Решение по дело №15210/2015 на Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна,        .02.2017г. 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XXIV - състав в открито съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА

 

при секретаря В.Г. като разгледа докладваното от съдия Г. Илиева гр.дело № 15210/2015 год., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявени от М.Б. и И.Б. срещу В.П., Г.С., К.А., С.С., М.Г. и М.С. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че М.Б. и И.Б. са собственици на ПИ с идентификатор ***.*** по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „М.” № *** при граници: № ***.1226, № ***.9548, № ***.469, № ***.467, на основание давностно владение осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба – 08.12.2015г.

Претендират се и сторените по делото съдебно – деловодни разноски.

В исковата си молба ищците М.Б. и И.Б. твърдят, че с постановление 11/02.03.1985г. на ИК, е бил предоставен за ползване на И. Б.И., наследодател на М.Б., имот, представляващ хавра с площ от 0, 6 дка, находящ се в гр. Варна, местност „З.” при граници: Й.С. и Р.А.. Считано от 02.03.1985г. фактическата власт върху имота е упражнявана от съпрузите М.Б. и И.Б..

Поддържа се, че имотът, предоставен за ползване на наследодателя на ищеца М.Б., е идентичен на имота, предмет на делото, който в плана за новообразуваните имоти на местност „М.”, е записан на наследниците на И. Б.И.. Отделно на ищците е признато право на собственост върху 66 кв.м., намиращи се в източната част на имот ***.

Твърди се, че по време на брака си, в режим на съпружеска имуществена общност, М.Б. и И.Б. са придобили по давностно владение, осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба – 08.12.2015г. правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***.*** по КККР, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „М.” № ***, чрез явно, несъмнено и необезпокоявано упражняване на фактическата власт, като свой, идентичен на възстановения на ответниците с решение 822/02.10.2001г. на Поземлена комисия – Варна.

 

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от В.П., Г.С., К.А., С.С., действащи, чрез адв. К.К., с който ответниците признават, че чрез трето лице М.Б. и И.Б. упражняват фактическата власт върху имота. Оспорват се и твърденията на ищците, че са придобили правото на собственост върху 66 кв.м., намиращи се в източната част на ПИ ***.

Ответниците заявяват свои права, изключващи тези на ищците, а именно придобИ.е право на собственост по реституция с решение 822/02.10.2001г. на ПК – гр. Варна и заповед ПР – 01/04.02.2016г. на Кмета на Район „В.В.”, влязла в законна сила на 14.03.2016г.

Така с решение 822/02.10.2001г. на ПК – гр. Варна е признато и възстановено на наследниците на В.Д.К. правото на собственост върху нива от 5 дка и лозе с площ от 3 дка, находящи се в терен по пар. 4 на „В.” в местността „М.”, имот номер 89 от кадастралния план изработен през 1997г.

Ответниците - В.П., Г.С., К.А., С.С., се явяват наследници по закон на В.Д.К..

С влязло в законна сила решение 484/14.02.2007г. по гр.д. 1627/2007г. на Районен съд – Варна, е прието за установено спрямо Г.С., В.П., К.А., С.С., З.З., М.С. и М.Г., че М.Б., В. Б. и К. И., явяващи се законни наследници на И. Б.И., не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. номер ***, находящ се в землището на кв.”В.”, гр. Варна, местност „М.” с площ от 547 кв.м. при граници: останалата част от имот ***, имот с пл. номер 469, имот с пл. номер 471 и имот с пл. номер 473, на осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./,

В това производство наследниците на ползвателя И. Б.И. - М.Б., В. Б. и К. И. не са установили заявеното от тях основание за придобИ.е право на собственост върху процесната реална част от имот пл. номер ***, а именно това по пар. 4 а, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Поддържа се, че с влязла в сила заповед ПР – 01/04.02.2016г. на Кмета на Район „В.В.”, е възстановено правото на собственост на наследниците на В.К., измежду които и ответниците върху 546 кв.м. идеални части от ПИ ***.*** по КККР на гр. Варна, целият с площ от 606 кв.м., с който административен акт, следва да се счита завършено реституционното производство.

Със заповед 18 – 4151 – 29.05.2015г. на Началника на СГКК – гр. Варна, въз основа на влязлото в сила решение по гр.д. 1627/2007г. на Районен съд – Варна, е извършено изменение в КККР на гр. Варна, като за 546 кв.м. ид. части от 606 кв.м. от НИ *** от регистъра са заличени наследниците на И. Б.И. и са вписани като собственици – наследниците на В.Д.К..

Твърди се, че с влизане в сила на ЗСПЗЗ, правото на ползване се прекратява, а ползвателите имат качество на държатели, а не владелци на предоставените им за ползване имоти, поради което не биха могли да придобият същите по давност. Предоставеният за ползване на И. И. имот в местността „З.” не е идентичен на възстановения с решение на ПК – Варна, находящ се в местността „М.”.

Сочи се, че до влизане в сила на заповед ПР – 01/04.02.2016г. на Кмета на Район „В.В.”, с която завършва реституционното производство давност не е текла, поради което предявеният иск, е неоснователен и подлежащ на отхвърляне.

Доколкото дадените указания по реда на чл. 101 ГПК не са изпълнение, на осн. чл. 101, ал. 3 ГПК процесуалното действие по подаване на отговор от М.Г. и М.С., чрез адв. К.К., не е извършено и такъв не е депозиран от тези лица.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и по вътрешно убеждение приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Не е спорно между страните, че с решение № 29/569 – 8 – 5 от 26.12.1985г. на ИК на ОбНС - Варна, е предоставено на И. Б.И. право на ползване върху хавра с площ от 0, 6 дка в местност „З.” при граници: Й.С. и Р.А., за което е издадено удостоверение № 17/02.01.1986г. /л. 9/.

На 10.04.1991г. И. Б.И. е починал и е оставил за свои законни наследници съпругата си К. И.ова и децата си – В. Б. и М.Б. /л. 63 от гр.д. № 1627/2006г. на ВРС/.

Безспорно е, че ищците М.Б. и И.Б. са съпрузи.

С молба наследниците на И. Б.И. са поискали да изкупят предоставената за ползване земя с площ от 600 кв.м., находяща се в гр. Варна, кв. „В.В.”, местност „З.” при граници: Й.С. и Р.А. /л. 16/.

На 20.06.1994г. е изготвена оценка на имот с площ от 600 кв.м., находящ се в гр. Варна, кв. ”В.”, местност „М.” при граници: Й.С., Р.А., К.Б. и път и построената в него сграда с разгърната площ от 13, 38 кв.м. /л. 78 от гр.д. № 1627/2006г. на ВРС/.

От заключението на служебно допуснатата съдебно – техническа експертиза, неоспорено от страните и кредитирано от съда в цялост се установява, че местност „З.”, в която се намира имотът, описан в удостоверение № 17/02.01.1986г. не попада в землището на кв. ”В.”, гр. Варна. Местност „З.” и местност „М.” не са идентични.

Имотът описан в удостоверение № 17/02.01.1986г. не е идентичен на този, за който е изготвена оценка на 20.06.1994г.

Безспорно е, че наследниците на И. Б.И. не са трансформирали правото на ползване в право на собственост.

В плана на ползвателите от месец май 1997г., част от ПКП /помощния комбиниран план/, ПИ № 501.*** с площ от 638 кв.м. е записан в регистъра към него на наследниците на И. Б.И..

В последващия КП от месец ноември 1997г., изработен за територията на местността „М.”, ПИ № 501.*** е записан на наследниците на И. И..

Поземлен имот № 501.*** по КП е идентичен на ПИ № 501.*** по плана на ползвателите, част от ПКП /помощния комбиниран план/.

 

С решение № 822/02.10.2001г. на ПК – Варна /л. 86/ е признато и възстановено на наследниците на В.Д.К. право на собственост в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на имоти, както следва: нива от 5 дка, находящ се в терен по § 4 на В. в местност „М.”, част от имот № 89 парцел от кадастралния план изработен през 1997г. и лозе с площ от 3 дка в същата местност също част от имот № 89 парцел от кадастралния план изработен през 1997г.

В решението е посочено, че възстановяването на правото на собственост върху имотите разположени в териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти по чл. 28, ал. 9 ЗСПЗЗ.

От заключението на СТЕ се установява, че ПИ № 501.89 /стар/ с площ от 8 001 кв.м. по ПСИГ /план на стари имотни граници/, част от помощния комбиниран план на местност „М.”, включващ и плана на ползвателите, е записан в регистъра към плана на наследниците на В.К..

Не е спорно между страните, че ответниците са законни наследници на В.Д.К..

Решението на ПК от 2001г., постановено след изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ, в сила от 30.07.1999г., представлява валиден административен акт, с който на ответниците в качеството им на законни наследници на В.К. е признато право на собственост върху нива и лозе с обща площ от 8 дка, находяща се в терен по § 4 на район „В.В.” в местността „М.”, представляващи части имот № 89 по КП от 1997г.

Когато предмет на възстановяване са имоти, които попадат в терен по пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ,  какъвто е и настоящия случай, общинската комисия по земеделие се произнася с решение за признаване на правото на собственост при условията на пар. 4 - 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, като в решението се описват размерът и местността, в която са се намирали земеделските земи - чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ. Собствеността се възстановява след настъпването на множество законоустановени предпоставки, визирани в нормата на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, съответно в чл. 28, чл. 28а-в ППЗСПЗЗ, включващи наличието на влязъл в сила помощен план и план на новообразуваните имоти. Възстановяването на правото на собственост, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва, след изменението на пар. 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ съгласно публикацията в ДВ, бр. 68/1999 г., със специален административен акт по пар. 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ - заповед на кмета на общината.

В плана на новообрзуваните имоти, одобрен със заповед № РД – 01 – 7706 – 432/15.12.2003г. на Областния управител на Област с административен център – Варна, НИ № 501.*** с площ от 606 кв.м. е записан на наследниците на И. Б.И..

НИ № 501.*** по ПНИ на местността е идентичен на ПИ № 4501.*** по КККР от 2007г.

Възстановяване на собствеността върху новообразуван имот с идентификационен № *** с площ от 606 кв.м. при граници по КК: ПИ № ***.1226, ПИ № ***.9548, ПИ № ***.469, ПИ № ***.467 при условията на § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, е извършено с издаване на заповед ПР – 01/04.02.2016г., на осн. пар. 4 к, ал. 7 ПЗРЗСПЗЗ от Кмета на район „В.В.”.

Поради незавършеност на реституционното производство с издаване на надлежен административен акт по § 4 к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ на 13.03.2006г. Г.С., В.П., К.А., С.С., З.З., М.Г. и М.С., явяващи се наследниците на В.Д.К. са предявили срещу М.Б., В. Б. и К. И. – наследници на И.Б.И. отрицателен установителен иск по чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./ за установяване в отношенията между страните, че ответниците не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № ***, находящ се в землището на кв.”В.”, гр. Варна, местността „М.”  с площ от 546 кв.м. при граници: останалата част от имот с пл. № ***, имот пл. № 469, имот с пл. № 471, имот с пл. № 473.

С влязло в законна сила съдебно решение № 1185/12.11.2007г. постановено по в.гр.д. № 754/2007г. на Окръжен съд – Варна, е оставено в сила решение от 14.02.2007г. на ВРС по гр.д. № 1627/2006г., с което е прието за установено, че М.Б., В. Б. и К. И. не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от имот пл. № ***, находящ се в землището на кв. ”В.”, гр. Варна, местността „М.”  с площ от 546 кв.м. при граници: останалата част от имот с пл. № ***, имот пл. № 469, имот с пл. № 471, имот с пл. № 473, на осн. чл. 97, ал. 1 ГПК /отм./.

Предявеният отрицателен установителен иск е уважен по съображения, че ответниците М.Б., В. Б. и К. И.ова, чиято е тежестта на доказване в процеса не са установили соченото от тях придобивно основание – придобИ.е право на собственост при условията на § 4 а ПЗР на ЗСПЗЗ.

Ответниците по предявения срещу тях отрицателен установителен иск не са доказали на първо място, че техният наследодател И. И. има качеството на ползвател на имота, предмет на делото, на второ, идентичността между имота, предоставен за ползване съгласно удостоверение № 17/02.01.1986г. и имота, описан в оценителния протокол от 20.06.1994г., както и заплащане стойността на земята в предвидените в ЗСПЗЗ срокове.

При уважаване на отрицателния установителен иск със сила на пресъдено нещо се установява по отношение на страните и правоприемниците им придобили права в хода на процеса, че ответникът не е собственик на спорното право на предявеното придобивно основание. Преклудират се всички основания за придобИ.е правото на собственост, които не са били предявени до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. Това е така защото решението влиза в сила само между страните и техните правоприемници, придобили права в хода на процеса на предявеното основание и искане – чл. 298, ал.1 и ал.2 ГПК. С предявяване на иск се прекъсва давността на ответника, който е във владение на имота – чл. 116, ал.1 б. „б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС. Не се прекъсва обаче давността на другите владелци, които не са ответници.

Експертът е категоричен, че реалната част от имот № *** с площ от 546 кв. м., описана в диспозитива на решение № 1627/2006г. на ВРС попада с цялата си площ и граници в НИ № 501.*** по ПНИ на местност „М.”.

След изменение в кадастралния регистър, одобрено със заповед № 18 – 4151/29.05.2015г. на Началника на СГКК – Варна, ПИ № 4501.*** с площ от 606 кв.м. е записан като собствен на наследниците на И. Б.И. и на наследниците на В.Д.К..

Ангажираните по инициатива на ищците – М.Б. и И.Б. гласни доказателства, чрез разпита на водените свидетели – Й.Е. и К.Р. установяват следните релевантни за делото факти: през 1978г. имотът, намиращ се в местност „М.” № 472 бил предоставен на бай И. Ковача, баща на М.Б., който до смъртта си го обработвал. Засадил зеленчуци и овощни дръвчета – сливи и две местни череши /ранни череши/, два бадема и една дюля. Оградил недвижимия имот с огради с циментови колчета и поставил циментови плочки и бордюри в двора. В имота бай И. построил вила, състояща се от една стая, кухня, маза и веранда.

След като починал децата му ангажирали друго лице, живеещо в кв. „В.В.” в гр. Варна да го обработва, за да не буренясва. Същият сее плодове и зеленчуци и за себе си, и за децата на бай И..

Според г–н Р. дворното място, което поддържа от 13 – 14 години без заплащане на възнаграждение, е собствено на М.Б. и неговата съпруга.

От показанията на г–н Р. се установява още, че когато посетил имота за първи път той бил ограден с ограда и поставена метална врата, която се заключва. Всяка година копае дворното място и сади плодове и зеленчуци, заедно с М.Б.. Счита, че и постройката, кладенеца, оградата са направени от бащата на г – н Б.. В двора са засети 2 череши, 3 сливи, 3 асми. Г – н Р. дели реколтата с М.Б. и неговата съпруга.

Изхождайки от принципа, че давност не тече срещу онзи, който не може да защити правата си по исков ред, следва да се приеме, че по смисъла на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ началният момент, от който започва да тече придобивна давност за имоти, подлежащи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ, следва да бъде свързан с установения в ЗСПЗЗ административен ред за възстановяване на собствеността. Давността започва да тече от момента, в който обекта на собственост, за който се провежда реституционната процедура, е надлежно индивидуализиран в съответния индивидуален административен акт, в който смисъл са и постановените от тричленни състави на ВКС по реда на чл.290 и сл. ГПК решения /решение №204/15.07.2011г. по гр.д.№99/2011г. на ІІ ГО на ВКС; решение №112/05.03.2010г. по гр.д.№981/2009г. на ІІ ГО на ВКС; решение №469/21.05.2009г. по гр.д.№905/2008г. на І ГО на ВКС; решение №584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС и решение №547/12.01.2011г. по гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на ВКС/. По отношение на имоти, находящи се в терен по §4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме, че придобивна давност срещу лицата, заявили за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ, започва да тече от момента на издаване на заповед на кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ. 

След като по делото е установено, че правото на собственост върху притежавания преди кооперирането имот е признато в полза на наследниците на В.К. едва с решение № 822/02.10.2001г., а заповедта на кмета на общината е от 04.02.2016г., то придобивната давност започва да тече от този момент. Както вече беше отбелязано, не може да се приеме, че давност тече спрямо лице, което не разполага с възможност да защити правата си по съдебен ред, като невъзможността заявилите за възстановяване правото на собственост по реда на ЗСПЗЗ лица да бранят правата си по исков ред спрямо трети лица се дължи на продължилата повече от 15 години процедура по възстановяване на собствеността, т.е. на обективни причини, независещи от волята на заявителите. Необходимостта от установяване по административен ред на правото на възстановяване на собствеността, както и на определяне на реалните граници на имота, който следва да бъде възстановен, обуславя извода, че едва от момента на издаване на окончателния индивидуален административен акт, с който приключва производството по ЗСПЗЗ, на заявилите право на възстановяване на собствеността лица може да бъде противопоставено възражение за придобивна давност. До този момент не съществува възможност за отблъсване владението на трети лица по исков ред. Дори трети лица да са установили фактическа власт върху имота преди влизане в сила на ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ изтеклата давност не се зачита.

По изложените по - горе съображения следва да се приеме, че в полза на ищците по предявения иск не е изтекла предвиданата в чл. 79, ал.1 ЗС придобивна давност, макар да са упражнявали фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато повече от 10 години.

Предвид изложеното предявеният от М.Б. и И.Б. положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, следва да бъде отхвърлен, тъй като ищците не се легитимират като носители на вещно право на собственост.

В полза на ответника В.П. следва да се присъдят сторените по делото съдебно – деловодни разноски за адвокатски хонорар в размер на 800 лв., а на ответниците В.П., Г.С., К.А. и С.С. сумата от 200 лв. разноски за изготвяне на съдебно – техническа експертиза, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от М.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** срещу В.С.П., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, К.Г.А., ЕГН **********,***, С.Г.С., ЕГН ********** ***, М.С.Г., ЕГН ********** и М.М.С., ЕГН ********** *** искове за установяване в отношенията между страните, че М.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** са собственици на ПИ с идентификатор ***.*** по КККР, одобрени със заповед РД – 18 – 30/19.06.2007г. на Изпълнителния директор на АК, с площ от 606 кв.м., находящ се в гр. Варна, местност „М.” № *** при граници: № ***.1226, № ***.9548, № ***.469, № ***.467, на основание давностно владение осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на подаване на исковата молба – 08.12.2015г., на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.П., ЕГН **********,*** сумата от 800 лв. /осемстотин лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски заплатен адвокатски хонорар, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

ОСЪЖДА М.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ на В.С.П., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, К.Г.А., ЕГН **********,*** и С.Г.С., ЕГН ********** *** сумата от 200 лв. /двеста лева/, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни разноски, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: