Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………/23.11.2023 г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и трети
октомври през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на секретаря ИРЕНА ДИМИТРОВА разгледа докладваното от председателя адм. дело № 336/2023
г. по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона
за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Й.Д.Л., ЕГН **********,***, срещу Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 23-0819-000538/03.05.2023 г., издадена от младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна, упълномощен
със Заповед №365з-8226/30.12.2021 г. на директора на ОДМВР – Варна, с която на
основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя е наложена
принудителна административна мярка (ПАМ) – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от 6 месеца.
В жалбата се излагат съображения за неправилност на оспорения административен акт поради противоречието
му с процесуалния и материалния закон. Посочва се, че административният орган
не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди да се
произнесе по случая. Не е взел предвид обстоятелството, че водачът е оспорил
показанията на техническото средство и е дал кръвна проба и урина за
лабораторно изследване, чиито резултати не били готови към датата на издаване
на заповедта.
Жалбоподателят се позовава на нормите на чл. 171, т.
1, б. „б“ и чл. 174, ал. 4 от ЗДвП, както и на нормата на чл. 6, ал. 9 (сегашна
ал. 10 - ДВ, бр. 81 от 2023 г.) от Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози (Наредба № 1). Твърди, че според тези разпоредби определящи
за наличието на наркотични вещества или техни аналози в кръвта са резултатите,
посочени в медицинското изследване, а не установените на място с тест. При несъгласие
с показанията на техническото средство и дадена кръвна проба административният
орган е следвало да изчака резултатите от лабораторното изследване и съобразно
тях да предприеме последващите си действия по налагане на ПАМ. Сочи, че след
като е информиран, че резултатите от изследването на дадените проби ще бъдат
получени в един дълъг времеви период – в рамките от 6 месеца до 12 месеца, по
собствена инициатива посетил посочената в чл. 20, ал. 1 от Наредба № 1
специализирана химико – токсикологична лаборатория на МБАЛ – Варна при ВМА, за
да даде отново проби кръв и урина за изследване, но получил отказ поради свръх
натоварване на лабораторията. След това посетил друга лицензирана лаборатория -
МДЛ „Сити лаб“ ЕООД Варна, където дал кръвна проба за изследване, чийто резултат
е отрицателен и разколебава установената в акта фактическа обстановка. Счита,
че при липсата на своевременно извършено химико-токсикологично изследване от специализираната
химико – токсикологична лаборатория не са доказани предпоставките за прилагане
на спорната ПАМ по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП. По тези съображения иска отмяна
на обжалвания административен акт.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа
жалбата. Излага идентични доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед,
като се позовава и на представения в хода на съдебното производство протокол за
извършена експертиза от Медицинския институт при МВР, според който не е открито
наличие на бензодиазепини или на техни метаболити, както и на други забранени
вещества в пробите, дадени от жалбоподателя. Претендира присъждане на сторените
по делото разноски.
Ответникът – младши
автоконтрольор в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна – Димитър Иванов Д.,
не изразява становище по жалбата.
Административен съд – Добрич, след като прецени доводите на страните и
доказателствата по делото, приема за установено следното от фактическа и правна
страна :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу годен за оспорване
индивидуален административен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, тя е и основателна по следните съображения:
С оспорената заповед на Й.Д.Л. е наложена принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 2а,
б. “б“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, за
това, че на 03.05.2023 г., около 00,10 часа, в гр. Варна, по ул. „Сливница“, в
посока изхода на града до №166а, управлява собствения си лек автомобил марка БМВ
316 с рег. № В 8747 ВК след употреба на наркотични вещества или техни аналози,
а именно бензодиазепини, установена с техническо средство „Дръг тест 5000“ с №ARPK 0014 и проба 282. За резултатите от проверката е
съставен Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или
техни аналози рег. № 819р-13309 от 03.05.2023 г. (л.22). Съставен е и Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 975412/03.05.2023 г. за извършено нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. На водача е
издаден Талон за изследване
№ 0155363/03.05.2023 г., след което актосъставителят го е съпроводил до ВМА –
Варна.
По делото не се спори, че Л. е дал кръвна проба и урина за химико-токсилогично лабораторно изследване,
за което е съставен лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 03.05.2023 г. с час
на постъпване 1:00 ч. и час на напускане 1:17 ч. (л.12 от адм. 1089/2023 на
АдмС – Варна).
Издадена е заповед за задържане
на лицето за срок до 24 часа в Трето РУ – Варна (л. 24).
На 03.05.2023 г. е издадена и
оспорената заповед, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП на жалбоподателя
като собственик на управляваното от него МПС е наложена принудителна
административна мярка – прекратяване за срок от 6 месеца на регистрацията на
ППС. Прието е, че водачът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП – управление на ППС след употреба на наркотични вещества или техни
аналози.
Видно от приложения към жалбата
лабораторен анализ на МДЛ „Сити лаб“ ЕООД, на 03.05.2023 г. Л. е дал още една
проба биологичен материал за изследване, в която не са открити наркотични
вещества от вида на кокаин, амфетамин, морфин, тетрахидроканабинол, екстази и
метадон.
В хода на съдебното
производство е приет като писмено доказателство Протокол за
извършена токсикохимична експертиза №23/ТЛ-129 от 30.08.2023 г. от Медицински
институт към МВР, в който са отразени резултатите от лабораторното изследване
на иззетите с талона на 03.05.2023 г. кръв и урина от жалбоподателя (л.51-53).
Заключението на експерта е, че не е установено наличие на бензодиазепини и/или
на техни метаболити, както и на други вещества под контрол, включени в
списъците – приложения към чл. 3 от Наредбата за класифициране на растенията и
веществата като наркотични във връзка с чл. 3, ал. 2 от ЗКНВП от следните
групи: трициклични антидепресанти, алкалоиди (в т.ч. опиеви, кокаин и др.),
амфетамин, метамфетамини, метадон, тетрахидроканабиол (ТНС), респ. и на техни
метаболити.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни
изводи:
Оспорената заповед е издадена от компетентно длъжностно лице, в кръга на
делегираните му правомощия, видно от приложените по делото Заповед №365з-8226/30.12.2021
г. на директора на ОДМВР – Варна и месечен график за дежурство на служителите
от сектор „ПП“ при ОДМВР – Варна за месец май 2023 г. Административният акт е в
необходимата писмена форма и е фактически и правно мотивиран съгласно изискванията
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
При издаването на заповедта обаче са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, водещи и до нарушение на материалния
закон.
В посочената като правно основание за издаването
на акта разпоредба на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП е предвидено, че за осигуряване на безопасността на
движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се
прилагат принудителни административни мерки, сред които прекратяване на
регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година.
Следователно основната материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по
този ред е наличието на констатирано по надлежния ред управление на МПС под
въздействието на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози.
Редът за установяване на употребата на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози от водачите на МПС е определен в Наредба № 1, приета на
основание законовата делегация на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП. В нея са изброени
способите за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози, както и условията, при които се признават резултатите от приложението
им.
В чл. 3а, т. 2 от
Наредба № 1 е посочено, че установяването на употребата на наркотични вещества или
техни аналози се извършва с медицинско и
химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето не приема показанията на
теста. В тези случаи на
водача се издава талон за изследване по образец съгласно чл. 3, ал. 2 от
Наредба № 1, като в чл. 6, ал. 1 – ал. 9 от същата наредба за разписани
подробно правилата за реда и начина на издаване, попълване и връчване на талона
за изследване. В разпоредбата на чл. 6, ал. 10 (предишна ал. 9 - ДВ, бр. 81
от 2023 г.) от Наредба №1 е предвидено, че употребата на наркотични вещества
или техни аналози се установява въз основа на показанията на теста за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози в случаите на
отказ на лицето да подпише или да получи талона за изследване, при неявяване в
определения срок на посоченото място или при отказ за даване на проби за
изследване.
На свой ред разпоредбата на чл.
171, т. 1, б. „б“ от ЗДвП предвижда, че при наличие на
изследване от кръвна проба по реда на чл. 174, ал. 4 от ЗДвП установените
стойности са определящи.
От съвместното логическо и систематическо тълкуване на тези разпоредби
следва безспорният извод, че показанията на теста за установяване на употребата
на наркотични вещества или техни аналози могат да се отчетат при преценката за
наличие на нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП само в изрично предвидените
в чл. 6, ал. 10 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. хипотези. Във всички останали
случаи контролните органи са длъжни да се съобразят със стойностите от
медицинското или химико-токсикологичното изследване, защото единствено и само
те са меродавни за установяване на употребата на наркотични вещества или техни
аналози.
В случая е безспорно, че не е налице нито едно от посочените в чл. 6, ал. 10
от Наредба № 1 изключения, тъй като жалбоподателят е дал кръвна проба и урина за
лабораторно изследване, след като не се е съгласил с показанията на теста. При
това положение длъжностното лице не е имало правна възможност да ползва резултата
от техническото средство (дрегер тест), за да приеме, че е налице употреба на бензодиазепини. Неспазвайки
установеното от законодателя ограничение, административният орган е допуснал
съществено процесуално нарушение, в резултат на което е стигнал до
необоснования извод, че водачът е извършил нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр.
2 от ЗДвП, изразяващо се в управление на МПС под въздействието на наркотични
вещества. Фактът, че срещу жалбоподателя е издаден АУАН, не значи, че е налице абсолютно
основание за налагане на процесната ПАМ, след като са липсват материалноправните
предпоставки за това. Административното производство по налагане на ПАМ по ЗДвП
и административнонаказателното производство по ЗАНН са две отделни производства
с различно предназначение и правни последици. Ето защо административният орган е
следвало да извърши самостоятелна преценка дали е осъществен фактическият
състав на чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП, преди да пристъпи към издаване на
заповед по този ред. Във всички случаи даването на биологични проби от водача го
е задължавало да изчака крайните резултати от изследването и едва след това да
установи дали е налице употреба на наркотични вещества или не. Дотогава той не
е могъл да направи такъв извод, защото рещаващи са били отчетените лабораторни
стойности, каквито в случая не е имало към момента на издаване на заповедта.
Административната принуда е държавновластническа принуда, която се
реализира като крайно средство за обезпечаване изпълнението на правните норми. Безспорно
предназначението и целта на ПАМ изискват бързи фактически действия по тяхното
налагане, но това не трябва да става за сметка на принципите по чл. 4, чл. 6 и
чл. 7 от АПК като гаранция за спазване на правата на засегнатите лица и за разкриване
на обективната истина. Законодателят безусловно е разпоредил кога са налице
обективни пречки за ползване на показанията на теста за установяване на
употребата на наркотични вещества. Като не се е съобразил с тази императивна
забрана, административният орган е наложил ПАМ, без да е безспорно доказано извършването
на нарушението, което се подкрепя и от отрицателните резултати от експертизата на
Медицинския институт към МВР, показващи, че в пробите на Л. не е открито
наличие на бензодиазепини и/или техни метаболити, както и на други наркотични
вещества или техни аналози.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че фактическите констатации,
послужили като основание за прилагането на процесната ПАМ, са оборени по
надлежния ред, тъй като жалбоподателят не е управлявал МПС след употребата на
наркотични вещества (бензодиазепини), поради което оспорената заповед е издадена
в противоречие с материалния закон.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваният индивидуален
административен акт е незаконосъобразен по същество, поради което следва да
бъде отменен на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК.
В съответствие с изхода от спора и разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК
жалбоподателят има право на сторените по делото разноски в размер на общо 1010
лева, от които 10 лева платена държавна такса и 1000 лева платено адвокатско
възнаграждение, които следва да се възстановят от бюджета на органа, издал
отменения акт.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на Й.Д.Л., ЕГН **********,***, Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка № 23-0819-000538/03.05.2023 г., издадена от младши автоконтрольор в сектор
„Пътна полиция“ към ОДМВР – Варна.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Варна да заплати на Й.Д.Л., ЕГН **********,***, сумата от 1010 (хиляда и
десет) лева, съставляваща сторени
разноски по делото.
Решението не подлежи на обжалване.
Административен съдия: