РЕШЕНИЕ
№ 273
гр. Велико Търново , 02.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVI СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и девети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ
при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР БАЛДЖИЕВ Гражданско дело
№ 20204110102599 по описа за 2020 година
Производството е образувано по искова молба на*, в която се излагат твърдения, че между
*и ответника е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни услуги от
24.10.2014г. с индивидуален клиентски номер *, по силата на който на последния за срок от
24 месеца са предоставени мобилни услуги за номер*по абонаментен план * с месечен
абонамент от 15,80 лв. Изтъква се, че с Допълнително споразумение към договора от
10.08.2015г., за срок от 24 месеца е продължено ползването на мобилни услуги за номер *по
абонаментен план * с месечен абонамент от 15,80 лв., като са добавени ползването на
мобилни услуги за номер *по абонаментен план *с месечен абонамент от 19,99 лв. и
допълнителен пакет услуги +* с месечен абонамент от 1,90 лв. и +*с месечен абонамент от
17,80 лв. Навеждат се доводи, че на 08.03.2016г. между същите страни е сключен Договор за
ползване на пакетна услуга * за срок от 24 месеца с месечен абонамент от 17,80 лв. с
добавени телевизионни услуги HD Ligth с месечен абонамент от 3,80 лв. и +TV Extra с
месечен абонамент от 4 лв. Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил ползваните услуги
по договорите за периода от 01.05.2017г. до 31.07.2017г., в резултат на което мобилният
оператор едностранно ги е прекратил на 24.08.2017г. с начисляване на неустойка за
неизпълнение от 243,27 лв. по фактура с №********** от 01.09.2017г., в трикратен размер
на месечните абонаментни такси за всяка от услугите. Навеждат се доводи, че вземането за
неустойка е прехвърлено от *на „*с Договор за цесия от 16.10.2018г., а впоследствие е
прехвърлено на кредитора с Договор за цесия от 01.10.2019г. Ищецът твърди, че във връзка
с вземането е издадена заповед за изпълнение по частно гражданско дело №2063/2020г., по
1
описа на Великотърновския районен съд, спрямо която е подадено възражение. Изтъква, че
претендираната сума е дължими, поради което отправя искане до съда да бъде установено
съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение №823 от 02.09.2020г. по частно гражданско дело №2063/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд както и за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът, в срока по чл. 131 от ГПК, не е представил отговор на исковата молба като във
възражението си по чл. 414 от ГПК е изтъкнал, че вземането е погасено по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Предмет на делото е иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
От събрания доказателствен материал се установява следната фактическа обстановка:
Между *и ответника е сключен Договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги от 24.10.2014г. с индивидуален клиентски номер *, по силата на който на последния
са предоставени мобилни услуги за номер * по абонаментен план *за срок от 24 месеца
срещу заплащане на месечна абонаментна такса от 15,80 лв. С Допълнително споразумение
към договора от 10.08.2015г., страните постигнали съгласие за срок от 24 месеца да се
продължи ползването на мобилни услуги за номер * по горепосочените абонаментен план и
месечна абонаментна такса като мобилният оператор се задължил за същия срок да
предостави на ответника ползването на мобилни услуги за номер * по абонаментен план *и
допълнителен пакет услуги +Xtra Net M и +BG&Europe L, срещу заплащане на месечни
абонаментни такси съответно от 19,99 лв., 1,90 лв. и 17,80 лв. На 08.03.2016г. между
мобилния оператор и потребителя е сключен и Договор за ползване на пакетна услуга *за
срок от 24 месеца с месечен абонамент от 17,80 лв. с добавени телевизионни услуги HD
Ligth с месечен абонамент от 3,80 лв. и +TV Extra с месечен абонамент от 4 лв. Страните
постигнали съгласие в случай на прекратяване на договорите преди уговорения срок по
вина или по инициатива на потребителя, или поради нарушение на задълженията му, той да
заплати на доставчика на услугите неустойка в размер на оставащите до края на срока
месечни абонаменти без отстъпка, но не повече от трикратния им размер. При сключване на
договорите ответникът декларирал, че е започнат с Общите условия на *, съгласно т. 50.6 от
които едностранното им прекратяване при неизпълнение на задълженията на потребителя
следвало да се извърши от мобилния оператор с 30-дневно писмено предизвестие. За
ползваните услуги по договорите за периода от 01.05.2017г. до 31.08.2017г. последният
издал четири фактури, сред които и фактура с №********** от 01.09.2017г. с падеж
18.09.2017г., с която начислил неустойка в общ размер на 273,43 лв. На 16.10.2018г.
между*в качеството на цедент и „*в качеството на цесионер е сключен договор за
прехвърляне на вземания, с който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията си по
договори описани в Приложение №1. Цедентът се задължил да упълномощи цесионера да
уведоми от негово име длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията, във връзка с
2
което съставил пълномощно. На 01.10.2019г. между *в качеството на цедент и ищеца в
качеството на цесионер е сключен договор за прехвърляне на вземания, подробно посочени
в Приложение №1, с който цедентът прехвърлил на цесионера придобитите вземания по
четири договора за цесия с мобилни оператори и кредитни институции, сред които и тези по
сключения на 16.10.2018г. договор за цесия с *. В договора *се задължил да упълномощи
*да уведоми от негово име длъжниците за прехвърлянето на вземанията им. На основание
чл. 6, ал. 4 от договора за цесия от 01.10.2019г. *издал в полза на ищеца извлечение от
Приложение №1, с което удостоверил прехвърлянето на вземане от 243,27 лв. за неустойка
спрямо ответника произтичащо от договор за мобилни услуги. На 28.08.2020г. ищецът подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника относно вземането за
неустойка, във връзка с което е образувано частно гражданско дело №2063/2020г., по описа
на Великотърновския районен съд. Съдът уважил искането на заявителя като на 02.09.2020г.
издал заповед за изпълнение, спрямо която в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК ответникът
подал възражение.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Установено е съществуването на процесните облигационни отношения между *и ответника,
но по делото липсват доказателства за валидно упражняване на правото на мобилния
оператор едностранно да ги прекрати по реда на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, което да обуслови
възникване на задължение за потребителя да заплати уговорената в тях неустойка. В
допълнение на изложението следва да бъде посочено, че дори и да бяха установени
предпоставките за възникване на задължението на ответника да заплати неустойка, по
делото липсват и доказателства за прехвърляне на това вземането в полза на ищеца въз
основа на договорите за цесия от 16.10.2018г. и 01.10.2019г. Неразделна част от тях са
съответните приложения, в които подробно са индивидуализирани прехвърлените вземания
по основание и размер. Тези приложения обективиращи волята на страните за вида и
размера на отделните подлежащи на прехвърляне вземания не са представени по делото,
като съдържащата се в тях информация не може да бъде заместена от едностранното
изявление на цесионера по договора от 16.10.2018г. за тяхното съдържание. Последното
също не индивидуализира по безспорен начин основанието, от което е възникнало
вземането спрямо ответника. При това положение не може да се установи дали по
отношение на вземането за неустойка по договорите за предоставяне на мобилни услуги е
налице воля за прехвърлянето му по смисъла на чл. 99, ал. 1 от ЗЗД от *на *, а оттам и дали
по силата на договора за цесия от 01.10.2019г. ищецът е придобил качеството на негов
кредитор. С оглед гореизложеното предявеният установителен иск по чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен само
на това основание, без да е необходимо обсъждане по същество на възражението на
ответника за изтекла погасителна давност, след като не е доказано че той има задължение да
заплати на ищеца процесното вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение по
частно гражданско дело №2063/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
3
При този изход на делото претенцията на ищеца за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
Водим от горното, Великотърновският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля като неоснователен предявения от *, срещу Ф. А. Ф.с ЕГН: ********** *, иск чл.
422, ал. 1, вр. чл. 415 от ГПК, вр. чл. 92, ал. 1 от ЗЗД относно установяване съществуването
на вземането от 243,27 лв. /двеста четиридесет и три лева и двадесет и седем стотинки/,
представляващо неустойка за неизпълнение на Договор за предоставяне на електронни
съобщителни услуги от 24.10.2014г. с индивидуален клиентски номер *, Допълнително
споразумение към договора от 10.08.2015г. и Договор за ползване на пакетна услуга *от
08.03.2016г., прехвърлено с Договор за цесия от 01.10.2019г., за което е издадена заповед за
изпълнение №823 от 02.09.2020г. по частно гражданско дело №2063/2020г., по описа на
Великотърновския районен съд.
Решението подлежи на обжалване, пред Великотърновския окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се приложи по частно гражданско
дело №2063/2020г., по описа на Великотърновския районен съд.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4