Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, ... 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, II
въззивен състав, в публично заседание на първи юли
две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАН КОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СТЕФАН М.
МАРИНА ГЮРОВА
като
разгледа докладваното от съдия КОЕВ
ВНОХД № 2441 по описа на Софийски градски съд за 2019 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по
реда на глава XXI от НПК.
С
присъда от 27.02.2019г., по НОХД № 18487/2017г.,
СРС, НО, 5 –ти състав е признал подс. И.Х.Б. за НЕВИНОВЕН за това, че на
01.04.2016г., около 23:00 часа, в гр. София, ул. ********на тротоара, като
управлявал на заден ход лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра:, с рег. № ********,
да е минал със задната лява гума на автомобила през левия крак на Н.Р.Р. в
областта на стъпалото и да му е причинил средна телесна повреда, като
травматичното увреждане да е причинило на пострадалия ТРАЙНО ЗАТРУДНЕНИЕ В
ДВИЖЕНИЯТА НА ЛЕВИЯ ДОЛЕН КРАЙНИК ЗА ПЕРИОД ПО-ГОЛЯМ ОТ 30 ДНИ и деянието
представлява ОПАСЕН РЕЦИДИВ (деецът да е извършил престъплението след като с
влязла в сила присъда по НОХД № 3965/2012г на СГС, НО, 34 с-в е бил осъден за
тежко умишлено престъпление по чл.142, ал.3, т.1, пр.2, т.2, пр.2, т.5, пр.1,
т.7, пт.1 във вр. с ал.1. чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал. във
вр. с ал.1 от НК и за престъпление по чл.213а, ал.3, т.7, ал.2, т.2, т.4, пр.2
във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.1, б. „А“ и б.“Б“ във вр. с чл.20, ал.2 във
вр. с ал.1 от НК и на основание чл.23, ал.1 о НК му е наложено едно общо
наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ, което да изтърпи при
първоначален строг режим и изпълнението му не е било отложено на осн. чл.66 от НК – престъпление по чл.131а, вр.
чл.129, ал.2, вр. чл.29, б. „А“ от НК.
С
оглед изхода от делото районният съд е постановил направените по делото
разноски да останат за сметка на държавата на основание чл.190, ал.1 от НПК.
Със
същата присъда е определил иззетият лек автомобил, марка „Опел“, модел „Астра“,
с ДК ******** да бъде върнат на негоя собственик.
Срещу
присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор от СРП, в
който се моли първоинстанционната присъда да бъде отменена, като на нейно място
бъде постановена нова, с която подс. Б. да бъде признат по повдигнатото му
обвинение. Излагат се аргументи за неправилност, необоснованост и
незаконосъобразност на постановения съдебен акт, като се релевира игнориране на
част от свидетелските показания за сметка на други. Същевременно се твърди, че
показанията на свидетелите Б., П. и П. са били драстично променени в съдебната
фаза на процеса, изграждайки защитна версия на подс. Б..
В
разпоредително заседание на 14.06.2019г. въззивният съд по реда на чл. 327 и
следващите от НПК е преценил, че обжалваната присъда е от категорията актове,
подлежащи на контрол пред въззивния съд по съответния ред, поради което подлежи
на разглеждане в открито съдебно заседание. Приел е, че за изясняване на
обстоятелствата от предмета на доказване по делото, не се налага разпит на
подсъдимия, свидетели и вещи лица, както и събирането на нови доказателства.
Пред
въззивната инстанция подс. Б., редовно призован, не се явява, като правото му
на защита е гарантирано чрез упълномощения от него защитник – адв. Т.. Съдът
прецени, че доколкото подсъдимият е бил редовно призован, не е посочил
уважителни причини за своето отсъствие, като същевременно е представляван от
защитника си, не са налице пречки за даване ход на делото и са налице
предпоставките на чл.269, ал.3, т.3 от НПК.
Частният
обвинител Н.Р., редовно призован, не се явява, нито изпраща свой процесуален
представител.
В
хода на съдебните прения представителят на СГП заявява, че не поддържа
протеста, тъй като първоинстанционната присъда е правилна и законосъобразна.
Аргументира тезата, че контролираният съд е направил подробен анализ,
съпоставяйки всички налични по делото доказателства, вкл. променените
свидетелски показания. Правилно е дал
вяра на показанията на св. Б. относно лицето, управлявало лекия автомобил и е
кредитирал показанията на св. П. и П. като последователни и взаимно допълващи
се, с оглед на което и правилно е признал подс. Б. за невинен.
Защитникът
на подсъдимото лице – адвокат Т. – моли
съдът да не уважава депозирания протест и да потвърди първоинстанционната
присъда поради нейната правилност, законосъобразност и обоснованост.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в протеста, както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание, и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери
изцяло правилността на атакуваната присъда, намира за установено следното:
Анализът на доказателствената съвкупност, извършен от първоинстанционния
състав и подробно отразен в мотивите към присъдата, е пълен, всеобхватен и
изчерпателен. Районният съд е спазил изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК,
като детайлно и обосновано е изложил съображения защо при налични противоречия
е кредитирал едни доказателствени материали, а други е отхвърлил. Изводите на
решаващия съд почиват на вярна интерпретация на доказателствата по делото, след
детайлна съпоставка помежду им. Показанията на разпитаните свидетели с приетите
експертни заключения и изготвения протокол за оглед на лек автомобил са
обсъдени внимателно, като съдът е отделил спорните от безспорните факти и е
кредитирал показанията на тези от тях, които са последователни и вътрешно
непротиворечиви. Констатираните от съда противоречия в събраните по делото
гласни доказателства са отстранени чрез задълбочен анализ, който му е позволил
да формира убеждение по отношение невиновността на подсъдимия Б.. Изводите
на първостепенния съд се споделят изцяло и от настоящата съдебна инстанция,
като към същите няма и какво да се посочи допълнително.
Въззивният
съд след собствен комплексен анализ на всички събрани по делото доказателства
намира, че установената фактическа
обстановка от районния съд е обоснована и почива на вярна и добросъвестна
интерпретация на събраните по делото доказателства, анализирани в тяхната
съвкупност, като по същество се свежда до следното:
Подсъдимият И.Х.Б., с ЕГН **********, роден на *** ***, български
гражданин, с основно образование, неженен, неработещ, осъждан, живущ ***.04.2016
година, около 22.00 часа св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. посетили жилищен имот,
находящ се в гр. София, ул. Жак ***** Същият се обитавал от подсъдимия Б. и
жената, с която се намирал във фактическо съжителство - М.По това време в
горепосочения адрес се намирали и св. Г. П., както и трето лице – наемател на
подсъдимия - със собствено име Г.. Преди да пристигнат в дома на подсъдимия
свидетелите Б., С. и Р. били употребили алкохол. В дома на подс. Б. продължили
консумацията на алкохол в различно количество. Междувременно М.(жената на
подсъдимия) помолила лицето Г. да отиде до магазина, зада купи безалкохолни и
цигари, като за тази цел той взел лекия автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с
ДК№ ******АХ, който бил собственост на подсъдимия.
Малко след като Г.
напуснал жилището между свидетелите С., Р. и Б. от една страна и свидетелите П.
и подс. Б. възникнал конфликт породен от неизяснени финансови взаимоотношения.
Напрежението се повишили, с оглед на което М.се обадила на св. А.П. - нейн брат, за да го помоли за помощ да
изгонят св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р.. Св. П. се отзовал и пристигнал в
жилището, като забелязал, че лек автомобил марка „ОПЕЛ“, модел „АСТРА” с ДК № ******АХ
го няма. С общи усилия св. П., подс. Б., св. П. и М.успели да изкарат св. К.Б.,
св. П.С.и св. Н.Р. извън имота. Затворили входната врата на имота, като
останалите вътре лица продължили да си пият.
Св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р. се отправили към автобусна спирка на
автобус № 86. Вървейки посока моста на река В., св. К.Б., св. П.С.и св. Н.Р.
забелязали автомобила, собственост на подсъдимия Б. - марка „ОПЕЛ“, модел
„АСТРА” с ДК№ ******АХ да приближа към тях, забавяйки,а след това и спирайки.
Свидетелят Б. нанесъл удар по предната му част. Автомобилът бил управляван от
лицето Г., изпратено малко по-рано същата вечер до магазина. При последващо
маневриране с автомобила, опитвайки се да тръгне, шофьорът причинил на св. С.
гръдно - коремна контузия, контузия на таза, охлузвания по двете колена, а на
св. Р. напречно ориентирано ивицовидно охлузване по предната повърхност на
лявата предмишница в долната й трета, кръгловато охлузване по задната
повърхност на левият лакът, напречно ивицовидно охлузване по предната
повърхност на лявата предмишница в долната й трета, напречно ивицовидно и
надлъжно ориентирано охлузване вътрешно странично на левият лакът, напречно
спрямо гръбнака охлузване на гърба в ляво от гръбначният стълб и на нивото на
кръстната кост, счупване на предноходилните кости на левият долен крайник.
Правилно контролираният
съд е приел, че фактологията, описана от него и възприета от настоящата
инстанция, се подкрепя от събраните доказателства, а именно: гласни
доказателствени средства - показанията на свидетелите Н.Р. (л.84 от СП), П.С.(л.85
от СП), К.Б. (л.107108 от СП), вкл. приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 от НПК (л.122 и л.134 от ДП), Г. П. (л.108 от СП), А.П. (л.168 – 169
от СП); писмени доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие от 08.04.2016 г. на лек автомобил, марка „ОПЕЛ“, модел
„АСТРА” с ДК№ ******АХ (л.55-56 от ДП) и албум към него (л.57-58 от ДП),
протокол за доброволно предаване (л.106-107 от ДП); писмени доказателства –
справка за съдимост на подс. Б., медицинска документация за лицата Р. и С. от
УМБАЛСМ „Пирогов“ (л.61-65 и л.68-73 от ДП); епикризи на св. Р. и С. (л.74 и
л.67 от ДП), протокол за доброволно предаване (л.108 от ДП); както и от
способите за доказване - заключение от
Комплексна СМЕ на Н.Р. (л., комплексна съдебно - медицинска експертиза на св. П.С.(л.85-93
от ДП), комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза на Н. Р.
(л.95-100 от ДП) и съдебно техническата експертиза и другите писмени
доказателства, приобщени по реда на чл. 283 от НПК.
Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие,
респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени
средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на
база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред
първата съдебна инстанция, които намери за достатъчни по своя обем и
категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.
Оплакванията
за превратно тълкуване на събраните доказателства по
делото са неоснователни. Контролираният съд подробно е мотивирал защо дава вяра на информацията от
показанията на свидетелите П. и П., както и на тази,
депозирана от св. Б. в хода на съдебното следствие, а не изцяло на тази, съдържаща се
в показанията на свидетелите Р. и С., както и на
заявеното от св. Б. в двата му разпита в хода на досъдебното производство (от
05.04.2016г. и от 27.12.2016г.). В хода на съдебното производство са събрани, проверени
и внимателно обсъдени както обвинителните, така и оправдателните доказателства,
като не е налице превратна или не според действителното им съдържание оценка. Контролът за достоверност на доказателствените материали е извършен
прецизно и гарантира обективно изграждане на вътрешното убеждение на съда
въпреки наличието на противостоящи версии за изследваното събитие. Решаващо
значение е оказала съпоставката на гласните доказателствени средства с данните
от протокола за оглед на лек автомобол и албума към него, както и със
становищата на извършените комплексни съдебно медицински експертизи. По този
начин първостепенният съд е получил увереност
да не кредитира доказателствени средства, които съдържат информация извън
възможната причинно-следствена последователност. В заключение въззивният съд
намира, че установените от районния съд релевантни факти не са резултат от
едностранчива и/или превратна интерпретация. Несъгласието от
страна на представителя на СРП с
възприетото по фактите не може да послужи за обосноваване на теза за допуснати
процесуални нарушения при анализа на доказателствата, след като контролираният
съд е спазил процесуалните правила за допускане, събиране, проверка и оценка на
доказателствата, както и е гарантирал равни възможности на страните да участват
в процеса.
С оглед изчерпателен и детайлен анализ на доказателствената съвкупност
правилно СРС е отчел наличието на две групи свидетели, обосноваващи две,
диаметрално различни версии относно хода на събитията през инкриминираната
вечер и участието на подс. Б. в тях. От една страна са показанията на
свидетелите П., П. и Б. (дадени в хода на съдебното следствие), а от друга –
тези на свидетелите Р., С. и Б. (дадени в досъдебната фаза на процеса). За да
отсее спорните моменти и да издири обективната истина, настоящият съдебен
състав подобно на контролирания подложи на внимателен анализ заявеното на всеки
един от горепосочените свидетели. С цел
пълнота и всеобхватност на анализа, въззивният съд намира за необходимо да
отбележи, че, когато са налице взаимоизключващите се твърдения, изграждащи
взаимоизключващи се фактически обстановки, изясняването на обективната истина
по делото налага събирането на доказателства за множество контролни по
отношение на главния факт на процеса обстоятелства с оглед извършването на
преценка за достоверност на противостоящите версии в свидетелските показания,
като a priori не може да бъде изключена
правдивостта на което и да било от тях.
Всички
свидетели еднопосочно заявяват в показанията си, че между присъстващите в дома
на подс. Б. вечерта на 01.04.2016г. всички присъствали са употребили алкохол,
някои от тях и преди това, както и че е възникнал конфликт между двете групи –
на св. Р., С. и Б. от една страна, и на подс. Б., св. П. и св. П. от друга.
Различия се констатират досежно обстоятелствата как точно се е развил
конфликтът и кое е лицето, управлявало лекия автомобил на подсъдимия, след
удара с който са причинени телесните увреждания на свидетелите Р. и С..
След направен самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства,
въззивният съд намира, че показанията на св. Р. следва да бъдат внимателно
анализирани с оглед евентуалната заинтересованост на свидетеля от изхода на
делото. От една страна свидетелят е пострадал от инкриминираното в обвинителния
акт деяние, като същевременно е участвал и в съдебната фаза на процеса като
страна в качеството си на частен обвинител. Показанията му са важен
доказателствен източник и представляват пряко доказателство, с оглед на което
трябва да бъдат анализирани прецизно. Настоящият съд изцяло се солидализира с
анализа, направен от СРС, и счита, че показанията му са хаотични и вътрешно
противоречиви както относно мястото на пътя, където се е намирал непосредствено
преди сблъсъка (на тротоара, на пешеходна пътека, на платното), така и относно
собственото си поведение и това на останалите лица непосредствено след удара от
автомобила.
Настоящият съдебен състав изцяло се присъединява към подробния анализ на
показанията на свидетеля Б., направен от първостепенния съд. Резонно СРС се е
доверил предимно на заявеното от Б. в хода на съдебното следствие, а не на
разпитите, проведени в досъдебната фаза на процеса. Действително, и двата
разпита на св. Б. по време на досъдебното производство са проведени в близък
времеви интервал след инкриминираното
деяние и би трябвало да отразяват непосредствената и неподправена версия на
свидетеля относно стеклите се събития, без възможност за тяхното обективно
компрометиране и напасване с останалите свидетелски показания. Но
обстоятелството, че св. Б. е разпитван в досъдебната фаза, и то в момент,
близък до инкриминирания, не може изначално да мотивира решаващия орган да
кредитира именно тези показания само на това основание. Съпоставяйки заявеното
от Б. с всички останали доказателствени източници, вкл. изготвени експертни
заключения, писмени доказателствени средства (протокол за оглед на
местопроизшествие) и свидетелски показания, настоящият съдебен състав също
намира, че заявеното от Б. при разпита му в съдебната фаза на процеса отразява
действителния ход на събитията, тъй като намира доказателствена опора в
независими едни от други доказателствени източници. Показанията на
св. Б. намират доказателствена опора и в показанията на свидетелите П. и П..
Показанията на
тези двама свидетели не произтичат от очевидци на събитието, но установяват
косвени и контролни доказателства, които също допринасят за правилното
изясняване на делото. И
двамата свидетелите – П. и П. споделят възприятията си относно събитията преди
инцидента, вкл. емоционалното и
алкохолно състояние на присъствалите в дома на подс. Б., повишеното напрежение
между свидетелите Р., С. и Б. от една страна, и подс. Б., съпругата му М.и
лицето Г. от друга. Именно пияното състояние на лицата и готовността им за
иницииране на бой е обусловила намесата на св. П. и П. по изгонването на
свидетелите Б., Р. и С. от дома на подсъдимия.
В съдържателен план показанията и на П., и на П. са от
значение за делото, доколкото носят информация, че преди инцидента между
подсъдимия и близките му от една страна и пострадалия и неговата компания от
друга, се е породило напрежение. Същевременно от показанията им се установява и
обстоятелството, че подс. Б. не е напускал дома си, вкл. не е управлявал лекия
автомобил, с който са причинени телесните увреждания на пострадалия и св. С., а
напротив – подс. Б. си е останал вкъщи след като са изгонили св. Б., Р. и С..
Същевременно и двамата свидетели – П. и П. свидетелстват за това, че лицето,
което е управлявало колата на подсъдимия всъщност е Г. (наемател на
подсъдимия), който е отскочил до магазина за безалкохолно и цигари. В тази им
част показанията им се явяват производно доказателство (възпроизвеждат чужди възприятия за факти, които са им били съобщени от жената на подсъдимия (М.) непосредствено
след инкриминираното деяние. В правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно,
че производни доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено
с цел установяване на съществуването на първични такива или с цел проверка на
вече събрани първични доказателства. По настоящето дело първостепенният съд е използвал съдържащите се в
показанията на свидетелите П. и П. обстоятелства за проверка на
показанията на св. Р. и С. от една страна, както и на показанията на св. Б. –
от друга. Същевременно
съдът отчита и факта, че освен от жената на подсъдимия (М.), свидетелите П. и П.
са узнали лично от лицето Г., че именно той е управлявал лекия автомобил на
подс. Б. през инкриминираната вечер, като прибирайки се, се натъкнал на
пострадалия и компанията му и в пристъп на паника и недобро маневриране на
автомобила, ги е бутнал.
Същевременно,
безспорно от огледа на местопроизшествие, съпоставен със заявеното от св. Б.,
че автомобилът е идвал отгоре, спрял е, и тогава св. Б. е ритнал автомобила в
предната му част, съдът приема, че тези обективни находки на свой ред също
дискредитират заявеното от св. Р. и св. С., че автомобилът е идвал зад тях,
засилвайки се.
При сериозен
съпоставителен анализ на заявеното от разпитаните лица Р., С. и Б.,
характеризиращо се с несъвместими вътрешни противоречия относно
местонахождението на тях самите непосредствено преди удара от лекия автомобил
(на тротоара, на платното, на пешеходна пътека, както и дали св. Р. е вървял
зад св. С. както твърди Р. („Вървяхме Петко отпред, К.от другата страна, аз
отзад.“, или пък е бил до св. С. съгласно заявеното от него – „Колата ме удари
от дясно и аз паднах на земята. Кольо беше до мен.“), поведението им след
сблъсъка (св. С. заявява, че пострадалият се е укрил в намираща се в близост
поляна, а самият пострадал твърди, че е изпаднал в безсъзнание, но същевременно
е възприел лицата, намиращи се в лекия автомобил, сред които бил и подс. Б.);
посоката на движение на колата ( и двамата свидетели Р. и С. твърдят, че колата ги е връхлетяла отзад, а от
показанията на св. Б. се установява точно противното – лекият автомобил е идвал
„отгоре“) и на очертаната разнопосочност
при пресъздаване на цялостната обстановка и поведение на присъствалите лица; и
съобразявайки безспорната несъответност с останалите доказателства, са
изградени изводите на първостепенния съд и СГС за недостоверност на заявеното
от Р. и С., че подс. Б. е лицето, управлявало колата, а оттам - предпостивило
отказ за кредитирането им в тези им части.
Поради
гореизложения доказателствен анализ въззивният съд намира, че събраните по
делото доказателства опровергават по категоричен начин обвинителната теза на
прокуратурата, крепяща се предимно на показанията на свидетелите Р. и С..
Показанията на Р. и С. относно участието на подсъдимия в инкриминирането деяние
не намират подкрепа в нито едно от несъмнено установените доказателства по
делото, като същевременно се дискредитират на собствено основание поради
вътрешни неясноти и разминавания, както и поради липса на корелация с
останалите доказателства.
Въззивната инстанция прие за съществен коректив при преценка на достоверността
на всички ангажирани по делото гласни доказателствени средства заключенията на
приетите без възражения КСМЕ на св. Р. и св. С.. От последните се изяснява
безпристрастно и обективно освен вида на получените телесни увреждания, така и
причината за тяхната поява. В експертното заключение на вещите лица Н., Ш. и К.е
посочено, че така установените травматични увреждания се дължат на действието
на твърди тъпи предмети с неголяма кинетична енергия, като могат да получат
както посредством нанасяне на удари в твърди, тъпи предмети, така и от
страничен удар от МПС с ниска скорост. В тази си част заключението се намира в
унисон със заявеното от св. Б. в съдебната фаза на процеса, че лекият автомобил
е забавил е ход, спрял е, а впоследствие е тръгнал отново, опитвайки се да
напусне мястото поради проявена от пешеходците агресия, като точно тогава е
причинил телесните увреждания на
свидетелите Р. и С.. Същевременно от протокола за оглед на лек автомобил и
прилежащия му фотоалбум се установява, че предната регистрационна табела на
автомобила е подбита, което напълно съответства на заявеното от св. Б., че при
спирането на колата, я е ритнал.
След като се
довери на заключенията на изготвените КСМЕ, изготвени на св. Р. и на св. С.,
установяващи, че установените травми могат да бъдат получени от удар от МПС, но
с ниска скорост, настоящият съдебен състав също намира, че твърдяната от Р. и С.
„голяма скорост“ и „засилка“ на лекия автомобил е опит за изменяне на реално
стеклите се събития. Най-подходящият начин да се депозират свидетелски
показания, съдържащи обективно несъществуващи обстоятелства, е тяхното
преплитане с обективно съществуващи такива, за да се придаде достоверност на
първите и да се затрудни процеса на отсяване на едните от другите. Именно такъв
подход е предприет от свидетелите Р. и С., което налага и частично
кредитиране на техните показания.
Кредитираните
от районния съд експертни заключения настоящата инстанция намира на свой ред
също намира за обективни, компетентни, пълни и ясни, относими към предмета на
доказване в настоящото производство.Същевременно, въззивният съд не намери
основание да се съмнява в обективността, безпристрастността и наличието на
специални познания на експертите, поради което счита за правилен извода на СРС
да даде вяра на обсъдените заключения от изготвените комплексна медицинска
експертизи на св. Р. и св. С., на съдебно- техническата експертиза, както и на
КСППЕ на св. Р.. Видно от последната св. Р. страда от вредна употреба на
алкохол, по време на инкриминираното деяние се е намирал в състояние на
обикновено алкохолно опиване, но въпреки това Р. е могъл да възприема
обстоятелства, както и че притежава свидетелска годност.
При
така установена фактическа обстановка и след задълбочен и прецизен анализ на
доказателствената съвкупност въззивната инстанция намира от правна страна, че в мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че с действията си подс. Б. не е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което му е повдигнато
обвинение – чл. 131а, вр. чл.129, ал.2,
вр. чл.29, б. „А“ от НК.
Правилно контролираната съдебна инстанция е отхвърлила
тезата на обвинението, че подсъдимият Б. е участник в престъплението, като е
приела, че тя не е подкрепена с обективни и безусловни доказателства и представлява
недоказана по несъмнен начин обвинителна версия. В наказателния процес са
допустими всякакви хипотези при планиране и провеждане на разследването, но
правно значение имат единствено онези, които са проверени и подкрепени с
конкретни и несъмнени доказателства. Само тогава хипотезата губи характера си
на предположение и се превръща във фактология на престъплението. При липсата на
такива доказателства, хипотезата остава едно от възможните предположения за
събитието на престъплението, както това е в разглеждания случай. От безспорно
установените по делото факти, преценени по отделно и в тяхната съвкупност
настоящият съдебен състав на свой ред също не може да достигне до категоричен и
изключващ всякакво разумно съмнение извод за участието на подс. Б. в
инкриминираното деяние.
Доколкото за съставомерността на едно деяние
е необходимо то да отговаря изцяло на всички визирани от законодателя обективни
и субективни признаци на състава на даден вид престъпление, взети в тяхната
съвкупност, то по аргумент от противното, неосъществяването на който и да е от признаците на състава на
престъплението, означава, че не е извършено престъпление по този законов текст
от конкретния подсъдим. Резонно районният съд е заключил, че
доколкото авторството на деянието е част от обективната му страна, като
същевременно в процесния случай остава недоказано, обсъждането на субективните
елементи се явява безпредметно.
Предвид всичко посочено,
първоинстанционният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със
закона и постоянната практика на ВКС , досежно липсата на несъмнена доказаност
на твърдяното от държавното обвинение инкриминирано деяние. По аргумент от чл.
303, ал 1 от НПК присъдата не може да почива на предположения. Когато са
извършени всички възможни и необходими
процесуално – следствени действия за разкриване на обективната истина, но
въпреки това крайните изводи относно даден съставомерен признак от
престъплението са колебливи и недобре подкрепени от наличната по делото
доказателствена маса, то крайният акт на съда може да бъде единствено с
оправдателен диспозитив. Правилно районният съд е оправдал подс. Б., след като
обвинителната теза и фактическа обстановка, изложени в обвинителния акт, са
останали недоказани от събраните и проверени по делото писмени и гласни
доказателствени средства.
Предвид крайния изход на делото и с оглед разпоредбата на
чл. чл. 190, ал.2 НПК, законосъобразно направените по делото разноски са
оставени за сметка на държавата.
При
тези съображения и след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 НПК служебна проверка на атакувания акт, настоящият състав не установи
допуснати процесуални нарушения, мотивиращи неговата отмяна, нито основания за
неговото изменение.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 334, т. 6 и чл. 338 от НПК, СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда от
27.02.2019г. по НОХД № 18487/2017г., НО, 5-ти състав по описа на СРС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.