РЕШЕНИЕ
№299
гр. Пазарджик, 17.09.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, въззивен състав, в публично заседание
на дванадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Илиев
Росица Василева
при секретаря Галина Младенова, като
разгледа докладваното от мл. съдия Росица Василева въззивно гр. дело № 478 по
описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 144 от 20.02.2019г., постановено по
гр. дело № 438/2018 г. по описа на Районен съд-Пещера, е признато за установено
на основание чл. 422 във вр. чл. 415 от ГПК по отношение на А.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „България“, бл. 53Е, вх. „В“, сумата
в размер на 859,23 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума,
считано от 19.09.2017г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е
отхвърлен за горницата над 859,23 лв. до пълния претендиран размер от 1861,97лв.
Ответникът А.Г.С. е осъден да заплати на „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД разноски по делото в размер на 650,00 лв.
Срещу така постановеното решение е
подадена въззивна жалба от въззивника - ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ
България“ ЕООД, чрез пълномощника юрк. К.С., в частта, с която е отхвърлен
предявения иск за признаване за установено, че ответникът А.С. дължи сумата от
999,84 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги. Счита за неправилни изводите на първоинстанционния съд, че предявената
искова претенция относно заплащане на сумите по сключеното Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е неснователна, поради
недоказаност, като излага подробни съображения в тази насока. Посочва, че не
оспорва, че процесната сума не е преведена на ответника, но аргументира това с
липсата на подобно задължение за ищцовото дружество. Заявява, че ответникът е
сключил Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, поради
което дължи сумата от 999,84 лв. на ищцовото дружество. Тази сума се
начислявала еднократно при подписването на договора за потребителски кредит, но
се разсрочвала във времето за улеснение и финансово облекчение на длъжника,
като се прибавяла към месечните вноски, които клиентът се е задължил да прави и
се плащала наред с главницата и договорното възнаграждение. Изтъква, че
възнаграждението по Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги не е цената на услугите, а е дължимо за наличието им и за възможността
длъжникът да поиска промяна в договора му за кредит. Акцентира, че видно от
договора за потребителски кредит и Общите условия, които са неразделна част от
него, сключването на пакет за допълнителни услуги не е задължително условие за
отпускането на кредита, а е опционално, по избор на потребителя и зависи
единствено от неговата воля. Със закупуването на пакет за допълнителни услуги
ответникът си е гарантирал приоритетното разглеждане и отпускане на поискания
кредит. Поддържа се, че съгласно принципа за договорната свобода въззиваемият-ответникът
А.С. е поискал, запознал се е и е подписал въпросното Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги. Прави се искане въззивната
инстанция да отмени първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част и
вместо него да постанови ново решение по съществото на спора, с което изцяло да
уважи предявения иск. Претендират се разноски.
Въззиваемият - ответникът А.С. не е
депозирал отговор на въззивната жалба лично или чрез назначения му особен
представител – адв. Г.М. – ПзАК.
Въззивникът,
редовно призован, не изпраща представител в съдебно заседание. Въззиваемият,
редовно призован чрез назначения му особен представител – адв. Г.М. – ПзАК, не
се явява в съдебно заседание.
С доклада
по делото въззивният съд е указал на страните, че ще се произнесе служебно за
наличието или липсата на неравноправен
характер на клаузата относно избрания и закупен пакет от допълнителни услуги в
процесния договор за потребителски кредит и наличието или липсата на неравноправни
клаузи в процесното Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, като е дал възможност на страните да вземат становище във връзка с
доклада и да ангажират доказателства.
Пред
въззивната инстанция не се правят доказателствени искания и не се представят
доказателства от страните.
Въззивната жалба е процесуално допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК от активно легитимирана страна в съдебното производство срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно.
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
Искът е процесуално допустим - предявен е в преклузивния едномесечен срок по
чл.415 ГПК от легитимирана страна - заявител в развилото се заповедно
производство по ч.гр.д. № 1081/2017г. по описа на Районен съд-Пещера, след
своевременно депозирано възражение от ответника по делото срещу вземането,
предмет на заповедта за изпълнение, постановена по заповедното производство.
За да
постанови обжалваното решение, Районен съд-Пещера е приел, че на 30.03.2016г.
между страните е сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който
ищцовото дружество е предоставило на ответника А.С. сумата в размер на 1000,00
лв., която била изцяло усвоена от последния. Кредитополучателят се е задължил
да върне на ищцовото дружество в предвидения в договора за потребителски кредит
и сключения към него Анекс № 1 краен падеж получената сума при заплащане на
договорената лихва. Съгласно параметрите на договора за потребителски кредит
дължимата за връщане сума възлизала на 1483.68 лв. Съдът е счел, че остатъкът
от претендирания от ищцовото дружество размер до 2483,52 лв., а именно сумата в
размер на 999,84 лв., представляваща възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги е неоснователно дължима, поради недоказаност, доколкото по делото не са
представени доказателства, че тази сума реално е предадена на ответника.
Посочил е, че от представените по делото доказателства се установява, че
ответникът е върнал на ищцовото дружество сумата в размер на 624,45 лв, поради
което предявеният иск се явява основателен за разликата до сумата в размер на
1483,68 лв., или за сумата в размер на 859,23 лв., като в останалата част до
пълния предявен размер от 1861,97 лв. следва да бъде отхвърлен.
В исковата молба се
твърди, че между ищцовото дружество „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД и ответника А.Г.С.
е сключен Договор за потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ №
**********/30.03.2016г., съгласно който „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД е предоставило
на А.Г.С. кредит в размер на 1000,00 лв. за срок от 24 месеца. Било уговорено
заемната сума да бъде погасена на равни месечни вноски, всяка от които в размер
на 61,82 лв., дължими на трето число на месеца, при годишен процент на разходите (ГПР) 49,89 %, годишен лихвен процент (ГЛП) 41.17 %, лихвен процент на ден от 0.11 % или общото
задължение по кредита възлизало на 1483.68 лева. Посочва се, че ответникът е
закупил и Пакет от допълнителни услуги, за получаването на който на
30.03.2016г. подписал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги със следните параметри: възнаграждение за закупения пакет от
допълнителни услуги в размер на 999.84 лв., който следвало да издължи на
вноски, всяка в размер на 41.66 лв. Общото задължение по договора, включващо и
задължението по Пакета от допълнителни услуги, възлизало на 2483.52 лв., като
трябвало да се погасява на месечни вноски, всяка от които в размер на 103.48
лв., с падеж на плащане – трето число на месеца. Неразделна част от Договора за
кредит и Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги били
Общите условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, които били предадени на
ответника при подписването на договора за кредит, същият бил запознат със
съдържанието им, декларирал, че ги приема и ги подписал. Излага се, че ищцовото
дружество изпълнило точно и в срок задължението си по договора, като извършило
поисканото от ответника рефинансиране към „Изи Асет Мениджмънт“ АД за сумата в
размер на 378,45 лв., а разликата от 621,55 лв. превело на 30.03.2016г. по
банковата сметка на ответника. На
29.08.2016г. бил сключен Анекс № 1 към
договора за кредит, с който било отложено плащането на една от погасителните
вноски. Сочи се, че ответникът заплатил в пълен размер само шест месечни вноски
по договора за кредит и извършил частично плащане на седма вноска, след което
преустановил плащанията по кредита и изпаднал в забава. С платената сума в общ размер
на 624,45 лв. била погасена главница от 621.55 лв. и лихва в размер на 2.90 лв.
Неизплатеното задължение по договора за кредит било в размер на 1861.97 лв. Твърди
се, че поради просрочие на дължимите месечни вноски с повече от 30 работни дни,
договорът за потребителски кредит бил автоматично прекратен и задълженията по
него били обявени за предсрочно изискуеми. Поради неизпълнение на задължението
от страна на ответника, ищцовото дружество депозирало заявление по реда на чл.
410 от ГПК пред Районен съд-Пещера, по което било образувано ч.гр.д. №
1081/2017г. и издадена заповед за изпълнение. В изпълнение на указанията на
заповедния съд била депозирана искова молба с правно основание чл. 422 във вр.
с чл. 415, ал. 1 от ГПК с искане да се признае за установено по отношение на
ответника, че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на
сумата от 1861.97 лв. – неизплатена главница по Договор за потребителски кредит
„ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/30.03.2016г., ведно със законната лихва
върху посочената сума, считано от датата на подаване на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител – адв. Г.М. – ПзАК, е депозирал отговор на исковата молба. Излага съображения
за неоснователност на исковата претенция. Релевира възражение за нищожност на клаузата по т.12.3 от Общите условия към договора за
потребителски кредит, регламентираща прекратяването му в случай, че клиентът
просрочи една месечна вноска с повече от тридесет календарни дни.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за
установено от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Договор за
потребителски кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/30.03.2016г., по
силата на който ищцовото дружество е предоставило на ответника кредит в размер
на 1 000,00 лв., която ответникът се е задължил да върне на 24 равни
месечни вноски, всяка от които в размер на 61,82 лв. при ГПР 49,89 % и ГЛП 41.17 %. Сумата
в размер на 1000,00 лв. е била изцяло усвоена от ответника-видно от
представените по делото банкови извлечения на 30.03.2016г. ищцовото дружество е
превело по банкова сметка ***,55лв. и е извършило поисканото с договора за
потребителски кредит рефинансиране на
задължението на ответника в „Изи Асет Мениджмънт“ АД, като е превело по сметка
на „Изи Асет Мениджмънт“ АД в полза на ответника сумата в размер на 378,45 лв.
Дължимата по процесния договор за потребителски кредит сума, включваща
главницата и възнаградителната лихва, възлиза в общ размер на 1483,68 лв. Със
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.03.2016г. ответникът
е закупил и пакет от допълнителни услуги, за който в договора за потребителски
кредит е договорено възнаграждение в размер на 999,84 лв., платимо на равни
месечни вноски в размер на 41,66 лв. Общото
задължение по договора, включващо и задължението по пакета от допълнителни
услуги, възлиза на 2 483,52 лв., а общият размер на месечната вноска – 103,84
лв. От представения по делото Анекс № 1/29.08.2016г. към Договор за кредит №
**********/30.03.2016г. се установява, че падежът на последната погасителна
вноска е на 03.05.2018г.
Предмет на Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 30.03.2016г. от
ищцовото дружество и ответника, е предоставяне от страна на кредитора на
клиента-заемател на една или всички от следните услуги: приоритетно разглеждане
и изплащане на потребителския кредит; възможност за отлагане на определен брой
погасителни вноски; възможност за намаляване на определен брой погасителни
вноски; възможност за смяна на дата на падеж; улеснена процедура за получаване
на допълнителни парични средства.
Видно
от представеното от ищцовото дружество извлечение по сметка от 27.03.2018г. към
Договор за потребителски кредит № **********/30.03.2016г., по кредита е внесена
сумата в размер на 624,45 лв., с която са погасени изцяло шест месечни вноски,
всяка от които в размер на 103,48 лв. и е извършено частично плащане на седма
месечна вноска.
Видно от чл.12.3 от представените по
делото Общи условия на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, подписани от ответника, в
случай, че клиентът/солидарният длъжник просрочи една месечна вноска с повече
от 30 календарни дни настъпва автоматично прекратяване на Договора за потребителски
кредит и обявяване на неговата предсрочна изискуемост.
С
уведомително писмо от 15.02.2017г. ищцовото дружество е прекратило едностранно
договора за потребителски кредит и е обявило вземанията по него за предсрочно
изискуеми. По делото липсват данни писмото да е връчено на ответника.
При така установената фактическа обстановка, настоящият
въззивен състав достига до следните правни изводи:
Предмет
на въззивна проверка е първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е
отхвърлен предявения иск за сумата от 999,84 лв., представляваща възнаграждение
за закупен пакет от допълнителни услуги по процесния договор за потребителски
кредит. В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
Въззивният съд намира за неоснователни
оплакванията на въззивника – ищщовото дружество, че обжалваното решение е
неправилно в частта, с която е отхвърлена претенцията му за неизплатено
възнаграждение за закупен от ответника пакет от допълнителни услуги към
процесния договор за потребителски кредит в размер на 999,84 лв. Съображенията
за това са следните:
На първо място, по делото не се твърди,
а и не се представят доказателства за ползване на въпросните допълнителни
услуги, поради което заплащане на възнаграждение по Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не следва да се дължи. Освен това
във въззивната жалба въззивникът изрично заявява, че процесната сума в размер
на 999,84 лв. не е преведена на ответника. На следващо място, остатъкът от
претендираното вземане в посочения размер, а именно 999,84 лв., представляващо
възнаграждение по закупения пакет от допълнителни услуги, съдът намира за
недължим и поради нищожността на сключеното на 30.03.2016г. Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги и неравноправността на клаузата за
дължимост на възнаграждението по пакета от допълнителни услуги, съдържаща се в
процесния договор за потребителски кредит.
В настоящия случай ответникът има
качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на
потребителите (ЗЗП), в който е регламентирано, че потребител е всяко физическо
лице, което придобива стока или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност. С отпускането на кредит в
размер на 1000,00 лв. в полза на ответника като физическо лице е предоставена
„финансова услуга“ по смисъла на § 13, т. 12 от ДР на ЗЗП. В разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от ЗЗП,
към която изрично препраща чл. 24 от ЗПК, е дадена общата дефиниция за
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, а именно: всяка уговорка
в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до
значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или
доставчика и потребителя, като за
неравноправните клаузи в договорите, съдът следи служебно. В чл. 146, ал. 1 от ЗЗП е
регламентирано, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са
уговорени индивидуално. Клаузите по
сключените договори не са индивидуално уговорени, когато те са предварително
изготвени от доставчика, поради което потребителят не е имал възможност да влияе
върху тяхното съдържание - арг. чл. 146 ал. 2 от ЗЗП. Идентично разрешение е дадено и в Директива 93/13/ЕИО
на Съвета от 05.04.1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските
договори, транспонирана в българското законодателство с § 13 а, т. 9 от ДР на
ЗЗП. Съгласно чл. 3 от Директива 93/13/ЕИО неравноправни клаузи са договорни
клаузи, които не са индивидуално договорени и които въпреки изискванията за
добросъвестност създават в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност
между правата и задълженията, произтичащи от договора. В Директива 93/13/ЕИО е
регламентирано, че не се счита за индивидуално уговорена клауза, която е
съставена предварително и следователно потребителят не е имал възможност да
влияе на нейното съдържание.
В настоящия казус клаузите на Споразумението
от 30.03.2016 г. за предоставяне на пакет от допълнителни услуги към Договора
за потребителски кредит не са индивидуално договорени. Ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, доколкото липсва яснота относно
цената на всяка една от услугите по процесния пакет от допълнителни услуги. В
споразумението е посочен като определяем размер само възнаграждението по
отношение на услугата „приоритетно разглеждане на искането за отпускане на
потребителски кредит“ – 15 % от цялото възнаграждение, но не повече от 300
лева. По делото не са ангажирани доказателства тази услуга да е ползвана от
ответника. Наред с това заплащането на възнаграждението по процесното
споразумение от потребителя е предварително, т.е. то е дължимо само за „възможността
за предоставянето“ на изброените в него услуги и е без значение дали някоя от
тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор за потребителски кредит.
Изложеното налага извода, че процесното
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 30.03.2016г. не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и
потребителя. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена
услуга, а не за хипотетично ползване на такава.
Действително съгласно разпоредбата на
чл. 10а, ал. 1 от ЗПК и принципа на свободата на договаряне, уреден в чл. 9 от ЗЗД, страните по договор за потребителски кредит могат да договорят цена за
допълнителни услуги, но същите следва да са в съответствие с разпоредбите на
чл. 10а, ал. 2 - ал. 4 от ЗПК, съгласно които: кредиторът не може да изисква
заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление
на кредита; кредиторът не може да събира повече от веднъж такса и/или комисиона
за едно и също действие; видът, размерът и действието, за което се събират
такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за
потребителски кредит.
В случая допълнителните услуги касаят усвояването,
управлението на кредита и отпускането на допълнителни средства по него или са
относими към бъдещи несигурни събития, като същите са и неясно формулирани. Нито
в процесния договор, нито в споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги, е посочен конкретно размера на съответната такса или
комисиона за предвидената допълнителна услуга, а както бе посочено по-горе в
противоречие с императивното правило на чл.10а, ал.4 от Закона за
потребителския кредит (ЗПК) за различните видове допълнителни услуги е определено
общо възнаграждение за плащане с определяем от него размер само на услугата „приоритетно
разглеждане на искането за отпускане на потребителски кредит“. На следващо
място, уговорените с процесното споразумение допълнителни услуги противоречат и
на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, съгласно която разпоредба, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България. В случая само по процесния договор за
потребителски кредит ГПР е 49,89 %, при допустими от закона 50 %. Отделно от
това, ако към тази сума се присъединят и разходите по Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги, подписано на 30.03.2016г., на
стойност 999.84 лв., по което месечната вноска е 41,66 лв., то ГПР ще надхвърли
нормативно допустимия. Налице е заобикаляне на закона, което е недопустимо. Следователно
налице е неравноправна клауза в договора за потребителски кредит, с която
потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на кредитора за
предоставянето на пакет от допълнителни услуги в размер на 999,84 лв. Предвид изложеното се налага
извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за пакет от допълнителни
услуги в размер на 999,84 лв. се явява нищожна като
противоречаща на императивни правни норми – разпоредбите на чл.10а, ал. 2-ал.4
от ЗПК и чл. 19, ал. 4 от ЗПК и не може да породи желаните от страните правни
последици. Доколкото възнаграждението по споразумението за предоставяне на
пакет от допълнителни услуги се явява уговорено по нищожна клауза, то не се
дължи.
За пълнота на изложението съдът намира
за необходимо да посочи, че тъй като в случая
се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за които съдът
следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките може да бъде
установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен такъв
довод.
Крайният
извод на въззивния съд, макар и с по-различни мотиви, е за правилност на първоинстанционното
съдебно решение, тъй като сключеното между страните Споразумение за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги и клаузата в договора за потребителски кредит
за дължимост на възнаграждението по това споразумение са нищожни, поради което уговореното
възнаграждение се явява недължимо. По изложените съображения първоинстанционното
съдебно решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
При този изход на правния спор, предмет на
въззивното производство, в полза на въззивника не следва да бъдат присъждани
разноски.
С оглед цената на предявената искова
претенция въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на
280, ал. 3 във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Така мотивиран, Окръжен съд-Пазарджик
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
144/20.02.2019г., постановено по гр.дело № 438/2018г. по описа на Районен
съд-Пещера по предявения иск с правно основание чл. 422 във вр. чл. 415, ал. 1
от ГПК на „ПРОФИ КРЕДИТ България“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „България“, бл. 53Е, вх. „В“, против А.Г.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, в частта, с която е отхвърлен иска за горницата над 859,23 лв. до
пълния претендиран размер от 1861,97лв. относно сумата от 999,84 лв., представляваща
възнаграждение за пакет от допълнителни услуги по Договор за потребителски
кредит „ПРОФИ КРЕДИТ Стандарт“ № **********/30.03.2016г.
Решението е окончателно
и не подлежи на касационно обжалване.
Препис от настоящото
решение да се връчи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.