Р.нска окръжна прокуратура
е обвинила подсъдимия Б.Д. (Berulava Davit), ***, роден на *** год. в гр.М., Р., с постоянен
адрес ***, с грузински паспорт сериен № *****, неосъждан, в това, че на 31.10.2019г.,
в землището на Р., на км.16+300 на главен път I-2, в района на ДЗС - мотел „Р.нско ханче”, дал дар -
пари в размер на 30 (тридесет) лева, три банкноти с номинал от по десет лв., с
№№ БФ 5984895, БХ 7719593 и БТ 7284591, на длъжностни лица - Ц.С.Ц., В.Т.К.и Х.Н.К.,
и тримата, длъжностни лица, инспектори в Отдел „Контрол и правоприлагане“ Сектор
„Контрол и правоприлагане“ - Р. при Национално ТОЛ Управление на Агенция „Пътна
инфраструктура“, за да не извършат действия по служба, да не му налагат
компенсаторна такса в размер седемдесет лв. по чл.27 ал.1 от Тарифата за
таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, за допуснато
нарушение по чл.10 ал.2 от Закона за пътищата - установено движение по
платената пътна мрежа, без заплатена винетна пътна
такса категория „К3“ на управлявания от него лек автомобил „О.“ с транзитен
български регистрационен № 230М207 - престъпление по чл.304 ал.1 от НК.
Наказателното производство е образувано по гл.ХХІV от НПК
„Бързо производство” и делото се разглежда по реда на чл.359 и сл. от НПК. По
разпореждане на председателя на състава, е проведено предварително
изслушване. Със съгласието на своя служебен защитник, адв.С.И.
***, при участието на преводача Х. К., подсъдимият Б.Д., признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съдебното
следствие е проведено по реда на чл.373 ал.2 и 3 от НПК.
В обвинителната реч, представителят на Окръжна прокуратура
- Р., поддържа изцяло обвинението, което счита за доказано по несъмнен
начин. Предлага, след като бъде признат за виновен, на подсъдимия да бъде
наложено наказание към минимума, в размер девет месеца лишаване от свобода,
което след това бъде намалено според правилата на чл.58„а” от НК, както и глоба
в минимален размер. Изтърпяването на наказанието лишаване от свобода предлага
да бъде отложено за минимален изпитателен срок.
В защитната си реч, адв.С.И. не
оспорва съставомерността на деянието. Заявява
несъгласие с правната квалификация в обвинителния акт, като счита, че
деянието е малозначително и предлага квалификация във
вр. с чл.9 ал.2 от НК. Алтернативно предлага наказание което да се определи при
условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, или ако се определи наказание при условията
на чл.54 от НК, да бъде минимално, без глоба.
Подсъдимият Б.Д. поддържа становището на защитника си. В
последната си дума заявява съжаление за извършеното и моли за снизходително
наказание.
Съдът, след преценка на събраните доказателства,
приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Б.Д. е роден на ***г. в гр.М., Р.. Гражданин е на Р.. Притежава грузински
паспорт сериен № *****. Живее постоянно в гр.М., Р.. Не е семеен и няма деца. Завършил е висше
образование, но не работи. Не е осъждан в България.
Подсъдимият Б.Д. закупил на 21.10.2019г. лек автомобил „О.“
с транзитен български регистрационен № 230М207. На 31.10.2019г. пътувал с него
в посока гр... На изхода на Р., около 11:30 часа преминал покрай служебен
автомобил на Национално ТОЛ Управление на АПИ, разположен в района на магазин „Джъмбо“. Той бил снабден с камера, която разчела регистрационния
номер на автомобила и било установено, че същият няма платена винетна такса за движение по републиканската пътна мрежа. Бил
подаден сигнал на екип от инспектори на отдел „Контрол и правоприлагане“,
Сектор „Контрол и правоприлагане“ - Р. при Национално ТОЛ Управление на Агенция
„Пътна Инфраструктура“ в състав свидетелите: Ц.С.Ц., В.Т.К.и Х.Н.К.. Същите се
намирали на км.16+300 на главен път I-2, в района на ДЗС - мотел
„Р.“ в друг обозначен служебен автомобил. На инспекторите било възложено да
осъществяват дейност по контрол на движението на пътни превозни средства по
републиканската пътна мрежа. Моторните превозни средства, движещи се без
заплатена винетна такса били спирани от тях, а
водачите санкционирани по реда на чл.10 ал.1 т.1 от Закона за пътищата.
Свид.Ц.Ц., подал сигнал със стоппалка и спрял автомобила, управляван от подсъдимия. По
искане на свидетеля, той му предоставил временно свидетелство на собственост
върху автомобила и свидетелство за управление на моторно превозно средство - грузински
образец. Свидетелят установил, че водачът владее руски език и попитал дали има
заплатена винетна такса. Подсъдимият отговорил отрицателно
и предложил да се върне в Р., за да я плати. Инспекторите му обяснили, че
нарушението е констатирано и фиксирано със снимков материал, поради което
трябва да заплати компенсаторна такса в размер седемдесет лв. Обяснили му, че в
служебния автомобил има монтирано ПОС терминално фискално устройство, чрез
което може да плати таксата, ако разполага с банкова карта. Подсъдимият Б. Д.
имал две такива карти, издадени от чужди банки, но в едната нямало средства, а
с втората не могла да бъде осъществена транзакцията. Тогава свидетелите му
обяснили, че ще му бъде разрешено да продължи движението си, едва след като
удостовери заплащането на компенсаторната такса.
При тези обстоятелства и след като престоял на място повече
от час, подсъдимият решил да продължи движението си без да е заплатил
компенсаторна такса, като даде подкуп на инспекторите. Около 13:10 часа, той
поставил три банкноти от по десет лв., със серийни №№ БФ 5984895, БХ 7719593 и БТ
7284591, в грузинския си международен паспорт между листи 36 и 37. Приближил
се до служебния автомобил, в който се намирали тримата инспектори и като
отворил задната лява врата, подал паспорта на седящия на задната седалка свидетел
Ц.Ц.с думите: „Ето для вас“.
При отварянето на паспорта, който не бил необходим за целите на извършваната
проверка, свидетелите видели поставените банкноти и незабавно уведомили
полицията. До пристигането на полицейски екип в състав свидетелите: Неделчо Неделчев
и Сашо Петров, подсъдимият се опитал да предаде на инспекторите още и сумата двадесет
евро, в банкноти от по пет евро и още два лв. на монети.
При извършено изследване - експертна справка № 256 от 04.11.2019г.
се установило, че банкнотите със серийни №№ БФ 5984895, БХ 7719593 и БТ
7284591, представляват редовно платежно средство.
Тези фактически положения са безспорни. Съдът ги приема за установени
според направеното от подсъдимия Б.Д. признание, а също така от свидетелските
показания на свидетелите: ………, както и от писмените доказателства по делото -
протокол за личен обиск, автобиография, декларация за семейно и материално положение
и имотно състояние, заверени преписи от трудови договори и длъжностни
характеристики и приложените веществени доказателства -разрешение за
временно движение, № *********/21.10.2019г., договор за покупко-продажба на МПС
от 21.10.2019г., приходна квитанция № 51491 от 27.02.2019г., свидетелство за
регистрация на МПС № ********* за л.а. „О.“ - първа и втора част, перфорирани
след брак, свидетелство за управление на МПС с № ***, издадено на 08.05.2019г.,
разписка от фискално устройство № 88160001, фактура № 893 от 31.10.2019г. и
банкноти с номинал десет лв. със серийни №№ БФ 5984895, БХ 7719593 и БТ
7284591.
При
анализа на установената фактическа обстановка, съдът преценява, че са
доказани всички обстоятелства, имащи отношение към обективните признаци на
състава по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, тъй като
на 31.10.2019г., в землището на Р., на км.16+300 на главен път I-2, в района на
ДЗС - мотел „Р.нско ханче”, се опитал да даде дар - пари в размер на
тридесет лв. - три банкноти с номинал от по десет лв., с №№ БФ 5984895, БХ 7719593
и БТ 7284591, на длъжностни лица - Ц.С.Ц., В.Т.К.и Х.Н.К., и тримата,
длъжностни лица, инспектори в Отдел „Контрол и правоприлагане“ Сектор „Контрол
и правоприлагане“ - Р. при Национално ТОЛ Управление на Агенция „Пътна инфраструктура“,
за да не извършат действия по служба, а именно да не му налагат компенсаторна
такса в размер седемдесет лв. по чл.27 ал.1 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, за допуснато нарушение по чл.10 ал.2
от Закона за пътищата - установено движение по платената пътна мрежа, без
заплатена винетна пътна такса категория „К3“ на
управлявания от него лек автомобил „О.“ с транзитен български регистрационен № *****
като деянието му останало недовършено поради независещи от волята му причини.
Безспорно е длъжностното качество на свидетелите Ц.С.Ц., В.Т.К.и
Х.Н.К.. Тримата заемат длъжност „инспектор” в Отдел „Контрол и правоприлагане“
Сектор „Контрол и правоприлагане“ - Русе при Национално ТОЛ Управление на
Агенция „Пътна инфраструктура“ и попадат в обхвата на чл.93 т.1 б.„а” от НК - служба
в държавно учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално
изпълнение.
На
на 31.10.2019г. те изпълнявали служебните си задължения, като използвали обозначен
служебен автомобил. При управление на л.а. „О.“ с транзитен български регистрационен
№ ***** подсъдимият Б.Д. допуснал нарушение по чл.10 ал.2 от Закона за
пътищата, за което на основание чл.27 ал.1 от Тарифата за таксите, които се
събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, дължал парична санкция (компенсаторна
такса) в размер седемдесет лв. Самото
деяние е извършено от него с цел избягване на наказанието, чрез действие - подал
паспорта си с поставени в него банкноти, на инспекторите, чез
да му е поискан.
От субективна страна, подсъдимият Б.Д. извършил това деяние
при условията на пряк умисъл. Към момента на извършването му бил пълнолетен и
вменяем. Не страдал от никакви заболявания и можел да разбира свойството и
значението на извършеното. Той съзнавал наличието на обективните признаци на
състава по чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1 от НК, като представите за тях формирали интелектуалния момент на
умисъла му. Застъпен е и волевия момент, тъй като, предвиждал настъпването на
обществено опасните последици и ги желаел. Деянието извършил с цел да прекъсне
изпълнението на служебните задължения от инспекторите, които установили
нарушение на правилата за движение, извършено от него като водач на моторно
превозно средство. Като съзнавал законните последици от допуснатото нарушение, по
неправомерен начин искал да ги избегне.
Съдът преценява, че деянието, извършено от подсъдимия е
неправилно квалифицирано в обвинителния акт като довършено. По чл.304 ал.1 от НК отговаря деец, който даде дар или друга имотна облага на длъжностно лице, за
да извърши или да не извърши или загдето е извършило или не е извършило
действие по служба. В случая обаче, имотната облага е дадена от подсъдимия за
бъдещо бездействие, поради което е било необходимо между него и свид.Пламен
Янков да е постигнато предварително или поне
инцидентно съгласие относно съдържанието на очакваното бездействие по служба. В
този смисъл е ПВС № 8 от 30.XI.1981г. по
н.д.№ 10/81г. на Пленума на ВС. Доколкото по делото няма данни за това, а нопротив, именно поради неприемането на дадения дар от
свидетелите, изпълнителното деяние останало недовършено, поради което
престъплението следва да се квалифицира като опит.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва
да се наложи на подсъдимия Берулава Д., съдът
съобрази следното: нормата на чл.304 ал.1 от НК, предвижда наказание лишаване от свобода до шест години и
глоба до пет хиляди лв. При индивидуализация на конкретното наказание, съдът
взе предвид чистото съдебно минало, ниската равностойност на предмета на
престъплението, оказаното съдействие на разследването и обстоятелството, че
останало недовършено, като смекчаващи вината обстоятелства. Като отегчаващо
обсъди допуснатото преди извършване на деянието нарушение на правилата за движение.
При значителен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства
съдът отмери наказание лишаване от свобода към минимума, в размер девет месеца. Поради направеното самопризнание,
предвид нормата на чл.373 ал.2 от НПК, вр. чл.58„а“ от НК, това наказание
трябва да се намали с една трета до размер шест месеца лишаване от свобода.
При наличието на всички
формални предпоставки по чл.66 от НК, съдът счете, че изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода може да бъде отложено, тъй като с оглед данните
за личността на подсъдимия това няма да попречи за реализацията на целите в
чл.36 от НК. Предвид липсата на минали осъждания, трайните трудови навици и
проявеното критично отношение, съдът отмери минималния предвиден в чл.66 ал.1
от НК, изпитателен срок от три години.
При значителен превес на смекчаващите вината обстоятелства
съдът отмери и за кумулативното наказание минимален размер от хиляда лв.
Въпреки превеса на смекчаващите вината обстоятелства, същите
не са нито многобройни, нито изключителни по см. на чл.55 ал.1 от НК, поради
което съдът преценява, че на подсъдимия следва да бъдат наложени всички
предвидени в чл.304 ал.1 от НК, наказания. В посочения размер съвкупното
наказание, най-точно ще кореспондира с данните за личността на му и тежестта на
извършеното престъпление, като способства за постигане целите на закона при минимално
прилагане на наказателна репресия.
На
основание чл.307„а” от НК, предметът на престъплението - три
банкноти с номинал от по десет лв., с №№ БФ 5984895, БХ 7719593 и БТ 7284591, следва да се отнеме в полза на държавата.
За
първоначалното обвинение по чл.304„а” пр.6, вр. чл.304 ал.1, вр. чл.18 ал.1
от НК, за довършено престъпление, подсъдимият следва да бъде оправдан.
Веществените
доказателства: разрешение за временно движение, № *********/21.10.2019г.,
договор за покупко-продажба на МПС от 21.10.2019г., приходна квитанция №
51491/27.02.2019г., свидетелство за регистрация № ********* за лек автомобил „О.“,
първа и втора част, перфорирани след брак, свидетелство за управление на МПС № ***,
издадено на 08.05.2019г. и фактура № 893/31.10.2019г., които принадлежат на
подсъдимия, следва да му се върнат, с изключение на разписка от фискално
устройство № 88160001, с която се установява част от фактическата обстановка
(неуспешното плащане).
Причина за извършване на престъплението е незачитане на установения в страната правов ред.
По делото не са направени разноски, с изключение тези за
преводач, които по силата на чл.189 ал.2 от НПК, са за сметка на съда, респ.
органите на досъдебното производство.
Мотивиран така съдът постанови присъдата си.
Председател: