2017 година по дело T‑401/11 P-RENV-RX е прието, че от правото на
държавите членки произтича общоприет общ принцип, че при наличие на обстоятелства,
подобни на тези по настоящото дело, на наследниците, а именно на децата и
родителите на починалото лице, е признато правото на обезщетение на
неимуществени вреди, състоящи се в психологическата болка, причинена от смъртта
на близък.
Предвид посоченото по-горе, следва да
се признае правото на обезщетение на всеки съпруг и низходящ, който се е
намирал в емоционална връзка с починало при непозволено увреждане лице, поради
това, че е загубил тази връзка, независимо дали са представени доказателства за
това. Неминуемо следва и причинно-следствена връзка между претърпените болки и
страдания на ищците и настъпилата трудова злополука, довела до смъртта на съпругата
и майката.
Относно размера на неимуществените вреди:
Размерът на обезщетението на неимуществените вреди се
определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.
52 от ЗЗД, не е абстрактно понятие. Във всеки случай, за да отговаря на
критерия справедливост, определеното от съда обезщетение следва при отчитане на
всички релевантни по делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и
претърпените от него увреждания по най-пълен начин да обезщетява претърпените
болки и страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент.
Принципът за справедливост включва компенсиране на вредите
на увреденото лице, като съдът съобразява не само претърпените от увреденото
лице морални вреди, а и евентуалните бъдещи такива. В частност, взаимното споделяне на
компанията на родител и дете, или съпруг съставлява един от основополагащите
елементи на „семейния живот” по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ.
Субективната преценка за справедливо определени суми за
подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент
от правната реалност, според относимата практика, вкл. свързана със смърт от
ПТП. Обезщетението по справедливост се определя за всеки конкретен случай.
С оглед всичко изложено и съобразно
обществено-икономическите условия към момента на настъпване на деликта, съдът
намира, че определянето на обезщетение за неимуществени вреди на Е.Д.О. следва
да бъде в размер на 120 000,00 лева, а на Д.О.М. в размер на 80 000,00
лева. Съдът по никакъв начин не омаловажава връзката между съпруг и съпруга, но
особената житейска връзка между детето и майката е във всички случаи
незаменима.
Според настоящият съдебен състав, определянето на по-малък
размер от посочения и съобразно всички факти и обстоятелства по делото, не би
бил съответстващ на изискванията на справедливостта.
Относно възражението с посочено основание чл. 201, ал. 2 от КТ:
Съгласно чл. 201, ал. 2 от КТ отговорността на работодателя
може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал груба небрежност.
Прието е, че не всяко съпричиняване на вредите от работника,
а само това, извършено при груба небрежност може да доведе до намаляване на
дължимото обезщетение от работодателя. Такова е поведението на работника, при
което той не полага елементарно старание и внимание и пренебрегва основни
правила за безопасност.
Приема се, че небрежността в гражданското право е неполагане
на дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добър стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност не се отличава по форма /според субективното
отношение към увреждането/, а по степен, тъй като грубата небрежност също е
неполагане на грижа, но според различен абстрактен модел – грижата, която би
положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни
условия.
При трудовата злополука има съпричиняване, когато работникът
извършва работата без необходимото старание и внимание и в нарушение
технологичните правила и на правилата за безопасност. Това съпричиняване обаче
не може да доведе до намаляване на дължимото обезщетение от работодателя.
Намаляване на отговорността на работодателя може да има само при съпричиняване
при допусната груба небрежност – липса на елементарно старание и внимание и
пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност.
Настоящият съдебен състав, предвид гореизложеното намира
възражението за груба небрежност за неоснователно поради следното:
Грубата небрежност макар да е субективно отношение на
пострадалия към неговите действия, допринасящи за настъпването на вредоносния
резултат, не винаги е налице, защото и не всяко нарушение на правилата за
безопасността на труда е проявление на подчертано осъзнаване за настъпване на
този резултат. Само такова нарушение, което е в пряка причинна връзка с
увреждането и при което работникът не е положил грижа, каквато и най-небрежният
не би положил в подобна обстановка обуславя приложението на института на
„грубата небрежност“.
Съдът кредитира неоспорените заключения
на назначените и приети по делото експертизи. Съдебно-автотехническата
експертиза сочи, че скоростта на движение преди настъпването на ПТП е била в
рамките на позволената по ЗДП. При определената скорост на движение не е било
възможно при конкретните пътни условия да предотвратен удара. Експертизата в областта на съдебната медицина и автомобилната
техника с категоричност приема, че пострадалата по време на ПТП е била с
поставен обезопасителен колан.
След посочване на горното, както и предвид експертно установената липса на нарушения по
ЗДП, съдът приема отсъствие на груба небрежност.
По претенцията за законна лихва от датата на настъпване на
трудовата злополука:
Когато задължението произтича от непозволено увреждане,
длъжникът се смята в забава и без покана, т.е. той дължи от момента на
настъпване на събитието, а именно 12.09.2018г.
По разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по
съразмерност. Двете страни са предяви претенция за разноските.
С
настоящото по същество частично е уважена исковата претенция. Ето защо,
съобразно изходът на спора, с оглед чл.38, ал.2 от ЗА искането се явява
основателно, като на основание чл.7, ал.2, т.5 от наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, следва да бъде бъде определено възнаграждение в размер на 5530,00 лева.
Ответникът следва да заплати на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК сумата от 4000,00 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***,
представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********, чрез адв. К.Д. *** да заплати на Д.О.М., с ЕГН ********** *** в качеството си на наследник на А.Ф.М. ЕГН **********,
чрез адвокат И.М.И. ***, със съдебен адрес ***, пл. „***” № 12, ет. 4, на
основание чл. 200 от КТ, сумата от 80 000,00 /осемдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди; вследствие на трудова злополука, настъпила на 12.09.2018 г. по време на
извършваната работа при работодателя, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.09.2018 г. до
окончателното й изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 80 000,00 лева до
150 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно, общ.Каолиново,
обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********, чрез
адв. К.Д. *** да заплати на Е.Д.О. ЕГН **********
постоянен адрес: ***, чрез баща си Д.О.М., с ЕГН ********** - в качеството му на
наследник на А.Ф.М. ЕГН **********, чрез адвокат И.М.И. ***, със съдебен адрес ***,
пл. „***” № 12, ет. 4, на основание чл. 200 от КТ, сумата от 120 000,00 лева /сто
и двадесет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди; вследствие на трудова
злополука, настъпила на 12.09.2018 г. по
време на извършваната работа при работодателя, ведно със законната лихва върху
главницата от 12.09.2018 г. до
окончателното й изплащане;
като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част над 120 000,00 лева
до 170 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Основно училище „Н.Й.В.“ –
с.Лятно, общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с
ЕГН **********, чрез адв. К.Д. *** да
заплати на адв. И.М.И. от ШАК, съдебен адрес:***, пл.“***” №12, в качеството му
на процесуален представител на Д.О.М., с ЕГН ********** *** и Е.Д.О. ЕГН **********
постоянен адрес: ***, чрез баща си Д.О.М., сума в размер на 5530,00 лева,
представляваща възнаграждение за защита и съдействие от един адвокат - на
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗА, във връзка с чл.7, ал.2, т.5 от НАРЕДБА № 1
от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съобразно уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА Д.О.М., с ЕГН ********** *** и Е.Д.О. ЕГН **********,
постоянен адрес: ***, чрез баща си Д.О.М. - в качеството си на наследници на А.Ф.М.
ЕГН **********, двамата чрез адвокат И.М.И. ***, със съдебен адрес ***, пл. „***”
№ 12, ет. 4 да заплатят солидарно на „Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно,
общ.Каолиново, обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********,
чрез адв. К.Д. ***, сума в размер 1520,00 лева, представляваща направени по
настоящото дело деловодни разноски съразмерно отхвърлената част на иска на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
ОСЪЖДА Основно училище „Н.Й.В.“ – с.Лятно, общ.Каолиново,
обл.Шумен, с ЕИК ***, представлявано от Директора Е.Н.М.с ЕГН **********, чрез
адв. К.Д. *** , на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати в полза на
Държавата, към бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Шумен, с IBAN ***,
при ТБ „Алианц България“ АД – Шумен, общо сума в размер на 4806,00 лева, от
които сумата от 4000,00 лева, представляваща държавна такса и сумата от 806,00
лева, представляваща възнаграждение за вещи лица съразмерно уважената част от
исковете, както и 5,00 лева такса в случай на служебно издаване на изпълнителен
лист.
Решението може да бъде обжалвано
пред ОС - Шумен в двуседмичен срок от получаването му от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: