Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 22.08.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ „Е“ с-в, в закрито заседание на двадесет и втори август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл.с. АДРИАНА АТАНАСОВА
разгледа
докладваното от съдия Сантиров ч.гр.дело № 7526
по описа за 2019 год., и за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 435-438 от ГПК.
Образувано е по
жалба с вх. № 19560/24.04.2019 г. на длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.” АД срещу Постановление от 16.04.2019 г. по изп. д. № 20198440400413,
по описа на ЧСИ С.Я., рег. №844 при КЧСИ, с което съдебният изпълнител е приел
за събиране в полза на взискателя допълнителни разноски за адвокатско
възнаграждение от 184,87 лв., както и срещу определения от съдебния изпълнител
размер на таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ.
В жалбата са
наведени оплаквания, че приетата от съдебния изпълнител сума за адвокатско
възнаграждение, която се начислява към вече претендирания в изпълнителното
производство размер на адвокатското възнаграждение, е прекомерна с оглед фактическата
и правна сложност на делото и предвид предприетите действия по събиране на
вземането. Изложение са и възражения срещу начисления размер на таксата по т.
26 от ТТРЗЧСИ, тъй като същата е следвало да бъде определена само върху размера
на присъденото за събиране вземане, но като основа за нейното изчисляване не
следвало да бъде взето предвид и приетото за събиране адвокатско възнаграждения
в полза на взискателя. Моли да бъде намален размера на адвокатския хонорар до
определения минимум в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (НМРАВ), както и да бъда намалена таксата по чл. 26 от Тарифата. Претендира
разноските за настоящото производство.
Взискателят ЗАД „А.Б.“
АД оспорва жалбата като неоснователна. Излага, че при образуване на
изпълнителното дело е претендирал единствено разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 10, т. 1 от НМРАВ. Твърди, че последващо претендираните
разноски, предмет на настоящата жалба, са сторени по повод бездействието на
длъжника да погаси дълга в срока за доброволно изпълнение, с оглед което на
взискателя се е наложило да предприеме активни действия чрез отправено до ЧСИ
искане за налагане на запор на банкови сметки. Претендира разноски за
настоящото производство.
В представените по
реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК мотиви, ЧСИ С.Я., рег. №844 при КЧСИ, излага
подробни съображения за неоснователност на жалбата, изтъквайки, че определените
разноски са минимален размери. Сочи, че приетото за събиране допълнително адвокатско
възнаграждение на взискателя е по повод на извършени от процесуалния
представител на кредитора активни действия по делото по налагене запор върху
банковите сметки на длъжника. Счита, че начислената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ е
в съответствие със закона, като в основата за нейното изчисляване се включва и
приетия за събиране адвокатски хонорар, заплатен по повод образуването и
воденето на изпълнителното производство.
Частната жалба е
подадена от процесуално легитимирана страна и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което се явява допустима.
Разгледана по
същество съдът намира същата за частично основателна по следните съображения:
Изпълнително дело
№ 20198440400413, по описа на ЧСИ С.Я., е образувано по молба на взискателя ЗАД
„А.Б.“ АД, чрез адв. А. Б., за вземания от длъжника „Застрахователно акционерно
дружество ОЗК - З.” АД по изпълнителен лист от 14.01.2019 г., издаден по гр. д.
№ 22323/2017 г. по описа на СРС, за сумата от 566,08 лв., представляваща
вземане по повод застрахователна щета, ведно със законната лихва върху
главницата от 07.04.2017 г. до окончателното ѝ изплащане и сумата от 550
лв. - разноски по делото. С молбата за образуване са претендирани и разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС, който е приет за събиране
от съдебния изпълнител.
На 14.02.2019 г.
длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение, в която са посочени
дължимите по изпълнителното дело суми: 566,08 лв. - главница, ведно със
законната лихва в размер на 106,82 лв., изчислена към 13.02.2019 г.; 550 лв. -
присъдени разноски; 240 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело
и 99,60 лв. – обикновени такси и 164,44 лв. - пропорционална такса, дължими към
13.02.2019 г.
На 12.04.2019 г.
взискателят е депозирал молба до ЧСИ за извършване на справка за притежаваните
от длъжника банкови сметки, тъй като задължението не е било погасено в дадения
срок за доброволно изпълнение. С нова молба от 15.04.2019 г. взискателят е поискал
и налагането на запор върху сметките на длъжника в „Общинска банка“ АД, като на
основание чл. 10, ал. 2 от НМРАВ е претендирал допълнително разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 184,87 лв. с ДДС, като е представил доказателства
за тяхното заплащане. Искането на взискателя за събиране на допълнително
претендирания хонорар е уважено от ЧСИ, за което е издал постановление от
16.04.2019 г.
Със съобщение изх.
№20260/16.04.2019 г. длъжникът е уведомен за наложен запор на банковите му
сметки в „Общинска банка“ АД, както и че по делото е присъединен за събиране
допълнителен хонорар в полза на взискателя в размер на 184,87 лв. В запорното
съобщение изх. № 20257/16.04.2019 г. е посочено, че запорът се налага за
задължения на длъжника, както следва: 566,08 лв. - главница, ведно със
законната лихва в размер на 116,59 лв., изчислена към 16.04.2019 г.; 550 лв. -
присъдени разноски; 324,87 лв. – адвокатско възнаграждение по изпълнителното
дело и 165,60 лв. – обикновени такси и 183,12 лв. – пропорционална такса,
дължими към 16.04.2019 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 10, т. 1 от НМРАВ, за образуването на изпълнителното дело,
каквото действие е извършил процесуалния представител на взискателя,
минималното възнаграждение е 200 лв. (240 лв. с ДДС) и същото не е спорно, че
се дължи от длъжника.
Настоящият състав
намира, че нормата на чл. 10, т. 2 от НМРАВ (в актуалната ѝ редакция от
ДВ, бр. 7 от 2019 г.), според която за водене на изпълнителното дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв.
се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от НМРАВ, в
случая намира приложение, тъй като след изтичане срока за доброволно изпълнение
на 28.02.2019 г., длъжникът не е погасил дълга си, поради което пълномощникът
на взискателя е предприел активни действия с цел събиране на вземането,
изразяващи се в депозиране на молба за налагане на запор върху банкови сметки
на длъжника в „Общинска банка“ АД. Предвид това и доколкото претендираните
разноски са в законоустановения минимум по чл. 10, т. 2 от НМРАВ,
законосъобразно ЧСИ е приел за събиране адвокатско възнаграждение от 184,87 лв.
с ДДС и жалбата в тази ѝ част се явява неоснователна.
По отношение на
изложените в жалбата оспорвания на размера на определената от ЧСИ такса по т.
26 от ТТРЗЧСИ, следва да се има предвид
приетото в т. 2 от ТР № №3 от 10.07.2017 г., по тълк. д. №3/2015 г., на ОСГТК
на ВКС, че на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК подлежи всеки акт на
съдебния изпълнител, в който се определя размера на задължението на длъжника за
разноските по изпълнението. В случая последният приложен по делото акт на
съдебния изпълнител, в който е обективирано произнасяне по разноските, е
изпратеното до „Общинска банка“ АД запорното съобщение изх. № 20257/16.04.2019
г.
Неоснователни са
доводите на длъжника, че пропорционалната такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ не се
изчислява върху размера на приетия за събиране адвокатски хонорар на взискателя.
Разноските за адвокатско възнаграждение представлява парично вземане и доколкото
не е предвидено изключение, каквото е налице за авансовите такси (т. 26.4 от
ТТРЗСЧИ), за събирането му се дължи пропорционална такса на ЧСИ. В случая
общият размер на паричното вземане, посочен в запорното съобщение, към
16.04.2019 г. е 1557,54 лв., в който сбор са включени вземанията по
изпълнителния лист, начислената законна лихва от 116,59 лв. и дължимото на
взискателя адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство от 324,87
лв. При прилагане на разпоредбата на т. 26, б. „в“ дължимата пропорционална
такса, изчислена върху сумата от 1557,54 лв., се равнява на 144,60 лв. или
173,52 лв. с ДДС. С оглед правилото на т. 27а.1. от ТТРЗЧСИ максималният размер
на пропорционалните такси не може да надвишава една десета от вземането, т.е.
155,75 лв., поради което посочената в запорното съобщение пропорционална такса
от 183,12 лв. е неправилно определена и следва да бъде намалена до
горепосочения размер.
С оглед изхода на
спора и неоснователността на частната жалба на ОЗК - З.” АД в частта с приетите
за събиране разноски за допълнително адвокатско възнаграждение, на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника по жалбата ЗАД „А.Б.“ АД следва да бъдат присъдени
сторените в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение, в
размер на 240 лв. с ДДС.
Независимо от
частичната основателност на жалбата в частта срещу начислената такса по т. 26
от ТТРЗЧСИ, липсва процесуална норма, възлагаща в тежест на съдебния
изпълнител, сторените от длъжника разноски в настоящото производство, като
отговорността му може да бъде реализирана по реда на чл. 441 ГПК, в общия исков
процес.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената от длъжника „Застрахователно акционерно дружество ОЗК - З.” АД
жалба с вх. № 19560/24.04.2019 г., в частта, с която се обжалва Постановление
от 16.04.2019 г. по изп. д. № 20198440400413, по описа на ЧСИ С.Я., рег. №844 при КЧСИ (съобщено на длъжника със съобщение изх. №
20260/16.04.2019 г.), с което съдебният изпълнител е приел за събиране в полза
на взискателя допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение от 184,87 лв.
НАМАЛЯВА определената
от ЧСИ С.Я., рег. №844 при КЧСИ, по изп. д.
№ 20198440400413, пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, в размер на 183,12
лв., обективирана в запорното съобщение изх. № 20257/16.04.2019 г., до
размера на 155,75 лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.