Мотиви към решение № 260086 / 05.04.2021г. по
АНД № 293/ 2021г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна прокуратура град Монтана Постановление от 01.03.2021г.
за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно
наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия
Б.Й.В.
xxx за престъпление по чл.227б
ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с чл.20 ал.2 от НК и на обвиняемата Н.С.Т.
xxx за престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 от НК във връзка с
чл.20 ал.2 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемите В. и Т. за виновни, да ги
освободи от наказателна отговорност, като им наложи административно наказание глоба.
Обвиняемите Б.Й.В. и Н.С.Т. в хода на досъдебното производството се признават за
виновни за извършеното деяние. Редовно призовани за участие в съдебно заседание
не се явяват. Защитникът им моли съда да постанови решение, с което да ги признае
за виновни, да ги освободи от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК
и им наложи минимално предвиденото в правната норма наказание глоба.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, както и становището
на страните в съдебното производство, намира за установено следното:
Търговско дружество „Г. Ф. Е., с ЕИК xxxx е създадено на 17.04.2013г
с дружествен договор, като това обстоятелството е вписано в Агенция по
вписванията, Търговски регистър на 21.05.2013г. За седалище и адрес на
управление на дружеството е отразено адрес в гр.Монтана, ул.”Панайот Хитов” № 15Б.
От основаването на дружеството до дата 13.12.2016г. управители и еднолични
собственици на капитала на дружеството са били обвиняемите Б.Й.В. xxx и Н.С.Т. xxx.
Последната упълномощила сина си Р. Т. Г. от гр.Монтана да извършва всякакви
дейности, свързани с дружеството вместо нея, и да я представлява пред всички
институции. В цитираното пълномощно обаче липсва изрично упълномощаване, относно
подаване на заявление пред компетентния съд - ОС - Монтана, за откриване на
производство по несъстоятелност на дружеството. Като предмет на дейност на
дружеството е отбелязано шивашка дейност и услуги, всички видове търговска
дейност в страната и чужбина, позволени от закона и др.
C договор от 06.12.2016г, вписан на 13.12.2016г. дяловете на обвиняемите Б.В. и
Н.Т. били прехвърлени на свидетеля Д. А. xxx, след което той бил вписан за
управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Променено било и
седалището и адреса на управление на същото в гр.Монтана, ул.”Арда” № 28. Други
вписвания по партидата на дружеството в Търговския регистър не са отразени.
В депозирано уведомление до Районна прокуратура - гр.Монтана от Директор на
Дирекция „Събиране” при ТД на НАП – Велико Търново, офис Монтана е посочено, че
към 09.03.2020 година дружеството е имало непогасени ликвидни и изискуеми
публични задължения в размер на сумата от 55 237.39 лева, формирани от
неплатени осигуровки, корпоративен данък и ДДС по подадени данъчни декларации.
Срещу „Г. Ф. Е. било образувано изпълнително дело №*********/ 19.04.2016г,
което в последствие било прекратено на основание чл.225 ал.1 т.4 от ДОГЖ -
поради несъбираемост.
Издадено било съобщение за доброволно изпълнение №С
160012-048-0003520/19.04.2016 година. Същото било връчено на счетоводителя на
дружеството - П. А., а издадените разпореждания за присъединяване на задължения
към изпълнителното дело и постановления за налагане на запор в периода
13.05.2016 година - 09.12.2016 година били връчени с обратни разписки на
счетоводителките П. А. и П. И.. Същите уведомили собствениците на дружеството
за цитираните задължения.
След изпълнение на запорни съобщения до банка ДСК - АД, където дружеството
имало сметки, по сметка на НАП били постъпили 39 697.49 лева, в периода
26.10.2016 година - 24.02.2017 година.
Датата на последното доброволно плащане по публични задължения от страна на
дружеството е 11.10.2016 година, което е в размер на сумата от 2 648.53 лева.
На досъдебното производство е назначена и изпълнена от вещо лице Ц. В. Р. съдебно-икономическа
експертиза /л.150-л.169 от ДП/, от заключението на която е видно, че публичните
задължения на „Г. Ф. Е. към 18.12.2019 година са в размер на сумата от 54
565.78 лева, от които главница - 39 633.10 лева и лихви - 14 932.68 лева,
формирани от задължения по декларации обр.6 по ДОО, по 30, по УПФ, данък по
ЗДДФЛ, корпоративен данък и по ЗДДС. Дружеството е извършило последно
доброволно плащане на дата 11.10.2016 година.
Видно от заключението на експерта датата на изпадане на дружеството в
неплатежоспособност е 12.10.2016 година. Към тази дата публичните задължения на
дружеството, формирани от ДОО; Здравно осигуряване; универсален пенсионен фонд;
данък по ЗДДФЛ, данък по ЗДДС, са в общ размер на сумата от 16 244.96 лева
/главница/. В 30 - дневен срок след тази дата - към 11.11.2016 година
управителите на същото дружество – обвиняемите Б.В. и Н.Т. не са подали
заявление пред компетентния съд за откриване на производство по
несъстоятелност.
Съдът
изцяло възприема експертното заключение, като обективно и компетентно дадено, а
още повече и не оспорено от страните по делото.
Дружеството към момента на изготвяне на експертизата не е в процедура по
несъстоятелност.
Към датата на възникване на задълженията дружеството няма налични парични
средства по банкови сметки и не разполага с активи и имущество, с които би
могло да се покрие публично задължение. Не разполага с дълготрайни материални и
нематериални активи, в т.ч. сгради, земи, съоръжения и машини, моторни превозни
средства, или активи в процес на изграждане.
От представеното по ДП писмо на ОС-Монтана е видно, че в съда не е подавана
молба за изпадане в неплатежоспособност и няма образувано производство за
обявяване в несъстоятелност на „Г. Ф. Е. - гр.Монтана, с ЕИК xxxx .
Установява се, че в законоустановения срок /30 дневен/ обвиняемите Б.В. и Н.Т.,
в качеството си на управляващи и представляващи дружеството не са извършили
плащане на дължимите публични вземания, не са уведомили и ОС - Монтана, и не са
поискали откриване на производство по обявяване в несъстоятелност, съгл.чл.626,
ал.1 от ТЗ.
Горната
фактическа обстановка се установява от събраните при разследването писмени
доказателствени средства – протокол за разпит на свидетели, както и от
приложените писмени доказателства: бюлетини за съдимост; справки -
характеристики; изискани и приложени документи; изготвена съдебно -
икономическа експертиза; приложени съобщения, призовки и др.
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемите В. и Т.
са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.227б ал.2 във връзка с ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно
решение № 5 от 22.12.2014г. на ВКС по тълк.д. № 5/2014 г., ОСНК управителят и
представителят на търговско дружество или кооперация е самостоятелен субект на
престъплението по чл.227б, ал.2 от НК и следва да носи наказателна отговорност,
ако в 30-дневен срок от спиране на плащанията не поиска от съда да открие
производство по несъстоятелност. За изпълнението на това задължение не е
необходимо да има изрично възлагане от колективен орган на управление.
Правното задължение на обвиняемото лице като
управител и представител на търговското дружество произтича от диспозицията на
правната норма, съдържаща се в чл.626 и чл.608 от ТЗ, и заради която нарушена
диспозиция се предвижда наказателна санкция по чл.227б от НК, а именно -
Управител или представител на търговско дружество, което изпадне в
неплатежоспособност, е длъжен в 30-дневен срок от спиране на плащанията да
заяви това пред съда и да поиска производство по несъстоятелност. Същевременно
тези негови задължения произтичат от нормите на ТЗ , вкл. и от учредителния
договор и вписаните в него обстоятелства касаещи прекратяването на дружеството,
в т.ч. и, чрез обявяване на несъстоятелност при основанията на закона.
Обвиняемите лица са съзнавали /знаели/, че е налице спиране на плащанията по
декларираните от тях данъчни задължения, знаели са, че следва да се съобразят с
нормите на ТЗ, предвиждали са обществено опасните последици от неизпълнението
си на това задължение, и са допускали настъпването им.
Способността на деецът да предвиди общественоопасните
последици се презумира от факта, че същият е пълнолетно и дееспособно лице и не
е поставен под запрещение. Тоест двете обвиняеми лица не само са били длъжни,
но са и могли, т.е. имали са и субективна възможност, чрез правилно насочване
на своето внимание и на психическите си процеси да изведат в съзнанието си и да
съобразят настъпването на деянието. Също така са имали и обективна възможност
за предвиждане и реално са разполагали с необходимото време за протичане на
онези мисловни процеси, които ще доведат до избиране на поведение, съобразно
правното задължение. Незнанието за съществуването на това негово правно
задължение не е извинително и важи общото правило - Ignoratio iuris
neminem excusat (Незнанието на закона не е оправдание).
От фактическа страна по
делото се установи, че към 12.10.2016г. в град Монтана обвиняемите Б.Й.В. и Н.С.Т.,
в качеството на управляващи и представляващи търговско дружество„Г. Ф. ООД, с
ЕИК: xxxx , със седалище и адрес на управление: град Монтана, обл. Монтана,
ул.„Панайот Хитов” № 15Б, /настоящо „Г. Ф. Е., с ЕИК: xxxx , със седалище и
адрес на управление: гр. Монтана, ул.„Арда” № 28/ в съучастие помежду си, като
съизвършители изпаднали в неплатежоспособност - считано от 12.10.2016г. до
10.11.2016г. включително за погасяване на непогасени изискуеми, ликвидни и
изискуеми публични задължения, във връзка с подадени декларации по ЗДДС, за
данък по ЗДДФЛ, за универсален пенсионен фонд, за здравно осигуряване и за
държавно обществено осигуряване, в размер на 16 244, 96 лева, в 30-дневен срок
от спиране на плащанията, съгласно изискванията на чл.626 във връзка с чл.608
от Търговския закон не поискали от Съда - Окръжен съд-Монтана, да открие
производство по несъстоятелност - престъпление по чл.227б ал.2 във връзка с
ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК.
От данните по делото се установява, че в този срок обвиняемите, в качеството си
на управители и представляващи дружеството са бездействали и не са изпълнили
задължението си да поискат от съда да бъде образувано производство по несъстоятелност.
В производството по несъстоятелност, каквото би се образувало пред съответния
Окръжен съд, кредиторите на търговеца, обявил неплатежоспособност, могат да
охранят правата си, като насочат вземанията си към имущество на търговеца или
негови вземания, което би дало възможност и за погасяване на вземанията им.
Липсата на подобно производство и забавянето му във времето би довело и до
възможност за търговеца да отчужди свое имущество, с което съществено би
създало затруднения за събирането на задълженията от кредиторите му, поради
което и законодателят е предвидил изрично наказателна отговорност за
необявяването на неплатежоспособност в определен срок.
Обвиняемите В. и Т. са извършили престъплението умишлено, при форма на вината -
пряк умисъл, като са съзнавали общественоопасния характер на деянието си и са
предвиждали неговите общественоопасни последици и са искали тяхното настъпване.
Обвиняемите, в качеството си на управители са съзнавали, че дружеството, което
представляват не е имало възможност да изпълнява свои парични задължения към
кредиторите. Обвиняемите, като управители са знаели, че дружеството не е
разполагало с достатъчно краткотрайни активи, за да може да обслужва
краткотрайните си задължения и въпреки това са бездействали и не е сезирал съда
за откриване на производство по несъстоятелност.
При определяне на наказанието, съдът съобрази следното:
Налице са изискванията на чл.78а от НК за освобождаване от наказателна
отговорност на обвиняемите Б.Й.В. и Н.С.Т. с налагане на административно
наказание - глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева: обвиняемите са пълнолетени;
престъплението по чл.227б, ал.2, вр. ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК е
извършено умишлено и предвиденото наказание е лишаване от свобода до три години
или глоба. Обвиняемите не са осъждани и освобождавани от наказателна
отговорност, като от престъплението няма настъпили съставомерни имуществени
вреди – арг.справка за съдимост л.221 от ДП и л.226 от ДП.
При определяне размера на глобата съгласно чл. 27 ал. 2 от ЗАНН съдът
съобрази, че обвиняемите Б.Й.В. и Н.С.Т. са извършили престъпното деяние за
първи път, възрастта им / Т. е родена на xxxг, В. - xxxг./, поради което съдът
наложи размер на глобата в минималния размер, съобразявайки изискването на
чл.78а ал.1 от НК. Съдът не определи по–голям размер глоба, считайки, че и
наложения е съобразен с тежестта на извършеното деяние от обвиняемите и другите
обстоятелства по чл.27 ал.2 от ЗАНН, освен това липсват данни по делото, които
да обосновават налагането на по – голям размер глоба.
Предвид изхода на делото съдът осъди обвиняемия Б.Й.В. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от 155.05лева,
а по
сметка на РС – Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден
изпълнителен лист, а обвиняемата Н.С.Т. да ЗАПЛАТИ на основание чл.189 ал.3 от НПК по сметка на ОД на МВР-Монтана сумата от 155.05лева,
а по
сметка на РС – Монтана сумата от по 5.00 лева държавна такса в случай на всеки служебно издаден
изпълнителен лист.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: