РАЗПОРЕЖДАНЕ
№ 175317
гр. София, 28.11.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Частно гражданско
дело № 20241110166568 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 410 и сл. от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
При проверка на подаденото заявление, съдът намира следното:
Подадено е заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение от Р. Х. Л..
Със заявлението се иска присъждане на сумите:
- 639.06 лева – главница;
- 112.70 лева – договорна лихва за периода 01.01.2024г.-01.09.2024г.;
- 60.96 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 02.01.2024г.-
04.05.2024г.
- 598.14 лева – възнаграждение за допълнителни услуги пакет „Комфорт“;
- законна лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението –
05.11.2024г., до окончателното му плащане.
Съдът намира, че по отношение на сумите за възнаграждението за закупен
допълнителен пакет услуга заявлението следва да се отхвърли по следните
съображения:
Съдът служебно следи за наличието на нищожни клаузи по потребителските
договори и ако намери, че са налице такива, то вземанията, основани на тях, се
приемат за недължими – аргумент от чл.411, ал.2, т.2 и т.3 ГПК вр.чл.7 ГПК.
1
Сключеният между „Микро кредит“ АД и Р. Х. Л. договор за заем има характер
на потребителски договор. Търсената сума от 598.14 лева представлява
възнаграждение за допълнителни услуги, които съдът намира, че се основават на
нищожни клаузи, доколкото начислени по този начин – към месечните погасителни
вноски, се явяват дължими в нарушение на принципа за справедливост в гражданските
отношения и води до скрито оскъпяване на заема, както и до вероятно нарушаване на
чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 22 вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Освен това,клаузата противоречи и
на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Претенцията за присъждане на лихва за забава върху тази
главница съдът също счете за неоснователна като акцесорна.
Като последица от частичното отхвърляне на исковата претенция са и
коригираните в издадената заповед суми за разноски, а именно – 16.25 лева държавна
такса /за горницата до 28.22 лева не се присъжда/, както и 28.80 лева – юрисконсултско
възнаграждение, определено по НЗПП в размер на 50.00 лева и присъдено съобразно
уважената част от исковата претенция /за горницата до 50.00 лева не се присъжда/. Тъй
като са разноски в заповедното дело, а не заявени за присъждане вземания, не се
дължи отделен диспозитив за частичното им отхвърляне.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК с
вх. № 352726/05.11.2024г., подадено от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
...., срещу Р. Х. Л., в частта относно следните суми: 598.14 лева – възнаграждение за
допълнителни услуги пакет „Комфорт“.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2