Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 17.08.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на
петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4789
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.“Люлин“ 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, твърди, че на 27.08.2015г. е бил
сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като
кредитор и ответника – като кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 436739, по силата, на който първия предоставил на втория сумата от 500.00
лева, под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез
международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а
кредитополучателят се задължил да го ползва и върне съгласно условията на
сключения договор. Подписвайки договора ответникът удостоверил, че е получил и
е запознат предварително с всички условия на индивидуални договор и Общите
условия към него, както и че е получил от кредитодателя Стандартен европейски
формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ
индивидуалните условия по кредита. Уговорено било в случай, че
кредитополучателят извърши транзакции, които надвишават размера на
разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези транзакции увеличават
максималния размер на кредитния лимит. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № 436739, издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата, като кредитополучателят може да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит, което представлява изпълнение на задължението на
кредитодателя да предостави заемната сума. Страните са подписали и Приложение №
2 към договора за кредит – Условия за ползване на международна кредитна карта
„Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържали и Тарифа за дължимите такси за
ползване на същата кредитна карта. С Анекс от 25.02.2016г. към договор за
кредит „Бяла карта“ с № 436739 страните договорили максимален размер на револвиращ кредит в размер на 700.00 лева, като
впоследствие с Анекс от 27.08.2016. към договора за кредит, револвиращият
кредит е договорен в максимален размер на 900.00 лева под формата на разрешен
кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта. Съгласно
договореното от страните, кредитополучателят получава от кредитодателя месечно
извлечение за извършените с картата транзакции, което е достъпно на
персоналната страница /личен акаунд/ на
кредитополучателя на следната интернет страница: www.bialakarta.bg, който ответникът се задължил да
си създаде в срок от два дни от подписване на договора за кредит. Страните се
съгласили, че кореспонденцията във връзка с изпълнението на договора и
ползването на картата ще се осъществява на личния акаунд
на кредитополучателя, който се задължава да архивира получените документи на
свой дълготраен носител за срок, достатъчен за целите на информацията. Така
ответникът е изразил съгласие да получава на личния си акаундвсички
съобщения във връзка с изпълнението на договора и ползването на картата. Срока
на сключения договор бил 2 години със следните условия: фиксиран годишен лихвен
процент по заема – 43.2% върху усвоения размер на кредита. Кредитополучателят
дължи дневен лихвен процент в размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден
върху усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приема, че
календарния месец е с продължителност 30 дни; 45.9% годишен процент на
разходите на заема; обща сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11,
ал.1, т.10 от ЗПК – сбор от усвоената и непогасена главница, договорната лихва
върху усвоената и непогасена главница, такси за ползване на картата, съгласно
Тарифата; заплащане на текущото задължение, дължимо за предходен месец – което
представлява сбор от усвоената и непогасена главница на текущия месец,
начислена и непогасена договорна лихва върху главницата и неустойка за
неизпълнение, лихва за забава и разходи за събиране, в случай, че такива са
начислени през текущия месец – до всяко 2-ро число на месеца. Ответникът е
усвоил за периода 04.09.2015г. до 01.11.2016г. заемни суми в общ размер на
8 742.39 лева. Поради забава при заплащането на текущото задължение на
ответника съгласно условията на договора е начислена договорна лихва в размер
на 299.14 лева за периода 05.09.2015г. до 07.01.2017г. В случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора, страните са договорили задължение на кредитополучателят
да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез
поръчителство, за което между кредитодателя и поръчителя се подписва договор за
поръчителство със срок от 30 дни. Задължението за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство възниквало при всеки отделен случай на забава за плащане на
текущото задължение на падежа. При неизпълнение на задължението за предоставяне
на обезпечение от страна на кредитополучателя, същият дължи на кредитора
неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена
в текущото задължение за настоящия месец. Неустойката се начислявала за всяко
отделно неизпълнение на задължението, на 6-то число на месеца, за който не е
погасено до 5-то число на следващия месец. На това основание, на ответника била
начислена неустойка за неизпълнение на договорно задължение в размер на 365.50
лева за периода от 06.12.2015г. до 07.01.2017г. В договора за кредит се
предвижда, че в случай, че кредитополучателят не погаси текущото си задължение
на посочения в договора падеж, същият е длъжен да предостави на кредитодателя
както обезпечение чрез поръчителство, така и да заплати сума в размер на 15% от
максималния кредитен лимит, която да послужи за частично погасяване на
задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на обезпечението. При забава за
плащане на посочената по-горе сума в размер на 15% от максималния кредитен
лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по
събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки ден до заплащане на
сумите. На това основание на ответникът е начислена такса разходи за събиране в
размер на 127.50 лева за периода от 09.03.2016г. до 07.01.2017г. В договора
било уговорено и, че в случай, че кредитополучателят не е заплатил минимум 15%
от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два последователни месеца, като
поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от сумата по одобрения кредитен
лимит, то цялото му задължение по договора за кредит става автоматично
предсрочно изискуемо, без ответникът да е нужно да бъде уведомяван за това
обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е настъпила автоматично на
07.03.2017г., като считано от тази дата кредитополучателят дължи заплащането на
законна лихва за забава за всеки ден забава върху общия размер на задължението
си. На длъжника е начислена лихва за забава в размер на 212.70 лева за периода
от 07.03.2017г. до 06.05.2019г. Подписвайки договора за кредит, ответникът се е
съгласил, че след настъпване на предсрочна изискуемост дължи на кредитора
еднократно заплащане на такса в размер на 120.00 лева, включваща разходите на
кредитодателя за дейността на лице/служител, което осъществява и администрира
дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем, като сумата, която е
погасена до момента е в размер на 8 307.59 лева, с която са били погасени
както следва: 45.00 лева - такса разходи за събиране; 186.10 лева - неустойка;
227.44 лева - договорна лихва и 7 849.05 лева – главница. На 13.07.2017г.
било подписано Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 07.11.2014г.,
сключен между „Аксес Файнанс“
ООД и ищцовото дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория
вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ № 436739/27.08.2015г., заедно с
всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. С изрично пълномощно „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по рамковия договор за цесия, да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на
цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/436739 от 19.07.2017г. от ищцовото
дружество на ответника на посочения от него в договора за кредит постоянен
адрес, което е било получено лично от Е.И. на 24.07.2017г. Ищцовото дружество за дължимите суми
по договора подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е било образувано ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на
РРС и издадена заповед по чл.410 от ГПК. Ответникът не е бил открит на
регистрираните му постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е счетена за връчена на длъжника на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на заявителя да предяви иск за
установяване на вземането си.Поради това моли съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от
893.34 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ № 436739/27.08.2015г.;
71.70 лева, представляваща договорна лихва за периода 05.11.2016г. до
07.01.2017г.; 179.40 лева, представляваща неустойка за периода от 06.11.2016г.
до 07.01.2017г.; 82.50 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания
за периода от 06.12.2016г. до 07.01.2017г.; 120.00 лева, представляваща такса
разходи за дейност на служител и 212.70 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 07.03.2017г. до 06.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.05.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС. Претендира направените по настоящото
дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените
от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава
претенцията си и формулирания петитум, квалифицира правно предявения
положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Е.И.И. призован по
регистрираните му постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначения му особен
представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че на първо място не е налице валидно
облигационно правоотношение произтичащо от договора за кредит „Бяла карта” №
436739/27.08.2015г., сключен между ответника и „Аксес
Файнанс” ООД, както и предоставяне на средствата по
него в полза на кредитополучателя. Съгласно чл.2 от договора, кредитът се
предоставя под формата на разрешен кредитен лимит и се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finans/iCard/Visa. Няма доказателства,
че паричните средства са усвоени от ответника чрез посочената кредитна карта,
поради което не може да се установи какви суми е усвоил Е.И. по кредитната
карта и въобще дали е усвоявал някакви парични суми. „Аксес
Файнанс” ООД нямал право да издава платежни карти,
тъй като не е вписан в съответните регистри на БНБ, които се водят на основание
ЗПУПС. В чл.2, ал.2 от договора е посочено, че на кредитополучателя се
предоставя кредитна карта издадена от „Интеркарт Файнанс” АД, а като приложение към договора страните
