О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.
София, 18.02.2021г.
АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪД, II - ри състав, в закрито заседание на 18.02.
през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИНА ВЪЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДАНИЕЛА РОСЕНОВА
2.
МАРИЕТА НЕДЕЛЧЕВА
като разгледа докладваното от
съдия Вълева въззивно наказателно частно дело номер 62 по описа за 2021 година, за да се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на глава XXIІ от НПК.
Предмет на въззивна проверка е определение на Специализирания наказателен съд, I-ви състав, постановено на 28.01.2021г., по н.о.х.д.
№3156/2020г., по описа на същия съд, с което при условията на чл. 248, ал. 1,
т. 3, вр. чл. 249 от НПК е прекратено образуваното съдебно производство, поради
констатирани съществени процесуални нарушения, допуснати в досъдебната фаза на
процеса, ограничили процесуалните права на подсъдимите лица. Първоинстанционният
съд е приел наличието на недостатъци в обвинителния акт, които накърняват правото
на защита и не позволяват провеждането на пълноценно съдебно следствие. Поставен
е акцент върху липсата на ясно очертана
фактическа рамка на обвинението, както и върху непълноти по отношение на съставомерните признаци на инкриминираните престъпления.
Недоволен от съдебния акт е останал прокурора от Специализираната
прокуратура и го е атакувал в законоустановения срок с частен протест. Представителят на
държавното обвинение смята, че обстоятелствената част на изготвения обвинителен
акт очертава в достатъчна последователност и непротиворечивост фактическата
обстановка по делото, както и че същият отговаря на законовите изисквания за
пълнота и мотивираност на акта, заложени в разпоредбата на чл.246 от НПК. В депозирания
протест се възразява и срещу изложения от съда довод за допуснато процесуално
нарушение при предявяване на материалите от досъдебното производство. Специализираната
прокуратура излага съображения за
неоснователеност, като в подкрепа на становището си се позовава на
решението на СЕС от 5 юни 2018г. по дело
С-612/15, касаещо приложението на чл.7, параграф 3 от Директива 2012/13/ЕС на
Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012г. относно правото на информация в
наказателното производство, както и на практиката на върховната инстанция /решение
на ВКС- III-то НО, номер 244/05 от февруари 2020г., по
наказателно дело номер 970/2019г.
По очертаната аргументация се претендира неправилност на постановеното
определение и отмяна на съдебния акт на Специализирания
наказателен съд, I-ви състав, на 28.01.2021г. по н.о.х.д. №3156/2020г. , с който е
прекратено съдебното производство.
Съдът, след като се запозна с обжалваното
определение, с доказателствените материали по делото и като обсъди доводите,
изложени в частния протест, намира за
установено следното:
Въззивният частен протест е
подаден в срока по чл. 342 от НПК срещу
подлежащ на атакуване съдебен акт и е процесуално допустим.
Разгледан по същество същият е неоснователен.
Апелативният
специализиран наказателен съд, проверявайки изцяло законосъобразността и
обосноваността на обжалваното определение, във връзка с направените оплаквания
и в съотвествие със законовите изисквания, намира че то следва да бъде
потвърдено и делото върнато на Специализираната прокуратура.
В досъдебната фаза на процеса са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, обективирани в пороци в обвинителния акт, довели
до ограничаване на правата на участниците в предварителното производство, които
недостатъци не могат да бъдат санирани от съда и са отстраними чрез връщане на
делото в предходната фаза на процеса.
Конкретиката в случая сочи, че очертаната в
обвинителния акт фактология, релевантна за повдигнатото обвинение по чл.321 от НК, съдържа съществени непълноти и
противоречия, създаващи неяснота относно
параметрите на обвинителната теза и действителната воля на представителя на
прокуратурата, което очертава несъблюдаване на заложените в нормата на чл.246
от НПК, императивни изисквания. Правилно и законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че липсва описание на конкретни обстоятелства, обосноваващи
наличието на престъпни взаимоотношения между участниците в организираната
престъпна група - В.Н. и Д.М.. Третирането на
приятелските отношения между подсъдимите лица като белег за трайни
организационни връзки, които характеризират „организираната престъпна група“ е
изопачено и несъответно на правната и житейска логика.
(решение №21 от
12.08.2019г. на ВКС по н.д 11136/2018г. , III НО ).
Въззивният съдебен състав
констатира непрецизност в прокурорския акт и по отношение на коментираните от
първоинстанционния съд противоречия в обстоятелствената част, релевантна за
участието в организираната престъпна група и за осъществяваната от Х.И. вторична
престъпна дейност, както и за налично несъответствие между очертаната
фактология по чл.159г, вр.чл.159а, ал.2,т.6, вр. ал.1 от НК и времевите
измерения на визираното в диспозитива престъпление. В
обстоятелствената част на обвинителния акт
е описано, че инкриминираният период, през
който групата функционирала е от края на 2016 г. до 28.02.2020г., като прокурорът
изрично е посочил, че групата е възникнала преди извършването на първото
престъпно деяние, включено в обхвата на вторичната престъпна дейност (страница 5 от обвинителния акт).
Тези фактически констатации в прокурорския акт не кореспондират на изложената
конкретика за реализираните спрямо Мария Ангелова действия, консумиращи състава
на чл.159г, вр.чл.159а, ал.2,т.6, вр. ал.1 от НК, осъществени в началото на
2016г.(страница 7 от обвинителния акт) и на очертаното в диспозитива на акта
като време на престъпното посегателство - трафик на хора /на неустановена дата
през 2016 година/.
Налични противоречия се
установяват в обстоятелствената част и относно
изложените в обвинителния акт твърдения, във връзка с упражнявания
контрол върху Х.И.. В конкретния случай е налице неяснота по отношение на лицата,
които са осъществявали дейността по колектиране на реализираните от престъпната
дейност доходи. На страница 6 от прокурорския акт е посочено,че отговорникът на
бар „***“-Х.И. предоставял паричните
средства от консумираните сексуални услуги на Р.Р.,
като в случай на негово отсъствие същите се предавали на С.Д.. При описанието на
ролята на Х.И. (на страница 7) отново е посочено, че незаконните доходи се
събирали Р., само че в този случай, като лица заместващи Р. в случай на негова
неприсъственост вече фигурират имената на А.Д. и Ц.Р..
В контекста на изложеното,
Апелативният специализиран наказателен съд, счита че изготвеният обвинителен
акт не отговаря на изискванията на нормата на чл.246 от НПК, чието тълкуване
обосновава заключение за установен стандарт на акта като форма и съдържание. В обстоятелствената
част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите,
които обуславят съставомерността на деянието (време, място, начин на
извършване, пострадало лице) и участието на обвиняемия в осъшествяването му. Липсата
на всички факти от тази категория и наличието на съшествени противоречия в тях
съставлява съшествено нарушение на процесуалните правила, зашото при всяко
положение води до ограничаване на правата на бъдешите страни в съдебното
производство и се явява обективна пречка за ефективното и пълноценно
упражняване на правото на защита. То компрометира и главното предназначение на
прокурорския акт да формулира така обвинението, че да постави основните рамки в
процеса на доказване .
/ТР №2/2002г. на ВКС/ . Според цитираното тълкувателно
решение, визираното игнориране на тези задължения на представителя на
обвинителната власт представлява
основание делото да бъде върнато в предходната процесуална фаза за отстраняване
на недостатъка.
По отношение
на изложените от първоинстанционния съд съображения за допуснато процесуално нарушение
при предявяването на разследването, и направените в тази насока доводи в частния
протест, настоящата инстанция споделя изцяло очертаната в атакуваното
определение аргументация, че същото не съставлява самостоятелно основание за
прекратяване на съдебното производство и не предпоставя връщане на делото в
досъдебната фаза на производството. Според решение на СЕС от 5 юни 2018г.
по дело С-612/15, касаещо приложението на чл.7, параграф 3 от Директива
2012/13/ЕС на Европейския парламент и Съвета от 22 май 2012г. и практиката на
Върховния касационен съд, визираното процесуално нарушение не е от категорията
на неотстранимите пороци при досъдебното разследване и може да бъде санирано в
хода на централната фаза на наказателния процес – съдебното производство.
Водим от
горното, Апелативният специализиран съд
О
П Р Е
Д Е Л И:
Потвърждава протоколно определение на
Специализирания наказателен съд, I-ви състав, постановено на
28.01.2021г., по н.о.х.д. №3156/2020г. с което е прекратено образуваното
съдебно производство, поради допуснати съществени процесуални нарушения в
досъдебната фаза на процеса и делото е
върнато на СП.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.