подписват условия за ползване на международна кредитна карта. „Интеркарт Файнанс” АД е вписан в
регистрите на БНБ по чл.19 от ЗПУПС, като лицензирано дружество за електронни
пари и е доставчик на платежни услуги, а платежната карта е инструмент за
ползване на платежна услуга – чл.25 от Наредба № 3 от 16.07.2009г. /отм./. Следователно
„Интеркарт Файнанс” АД е
дружество имащо право да издава платежни карти по смисъла на цитираната
наредба. Договорът за издаване на платежна карта обаче се сключва между
„ползвател на платежни услуги, на когото е издадена картата” и „доставчика на
платежни услуги”. Лицензираният доставчик на платежни услуги в случая би
следвало да бъде „Интеркарт Файнанс”
АД, но по делото няма доказателства за възникването на правоотношение между
това дружество и ответника, респ. няма доказателства за валидно сключен договор
за ползване на платежна карта. Липсват доказателства и за възникнало
правоотношение между „Аксес Файнанс”
ООД и „Интеркарт Файнанс”
АД да разпространява платежни карти издавани от „Интеркарт
Файнанс” АД. От тук и извода, че по делото няма доказателства
„Аксес Файнанс” ООД да е
изпълнило задълженията си по договора за кредит чрез предоставяне на кредитна
карта на ответника, тъй като за да се ползва кредитна карта е необходимо да има
договор между ползвател и издател на картата, какъвто очевидно липсва. Твърди и
че цесията не е редовно съобщена от предишния кредитор на ответника и тя не
поражда действие за последния, поради което ищецът няма качеството на кредитор
спрямо Е.И.. Не е настъпила и предсрочна изискуемост на кредита, тъй като за
настъпването на такава не е надлежно уведомен ответника. Оспорва и претенцията,
че ответникът дължи такси за извънсъдебно събиране на задължението и разходите
за дейността на служител, тъй като такива реално не са били направени и
договорните клаузи на чл.22, ал.4 и ал.5 от договор за кредит „Бяла карта” са
нищожни, като заобикалящи закона на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с чл.33, ал.1 от ЗПК. Прави и възражение за нищожност на
клаузата за неустойка в чл.21 от договора за паричен заем при неосигуряване
обезпечения по кредита, като неравноправна на основание чл.143 от ЗЗП. Тази
клауза не е била предмет на договаряне между двете страни, а представлява
типова клауза, върху която ответникът не може да влияе. Същата няма и характер
на неустойка, а е допълнение към възнаградителната
лихва и скрита печалба на кредитора. Тази договорна клауза заобикаля закона и
противоречи на добрите нрави – практиката да се изисква от кредитополучателя да
осигури поръчителство на две лица или банкова гаранция за цялата дължима сума,
не отговаря на предмета, характера и размера на отпуснатия кредит, като по този
начин кредиторът си осигурява почти двойна печалба и се обогатява
неоснователно. На последно място твърди, че процесният договор за кредит „Бяла
карта” е недействителен на основание чл.22 от ЗПК, тъй като са налице нарушения
на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 от ЗПК. В договора е посочен срок на
кредита от 6 години, като кредиторът е посочил единствено като абсолютни
стойности на лихвения процент по заема, годишен процент на разходите на заема и
годишното оскъпяване на заема, лихвен процент за деня. Липсва ясно разписана
методика на формиране ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него
и как се формира този ГПР от 45.9%. Съгласно разпоредбите на ЗПК, ГПР по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
– лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора. В посочената величина следва по ясен и разбираем за
потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори
и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В процесния договор за
кредит, яснота относно тези обстоятелства липсва. На последно място твърди и че
договора за кредит „Бяла карта” е недействителен, тъй като е сключен в
противоречие с императивните разпоредби на закона и накърнява добрите нрави.
ГПР към датата на сключване на договора е 45.9%, която клауза е в противоречие
с императивната разпоредба на чл.21 от ЗПК и в противоречие с добрите нрави.
Договорената между страните лихва в размер на 43.2% годишно и ГПР от 45.9%
надхвърля повече от три пъти законната лихва. Процесната клауза на договора,
обективирана в раздел 1, чл.4, накърнява договорното равноправие между
страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на
добросъвестността при договарянето, поради което същата се явява нищожна. Прави
и възражение за изтекла погасителна давност по отношение на всички вземания,
предмет на предявените искове. Оспорва и размера на предявените искове.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.08.2015г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като кредитор и ответника – като
кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с № 436739, по силата, на
който първия предоставил на втория сумата от 500.00 лева, под формата на
разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна кредитна карта
„Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Подписвайки договора ответникът
удостоверил, че е получил и е запознат предварително с всички условия на
индивидуални договор и Общите условия към него, както и че е получил от
кредитодателя Стандартен европейски формуляр по чл.5 от ЗПК със съдържание
съгласно Приложение № 2 от ЗПК, посочващ индивидуалните условия по кредита.
Уговорено било в случай, че кредитополучателят извърши транзакции, които
надвишават размера на разполагаемия му остатък по кредита, сумите на тези
транзакции увеличават максималния размер на кредитния лимит. Заедно с
подписването на договора за кредит, кредитодателят
предоставил на кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с №
436739, издадена от „Интеркарт Файнанс“
АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ
ПИН кода за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит – Условия за ползване на международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължими такси за ползване
на същата кредитна карта. С Анекс от 25.02.2016г. към договор за кредит „Бяла
карта“ с № 436739 страните договорили максимален размер на револвиращ
кредит в размер на 700.00 лева, като впоследствие с Анекс от 27.08.2016. към
договора за кредит, револвиращият кредит е договорен
в максимален размер на 900.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта. Срока на сключения договор
бил 2 години със следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема – 43.2%
върху усвоения размер на кредита. Кредитополучателят дължал дневен лихвен
процент в размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден върху усвоената и
непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че календарния месец
е с продължителност 30 дни; 45.9% годишен процент на разходите на заема; обща
сума, дължима от кредитополучателя съгласно чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК – сбор от
усвоената и непогасена главница, договорната лихва върху усвоената и непогасена
главница, такси за ползване на картата, съгласно Тарифата; заплащане на
текущото задължение, дължимо за предходен месец – което представлява сбор от
усвоената и непогасена главница на текущия месец, начислена и непогасена
договорна лихва върху главницата и неустойка за неизпълнение, лихва за забава и
разходи за събиране, в случай, че такива са начислени през текущия месец – до
всяко 2-ро число на месеца. Ответникът е усвоил за периода 04.09.2015г. до
01.11.2016г. заемни суми в общ размер на 8 742.39 лева. Поради забава при
заплащането на текущото задължение на ответника съгласно условията на договора
била начислена договорна лихва в размер на 299.14 лева за периода 05.09.2015г.
до 07.01.2017г. В случай, че кредитополучателят не заплати текущото си
задължение на падежа, съгласно условията на договора, страните са договорили
задължение на кредитополучателят да предостави на кредитодателя в срок от 3 дни
след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между кредитодателя и
поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30 дни. Задължението
за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство възниквало при всеки отделен
случай на забава за плащане на текущото задължение на падежа. При неизпълнение
на задължението за предоставяне на обезпечение от страна на кредитополучателя,
същият дължи на кредитора неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена
главница, която е включена в текущото задължение за настоящия месец.
Неустойката се начислявала за всяко отделно неизпълнение на задължението, на
6-то число на месеца, за който не е погасено до 5-то число на следващия месец.
На това основание, на ответника била начислена неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 365.50 лева за периода от 06.12.2015г. до
07.01.2017г. В договора за кредит се предвиждало, че в случай, че кредитополучателят
не погаси текущото си задължение на посочения в договора падеж, същият е длъжен
да предостави на кредитодателя както обезпечение чрез поръчителство, така и да
заплати сума в размер на 15% от максималния кредитен лимит, която да послужи за
частично погасяване на задължението му в 3-дневния срок до предоставяне на
обезпечението. При забава за плащане на посочената по-горе сума в размер на 15%
от максималния кредитен лимит, кредитополучателят дължи на кредитодателя
разходи за действия по събиране на задължението в размер на 2.50 лева за всеки
ден до заплащане на сумите. На това основание на ответникът е начислена такса
разходи за събиране в размер на 127.50 лева за периода от 09.03.2016г. до
07.01.2017г. В договора било уговорено и, че в случай, че кредитополучателят не
е заплатил минимум 15% от одобрения си кредитен лимит, в рамките на два
последователни месеца, като поне в един месец да бъдат внесени общо 15% от
сумата по одобрения кредитен лимит, то цялото му задължение по договора за
кредит става автоматично предсрочно изискуемо, без ответникът да е нужно да
бъде уведомяван за това обстоятелство. В случая предсрочната изискуемост е
настъпила автоматично на 07.03.2017г., като считано от тази дата
кредитополучателят дължи заплащането на законна лихва за забава за всеки ден
забава върху общия размер на задължението си. На длъжника е начислена лихва за
забава в размер на 212.70 лева за периода от 07.03.2017г. до 06.05.2019г. След
настъпване на предсрочна изискуемост кредитора начислил на ответника такса в
размер на 120.00 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на
лице/служител, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно
събиране на задължението на кредитополучателя.
На 13.07.2017г. било подписано Приложение № 1 към Рамков
договор за цесия от 07.11.2014г., сключен между „Аксес
Файнанс“ ООД и ищцовото дружество, по силата на което
първия прехвърлил на втория вземанията си по договор за кредит „Бяла карта“ №
436739/27.08.2015г., заедно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и
лихви. С изрично пълномощно „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на вземания“ЕАД/ в качеството си на
цесионер по рамковия договор за цесия, да уведоми длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за своя сметка. По реда на чл.99,
ал.3 от ЗЗД е изпратено уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/436739 от
19.07.2017г. от ищцовото дружество на ответника на посочения от него в договора
за кредит постоянен адрес, което е било получено лично от Е.И. на 24.07.2017г.,
видно от известието за доставяне на л.27 от делото.
Ищцовото дружество за дължимите суми по договора подало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на
което е било образувано ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС и издадена
заповед по чл.410 от ГПК. Ответникът не е бил открит на регистрираните му
постоянен и настоящ адрес и заповедта за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК е счетена за връчена на длъжника на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и указано на заявителя да предяви иск за установяване на вземането си, което
той и направил по настоящото дело.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-икономическа експертиза се установява, какво е било начислено по
договора за кредит „Бяла карта“ № 436739/27.08.2015г., какво е било платено и
погасено от страна на ответника и какво се дължи от страна на последния към
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
В производството по иск с правно
основание чл.422 от ГПК ищецът следва да докаже наличие на спорното право, а
ответника – фактите, които го изключват, унищожават или погасяват вземането,
предмет на заповедта за изпълнение.
Съдът намира за неоснователно
направеното от назначения особен представител на ответника възражение, че не е налице валидно облигационно
правоотношение произтичащо от договора за кредит „Бяла карта” №
436739/27.08.2015г., сключен между ответника и „Аксес
Файнанс” ООД, както и предоставяне на средствата по
него в полза на кредитополучателя. Съгласно чл.2 от договора, кредитът се
предоставя под формата на разрешен кредитен лимит и се усвоява чрез
международна кредитна карта Access Finans/iCard/Visa, а в чл.2, ал.2 от
договора е посочено, че на кредитополучателя се предоставя кредитна карта
издадена от „Интеркарт Файнанс”
АД, а като приложение към договора страните подписват условия за ползване на международна
кредитна карта. От представеното приложение № 1 към договора за кредит „Бяла
карта“ /л.13 и сл. от делото/ е видно, че „Интеркарт Файнанс” АД са само издател на кредитни карти и авторизира
платежни операции с тях, а заемодател е „Аксес Файненс“ ООД, който е финансова институция, предоставяща
заеми със собствени средства и регистрирана в регистъра на БНБ по чл.3, ал.2 от
ЗКИ. Съгласно същото приложение картодържател е
физическо лице, което е сключило договор с „Аксес Файненс“ ООД и одобрено от „Интеркарт
Файнанс” АД за издаване на карта и чието име е
персонализирано върху картата, а заемополучател на
физическото лице, на което е предоставен кредит от „Аксес
Файненс“ ООД. Т.е. от това приложение е видно, че „Интеркарт Файнанс” АД е само
производител на кредитните карти по поръчка на „Аксес
Файненс“ ООД. Последните са сключили договора за
паричен кредит и Анексите към него с ответника, поради което те са в
облигационни правоотношения със заемодателя, а не както се твърди с
производителя на кредитната карта.
Съдът приема за доказано, че на
27.08.2015г. е бил сключен между „Аксес Файнанс“ ООД – като
кредитор и ответника – като кредитополучател, договор за кредит „Бяла карта“ с
№ 436739, по силата, на който първия предоставил на втория сумата от 500.00 лева,
под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез международна
кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, а кредитополучателят се задължил да го ползва и върне
съгласно условията на сключения договор. Заедно с подписването на договора за
кредит, кредитодателят предоставил на
кредитополучателя платежен инструмент – кредитна карта с № 436739, издадена от
„Интеркарт Файнанс“ АД /картоиздател/ ведно със запечатан плик, съдържащ ПИН кода
за ползване на картата, като кредитополучателят можел да усвои изцяло
максималния размер на кредита, веднага след активиране на картата и влизане в
сила на договора за кредит. Страните са подписали и Приложение № 2 към договора
за кредит – Условия за ползване на международна кредитна карта „Access Finance/iCardCard/Visa, които съдържат и Тарифа за дължими такси за ползване
на същата кредитна карта. С Анекс от 25.02.2016г. към договор за кредит „Бяла
карта“ с № 436739 страните договорили максимален размер на револвиращ
кредит в размер на 700.00 лева, като впоследствие с Анекс от 27.08.2016. към
договора за кредит, револвиращият кредит е договорен
в максимален размер на 900.00 лева под формата на разрешен кредитен лимит,
който се усвоява чрез международна кредитна карта. Срока на сключения договор
бил 2 години със следните условия: фиксиран годишен лихвен процент по заема –
43.2% върху усвоения размер на кредита, а кредитополучателят дължал дневен
лихвен процент в размер на 0.12% като лихвата се изчислява на ден върху
усвоената и непогасена главница, като за изчисляването й се приемало, че
календарния месец е с продължителност 30 дни и 45.9% годишен процент на
разходите на заема.
Съдът намира възражението на
назначения на ответника особен представител, че цесията не е редовно съобщена
от предишния кредитор на ответника и тя не поражда действие за последния,
поради което ищецът няма качеството на кредитор спрямо Димитър Георгиев за
неоснователно.
Разпоредбата на чл.26, ал.1 от ЗПК
изрично предвижда, че кредиторът може да прехвърли вземането си по договор за
потребителски кредит на трето лице, само ако договорът за потребителски кредит
предвижда такава възможност. Такава възможност в случая е предвидена в клаузата
на чл.18 от сключения договор, съгласно която кредиторът има право да
прехвърля, изцяло или частично, правата си по договор, включително и да заложи
вземането в полза на трето лице, като впоследствие информира заемателя за това.
Няма законова пречкапървоначалния
кредитор по договора да упълномощи цесионера да
уведомява длъжници, както и да преупълномощава
трети лица за изпращане на уведомления за извършената цесия на вземания по
договори, в който смисъл е и съдебната практика – решение № 137/02.06.2015г. по
дело № 5759/2014г. на ВКС и много други. На 13.07.2017г. било подписано
Приложение № 1 към Рамков договор за цесия от 07.11.2014г., сключен между „Аксес Файнанс“ ООД и ищцовото
дружество, по силата на което първия прехвърлил на втория вземанията си по
договор за кредит „Бяла карта“ № 436739/27.08.2015г., заедно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви. С изрично пълномощно „Аксес Файнанс“ ООД е упълномощило
„Агенция за събиране на вземания“ АД /сега „Агенция за събиране на
вземания“ЕАД/ в качеството си на цесионер по рамковия договор за цесия, да
уведоми длъжниците за извършената цесия от името на
цедента и за своя сметка. По реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД е изпратено
уведомително писмо с изх.№ УПЦ-П-АФ/436739 от 19.07.2017г. от ищцовото
дружество на ответника на посочения от него в договора за кредит постоянен
адрес, което е било получено лично от Е.И. на 24.07.2017г., видно от известието
за доставяне на л.27 от делото. Съобразявайки последното, съдът намира, че
ищцовото дружество има качеството на кредитор спрямо ответника, последният е
бил надлежно уведомен за извършените цесии и те са породили действие спрямо
него.
Последователна е практиката на Съда на
ЕС по тълкуването и приложението на Директива 93/13/ ЕИО на Съвета от 5 април
1993г., относно неравноправните клаузи в потребителските договори, според която
съдът е длъжен да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
потребителските договори, дори и такова възражение да не е било направено от
потребителя. По отношение на договорите за кредит на общо основание и съгласно
чл.24 от ЗПК се прилагат правилата на чл.143- чл.148 от ЗЗП.
На първо място следва да се отбележи,
че макар и поместени в индивидуалния договор с ответника, а не в общи условия
към него, клаузите на същия не са индивидуално уговорени по смисъла на чл.146,
ал.2 от ЗПК. Касае се до еднотипни договори за паричен заем, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе и това е служебно известно на съда от
множеството дела, по които са представени идентични контракти между същия
заемодател и различни потребители. Освен това ищецът нито е твърдял, нито е
доказал условията по договора да са били уговорени с ответника индивидуално. По
тези съображения съдът намира, че същите следва да бъдат подложени на проверка
за тяхната равноправност – аргумент от чл.146, ал.1 от ЗЗП. В глава четвърта от ЗПК е уредено задължението на кредитора преди сключването на договор за кредит да
извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка
да откаже сключването на такъв. В съображение 26 от преамбюла на Директива
2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за
потребителски кредити изрично се сочи: „В условията на разрастващ се
кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен
начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на
кредитоспособността, а държавите – членки следва да упражняват необходимия
надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите
средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по
този начин“.
В този смисъл клауза, като уговорената
в договора за кредит, според която се дължи неустойка в размер на 365.50 лева за периода от
06.12.2015г. до 07.01.2017г.,
в случай, че
кредитополучателят не заплати текущото си задължение на падежа, съгласно
условията на договора и кредитополучателят не предостави на кредитодателя в
срок от 3 дни след падежа обезпечение чрез поръчителство, за което между
кредитодателя и поръчителя се подписва договор за поръчителство със срок от 30
дни, се намира в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната
в ЗПК директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на
задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка
платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване размера на задълженията. По този начин на длъжника се вменява
задължение да осигури обезпечение след като кредита е отпуснат,
като ако не стори това дългът му нараства, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост се увеличава. Замисълът на изискването за
проверка на кредитоспособността на потребителя, както и изрично е посочено в
чл.16 от ЗПК, е тя да бъде извършена преди сключването на
договора, съответно тогава да се поиска обезпечение въз основа изводите от
проверката и едва след предоставянето му да се сключи договора за кредит.
На следващо място,
неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени
вреди (няма данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на
обезпечение) е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си
функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване. Според т.3
от Тълкувателно решение №1/15.06.2010г. по т.д.№1/2009г. на ВКС, нищожна,
поради накърняване на добрите нрави, е тази клауза за неустойка, уговорена
извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
На последно място, по
посочения начин се заобикаля законът – чл.33, ал.1 от ЗПК, който текст
предвижда, че при забава на потребител, кредиторът има право само на
лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза
за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение
за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено
обезпечение, от което обаче не произтичат вреди. Подобна неустойка всъщност
обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от
длъжника, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната
лихва по чл.33, ал.1 от ЗПК. Подобно кумулиране на
неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо и в този смисъл съдебната
практика е константна. Такава неустойка, дори и същата да беше валидна, няма да
се дължи на основание чл.83, ал.1 от ЗЗД. Според тази разпоредба, ако
неизпълнението се дължи и на обстоятелства, за които кредиторът е отговорен,
съдът може да намали обезщетението или да освободи длъжника от отговорност.
Така е и в случая, тъй като ако беше изпълнил задължението си да проведе
добросъвестна проверка на кредитоспособността на ответника съгласно чл.16 от ЗПК, ищецът сам щеше да стигне до заключението, че със същия не следва да бъде
сключван договор за кредит преди да бъде предоставено обезпечението. По
изложените съображения и с оглед нищожността на клаузата в договора, съдът
намира, че ответникът не дължи уговорената неустойка от 365.50 лева, която в случая се
претендира до сумата от 179.40 лева за периода 06.11.2016г. до 07.01.2017г.
Нищожни,
като заобикалящи закона – чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр.с
чл.33, ал.1 от ЗПК, са и клаузите на чл.12, ал.1 е чл.22, ал.5 в договора,
според които заемателят дължи сумите от 82.50 лева – такса разходи за събиране
на просрочени вземания за периода от 06.12.2016г. до 07.01.2017г. и 120.00
лева, представляваща такса разходи за дейност на служител. Макар тези вземания
да са наименувани „разходи и такси“, то срещу тях не се дължи никакво поведение
от страна на заемодателя, а точно обратно – изискуемостта на това вземане
следва автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. По делото
липсват както твърдения, така и доказателства такива разходи да са били
действително извършени. При това положение следва да се приеме, че тази клауза
всъщност прикрива една неустойка за забава, а съгласно императивната разпоредба
на чл.33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на
мораторна лихва. По изложените съображения съдът намира, че сумите от 82.50
лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода от
06.12.2016г. до 07.01.2017г. и 120.00 лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител, също не се дължат от ответника.
Предвид гореизложеното и
съобразявайки заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа
експертиза следва да се признае за установено по отношение на ответника, че
дължи на ищцовото дружество
сумите от 893.34 лева, представляваща дължима главница по Договор за кредит „Бяла карта“ №
436739/27.08.2015г.; 71.70 лева, представляваща договорна лихва за периода
05.11.2016г. до 07.01.2017г. и 212.70 лева, представляваща лихва за забава
върху главницата за периода от 07.03.2017г. до 06.05.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК – 07.05.2019г. до
окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС.
Искът в частта да се признае за
установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 179.40
лева, представляваща неустойка за периода от 06.11.2016г. до 07.01.2017г.;
82.50 лева – такса разходи за събиране на просрочени вземания за периода от
06.12.2016г. до 07.01.2017г. и 120.00 лева, представляваща такса разходи за
дейност на служител, по
издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС, следва да се отхвърли като
неоснователен.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС, разноски съразмерно с
уважената част от иска, а именно 25.00 лева – заплатена държавна такса за
производството по делото и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Разноските за държавната такса са съобразени съобразно отхвърлените суми по
настоящия иск.
На основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК и предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски, съразмерно с
уважената част от иска. Ищецът е направил по делото разноски в общ размер на 605.55
лева за заплатени държавна такса, възнаграждения на вещото лице и назначения
особен представител, а съразмерно с уважената част от иска следва да му се
присъдят разноски от 457.27 лева, както и 100.00 лева – юрисконсултско
възнаграждение, които ответникът бъде осъден да му заплати.
Ищцовото дружество следва да бъде
осъдено да заплати по делото и допълнително възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза в размер на 55.00 лева, което
следва да заплати по депозитната сметка на Районен съд – гр.Русе.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Е.И.И., с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и
настоящ адрес:***, че дължи на “Агенция
за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София,
ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, сумите от 893.34 лева /осемстотин
деветдесет и три лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща дължима
главница по Договор за кредит
„Бяла карта“ № 436739/27.08.2015г.; 71.70 лева /седемдесет и един лева и
седемдесет стотинки/, представляваща договорна лихва за периода 05.11.2016г. до
07.01.2017г. и 212.70 лева /двеста и дванадесет лева и седемдесет стотинки/,
представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 07.03.2017г. до
06.05.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
07.05.2019г. до окончателното й изплащане,
по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и адрес на управление:
гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №
25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК *********, представлявано от
изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев, против Е.И.И., с
ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, положителен установителен иск, в частта да се признае за установено,
че дължи сумите от 179.40
лева /сто седемдесет и девет лева и четиридесет стотинки/, представляваща
неустойка за периода от 06.11.2016г. до 07.01.2017г.; 82.50 лева /осемдесет и
два лева и петдесет стотинки/ – такса разходи за събиране на просрочени
вземания за периода от 06.12.2016г. до 07.01.2017г. и 120.00 /сто и двадесет/
лева, представляваща такса разходи за дейност на служител, по издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2462/2019г. по описа на
РРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Е.И.И., с ЕГН: **********
и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, сумите от 25.00 /двадесет и пет/ лева – заплатена държавна такса за заповедното производство и
50.00 /петдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение- направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 2462/2019г.
по описа на РРС разноски, съразмерно с уважената част от установителния иск.
ОСЪЖДА Е.И.И.,
с ЕГН: ********** и регистрирани постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2,
офис 4, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов
Бончев, сумите от 457.27 лева
/четиристотин петдесет и седем лева и двадесет и седем стотинки/ - направени по настоящото дело разноски съразмерно с
уважената част от иска и 100.00 /сто/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА “Агенция за събиране на вземания” ЕАД със седалище и
адрес на управление: гр.София, ж.к.”Люлин” 10, бул.”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет.2, офис 4, ЕИК
*********, представлявано от изпълнителния директор Димитър Бориславов Бончев,
да заплати по депозитната сметка на Районен съд – гр.Русе, сумата от 55.00
/петдесет и пет/ лева – допълнително възнаграждение на вещото лице по
назначената съдебно-икономическа експертиза.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: